Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 561
29.04.2022 г. гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тридесети март
две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 42 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп
до обществена информация (ЗДОИ), вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по
повод постъпила жалба от А.Н.Й. с адрес: ***, пл. „Баба Ганка“ № 4, ет. 4,
против решение № РД-11-1567 от 23.12.2021 г., издадено от министъра на
иновациите и растежа, в частта, с
която е отказан достъп до обществена информация, съдържаща се в Меморандум от
10.07.2021 г. за разбирателство между правителството на Република България и
„Некст.е.ГО България“ АД за изпълнение на приоритетен инвестиционен проект
„Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически
автомобили е.GO в гр. Ловеч“.
В жалбата са развити доводи за нищожност на оспорения
отказ, поради некомпетентност на неговия издател, алт.- за незаконосъобразност
на същия, поради нарушение на материалноправни разпоредби, съществено нарушение
на административнопроизводствени правила и несъответствие с целта на закона. В
нея се сочи, че с предходно решение, издадено от началника на отдел
„Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно
обслужване и управление на собствеността“ в Министерския съвет, е предоставен
достъп до исканата обществена информация и това решение обвързва издателя на
оспорения акт. Наведени са доводи за отсъствие на установените в нормата на чл.
37, ал. 1 от ЗДОИ основания за отказ. Наред с това се сочи, че
административният акт в оспорената част е издаден при липса на мотиви, в
нарушение на административнопроизводствените правила. По същество се иска неговата
отмяна.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на оспорения
отказ, като подробни доводи излага в писмена защита.
Ответникът- министър на иновациите и растежа, не
изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. С писмена молба
заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната
преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира следното:
С писмено заявление за достъп до обществена информация
с вх. № 03.07-125 от 12.11.2021 г. жалбоподателят А.Н.Й., гл.редактор на сайт
за разследваща журналистика „Биволъ“, е поискал от Министерския съвет на
Република България да му бъде предоставена в писмен или електронен вид следната
информация: 1) пълен текст на меморандума за разбирателство между
правителството на Република България и „Некст.е.ГО България“ АД за изпълнението
на приоритетен инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен
завод за производство на електрически автомобили е.GO в гр. Ловеч“, подписан от
министъра на икономиката на 10.07.2021 г.; 2) информация относно наличието на одобрен
проект на меморандума от страна на Министерския съвет и връчване сертификат на
инвеститора за изпълнение на приоритетен инвестиционен проект към датата на
подписването на меморандума, както и пълен текст на стенограмата на Министерския
съвет за тези решения; 3) решение на Министерския съвет с № 519; 4) сертификат за
приоритетен инвестиционен проект, връчен от министър Кирил Петков; 5) договор,
сключен от министър Кирил Петков от страна на държавата и „Некст.е.ГО България“
АД, включително имената и дела на всички страни, консултантски компании и други,
имащи отношение към сключването на този договор. Заявителят е посочил, че
исканата информация е от значение за обществения живот и дава възможност да се
състави собствено мнение за дейността на задължените по закон субекти. Отбелязал
е, че е налице надделяващ обществен интерес относно инвестиционния проект, като
с исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на
субектите по ЗДОИ.
С решение изх. № 03.07-125/25.11.2021 г. на началника
на отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и
правно обслужване и управление на собствеността“ в Министерския съвет е била
предоставена на заявителя наличната в МС информация по т. 2 и т. 3 от заявлението,
съдържаща се в протокол № 38/14.07.2021 г., стенограма № 35/14.07.2021 г. от
проведено редовно заседание на МС и решение 519 от 15.07.2021 г., взето на
редовно заседание на МС, за одобряване проекта на меморандум за разбирателство
между правителството на Република България и „Некст.е.ГО България“ АД, с разяснение,
че посочените документи са публикувани в интернет страницата на МС:
pris.govemment.bg.
Административният орган е констатирал, че останалата
искана информация не е налична в МС, поради което и на основание чл. 32 от ЗДОИ
е изпратил заявлението по компетентност на министъра на икономиката. Последният е счел, че данните,
предмет на искането по ЗДОИ, засягат трето лице- „Некст.е.ГО България“ АД, като страна по меморандума, поради което е поискал
на основание чл. 31, ал. 2
от ЗДОИ неговото изрично писмено съгласие за предоставянето им. С писмо вх. № 03-00-517 от 21.12.2021 г.
дружеството е заявило отказ за предоставяне достъп на заявителя до пълния текст
на меморандума за разбирателство.
По направените с т. 1, т. 2, изр. първо, т. 4, т. 5 от
заявлението искания се е произнесъл министърът на иновациите и растежа с
оспореното решение № РД-11-1567 от 23.12.2021 г. С решението същият е разпоредил
да се предостави копие от издадения сертификат за приоритетен инвестиционен
проект № П-10 от 15.07.2021 г. и е информирал заявителя, че договор с „Некст.е.ГО
България“ АД не е подписан. Предоставил е частично исканата информация по т. 1
от заявлението, досежно параметрите на подписания меморандум за изграждане на
иновативен завод за електрически автомобили, във връзка с искането по т. 1 от
заявлението. Разяснил е на заявителя, че меморандумът е одобрен като основа за
сключване на договор с Решение № 519 от 15.07.2021 г. на Министерския съвет, взето
след проведена съгласувателна процедура и при финансова обосновка, одобрена от
министъра на финансите. Посочил е, че за изпълнение на инвестиционния проект ще
бъдат вложени 143 161 726 евро, с левова равностойност 280 000 000 лева по
фиксирания курс на БНБ, като с изпълнението му ще бъдат разкрити 365 нови
работни места, инвестицията и икономическата дейност ще се поддържат за срок не
по-малко от 5 години от датата на въвеждане в експлоатация на обекта, а
разкритите работни места ще бъдат поддържани в период от 5 (пет) години. Наред
с това е посочил, че с меморандума са договорени насърчителни мерки, както следва:
а) съкратени срокове за административно обслужване, което ще се осъществява по
реда на чл. 21 от ЗНИ; б) индивидуално административно обслужване, което ще се
осъществява по реда на чл. 22 от ЗНИ и глава трета от ППЗНИ; в) институционална
подкрепа по чл. 22ж, ал. 1 от ЗНИ; г) насърчителна мярка по чл. 66, ал. 1, т,
8, буква „б“ от ППЗНИ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по реда
и условията на чл. 22е от ЗНИ. Отбелязал е, че предвидената с меморандума безвъзмездна
помощ от държавата ще бъде предоставена при спазване всички изисквания на
схемата за регионална инвестиционна помощ по чл.2а от ЗНИ и след решение на
Министерския съвет за одобряване на предложен от министъра на икономиката
проект на договор, като договорът ще бъде сключен при условие, че активите са
въведени в експлоатация, произведени са първите автомобили и са разкрити и
поддържани най-малко 250 нови работни места, при посочени условия. Посочил е и
одобрения индикативен график за предоставяне на помощта: до 13 299 644 лева
през 2024 г. при въведени в експлоатация активи, произведени първи автомобили и
разкрити най-малко 250 нови работни места; до 13 299 644 лева през 2025 г, при
условие, че броят на разкритите нови работни места достигне 365; до 19 949 466
лева през 2027 г. при условие, че са продадени най-малко 10 000 автомобила за
период от 12 месеца, произведени в обекта, и се поддържат най-малко 365 работни
места; до 19 949 466 лева през 2029 г. при условие, че са продадени най-малко
20 000 автомобила за период от 12 месеца, произведени в обекта. В заключение
органът е обобщил, че меморандумът очертава рамката на бъдещото договаряне с
инвеститора, като ангажименти за държавния бюджет ще възникнат при договаряне
на финансовата подкрепа за проекта, предшествано от изпълнени реални
инвестиционни дейности, постигнати конкретни показатели за производство и
продажби, и разкрити работни места.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ министърът на
иновациите и растежа е отказал да предостави пълния текст на меморандума за
разбирателство, поради заявения от търговското дружество отказ, като е посочил,
че текстът на меморандума съдържа поверителна за дружеството информация, както
и че предоставянето на цялостен достъп до точните параметри на всички
ангажименти на страните по изпълнение на проекта надхвърля целите на
предоставяне на достъп до информация за дейността на министерството на
икономиката и на правителството. Приел е, че не е налице законовата презумпция
на §, т. 6 от ДР на ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, тъй като
осигуряването на достъп до копие от меморандума не улеснява прозрачността и
отчетността на субектите, относно вземаните от тях решения, като е посочил, че
приетите актове са надлежно оповестени, чрез публикуване в интернет страницата
на МС и в медиите, при пълна прозрачност и точност. В допълнение е посочил, че
разкриването на исканата информация не води до разкриване на корупция и
злоупотреба с власт, тъй като действията, в т.ч. подписването на меморандума,
са осъществени въз основа нормативно установени правомощия и процедури, както и
че оповестяването на детайлна информация за планираната стопанска дейност на
инвеститора създава възможност за злоупотреба от страна на конкурентни държави
и инвеститори. Формирал е извод, че с осигурения частичен достъп до исканата
информация се постигат целите на законодателя за законосъобразно предоставяне
на достъп до обществена информация, даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на министерството на икономиката.
В хода на съдебното производство е представен препис
от подписания меморандум за разбирателство между правителството на Република
България и „Некст.е.ГО България“ АД. Съдът констатира, че част от съдържащата
се в него информация е предоставена на заявителя с обжалваното решение.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспореното решение е издадено
в изискуемата от закона писмена форма, от компетентен орган- министър на
иновациите и растежа. Видно от
решението с изх. № 03.07-125/25.11.2021 г. на Министерския съвет на Република
България, към момента на депозиране на заявлението пълният текст на меморандума
за разбирателство между правителството на Република България и „Некст.е.ГО
България“ АД е съхраняван в Министерството на икономиката. С решение на Народното
събрание от 13.12.2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на
Република България (обн. ДВ, бр.106 от 15.12.2021 г., изм., бр. 110 от 2021 г.)
е предвидено разделяне на посоченото министерство на две министерства- министерство
на икономиката и индустрията и министерство на иновациите и растежа. Политиката
на държавата в областта на насърчаването на инвестициите е възложена на
министъра на иновациите и растежа, и следователно, доколкото заявлението
се отнася до информация, свързана с дейност в кръга на неговата компетентност и
тя е налична, последният е „задълженият субект“ по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за материална некомпетентност на министъра на иновациите и
растежа, поради предходно произнасяне по заявлението на адресата на искането-
Министерски съвет. С решение изх. № 03.07-125/25.11.2021 г., издадено от началника
на отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и
правно обслужване и управление на собствеността“ в Министерския съвет, не е
предоставен на заявителя достъп до поисканата информация по т. 1 от заявлението,
а същото е изпратено по компетентност на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ на органа,
който съхранява тази информация. Министерският съвет е задължено лице по чл. 3,
ал. 1 от ЗДОИ по отношение на информацията, която съхранява- в случая протоколът,
стенограмата от проведеното заседание и решението, с което е одобрен меморандумът,
и само в тази част искането за предоставяне на достъп до обществена информация
е уважено с издадения акт.
Според дефиницията, дадена с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ,
обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Нормата изисква
кумулативна наличност на двете посочени изисквания- да е свързана с
обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая
несъмнено се касае за обществена информация, доколкото съдържащата се в меморандума информация е свързана с обществения живот в
Република България- с него са очертани условията и параметрите на държавната помощ,
която ще бъде предоставена на обявения за приоритетен проект, както и
задълженията за сътрудничество и подкрепа, които държавата поема при неговото
реализиране. Изпълнено е и второто изискване- достъпът до съдържанието на
меморандума би осигурил възможност на гражданите да си съставят мнение относно
дейността на държавния орган и защитата на държавните интереси.
На основание чл. 17, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до
обществена информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с
дейността на задължените субекти по чл. 3, е свободен. Задълженият субект не може
да откаже предоставяне на обществена информация, освен в хипотезите, изчерпателно
посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДОИ. Според цитираната норма основание
за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато 1)
исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2) достъпът
засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на
исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен
интерес; 3) исканата обществена информация е предоставена на заявителя през
предходните 6 месеца. В случая е прието от административния орган, че е налице
втората хипотеза- достъпът засяга интересите на трето лице, като оповестяването
на детайлна информация за планираната стопанска дейност създава възможност за
злоупотреба от страна на конкурентни държави и инвеститори, и инвеститорът
изрично е отказал предоставянето и́.
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ
информацията, представляваща търговска тайна, чието предоставяне или
разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи
на предоставяне, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Не
представляват „производствена или търговска тайна“ факти, информация, решения и
данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на
правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването и́,
съгласно §1, т. 5 от ДР ЗДОИ. С цитираната норма е въведена оборима презумпция
за наличие на обществен интерес от разкриване на информацията в следните
хипотези: а) когато тя дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да
участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на
субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; в) гарантира
законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от
субектите по чл. 3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление
на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или
нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни
лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени
интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава
разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията,
условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна
е задължен субект по чл. 3. Задължените субекти, когато отказват достъп до
обществена информация на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, са длъжни да посочат
обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците (ал. 3).
Следователно, за да се приложи хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ не е
достатъчно да липсва съгласието на третото лице. Необходимо е да е обосновано с
конкретни факти по какъв начин са засегнати неговите интереси и да се извърши
конкретна преценка доколко те са противопоставими на обществения интерес от
достъп до тази информация. С оглед въведената от законодателя оборима
презумпция, в тежест на задължения по ЗДОИ субект е да обоснове засягането на
интереси на трети лица и отсъствието на надделяващ обществен интерес. Това
процесуално задължение в случая не е изпълнено.
Исканата информация е оценена като
поверителна от третото лице и с оглед на това е прието от административния
орган, че нейното разкриване би създало възможност за злоупотреба от страна на
конкурентни държави и инвеститори. В решението декларативно е посочено, че не е
налице законовата презумпция за надделяващ обществен интерес, като липсват
конкретни мотиви какви интереси на третото лице би засегнало предоставянето на
информацията и защо органът приема, че тя не попада в хипотезите на § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗДОИ. Не са наведени конкретни доводи и не се сочат никакви
конкретни обстоятелства, обосноваващи засягане интересите на третото лице, в
нарушение на изискването, предвидено в нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ. Непосочването
на обстоятелствата, обосноваващи отказа за предоставяне на обществена
информация, по същество представлява липса на мотиви. То непосредствено засяга
правото на защита на адресата на акта, което е изначално затруднено, а и
препятства съдебната проверка относно наличието на предпоставките за отказ и съответствието
на акта с целта на закона, поради което съставлява основание за отмяна на решението
в тази част, съгласно нормата на чл. 146, т. 3 от АПК.
В оспореното решение е прието, че достъпът
до пълния текст на меморандума няма да улесни прозрачността и отчетността, и не
цели разкриване на корупция или злоупотреба с власт. Посочено е, че
прозрачността и отчетността, във връзка с действията по сключване на процесния
меморандум, е гарантирана с публикуване на приетите в хода на процедурата
актове, с което на обществото е предоставена ясна и точна информация, както и
че действията по подписване на меморандума са извършени въз основа на
нормативно установени правомощия на държавния орган, чието упражняване „не
представлява корупция или злоупотреба с власт“. С така изложените бланкетни
мотиви не е оборена презумпцията, въведена с §1, т. 5 и т. 6 от ЗДОИ, за
наличие на надделяващ обществен интерес. Обстоятелството, че акт с обществено
значение е издаден при упражняване на нормативно установени правомощия и е
оповестен, само по себе си не изключва възможността за злоупотреба с власт или
корупционни действия, а и доколкото пълният текст на меморандума не е
оповестен, не би могло да се приеме, че е осигурена възможност на гражданите да
се информират и да си съставят мнение относно дейността на държавния орган и
защитата на държавните интереси при изпълнение на публичните му функции.
Както се посочи по-горе в изложението, не
представляват „производствена или търговска тайна“ факти, информация, решения и
данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на
правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването и́ (§1,
т. 5 от ДР ЗДОИ). До доказване на противното обществен интерес от разкриването
е налице, когато информацията е свързана със страните, подизпълнителите,
предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите,
определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 от
ЗДОИ, какъвто безспорно е и министърът на иновациите и растежа. В случая
презумпцията на §1, т. 5 от ДР ЗДОИ не е надлежно оборена от административния
орган, а частният интерес от запазване на информацията не може да се
противопостави на обществения интерес от разкриването и́. Ето защо, доколкото
не е доказано, че разкриването на информацията действително ще засегне
интересите на третото лице, следва да се приеме, че не е налице приетото от
органа основание и постановеният отказ е материално незаконосъобразен.
С оглед изложените съображения съдът
приема, че с оспореното решение незаконосъобразно е отказан на жалбоподателя
достъп до пълния текст на меморандума, поради което същото следва да се отмени
в обжалваната част и преписката да се изпрати на министъра на иновациите и
растежа за ново произнасяне по заявлението в тази част.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РД-11-1567 от 23.12.2021 г., издадено
от министъра на иновациите и растежа, в
частта, с която е отказан достъп до обществена информация, съдържаща се в
Меморандум от 10.07.2021 г. за разбирателство между правителството на Република
България и „Некст.е.ГО България“ АД за изпълнение на приоритетен инвестиционен
проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на
електрически автомобили е.GO в гр.
Ловеч“.
ИЗПРАЩА преписката на министъра на иновациите и
растежа за
ново произнасяне по т. 1 от заявлението на А.Н.Й. с вх. № 03.07-125 от
12.11.2021 г. за достъп до обществена информация, съдържаща се в Меморандум от 10.07.2021
г. за разбирателство между правителството на Република България и „Некст.е.ГО
България“ АД за изпълнение на приоритетен инвестиционен проект „Изграждане и
управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили е.GO
в гр. Ловеч“.
Решението е окончателно на основание чл. 40, ал. 3 от
ЗДОИ.
СЪДИЯ: