Р Е Ш Е Н И Е
№261251/16.11.2020г.
Гр.Варна,16.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав
:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретар ХРИСТИНА ХРИСТОВА
разгледа докладваното от съдия М.Жекова
гражданско дело № 10150 по описа на 2019 година
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С Решение № 5788/16.12.2019г.год.ВРС, XLІІ-ри
състав, по гр.дело № 10 150/2019 г. по описа на
ВРС е допуснал да бъде извършена съдебна делба между съсобствениците
– ищците А.П.А., ЕГН **********,***
и Т.А.Я., ЕГН **********,***
– представлявани от адвокат от АК Варна Д.В.,
със съдебен адрес *** /партер/ и ответника
Р.Я.Я., ЕГН **********,*** /*- според
отговора на искова молба/ на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ
АПАРТАМЕНТ №* – представляващ самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 –
64/16.5.2008 г. на ИД на АГКК Варна, с адм.адрес на имота: * по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка, с
адрес: *, с площ от 56,70 кв.м., състоящ се от две стаи ,кухня и сервизни
помещения, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, стар идентификатор –
няма, при граници по схема: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: *, *, под обекта:*.*, над обекта *, а по документ за собственост:
северозапад – ап. *на Г. Д. Т., от югоизток – ап. * на П.Я.Я., от североизток –стълбище и
коридор, от югозапад – двор, от горе – ап.*на К.П. Д., от долу ап. * на П.и П.Б., ведно с ИЗБА №*с площ от
3,05 кв.м., при граници на избеното помещение: северозапад – коридор, от
югоизток и от югозапад –двор, от североизток –изба № *на П.и П.Б., както и и 2,5570% идеални части от общите части на сградата и от правото на
стоеж върху имота, представляващ поземлен имот с идентификатор *, при КВОТИ:
За ищцата А.П.А.,ЕГН ********** – при квота ¼ ид.ч.
За ищцата Т.А.Я., ЕГН **********– при квота ¼ ид.ч.
За ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********-– при квота 2/4 ид.ч.,на основание чл.34 ЗС .
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на встъпилите на основание чл. 218 ГПК в качество на ТРЕТИ
ЛИЦА ПОМАГАЧИ на страната на ответницата Р.Я.Я., ЕГН ********** по настоящото дело
лица: Н.К.Я. ,ЕГН ********** и Я.Я. К., ЕГН **********, действащ чрез
настойника си Н.К.Я., двамата с адрес: *** и със съдебен адрес:*** а.Решението е влязло в законна сила на
03.01.2020 год.
Първото по делото
открито съдебно заседание в делбеното производство във втора фаза е проведено
на дата 12.06.2020 год. /видно от протокола от о.с.з.,приобщен на листи 135 –
142 от делото /.От вписаното в протокола от проведеното открито съдебно
заседание се установява,че страните по делото са заявили претенции по сметки
които са приети както следва :
Приета е за съвместно разглеждане, на основание чл. 346 от ГПК, претенцията по сметки, предявена от А.П.А., ЕГН **********,*** против Р.Я.Я., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 31,55 лв., представляваща половината от
сумата от 63,09 лв., за заплатените на дати 24.07.2019 г., 14.11.2019 г. и
09.04.2020 г. разходи за поддръжка на общите части на сградата, ведно със законната лихва върху самата,
считано от момента на предявяването до окончателното заплащане.
Приета е за съвместно разглеждане, на основание чл. 346 от ГПК,
претенцията по сметки, предявена от А.П.А.,
ЕГН **********,*** и Т.А.Я.,
ЕГН **********,***, против Р.Я.Я.,
ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 499,13 лв., представляваща половината от сумата от 998,*лв. за
платени данъци и такса битови отпадъци за периода 2010 г. - 2018 г. за
допуснатия до делба имот, ведно със
законната лихва върху самата, считано от момента на предявяването до
окончателното заплащане.
Приета е за съвместно разглеждане, на основание чл. 346 от ГПК,
претенцията по сметки, предявена от Р.Я.Я., ЕГН **********,***, против А.П.А., ЕГН **********,*** и Т.А.Я., ЕГН **********,***, солидарно за заплащане на сумата
от 1230,00 лв., представляваща
дължимо обезщетение за лишаване от
правото на ползване на съсобствения имот за периода 19.09.2019 г. –
05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху самата, считано
от датата на постановяване на Решението до окончателното изплащане и
в условията на евентуалност против А.П.А., ЕГН **********, и Т.А.Я., ЕГН **********, поотделно за заплащане на сумата
от по 615,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за лишаване от
правото на ползване на съсобствения имот за периода 19.09.2019 г. – 05.05.2020
г., ведно със законната лихва върху
самата, считано от датата на постановяване на Решението до окончателното
изплащане.Единствената
заявена възлагателна претенция е от Р.Я. .В същото о.с.з. на 12.06.2020 г.
съдът е приел за СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 349 от ГПК, възлагателната
претенция на Р.Я.Я., ЕГН **********,***, против А.П.А., ЕГН **********,*** и
Т.А.Я., ЕГН **********,***, за възлагане в дял и еднолична собственост на
делбения имот.
В откритото съдебно
заседание от дата 2.10.2020 г. съдът е допуснал изменение на една от
претенциите по сметки на основание чл.2 ГПК.Допуснато е ,
на основание чл. 2*от ГПК, ИЗМЕНЕНИЕ на приетата за съвместно разглеждане претенцията по сметки, предявена от Р.Я.Я., ЕГН **********, против А.П.А., ЕГН **********, и Т.А.Я., ЕГН **********, за заплащане
на обезщетение за лишаване от правото на
ползване на съсобствения имот за периода 19.09.2019 г. – 05.05.2020 г., като същата се счита за предявена за
сумата от 1549,00 лв., а не за първоначално предявената 1230,00
лв., (съответно по 774,50 лв. за всяка от двете ищци съобразно квотите им в
съсобствеността), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на постановяване на Решението до
окончателното изплащане.
В проведеното по делото последно
открито съдебно заседание от 16.10.2020 г.,след като съдът е напътил страните
към спогодба и след като такава не е била постигната, е даден ход на спора по
същество.
Ищцата А.А.( явила се лично ) и ищцата Т.Я.,представлявани от адвокат Д.В. желаят да
бъде постановено Решение по силата но
което имотът да бъде изнесен на публична продан при цена съгласно експертизата
и при квоти съгласно влязлото в сила Решение на първа фаза на делбата .
Ответницата Р.Я.,чрез от адв.С. от
САК моли да бъде обявен имота за неподеляем.
Третите лица помагачи не се явяват,не
се представляват,като ищците чрез адв.В. и адв.П. процесуален представител на Р.Я.
са представили и по делото са приобщени писмени бележки .
При така
изложеното по-горе, настоящият състав следва да се произнесе по въпроса за
начина на извършване на делбата на съсобствения между страните и допуснат до
делба недвижим имот, както и по предявените и приети за съвместно разглеждане в
делбеното дело претенции по сметки и заявената и приета една възлагателна
претенция.
ПО ОТНОШЕНИЕ
ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
Видно от материалите по делото, за правилното определяне
на начина на прекратяване на съсобствеността между страните върху допуснатия до
делба недвижим имота, по делото е изготвена необходимата съдебно - техническа
експертиза ,възложена на вещото лице Р.П.. Въз основа на заключението на вещото
лице Р.П., по допуснатата СТЕ,приобщено на листи от 153 – 160
-ти по делото (което заключение съдът кредитира напълно и като обективно
и като компетентно дадено ) се установява и изясняват следните правно релевантни
факти, които съдът
съобразява при постановяване на крайният си съдебен акт : На първо място СТЕ вещото
лице прави заключението, че допуснатия до делба недвижим имот –е реално
неподеляем . Видно от стр.2 –ра на СТЕ на в.л.Р.П./ л. 154 /имотът е построен 1981
г. по данни на страните а реалното състояние на същия се вижда на снимки от 1
до 3 приложени на л. 156 –ти страница 4 –та на експертизата. Изяснява се на
база констатациите на вещото лице П. вписани на стр.5 и стр. 6 от СТЕ /л.157/,
че при извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че процесното
жилище е самостоятелен обект с напълно отделен вход от съседния нему апартамент
№ * с
идентификатор * .Видимо сочи инж.Р.П., че е съществувала врата/допълнително
изградена без проекти / на общата стена откъм хола на процесното жилище и това
собственост на ищцата, но същата е зазидана и стената е възстановена в
предишното състояние.Целостта на процесното жилище , както и самостоятелното му
функциониране ,като такова към датата на огледа прави извод вещото лице,че не
са нарушени .Възстановяването на стената по данни на страната, сочи в.л., че
било извършено около месеците февруари март тази година а ползването на двата
обекта било отделно . На база заключението на в.л.П. се установява,че пазарната
стойност на допуснатия до делба имот при използване на сравнителния метод
/съгласно Приложение 1 към СТЕ / възлиза на общо 84 500 лв.И на следващо място вещото лице в табличен вид
на стр.6 и стр. 7 от СТЕ /л.158 и л.159 от делото / е определило единична цена
за 1 кв.м. в лева за наем, като предлага
обща стойност на обезщетението за периода от 19.09.2019г . до 05.05.2020 г. в
размер на 3 099 лв./л.159/.
По делото
е допусната повторна СТЕ възложена
на в.л.М.С. ,която СТЕ дава отговор
на оспореното заключение в частта – Каква е пазарната стойност на имота, като
вещото лице съобрази факта,че върху имота е учредено право на ползване.
Заключението на н.л. М.К.С. е приобщено на листи 184 -195 съдържащо снимков
материал и данните на които вещото лице е извело изводите си . Според т. 9 от СТЕ на в.л.С. пазарната оценка на недвижимия имот
–апартамент № * с
идентификатор на самостоятелен обект в сграда № * , със застроена площ 56,70
кв.м. , находящ се на пети етаж по схема , а по документи за собственост на
четвърти етаж в сграда номер * , разположена в поземлен имот № * по КККР одобрени със
Заповед № РД -18 -64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК , в */ бивш адрес : *, състоящ се две стаи, кухня и сервизни помещения , при съседи и граници :
на същия етаж самостоятелни обекти № * и
* , под обекта : самостоятелен обект № *.*, над обекта *ведно с изба № *, с площ по документ за собственост 3,05
кв.м., заедно с 2,5570% идеални части от общите части на сградата и от правото
на стоеж върху гореописания имот , в който е построена сградата , към датата на изготвяне на СТЕ (17.09.2020 г. ) и след съобразяване на
факта, че върху имота е учредено право на ползване , след закръгление възлиза
на 54 650,00 лв. Разликата в заключенията
на в.л.П. и С. е в определената пазарна цена на имота, като посочената от в.л.С.
пазарна стойност е с 29 850 лева по-малко от посочената от инж.П. .
В съответствие
със заключението и по двете допуснати СТЕ, възприети от съда като обективни и
компетентно изготвени, с уточнението ,че заключението на в.л.С. е много по
–прецизно и обосновано в частта за пазарната стойност на допуснатия до делба
имот, съдът приема за установено, че пазарната стойност на допуснатия до делба
имот възлиза на именно определената от в.л. С. .
Обективите
данни по делото,площта на имота ,неговата характеристика квотите в
съсобствеността, вкл. и заключението на
вещото лице П. налагат единствения извод, че имотът не може да бъде
поделен между съделителите .
С оглед
изложеното имота следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК, като с оглед квотите на
съделителите получената сума следва да бъде поделена помежду йм. За пълнота на
мотивите и надлежно произнасяне относно способа, по който следва да се прекрати
съсобствеността между страните следва да бъде отбелязано, че в действителност по
несъмнен начин е доказано, че имотът е реално неподеляем между страните, единствено
ответницата Р.Я.Я. е поискала да й
бъде възложен имота. В проведеното по делото последно открито съдебно заседание адв.П.С. не е направил изявление от
което да е видно,че тази претенция се поддържа.В идентичен смисъл са и
писмените бележи на вторият процесуален представител на същата ответница –адв.Н.П.
.Ето защо съдът счита,че след като имотът е безспорно реално неподеляем
,липсват каквито и да е доказателства ангажирани от отв.Р.Я. които да сочат
основателност на заявената възлагателна претенция , и въпреки опитите на
страните да уредят доброволно въпроса свързан с прекратяване на съсобствеността,единственият
правен способ да се извърши делбата е именно поискания от процесуалните
представители на главните страни в последното открито съдебно заседание - публична
продан.
Приемайки
,че делбата следва да бъде извършена при условията и по реда на чл. 348 ГПК, с оглед стойността на
дяловете всеки от съделителите и съгласно чл.
355 ГПК и чл. 8 ТДТССГПК всеки от
съделителите следва да бъде осъден да заплати дължимата се държавна такса.
За да определи правилно отговорността за
разноски съдът се позовава на нормата на чл.355 ГПК дадените разяснения във Второ преработено и допълнено
издание на Приложния коментар на ГПК –„ Проблеми на правоприлагането,анализ на
съдебната практика “– ИК „Труд и Право „– София 2017 г. В § 7 на Глава 29 –та „Съдебна
делба„ .В цитирания приложен коментар на ГПК много ясно е подчертано, че разноските
в делбата са уредени с правилото на чл. 355 ГПК и че сочат на отклонение от
общите правила за присъждане на разноски в исковия процес. В тази връзка на
първо място е акцентирано върху обстоятелството, че стойността на делбените имоти се определя във втора фаза на делбата ,
по силата на експертно заключение и винаги съставлява пазарната оценка на имота /имотите.Действащата норма на чл.355 ГПК дефинира,
че страните заплащат разноски според
стойността на дяловете в съсобствеността определена с Решението по допускане на делбата а не според стойността
на имуществото, което получават при извършване на делбата. Ето защо всеки от съделителите следва да
бъде осъден да заплати държавна такса от 4 % върху стойността на допуснатия до
делба недвижим имоти като се вземе за основа данъчната оценка на имота.Видно
от лист 10 – ти от делото данъчната оценка на недвижимия имот е 56129,80
лева. При тази основа 4 % държавна
такса, дължима от съделителителите
определена съобразно квотите йм в
съсобствеността е рана на 561,30 лв. за ищцата А.А., 561,30 лв. за ищцата Т.Я.
и 1 122,60 лв. за отв. Р.Я., на
основание чл.355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ПО ОТНОШЕНИЕ
на предявените ПРЕТЕНЦИИ ПО СМЕТКИ :
Както е посочено
и по-горе своевременно по делото са заявени и приети за съвместно разглеждане в
делбеното дело претенции по сметки на всички главни страни на основание чл.346 ГПК :
1.)Ищцата А.П.А.,
ЕГН **********,*** е предявила против
ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 31,55 лв., представляваща половината от
сумата от 63,09 лв., за заплатените на дати 24.07.2019 г., 14.11.2019 г. и
09.04.2020 г. разходи за поддръжка на общите части на сградата, ведно със законната лихва върху самата,
считано от момента на предявяването - 12.06.2020 г. до окончателното заплащане.
2).Ищцата А.П.А., ЕГН **********,*** и ищцата Т.А.Я., ЕГН **********,***,
са предявили претенция по сметки против ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 499,13 лв., представляваща половината
от сумата от 998,*лв. за платени данъци и такса битови отпадъци за периода 2010
г. - 2018 г. за допуснатия до делба имот,
ведно със законната лихва върху самата, считано от момента на предявяването
-
12.06.2020 г. до окончателното заплащане.
Последната приета за съвместно разглеждане
претенция е заявена от ответницата Р.Я.Я.,
ЕГН **********,***, против ищцата А.П.А., ЕГН **********,*** и ищцата Т.А.Я., ЕГН **********,***, с
искане за солидарно заплащане
на сумата от 1230,00 лв., представляваща
дължимо обезщетение за лишаване от
правото на ползване на съсобствения имот за периода 19.09.2019 г. – 05.05.2020
г., ведно със законната лихва
върху самата, считано от датата на постановяване на Решението до окончателното
изплащане и в условията на евентуалност против А.П.А., ЕГН **********,
и Т.А.Я., ЕГН **********, поотделно за заплащане на сумата
от по 615,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за лишаване от
правото на ползване на съсобствения имот за периода 19.09.2019 г. – 05.05.2020
г., ведно със законната лихва върху
самата, считано от датата на постановяване на Решението до окончателното
изплащане.В
откритото съдебно заседание от дата 2.10.2020 г. съдът на основание чл. 2*от ГПК е допуснал ИЗМЕНЕНИЕ на приетата за съвместно
разглеждане претенцията
по сметки, предявена от Р.Я.Я., ЕГН **********,
против А.П.А., ЕГН **********, и Т.А.Я., ЕГН **********, за заплащане
на обезщетение за лишаване от правото на
ползване на съсобствения имот за периода 19.09.2019 г. – 05.05.2020 г., като същата се счита за предявена за
сумата от 1549,00 лв., а не за първоначално предявената 1230,00
лв., (съответно по 774,50 лв. за всяка от двете ищци съобразно квотите им в
съсобствеността), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на постановяване на Решението до
окончателното изплащане.
Претенциите на ищците и
на ответницата следва да бъдат разгледани при съобразяване на разпоредбите на
Закона за собствеността раздел трети „съсобственост „. В нормата на чл.30, ал.1
ЗС е разписано, че правото на собственост може да принадлежи и общо на две или
повече лица –държавата , общините и други юридически или физически лица
.Съгл.чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си .Разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗС повелява,че всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите собственици да си служат с нея според правата
им.Аления втора на чл. 31 ЗС гласи „ Когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците , те дължат обезщетение на останалите за ползата от
която са лишени ,от деня на писменото поискване.
Спор няма че ищците и
ответницата са съобственици в допуснатия до делба недвижим имот представляващ
апартамент като квотите на ищците са по ¼ ид.ч. и 2/4 ид.ч. за
ответницата . В задължителното за съдилищата ТР № 7/20*г. постановено по т.д.№ 7/20*г. по описа за 20*г.
на ОСГК са дадени указания и пояснения до съдилищата относно приложимостта на
нормата на чл.31, ал.2 ЗС като е постановено решението, че „ Лично ползване по
см. на чл.31,ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите собственици да ползват общата вещ, съобразно правата им,
без да събират добиви и граждански плодове „ В настоящото производство
ответницата е предявила претенцията си против ищците солидарно и в условията на
евентуалност в режим на разделност за заплащане на обезщетение в размер на 1549,00 лв., за периода 19.09.2019 г. – 05.05.2020 г., (съответно
по 774,50 лв. за всяка от двете ищци съобразно квотите им в съсобствеността),
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на постановяване на Решението до окончателното
изплащане.Съдът намира претенцията на Р.Я. за солидарно заплащане на сумата от
1 549 лв. предявена против двете ищци за доказана и по основание и по
размер. Видно от лист 49-ти на дата 13.09.2020 г. ответницата Я. е депозирала
отговора на исковата молба на ищците, като в отговора се съдържа и искане с
правно основание чл.32,ал.2 ЗС .Или установена е датата на поканата дори и само
на база прочита на отговора на искова молба депозиран от отв.Я.. Спор няма и от
лист 196 –ти се установява,че на 11-ти май 2020. Р.Я. е получила от разследващ
полицай М.Б.от Трето РУ ОД МВР 1
бр.секретен ключ за входната врата на спорен апартамент находящ се на адрес * , доброволно предаден от А.П.А. , ключ за който е
записано в самата разписка че е веществено доказателство по ДП
959/ 2019 г. по описа на Трето РУ ОД МВР Варна .На база на тази разписка
приложена на л.196 –ти и неоспорена от ищците се установява и доказва,че до 11
–ти май 2020 г. ответницата не е имала ключ от апартамента, апартамент допуснат
до делба от който отв.Я. притежава ½ ид.ч. От заключението на в.л. П. /
л. 159 –ти от делото / безспорно е установен и размера на месечния наем, който
би могъл да бъде получаван за отдаване на точно процесния имот под наем а
именно сумата от 3 099 лв. Половината от този наем възлиза на точно
1 549,50 лв. или отв. Я. е претендирала от двете ищци сума със точно
петдесет стотинки по-малко от установеното от вещото лице.
Всички писмени доказателства по
делото и допуснатите гласни доказателства водят до извода,че ответницата за
исковия период от време не е могла да ползва нейната една втора идеална част ,
т.к. е била лишена от тази възможност от ищците по делото .
По делото във втора фаза на делбата са разпитани в качество на свидетели
лицата :С. А.Г. воден от ищците/ л. 204 /, П.П. П.също водена от ищците /л.205/
,Л. М. З./водена от ответната страна – л. 206 –ти гръб / и К.Д.К. / воден от
ответната страна – л. 207 –ми гръб/ .
Свидетелят С.Г. твърди пред
съда,че А., Р. и Т. са му комшийки ,той живеел на седмия етаж .Същият свидетел
сочи пред съда, че познавал баба Н.от 40 ет години, тя живеела в къща и нейната
и неговата къщи били една срещу друга преди да ги съборят.А.имала един
апартамент на четвъртия етаж от асансьора вдясно а Р. имала апартамент на петия
етаж също вдясно,като апартаментите били един под друг, имало и гараж долу .На *имали
и наследствена къща . За баба Н.свидетелят
обяснява че имала апартамент на
четвъртия етаж в средата , но повечето време Н. и Р. били в Гърция и един или
два пъти най-много св.Г. ги бил виждал.В Гърция Р. и Н. свидетелят не знаел
дали живеели или работели като за Р.
твърди, че я нямало от пет шест години а
пък Нела я нямало от двадесет и повече година. Баба Н.обяснява същият
свидетел,че починала към началото на миналата година ,времето било студено
,живеела на четвъртия етаж в нейния апартамент .В последните години баба Н.според
свидетеля не можела да се обгрижва сама, била с проходилки и за нея се грижела Р..Така
Р. като се върнали от Гърция взели баба Н.на петия етаж,две години преди да
почине, в апартамента в който живеела Р. обаче Р. нямало как да се грижи за
баба Н.и вземала жени да я гледат като йм плащала . От близките на баба Н.твърди
св.Г. ,че ходела А.и майка й да я гледат а в апартамента на петия етаж имали и
квартиранти и сега имало .В апартамента на четвъртия етаж, на баба Н., докато
тя била на петия етаж-горе при Р. ,
имало пак квартиранти , пак приятели ,в гаража пак а наемателят в гаража бил
едно момче К., живеел семейно с Р..
От показанията на същия свидетел е
видно,че той твърди че е влизал в апартамента на баба Н.когато тя била жива,имало врата за да можело по-лесно да я
обслужвали А.и баща й – тази врата била от апартамента на А.в апартамента на
баба Н., избили стената, бащата на А.я избил (било от 1 м) .Когато баба Н.починала
, след 40-то я зазидали с тухли като си било , но това било след 40-то на баба Н..
Същият свидетел твърди,че А.нямала
ключ за апартамента, имало квартирант и чакали да дойде да йм отключи за да влязат да работят като тогова св.Г. бил
с Д.– мъжа на А..След като свършили работата,твърди свидетелят, квартирантът
затворил апартамента .Същият свидетел твърди че нито А.нито Д.имали ключ обаче
разказва ,че имало „ една аларма „ по повод достъп до апартамента, даже и
полиция имало .Някаква квартирантка имало обяснява св.Г. и А.решила да й каже
да излезе и тази жена извикала полицията
защото не искала да излиза .Това според свидетеля било миналата година
,полицията пристигнала на място за това
нещо.Само когато баба Н.била жива ,сочи свидетелят Г. че бил виждал Ани
и семейството й да ползват този апартамент, не бил виждал А. или някой от
семейството й да влиза пред входната врата с ключ и доколкото знаел
свидетеля А.плащала сметките за вода на
апартамента на баба Н..Когато отидели касиерите за пари при тях, твърди св.Г.,
че Р. им крещяла и ги плюела и не плащали никакви пари за общите – нито за асансьор, нито за
ток,като правели събрание тя крещяла долу,викала със всички хора била скарана.
От показанията на св.Г. е видно, че
той е заявил, че в момента на четвъртия етаж живеела майката на Р. и брат й а на въпроси на адв.П. е
отговорил, че е бил наемател на гаража на Р..Вратата твърди св.Г. че е избил на А.баща й – на баба Н.сина
, за да можело да гледа майка си.Там в този хол баба Н.,сочи свидетеля, че не
била заключена защото имали квартиранти а зазидали вратата защото баба Н.починала и на тях не им
трябвала вече тази врата , те не били ползвали тази стая изобщо . На последния
поставен от адв.В. въпрос свидетелят е заявил, че за периода от м.септември
2019 г. до месец май 2020 г. Р. или Т.
не са ползвали апартамента .
Вторият воден от ищците свидетел П.П.дава показания покриващи
се в основни линии с тези на свидетеля Г. относно родствените връзки между
страните, гледането на баба Н.,кончината на последната .За разлика от св.Г.
свидетелката П.твърди, че след като минали 40- те дена от смъртта на баба Н.А.и
мъжа й възстановили предишното състояние на апартамента. Когато баба Н.се
разболяла, част от апартамента, обяснява св.П.го вкарали в техния апартамент –
за да не се налагало А.да бяга от единия в другия апартамент за се грижи за
баба Н., като не обяснява точно как е станало това а казва „ Аз съм влизала в
тази стая, от нея няма достъп до другата част на апартамента, нищо няма … какво
да има ? „. От останалата част от показанията на св.П.е ясно, че същата твърди,
че е била на гости на А.когато дошла полицията. Полицаите разбрали,че А.е
съсобственик и оставили възрастната жена по повод на която била извикана полиция
да преспи в апартамента. Според свидетелката тази жена твърдяла, че имала
уговорка с леля Нели, че няма проблем да спи там, но леля Нели не се била
разбрала с А.. По този повод сочи свидетелката, че А.решила да смени
ключалката, защото не искала постоянно някой да и се нанася в собствеността без
да го познава. Освен тази възрастна жена,твърди св.П., когато баба Н.я качили
горе постоянно имало квартиранти както в горния апартамент, така и в
апартамента на баба Н..На следващия ден, въпросната възрастна жена си заминала
и тогава твърди св.П., че извикали ключар (А.и мъжа й ).Били три
ключа и единия А.искала да даде на Н..Св.П.била там, когато А.се обадила на Н.
и Н. поискала ключът да се даде на К., който бил приятел на Р.. Обаче Р. и Н.
били в Гърция а този приятел бил абсолютно непознат и тогава А.казала : „ Той
не е упълномощен с документ,аз не мога да го дам на този К. , ще го пусна в
пощенската кутия „. На въпрос на адв.С. дали ключът е в пощенската кутия
свидетелката отговоря, че няма откъде да знае .В заключение същата свидетелка е
заявила, че разходите за този апартамент са плащали А.и майка й Т. а баба Н.била
качена горе без да знае, защото тогава била много зле,на легло.
Водените от ответната страна свидетели З.и К. дават показания от които се
изяснява следното :
Св.Л. З., родена 1936
г. разказва пред съда ,че познава Р. и семейството й от 1*0 година , като били
много близки роднини ,ходели си на гости и празнували заедно много Нови
години.Св.З.заявява пред съда,че знаела къщата където бил долу етажът на леля Н.,знаела
и гарсониерата .Гарсониерата на леля Н.имала хол, спалня и кухня ,даже и свидетелката
и съпруга й били спали там веднъж, но А.взела
хола, избила си врата , зазидали вратата
на хола към баба Н., това било много отдавна.Последно обяснява св.З.че
идвала във Варна на гости на Р. и Нели 2019 г. и ставал кошмар,от който
настръхвала .Когато св.З.се обадила на Нелито която била в Гърция й и казала,че
има малко работа и попитала дали може да отседне в нейния апартамент Нелито й
казала,че не може понеже имала квартиранти, но долу на баба Н.гарсониерата била
свободна.Така св.З.пристигнала вечерта около 19 ч. пред блока , отключили й ,
настанила се .Отключило й на свидетелката едно момче у което бил ключът .Нели
казала на св.З.че тя ще се обади като пристигне свидетелката и й дала телефона
на момчето за да се обади З..Така З.се обадила на момчето, то пристигнало и й
отворило , настанила се свидетелката и взела кръстословици като по едно време на врата започнало да се чука и тя станала да вини.Тогава св.З.видяла
„ А. и мъжа й…змии и гущери …огън да бълват „ , питали я какво прави в имота й
и казали да се маха .От своя страна св.З.казала на А.,че сякаш не я познавала и
по това време няма при кого да отиде и
тогава А.се съгласила свидетелката да остане,но до 8 ч.сутринта да я няма
защото А.и мъжа й имали работа . Те
довели ключар твърди свидетелката З.който сменил патрона, не и дали ключ, даже
съпругът на А. заключил З.и след като свидетелката се развикала защо ще бъде
заключвана и какво ще прави ако се наложи да излезе съпругът на А.и дал ключ и
ключът останал у св.З.. Цяла нощ свидетелката твърди,че била на тръни ,защото
никога не била преживявала нито такъв тон, нито такова унижение.На конкретно
поставен въпрос свидетелката З.отговоря утвърдително,че се е обадила на телефон
1*,казали че ще пратят полиция защото станало скандал и пристигнали двама полицаи.Полицаите
обяснява свидетелката,че въобще не говорили с нея, не я питали коя е кой и
отворил а само и казали да благодари на госпожата че ще я остави да пренощува.
На сутринта след като св.З.осъмнала на стола в 8 ч. вече била на вратата с
куфарчето готово и те като чукнали /А.и съпруга й / взели ключа , заключили и
тя си заминала.Това била трагедията с този ключ твърди свидетелката като
акцентира на думите изречени от А. още при пристигането на св.З.„ Това е имотът
ми , домът ми „, „Домът ми ! Домът ми ! Домът ми ! Какво правиш тук ?„.
Последният разпитан по делото
свидетел К.Д.К. воден от ответницата сочи, че познава Р. и мисли ,че ищцата е А. .
Същият свидетел твърди, че Р. живее в
бл.* ми в кв.* във Варна, както и че е познавал баба Н.когато я гледали.Св.К.
не отрича че е виждал баба Н.само когато я гледали, но твърди че с Р. са само приятели, няма
договорни отношения с нея, просто имал ключ за гаража защото тя му го била
оставила да го ползва .От показанията на св.К. се установява, че хората които
са живеели в процесния апартамент му оставили ключа на него а той живеел на
200-300 м. между блоковете в същия квартал.Св.К. твърди,че той дал ключа на
възрастната жена и я придружил до
горе като това било м.юни миналата година, но жената не му върнала ключа . На сутринта тази жена казала на
свидетеля, че собствениците прибрали
ключа а на него повече ключ не му бил даван .Вечерта свидетелят
твърди,че не знае какво е ставало но на сутринта отишъл да помогне на жената да си хване автобуса ,жената била с
количка .Така след инцидента твърди свидетеля че те взели ключа и това било
всичко, като вечерта казали че ще сменят патрона, но какво станало
свидетелят не знаел .След въпросния
инцидент Р.,твърди св.К. нямала достъп до
апартамента на баба Н., те прибрали ключа , те го заключили и не оставили ключ на свидетеля и на Р. също не дали .Така
след като се върнали на Р. и на майка й
не им бил даван ключ а ключа им бил даден от полицията .
Освен гласните доказателства по
делото, във втора фаза на делбата са приобщени и представените от ищцовата
страна писмени доказателства а
именно : приходна квитанция № 566913/16.12.2013
г. и приходна квитанция № 166398/01.04.2013 г.; извлечение за задължения по
партида № 5109241172003; приходна квитанция № 201291/28.04.20*г.; разписка №
04000488260819/28.09.2016 г. и разписка № 04000488260821/28.09.2016 г.;
приходна квитанция № **********/16.01.2019 г.; приходен касов ордер от дати
24.07.2019 г., 14.11.2019 г. и 09.04.2020 г.; покана-предизвестие изх.№
K-EPRS-1694/19.07.2019 г.; Констативен протокол № 238/12.11.2019 г.; справка по
лице в Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 10.06.2020
г. – вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 352910.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до изводите,че
претенциите на ищците по сметки са останали неоснователни и недоказани,но е основателна
и доказана претенцията на ответницата.
Както бе посочено и по-горе спор не
може да има по делото при установена в първа фаза на делбата съсобственост на
между ищците А.А. и Т.Я. и ответницата Р.Я. върху допуснатия до делба
неподеляем имот апартамент № 11 находящ се в *, като ищците притежават по
¼ ид.ч. а ответницата останалата ½ ид.ч.
При приемане на претенциите по сметки
съдът е вписал процесуалното основание на което са заявени същите .Прочита на
исканията на страните , изложеното от тях в първото о.с.з. след влизане в сила
на Решението по допускане на делбата налагат извода от правна страна,че ищците
са заявили претенции с материално правно основание чл.30 ал.3 ЗС а ответницата
с правно основание чл.30, ал.2 ЗС .
Ангажираните от ищците и писмени и
гласни доказателства не водят до извода,че ищцата А. и ищците А. и Я. са установили и доказали,че за
исковите периоди от време са сторили разноски за поддръжката на допуснатия до
делба имот,разноски от които ответницата да бъде осъдена да заплати припадащата
й се част от ½ . Това е така защото
съгласно дадените задължителни указания до съдилищата обективирани в ТР № 85 от
2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК е дадено разяснението,че собственикът, който е извършил подобрения в съсобствения
имот със съгласието на останалите съсобственици, не може да се ползува от
разпоредбите на чл. 71, 72 и 74 ЗС.
Неговите отношения с останалите съсобственици се уреждат за добивите от
правилото на чл. 93 и 30, ал. 3 ЗС, а за необходимите разноски за запазване на имота и подобренията -
от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС и тези за
водене чужда работа без пълномощие.В случая за ищците общо и отделно само за
ищцата е налице твърдение за наличие на материално правните предпоставки на
чл.30,ал.3 ЗС .Тези предпоставки обаче както на база гласните доказателства
допуснати в полза на двете страни, така и само на представените писмени
доказателства от ищците във втора фаза на делбата, без използване на специални
знания от областта на счетоводството ,са останали за настоящия състав
недоказани. Недоказано по делото е останало че именно ищцата А. е сторила в заявения от
нея исков период разходи за
поддръжка на общите части на сградата,и че и двете ищци са сторили разходи за
платени данъци и такса битови отпадъци за периода 2010 г. - 2018 г. за
допуснатия до делба имот.Писмените доказателства ангажирани от ищците в тази
насока не водят до извода,че претенциите с правно основание чл.30,ал.3 ЗС са доказани
и по основание и по размер .Извода на съда би бил друг ако по делото бе
проведена ССчЕ , експертиза каквато още
в.л.Р.П. е посочила, че не може да извърши. Отделно от горното дори и да се
приеме,че при сумиране на цифрите вписани в писмените доказателства ангажирани
от ищците се доказват размерите на платените от тях данъци и такси за процесния
имот следва да бъде отчетен факта, че
третите лица помагачи имат учредено право на ползване върху делбения имот. Дори
и само на това основание и съгласно Решение № 49/3.7.2020 г. постановено по
гр.д. № 2311/2019 г. по описа на ВКС,цитирано от адв. Н.П. претенциите на
ищците се явяват недоказани по основание и подлежат на отхвърляне ведно с
акцесорните искания за законна лихва .
Съдът кредитира напълно показанията
на четиримата по делото свидетели в частите им в който кореспондират със
събрания писмен доказателствен материал,установеното от вещите лица по
допуснатите основна и повторна СТЕ.
Прочита на показанията на всички
разпитани по делото свидетели мотивира съда да изведе извода,че независимо от
твърденията и възраженията на главните страни по спора, по делото в
действителност е установено и доказано,че ответницата Р.Я. е била лишена от
възможността да ползва идеалната една втора част от собствения си имот . Спор
няма,че другата половина от имота принадлежи и на двете ищци като всяка една
има квота по ¼ ид.ч. Установява се на база на гласните доказателства а и
дори на база заключението на в.л. П. че е имало назад във времето преустройство
в делбения имот, когато е била жива баба Н., преустройство което всеки от
свидетелите описва по свой начин но направено без надлежно разрешение и с целта
баба Н.да може да бъде обгрижвана .Изяснено е още,че след като са минали 40 дни
след смъртта на баба Н.ищцата и съпруга й са възстановили първоначалното
състояние на апартамента – имота допуснат до делба .Напълно доказано е за съда
че на дата 11.5.2020 г. отв. Р.Я. е подписала разписка по ДП № 959/2019 г.по описа на Трето РУ ОД МВР Варна
и така е получила ключ за процесния имот от разследващия полицай Б.- ключ който
е бил веществено доказателство по делото .При тези обективни данни съдът
приема,че до 11-ти май 2020 г. ответницата не е имала ключ за делбения имот .
В контекста на изложеното следва да
бъде съобразена и съдебната практика на касационната инстанция .Така например в
Решение №
269/18.10.2013г. на ВКС, Четвърто г.о., ГК с докладчик съдията Боян Цонев , постановено
по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№ 1282/20*г. се
съдържат относимите към претенцията предявена от ответницата против ищците/ищцата мотиви а именно цитат: „Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с
осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ, без да е
необходимо неползващият съсобственик да доказва, че не е допускан до същата.“
Ето защо, на база гласните доказателства по делото
събрани по делото, в частите в които не
си противоречат ,приложения по делото отговор на искова молба от Р.Я. ,
разписката находяща на л. 84 –ти,настоящият състав приема, че именно ищците са
обитавали,ползвали имота допуснат до делба.Видно от л.*–ти от делото П.Я.Я. е починал на 13.11.20*г. като след откриване
на наследството му призовани към наследяване са съпругата му Т.А.Я. и дъщерята А.П.А.
. От гласните доказателства по делото а именно показанията на св. Г. и св. П.се
изсяснява, че и двете ищци са се грижили приживе за баба Н..Така установеното
по делото налага извода,че претенцията на ответницата с правно осн. чл.32, ал.2
ЗС е доказана и по основание и размер и следва да бъде уважена по начина ,по
който е изменена по реда на чл.2 ГПК ведно с акцесорното искане за присъждане
на законна лихва ,дължимо съгл. чл.86 ЗЗД .
При този изхода на спора съдът
дължи произнасяне и въпроса за сторените от страните разноски .
Съгласно правилото на чл. 81 ГПК съдът
дължи произнасяне по разноските.
Само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо, че следва
да даде отговор на въпроса : Дължат ли се съдебно - деловодни разноски на
ищцовата и ответната страна съгласно правилата на чл. 80, 78 и 355 ГПК и ако
„да“ в какъв размер и за кои разходи?Отговорът на въпроса дължат ли се разноски
в делбеното производство, се съдържа както в разпоредбата на чл.355 ГПК, така и във вече цитирания
приложен коментар на ГПК, който от своя страна препраща към Определение № 282/19.12.2016 г. постановено
от ВКС по гр.дело № 2107/2016 г. на Първо Г.О., ГК с докладчик съдията
Маргарита Соколова и членове: Гълъбина Генчева и Геника Михайлова. В цитираното
Определение ВКС приема, че общото правило на чл.78, ал.1 ГПК за разпределение
на разноските съобразно изхода на спора не се прилага в производството за делба предвид двойното качество на всяка
страна (ищец и ответник). Този довод касационната
инстанция намира за частично верен,
но за производството пред районния съд като първа инстанция, където
необходимите за движението на делото по делбата и ликвидирането на
съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят относно имотите,
квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят от тях във втората
фаза съразмерно дела им, съобразно установеното в чл. 355 ГПК правило.
Всички останали разноски по делбения иск в първоинстанционното производство,
каквото е и това за адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените
искове, се понасят от всяка
страна така, както ги е направила.
Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното
правило по чл. 355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство -
по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на
разноските става по общите правила на чл. 78 ГПК.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /например:
определение № 268 от 08.04.20*г. по ч. гр. д. № 1308/20*г. на IV-то г. о.,
определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/20*г. на I - во г. о.,
определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/20*г. на I - во г. о., и
др./.“
Т.е.налага се извода, че разноските поискани от ищците и от
ответницата, в конкретния случай остават за съделителите, така както са ги
сторили. За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че към
момента е налице и актуална практика на ВКС в смисъл, че дори и страните да не
спорят относно способа за извършване на делбата, разноските остават за сметка
на съделителите, така както са ги сторили. Ето защо и съдът не присъжда в полза
на ищците съгласно представяния от тях списък по чл.80 ГПК разноски в общ
размер на 1 700 лв. (л.198 ) и в полза на ответницата от общо 1 873,00 лв.( л. 200) .
В полза на трети лица на спора спор не имало нито в съдебната
практика нито в доктрината ,че разноски не се присъждат .
И на последно място съдът следва да определи таксите по
съединените искове дължими от страните по предявените претенции по
сметки.Таксите съдът определя съгласно ТДТССГПК ,съобразно материалните
интереси и отчитане на разпоредбата на чл.1 от ТДТССГПК,че таксата по един иск
не може да бъде по-ниска от 50 лв.Или при направените пресмятания от съда ,
дължимите се на основание чл. 78, ал.6 ГПК такси от ищците са както следва :
1.По
предявената от ищцата А.П.А., ЕГН
**********, против ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********, претенция с
цена от 31,55 лв., дължимата се
такса възлиза на 50,00 лв.
2.По предявената от ищците А.П.А., ЕГН ********** и ищцата Т.А.Я., ЕГН **********, против
ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********,
претенция с цена от 499,13 лв.,държавната
такса дължима от двете ищци е равна на общо 50,00 лева.
3.По
предявената от ответницата Р.Я.Я.,
ЕГН ********** против ищцата А.П.А., ЕГН
**********,*** и ищцата Т.А.Я., ЕГН **********,
за сумата от 1549,00 лв.,
дължимата се д.т.от ответницата възлиза на точно 61,96 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 348 от ГПК и чл.235
и чл.236 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ
ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН СЛЕДНИЯТ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
АПАРТАМЕНТ №* – представляващ самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 –
64/16.5.2008 г. на ИД на АГКК Варна, с адм.адрес на имота: * по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка, с
адрес: *, с площ от 56,70 кв.м., състоящ се от две стаи ,кухня и сервизни
помещения, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, стар идентификатор –
няма, при граници по схема: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: *, *, под обекта:*.*, над обекта *, а по документ за собственост:
северозапад – ап. *на Г. Д. Т., от югоизток – ап. * на П.Я.Я., от североизток
–стълбище и коридор, от югозапад – двор, от горе – ап.*на К.П. Д., от долу ап. *
на П.и П.Б., ведно с ИЗБА №*с площ от 3,05 кв.м., при граници на
избеното помещение: северозапад – коридор, от югоизток и от югозапад –двор, от
североизток –изба № *на П.и П.Б., както
и и 2,5570% идеални части от
общите части на сградата и от правото на стоеж върху имота, представляващ
поземлен имот с идентификатор *, съсобствен между съделителите :
ищците А.П.А.,
ЕГН **********,*** и
Т.А.Я., ЕГН **********,*** – представлявани от адвокат от АК
Варна Д.В., със съдебен адрес ***
/партер/ и ответника Р.Я.Я., ЕГН **********,*** /*- според отговора на искова молба/
при КВОТИ:
За ищцата А.П.А., ЕГН ********** – една четвърт идеална част
За ищцата Т.А.Я., ЕГН **********- една четвърт идеална
част
За ответницата Р.Я.Я., ЕГН ********** - две четвърти идеални части, на основание
чл.34 ЗС .
След извършване на проданта,
получената сума да бъде разпределена между съделителите както следва:
За ищцата А.П.А., ЕГН
**********,*** - 0,*%
За ищцата Т.А.Я., ЕГН **********,*** - 0,*%
За ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********,*** /*- според
отговора на искова молба/ – 0,50%.
ОСЪЖДА ищците А.П.А., ЕГН **********,*** и Т.А.Я.,
ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯ СОЛИДАРНО на ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********,*** /*- според отговора на искова молба/ СУМАТА от общо 1549,00 лв. ( хиляда
петстотин четиридесет и девет лева) -
представляваща дължимо обезщетение за
лишаване от правото на ползване на съсобствения имот за периода 19.09.2019 г. – 05.05.2020 г., съобразно квотата на ответницата в имота ½ ид.ч.,
ведно със законната лихва върху
самата, считано от датата на постановяване на Решението до окончателното
изплащане на вземането, на осн.чл. 31,ал.2 ЗС,вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ изцяло приетата за съвместно разглеждане на основание чл. 346 ГПК ПРЕТЕНЦИЯ ПО СМЕТКИ предявена
от ищцата А.П.А.,
ЕГН **********,*** против
ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********,***,
за заплащане на сумата от 31,55 лв.,
представляваща половината от сумата от 63,09 лв., за заплатените на дати
24.07.2019 г., 14.11.2019 г. и 09.04.2020 г. разходи за поддръжка на общите
части на сградата, ведно със
законната лихва върху самата, считано от момента на предявяването - 12.06.2020
г. до окончателното заплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ изцяло приетата
за съвместно разглеждане на основание чл.346 ГПК ПРЕТЕНЦИЯ ПО СМЕТКИ предявена
от ищцата А.П.А.,
ЕГН **********,*** и от ищцата Т.А.Я., ЕГН **********,***, са
предявили претенция по сметки против ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 499,13 лв., представляваща половината
от сумата от 998,*лв. за платени данъци и такса битови отпадъци за периода 2010
г. - 2018 г. за допуснатия до делба имот,
ведно със законната лихва върху самата, считано от момента на предявяването
- 12.06.2020 г. до окончателното
заплащане,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата
по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 561,30 лв. (петстотин шестдесет и един лева и тридесет стотинки), на основание чл.355 ГПК и чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Т.А.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 561,30 лв. (петстотин шестдесет и един лева и тридесет стотинки), на основание чл.355 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р.Я.Я., ЕГН **********,*** /*- според
отговора на искова молба/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 1 122,60 лв.( хиляда сто двадесет и два лева и шестдесет стотинки ), на основание
чл.355 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА
А.П.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА
ТАКСА в размер на 50,00 лева (петдесет лева ) , на
основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК .
ОСЪЖДА
А.П.А., ЕГН **********,*** и Т.А.Я., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в
размер на общо 50,00 лева (петдесет лева ) , на основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК .
ОСЪЖДА
Р.Я.Я., ЕГН **********,*** /*- според отговора на искова молба/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА
ТАКСА в размер на 61,96 лева (шестдесет и един лева и деветдесет и
шест стотинки ) , на основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
встъпилите на основание чл. 218 ГПК в качество на ТРЕТИ ЛИЦА ПОМАГАЧИ на
страната на ответницата Р.Я.Я., ЕГН ********** по
настоящото дело лица: Н.К.Я.,ЕГН **********
и Я.Я. К., ЕГН **********, действащ чрез настойника си Н.К.Я., двамата
с адрес: *** и със съдебен адрес:*** а.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в ДВУСЕДМИЧЕН срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: