Решение по дело №120/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура гр. София. Жалбата е насочена срещу решение № 817/04.12.2023 г. по а.н.д № 1208/2023 г. по описа на РРС, VІ наказателен състав, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата. С него на дружеството „Груп Плюс“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, от е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Твърди се, че неправилно е била конституирана страната-ответник във въззивното производство, довело и до участие на ненадлежна страна в процеса. Излагат се и подробни доводи в подкрепа на другото касационно основание, а именно – неправилни изводи на районния съд досежно както относно извършването му, така и по отношение доказаността на нарушението, правилността на издадения санкционен акт и погрешните в тази насока изводи на съдебния състав, довели до отмяна на оспорения пред него ЕФ № **********. Твърди се и за погрешни изведените в оспорения акт изводи, че при съставяне на електронния фиш бил нарушен процесуалния ред, действащ към датата на нарушението, както и за неприложимост на чл.34 от ЗАНН спрямо ЕФ, но при липса на мотиви в съдебното решение в тази насока.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди издадения електронен фиш.

Ответникът в касационното производство чрез процесуален представител адв. А. И., в отговор по касационната жалба и допълнително становище я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира възнаграждение за адвокатско възнаграждение по представен списък. С нарочна молба иска и спиране на съдебното производство поради наличието на преюдициален спор, повдигнат от Административен съд Хасково, по който е образувано и все още висящо дело С-61/2023г. на СЕС.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е неоснователна.

С решението, постановено по а.н.д № 1208/2023 г. по описа на РРС, VІ наказателен състав на съда e отменил атакуваният пред него ЕФ № **********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ гр. София. Със санкционния акт на „Груп Плюс“ ООД, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Наказаното дружество, като собственик на ППС АВТОБУС ОТОКАР ВЕКТИО 310Т с рег. № [рег. номер] не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, ал.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС.

Това деяние според издателя на ЕФ нарушавало изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Нарушението било установено, след като 31.05.2021г., в 02.31 часа от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС АВТОБУС ОТОКАР ВЕКТИО 310Т с рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

На база на така констатираното е издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС - „Груп Плюс“ ООД.

Срещу ЕФ управителят на дружеството е депозирал жалба, в която е изложил подробни ми мотивирани доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати нарушения в процедурата по издаването му. На следващо място се твърди и че липсва извършено нарушение.

Сред преписката по а.н.д. № 1208/2023 г. по описа на РРС се намира и писмо на „Джиджитол смарт инфраструктура” АД, от съдържанието на което (л.53 от а.н.д. № 1208/2023 г.) е видно, че за нарушението, извършено и установено на 31.05.2021г., в 02.31 часа от устройство № 40342, проверката в системата на ИТС сочи, че за тази дата и час устройството е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване. Това била и причината в системата да няма постъпили данни от бордовото устройство, ползвано от ППС АВТОБУС ОТОКАР ВЕКТИО 310Т с рег. № [рег. номер], за преминаване през съответния сегмент.

Това е установената от районния съд фактическа обстановка.

Съдебният състав е приел доказателствата от административно-наказателната преписка, събирал е и нови такива, които също би следвало да се представят още с преписката по издаване на ЕФ № **********.

Счел е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е необоснован. Посочил е, че липсват категорични доказателства по какъв точно начин е установено нарушението, извод, който е следствие от обстоятелството, че устройството с № 40342, с което е заснето преминаването на процесното превозно средство не извършвало измерване на маса или други елементи, а това налагало единственият извод, че устройство № 40342 не представлява техническо средство за установяване на нарушение. На следващо място съдът излага мотиви, че при съставяне на електронния фиш е нарушен процесуалния ред действащ към датата на нарушението. Приел е още, че липсват доказателства за отрицателните предпоставки на чл.179, ал.3д от ЗДвП. АНО или по-скоро издателят на ЕФ не бил изследвал дали с едно и също пътно превозно средство/процесното/ в рамките на един и същ календарен ден са извършени и други нарушения, тъй като тогава според тези норми това се счита за едно нарушение и се налага едно наказание. Същото е когато с едно и също пътно превозно са извършени нарушения по ал. 3а и 3б, наказание се налага само по ал. 3а от тази разпоредба. Решаващият съд счита още, че по силата на чл.189е, ал.2 от ЗДвП още при установяване на нарушение по чл. 179, ал. З - 3б и преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи следва да уведомят нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, а с издаването на ЕФ, и то изпратен за връчване на собственика две години след посочената в ЕФ дата на нарушението, при липса на дата на издаване, на практика нарушава и правото на защита на адресата на ЕФ.

С такива мотиви е уважил жалбата и отменил оспорения пред него санкционен акт - ЕФ № **********.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е правилно, но не само поради изложените в него мотиви и правни съображения.

Касационната инстанция споделя основна част от мотивите в проверяваното решение и не намира за необходимо да ги приповтаря.

На първо място: Права е въззивната инстанция, че липсват доказателства за отрицателните предпоставки на чл.179, ал.3д от ЗДвП, според която норма „В случаите на ал. 3, 3а или 3б движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно средство в рамките на един и същ календарен ден се счита за едно нарушение и се налага едно наказание в размера, определен съответно в ал. 3, 3а или 3б“. Това правило, заложено в цитираната разпоредба нито е изследвано, нито е доказано от издателя на ЕФ в проведеното административно-наказателно производство, нито във съдебното такова.

На следващо : Издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 31.05.2021г., в 02.31 часа. Установено е, след като от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС АВТОБУС ОТОКАР ВЕКТИО 310Т с рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на нарушението пък казва „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението и към датата на издаване на санкционния акт-ЕФ, водят на извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран РРС, така и в отговора на касационната жалба – че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато за нарушител се наказва собственика на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с Д.в. бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС.

Това означава, че са правилни изводите на въззивната инстанция, която в мотивите си приема, че нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, ако се ангажира административно-наказателната отговорност на собственика на ППС, то той следва да се санкционира с издаването на АУАН, и съответно наказателно постановление.

Касационната инстанция, с оглед на служебно известната информация която има и след допълнително събрани доказателства, свързани с момента на издаване на ЕФ № ********** приема и следното:

Според записаното в ЕФ нарушението, за което е наказано „Груп Плюс“ ООД, собственик на ППС АВТОБУС ОТОКАР ВЕКТИО 310Т с рег. № [рег. номер], е извършено на 31.05.2021г., в 02.31 часа, тъй като от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 били подадени данни, че за ППС АВТОБУС ОТОКАР ВЕКТИО 310Т с рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП.

Съдът изиска справка от АПИ, приложена по настоящото дело, свързана с историята на издаване на ЕФ. От нея се установи, че ЕФ №********** е издаден на 03.02.2023г. (л.33-34 от делото), при нарушение, извършено още на 31.05.2021г. Тази справка води съда на извода, че целта на този подход на АПИ, имаща качеството на АНО, като издател на ЕФ или на нейният председател на УС /като АНО, издател на НП/ е избягване или заобикаляне на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, с оглед възможността на адресата на санкционния акт за позоваване и за искане за приложението й. Според чл.34, ал.1, „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. Предвид изложените по-горе данни, е безспорно, че при издаване на НП за нарушението, установено на 31.05.2021г., в 02.31 часа едва през 2023г., след съставен АУАН, АНО ще е в нарушение на цитираната норма. А това ще е основание за отмяна на НП.

Както ще видим и по-долу, от направената служебна справка, за идентични нарушения, констатирани от АПИ, извършени от различни други превозвачи и собственици на ППС, нарушителите са наказани за деянието чрез издаване на електронни фишове, много по-късно от самото установяване на деянието. Извършена служебна справка в АС-Русе показва, че при повече от 87 броя висящи към момента на постановяване на настоящото съдебно решение касационни дела, при близо 98% от въззивните такива, чиито съдебни актове са предмет на тези касационни дела, собствениците на ППС са наказани с ЕФ.

По всички тези дела, ЕФ са издадени за нарушения, основно през 2021г, една много малка част за нарушения през 2022г., а има такива и за нарушения от 2020г. Такива са касационни дела №№79, 192, 272, 333 и много още от 2023г. Касационни дела №№6, 4, 57, 68, 71, 73, 120, 178, 187, 206 от 2024г. и още много не изброени тук. По всички тези дела връчването на издадените ЕФ е основно две години по-късно от датата на нарушението. Такъв е и процесния случай по настоящото дело. ЕФ № ********** е връчен на „Груп Плюс“ ООД на 29.05.2023г., а както видяхме от съдържанието му, нарушението е извършено на 31.05.2021г., в 02.31 часа. По част от делата бе изискана справка и е безспорно установено, че ЕФ са издадени много след датата на установяване на нарушението.

Всичко това е безспорна индиция, че АПИ е подходила недобросъвестно в тези случаи и макара да липсват категорични доказателства, гореизложеният анализ води на този извод.

Съдебната практика е категорична, а и Русенски административен съд неведнъж е коментирал в своите съдебни актове правната природа на издадените по ЗДвП електронни фишове.

Тълкуването и анализът на легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ налагат извода, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

В част от съдебната практика на съдилищата е прието, че нормата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. При това положение действително е налице различно третиране на нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. Този различен подход е въпрос на законодателно разрешение и определено не е справедлив.

Анализът на чл.34 от ЗАНН и съдебната практика са свързани именно с факта, че по отношение на всички тези нарушения на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, които са основно през 2020, 2021г. и 2022г., Агенция Пътна инфраструктура издава ЕФ. По този начин, АПИ на практика избягва приложението на разгледаната норма на чл. 34 от ЗАНН, според която „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“.

По всички тези разгледани или все още висящи пред АС-Русе дела, свързани с издадени ЕФ за нарушения по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, с наложено наказание на собствениците на ППС, ако бе образувано административно-наказателно производство с издаване на АУАН, то това производство би било порочно именно поради изтичане на една година от извършване на нарушението. С издаването обаче на ЕФ, АПИ на практика избягва/заобикаля прилагането на чл.34 от ЗАНН и закона. Независимо, че до края на 2023г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е позволявал издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от с.з., а само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, АПИ е сторила точно това, като по този начин е избегнала възможността за позоваване на давностния срок по чл.34 от ЗАНН.

Тук дори не обсъждаме има ли действително нарушение или не. Става въпрос за опорочена процедура, подход на АПИ, който и е спестил отмяната на издадени НП при позоваване на чл.34 от ЗАНН, ако беше спазен реда за наказване, разписан в ЗДвП. С издаване на ЕФ, освен, че избягват приложението на чл. 34 от ЗАНН, така успяват и да оправдаят собственото си поведение за ненавременно констатиране на нарушенията и своевременно издаване на АУАН, съответно НП, за да се спазят сроковете в чл. 34 от ЗАНН.

Агенция Пътна инфраструктура гр. София не е спазила и правото на ЕС, както и правилно се твърди от оспорващото дружество. Предвид късното връчване на издадените, в нарушение на закона - чл.189ж, ал.1 от ЗДвП ЕФ, АПИ била длъжна да спази, но не го е направила изискване на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл.2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл.2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за изпълнението и са налице. Нещо повече. Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Според чл.10б, ал. 7 от закона, „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.

Идентично е казаното в чл.10б, ал.9 от ЗП, според която норма „При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция "Пътна инфраструктура" действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните“.

Вярно е, че тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено нарушението на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП от ППС АВТОБУС ОТОКАР ВЕКТИО 310Т с рег. № [рег. номер], собственост на „Груп Плюс“ ООД. Но с оглед на момента на връчване на ЕФ № ********** - на 29.05.2023г., АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл.2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй като Регламента им пряко приложение в държавите членки на ЕС. Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен само на последното посочено основание.

Той обаче е незаконосъобразен и поради всички изложени по-горе мотиви и правни съображения.

Затова, с неговата отмяна РРС е издал правилно и законосъобразно своето решение № 817/04.12.2023 г. по а.н.д № 1208/2023 г. по описа на съда.

С оглед изхода на спора, и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника по спора - „Груп Плюс“ ООД. Такива са поискани и доказани в размер на 600 лева, съгласно доказателства за разноските, представени от ответната страна. Те са в минимален размер и това прави възражението за прекомерност на АПИ неоснователно.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 817/04.12.2023 г. по а.н.д № 1208/2023 г. по описа на Русенски районен съд.

Осъжда Агенция Пътна инфраструктура гр. София да заплати на „Груп Плюс“ ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (Шестстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.