РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр. с.,
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ Д.
при участието на секретаря Дарина Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4101 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.П.Б.,
ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез адв. С.В.-***,
срещу Ц.А.Н., ЕГН **********, постоянен адрес ***, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 1000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени срам, унижение, тежко
оскърбление и дискомфорт, засягане на чувството
ѝ за достойнство и потъпкване на честта ѝ, уронване на авторитета
на личността ѝ в обществото както лично, така и в качеството
ѝ на длъжностно лице в резултат на извършено от ответницата престъпление- публично нанесена
на 23.03.2018 г. на
ищцата,
в качеството ѝ на длъжностно лице и по повод изпълнение на службата кметски
наместник на с. Ц., община И., област Русе, обида, а именно „Че си проста-
проста си. Какво ще запомниш с простата си глава?! Все си мислех, че си проста,
ама ти си била много проста!“, за което ответницата е призната за виновна с
влязла в сила Присъда № 149 от 13.12.2018 г. по НЧХД № 1607/2018 г. на Районен съд-
Русе, потвърдена с Решение № 48 от 14.05.2019 г. по ВНЧХД № 238/2019 г. на Окръжен съд-
Русе, ведно със законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД върху дължимата сума
от датата на непозволеното увреждане 23.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира и направените разноски
по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата Ц.А.Н., чрез адв. П.П.-***, е
подала отговор на исковата молба, с който твърди, че искът
е допустим, но го оспорва по основание и размер. Сочи, че исковата претенция е
завишена и евентуално, в случай, че искът бъде намерен за частично основателен,
моли размерът на обезщетението да бъде определен съобразно принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Прави искане за прихващане с вземането, за
което на основание чл. 211 от ГПК
предявява насрещен иск срещу Г.П.Б. с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпян срам, унижение, тежко оскърбление, дискомфорт и засягане на честта и достойнството в резултат
на незаконно обвинение в размер на сумата 1800 лв.- по 300 лв. за всяко от повдигнатите
по тъжба на Г.Б. шест обвинения, за които Ц.А.Н. е оправдана с влязла в
сила Присъда № 86 от 12.06.2018 г. по НЧХД № 535/2018 г. на Районен съд- Русе, потвърдена
с Решение № 163 от 14.12.2018 г. по ВНЧХД № 677/2018 г. на Окръжен съд-
Русе. Претендира и направените
разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК вр. чл. 211, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на
насрещния иск от Г.П.Б., чрез адв. С.В., с който счита иска за допустим, но го оспорва по основание и размер.
Сочи като невярно твърдението на Ц.А.Н., че с Присъда № 86
от 12.06.2018 г. по НЧХД № 535/2018 г. на Районен съд- Русе е оправдана по шест обвинения, като
твърди, че съдът по това дело се е произнесъл само по две обвинения. Счита, че с
предявяването на тъжбата си не е осъществила състав на непозволено
увреждане, а е упражнила правото си на защита за казани в нейно присъствие от Ц.А.Н. обидни
думи и изрази. Моли насрещният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
В съдебно заседание ищцата Г.П.Б. лично
и с адв. С.В., прави
изменение на главния иск по размер, което
е допуснато на основание чл. 214 от ГПК, като искът да се счита предявен за
сумата от 2000 лв. Моли да се уважи изцяло така предявеният иск, а насрещният
иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ответницата Ц.А.Н., лично и с адв. П.П., моли главният иск да се
отхвърли изцяло като неоснователен. Евентуално, ако съдът реши, че главният иск
е частично основателен моли да се присъди обезщетение в минимален размер. Моли
да се уважи изцяло насрещният иск.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязла в законна сила Присъда № 149 от
13.12.2018 г. по НЧХД № 1607/2018 г. на Районен съд- Русе, потвърдена с Решение № 48
от 14.05.2019 г. по ВНЧХД № 238/2019 г. на Окръжен съд- Русе ответницата Ц.А.Н., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, е призната за виновна в това, че на 23.03.2018 г. в с. Ц., община И.,
област Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на Г.П.Б., в качеството
ѝ на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата ѝ кметски
наместник на с. Ц., в нейно присъствие, а именно „Че си проста- проста си.
Какво ще запомниш с простата си глава?! Все си мислех, че си проста, ама ти си
била много проста!“, като обидата е нанесена публично- престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.
3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Следователно, настоящият състав е обвързан от Присъда № 149
от 13.12.2018 г. по НЧХД № 1607/2018 г. на Районен съд- Русе, потвърдена с Решение № 48
от 14.05.2019 г. по ВНЧХД № 238/2019 г. на Окръжен съд- Русе, относно обстоятелството, че на 23.03.2018 г.
в с. Ц., ответницата Ц.Н. виновно и противоправно публично е
нанесла обида
на ищцата,
в качеството ѝ на длъжностно лице и по повод изпълнение на службата
кметски наместник на с. Ц., община И., област Русе, като е казала в нейно
присъствие цитираните по-горе унизителни за честта и достойнството думи и изрази- престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита
на свидетеля Й.К., който живее в с. Ц., се установява, че е ветеринарен лекар и
познава Г.Б. от 2009 г., когато ищцата е започнала работа като продавач в неговия
магазин за хранителни стоки, а от 2011 г. има сключен договор за поддържане на
животинското стопанство на родителите на ищцата, които имат земи и отглеждат
биволици и крави. Отношенията между семействата на страните са се обтегнали от
период, предхождащ встъпването на ищцата в длъжността кметски наместник на с. Ц..
Ответницата е подавала множество жалби срещу майката на ищцата, в резултат на
които са извършени проверки от Областния управител и БАБХ на животинското
стопанство на родителите на Г.Б.. Жители на селото са споделяли пред свидетеля К., че
ответницата редовно е отправяла обидни думи по адрес на ищцата. Ищцата се
чувствала подтисната и нервна от отношението на ответницата, самочувствието
ѝ се е сринало.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита
на свидетеля З.И., живеещ на семейни начала с ищцата от около 20 години, чиито
показания съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, се
установява, че нанесената от ответницата на ищцата обида се е отразила
негативно на последната. Ответницата и семейството на ищцата са съседи, като
според свидетеля З.И. има връзка между негативното отношение на ответницата и
факта, че родителите на Г.Б. са земеделски производители и отглеждат около тридесет биволици. След обидата
емоционалното и психическото състояние на ищцата са се влошили, загубила е
самочувствието си и ежедневно плаче. Това се отразило и на отношенията им в
семейството. Ищцата се притеснявала да участва в обществени мероприятия в
качеството си на кметски наместник с оглед големия обществен отзвук от
нанесената ѝ обида в с. Ц., в което всички се познават поради малкия брой
жители на селото.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката Р.Д., се установява, че е работила дълги години в „Задругата
на занаятите“, на която ответницата Ц.Н. е член и двете се
познават отдавна. Ответницата е споделила на свидетелката тревогите си във
връзка с повдигнатите ѝ обвинения по тъжба на ищцата за нанесени обиди на Б. в качеството ѝ на
кметски наместник. След образуване на делото ответницата изпаднала в депресия,
разстроила се психически, чувствала се унижена и омерзена,
получила нервно-психична криза и алергичен шок, не смеела да контактува с
колегите си, спряла да работи. Между семейството на ищцата и ответницата е имало
стар конфликт за биволици.
Не е спорно между страните и от представения по делото
като писмено доказателство трудов договор № 15 от 02.10.2017 г., сключен между Г.П.Б. ***, се
установява, че на 02.10.2017 г. ищцата е постъпила на работа като кметски
наместник на с. Ц., община И., област Русе.
От материалите на приложеното по настоящото делото НЧХД
№ 535/2018 г. на Районен съд- Русе се установява, че по тъжба на ищцата Г.Б. на ответницата Ц.Н. са повдигнати две
обвинения - първото е за извършено в периода от 01.10.2017 г. до 15.01.2018 г.
продължавано престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр.
чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а второто е
за извършено в периода от 01.10.2017 г. до 08.01.2018 г. продължавано
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 02.10.2017 г. по повод встъпването
ѝ в длъжността кметски наместник на с. Ц., община И., област Русе, ищцата Г.Б. е занесла
почерпка в Клуба на пенсионера, на който към този момент ответницата Ц.Н. е
била Председател. Ответницата е разпоредила почерпката да бъде изнесена извън
клуба от уредничката Д. Д., тъй като продуктите не били закупени от бюфета на
клуба, като в присъствието на ищцата, уредничката и още няколко свидетели,
казала на ищцата, че е „проста и некадърна да бъде кметски наместник, че цялото
ѝ семейство са прости и некадърни, че била назначена като кметски
наместник, само защото всичките мъже били нейни“. В тъжбата на Г.Б. като дата на
нанасянето на тази обида е посочена 01.10.2017 г., а не 02.10.2017 г., и с
този решаващ мотив съдът по НЧХД № 535/2018 г. по описа на РРС е оправдал Ц.Н. по
повдигнатото обвинение. На 08.01.2018 г. Ц.Н. отново е използвала обидни думи
по адрес на ищцата, но не в нейно присъствие, поради което деянието не е съставомерно по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В тъжбата на
Г.Б. са изложени твърдения за подадени от ответницата на 12.12.2017
г. и 14.12.2017 г. съответно до Областна администрация- гр. Русе и до кмета на
Община И. жалби, съдържащи клеветнически твърдения относно ищцата, а с
присъдата по НЧХД № 535/2018 г. на Районен съд- Русе е прието, че Ц.Н.
действително е подавала жалба с подобно съдържание, но на друга дата и само до
Областна администрация- гр. Русе, откъдето жалбата е препратена до кмета на
Община И. за становище.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По главния иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
Предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответницата във връзка с причинено от нея непозволено увреждане са четири: противоправно деяние; вреда, причинена от това деяние;
причинна връзка между деянието и вредата и вина у деликвента.
Влязлата в законна сила Присъда № 149 от 13.12.2018 г. по НЧХД № 1607/2018 г. на Районен съд-
Русе, потвърдена с Решение № 48 от 14.05.2019 г. по ВНЧХД № 238/2019 г. на Окръжен съд-
Русе, с което ответницата е призната за виновна в извършването на престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78А НК е освободена от наказателна отговорност и
ѝ е наложено съответно административно наказание, е задължителна за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност, както и вината на дееца, на основание чл.
300 от ГПК. Следователно, по делото е установено, че ответницата Ц.Н. е извършила противоправно деяние - на 23.03.2018 г. в с. Ц., община И.,
област Русе е казала нещо унизително за честта и достойнството на ищцата, в качеството
ѝ на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата ѝ кметски
наместник на с. Ц., в нейно присъствие, а именно „Че си проста- проста си.
Какво ще запомниш с простата си глава?! Все си мислех, че си проста, ама ти си
била много проста!“, като обидата е нанесена публично. Ищцата е претърпяла вреди от деянието на
ответницата - засегнати са нейни неимуществени права. В тази връзка, от
събраните по делото и коментирани по-горе доказателства, се установява, че емоционалното
и психическото състояние на ищцата са се влошили, станала е подтисната и нервна,
загубила е самочувствието си и ежедневно е плачела, влошили са се отношенията ѝ
с нейното семейството. Авторитетът на ищцата в качеството ѝ на кметски
наместник е сериозно засегнат с оглед големия обществен отзвук от нанесената
ѝ обида сред малобройните жители на с. Ц..
Безспорно, така причиненото увреждане съставлява
вредоносен резултат от деянието на ответницата. Налице е причинна връзка между
конкретното противоправно деяние и констатираните
вреди - такава се установява от събраните по делото доказателства- свидетелски
показания на свидетеля Й.К. и на свидетеля З.И., както и приобщените писмени
доказателства, съдържащи се в наказателното дело. Претърпените от ищцата
неимуществени вреди от нанесената обида са пряка и непосредствена последица от
причиненото ѝ увреждане, произтекло, от своя страна, от виновното
поведение на ответницата и противоправното ѝ
деяние.
Следователно, нанесената от ответницата публично на
ищцата обида, в качеството ѝ на длъжностно лице и по повод изпълнение на службата
кметски наместник на с. Ц., е причинила на ищцата морални страдания, повлияла е
отрицателно на психиката ѝ, отразила се е на спокойствието ѝ.
Ответницата е длъжна да обезщети вредите, които е причинила на ищцата на 23.03.2018 г. и в пряка и
непосредствена последица с които са настъпили негативни емоционални
преживявания на ищцата - срам, безпокойство, нарушен обществен авторитет.
Относно размера на дължимото на основание чл. 52, във връзка с чл. 45 от ЗЗД
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде
отбелязано следното: разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за
неимуществени вреди да бъде определено от съда по справедливост. Съобразно
установената съдебна практика, при определянето на размера на обезщетението се
преценя характерът и степента на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, възраст на увредения и др.
Здравословното състояние на ищцата /на тридесет и три години/ не се е влошило,
като понастоящем животът ѝ протича в обичайния си ритъм.
Съобразявайки горното, естеството на психическите
травми и кратката продължителност на проявлението им, съдът намира, че
справедлив размер за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди
е 1000 лв., в който размер предявеният главен иск се явява основателен и като
такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на увреждането
/съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/, а за разликата до пълния претендиран
размер от 2 000 лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
По насрещния иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД:
Носителят на едно субективно право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това,
обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправна; тя е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите
на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД). Подаването на тъжба съставлява по принцип
правомерно поведение. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Частният тъжител е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Злоупотреба с право-т.е. противоправно поведение-е
налице, когато тъжбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени
и да бъдат взети необходимите мерки, а когато тъжителят знае, че те са неверни,
и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен
интерес. В този смисъл е константната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК-
решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009, IV ГО на ВКС, решение № 245/05.11.2014
по гр. д. № 1734/2014, ІІІ ГО на ВКС, решение № 53/04.04.2018
г. по гр. д. № 1913/2017 г., ІІІ ГО на ВКС.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна. Доказването на недобросъвестността при
упражняване на законно признато право е в тежест на пострадалия съгласно чл. 154
от ГПК. От събраните по настоящото дело доказателства не се установи да е
налице недобросъвестно упражняване от страна на Г.Б. на правото ѝ
да подаде тъжба - не се установи ответницата по насрещния иск предварително да
е знаела, че твърдените от нея обстоятелства са неистински, но да ги е заявила
в тъжбата единствено с цел да увреди ищцата по насрещния иск. Напротив, от
доказателствата е видно, че описаните в тъжбата на Г.Б., по която е
образувано НЧХД № 535/2018 г. на
Районен съд- Русе, деяния действително са извършени от Ц.Н., но на
дати, различни от посочените от тъжителката. Това е мотивирало Г.Б. да уведоми
съответните органи и да иска образуване на наказателно производство по тъжба на
пострадалата. Противоправно поведение на ответницата
по насрещния иск не се установява - поради което и не са налице предпоставките
на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната ѝ
отговорност предвид твърдяната злоупотреба с право. Насрещният иск не е основателен
и следва да се отхвърли изцяло.
Предвид неоснователността на насрещния иск,
неоснователно е и възражението за прихващане с вземането, предмет на
насрещния иск, направено от Ц.Н. с отговора на исковата молба.
С оглед изхода на спора по главния иск, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест
на ответницата по главния иск следва да
се възложат направените от ищцата по този иск и своевременно поискани разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно на уважената част от
иска - в размер на 200 лв. Ответницата има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска – в размер на 186 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата по насрещния иск следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата по
него направените по насрещния иск разноски на обща стойност 380 лв. за
адвокатско възнаграждение. Или по компенсация ответницата по главния иск
и ищца по насрещния иск следва да заплати на ищцата по главния иск и ответница
по насрещния иск сумата 394 лв.- направени
по делото разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.А.Н., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********, постоянен адрес ***, на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 1000 лв.
/хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на извършено от ответницата престъпление- публично
нанесена на 23.03.2018 г. на ищцата, в качеството ѝ на
длъжностно лице и по повод изпълнение на службата кметски наместник на с. Ц.,
община И., област Русе, обида, за което Ц.А.Н. е призната за виновна с влязла
в сила Присъда № 149 от 13.12.2018 г. по НЧХД № 1607/2018 г. на Районен съд-
Русе, потвърдена с Решение № 48 от 14.05.2019 г. по ВНЧХД № 238/2019 г. на Окръжен съд-
Русе, ведно със законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД върху дължимата сума
от датата на непозволеното увреждане 23.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1000 лв. до пълния претендиран размер
от 2000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещния иск, предявен от Ц.А.Н., ЕГН **********,
срещу Г.П.Б., ЕГН **********, с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение, в размер на
сумата 1800 лв.- по 300 лв. за всяко от повдигнатите по тъжба на Г.Б. шест
обвинения, за които Ц.А.Н. е оправдана с влязла в сила Присъда № 86 от 12.06.2018 г. по НЧХД № 535/2018 г. на
Районен съд- Русе, потвърдена с Решение № 163 от 14.12.2018 г. по ВНЧХД № 677/2018 г.
на Окръжен съд- Русе.
ОСЪЖДА Ц.А.Н., ЕГН **********, да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********, сумата 394 лв.
разноски по компенсация.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/