Решение по дело №560/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 230
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20215200500560
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. П., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение № 260129 постановено на 11.06.2021г. по гр.дело № 816 по описа на
В.ския районен съд за 2020г., с което е отхвърлен иска за делба с правно основание чл. 34 ЗС
предявен от БЛ. К. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. И. 6, ет. 1, против В.
К. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. С.К. 11, вх. В, ет. 7, ап. 26, с искане
да бъде допуснат до делба съсобствения им Поземлен имот е идентификатор 10450.503.937
по КККР на гр. В., с адрес: гр. В., 4600, ул. И. 6, с площ 533 кв. м., трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, номер по
предходен план 5905, квартал 7, парцел XII, ведно с построената в него Сграда с
идентификатор 10450.503.937.1, със застроена площ 122 кв. м., брой етажи: 4, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна, стар идентификатор: няма номер по предходен план: няма, при следните
квоти: по 1/2 за всяка една от тях.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната си жалба ищцата в първоинстанционното производство БЛ. К. Б. твърди,че
решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на сграда с идентификатор
10450.503.937.1, със застроена площ 122 кв. м., брой етажи: 4, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен имот е
идентификатор 10450.503.937 по КККР на гр. В., с адрес: гр. В., 4600, ул. И. 6, с площ 533
1
кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване, номер по предходен план 5905, квартал 7, парцел XII, е неправилно,тъй
като е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивницата твърди,че неправилен
е извода на първоинстанционния съд ,че между страните по спора не е налице съсобственост
,тъй като всяка от тях е станала индивидуален собственик на самостоятелен обект в
жилищната сграда в режим на етажна собственост, а общите части - всички тавански и
помещения в приземния етаж, представляват общи части и като такива не подлежат на
делба, а подлежат на разпределение по реда на чл. 40 от ЗС.Искането е решението да бъде
отменено в обжалвана част,а въззивната инстанция реши спора и допусне делба на
процесната сграда при равни права между страните в процеса.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответницата в
първоинстанционното производство В. К. ХР. ,в който излага съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна посочва,че правилно
първоинстанционният съд е установил,че таванските помещения и помещенията в
приземния етаж представляват общи части на сградата. Искането е решението да бъде
потвърдено.
Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства установи следното:
Първоинстанционният съд ,предвид изявленията на страните е приел за безспорни следните
обстоятелства:
К.Г.Б., ЕГН **********, починал на 02.12.1993 г. и М.Г. Б., ЕГН **********, починала на
17.05.2018 г., са родители на страните по делото, които приживе съгласно нотариален акт за
собственост на имот по обстоятелствена проверка № 347/04.11.1967 г., том II, дело №
684/1967 г. - В.ски народен съдия са придобили правото на собственост върху Поземлен
имот е идентификатор 10450.503.937 по КККР на гр. В., с адрес: гр. В., 4600, ул. И. 6, с
площ 533 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот по чл. 7 от ЗСГ № 1001 /29.03.1975 г., том
IV, дело № 1403/1975 г. - В.ски народен съдия, К.Г.Б. и М.Г. Б. са дарили на ответницата В.
К. ХР. процесния поземления имот.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39/25.11.1983 г., том II
дело№488/25.11.1983 г. - В.ски Районен съдия, ответницата Х. е дарила ½ идеална част от
същия имот на ищцата Б..
През 1990 г. е изградена сграда с идентификатор 10450.503.937.1, със застроена площ 122 кв.
м., брей етажи: 4, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна.
По делото са събрани гласни доказателства –показанията на свидетелите М.Д.Г., Е.Х.Б.,
Я.К.С. и Г.Б.Б..От тези доказателства се установява,че от момента на построяване на
жилищната сграда страните по делото са имали устна договорка как да поделят
самостоятелните обекти в нея, намиращи се на приземния, първи и втория етаж и
2
прилежащите части към тях и съобразно договореното са ги ползвали така до 2020 г., като
никоя не е имала претенции към другата по отношение на така установената фактическа
власт върху тях. Ищцата е ползвала първия жилищен етаж и гараж, и склад на приземния
етаж в жилищната сграда, а ответницата е ползвала втория жилищен етаж, както и гараж, и
два склада на партерния етаж. Съобразно договорките помежду им са ползвали и мазетата,
намиращи се на партерния етаж, както и таванските помещения.
При така установеното ,от правна страна първоинстанционният съд е приел следното:
Между страните в процеса е извършена неформална делба на жилищната сграда,като
последица от която всяка една от тях е установила владение върху отделните обекти в
съсобствеността,и ги е придобила по давност. Считано от 2000 г. ищцата е станала
индивидуален собственик на първия етаж от жилищната сграда, Гараж № 1 и Склад № 1 на
партерния етаж, а ответницата е станала индивидуален собственик на втория жилищен етаж
от процесната сграда, заедно с Гараж № 2, Склад № 2 и Склад № 3 на партерния етаж.
Тъй като правото на собственост върху индивидуален обект в етажна собственост включва в
себе си и припадащите се идеални части от общите части,и е невъзможно отделянето на
правото на собственост върху общите части от правото на собственост върху
индивидуалния обект,първоинстанционният съд установявайки,че намиращите се на
приземния и тавански етаж помещения не са загубили предназначението си като общи части
на сградата по естеството или предназначението си,е приел,че по отношение на тях не може
да се извърши делба.
В заключение, съдът е приел,че между страните по спора не е налице съсобственост ,тъй
като всяка от тях е станала индивидуален собственик на самостоятелен обект в жилищната
сграда в режим на етажна съсобственост, а общите части- поземлен имот,върху който е
построена сградата, тавански помещения и помещения в приземния етаж, представляват
общи части и като такива не подлежат на делба.
Решението е неправилно.
Цитираната от първоинстанционният съд съдебна практика, и изложените правни изводи,са
принципно правилни, но относими към друга фактическа обстановка.
В конкретният казус, липсват писмени доказателства ,удостоверяващи,че страните в процеса
притежават правото на собственост върху индивидуални обекти на собственост в
процесната жилищна сграда.
В преклузивните процесуални срокове ,страните не са противопоставили надлежни
възражения за придобиване на правото на собственост върху посочените от съда обекти на
собственост на различно основание, от това ,което съдът е приел за безспорно по делото. В
този смисъл ,служебното въвеждане и обсъждане на друг придобивен способ, освен
въведения в исковата молба и отговора на исковата молба, от спорещите страните ,е
недопустимо.
От данните по делото се установява,че на основание сделка: дарение и приращение
,страните са съсобственици на Поземлен имот е идентификатор 10450.503.937 по КККР на
3
гр. В. и застроените в имота сгради при равни права. Въпросите повдигнати от страните за
обособяване на обслужващите помещения в самостоятелни обекти, биха могли да се
разгледат във втората фаза на делбата, при нейното извършване.
Решението като неправилно следва да се отмени и се допусне до делба процесния недвижим
имот, при равни права за страните в процеса.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260129 постановено на 11.06.2021г. по гр.дело № 816 по описа на
В.ския районен съд за 2020г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между БЛ. К. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
В., ул. И. 6, ет. 1, и В. К. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. С.К. 11, вх. В,
ет. 7, ап. 26, на следния недвижим имот: Поземлен имот е идентификатор 10450.503.937 по
КККР на гр. В., с адрес: гр. В., 4600, ул. И. 6, с площ 533 кв. м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, номер по
предходен план 5905, квартал 7, парцел XII, ведно с построената в него Сграда с
идентификатор 10450.503.937.1, със застроена площ 122 кв. м., брой етажи: 4,
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, при квоти в съсобствеността : по ½
идеална част за БЛ. К. Б. и В. К. ХР..
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4