МОТИВИ
към Решение №
2487/24.10.2014 г., постановено
по АНД № 5950/2014 г.
по описа на ПРС, III н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 43301 от 07.10.2014 г. по описа на РС-Пловдив,
РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство № 124/2014 г. по описа на Сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР, град Пловдив, водено срещу обвиняемия Т.Г.Г., ЕГН: ********** за това, че на
27.05.2014 г. в гр. П. при управление на моторно превозно средство – леко
автомобил „Сеат” с рег. № ******* е нарушил правилата за движение, а именно: чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 37, ал. 1 ЗДвП, при което по
непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Т.Р.А., с ЕГН: **********,
изразяващи се в закрито счупване на капачката на лявата колянна става, довело
до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник и закрито счупване на
капачката на дясната колянна става, което е причинило трайно закрудняване на
движенията на десния долен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” пр.
II
вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В съдебно заседание РП-Пловдив не изпраща представител.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност
обвиняем, Т.Г.Г., се явява в проведеното
съдебно заседание, признава вината си и изразява съжаление за случилото се.
От фактическа страна се
установява следното:
Обвиняемият Т.Г.Г. е роден на *** ***, с постоянен адрес в с. М. Ч., общ. С и настоящ адрес
с. К. К., ул. „**-**” № **, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, работи като земеделски производител, с ЕГН: **********.
На 27.05.2014 год.,
около 13.30 ч., обв. Г. управлявал лек автомобил марка „Сеат” с per. № *******
по бул. „ш. с.” в гр. П. в посока от изток на запад. В този ден времето било
ясно, светло, пътната настилка била суха, а видимостта добра, като движението
не било натоварено. Обв. Г. пътувал сам в превозното средство, което управлявал
с включени къси светлини и възнамерявал да извърши маневра „завой на ляво”,
като навлезе по ул. „Б.” на кръстовището с булеварда. Режимът на преминаващите
пътни превозни средства бил регулиран с помощта на работеща в нормален режим
светофарна уредба. По същото време, но в обратна посока /от изток на запад/ се
движел и свид. М К., който управлявал мотопед марка „Пиаджо” с per. № ****** и
зад гърба на когото, върху мотопеда пътувала свид. Т.Р.А.. В момента, когато
мотопедът, управляван от свид. К. се намирал на около 22-23 м. от автомобила на обв. Г.,
обвиняемият потеглил и макар свид. К. да задействал спирачната система на
мотопеда, секунда по-късно между двете превозни средства настъпил удар, който
според изготвената автотехническа експертиза /л. 37-48 ДП/ бил неизбежен. За
мотопеда „Пиаджо” този удар бил в предната му част, на същото място бил и за
лекия автомобил „Сеат”, като след удара мотопеда паднал на платното за
движение, лекият автомобил управляван от обв. Г. също се установил на платното.
При настъпилият удар свид. А. паднала на платното за движение и в резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие тя получила закрито счупване на
лявата и дясната капачки на съответните коленни стави, като всяко едно от двете
увреждания само по себе си довело до трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник и десния долен крайник /съдебномедицинска експертиза л. 32-33 ДП/. Неустановено в хода
на разследването лице позвънило на тел. 112, за да съобщи за настъпилото
пътнотранспортно произшествие и на място пристигнал екип на Бърза помощ и
служители на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив - свидетелите П.
А. и П. К., които разговаряли с обв. Г. и същият обяснил пред тях, че след като
е предприел маневрата „завой на ляво” не е забелязал движещия се срещу него
мотопед, управляван от свид. К.. Двамата водачи били тествани за наличие на
алкохол в кръвта, като извършените им проби били отрицателни. По отношение на
местопроизшествието бил извършен оглед /л. 23 ДП/, към който впоследствие били изготвен и
фотоалбум /л.5-12 ДП/.
Тази фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото
свидетели: пострадалата Т.Р.А., М. Р. К. (водачът на мотопеда, с който е
настъпило процесното ПТП), както и двамата полицейски служители, отзовали се на
мястото на инцидента, непосредствено след настъпването му – свид. П. Ч. А. и П.
А. К.
В своите показания свид.
А. е посочила, че на процесната дата се е движила, заедно със своя познат
свид. М. Р. К. по бул. „Ш. С.” по посока запад-изток, возейки се на
управлявания от свид. К. мотопед, седейки зад него. Същата описва, че времето е
било слънчево и ясно и че те се движили със скорост около 40 км./ч., като и двамата
носели предпазни каски. Навлизайки в кръстовището, намиращо се на площад с.,
автомобил, движещ се срещу тях предприел маневра завой на ляво, изпречил се на
пътя им и те се блъснали в него, при което свидетелката паднала на земята и се
наранила.
Аналогично описание на събитията от процесната дата дава и свид. К., който в своите показания
посочва, че на процесната дата същият се движил по бул. „Ш. С.” в посока ЖК Т. заедно
с приятелката си – свид. А., която се возела зад него, а той самият управлявал
собствения си мотопед „Пиаджо”. Времето било ясно и слънчево, пътната настилка
суха, а видимостта много добра. Свидетелят посочва, че се е движил в дясна
пътна лента, тъй като възнамерявал на кръстовището на пл. С. да продължи
направо. Навлизайки в кръстовището свидетелят установил, че за него е подаден
зелен сигнал от съществуващата на това кръстовище светофарна уредба, при което
едно такси, идвайки срещу него, извършило завой на ляво, което наложило
свидетелят да задейства спирачната система, за да може таксито да извърши завоя
и да не настъпи съприкосновение, като намалявайки подал и звуков сигнал. След
таксито, обаче ляв завой бил започнал да предприема и лек автомобил мярка
„Сеат”, с който настъпил удар, макар свидетелят да бил задействал и двете
спирачки на мотопеда, в следствие на който и той и приятелката му паднали.
Свидетелят загубил ориентация за момент, но след като се ориентирал видял, че
водачът на лекия автомобил е слязъл и оказва помощ на свид. А., като я вдигнал
от земята и я пренесъл на намираща се в близост пейка. В последствие на място
пристигнали полиция и линейка. Свидетелят бил тестван за употреба на алкохол,
която дала отрицателен резултат. След това той и свид. А. били откарани в
болница, където било установено, че свид. К. има леки повърхностни наранявания,
а свид. А. е пострадала по сериозно. Свидетелят е посочил също така, че в
последствие водачът на лекия автомобил, с който настъпило ПТП, ги посетил в
болницата и се интересувал от състоянието им.
От показанията на полицейските служители – свид. П. Ч. А. и свид. П. А. К., се установява, че същите са посетили
местопроизшествието, където били изпратени по постъпил сигнал за ПТП, където
установили, че лек автомобил марка „Сеат” с рег. № *******, управляван
от Т.Г.Г., при извършена маневра завой на ляво, не е осигурил предимство на
движещия се направо по булеварда мотопед с водач М. К., в следствие на което
настъпил удар между двете МПС. Като пострадали били установени водачът на
мотопеда и неговата спътничка – Т.А., които били тествани за употреба на
алкохол, като резултатите били отрицателни. При разговор с водача на
автомобила, последният посочил, че не е забелязал движещия се срещу него
мотопед. В последствие пострадалите били откарани в болница, като по-късно в
същият ден се получила информация, че пострадалото момиче е с фрактура на двата
крака.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на всички
свидетели по делото, доколкото същите са последователни, логични, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи
едни с други и с целокупния доказателствен материал.
Съдът кредитира и обясненията на обв. Т.Г.Г.. По същество същият не оспорва посочените от свидетелите
обстоятелства, като описва аналогична на описаната от свидетелите фактическа
обстановка, акцентирайки на обстоятелството, че движещият се пред него
таксиметров автомобил, който също извършвал завой на ляво, го е подвел, като е
създал увереност у него, че и той може да извърши непосредствено след него
завой на ляво, но при опита му да стори това и да се изнесе възможно най-бързо
от кръстовището, мотопедът се блъснал в него.
Освен посочените гласни доказателствени средства за
изясняване на обстоятелствата по делото служат и приобщените писмени
доказателства, които се намират в съотвтетствие с коментираните по горе
показания и обяснения, които настоящият съдебен състав също кредитира като
допустими, относими и способстващи за изясняване на фактите, предмет на
установяване – Протокол за оглед на местопроизшествие и приложен към него
снимков материал, Протоколи за разпити на свидетели и за разшит на обвиняем,
Справка съдимост, Справка за нарушител, Характеристична справка.
В хода на проведеното разследване по отношение на
уврежданията на свид. А. е била изготвена съдебномедицинска експертиза, като
видно от представеното заключение на същата /№ 272/2014 год./ е че при
пътнотранспортното произшествие на 27.05.2014 г. в гр. Пловдив на Т.Р.А. на 24
години от с. Малка Арда е било причинено: закрито счупване на капачката на
лявата колянна става и закрито счупване на капачката на дясната колянна става.
Закритото счупване на капачката на лявата колянна става е довело до трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник /само по себе си/. Закритото
счупване на капачката на дясната колянна става е довело до трайно затрудняване
на движението на десния долен крайник /само по себе си/. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар със или
върху такъв и е възможно да бъдат причинени по начина, който се посочва в
материалите по досъдебното производство, а именно пътнотранспортно
произшествие, като пътничка на мотопед, ударен от лек автомобил.
За изясняване механизма на настъпилото пътнотранспортно
произшествие е била извършена също и автотехническа експертиза, като съгласно
представеното експертно заключение: Ударът е настъпил на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по
дължи на около 12-14 м.
източно от северозападния ъгъл на кръстовището приет за ориентир и по ширина на
около 8-9 м.
южно от ориентира. Скоростта на движение на мотопед „Пиаджо” непосредствено
преди задействане на спирачната му система е била около 45 км/ч. Скоростта на лек
автомобил „Сеат” непосредствено преди задействане на спирачната му система е
била около 12 км/ч.
Според експерта в анализираната пътни ситуация, водачът на мотопед „Пиаджо” е
нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. В анализираната пътна ситуация,
водачът на лек автомобил „Сеат” е имал техническа възможност да забележи
моповед „Пиаджо” и за това е имал техническа възможност да избегне
произшествието, като отложи маневрата „завой на ляво”, за да пропусне мотопед
„Пиаджо”. Водачът на мотопед „Пиаджо” би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 31 км/ч. Като най-вероятен от
техническа гледна точка е посочен следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие: Водачът М. Р. К. е управлявал мотопед „Пиаджо”
по платното за движение на бул. „Ш. с.” в посока от запад на изток. През това
време водачът Т.Г.Г. е управлявал лек автомобил „Сеат” по платното за движение
на същия път, в посока от изток на запад, като е извършвал маневра „завой на
ляво” към ул. „Б.” и е бил спрял зад друг автомобил в кръстовището. Когато
мотопед „Пиаджо" е бил на около 22-23 м. водачът на лек автомобил „Сеат” е
потеглил. Водачът на мотопед „Пиаджо” е задействал спирачната система, но
въпреки това след около 1.8 s. е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е
настъпил в предната част на мотопед „Пиаджо” и в предната част на лек автомобил
„Сеат”. След удара мотопед „Пиаджо” е паднал на платното за движение на мястото
видно от приложения запис от охранителна камера и лек автомобил „Сеат” е спрял
на платното за движение на мястото видно от приложения запис от охранителна
камера. Като основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от
техническа гледна точка е посочено, че водачът на лек автомобил „Сеат” - Т.Г.Г. е
предприел маневра „завой на ляво” по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. когато насрещно се е движел мотопед „Пиаджо”.
Съдът кредитира тези заключения, като компетентно изготвени
от лица, разполагащи с необходимата професионална компетентност от съответната
област, същите са неоспорени и се оценяват като обективни, пълни, ясни и даващи
отговор на поставените въпроси, поради което са годно доказателствено средство
за обосноваване на настоящия съдебен акт. Поради тези съображения съдът изцяло
възприе и предложения в автотехническата експертиза механизъм на настъпилото
ПТП, който в най-пълна степен кореспондира с посочения такъв от
свидетелите-очевидци, което е още едно основание за кредитиране на техните
показания.
Така установената фактическа обстановка и
анализът на събраните по делото доказателства обуславят следните правни изводи:
При така установената но несъмнен начин фактическа обстановка, съдът
счете, че с деянието си обвиняемият Т.Г.Г. е осъществил, както от обективна, така и от субективна състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 НК, а именно:
на
27.05.2014 г. в гр. П. при управление на моторно превозно средство – леко
автомобил „Сеат” с рег. № ******* е нарушил правилата за движение, а именно: чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Т.Р.А., с ЕГН: **********, изразяващи се в закрито
счупване на капачката на лявата колянна става, довело до трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник и закрито счупване на капачката на дясната
колянна става, което е причинило трайно закрудняване на движенията на десния
долен крайник.
От
обективна страна се установи, че обвиняемият Г., като правоспособен водач на
МПС, управлявайки собствения си лек автомобил, е допуснал нарушение на
правилата за движение, в резултат на което е настъпило ПТП, при което е била
причинена средна телесна повреда на свид. Т.Р.А..
По
делото се установи по несъмнен начин, че на 27.05.2014 г., в град П., движейки
се по бул. “Ш. С.”, посока изток-запад, на кръстовището с ул. “Б.”, обвиняемият е допуснал следните
нарушения на ЗДвП:
на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - тъй като като участник в движението по пътищата с
поведението си е създал опасност за живота и здравето на останалите участници в
движението,
на чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - тъй като като водач на пътно превозно средство не е
проявил в достатъчна степен изискуемото от закона внимание и предпазливост към
уязвимите участници в движението,
на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП – тъй като като не е осъществил непрекъснат контрол върху
управляваното от него МПС,
на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – тъй като като водач на МПС и като е бил длъжен да стори
това, не е съобразил скоростта си на движение с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие,
на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП – тъй като като водач на пътно превозно средство, който е предприел
маневра завой наляво, преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат около него, както
и
на чл.
37, ал. 1 ЗДвП – тъй като при извършване на предприетия от него завой на ляво,
не е пропуснал насрещно движещото се ППС.
Фактът
на допуснатите нарушения се установява по несъмнен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетели (пострадалата, водачът на мотопеда и двамата
полицейски служители), от Протокола за оглед на местопроизшествие и приложения
към него снимоков материал, а също така и от обясненията на обвиняемия, който
по същество не оспорва факта на извършените от него нарушения, като дори в проведеното
съдебно заседание заявява: “за да направя
тази маневра трябваше да имам видимост, а аз нямах...”. Ето защо съдът прие
за установено по безспорен начин в случая, че на процесната дата и място обв. Г.,
управлявайки собствения си лек автомобил е допуснал нарушение на горецитираните
правила за движение по пътищата, с което е допуснал настъпването на ПТП.
Факта
на причинената телесна повреда именно в резултат на процесното ПТП се
установява от показанията на пострадалата – свид. А., от тези на другия
свидетел очевидец – свид. К., а също така и от показанията на полицейските
служители, които свидетелстват за това, че при пристигането си на
местопроизшествието водачът на мотопеда и неговата спътница – Т.А., са
установени като пострадали, като по-късно в същия ден получили информация, че
свид. А. има фрактура и на двата крака.
Характерът
на причинената телесна повреда се установява от кредитираното от настоящия
съдебен състав като компетентно и неоспорено от страните заключение на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, според която на
пострадалата е било причинено закрито счупване на капачката на лявата колянна
става и закрито счупване на капачката на дясната колянна става.
От
субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като обв. Г. не е
целял и не е предвиждал обществено-опасните последици на причиненото от
неговото поведение деяние, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги
предвиди и е могъл да стори това. Индиция в това отношение е заключението на
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, според което от техническа
гледна точка основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е обстоятелството, че водачът на лек
автомобил „Сеат” - Т.Г.Г. е предприел маневра „завой на ляво” по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато насрещно се е движел
мотопед „Пиаджо”. Според
становището на експерта, в анализираната пътна ситуация, водачът на лек
автомобил „Сеат” е имал техническа възможност да забележи моповед „Пиаджо” и за
това е имал техническа възможност да избегне произшествието, като отложи
маневрата „завой на ляво”, за да пропусне мотопед „Пиаджо”. Всичко това
обосновава и извода, че в конкретния случай е налице виновно, непредпазливо поведение
от страна на обвиняемия.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият Т.Г.Г. е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна, състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 НК, поради
което го призна за виновен.
По въпроса за
приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. Престъплението, за което му е повдигнато обвинение е
извършено непредпазливо и за него НК предвижда наказание „лишаване от свобода
до три години или пробация”. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК, като от
престъплението, не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед
на изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл.
78а НК.
По въпроса за вида и размера
на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен на обществена опасност на
личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата на криминална
регистрация, трудовата му ангажираност, обстоятелството, че е съдействал за разкриване на обективната
истина, изразил е съжаление за стореното и най-вече, че е оказал помощ на
пострадалата (доколкото е могъл) непосредствено след настъпване на инцидента,
като в последствие се е интересувал от състояноето й. От друга страна съдът не
отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства, поради което наказанието бе
определено при изключителен превес на смекчаващите вината обстоятелства в
минималния предвиден в закона размер.
Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лева, като счете, че именно така определеният размер на глобата, се явява
справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на
наказанието.
На основание чл. 343г,
вр. чл.
343, ал. 1, б. “б”,
пр. II, вр.
чл. 342, ал. 1,л вр. чл. 78 а, ал. 4 от НК съдът наложи на обвиняемия и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, който съдът намери за съответен на
обществената опасност на деянието и достатъчен и подходящ за постигане целите
на наказанието.
По въпроса за разноските:
По делото са направени и
разноски в размер на 350.00 лева за съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, които на основание чл. 189, ал. 3 НПК, се възлагат в тежест на обв.
Г..
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ЙТ