№ 12160
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110130558 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от /ФИРМА/
срещу /ФИРМА/ осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от
1216,57 лв., представляваща суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по полица №
440219213019108 за щети по л.а. „Тойота“, модел „Корола“,
с ДК № ************, причинени при ПТП на 24.09.2020 г.,
включващо и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва за периода от 08.06.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена
застраховка „Каско+”, и във връзка с образувана щета е
заплатил сумата 1201,57 лв. – по банковата сметка на
автосервиза, извършил ремонта на щети на л.а. „Тойота“,
1
модел „Корола“, с ДК № ************, реализирани в
резултат от ПТП, настъпило на 24.09.2020 г. в /АДРЕС/,
преди пешеходната пътека и завоя за ул. „Д.“, посока бул.
„Р.“. Вредите били причинени от пропадане на
застрахования автомобил в необезопасена,
несигнализирана и необозначена шахта на пътното платно,
а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът /ФИРМА/,
предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 167, ал. 2,
т. 1 ЗДП и ангажиране на гаранционно-обезпечителната му
отговорност по чл. 49 ЗЗД. Ответникът бил канен да
възстанови заплатената сума, както и ликвидационни
разноски. Прави искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът /ФИРМА/ е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеното вземане. Счита, че не е процесуално
легитимиран с довод, че канализационната шахта била
собственост на /ФИРМА/ и това лице било отговорно за
поддържането. Счита исковата молба за нередовна, защото
не били изложени твърдения за начина, по който е
настъпило произшествието. Ответникът поддържа, че не е
налице валидно застрахователно правоотношение -
представените по делото общи условия за застраховка
"Каско" не били подписани от страните. Оспорва
механизма на ПТП. Поддържа, че липсвали данни да са
сторени разноски във връзка с определянето на
застрахователното обезщетение. Сочи, че /ФИРМА/
2
следвало да отговаря само за действително причинените
вреди. Посочва, че липсвали доказателства да е налице
възлагане на работа от страна на /ФИРМА/ на физически
лица, при или по повод изпълнението, на която да са
настъпили вреди. Ищецът не доказвал при условията на
пълно и главно доказване вещта, от която твърди да са
настъпили вреди, а именно шахта на ул. „**********“,
преди пешеходната пътека и завоя за ул. „Д.“, посока бул.
„Р.“, да е собственост на ответника /ФИРМА/, респективно
общината да отговаря за нейното поддържане. Не се
доказвало също така тази вещ да е причина за твърдените
увреждания – липсвали данни за състоянието на пътя, от
които да се направи извод, че на същия имало необозначена
и необезопасена шахта, която да е била в състояние да
увреди процесния автомобил по посочения в исковата
молба начин. Иска да бъдат отхвърлени исковете като
неоснователни и недоказани. Алтернативно моли да бъде
намален размерът на претендираното обезщетение.
Третото лице помагач-конституирано на страната на
ответника, поддържа становище, че от снимковия материал
по делото било видно, че процесната шахта била
дъждоприемна, а не канализационна, поради и което прави
възражение, че не следва да носи отговорност за пропадане
на ППС-та в такъв вид шахти. По изложеното намира, че за
ПТП, причинено от пропадане на ППС в такива шахти
отговорност следва да носи собственикът на съответния
пътен участък, натоварен по закон с поддържането му.
3
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от адвокат И.а, който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в открито
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Р.,
който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ответника - /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца бе да установи
осъществяването на следните релевантни за спора факти и
обстоятелства: сключен застрахователен договор при
ищцовото дружество за имуществена застраховка „Каско”
за увредения автомобил с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП, настъпило в срока на
застрахователното покритие и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило застрахователно събитие, за
4
което застрахователят носи риска, настъпили вреди от това
събитие, причинна връзка между него и вредите,
застрахователят по имуществена застраховка да е изплатил
обезщетение за обезщетяване на вредите на уреденото ППС,
причинени вследствие застрахователното събитие.
По делото е прието уведомление за щета
44012132026259 по полица Каско+ 440219213019108, като в
него по изявления на водача на л.а. марка „Тойота, модел
„Корола“ с ДК № ************ – Ц. Г. – Д., последната на
24.09.2020г., в 07:10 часа сутринта, след като оставила
детето си в училищния автобус, на връщане към в къщи,
преди пешеходната пътека на пресечката на ул. „Д.“ и бул.
„**********“ в /АДРЕС/, пропада с автомобила си в
огромна необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, която впоследствие се оказала шахта, на която
липсвало капак. Изслушаната САТЕ, която съдът
кредитира, като компетентно изготвена и съотносима на
доказателствения материал по делото, в частта по
механизма на ПТП изцяло преповтаря показанията на
водача на увреденото ППС, като дава заключение, че
вследствие пропадането на ППС са нанесени следните
щети: предна лява гума, предна лява джанта, преден ляв
амортесьор, които щети от техническа гледна точка биха
могли да настъпят и са в причинно-следствена връзка с
така описания от Ц. Д. механизъм на ПТП.
Разпитана, свидетелката Ц. Д. Г., в показанията си
5
възпроизвежда, че на процесната дата, сутринта, след като
оставила детето си в училищния автобус, на връщане
минала през една шахта, на която е бил вдигнат предния
капак на връщане, а на отиване не. Шахтата била точно на
завоя към улицата, където живеела и всеки ден минавала
от там, на отиване предполага, че е минала над нея, тъй
като шахтата е на самия завой, а на връщане, завивайки
към нейната улица, тъй като на пешеходната пътека
пресичал човек, свидетелката гледала към него, като
веднага след като той пресякъл улицата, тя завила на ляво
и усетила силен удар, като веднага след като слязла от
колата видяла, че е минала през шахтата, която била без
капак, последният бил махнат в рамките на 5 минути.
Гумата на ППС била тотално разкъсана, имало щета и по
самата джанта. Улицата към която завивала била ул. „Д.“,
на която живеела свидетелката, а големият булевард, съдът
цитира свидетелката: „*******….не се спомням името, в
**************“, там има спирка на автобус 108, трамвай
№ 6, автобус 85“. След около половин час съпругът и
отишъл на място, като шахтата вече била запълнена с
някакъв отпадък и малко след това била сменена шахтата.
Спорни в производството са всички факти и
обстоятелства от предмета на доказване.
Съдът приема, че между ищеца е собственика на
увреденото ППС, марка „Тойота“, модел „Корола“ е
6
налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско +“, застрахователна полица №
440219213019108, с валидно застрахователно покритие към
датата на ПТП. В о.с.з. от 07.03.2023г. по делото бе
извършена констатация на оригинала на
застрахователната полица, ведно с Предложение –
Въпросник за сключване на застраховка „Каско +“, Анекс
№ 01/17.11.2020г. към застрахователната полица, както и
сметка за заплатена застрахователна премия в размер на
436,48 лева. Съгласно КЗ застрахователният договор се
сключва писмено във формата на застрахователна полица
или на друг писмен акт, като писменото предложение или
искане до застрахователя за сключване на застрахователен
договор са неразделна част от застрахователния договор.
Договорът трябва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 345 от КЗ. Застрахователният договор в случая е
сключен между застрахованото лице и застрахователя,
подписан е от двете страни и съдържа всички реквизити по
чл.345 от КЗ. Застрахователната полица беше представена
в оригинал в о.с.з. и съответства на приетото по делото
копие. Съгласно КЗ договорът влиза в сила когато е
изплатена цялата дължима застрахователна премия, или от
внасянето на първата вноска. Няма данни застрахованото
лице да не е изплатило всяка една от вноските, поради
което застрахователната полица е валидно сключена, а от
представената в о.с.з. в оригинал полица се установи, че
застрахователната премия е изплатена еднократно.
7
Спорно в производството е настъпването на ПТП,
механизма му, както и дали щетите по л.а. „Тойота” са в
причинна връзка с ПТП. В случая произшествието не е
посетено от органите на полицията и не е съставен
протокол за ПТП, но по делото няма данни съставянето на
такъв да е било задължително – чл. 7 от Наредба № I – 167
от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие
между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и
чл. 125, т. 8 ЗДвП изискват службите по контрол на МВР да
посетят задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато има един участник и МПС не е в
състояние да се движи на собствен ход, поради причинените
му от произшествието вреди. Такива данни по делото няма,
поради което и произшествието не е посетено от
съответните служби на МВР. От друга страна –
неуведомяването на контролните органи не е основание за
отпадане отговорността на ответника при доказани
механизъм, вреди и причинно-следствена връзка.
Анализирани събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда
да зачете описания в исковата молба, уведомлението за
щета, заключението на вещото лице и показанията на
свидетеля механизъм на настъпване на произшествието.
Ответникът не доказа механизъм на ПТП, различен от
описания в събраните по делото доказателства, нито
8
процесните увреди да са били налични към датата на ПТП.
Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на автомобила. Липсват доказателства
автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена
с пътните условия скорост, която да не е позволявала на
водача да забележи своевременно неравността върху
пътното платно или да спре при нужда.
Установи се и, че в резултат на преминаването през
неравността на пътното платно, на застрахованото при
ищеца имущество са причинени щети, които, видно от
заключението на вещото лице се намират в пряка
причинно-следствена връзка с описания механизъм на
ПТП. Безспорно между страните е изплащането на
застрахователно обезщетение за тях на увреденото лице.
Ищецът се е суброгирал в правата на застрахования
против възложителя на работата, при която са причинени
уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение. В случая спорното право произтича от
виновното поведение на определени физически лица, които
е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на /ФИРМА/ за поддържане в изправност
пътища – част от общинската пътна мрежа и тя носи
отговорност за бездействията на тези лица. СО носи
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като
възложител, за вредите, причинени виновно от съответни
физически лица при или по повод изпълнението на
9
възложената им от работа. Участъкът от пътя, на което е
реализирано ПТП, се стопанисва от ответника, което бе
пояснено по-горе.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за
контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на
/ФИРМА/ е вменено задължение да стопанисва и поддържа
улиците в София, което включва и недопускането,
съответно -отстраняването на дупки и неравности по тях.
Съдът намира, че шахтата, в която е попаднал
автомобилът, е дъждоприемна такава, а съгласно чл. 19, ал.
1, т. 4, б. "б" от Закона за водите, уличните канализационни
мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии са публична общинска собственост.
Следователно Общината следва да осигури тяхната
безопасност не само като стопанин на пътя, но и като
собственик на уличната канализационна мрежа. Шахтата
не е била обозначена и обезопасена по никакъв начин,
видно от показанията на свидетеля, поради което съдът
приема, че ответникът не е изпълнил вмененото му по
закон задължение, от което са настъпили вредите.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си
или други лица, на които е възложила изпълнението на
10
посочените задължения, като носи обективна гаранционно
– обезпечителна отговорност при действията/бездействията
на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Според даденото в т. 3 от
ППВС № 4/ 30.10.1975 г. разрешение, собственикът на
вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е
направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите
на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза
вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В
настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е
общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я
управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице
обективна възможност за обезопасяването на улицата. С
оглед на това, че наличието на неподсигурен капак на
шахта на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които
СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата,
при наличие на обективна възможност за обезопасяването
й, което както се установи в производството не е направено
/шахтата не е била обозначена от разстояние, че е с вдигнат
капак, по начин да е видно за гражданите/общината
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
От изслушаната САТЕ се установи, че по пазарни цени
11
на сервиз „ТМ Ауто“, описаните щети по л.а. „Тойота“, към
датата на настъпване на ПТП, възлизат на сумата от
1201,57 лева с ДДС, което прави иска доказан и по размер.
Настоящият състав приема, че действителните и
подлежащи на обезщетяване вреди отговарят на сумата,
необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно
техническо състояние, тоест, годно за движение. При
положение, че друго не е уговорено се приема, че
застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на пазарната стойност на МПС към момента на
настъпване на ПТП. Предвид посоченото, паричният
еквивалент на действителната вреда съдът приема, че
представлява средната пазарна цена на ремонта на
автомобила; съответно на частите, които следва да се
сменят с нови, които от изслушаната САТЕ се установи че
възлиза на процесната сума от 1201,57 лева, която сума
сумирана със сумата за ликвидиране на щетата от 15,00
лева, възлиза на процесната от 1216,57 лева.
Следователно така предявеният иск е изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
758,18 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 300,00
12
лева – депозит за изслушване на САТЕ, 30,00 лева – депозит
за свидетел и сумата от 378,18 лева, адвокатско
възнаграждение, за реалното заплащане на което съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
налице доказателства на л.102-103 по делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, БУЛСТАТ *********** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер
на 1216,57 лв., представляваща суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по полица №
440219213019108 за щети по л.а. „Тойота“, модел „Корола“,
с ДК № ************, причинени при ПТП на 24.09.2020 г.,
включващо и ликвидационни разноски в размер на 15,00
лева, ведно със законната лихва за периода от 08.06.2022 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, БУЛСТАТ *********** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер
на 758,18 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
13
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/,
конституирано, като трето лице-помагач на страната на
ответника – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14