Р Е Ш Е Н И Е
№260094/25.11. 2020 година град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на двадесет и
осми октомври година 2020
в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:М.Недева
Д.Писарова
при секретаря
Д.Чипева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 297 по описа на Варненския апелативен съд за 2020г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от М.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. Ю.Г. *** срещу решение №
1088/03.12.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1970/18г. в частта, в която са отхвърлени предявените от нея искове
срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.„Черни връх ” №51 за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
30.08.2015г. в гр.Варна по вина на
водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с peг. № Х ХХХХ ХХ, Ж С Жс ЕГН
**********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
22114002768349, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.08.2015г. до окончателното й плащане, на осн. чл.226,
ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата над 66 666,67лв до претендираните 100 000лв, както и
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на същото ПТП за
горницата над 4458.15 лева до
първоначално претендирания размер от 6932.19 лева., за горницата над 406.64
евро до първоначално претендирания размер от 609.96 евро, за горницата над 1610.38 лева до първоначално претендирания
размер от 1781.37 лева и за периода 30.08.2015г. до 19.12.2015г. и за горницата
над 72.24 евро до първоначално
претендирания размер от 96.86 евро. По съображения, подробно изложени в жалбата
и свеждащи се основно до твърдението й за липсата на съпричиняване от нейна
страна на вредоносния резултат, евентуално – за наличието на такова в много
по-малка степен от определеното от първоинстанционния съд, моли за отмяна на
съдебния акт в атакуваната му част и уважаване на исковите й претенции в
цялост. В условията на евентуалност моли да бъде прието наличието на
съпричиняване от нейна страна в размер на 5 % от вредоносния резултат и въз
основа на това да бъдат завишени присъдените й за обезщетение суми. Претендира
разноски съобразно уважената част на исковете.
Въззвиваемата страна не е изразила
становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл.226 ал.1 КЗ /отм./
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на
30.08.2015г. около 14,25часа, в гр.Варна, на бул.“Васил Левски“, при отбивката за
улица „Царевец“ в посока ул.“Мир“, срещу блок № 11, вх.А между ищцата и водача
на л.а. „Фолксваген голф“, с рег. № Х ХХ ХХ ХХ Ж С Ж, ЕГН **********. С решение
№ 146/01.02.2017г. по НАХД №6652/2016г. по описа на ВРС, 44-ти с-в, същият е
признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и
по-конкретно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищцата
средни телесни повреди, подробно изложени в решението. Извършеното деяние, съставлява престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „Б" от НК. На
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК водачът е бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба"
в размер на 1000лв., както и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС" за срок от един месец.
Съгласно приложената по делото обилна
медицинска документация и заключението на СМЕ с в.лице д-р Р Мполучените от
ищцата травматични увреждания са безспорно установени : контузия на главата
съчетана с контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно
опасно за живота, счупване на двете пубисни, лонни кости и сакрума /кръстеца/ -
тип Малген с нарушаване целостта на тазовия пръстен, обусловили трайно
затруднение на движенията на снагата за повече от 6 месеца, счупване на дясна
лакетна кост в областта на лакетната става, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни, счупване на коленни връзки, обусловили трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от два месеца, счупване на напречните
израстъци на 5-ти поясен прешлен, счупване на носни кости с разместване на
костни фрагменти, счупване на дясна хълбочна кост, счупване на лява и дясна
седалищни кости, счупване на десен
олекранон (бодилестия израстък на десен лакът), изкълчване и разтягане на
вътрешната колатерална връзка на дясното коляно, разкъсно - контузни рани на
десния лакът, лявото бедро и в областта на долната челюст. Установени са и
множеството претърпени от пострадалата операции и медицински процедури в
България и Германия за периода 2015г. – 2018г. Периодът на
възстановяване е продължил повече от две години, като към днешна дата според
медицинския експерт лечебният процес е приключил. От представеното по делото Експертно
решение № 1105 от 17.04.2018г. на ТЕЛК
„Общи заболявания“ към МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД гр.Варна се установява 56 %
намалена работоспособност за срок от 3 години с водеща диагноза „Мононевропатии
на долен крайник и общо заболяване посттравматична лезия на десен седалищен
нерв, счупване на таза и др.“
В резултат на претърпения инцидент
ищцата е получила и множество увреждания от психическо естество. Според съдебно-психиатричната експертиза преди
инцидента ищцата не е страдала от
психични разстройства, била е напълно здрава, хармонична личност с отлична
социална адаптация, реализирана и удовлетворена от постигнатото, способна да се
радва на живота, на семейството и професионалните успехи, на света като цяло. В
резултат на преживяното ПТП при нея се е отключило психично разстройство с код F33.1 - Рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод умерено тежък, който е бил
медикаментозно копиран. Към момента на изготвяне на експертизата тя страда от Посттравматично
стресово разстройство по Международната класификация на болестите - 10 ревизия,
с флуктуиращ ход, което може да завърши с оздравяване, но може и да приеме хроничен
ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността. Налице
е необходимост от лечение и наблюдение от психиатър и психотерапевтични сесии,
провеждани от клиничен психолог.
Според свидетелските показания на Ж И
И– съседка и приятелка на ищцата, А И– нейн работодател и С Д– съпруг преди
инцидента пострадалата била жизнен, дееспособен, деен човек; ходила
непрекъснато на аеробика, зумба; имала добре сложена фигура. Произшествието
коренно променило живота й, лечението й продължило месеци наред. Претърпяла неописуеми
болки поради засегнатия седалищен нерв, появили се рани от залежаването.
Сринала се не само физически, но и психически,
искала да се самоубива. Трудно седяла от болка, ползвала инвалидна количка и санитарен стол за
тоалетни нужди, както и патерици дълго време след излизането от болницата. Изпитвала
страх от пресичане на улицата и отказвала да се качи в автомобил. Посещавала
психолог, но се наложило да ходи и на психиатър. Не можела да се върне на
предишната си работа като главен готвач, която много обичала, наложило се да се премести на друга по-лека работа. Към настоящия момент ищцата изпитва болки и
дискомфорт при студено време.
Не се спори и че към момента на произшествието отговорността на водача е
била застрахована по действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № 22119002768349, издадена от ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, валидна до 27.11.2015г.
Горната фактическа установеност налага
извода за основателност на предявената искова претенция поради доказаност на
всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезвреда : наличието
на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховката
«Гражданска отговорност на автомобилистите», настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач.
Размерът на дължимото застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определен съобразно принципа на справедливост, разписан в чл.52 ЗЗД и
при зачитане на установените в съдебната практика обстоятелства, като видът,
характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на
претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и
интензитет, прогнозата за отзвучаване на уврежданията, възрастта на
пострадалия, социалното му положение, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
минимална работна заплата, прагове на социални плащания, както и нивата на минималните
застрахователни лимити, съвпада с претендирания в исковата молба от
100 000лв. Същият обаче следва да бъде съобразен с релевираното от
ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата.
В същност въпросът за
съпричиняването е основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред
настоящата инстанция. За неговото изясняване съдът изхожда от установения по
делото от заключението на САТЕ механизъм на произшествието. Според експертното
мнение лекият автомобил «Фолксваген голф», управляван от виновния водач Ж С Ж,
се е движел със скорост от 67 км/ч, при
максимално разрешена за района от 50 км/ч, а в момента на самия удар с
пострадалата скоростта е била около 60 км/ч. Видимостта от и към автомобила е
била категорична, тъй като пешеходката е пресичала отляво надясно спрямо
посоката на движение на автомобила, при което паркираните на пътното платно в
дясно автомобили не са препречвали видимостта към нея. Експертът е категоричен,
че при движение с разрешената скорост от 50 км/ч на автомобила, пешеходецът е
имал време да излезе извън ширината на автомобила и да не настъпи ПТП.
Безспорно е и това, че ищцата е пресичала пътното платно на необозначено за
целта място. Тя е била видима за водача преди още да стъпи на пътното платно.
Произшествието би било неизбежно единствено ако пострадалата се бе спряла или бе предприела връщане
обратно. Водачът е имал възможност да избегне удара при движение с 50 км/ч,
като изпълни аварийно спиране, съпроводено с аварийна маневра за прибиране на
автомобила към левия бордюр.
Съпричиняването на
вредоносния резултат е институт, напълно изяснен както в теорията, така и в съдебната практика. Така
съгласно задължителната и безпротиворечива казуална практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС,
ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на настоящия
съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.;
№ 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от 26.10.2010
г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ
т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др., за
да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това
му поведение трябва да води до настъпване, или да улеснява настъпването на
вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Следователно, за
да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие.
В процесния случай безспорно
установено е, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено
за това място. С това тя е нарушила императивното правило на чл.113 ал.1 ЗДвП. Макар
и внезапното й появяване на пътното платно, според твърденията на
застрахователя, да остана недоказано, това нейно противоправно поведение
безспорно се намира в пряка
причинно - следствена връзка с възникналия пътен инцидент и с настъпилия за самата нея вредоносен резултат. Ето защо не може да бъде
споделена тезата й, че липсва нейн принос след като водачът е можел да
предотврати инцидента, ако се беше движил с разрешената скорост от 50 км/ч.
дори и тя да пресича да необозначено за това място.
За определяне степента на
съпричиняването съдът съобразява не само приносът на пострадалата, но и императивно вмененото от чл.20, ал.2 ЗДвП
задължение на водача на моторното превозно средство - да предприеме незабавни
мерки за безопасност в момента, когато пешеходецът е започнал пресичане на
пътното платно, чрез намаляване скоростта и рязко задействане на спирачната
уредба, което в случая не е изпълнено.
С оглед установеното поведение на
всеки един от участниците в процесния пътен инцидент и степента, в която е
допринесло за настъпването му, настоящият съдебен състав, при съобразяване на
последователната практика на ВКС, че с разпоредбата на чл.20 ЗДвП законодателят
е възложил по- голямата отговорност за безопасността на движение на водачите на
съответните моторни превозни средства, намира, че приносът на ищцата следва да
бъде определен на 20%.
При така определения процент на
съпричиняване претенцията на неимуществени вреди се явява основателна до 80 000лв
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението,
предвид направеното възражение за погасяване по давност на лихвите. Претенциите
за горницата над тази сума до претендираните 100 000лв и за законна лихва
върху главницата за периода от настъпване на инцидента 30.08.2015г. до
19.12.2015г. – подаването на исковата молба, се явяват неоснователни, респ. –
като погасени по давност и като такива подлежат на отхвърляне.
Претенцията за заплащане на обезщетение
за претърпените имуществени вреди,
представляващи заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и
консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични
увреждания, се уважава за сумата от 5 545,75лв, ведно със
законната лихва върху тази сума от 19.12.2015г. до 19.12.2018г. в размер на 1 690,31лв. До
първоначално претендирания размер от 6932.19 лева искът за главницата се отхвърля като неоснователен. До
първоначално предявения размер от 1781.37лв искът за лихвите се отхвърля като
неоснователен.
Претенцията за обезщетение за претърпените имуществени
вреди в евро се уважава за сумата от 487,97 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на всеки разход до датата
на подаване на исковата молба в общ размер от 94,57 евро. До
предявения размер от 609.96 евро искът за главницата се отхвърля като
неоснователен. До претендирания размер от 96.86 евро искът за лихвите се
отхвърля като неоснователен.
С оглед изхода на спора на страните се
присъждат разноски както следва : Ищцата е направила разноски за двете
инстанции в размер на 6 570лв за адв.възнаграждение. Съобразно уважената
част на претенциите й се дължат 5 272,30лв. В първата инстанция са й
присъдени 3 124,97лв., остават дължими 2 147,34лв. Ответното
дружество е направило разноски за двете инстанции в общ размер на 300лв за
САТЕ. Съобразно отхвърлената част на претенциите му се дължат 59,26лв.
С оглед изхода на спора и на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 5 302,52лв., или още 2 355,65лв
/ 5 302,52лв – 2 946,87лв/, както и 726,25лв общо – за
СМЕ, СПЕ и ССчЕ.
При изписване на диспозитива на
настоящото решение съдът съобразява и постановеното по делото решение №
30/10.01.2020г. по реда на чл.247 ал.1 ГПК досежно присъдената законна лихва
върху главницата от 66 666,67лв от 19.12.2015г., вместо от 30.08.2015г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1088/03.12.2019г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1970/18г. в
частта, в която са отхвърлени предявените от М.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. Ю.Г. *** искове
срещу ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Черни връх ” №51 за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
30.08.2015г. в гр.Варна по вина на
водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с peг. № Х ХХХХ ХХ, Ж С Жс ЕГН
**********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
22114002768349, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.08.2015г. до окончателното й плащане, на осн. чл.226,
ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата над 66 666,67лв до 80 000лв, както и обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на същото ПТП за горницата
над 4458.15 лева до 5 545,75лв, за горницата над 406.64 евро до 487,97евро,
лихви за горницата над 1610.38 лева до 1690,31лв
и за горницата над 72.24 евро до 94,57евро,
както и в частта, в която М.В.Д. е осъдена да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* сторените разноски за възнаграждение на вещото лице по САТЕ в размер
на 99.25 лева за горницата над 59,26лв, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
********* със седалище гр. София,
бул.„Черни връх ” №51, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Д. с ЕГН **********
с адрес *** още 13 333.33лв, представляващи
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 30.08.2015г. в гр.Варна по вина на водача на лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“, с peг. № Х ХХХХ ХХ, Ж С Жс ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 22114002768349,
издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни
изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.12.2015г. до окончателното й
плащане, на осн. чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; още 1 087,60лв и 81,33
евро, представляващи обезщетение
за обезвреда на претърпените имуществени вреди, представляващи заплатени
разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението
на получените от произшествието травматични увреждания, ведно със законната
лихва върху главницата от 5 545,75лв, считано от 19.12.2015г. до датата на
завеждане на исковата молба, в общ размер на 1690.31 лева, както
и ведно със законната лихва върху главницата от 487,97 евро, считано от датата
на всеки разход до датата на подаване на исковата молба в общ размер от 94,57
евро,
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.„Черни връх
” №51 да заплати на М.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** още 2 147,34лв
– съдебно-деловодни разноски за водене на делото в двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.„Черни връх ” №51, да заплати
по сметка на Апелативен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт още 2 355,65лв
дължима държавна такса съобразно уважената част на претенциите за двете
инстанции, както и сумата от 726,25лв – общо разноски за СМЕ, СПЕ
и ССчЕ съобразно уважената част на претенциите.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването
му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: