Решение по дело №579/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, срещу Решение № 48 от 07.06.2024г., постановено по АНД № 223/ 2023г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 726680-F715362 от 20.09.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и като необоснован направения от въззивния съд извод, за несъответстваща на фактическото описание на деянието правна квалификация на нарушението, довела до налагане на имуществена санкция под предвидения в закона минимален размер. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание и за фактическата, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато от санкционираното лице нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, като основание за наложената имуществена санкция в минимален размер, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 726680-F715362 от 20.09.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, като правилно и законосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Д. А.“, гр. Гълъбово, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Гълъбовският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на ЕТ „Д. А.“, гр. Гълъбово, против Наказателно постановление (НП) № 726680-F715362 от 20.09.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F715362 от 11.07.2023г., на ЕТ „Д. А.“, гр. Гълъбово е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 11.07.2023г. в 16:00 часа проверка на обект – игрален автомат джага 1 на самообслужване, монтиран в гр. Гълъбово, [улица], стопанисван от ЕТ „Д. А.“ ЕИК *********, е констатирано, че ЕТ „Д. А.“ , в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснал нарушение на посочената Наредба, като извършва продажба на услуги чрез проверения обект – автомат на самообслужване с електрическо захранване, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността – м. 01.2023г. В обстоятелствената част на НП е посочено, че е била направена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. игра на мини футбол чрез поставяне на монета в машината на стойност 0,50 лв., при което не са се визуализирали данни на екран за извършената контролна покупка и за това от кого се стопанисва обекта, както и че в хода на проверката от собственика е бил отворен игралният автомат – джага 1, при което се установило, че в монетника са налични монети на обща стойност 6.50лв. и няма монтирано ФУ (ФУВАС). Сочи се още, че в декларация собственикът на ЕТ „Д. А.“ собственоръчно дал писмени обяснения, че машината няма монтирано ФУ и се стопанисва от м. януари 2023г., като при проверка в информационната система на НАП се установило, че няма данни за въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС за проверявания обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби.

 

Гълъбовският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че макар описаната в наказателното постановление фактическа обстановка да се явява доказана, неправилно деянието е квалифицирано като нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ. Приел е, че е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение, тъй като описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП съставомерно деяние се свързвало с неиздаване на съответен документ за продажба при извършената контролна покупка, което деяние не се субсумирало в хипотезата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съответно не било съставомерно по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Постановената отмяна на НП се основава и на несъответствие на размера на наложената имуществена санкция (3000лв) с възприетата от административно наказващия орган като приложима санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС в хипотезата, когато нарушението води неотразяване на приходи, тъй като предвиденият в чл.185, ал.2 от ЗДДС минимален размер на санкцията за такова нарушение, бил 6 000лв.

 

Решението на Гълъбовския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

 

Административнонаказателната отговорност на ЕТ „Д. А.“ е ангажирана на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, съгласно която разпоредба (в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция ДВ, бр. 23 от 2013г., в сила от 8.03.2013г.), извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходите, се налагат санкциите по ал. 1. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта) във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС (Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност). От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията при извършената на 11.07.2023г. проверка на обект – игрален автомат джага 1 на самообслужване, стопанисван от ЕТ „Д. А.“, че търговецът, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, извършва продажба на услуги чрез проверения обект – автомат на самообслужване с електрическо захранване, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността – м. 01.2023г.

При така направената фактическа и правна обосновка на административно наказателното обвинение в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, касационният състав на съда приема, че е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение (фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние – неизпълнение на задължението от ЕТ „Д. А.“, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване дейността на обекта, което води до неотразяване на приходи) и неговата правна квалификация (от гл.т на посочената като нарушена законова разпоредба – чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и приложената санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС), за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Противно на приетото от въззивния съд, не е налице нито неяснота, нито несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение. В съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП изобщо липсва формулирано и обективирано обвинение, основано на неиздаване на съответен документ за продажба при извършената контролна покупка. Очевидно посочването в обстоятелствената част на НП, че от органите по приходите е извършена контролна покупка на 1 бр. игра на мини футбол чрез поставяне на монета в машината на стойност 0,50 лв., при което не са се визуализирали данни на екран за извършената контролна покупка и за това от кого се стопанисва обекта, е единствено за обосноваване на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ – че проверяваният обект е функциониращ (извършват се продажби на услуги чрез проверения обект – автомат на самообслужване с електрическо захранване), без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта - фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС), чрез което фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ и съотв. за обосноваване на констатацията на проверяващите органи, че нарушението води до неотразяване на приходи, което обуславя налагането на санкцията при прилагането на административнонаказателния състав по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

В противоречие с материалния закон е и изводът на районния съд, че размерът на наложената имуществена санкция – 3000лв., е под минималния размер от 6 000лв., предвиден в закона за извършеното нарушение с оглед на дадената му правна квалификация от административнонаказващия орган и възприетото от последния, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Този извод се основава на действащата към момента редакция на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС (ДВ, бр. 106 от 2023г., в сила от 1.01.2024г.), а не на редакцията на разпоредбата към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 23 от 2013г., в сила от 8.03.2013г.), според която минималният размер на санкцията за процесното нарушение е именно 3000лв. и поради това именно предходната редакция на нормата намира приложение, като по-благоприятен за нарушителя закон по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че неправилно и необосновано Гълъбовският районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, като доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (надлежно оправомощен със заповед № ЗЦУ-1149 от 29.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП), като при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административнонаказателно обвинение. С оглед на направеното в НП описание на нарушението от фактическа страна, не съществува нито неяснота в какво точно се изразява възприето съставомерно деяние, нито неяснота какво е вмененото на санкционираното лице административно нарушение, като е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение (фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние) и неговата правна квалификация (от гл.т на посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма). От събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява и потвърждава описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, а именно че ЕТ „Д. А.“ гр. Гълъбово, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, извършва продажба на услуги чрез проверения обект – автомат на самообслужване с електрическо захранване, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността – м. 01.2023г. Това нарушение правилно е квалифицирано като такова на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и без съмнение нарушението води до неотразяване на приходи, което е основание за налагане на административна санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Не водят до различен правен извод представените от търговеца фактури за закупени ФУВАС и свидетелства за регистрацията им в НАП, тъй като, видно от последните, същите са били регистрирани в НАП за игрални автомати „Боксова круша“, а не за процесния автомат на самообслужване с електрическо захранване – джага 1. Представените договори за обслужване на ФУ също са ирелевантни, доколкото не се установя, вкл. от събраните във въззивното съдебно производство писмени и гласни доказателства, в проверения обект да е било монтирано ФУ и същото да е било регистрирано в НАП. Нарушението, ако и да е извършено за първи път, не се отличава с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което същото не може да бъде квалифицирано като маловажно по см. на §1, т.4 от ДР на ЗАНН и съотв. липсва основание нарушителят да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Сочените от санкционираното лице обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от наказващия орган при определянето на наложената на ЕТ „Д. А.“, гр. Гълъбово имуществена санкция в нормативно регламентирания минимален размер по чл.185, ал.2 от ЗДДС.

 

С оглед на което Наказателно постановление № 726680-F715362 от 20.09.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, ЕТ „Д. А.“ следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в общ размер на 160 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 48 от 07.06.2024г., постановено по АНД № 223/ 2023г. по описа на Районен съд – Гълъбово и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 726680-F715362 от 20.09.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Д. А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, [улица], е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ЕТ „Д. А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 160 (сто и шестдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.