Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 26.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-В с-в,
в публичното заседание на пети март през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 6095 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 07.09.2018 г. СРС, 70 с-в, по гр.д.№ 10502/18 г. е осъдил „Т.Т.Б.“ ЕООД да заплати на „П.“ ЕООД по предявения иск с
правно основание чл.82 ЗЗД сумата от 1 023,88 лв., представляваща
обезщетение за несвоевременно изпълнение на договорното му задължение да плати
сумата по фактура № **********/20.11.2017 г.-разноски по ч.гр.д.№ 79/18 г. по
описа на РС-Нови Пазар и по и.д.№ 20188410400109 по описа на ЧСИ Н.М. със
законната лихва от 14.02.2018 г. до окончателното погасяване.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Т.Т.Б.“ ЕООД.Въззивникът излага
твърдения, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и е необосновано.Излага доводи, че първоинстанционният съд
неправилно не е приел направеното с отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на иска, тъй като в българското законодателство не е предвидено
съществуването на самостоятелен иск за разноски в обезпечителното производство
и на такива в изпълнителното производство по привеждане в изпълнение на
обезпечителната заповед.Позовава се на разясненията на ТР № 6/2013 г. по т.д.№
6/12 г. на ОСГТК на ВКС /т.5/, съгласно които отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения
иск.Твърди, че при отмяна на допуснатото обезпечение и обезсилване на
издадената обезпечителна заповед ищецът е имал право на разноски.Въззивникът излага и оплаквания, че първоинстанционният съд
не е мотивирал извода си, че направените с отговора възражения за прекомерност
на претендираните възнаграждения за адвокатска защита по обезпечителното и
изпълнителното производство са неоснователни.Моли съда да прекрати
производството, респ. да отмени решението и да отхвърли предявения
иск.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- „П.“ ЕООД оспорва въззивната жалба.Твърди, че решението е правилно,
законосъобразно и обосновано.Излага твърдения, че претендираните разноски са
преки вреди от неизпълнението на задълженията на ответника по договора за
продажба, които са били предвидими при сключване на договора, и че забавата в
плащането е довела до извършване на разноски по събиране на
задължението.Поддържа становище, че първоинстанционният съд правилно е приел,
че позоваването на ответника на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е
неоснователно, тъй като съдът не е сезиран с искане за присъждане на разноски,
а с иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение в срок
на сключен с ответника договор.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.82 ЗЗД.Ищецът-„П.“ ЕООД твърди,
че с ответника -„Т.Т.Б.“ ЕООД е сключил договор за
търговска продажба на гуми с периодични доставки и извършване на свързаните с
тях услуги-сваляне, качване, монтаж, баланс и др.За извършените услуги е
издадена фактура № **********/20.11.2017 г. на стойност 3 141,34 лв. с ДДС
с падеж-25.11.2017 г.Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, стоката
е била получена, услугите-извършени, но ответникът не е заплатил цената нито на
падежа, нито след отправяне на покана.Излага твърдения, че е предприел действия
по обезпечаване на вземането си и въз основа на издадена на 11.01.2018 г.
обезпечителна заповед по ч.гр.д.№ 79/18 г. на РС-Нови Пазар е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника по изп.д.№
20188410400109 по описа на ЧСИ Н.М..Едва след извършване на тези действия от
ответника е последвало плащане на сумата в размер на 3 141,34 лв.,
представляваща пълния размер на задължението по сключения договор за търговска продажба.Ищецът
твърди, че от неизпълнението на задължението на ответника е претърпял вреди,
които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и които са могли да
бъдат предвидени към момента на пораждането му в размер на 1 023,88 лв.,
както следва: 40 лв.-държавна такса за образуване на производство по
обезпечаване на бъдещ иск; 407,94 лв.-адвокатско възнаграждение за
представителство в производство по обезпечаване на бъдещ иск; 66 лв.-такса за
образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия по ТТРЧСИ
и 509,94 лв.-адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително
дело № 20188410400109 по описа на ЧСИ Н.М..Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 023,88 лв. със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
Между
страните не се спори, а и видно от представената фактура №
**********/20.11.2017 г. „Т.Т.Б.“ ЕООД е доставил на
„П.“ ЕООД стоки и услуги в размер на 3 141,34 лв. с падеж за плащане на
цената-25.11.2017 г.С писмо, получено на 19.12.2017 г., ищецът е поканил
ответното дружество да плати сумата от 3 141,34 лв. в 7-дневен срок от
получаването й с предупреждение, че при неизпълнение ще предяви правата си по
съдебен ред, което би довело до увеличаване на дълга предвид натрупването на
съдебни такси, адвокатски хонорари и др.
С
определение от 11.01.2018 г. РС-Нови пазар по ч.гр.д.№ 79/18 г. е допуснал
обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска от
3 141,34 лв. в полза на „П.“ ЕООД, представлявано от адв.Г.Б.
от ШАК срещу „Т.Т.Б.“ ЕООД налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД до размера на сумата от
3 141,34 лв.
На 11.01.2018 г.
РС-Нови пазар по ч.гр.д.№ 79/18 г. е издал обезпечителна заповед.Представено е
преводно нареждане за платена от „П.“
ЕООД държавна такса по сметка на РС-Нови пазар в размер на 40 лв. за
допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу Т.Т.Б.“
ЕООД, както и договори за правна защита
и съдействие от 10.01.2018 г., сключени между ищцовото
дружество и „Адвокатско дружество Б. и партньори“ с предмет-оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по
обезпечение на бъдещ иск срещу „Т.Т.Б.“ ЕООД с
договорено възнаграждение в размер на 407,94 лв., платено в брой, както и за
образуване и водене на изпълнително дело срещу същото дружество с договорено и
платено в брой възнаграждение в размер на 509,94 лв.
Видно от фактура №
********** ищецът е заплатил сумата от 66 лв.-такси по ТТРЗЧСИ по изп.д.№
№ 20188410400109 по описа на ЧСИ Н.М..
Представено е и запорно съобщение по изп.д.№
20188410400109 по описа на ЧСИ Н.М. за налагане на запор върху банковите сметки
на „Т.Т.Б.“ ЕООД до размера на 3 141,34 лв.
С
молба вх.№ 012133/06.02.2018 г. ищецът е поискал от ЧСИ Н.М. да бъде вдигнат
наложения запор по цитираното изпълнително дело поради извънсъдебно плащане от
страна на длъжника, а с молба /без данни за входящ номер/ дружеството е
поискало от РС-Нови пазар отмяна на обезпечението на бъдещия иск въз основа на
направено извънсъдебно плащане.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че неплащането на сумата по процесната фактура представлява
неизпълнение на задължението на ответника да заплати уговорената цена на
падежа, и че ищецът не би сторил разноските, ако ответникът беше извършил
плащането своевременно.Направил е извод, че разноските по образуване и водене
на обезпечително и изпълнително производства са били предвидими при сключване
на договора и са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, тъй като
са направени за защита на накърненото от неизпълнението право на ищеца да
получи цената на доставените стоки и възнаграждението за доставените услуги.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд в тази част и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Въведените във
въззивната жалба доводи касаят основно допустимостта на иска.Съгласно т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора с оглед крайния му изход.В случая обаче обезпеченият
иск не е предявен поради извършено плащане след налагане на обезпечителната
мярка и за ищеца не съществува друг ред за обезщетяване за претърпените вреди.Разпоредбата
на чл.81 ГПК е неприложима в обезпечителното производство.Отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици
от решението /в този смисъл са и разясненията по т.5 от цитираното ТР на ВКС/.Производството
по налагане на обезпечителните мерки по чл.400 ГПК не е изпълнително такова и
при реализирането му съдебният изпълнител не е компетентен да събира разноски,
поради което следва да се съберат по реда на присъждане на разноските за
допускане на обезпечението.
Съдът намира за
частично основателно оплакването на въззивника за неправилност
на решението относно направеното възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение.Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.7 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението
за процесуално представителство в производството по обезпечение на бъдещ иск
възлиза на 339,95 лв., като след добавяне на ДДС същото възлиза на 407,94 лв.Съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита
и съдействие на страната по изпълнителното дело възнаграждението е 200 лв. за
образуване на изпълнително дело, като с ДДС възнаграждението възлиза на 240 лв.Въззиваемият не е доказал да е извършил и други действия в
рамките на производството по чл.400 ГПК, поради което възражението за
прекомерност по отношение на размера на адвокатския хонорар по изпълнителното
дело се явява основателно за сумата над 240 лв. до 509,94 лв. с оглед липсата
на фактическа и правна сложност на производството.Съгласно разпоредбата на
чл.83, ал.2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение
за вредите, които кредиторът би могъл да
избегне, като положи грижи на
добър стопанин, поради което за платеното адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело за разликата над 240 лв. не следва да се ангажира
отговорността на ответника, тъй като вредите над посочения размер не са в
причинна връзка с неговото поведение.
Възражението, че ответникът не е имал
право на разноски в производството по отмяна на допуснатото обезпечение и
обезсилване на обезпечителната заповед е ирелевантно, тъй като ищецът
претендира вреди от заплащане на разноски по образуване на обезпечителното
производство.
Други
конкретни доводи за неправилност на решението не са изложени във въззивната
жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Поради изложените съображения
искът се явява основателен за сумата от 753,94 лв.
Поради частично разминаване на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която искът по чл.82 ЗЗД е уважен за сумата над 753,94 лв. до
уважения размер от 1023,88 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден
да заплати разноски на ищеца над 303,38 лв., като вместо него се постанови
решение, с което в тази част искът се отхвърли като неоснователен.В останалата
част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
от 265,09 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на
основание чл.78, ал.1 ГПК.Въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивника сумата 94,91 лв.-направени съдебни разноски за
първата инстанция и 6,59 лв.-разноски за настоящата инстанция или общо 101,15
лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
07.09.2018 г. на СРС, 70 с-в, по гр.д.№ 10502/18 г. в частта, с която предявения от „П.“ ЕООД срещу „Т.Т.Б.“
ЕООД иск с правно основание чл.82 ЗЗД е
уважен за сумата над 753,94 лв. до уважения размер от 1023,88 лв., както и в
частта, с която „Т.Т.Б.“ ЕООД е осъден да заплати разноски на „П.“ ЕООД над 303,38 лв. до присъдения размер от 412 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.82 ЗЗД,
предявен от „П.“ ЕООД с ЕИК ******и
със съдебен адрес:***, пл. „******срещу „Т.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** за сумата над 753,94 лв. до уважения размер от
1023,88 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „П.“ ЕООД с ЕИК ******и със съдебен адрес:***, пл.
„******сумата от 265,09 лв. /двеста шестдесет и пет лева и девет
стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД с ЕИК ******и със съдебен адрес:***, пл. „******да заплати
на „Т.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК ******и със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 101,15 лв.
/сто и един лева и петнадесет стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.