Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
04.02.2021 |
Град
|
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Двадесет и пети януари |
|
Година
|
2021 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
|||||||||
|
АНХ |
дело номер |
2 |
по
описа за |
2021 |
година |
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000554/25.09.2020 год. на Директора
на РД “АА” гр.В., с което на нарушителя С.К.И.
*** е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
– ГЛОБА в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.89 т.3 от Наредба №
33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б.като
незаконосъобразно, съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”
гр.С., ДА ЗАПЛАТИ на С.К.И.
*** сумата от 360 /ТРИСТА И ШЕСТДЕСЕТ/ ЛЕВА, представляваща направени
в съдебното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
С.К.И. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление №
26-0000554/25.09.2020 год. на Директора на РД “АА” гр.В..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява, нито пък се представлява от редовно упълномощеният му процесуален
представител адв. К.Г. ***. По делото е приложено Писмено становище с приложени
към него писмени доказателства и Писмена защита. С последната се поддържа
изцяло отмяна на атакуваното НП като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено като в нарушение на материалния закон, така и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се присъждане на
направените по делото разноски, в размер на 360 лева. С Писмената защита се
акцентува, че НП е немотивирано, като не е посочено в какво се състои
административното нарушение. На следващо място се визира, че наложеното
административно наказание по чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози е
неправилно и че от фактическа страна не отговаря на истината обстоятелството,
че жалбоподателя не е носел товарителница за извършване превоз на тухли. Не на
последно място се посочва, че административнонаказващия орган не е извършил
преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил,
нито е взел становище по делото. Със съпроводителното писмо се прави възражение
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар при надвишаване на неговия
размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е и е основателна.
Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 12.10.2020 год., а съответно жалбата е входирана пред
ответника на 16.10.2020 год. и е изпратена
с пощенски плик с клеймо от 15.10.2020 г., като безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 279841/15.09.2020
год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 15.09.2020 г. около 13:23 часа
на път Е-79 /І-1/ преди бензиностанция „Р.”, км.152+000, посока гр.В., е
управлявал влекач марка „М.”, категория № 3 с рег.№ ****и прикачено полуремарке
категория 04, с рег.№ ****, с който извършва превоз на товар в Р Б., видно от
Пътен лист 028709/07.09.2020 г. и Стокова разписка № ********** от 15.09.2020
г., притежаващ заверено копие на Лиценз на общността за превоз на товари №
********** и е констатирано, че водачът извършва превоз на товар /тухли/ в Република
Б., като при проверката не представя попълнена Товарителница Приложение № 15,
като извършва превоз от с.М., област С. до гр.. С това е прието, че е нарушена
разпоредбата на чл.89 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република Б.. Въз основа на така съставения
акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: АНХД № 484/2020 г. по описа на МРС, НЧД №
968/2020 г. по описа на ВКС, АНХД № 1043/2020 г. по описа на Районен съд гр.В.,
НП № 26-0000554/25.09.2020 г., АУАН № 279841/15.09.2020 г., Заповед №
РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Стокова разписка от 15.09.2020 г., Пътен лист серия Т, № 028709,
издаден на 07.09.2020 г., Международна товарителница, пощенски плик с клеймо от
15.10.2020 г., Трудов договор № 215/16.05.2019 г. между „М.“ ЕООД и
жалбоподателя и 2 бр. копия на Международна товарителница. Съответно са разпитани
свидетелите К.К. и А.А. и двамата работещи като инспектори в РД „Автомобилна
администрация” гр.В., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението
и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен
начин се установява, че на 15.09.2020 г. около 13:20 часа са спрели за проверка
процесния товарен автомобил с прикачено полуремарке преди бензиностанция „Р.” в
посока гр.В., като при проверката жалбоподателя, в качеството му на водач не е
представил попълнена Товарителница Приложение № 15. Същият е извършвал превоз
на товар в Р.Б.от с.М. до гр.В., като в тази насока са приложените по делото
Пътен лист и Стокова разписка за товара. От показанията на посочените свидетели
се установява, че жалбоподателя е имал СМР, което е международна товарителница,
но проверяващите не приели тази международна товарителница с аргумента, че тя
не върши работа на територията на Р Б.. По делото са представени Трудов договор
№ 215/16.05.2019 г. между „М.“ ЕООД и жалбоподателя и 2 бр. копия на
Международна товарителница, която е била представена от жалбоподателя към
момента на извършената проверка. Акта бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и на свидетелите. Същият се запознал със съдържанието му,
подписал го и му бил връчен препис от него.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Атакуваното НП е издадено в
съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен
орган, като в тази насока е приложената по делото
Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
В конкретния случай АУАН е съставен от К.К. на длъжност “инспектор” при РД „АА“
гр.В., който се явява материално компетентен за това и дава описание на нарушението и обстоятелствата, при
които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля А.А.,
който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението.
Настоящият
съдебен състав намира обаче, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено по следните съображения: Съгласно §1 т.30 от ДР на Закон за
автомобилните превози Товарителница е товарителен запис по смисъла на чл.371 от
Търговския закони в този смисъл удостоверява договора за превоз. По аргумент от
чл.89 т.3 от Наредба №
33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б.товарителницата
е документ за извършване на обществен превоз на товари. В конкретния случай по
делото имаме представена товарителница, но същата е СМР, т.е. международна
такава, попълнена с всички необходими реквизити, с идентично съдържание с това,
което съдържа товарителницата Приложение № 15. Изпълнителното деяние според
разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози се състои в
извършване на превоз обществен или за собствена сметка без издадени документи,
изискуеми от съответния нормативен акт, а в случая както в акта, така и в НП е
посочено, че водачът не представя попълнена товарителница Приложение № 15. Така
описаното в акта и в НП изпълнително деяние кореспондира със санкционната
разпоредба на чл.93 ал.2 от Закон за автомобилните превози. Несъответствията
между описанието на нарушението и приложената санкционна норма съдържаща в себе
си и състава на нарушението е съществено процесуално нарушение и самостоятелно
основание за отмяна на НП. Отново следва да се посочи, че
административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателя с представянето на
международната товарителница представя на практика невалидна товарителница,
като му е наложено наказание глоба на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закон за
автомобилните превози. В конкретния случай наказанието по чл.93 ал.1 т.1 от
Закон за автомобилните превози може да се наложи на водач, който изобщо не
представя товарителница. В случая водачът е представил такава, издадена
несъмнено в нарушение на чл.53 от Закон за автомобилните превози, но липсата на
реквизити на товарителницата не следва да се отъждествява с липсата на такава
изобщо. Липсата на товарителница несъмнено е нарушение на чл.89 т.3 от Наредба
№ 33/03.11.1999 г. на МТ, вр. с чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните
превози, а съставянето на нередовна такава е нарушение на чл.53 от Закон за
автомобилните превози. Съгласно чл.50 ал.1 и ал.2 от Закон за автомобилните
превози с товарителницата се установява договора за превоз, като издаването,
редовността или изгубването на товарителницата не влияят върху действителността
на договора. В чл.61 от Закон за автомобилните превози е указано, че
товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от
превозвача. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци данните, които
законодателя е преценил, че минимално следва да съдържа товарителницата са
посочени в чл.53 от Закон за автомобилните превози. Задължението за вписване в
товарителницата на данните е с адресати превозвача и изпращаща. Водачът на
превозното средство, с което се извършва превоза се явява само преносител на
тази товарителница и като такъв има задължението само да я представи при
проверка от контролните органи, каквото е и сторено. Доколкото действително
представената от водача товарителница не е съобразена с Приложение № 15, то
това не следва да се приравнява на липса на товарителница. Служителите на ИА
„АА” не разполагат с компетентност да преценят действителността на договора за
превоз, установяващ се от представяне на товарителница за превоза, макар и при
липса на пълнота, при попълването на всички графи по утвърдения образец. Още
повече, че в конкретния случай са налице ясно посочени съответствия с чл.53 от
Закон за автомобилните превози имената на изпращача, превозваща и получателя.
Настоящият
съдебен състав намира, че неправилно е ангажирана наказателната отговорност на
нарушителя с глоба в размера по чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните
превози, тъй като подобно изискване спрямо водача да притежава сочените
документи не се съдържа в тази норма. Същата норма предвижда наказание глоба за
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а не за констатираното от
органите непредставяне на процесния документ. По аргумент от чл.6 ал.1 от Закон
за автомобилните превози лицето, за което е налице задължение да
притежава тези документи, за да осъществява обществен превоз на пътници или
товари, е превозвачът по смисъла на легалното определение в §1 т.5 от ДР на Закон
за автомобилните превози, т.е. юридическото или физическото лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари
с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Това следва и от
разпоредбите на чл.7 ал.2
и чл.12 ал.1 от Закон
за автомобилните превози, съгласно които тези документи се издават
на търговци по смисъла на Търговския закон
когато отговарят на определени изисквания. Съвсем друго е според настоящата
инстанция задължението на водача да представи тези документи в момента на
проверката при поискването им от контролните органи, като предвидената санкция
за неговото неизпълнение е в разпоредбата на чл.93 ал. 2 от
ЗАвтП.
Настоящият
съдебен състав намира, че отново следва да се акцентува, че водачът на
превозното средство, с което се извършва превоза се явява само приносител на
тази товарителница и като такъв има задължението само да я представи при
проверка от контролните органи. В случая водачът е изпълнил това си задължение
и я е представил на органите. За водача на превозното средство не съществува и
задължение да провери, респективно да настоява пред изпращача и превозвача за
попълване на реквизитите на товарителницата. Предвид гореизложеното, при липса
на изрично вменено с нормативен акт задължение за водача да проверява дали
товарителницата е редовно попълнена, както и да отговаря за наличието на
вписани всички необходими данни, определени в закона, то не може същият да носи
отговорност за нейната нередовност, т.е водачът от субективна страна не е
извършил твърдяното нарушение. Не е налице нормативно определено такова
задължение за водача при неизпълнението на което да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. За правна прецизност настоящия съдебен
състав намира, че дори да бе приел, че атакуваното НП е законосъобразно, то
отново би се стигнало до отмяна на същото, поради обстоятелството, че
административнонаказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В
конкретния случай не е без значение обстоятелството, че за жалбоподателя
липсват данни за други извършени нарушения от Закон за автомобилните превози,
както и факта, че същият е представил товарителница, макар и не по образец. От
показанията на разпитаните по делото свидетели няма данни водачът да не е
съдействал на проверяващите при проверката и да не е представил документите, с
които е разполагал, а освен това е носел и всички други изискуеми от Закон за
автомобилните превози и подзаконовите актове по прилагането му, във връзка с правоспособността
му, с МПС и превоза.
Затова
и съда отмени обжалваното Наказателно
постановление № 26-0000554/25.09.2020 год. на Директора на РД “АА” гр.В..
При този изход от спора, основателно се явява и искането на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски по делото съобразно уважаването на
жалбата. Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН
указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения
акт, в случая наказателното постановление. По делото са направени и доказани
разноски за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя
в производството пред Районния съд в размер на 360 лева. Този размер не е
прекомерен, тъй като по въззивното производство е проведено едно заседание и
процесуалният представител на жалбоподателя е взел активно участие с
представянето на писмена защита и приложени към нея писмени доказателства. Направеното
възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от ДВ
бр.45 от 15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от 31.07.2020 г. /изм.
и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2
т.2, вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31
юли 2020 г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски
хонорар е под минимума, т.е. при интерес от 2 000 лева, какъвто е
настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 370 лева,
докато видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие
уговореното и изплатено възнаграждение е в размер на 360 лева. Съгласно т.6
от Допълнителните разпоредби на АПК поеМ.е на разноски от административен орган
означава поеМ.е на разноските от юридическото лице в структурата на което е
административния орган. В конкретния случай разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващия
орган, а това е Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, като в тази насока
е чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА” гр.С.
По гореизложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: