Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 7148 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.В.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 306 лева,
като частична претенция от общата в размер на 706 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „каско” на МПС,
сключен със застрахователна полица № 0306X0375279 с валидност от 16.04.2018г. до 15.04.2019г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „***” с ДК № ***, изразяващи
се в увреждане на предна лява врата и задна лява врата, настъпили вследствие на
ПТП от 23.01.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
страните е сключен договор за застраховка „Каско“ със застрахователна полица №
0306X0375279
със срок на валидност от 16.04.2018г. до
15.04.2019г. за лек автомобил „***” с ДК
№ ***, собственост на ищеца, при покрити рискове „пълно каско“.
Застрахователната премия била изцяло платена. На 23.01.2019г. автомобилът бил
паркиран на ниво - 1 в „Гранд Мол“, гр. Варна, като при заминаване около 16.30
часа било установено, че двете врати са одрани. На 25.01.2019г. бил уведомен
ответника за настъпилото застрахователно събитие и бил изготвен опис по
щетата.На 21.02.2019г. ищецът получил по банковата си сметка застрахователно
обезщетение в размер на 199,32 лева. При проучване в няколко сервиза ищецът
установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на
906 лева. Необходимата сума за предна лява врата била в размер на 499 лева, а
за задна лява врата била 407 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва сключването на валидна застраховка „каско“ и
уведомлението за настъпило застрахователно събитие. Твърди, че при
уведомлението за щетата ищецът е направил избор за обезщетяване като е посочил
„експертна оценка“. Ответното дружество направило изчисления по методика и
изплатило дължимото застрахователно обезщетение. Оспорва се иска и по размер,
като се сочи че претендираният от ищеца размер не е действителния такъв на
щетата.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От комбинирана застрахователна полица № 0306X0375279 от 10.04.2018г. се установява, че между страните е сключен
договор за застраховка „Каско” за лек автомобил марка „***” с ДК № ***,
собственост на ищеца (съгласно добавък от 12.09.2018г.), със срок на действие
от 16.04.2018г. до 15.04.2019г.
На 25.01.2019г. П.В.П. в качеството му на собственик на МПС е подал при
ответното дружество уведомление за щета, в което е посочил, че на 23.01.2019г. е
паркирал автомобила на ниво -1 в „Гранд Мол“-Варна, акогато си тръгвал около 16.30 часа видял, че
двете леви врати са одрани.
Във връзка с уведомлението при застрахователя е образувана щета № 13019030100519/25.01.2019г.
Съставен е опис на щетите, в който като щети са описани „предна лява врата без
рам про“ и „задна лява врата без рам про“ за боядисване.
Видно от преводно нареждане от 21.02.2019г. отвтеното дружество е превело по
банкова сметка ***.09 лева, от която 355.77 лева обезщетение по щета 13019030100519
– 199.32 лева.
Приети по делото са Общите условия на ответното дружество за застраховка на
моторни превозни средства („Каско“).
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че уврежданията, които са установени при извършения от застрахователя оглед са врата
предна лява и врата задна лява. Общата стойност на уврежданията по средни
пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна
цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които са сертифицирани
по европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 е в размер на 865.12 лева, а по цена, предлагана в сервизи, които не са
сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 е в размер на 506.78 лева. Общата стойност на
уврежданията по експертна оценка е в размер на 199.32 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1
от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца
е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се
установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на
валиден договор за застраховка между тях, за наличието на уведомление от страна
на застрахования за настъпило застрахователно събитие, както и за заплащане на
обезщетение от страна на застрахователя в размер на 199.32 лева. Настъпването
на процесното ПТП само по себе си, както и причинната връзка между него и
настъпилите щети, също не са спорни.
Основният
спорен между страните въпрос касае размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Последователна е практиката на ВРК съобразно, която на застрахования се следва
обезщетение в размер на действителната/възстановителната стойност на автомобил,
а не обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде определен по
средни пазарни цени за части и труд, необходими за възстановяване на автомобила.
Съдът намира, че средните пазарни цени на труд следва да бъдат определени като
се вземат предвид, както цените за труд на сервизи, които притежават сертификат
за качество 9001:2008, така и на тези, и които не притежават такъв сертификат.
В този смисъл размерът на дължимото обезщетение като средно аритметично между
посочените от вещото лице стойности следва да бъде 685.95 лева.
От общия размер на застрахователното обезщетение следва да бъде приспадната
заплатеното такова в размер на 199.32 лева. Следователно дължимо на ищеца е
останало застрахователно обезщетение в размер на 486.63 лева.
Предвид че искът е предявен като частичен за сумата от 306 лева, съдът
намира, че същият се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски. Ищецът е направил
разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса, 200 лева за депозит за
вещо лице и 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Минималният размер съгласно
Наредба № 1 от 2004г. е 300 лева. Настоящото производство е протекло в рамките на
едно съдебно заседание, делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
касае се за спор само за размера на дължимото обезщетение, не са възникнали
допълнителни усложнения, предвид което съдът намира, че справедлив се явява
именно минималния размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на П.В.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 306 лева, като
частична претенция от общата в размер на 706 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „каско” на МПС,
сключен със застрахователна полица № 0306X0375279 с валидност от 16.04.2018г. до 15.04.2019г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „***” с ДК № ***, изразяващи
се в увреждане на предна лява врата и задна лява врата, настъпили вследствие на
ПТП от 23.01.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба – 13.05.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.405,
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 550 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: