Определение по дело №67697/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10364
Дата: 7 март 2024 г. (в сила от 7 март 2024 г.)
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20231110167697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10364
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110167697 по описа за 2023 година
Постъпила е молба от ищеца, в която моли предвид затруднението му в определянето
на цената на иска, тя да бъде определена от съда. Моли и да бъде освободена от внасянето
на държавна такса.
По цената на исковете и държавната такса:
По реда на чл. 70, ал.3 от ГПК, съдът следва да определи цена на исковата претенция
с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността и посочи на ищеца дължимата се
държавна такса за този иск.
В този смисъл съдът като съобрази описаните обстоятелства в исковата молба, а
имено и искането за премахване на стена, изградена между етажи на двуетажна жилищна
сграда, както и външна бетонна стълба, осигуряване на достъп до имота през основния вход
и достъп за ползване на общи части – намира,
Съдът намира, че са предявени четири кумулативно съединени иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС, с които се иска ответникът да бъде осъден както следва – 1/ да
премахне на стена, изградена между етажи на двуетажна жилищна сграда; 2/ да премахне
външна бетонна стълба; 3/ да осигури достъп до имота през основния вход; 4/ да осигури
достъп за ползване на общи части.
Воден от изложеното в Тълкувателно решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г., по т.д. №
4/2015 г. на ОСГК ВКС, съдът счита, че третият и четвъртият иск са неоценяеми и размерът
на дължимата държавна такса се определя от съда. На основание чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса
в размер на по 30 лв.дължима по всеки от двата иска.
Според съда цената на иска на първия и втория иск следва да се определят по чл. 70,
ал. 3 ГПК, тъй като оценката представлява затруднение. В този смисъл съдът като съобрази
описаните обстоятелства в исковата молба, приема, че цената на първия иск е 1500 лв., а на
втория 1000 лв. В този смисъл по правилото на чл. 72, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се дължат в производството по ГПК размерът на
дължимата се държавна такса по първия иск е на стойност 60 лв. ,а по втория е 50 лв.
Следователно ищцата следва да заплати държавна такса в общ размер от 170 лв.
По молбата за освобождаване от държавна такса:
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността за
освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено
производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати.
1
Преценката на съда е конкретна във всеки отделен случай и следва да се извърши на база на
доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с
декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други
обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК. Институтът на освобождаване от задължение за
заплащане на държавна такса и разноски в производството е нормативно предвиден, за да не
бъде препятстван достъпът на лицата до съдебна защита.
В конкретния случай обаче, съдът намира, че дори неосвобождаване на ищеца от
заплащане на такси и разноски в производството няма да наруши правота на ищеца на
достъп до съдебна защита. Това е така, тъй като същият е декларарил доход в размер на
3 200 лв. – заплата, пенсия, което обстоятелство също следва да бъде взето предвид при
преценка на предпоставките за прилагане на института на освобождаване от такси и
разноски в производството.
Ищецът реализира постоянен месечен доход в размер на 3 200 лв., която сума с оглед
икономическите условия и стандарт на живот в страна дава материална обезпеченост на
него и при заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на
170 лв.
От представените медицински документи не може да се изведе невъзможност да
заплати държавната такса за разглеждане на делото и евентуални следващи разноски в хода
на производството.
Ето защо, с оглед конкретните декларирани обстоятелства и размера на дължимата
държавна такса по исковата молба, съдът намира, че в случая не са налице формалните
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което направеното
от ищеца искане в тази насока следва да се остави без уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА НА ИЩЦАТА да заплати в едноседмичен срок от получаване на
съобщението по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, държавна такса в размер на 170
лв.
Предупреждава страната, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде
върната и делото прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата за освобождаване от заплащане на
такси и разноски в производството. Определението в тази му част може да бъде обжалвано
чрез СРС пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2