О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260000
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 04
септември 2020 г., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив – сградата на съда, в
закрито съдебно заседание в състав:
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полковник СТОЙКО ДРАГАНОВ СПАСОВ
при съдебен секретар Зорница
Миленкова, разгледа ЧНД № 91 / 2020 г., по описа на съда.
Производството е по реда на чл.
243, ал. 5 от НПК.
Делото е подсъдно на Военен съд
– Пловдив.
Съдът,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Досъдебно производство № 21-РП от 26.03.2020 г. е било започнато на
основание чл.212, ал.2 от НПК с действие по разследването – оглед на
местопроизшествие от 26.03.2020 г., по повод данни за извършено престъпление,
отразени в Докладна записка на служител от Група *** при РУ гр. ***.
Досъдебното производство № 21-РП е образувано за това, дали на 26.03.2020
г. в гр. ***, в ***, без съгласието на притежателите на изключителните права,
са използвани в търговска дейност марки – обекти на това изключително право, а
именно : спортни обувки с надпис „Адидас“, „Пума“, „Рейбок“ и „Найк“ – с оглед
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
В хода
на разследването на досъдебното производство, не е повдигнато и предявено
обвинение.
След
приключване на разследването по досъдебното производство, с постановление от 23.07.2020
г., наблюдаващ досъдебното производство прокурор, при Пловдивска военно-окръжна
прокуратура, е прекратил изцяло наказателното производство с правно основание
по чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.9, ал.2 от НПК, поради малозначителност на
деянието.
За да
постанови своя акт, прокурорът е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 26.03.2020 г., след инициирана
проверка от Група „Противодействие на икономическата престъпност“ при РУ – ***,
била извършена проверка в гаражна клетка № ***, находяща се в (общински терен ***),
***, в гр. ***, до блок № 15. Гаражът
бил стопанисван от св. *** от *** Й.Д.Д.. Като наемодател на гаража била Община
***, представлявана от „***“ ***, с *** Т. И.. На място отишли свидетелите: ***
М. И. А. от Група *** при РУ – *** и *** по приходите в Главна дирекция „***”,
ОД – Пловдив в ***, Офис ***, а именно К. М. Б. и В. К. Б.. При проверката,
била извършена контролна покупка, преди легитимация, на 1 чифт обувки на
стойност 40 лева, които били платени в брой на *** Д. от св. Б. – проверяващ.
Св. *** Д. приел плащането и прибрал обувките в нова найлонова торбичка, но не
издал фискален касов бон, тъй като нямал регистрирано и маркирано в гаража
фискално устройство. След легитимация, св. *** Д. попълнил собственоръчно
Декларация, в която посочил, че осъществява дейността си по продажба на
маратонки и обувки от различни марки от близо три месеца. В хода на проверката
свидетелите А., Б. и Б. установили, че в гаража, изложени на стелажи по вратите и стените, са
нови и втора употреба маратонки, туристически обувки (ботуши) от различни
марки. След приключване на проверката, сумата от 40 лева, била върната на св. Б.
и тогава св. *** Д. заявил на проверяващите, че бил военнослужещ. Това била причината, за случилото се
своевременно да бъде уведомена РС „Военна полиция“ – Пловдив.
С Протокол за доброволно
предаване от 26.03.2020 г. св. *** Д. предал общо 87 (осемдесет и седем) чифта
спортни обувки, както следва: Adidas-20 чифта, Asics-7 чифта, Reebok-2 чифта, Puma-9 чифта, Nike-15 чифта,
Mizuno-1 чифт, Under armour-2 чифта, Umbro-1 чифт, Salomon-1 чифт, Merrell-1
чифт, Tommy Hilfiger-1 чифт, Skechers-1
чифт, Diadora-1 чифт, The north face-1 чифт, Via giulia-1 чифт, Land
Rover-1 чифт, Emmy Australia-1 чифт,
Ecco-1 чифт, Adventuridge-1 чифт, Jomos-1
чифт, Meindl-2 чифта, Memphis-1 чифт, New Balance-3 чифта, Dockers-1
чифт, Geox-1 чифт, Scarpa-2 чифта, Onemix-1 чифт, Rawdenim-1 чифт, Kappa-1
чифт, Surf gear-1 чифт, Slazenge-1 чифт, Bucco-1 чифт, CAT-1 чифт, Safety Jogger-1 чифт и 2 чифта
ботуши, както следва: 1 чифт ботуши без
надписи и 1 чифт ботуши с надпис „Cycle Spirit”.
Видно от назначената Експертиза
за установяване нарушаване на права по индустриална собственост и оценка на
вредите, в резултат на нарушените права по индустриална собственост, в случай,
че се установи нарушение на права по индустриална собственост била, че част от
обувките, а именно 21 чифта са нови – неупотребявани, а останалите 66 чифта и
два чифта ботуши, са употребявани. Вещото лице сочи, че за употребяваните стоки,
не е възможно да се установи по
категоричен начин, дали са оригинални по определение или по произход и дали
техните права вече не са изчерпани, ако са оригинални. От тези 66 чифта
употребявани само за 1 чифт спортни обувки Adidas, вещото лице по категоричен
начин е посочило, че са фалшиви, тъй като са брандирани като „Fila”, а това е
невъзможно и недопустимо при оригинални стоки на две конкуриращи се фирми. За новите обувки – 21 чифта, както следва: 1
чифт Dockers, 1 чифт Diadora, 3 чифта Adidas, 1
чифт Skechers, 3 чифта Nike, 1 чифт Memphis, 2 чифта New Balance, 1 чифт
Safety Jogger, 1 чифт Geox, 1 чифт Reebok,
2 чифта Under armour, 1 чифт Asics, 3 чифта Puma, вещото лице заявява,
че в случай, в хода на досъдебното производство не се установят доказателства,
които да доказват разрешение от страна на правопритежателите на марките за
ползването им в търговската практика, то тези стоки следва да се считат за
фалшиви. Дадено било заключение, че за
марките, обект на настоящата експертиза, е видна идентичност между обектите на
марките и маркировките, поставени върху всички обувки (нови и употребявани) и
могат да са предпоставка за въвеждане на потребителите в заблуждение при
условие, че са ползвани без знанието и разрешението на притежателите им. Вещото
лице дава оценка на пазарната стойност на всички нови обувки в оригинал, на
обща стойност 3208 лева.
Видно от писмо на ЦМУ, по отношение на марките: Geox, Safety Jogger,
Diadora и Memphis в Агенция „Митници” няма подадени заявления за предприемане
на действия по надзор и задържане на стоки под митнически контрол, а
представителят на марката „Skechers” се намира в Обединено кралство
Великобритания,
Видно от показанията на св. адв. А.
Т. Т., от „Т.” ***, която кантора представлява притежателите на марките
„Adidas” и „Reebok”, нямало данни
представляваните от него собственици на търговски марки, да били предоставяли
под каквато и да е форма своето съгласие търговските марки „Adidas” и „Reebok”,
които притежавали, да бъдат използвани в търговската дейност, по смисъла на
ЗМГО, от св. *** Д. и/или всяко друго физическо и/или юридическо лице, свързано
с него. Св. адв. Т. обаче заявил, че имал съмнения за произхода на предявените
му веществени доказателства и че било възможно да не били произведени и пуснати
със съгласието на съответните правопритежатели.
Видно от показанията на св. адв. А.
С. Т., представляваща на територията на Република България притежателите на
марките „Puma”, „New Balance”, „Asics” и „levi Strauss”, предявените й маратонки,
а именно 3 чифта Puma, 1 чифт Asics, 2 чифта New Balance и Dockers били
оригинални, поради което, съгласието на притежателите на марките било дадено.
Видно от показанията на св. адв. Д.
А. Б., представляващ на територията на Република България притежателите на
марките „Nike” и „Under armour”, собствениците на представляваните от него
марки, не били давали съгласието си св. *** Д. да използва марките в
търговската си дейност. Трите чифта маратонки „Nike” били оригинални и затова било възможно да не се
нарушават правата на търговката марка „Nike”, двата чифта „Under armour” също
били оригинални, но били мостри и не били предназначени за продажба и
предлагането им за продажба нарушавало правата на търговската марка и следвало
да бъдат унищожени.
С оглед на това, че, за да е
налице извършване на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК следва стоките да не
са оригинални (т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. на ВКС по дело
№1/2008г. на ОСТК, в което е посочено, че оригиналните стоки носят графичното
изображение на знака на регистрираната стока със съгласието на притежателя на
правото) се налага извод, че настоящото досъдебно производство следва да бъде
прекратено, тъй като извършеното от св. *** Д. не представлява престъпление по
смисъла на чл.9, ал.1 от НК. Това е така, защото, както е посочено по-горе, за
65 чифта употребявани обувки и два чифта употребявани ботуши, не било възможно
да бъде установено по категоричен начин, дали стоките са оригинални по
определение или по произход, и дали техните права вече не били изчерпани, ако
са оригинални. Единствено за 1 чифт употребявани обувки Adidas категорично било
установено, че били фалшиви, защото били брандирани като „Fila”и били на
стойност 129 лева. Представителят на марките „Adidas” и „Reebok” е заявявил, че
било възможно стоките да са фалшиви, а представителите на марките Puma”, „New Balance”, „Asics”, „levi Strauss”
„Nike” и „Under armour” били категорични, че предявените им маратонки били
оригинални, като 2-та чифта „Under armour” били мостри и не били предназначени
за продажба.
Прокурорът приема, че деянието, извършено от
св. *** Д., попада в обхвата на чл.9, ал.2 от НК. С цитираната разпоредба се
декриминализират деянията, които са с явно незначителна обществена опасност. В
тази връзка следва да се посочи, че съществува припокриване в обективните и
субективните признаци на деянието по чл.172б, ал.1 НК, досежно използването в
търговската дейност на марка без разрешението на притежателя и административното
нарушение по чл.81, ал.1 от ЗМГО. Подобно на чл.172б, ал.1 от НК, и чл.81, ал.1
от ЗМГО предвижда наказание за лице, което използва в търговската дейност по
смисъла на чл.13 стоки или услуги, означени
със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния
притежател. Ето защо, е необходимо да бъде осъществено разграничение между
престъплението по чл.172б, ал.1 НК и административното нарушение по чл.81, ал.1
ЗМГО. Както е прието, с Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК, за правилната квалификация на деянието, включително
за обсъждането му в контекста на чл.9, ал.2 от НК или на предпоставките за
административнонаказателна отговорност,
е важно да се определят размерът на вредите и обемът на значителните вредни
последици. Прието е още, че абсолютният размер вредите се определя по
презумптивния механизъм на чл.76б, ал.1, т.2 ЗМГО по цени на дребно на
правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на
нарушението. Така определеният размер е практически ориентир за правилната
квалификация на престъплението по чл.172б от НК и разграничаването му от
административните нарушения. Тези постановки на цитираното тълкувателно решение,
са намерили отражение и в последващата практика на върховната инстанция (напр.
Решение № 365 от 07.10.2015 г. по н.д. № 879/2015 г. по описа на I н. о. на
ВКС). Следователно, размерът на вредите, определен по описания по-горе
механизъм, бил 379,00 лева (2 чифта
„Under armour” по 125 лева единия чифт и 1 чифт обувки „Adidas”, брандирани
като Fila на стойност 129 лева). Този размер на вредите, отнесен към актуалната
икономическа обстановка в държавата, е толкова нисък, че характеризира извършеното
от св. *** Д. като административно нарушение, а не като престъпление. Сумата от
379,00 лева е по-ниска от една минимална работна заплата за страната към
момента, а следва да се има предвид, че за определена част от деянията против
собствеността, законодателят е предвидил наказание по административен ред, ако
предметът им е на стойност до две минимални работни заплати (арг. от чл. 218б НК). Вярно е, че се касае до съвсем друг вид престъпления, но този подход на
законодателя, може да бъде използван като примерен ориентир за размера на
вредите, които характеризират едно деяние като престъпление. За престъплението
по чл.172б, ал.1 от НК не е използван такъв подход, но същото деяние (досежно
използването на марки) е закрепено като административно нарушение в чл.81 от
ЗМГО. Т.е. и тук в законодателството е предвидена граница между наказателната и
административно наказателната отговорност, която обаче не е намерила изрично
количествено отражение. Вреди, в размер 379,00 лева, би следвало да се третират
като такива, довели до реализирането на административно нарушение. Т.е., при
съпоставката между престъплението по чл.172б, ал.1 от НК и нарушението по
чл.81, ал.1 ЗМГО, направена през призмата на претърпените в конкретния случай
вреди, се налага извод, че поведението на св. *** Д. е административно
нарушение, а не престъпление и затова Преписката следва да се изпрати на
Председателя на Патентното ведомство, който да извърши преценка, дали следва да
се ангажира административно наказателната отговорност на св. *** Д. и в
административно наказателното производство, да се разреши и въпросът за
разпореждането с веществените доказателства (арг. от чл.81, ал.5 ЗМГО).
Прокурорът,
след като е преценил горната фактическа обстановка е направил извода, че в хода
на разследването, са били събрани доказателства, че св. *** Й.Д.Д. от в.ф. ***
- гр. ***, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.172б, ал.1 от НК. Категорично е било установено, че цялото
инкриминирано поведение на св. *** Д. е укоримо, но то само формално
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.172б, ал.1
от НК. Отделно от това, *** Д. е с чисто съдебно минало, има добри
характеристични данни и е награждаван е на 7 пъти по време на военната си
служба.
Прокурорът приема, че в конкретния
случай е налице хипотеза на чл.9, ал.2
от НК, съгласно която *** Д., макар и формално да е осъществил престъпление по
чл. 172б, ал. 1 от НК, обществената
опасност на деянието му, е явно малозначителна, тъй като се касае за минимален
размер на вреди, за въпросните фирми.
С оглед горното, наблюдаващият
досъдебното производство прокурор прави извода, че наказателното производство, водено
срещу *** Й.Д.Д., сега уволнен от военна служба, следва да бъде прекратено, поради
малозначителност на деянието.
Препис
от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 21 - РП/2020 г., е било изпратено на *** Й.Д.Д.,
сега от ***, с указание за правото за обжалване в седемдневен срок, от
получаването на преписа, пред Военен съд – гр. Пловдив.
Препис от постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 21 - РП/2020 г.,
е било изпратено на Председателя на Патентно ведомство на Република България, ***. „Г. М. Д.” №
***, ***, ***, за сведение и с оглед преценка за евентуално ангажиране на
административнонаказателната отговорност на *** Й.Д., като на осн. чл.53, ал.2,
б. „а“ от НК – веществени доказателства – Общо 87 (осемдесет и седем) чифта
спортни обувки, както следва: Adidas-20 чифта, Asics-7 чифта, Reebok-2 чифта, Puma-9 чифта, Nike-15 чифта,
Mizuno-1 чифт, Under armour-2 чифта, Umbro-1 чифт, Salomon-1 чифт, Merrell-1
чифт, Tommy Hilfiger-1 чифт, Skechers-1 чифт, Diadorа-1 чифт , The north face-1
чифт, Via giulia-1 чифт, Land Rover-1 чифт, Emmy Australi-1 чифт, Ecco-1 чифт,
Adventuridge-1 чифт, Jomos-1 чифт, Meindl- 2 чифта, Memphis-1 чифт, New
Balance-3 чифта, Dockers-1 чифт, Geox-1 чифт, Scarpa-2 чифта, Onemix-1 чифт;
Rawdenim-1 чифт, Kappa-1 чифт, Surf gear-1 чифт, Slazenger-1 чифт, Bucco-1
чифт, CAТ-1 чифт, Safety Jogger-1 чифт и 2 чифта ботуши, от които 1 чифт ботуши
без надписи и 1 чифт ботуши с надпис „Cycle Spirit”, които се намират на
съхранение в (териториална военнополицейска група) ТВПГ – гр. *** –
териториално звено към РС „Военна полиция” – Пловдив, да се отнемат в полза на
държавата.
Препис
от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 21 - РП/2020 г., е било изпратено на Директор РС „Военна полиция“ –
гр. Пловдив, който да се разпореди веществените доказателства, намиращи се на
съхранение в (териториална военнополицейска група) ТВПГ гр. *** – териториално
звено към РС „Военна полиция” – Пловдив, да бъдат предадени на Патентно
ведомство на Република България, след влизане на постановлението в сила.
От своя
страна *** Й.Д.Д., сега уволнен, е
останал недоволен от постановлението на прокурора и с жалба от 13.08.2020 г. до
военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив и препратена с вх. № 1133 от 18.08.2020 г. до Военен съд гр. Пловдив, се е възползвал от това свое право
и в законоустановения срок, е обжалвал прокурорското постановление, което е
предмет на разглеждане на настоящото частно наказателно дело. Жалбата е законно
допустима и следва да бъде разгледана. Жалбоподателят обжалва постановлението
само в частта му, в която на основание чл.53, ал.2, буква „а“ от НК е
постановено, че общо 87 чифта спортни обувки, следва да се отнемат в полза на
държавата. Счита, че това разпореждане противоречи на правните изводи в
обстоятелствената част на постановлението на прокурора, в което се твърди, че
предмета на престъплението не обхваща 65 чифта употребявани обувки и два чифта
употребявани ботуши, поради което е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК и че,
се касае за административно нарушение, при което не следва да се постановява
отнемане на всички 87 чифта спортни обувки по реда на чл.53, ал.2, буква „а“ от НК, тъй като не се
касае за престъпление. Моли съда да измени обжалваното постановление в частта
му, касаеща отнемането на всички иззети спортни обувки.
След
образуване на настоящото дело, прокурорът на 13.08.2020 г. е депозирал допълнително становище, във
връзка с жалбата на *** Д. по ДП № 21-РП/2020 г., с което пояснява, че след
като в хода на разследването не е констатирано престъпление, следва
Председателят на Патентното ведомство да се произнесе за евентуално ангажиране
на административно наказателна отговорност и дали спортните обувки следва да се
отнемат в полза на държавата. Пояснява, че в своето постановление, не се е произнесъл
да се отнемат, а друг орган да прецени това.
Пловдивският военен съд, след като анализира поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата по делото и за да се произнесе по обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство
по военно досъдебно производство, взе предвид следното: Прекратяване на
наказателното производство от прокурора е правен способ за урегулиране на
отношенията между участниците в наказателния процес. Прилага се, когато в
резултат на проведеното досъдебно производство, се стигне до опровергаване на
първоначално получените данни и единствения законосъобразен изход е
преграждането на по-нататъшното производство, чрез прекратяването му с
постановление от прокурора. В него прокурорът е длъжен да се произнесе и по
въпросите, относно веществените доказателства. С цел защита интересите на
обвиняемия и на пострадалия, е въведен
съдебен контрол върху прекратяването. Съдът се произнася по обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. В производството съдът преценява налице ли е посоченото в
постановлението основание за прекратяване, спазени ли са законовите изисквания
от прокурора, отговаря ли жалбата на законовите изисквания, подадена ли е
същата в законоустановения срок.
След внимателен прочит съдържанието на постановлението на наблюдаващия
досъдебното производство прокурор, съдът стигна до извода, че е ясен
процесуалния израз на прокурора, относно липсата на предпоставки за повдигане
на държавно обвинение пред съд. Основанията за прекратяване на наказателно
производство са две категории: общите прекратителни основания по чл.24, ал.1 от НПК, които се отнасят до липса на наказателно-правни юридически отношения и
липса на достатъчно доказателства по чл.243, ал.1, т.2 от НПК.
В
мотивната част на постановлението, прокурорът е описал фактическата обстановка
по воденото военно досъдебно производство. Базирал се е на заключението на
назначената и изготвена експертиза за установяване нарушаване на права на индустриална
собственост и оценка на вредите в следствие на нарушение на тези права.
Извършил е анализ на свидетелските показания. Позовал се е на справка от Патентно
ведомство на РБългария и на справка Агенция „Митници“ Централно митническо
управление. Съпоставил е приетата от него фактическа обстановка с Тълкувателно
решение № 1 от 14.06.2009 г. на ВКС и е стигнал до извода, че деянието,
извършено от *** Д., попада в обхвата на чл.9, ал.2 от НК, с оглед размера на
вредите, който бил 379,00 лева. Този размер на вредите, отнесени към актуалната
икономическа обстановка в държавата, бил толкова нисък, че извършеното от *** Д.
се характеризира като административно нарушение, а не като престъпление. В тази
връзка, прокурорът в постановлението си е постановил, преписката да се изпрати на
Председателя на Патентното ведомство, който да извърши преценка, дали следва да
се ангажира административно наказателната отговорност на св. *** Д. и в
административно наказателното производство, да се разреши и въпросът за
разпореждането с веществените доказателства (арг. от чл.81, ал.5 ЗМГО).
В обстоятелствената и диспозитивната
част на постановлението прокурорът, по отношение на веществените доказателства
общо 87 чифта, е посочил единствено, че същите се намират на съхранение в
териториална военнополицейска група гр. ***, която е към Регионална служба
„Военна полиция“ гр. Пловдив.
Видно обаче, в диспозитивната
част на постановлението си, прокурорът е допуснал техническа грешка, като е
написал: „На основание чл.243, ал.2 от НПК“ препис от постановлението да се
изпрати на Председателя на Патентно ведомство на Р България за сведение и с
оглед преценка за евентуално ангажиране на административно наказателна
отговорност на *** Д.“ като явно е имал предвид текста на чл.243, ал.3 от НПК,
който регламентира: „Когато прекратява наказателното производство на основание
чл.24, ал.1, т.1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение,
прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по
компетентност на съответния административен орган“. Тази техническа грешка, не
се е отразила на същината на постановлението на прокурора, за прекратяване на
наказателното производство.
Предвид
всичко изложено по-горе съдът намира, че постановлението на наблюдаващия
досъдебното производство прокурор, с което е прекратено изцяло наказателното
производство, следва да бъде потвърдено.
Предвид
горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 27.03.2020 г. на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив, за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 21-РП/2020
г., по прокурорско дело № 33/2019 г., като ОБОСНОВАНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението,
на основание чл.243, ал.7 от НПК, може да се протестира и обжалва в седмодневен
срок пред Военно-апелативен съд *** от съобщението му.
Препис
от Определението, да се изпратят на полк. Станимир Стоянов, военен прокурор при
Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив, с указание правото му на протестиране в
седемдневен срок от получаването му пред Военно-апелативен съд гр. ***.
Препис
от Определението, заедно с ксерокопие от становището на полк. Станимир Стоянов,
да се изпратят на *** Й.Д.Д., сега от ***, с указание правото му на обжалване в
седемдневен срок от получаването му пред Военно-апелативен съд гр. София.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:
(полк. С.Спасов)