и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 128/12.07.2007 г., постановено по гр. дело № 313/2007 год., Кърджалийският районен съд оставил без разглеждане предявения от Георги Христов Димитров против Областно пътно управление- Кърджали иск с правно основание чл. 97 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че за времето от 21.09.1968 год. до 31.12.1994 год. ищецът изпълнявал и длъжността "Технически ръководител строителни обекти", който труд бил полаган при условията на II категория труд съгласно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, като недопустим и прекратил производството по делото. Присъдени са разноски по делото в полза на ответника. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателя Георги Христов Димитров, който го обжалва с молба да бъде отменено изцяло като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, и вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде уважен. Претендира разноски. В жалбата се излагат съображения, че ищецът имал правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл. 97 от ГПК, както и наличието на предпоставките за неговата допустимост. Сочи се, че по делото било установено, че ищецът за времето от 21.09.1968 год. до 31.12.1994 год. изпълнявал и длъжността "Технически ръководител на строителни обекти", както и това, че Областно пътно управление- Кърджали не му издало необходимите документи, с които да докаже положения от него труд като труд, положен при условията на II категория, които са му необходими за представяне пред РУ "СО"-Кърджали. Изводът на съда за недопустимост на предявения установителен иск бил неправилен и необоснован. Съдът при постановяване на решението допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които ограничавали правото на защита на ищеца, тъй като съдът се произнесъл с решение, а не с определение за прекратяване на производството по делото, независимо от обстоятелството, че не разгледал спора по същество. Съдът като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата неоснователна, поради което не следва да се уважава. Съображенията на съда за това са следните: Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 97 ал. 3 от ГПК- за признаване на установено по отношение на ответника, че за времето от 21.09.1968 год. до 31.12.1994 год. ищецът изпълнявал и длъжността "Технически ръководител строителни обекти", който труд бил полаган при условията на II категория труд съгласно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. Или, искането е било да се установяви факт, свързан с характера на полаган труд по трудов договор, различен от записания в трудовата книжа. Съдът е приел, че иска е недопустим, оставил го е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Тази инстанция счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че така предявения иск е недопустим и е прекратил производството по делото. И това е така, тъй като е недопустимо по реда на чл. 97 ал. 3 от ГПК да се установява характера на полаган труд по договор, различен от вписания в трудовата книжка, който има значение за определяне на категорията труд при пенсиониране. Факта „категория труд” не е предвидено да бъде установяван по съдебен ред, а се установява в пенсионното производство. Установителния иск във връзка с трудовия стаж е този, предвиден в УУТССР и касае неговата продължителност, но не и характера на извършваната работа. Впрочем, правилно първоинстанционният съд е приел, че е иска е недопустим, оставил е същия без разглеждане и е прекратил производството по делото. Съставът на съда приема, че неправилно първоинстанционният съд е приел за разглеждане недопустим иск и е именовал акта, с който се е произнесъл „решение”. Актът на съда обаче, по своя характер и съдържание носи белезите на определение, тъй като липсва произнасяне по съществото на спора, поради което и настоящата инстанция следва да се произнесе с определение, още повече, че по този начин не се засяга правото на защита на жалбодателя- ищец в първоинстанционното производство. С оглед изложеното и споделяйки изцяло изводите на първоинстанцинния съд, тази инстанция намира, че следва да се остави без уважение жалбата на Георги Христов Димитров от гр. Кърджали, ЕГН ********** против определение № 128/12.07.2007 г., постановено по гр. дело № 313/2007 год. по описа на Кърджалийският районен съд, с което е оставен без разглеждане предявения от Георги Христов Димитров против Областно пътно управление- Кърджали иск с правно основание чл. 97 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че за времето от 21.09.1968 год. до 31.12.1994 год. изпълнявал и длъжността "Технически ръководител строителни обекти", който труд бил полаган при условията на II категория труд съгласно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, като недопустим и прекратил производството по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 217 от ГПК въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Георги Христов Димитров от гр. Кърджали, ЕГН ********** против определение № 128/12.07.2007 г., постановено по гр. дело № 313/2007 год. на Кърджалийският районен съд, с което е оставен без разглеждане предявения от Георги Христов Димитров против Областно пътно управление- Кърджали иск с правно основание чл. 97 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че за времето от 21.09.1968 год. до 31.12.1994 год. изпълнявал и длъжността "Технически ръководител строителни обекти", който труд бил полаган при условията на II категория труд съгласно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, като недопустим и прекратил производството по делото. Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в 7- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|