Р
Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. Габрово, 21.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 535 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 27, ал.2, във вр. с чл. 28, ал. 2-5 ЗЗДт.
Образувано е по молба на
Дирекция “Социално подпомагане”- Габрово с правна квалификация чл. 4, ал. 1, т.
4, във вр. с чл. 25, ал.1, т. 3 ЗЗДт – за настаняване на детето Т.З.С., ЕГН **********,
в приемно семейство, за срок от 2 години, а именно до 20.03.2022 г..
В молбата до съда ДСП - Габрово
поддържа, че малолетното дете е родено на *** г., като майката З.С.А., ЕГН **********
не притежава необходимия родителски капацитет и не е в състояние да полага
грижи за него, а бащата е неизвестен. Излага, че детето е било осиновено при
условията на пълно осиновяване от М.С.П., ЕГН ********** и Н.П.П., ЕГН **********,
като живяло 8 месеца в семейна среда. Впоследствие осиновителите демонстрирали
категорична нетърпимост спрямо детето и заявили категоричното желание да бъде изведен от семейството им,
предвид обстоятелства, които дълбоко са разстроили отношенията между
осиновителя и осиновения. С влязло в решение № 362/30.11.2018г. на РС Габрово
дето е настанено спешно в професионалното приемно семейство на М.Г.П. от гр.
Габрово. С решение № 41/7.2.2020г. на Окръжен съд Габрово е прекратено
допуснатото пълно осиновяване на малолетния, като е възстановено и предишното
собствено, бащино и фамилно име на осиновеното дете. Във връзка с промяната на обстоятелствата по
отношение на момчето със заповед № ЗД/Д-ЕВ-Г-016/20.03.2020 г. е прекратена
първоначалната мярка за закрила, като детето е настанено временно в
професионалното приемно семейство на М.Г.П. със заповед №
ЗД/Д-ЕВ-Г-017/20.03.2020 г., с което детето има създадена емоционална връзка. Релевирано е
искане е съдът да се произнесе с решение, с което да настани детето Т.З.С., ЕГН
********** в професионалното приемно семейство, а именно в семейството на М.Г.П.,
с предоставяне на „заместваща приемна грижа” за срок от 2 години.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и събраните доказателствата по делото,
намира от фактическа страна следното:
По делото е представен дубликат
на удостоверение за раждане от *** ***, от който е видно, че детето Т.З.С., ЕГН
**********, е родено на *** г. от майка З.С.А. и баща - неизвестен, за което е
съставен акт за раждане № 131/22.01.2014 г. на Община Плевен.
С влязло в сила съдебно решение
№362/30.11.2018 г. по гр.д. № 2195/2018 г. на РС Габрово, осиновеният Т.Н.П., е
настанен в професионалното приемно семейство на М.Г.П. с предоставяне на
заместваща приемна грижа за срок от две години, а именно 09.10.2020 г..
Със съдебно решение №
41/07.02.2020 г. по гр.д. № 90/2019 г. на ОС Габрово, е прекратено допуснатото
пълно осиновяване на малолетното дете Т.Н.П. допуснато при условията на чл. 101 СК с решение №15/16.01.2018 г. по гр. дело 28/2018 г. на Плевенски окръжен съд,
влязло в сила на 23.01.2018 г.. Със същото решение е възстановено предишното
собствено, бащино и фамилно име на осиновения Т.Н.П., а именно Т.З.С.. Видно от
отбелязването решението е влязло в сила на 22.02.2020 г..
Видно от заповед № 07 – РДПС –
0035 от 04.07.2013 г. на директора на ДСП-Габрово, семейството на М.Г.П. е
вписано в регистъра на утвърдените приемни семейства, като е предвидена
възможността в семейството да бъде настанено едно здраво дете, на възраст от 1
до 6 години, без значение етническа принадлежност и пол. Със заповед
ЗД/Д-ЕВ-Г-016/20.03.2020 г. на директора на ДСП-Габрово е прекратена мярката за
закрила „настаняване в професионалното приемно семейство” на М.Г.П. по
отношение на детето, като със заповед ЗД/Д-ЕВ-Г-017/20.03.2020 г. на директора
на ДСП-Габрово Т.З.С., ЕГН **********, е настанен временно, до произнасяне на
съда с решение по чл. 28 ЗЗДт, в утвърденото професионално приемното семейство
на М.Г.П. с предоставяне на „заместваща приемна грижа”.
Видно от писмо на ДСП Долна
Митрополия, майката на детето - З.А. е лице с увреждане, диагноза
„Глухонемота". ЕР на ТЕЛК е изтекло през 2015 г. и не е подновено поради
липса на документ за самоличност. В семейна среда майката и съжителя й се грижат
за най-малкото дете. Живеят в едностайна технически нестабилна постройка,
заедно с майката на съжителя, която е болна от туберколоза. Заключението на ДСП-Долна
Митрополия е, че майката З.А. и нейния фактически съжител не притежават
необходимия родителски капацитет и възможности да се грижат за Т. в семейството
си.
В хода на извършеното проучване
от ДСП-Габрово е изготвен подробен социален доклад, в който е отразено, че
детето е живяло с майката и фактическия й съжител, както и с негови по-големи
брат и сестра в условията на крайна бедност, при неглижиране от страна на
родителите спрямо потребностите на децата от храна, облекло, подслон, здравна
профилактика и при оказвано често физическо насилие от майката върху децата. Т.
е изведен от биологичното му семейство на 3 години и е настанен първоначално в
ДМСГД - Плевен, а впоследствие по административен ред е настанен в приемно семейство,
като след отвеждането на момченцето от семейството на майката, същото не е
посещавано от нея или други роднини. Социалният работник посочва, че детето е
било в професионално приемно семейство за период от 11 месеца, след което е
осиновено при условията на пълно осиновяване, като имената на малолетното дете
са променени на Т.Н.П.. На 08.10.2018 г. семейство П. са заявили писмено
категоричното си желание, Т. да бъде изведен от семейството им, предвид
обстоятелства, които дълбоко са разстроили отношенията между осиновителя и
осиновения. Вследствие на получените сигнали е констатиран риск от нарушаване
на основните битови, емоционални, социални и здравни потребности на детето и
необходимост да бъде изведено спешно от семейството на осиновителите.
Във връзка с горепосоченото са
предприети спешни действия за защита правата и интересите на детето като Т.Н.П.
(Т.З.С.) е настанен спешно в професионалното приемно семейство на М.Г.П. от гр.
Габрово, като впоследствие е прекратено допуснатото
пълно осиновяване. В доклада е отразено още, че след настаняването
на малолетното дете в професионалното приемно семейство на М.П., същата задоволява
адекватно основните му битови и ежедневни потребностите,
като е осигурена безопасна и стабилна среда за израстването му. Посочено е, че детето получава необходимите внимание,
разбиране и подкрепа и се е адаптирало успешно в семейството на приемната
майка. С детето продължава да работи психолога от ЦОП ИМКА, във връзка
промените в живота му и тяхното отражение върху психо- емоционалната му
стабилност. Работи се за изясняване на неговата история на живота му до момента.
В съдебно заседание социалният
работник посочва, че към настоящия момент майката на детето не проявява никаква
инициатива за срещи с него, съответно няма близки и роднини, които да имат желание
и възможност да полагат грижи за малолетното дете.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДт
съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗДт може да вземе
решение за налагане на мярка за настаняване на дете (чл. 2 ЗЗДт) извън
семейството му при наличие на някоя от изчерпателно изброените (numerus
clausus) в чл. 25 ЗЗДт хипотези, а именно: 1) ако родителите са починали,
неизвестни са, лишени са от родителски права или чиито родителски права са
ограничени, 2) ако родителите без основателна причина трайно не полагат грижи
за детето, 3) ако родителите се намират в трайна невъзможност да го отглеждат,
4) ако детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност
от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие и 5) в случаите по чл. 11 от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
В конкретния случай, въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът намира, че е налице хипотезата на
чл. 25, т. 1, предл. 2 и т. 3 ЗЗДт – бащата е неизвестен, а майката е
в трайна невъзможност да отглежда детето, не разполага с материално-битови
условия и родителски капацитет (трайно се е дезинтересувала от детето и не е
положила усилия за реинтегрирането му в семейна среда, след настаняването му в
приемно семейство). Ето защо, в интерес на детето е да бъде приложена мярка за
закрила, чрез настаняването му извън семейството, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДт.
Видно от изготвения социален доклад и заявеното от социалния работник в съдебно
заседание, съдът намира, че към настоящия момент няма роднини или близки на детето,
които да поемат грижите за него и че единствено възможната и приложима защитна
мярка е настаняването на детето извън семейството да се извърши в приемното
семейство на М.Г.П. (чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗДт), където то е настанено по административен
ред със заповед № ЗД/Д-ЕВ-Г-017/20.03.2020 г.
на директора на ДСП-Габрово, където детето получава постоянни грижи,
внимание, подслон, храна, сигурна и безопасна среда. По изложените съображения
съдът счита, че искането е основателно и следва да се уважи.
На основание чл. 28, ал. 5 ЗЗДт
следва да бъде определен срокът на настаняване на детето в професионално
приемно семейство. Настоящият състав намира, че детето следва да бъде настанено
в приемно семейство за срок от 2-години, т.е. до 20.03.2022 г., в който смисъл
е и искането на ДСП-Габрово. Следва да се отбележи, че в чл. 29, т. 6 и
т.9 ЗЗДт е предвидена възможност за
прекратяване на настаняването и преди изтичането на определения от съда срок, в
случай, че отпаднат основанията, поради които детето е настанено извън
семейството в приемно семейство.
Същевременно направеното в молбата на ДСП Габрово допълнително искане
съдът, освен да настани детето в професионалното семейство на М.Г.П., ЕГН **********,
то и на основание чл. 30, вр. чл. 29, т. 9 ЗЗДт да прекрати мярката за закрила
по отношение на Т.Н.П. /идентична с вече взетата/ е абсурдно. Искането за
прекратяване на настаняването е допустимо, когато се налага промяна в бъдещото
отглеждане и възпитание или при промяна мярката за закрила, какъвто не е
настоящият случай - чл. 30, вр. чл. 29 ЗЗДт. Не са настъпили обстоятелства, които
да водят до прекратяване
на настаняването на детето извън семейството, не е налице и необходимост по
отношение на детето да бъде приета друга мярка различна от вече приложената
мярка за закрила – настаняване в приемното семейство на М.Г.П.. Настъпилата промяната в имената на
детето в резултат на прекратяване на осиновяването не е основание за
прекратяване на настаняване по смисъла на чл. 29, т. 9 ЗЗДт. след като се касае
за същата мярка за закрила, по отношение на същото дете и в същото приемно
семейство. Ето защо, настаняването на Т.Н.П. (Т.З.С.) в професионалното приемно семейство на М.Г.П., ЕГН **********
не следва да
бъде прекратено, а детето следва да продължи да се отглежда извън семейството,
а именно в посоченото професионално приемно семейство.
Така
мотивиран и на основание чл. 28, ал. 3 и 4, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗДт, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА детето Т.З.С., ЕГН **********, родено на *** г. от майка З.С.А. и
баща - неизвестен, в професионално приемното семейство на М.Г.П., ЕГН ********** *** с предоставяне на „заместваща
приемна грижа” до 20.03.2022 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение, като същото може да се обжалва пред Габровски окръжен съд
в 7-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: