РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Перник, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500601 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 275084/09.08.2021г., депозирана С. М.
М., действащ чрез пълномощника си Д. С. М., чрез адв. К. А. С. против Решение №
260780 от 25.06.2021г., постановено по гр. дело № 1852/2020г. по описа на Районен съд
– Перник и частна жалба с вх.№ 263622/29.08.2022г., подадена от С. М. М., действащ
чрез пълномощника си Д. С. М., чрез адв. К. А. С. против Определение № 260229 от
26.07.2022 г., постановено по гр. дело № 1852/2020 г. по описа на Районен съд –
Перник.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от
С. М. М. срещу А. Н. В. иск да бъде развален договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №**,
том *, рег. №***, дело №9 от 21.08.2017г. на Нотариус И. П.-Б., с рег. № *** на НК, по
силата на който Р. М. М. /починала след сключването на договора и оставила за свой
единствен наследник С. М. М./, продава на А. Н. В., следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ №**, находящ се в ***, целия с площ от 42.87 кв. м., състоящ се от:
една
стая, кухня, баня с тоалетна, антре и балкон, при съседи: от изток - стълбище, от запад
– двор, от север - апартамент №**, от юг - апартамент №**, отгоре – апартамент № **,
отдолу - апартамент №**, който апартамент съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 55871.506.11.7.77 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес на имота: ***, ведно с прилежащото ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № **, ** сутерен, с площ от 3.65 кв. м., при съседи: от изток - мазе
№**, от
1
запад - двор, от север - коридор, от юг - преградна стена на вх. А, заедно с
припадащите се 0.80 % идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
за сумата в размер на 24 000 лева, както и за осъждане на ответника А. Н. В. да предаде
владението върху гореописания недвижим имот на ищеца С. М. М.. Със същото
решение ищецът М. е осъден да заплати на ответника В. сторените по делото разноски
в размер на сумата от 1350,00 лева.
Жалбоподателят с депозираната въззивна жалба оспорва постановеното от
първоинстанционния съд решение, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
същото е постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила, поради
което моли да бъде отменено. Намира за неправилно възприятието на Районен съд
Перник, че ищецът не е доказал, че забавеното изпълнение на задължението за
плащане на продажната цена е накърнило интереса му до степен, която да се обуслови
развалянето на договор. Твърди, че е налице съществено нарушение на процесуалните
правила и в частност тези при разпределяне на доказателствената тежест между
страните. Сочи, че съдебният състав не е дал указания на страните по повод това как се
разпределя доказателствената тежест и едновременно с това не е указал кои факти
следва да бъдат доказани и за кои факти не се сочат доказателства. Моли, да бъде
отменено решението на първостепенния съд и да бъде постановено друго по същество
на спора, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, както и да се осъди
ответника да предаде владението на процесния недвижим имот. Моли за присъждане
на сторените разноски по делото.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната
страна не е подала отговор на въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателят с депозираната частна жалба оспорва Определение от
26.07.2022г., с което Районен съд Перник е отхвърлил молбата му с правно основание
чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното от Районен съд Перник на 25.06.2021г.
решение, в частта за разноските и с което е оставил без уважение искането на ищеца за
присъждане на сторените в първоинстанционното производство разноски. Сочи, че
така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли същото да бъде отменено. Намира изводите, до които стига районния съд за
неправилни и незаконосъобразни, изведени при грубо нарушаване на процесния закон.
Счита, че именно поведението на ответната страна е дало повод за предявяване на
исковата претенция с искането за разваляне на договора за покупко- продажба на
недвижим имот, въз основа на което следва и разноските да бъдат възложени в тежест
на ответната страна.
В законноустановения срок ответната страна не е подала отговор на частната
жалба.
При извършената по реда на чл. 274 и сл. от ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е частна жалба, подадена в срок
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Пернишки окръжен съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде развален договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
2
идентификатор 55871.506.11.7.77, поради неизпълнение на задължението на
насрещната страна за заплащане на уговорената продажна цена, като плащането е
следвало да бъде извършено по банкова сметка, разкрита на името на продавача Р. М.
М., в рамките на същия ден /01.08.2017г./, след подписването на горепосочения
нотариален акт, както и иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението върху процесния недвижим имот. На 12.09.2017г., в град
Перник, Р. М. М. е починала, за което е бил съставен акт за смърт №*** на Община
Перник. След своята смърт, Р. М. М. оставила за свой единствен наследник ищеца С.
М. М., което обстоятелство се установява от удостоверение за наследници №***. По
делото, макар наведените твърдения, не са били ангажирани доказателства от
ответника, че продажната цена е платена на 01.08.2017г., като във връзка с изрично
направено искане на ответника, от съда на основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 ЗЗД е бил
предоставен срок на ответника, в който да заплати продажната цена в размер на 24 000
лева. В предоставения срок ответникът заплатил продажната цена в размер на 24 000
лева по сметка на ищеца, с приложени по делото доказателства с вносна бележка от
23.04.2021г. с основание – заплащане на продажна цена на жилище по гр.д. 1850/2020г.
Ответникът В. с депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор е оспорила
като неоснователна предявената искова претенция, с изложени твърдения за
извършено плащане по банковата сметка на продавача в деня на изповядване на
сделката. В хода на процеса е направила искане в случай, че не успее да докаже
извършеното плащане на основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 ЗЗД да й бъде предоставена
възможност в определен срок да заплати продажната цена в размер на 24 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд
той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Правото да се развали един двустранен договор е потестативно право на
страната по него като разпоредбата на чл. 87 ЗЗД предвижда и предпоставките за това.
В чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали
договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, безусловно
изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност
за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на
изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че
ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Другата възможност за
разваляне на договор е уредена в чл. 87, ал. 1 ЗЗД с едностранно изявление трябва да
съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е
настъпил, или настъпва по силата на изявлението. С исковата молба може да бъде
развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ
срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен.
Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на
производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок (така Решение № 4/23.06.2017 г. по т. д. № 50183/2016 г. IV ГО на
ВКС). В настоящия случай от ответникът изрично е направено искане с оглед
изложените твърдения за предоставяне на подходящ срок за изпълнение. Цената по
договора е заплатена в хода на процеса, с оглед предложеното изпълнение. Съгласно
Постановление № 3/29.03.1973 г. по гр. д. № 2/1973 г. на Пленума на ВС на РБ
основен принцип в облигационното право е изпълнението на поетите по договор
задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали
със сключването на договора. Разясненията са в смисъл, че при споровете във
връзка с неизпълнението на договорите, следва да се изхожда от възможностите за
тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато
неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на
договореното. Развалянето на двустранните договори поради неизпълнение,
когато с тях се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, става по
съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като съдът би могъл да даде допълнителен срок за
изпълнение "според обстоятелствата", ако длъжникът предложи да изпълни в
течение на процеса.
3
В Решение № 29/2011г. по т.д. № 396/2010г. ТК, І отд. е прието, че
“обстоятелства по смисъла на чл.87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, въз основа на които съдът,
разглеждащ иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, може да даде на длъжника срок за изпълнение на
парично задължение са наличието на извинителна причина за забавата и ако такава е
установена – интерес на кредитора от късното изпълнение. Липсата на интерес на
кредитора, отказващ да приеме изпълнението, се преценява с оглед наличието на
обстоятелства от кръга на посочените в нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД или на значителност
на неизпълнената част от задължението – по аргумент от чл.87, ал.4 ЗЗД.
Безполезността за продавача да получи изпълнение и настъпилите в страната
икономически промени следва да се обвързани с конкретни твърдения и биха
препятствали предоставянето на срок по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД за плащане на
уговорената в договора за продажба цена, само ако с оглед на интереса на кредитора
неизпълнението може да се определи като значително, но не и ако липсата на
интерес се основава на промяна в средните пазарни цени на недвижимите имоти,
настъпила след сключването на договора.” Обстоятелството, че цената на
закупения имот не е платена съдът е приел за установено въз основа на писмени
доказателства, а не само въз основа на процесуалното поведение на ответника,
изразяващо се в готовност да плати. В настоящия случай първоинстанционният съд е
предоставил възможност на ответника за изпълнение, в който срок същият е изпълнил
задължението. Когато е предявен иск за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД
и допълнителният срок за изпълнение е определен от съда, кредиторът няма
право да откаже да приеме забавеното изпълнение, ако възраженията му за липса
на интерес са заявени пред съда и счетени за неоснователни. В този случай, съдът
зачита погасителния ефект на направеното изпълнение в хода на производството по
делото. Съвпадането на изводите на първоинстанционния и на въззивния съд по
прилагането на разпоредбата на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД за конкретния случай и
направеното изпълнение в течение на процеса, са основания за отхвърляне на
иска. От значение за безполезността е липсата на интерес за кредитора да получи
изпълнение със закъснение. Променените цени на недвижимите имоти, когато
средната пазарна цена се повишила след сключването на договора, не са
определящо обстоятелство за безполезност на изпълнението, предвид на факта, че
договорът може да е бил сключен на цена под обичайната пазарната цена на
имоти от същия вид. Тъй като крайният извод на въззивния съд за неоснователност на
исковите претенции с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл.108 ЗС съвпада с този на
районния съд, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
По съществото на депозираната частна жалба.
Обжалва се определение постановено от съда в производство по чл. 248 ГПК.
Съдът е приел, че депозираната от ищеца молба с вх.№ 275083/09.08.2021г. е
допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок от страна в
производството, останала недоволна от съдебния акт в частта за разноските, но
разгледана по същество е неоснователна, защого съдът е отхвърлил исковите
претенции изцяло, ответникът в предоставения от съда срок е предприел
необходимите действия и е успял да изпълни задължението си да заплати изцяло
продажната цена, поради което е налице пълна липса на основание за присъждане на
разноски в полза на ищеца на осн.чл.78, ал.1 ГПК с оглед отхвърлянето на исковата
претенция.
По спорът как следва да се разпредели отговорността за разноските, настоящата
въззивна инстанция намира за установени обстоятелствата, че исковата претенция на
ищеца е отхвърлена поради извършено плащане в хода на процеса и не обуславя извод
за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени
чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска
като неоснователен. В случая исковете се отхвърлят, поради извълнение чрез плащане
след депозиране на исковата молба. Съгласно разп. на чл.78, ал.2 ГПК, който е ясен,
точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца, когато
4
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
Предпоставките са кумулативно дадени, поради което е необходимо и двете да са
налице в процесния случай. Съдът приема, че ответникът с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, т.к. ответникът макар да твърди, не доказва изпълнение преди
предявяване на исковата претенция. Ответникът не е заплатил надлежно дължимата по
сключения договор сума в срок. Предвид горното съдът счита, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2 261,84 лева – сторени разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение /съгласно списък по чл.80 ГПК/ .
В този смисъл обжалваното определение постановено по реда на чл. 248 ГПК се
явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като
бъдат присъдени в полза на ищеца сторените по делото разноски в
първоинстанционното производство.
С оглед изхода на спора във въззивното производство на основание чл. 273 вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по въззивната жалба се следват на въззиваемата страна, но
тъй като такива не се претендират, нито са представени доказателства за реално
реализирани, то съдът не присъжда, а по отношение на депозираната частна жалба в
полза на частният жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 15,00
лева – заплатена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Решение № 260780/25.06.2021г., постановено по гр. д. №
01852/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник в частта, с която са отхвърлени
предявените искови претенции.
ОТМЕНЯ Решение № 260780/25.06.2021г., постановено по гр. д. № 01852/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Перник в частта за разноските, както и Определение №
260229/26.07.2022г., постановено по гр. д. № 01852/2020г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК А. Н. В. с ЕГН ********** да заплати на С. М.
М. с ЕГН ********** сумата от 2 261,84 лева – сторени разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 15,00 лева – заплатена
държавна такса по депозираната частна жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5