Присъда по дело №315/2015 на Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ ПО НОХД №315/2015Г. ПО ОПИСА НА РС-***:

 

Районна прокуратура – ***, е повдигнала обвинение срещу И.Н.Б., роден на *** г. в гр. Луковит, живущ ***, български гражданин, българин, средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********, затова че в периода края на  м. юли 2010 г. до 30.11.2010 г. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: в края на м. юли 2010 г. метална цистерна с размери 4х3х2 м от дебелостенна ламарина 3 мм на стойност 3116.25 лв.; в края на м. август 2010 г. 186 бр. поцинкована ламарина с размери 6х0.75 м. на стойност 3050.40 лв., 150 бр. метални греди пеуайзен /П профили/, на стойност 9041.76 лв., 7 бр. противопожарни крана на стойност 201.60 лв.; през м. септември 2010 г. 1734 бр. тухли четворки употребявани на стойност 780.30 лв., 2000 бр. цигли употребявани на стойност 840 лв.; в края на м.септември 2010 г. 1180 кг. силов захранващ ел. кабел, с метална изолация, с алуминиево жило, на стойност 13 154 лв.; 37 кг. алуминиево жило от същия вид ел.кабел, на стойност 259 лв.; 9 бр. метални тръби ф 130 мм, с дължина 15 м. на стойност 522.46 лв., 12  тона метални тръби ф 100 мм. на стойност 17 100 лв., дърва за огрев 8 куб. м. на стойност 384 лв.; от началото на м. ноември 2010 г. до 30.11.2010 г.  - употребявани греди, дъски, летви 2 куб. м. на стойност 405 лв., 5 бр. метални портални врати, с размери 4х2 м на стойност 2632.50 лв. Всички вещи на обща стойност 57 935.50 лв., които вещи владеел по силата на договор за наем от 05.01.2010 г. с „Еврокапитал- България“ АД гр. ***, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

По делото е предявен и е приет за съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното юридическо лице - ***, със седалище и адрес на управление – *** представлявано от Д.Д. против подсъдимия със снета по-горе самоличност с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени частично имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  05.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

Представителят на РП – ***– прокурор И. Тодоров подържа така повдигнатото против подсъдимия  обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.3 пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предлага на съда да определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване  от свобода около законовия минимум.

            Защитникът на подсъдимия И.Н.Б. – адвокат Ц.А. ***, поддържа, че обвинението не е доказано по никакъв начин. Моли подзащитният му да бъде оправдан.

              Подсъдимият И.Н.Б. разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които потвърждава показанията си, дадени при предишното разглеждане на делото, като твърди, че никога и по никакъв начин не имал намерение да присвоява чужди вещи, напротив имал намерение да извърши подобрения в имота, със знанието на собственика и развие бизнеса си. В последната си дума заявява, че не се счита за виновен.

              Червенобрежкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимия И.Н.Б., с ЕГН ********** е роден на *** ***, обл. Плевен. Българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан.

На 05.01.2010 г. в град *** бил подписан договор за наем между *** в качеството на наемодател и ЕТ „И.Б.-***, представлява от подсъдимия, в качеството на наемател. Съгласно договора наемодателя предоставил на наемателя за временно и безвъзмездно ползване следните свои собствени помещения находящи се в собствена на дружеството ******– склад сглобяем тип холандски – 300 кв.м.; гараж с техническа работилница – 300 кв.м. и открит навес – 100 кв.м. Съгласно чл. 1, ал.2 от договора отдадените под наем помещения следвало да бъдат използвани за склад и търговска дейност. За ползването на помещенията наемателят се съгласил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 300 лв. В чл.2, ал.1 от договора изрично е записано, че при предаване на помещенията от наемодателя на наемателя ще се подпише двустранен приемо-предавателен протокол, в който ще се опише състоянието на помещенията към момента на предаването им. Съгласно чл.6, ал.2 от договора за наем, наемодателя оказвал контрол върху това, дали помещенията се използват по предназначение. Съгласно чл. 12 от договора наемателя се задължава да ползва наетия имот като полага грижата на добрия стопанин, а съгласно чл. 12 ал.1 същия е длъжен за своя сметка да осигури денонощна /24-часова охрана/ на всички вещи, намиращи се на територията и сградите на ***ната база, а ал.2 на същата разпоредба урежда отговорността му при пълна или частична загуба или повреда на вещ, а именно – обезщетение и неустойка в пари. Съгласно чл. 13, ал.1 наемателя се задължил своевременно да уведоми наемодателя за всички повреди или посегателства на наетия имот от страна на трети лица.  Договора за наем с ЕТ „И.Б.-*** бил сключен за срок от една година с опция за автоматичното му удължаване, присъщите условия, ако няма изрично прекратяване. Предаване на обекта от наемателя не било осъществявано, нито бил подписан Приемно-предавателен протокол, изрично описан в договора. Предаването на веща, предмет на договора станало от предишния наемател св. П.С., който стопанисвал базата от 2006-а година ***, без да са съставени каквито и да е документи, още по-малко подробен приемо-предавателен протокол с опис на предаваните вещи. Процесната ***се намира в град ***и е разположена в УПИ V-2490. Собственост е на ***. Данни за същата се съдържат единствено в баланса на дружеството – собственик, описани като дълготрайни материални активи. Според баланса базата е разположена върху площ от 79 255 кв.м. и в нея били изградени и съществували към началото на 2010 г. следните сгради: полумасивна сграда /ПМС/ с разгърната застроена площ от 40 кв.м./; паракотелно – сглобяема метална конструкция с разгърната застроена площ от 240 кв.м.; ПМС-33 кв.м., портиерна – масивна сграда с разгърната застроена площ от 15 кв.м., ПМС 86 кв.м., ПМС – стол и баня от 180 кв.м., ПМС пакетажна работилница – 716 кв.м. ПМС техническа работилница – 123 кв.м.; покрит навес – метална конструкция с разгърната застроена площ от 126 кв.м.; покрит навес с оградни стени с разгърната застроена площ от 240 кв.м.; метален склад с разгърната застроена площ от 300 кв.м.; ПП депо с разгърната застроена площ от 60 кв.м.; масивна сграда – помпено с трафопост с разгърната застроена площ от 97 кв.м.; масивна сграда помпена станция с разгърната застроена площ от 40 кв.м.; масивна сграда – помпено св.горива с разгърната застроена площ от 164 кв.м.; масивна сграда – помпено мазутно с разгърната застроена площ  от 102 кв.м.; масивна сграда – помпено с разгърната застроена площ от 6 кв.м.; полумасивна сграда – свинарник с разгърната застроена площ от 84 кв.м.; полумасивна сграда с разгъната застроена площ от 28 кв.м.; полумасивна сграда с разгъната застроена площ от 50 кв.м. В базата били разположени и движими вещи, представляващи активи на дружеството и описани по инвентарен номер, артикул и брой в устава на ***, а именно -  водопровод за ППЗ, кладенец, помпа потопяема, ограда, рампа за разтоварване, резервоар 25 куб.м. бетонен, автомивка, обваловка земно насипна, противопожарен басейн 1 и 2, пътища и площадки.

С договор от 01.05.2006 г. ***отдало под наем базата на ***, представлявано от св. П.Й.С.. Предмет на договора били помещения в ******– склад сглобяем тип холандски – 300 кв.м.; гараж с техническа работилница – 300 кв.м. и открит навес – 100 кв.м. Наемната цена за ползване на трите сгради била 500 лв. месечно. Съгласно чл. 18 от договора наемателя се задължавал да осигури целостта на всеки един от обектите - сгради, помещения и ограда на ***ната база, всички находящи се в нея активи. На 01.02.2008 г. между ****** било сключено споразумение, по силата на което страните признали, че към 01.02.2008 г. между „***съществувал договор за наем, както и че с подписването на тристранното споразумение всички права и задължения на ***ООД, като последното дружеството го замества в качеството на наемодател. През 2009 г. до средата на 2010 г. св. С. и подсъдимия осъществявали съвместна търговска дейност. ***не изпълнявало задълженията си за заплащане на дължимия наем на ***което обосновало на 05.01.2010 г. в град *** провеждане на среща, на която присъствали подсъдимия, С., като представляващ ***и представляващия ***св. Д., на която страните се уговорили задълженията на ***да се разсрочат, а нов договор за наем да се сключи с ЕТ „И.Б.”. Била определена нова, значително по-ниска наемна цена /300 лв./ от размера на наема, който бил определен на ***– 500 лв. Въпреки изрично посоченото в договора за наем, че предаването на вещите предмет на договора ще става след подписването на приемно-предавателните протоколи, такива не били изготвени и подписани. Не било подписано и споразумение и/или протокол, съдържащ твърдяната уговорка между страните. Съобразно обаче устната уговорка, на 05.01.2010 г. между ***и *** бил подписан анекс към договора за наем, по силата на който задълженията на ***в размер на 10 200 лв., представляващи неизплатени наемни възнаграждения, се разсрочвали по определен план до 25.12.2010г. 

На същата дата – 05.01.2010 г. в град *** бил подписан и договора с ЕТ „И.Б.-***. Съгласно договора с подсъдимия наемодателя предоставил на наемателя за временно и безвъзмездно ползване следните свои собствени помещения  от ******- склад сглобяем тип холандски – 300 кв.м.; гараж с техническа работилница – 300 кв.м.  и открит навес – 100 кв.м. Съгласно чл. 1, ал.2 от договора отдадените под наем помещения следвало да бъдат използвани за склад и търговска дейност. За ползването на помещенията наемателят се съгласил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 300 лв.  Съгласно чл. 10 от договора наемателя се задължава да ползва наетия имот като полага грижата на добрия стопанин, а съгласно чл. 12 ал.1 същия е длъжен за своя сметка да осигури денонощна /24-часова охрана/ на всички вещи , намиращи се на територията и сградите на ***ната база. Съгласно чл. 13 ал.1 наемателя се задължил своевременно да уведоми наемодателя за всички повреди или посегателства на наетия имот от страна на трети лица. Договора за наем с ****** бил сключен за една година. Приемно-предавателните протоколи към договора не били съставени и подписани. Липсвал и опис на предаваните вещи за вида и състоянието им.

През месец май 2010 г. И.Б. решил да предприеме инвестиционни намерения и като наемател да извърши ремонт на някои от съществуващите помещения, с цел разширяване на бизнес дейността си. Тези си действия предприел в качеството си на наемател на процесния обект.

През месец август И.Б. наел трима работника и им разпоредил да свалят ламаринените листове от покрива на сграда, представляваща основен склад с намерение да ги замени със съвсем друга покривна конструкция. Поцинкованите ламаринени листа били общо 186 броя с дължина  6 м.  и  ширина 0,75 м., накъдрени. По същото време  подсъдимия наел св. М.С. за източване на рибарниците в базата, както и за извършване на транспортни услуги като шофьор. По време на демонтажа на покрива в базата пристигнали И.Б. и св. К.И. ***. Последния бил собственик на 5-тонен товарен автомобил ***. На мястото се намирал и втори товарен автомобил – камион. По същото време внезапно в ***пристигнал св.Д.Д. за провеждане на среща с наемателя с оглед незаплатените наемни вноски по договора. Св.Д. забелязал обстоятелството, че покрива на основата сграда – склад се разваля и попитал И.Б. защо сваля покрива. Подсъдимия отговорил, че възнамерява да направи ремонт и вместо ламаринения покрив сградата да бъде с покрив с керемиди. Представителя на *** не се противопоставил на тези намерения на подсъдимия, като ги възприел за инвестиционно намерение и отпътувал за ***. Същия ден И.Б. наредил на св.М.С. да откара лично част от поцинкованата ламарина в селско стопанска база в ***, а други около 60- броя ламаринени листове на друго място. Нареждането било изпълнено от св.С..  

През този ден ***била посетена и от оттеглилия се „съдружник” на подсъдимия - св.П.С.. Свидетеля видял, че по разпореждане на подсъдимия се демонтира покрива на един от складовете, който не е по договор с ***. Свидетеля попитал подсъдимия „какво прави”, на което Б. отговорил, че е наемател и може да прави каквото си иска с базата. Пред свидетеля подсъдимия признал, че два часа по-рано в базата дошъл представител на собственика – св.Д., който не се противопоставил на ремонта.

През същия месец /август 2010 г./ по нареждане на И.Б. били свалени метални греди пелайзен /П профили/ от покрива на сградата склад и нарязани от наети от подсъдимия лица. Пеуайзените общо 150 броя били натоварени на товарните автомобили и откарани в *** в селскостопанската база, в която били доставени по-рано на един курс ламаринените листове.В изпълнение на предприетите действия по ремонт на наетия обект И.Б. наредил да започне изваждането на тръби, които се намирали под земята с различни размери и дебелина, както и да се извадят пожарните кранове от седем шахти, след което разпоредил да се предадат в пункт за изкупуване на вторични суровини на ***от гр. ***. Пред св.М.С. и останалите работници Б. заявил, че след продажбата на металните вещи ще им заплати отделно възнаграждение за извършената работа. Въпреки обещанието си Б. не заплатил на работниците, а на св.М.С. заплатил 20 лв. за единия курс на транспортиране на поцинкованата ламарина. През месец септември 2010 г. продължавайки тези си действия подсъдимия разпоредил на наетите от него работници, вкл. св. А.М.И. стените на част от сградите да бъдат срутени и здравите тухли и цигли да бъдат подбрани, след което да бъдат транспортирани до определени от Б. места и предадени на конкретни хора. За това Б. помолил св. И.Б. /управител на „Б.” ООД/ да складира на площадката на дружеството временно тухли. Свидетеля се съгласил и през м.септември 2010 г. на 3-4 курса били докарани общо 1500 тухли четворки. Складирането на тухлите станало в присъствието на св. С.М. и св. А.И.. Първия от тях присъствал като представител на Б., а втория по нареждане на И.Б.. Подсъдимия изрично разпоредил на св. А.И. да записва бройките тухли и лицето, което ги получава да се подписва за това. Св. М. присъствал на броенето им и който се подписвал в тетрадка срещу броя доставени тухли. Тухлите престояли на площадката около две седмици, след което И.Б. заедно с камион ги откарал в неизвестна посока. Пред свидетеля В.В. подсъдимия заявил, че „държи” бившата база *** и има стари тухли четворки за продаване. Свидетеля се съгласил да закупи 500 тухли и дал 100 лв. на Б.. При посещение на базата св. В. забелязал, че всички съоръжения и сгради били разрушени, земята прокопана, цистерните липсвали, а роми с каруци товарели тухли и цигли.

Св.Д. посетил имота в края на месец ноември 2010 г. и констатирал, че обекта не се охранява, а с изключение на портиерната и част от постройките в началото на имота всички останали сгради били с разрушени покриви, металния склад липсвал, работилницата и друг склад били съборени. Представителят на дружеството възложил на св.***изготвянето на оценка на щетите нанесени в сгради, находящи се в УПИ V – 2490, кв.180А по плана на град ***. При посещение на място св.Р. изготвил оценка и направил снимки на сградите, които в оформен фотоалбум приложил към експертното си заключение. С жалба вх.№ 21.12.2010 г. ощетеното юридическо лице сигнализирало на органите на МВР за случващото се със собствеността им, но не били предприети никакви действия, по повод възникналите между Б. и *** облигационни правоотношения. В хода на проверката по случая бил предоставен и приобщен като документ доклад /експертна оценка/ от 18.01.2011 г. на св.Р. ведно с фотоалбум на сградите в ***ната база, направени от свидетеля при огледа на имота. Било образувано досъдебно производство № 91/2011 г. по описа на Районна прокуратура – град ***.

С постановление от 08.11.2011 г. И.Н.Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че: в периода от 05.01.2010 г. до 30.11.2010 г. в гр. ***, обл. Плевен в ***на база, представляваща УПИ –V-2490 В КВ. 180А по плана на града , целият парцел с площ от 79 255 кв.м., собственост на *** гр. ***, представлявана от изпълнителния директор Д.П.Д. ***, чрез демонтаж на елементи от сградния фонд и изкопни дейности в дворния район, противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: 1743 бр. тухли четворки; употребявани на стойност 780,30 лв.; 2000 бр. цигли употребявани на обща стойност 840 лв.; 186 бр. листи поцинкована ламарина с размери 6 м. на 0,75 м. на стойност 3050.40 лв.;  150 бр. метални греди – профили на стойност 901,76 лв.; 7 бр. противопожарни кранове на стойност 201.60 лв.; 9 бр. метални тръби с ф.80мм с дължина 10 м. на стойност 1492,52 лв.; 2 бр. метални тръби с ф.130 мм. с дължина 15 м. на стойност 522,46 лв.; 12 тона метални тръби ф 100 мм на стойност 17 100 лв. , 1180 кг. Силов захранващ ел кабел с метална изолация с алуминиево жило на стойност 13 154 лв. , 37 кг. алуминиево жило от същия ел. кабел на стойност 259 лв.; 5 бр. метални портални врати с размери 4 на 2 м. на стойност 2632,50 лв. ; 1 бр. метална цистерна с размери 4 м. на 3 м. на 2 м. от дебелостенна ламарина 3 мм. На стойност 316,25 лв. ; 12 бр. метални ферми от покривна конструкция с дължина 11 м. и височина 1,5 м.  на стойност 5054, 95 лв.,; 8 куб.м. дърва за огрев на стойност 384 лв. ; 2 куб. м. дървен материал / употребявани греди, дъски, летви/ на стойност 405 лв., всички вещи на обща стойност 57,935.50 лв., които вещи владеел по силата на договор за наем от 05.01.2010 г. като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206 ал.3, пр.1, вр.ал.1 , вр. чл. 26 ал.1 от НК. С постановлението за привличане на И.Н.Б. в качеството на обвиняем на същия е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Обвиняемия не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснение.

      С обвинителен акт вх.№ 3384/16.08.2013 г. е образувано НОХД №388/2013 г. по описа на РС-***по което била постановена осъдителна присъда. Същата била обжалвана и след отмяната й и връщането от въззивен състав на ПлОС, на което за ново разглеждане е образувано настоящето НОХД № 315/2015 г.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените материали по делото /копие на устав на ***, копие на договор за наем от 01.05.2006 г. между ***и ***, копие на споразумение от 01.02.2008 г. между ***ЕООД, ***и ***; копие на споразумение от 05.01.2010 г. между *** и ***; извлечение от инвентарен опис на активите на ***; копие на договор за наем между *** и ЕТ „И.Б.-***; протокол за доброволно предаване от 12.01.2011 г. от А.М.И., копие на касова бележка на ЕТ „М.Т.”, бюлетин за съдимост и др.

В същата насока са и гласните доказателства инкорпорирани в показанията на свидетелите Д.Д., М.С., И.Б., Ст.М., В.В. М.Ц. М.Т., Кр. Д., А. И., П. С., М.С., Р.К., В.Т., Н.Н. и др. дадени пред него в открито съдебно заседание. Съдът кредитира показанията на свидетелите дадени на този етап изцяло, а тези дадени в досъдебната фаза на процеса частично. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Д., М.С., И.Б., Ст.М., В.В. М.Ц. М.Т., Кр.Ив. Д., А.И., П.С., М.С., Р.К., В.Т., Н. Н. с доверие като обективни и безпристрастни поради обстоятелството, че между тях липсва противоречие, взаимно се допълват и подкрепят, както и поради съответствието им с останалия доказателствен материал по делото/.

            За разкриване на обективната истина по случая по делото е назначена и изслушана оценителна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, стойността на вещите, предмет на престъплението, пазарната стойност на демонтираните материали е следната: метална цистерна с размери 4х3х2 м от дебелостенна ламарина 3 мм на стойност 3116.25 лв.; 186 бр. поцинкована ламарина с размери 6х0.75 м. на стойност 3050.40 лв., 150 бр. метални греди пелайзен /П профили/, на стойност 9041.76 лв., 7 бр. противопожарни крана на стойност 201.60 лв.; 1734 бр. тухли четворки употребявани на стойност 780.30 лв., 2000 бр. цигли употребявани на стойност 840 лв.; 1180 кг силов захранващ ел. кабел с метална изолация, с алуминиево жило, на стойност 13 154 лв. и 37 кг алуминиево жило от същия вид ел.кабел, на стойност 259 лв.и  9 бр. метални тръби ф 130 мм, с дължина 15 м. на стойност 522.46 лв., 12 тона метални тръби ф 100 мм. на стойност 17 100 лв., дърва за огрев 8 куб. м. на стойност 384 лв.; употребявани греди, дъски, летви 2 куб. м. на стойност 405 лв., 5 бр. метални портални врати, с размери 4х2 м на стойност 2632.50 лв. или всичко вещи на обща стойност 57 935.50 лв. Тази сума е равностойна на 241,40 минимални месечни заплати.

            Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин, след като прецени събраните в хода на проведеното наказателно производство писмени доказателства и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.Д., М.С., И.Б., Ст.М., В.В. М.Ц. М.Т., Кр.Д., А.И., П.С., М.С., Р.К., В.Т., Н.Н. и др. Изготвени са били на досъдебното производство за инкриминираните вещи стоковооценъчни експертизи /л.60 и л.64/, които са дали заключение, че стойността на същите възлиза съответно - 1 бр. пералня „Аристон” на стойност 450 лв., 1 бр. хладилник „Електролукс” на стойност 1 000 лв.,1 бр. хладилник „Горение” на стойност 180 лв., 1 бр. пералня „Краун” на стойност 400 лв. и 1 бр. ЕлСиДи телевизор „Сони Бравиа” на стойност 900 лв. /или всички вещи на обща стойност 2 930 лв./.

            Съдът кредитира свидетелските показания като последователни, обективни и логични, кореспондиращи едни с други и взаимно допълващи се, като всеки едни свидетел е пресъздал фактите, така както са му станали известни по неговите възприятия, и е пресъздал пред съда  съобразно субективните си възможности. Всъщност от показанията на свидетелите нищо не се установява в подкрепа на обвинителната теза по отношение на подсъдимия, поради което съдът зачита неговите обяснения като годно гласно доказателствено средство. Прочее обясненията му са в унисон с изложеното и от представителя на пострадалото дружество, че те са имали наемни договорни отношения без да са конкретизирани изрично и подробно предмета на договора. Изявленията на свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства – договорите за наем.

           

При това, съдът счита, че обвинението, освен, че не е недоказано по отношение на подсъдимия Б., то не е извършено, защото не покрива състава на това престъпление от обективна страна. Същата не е пазила, нито владеела инкриминираните вещи на годно правно основание, така както изисква чл.206 ал.1 от НК.

В унисон с изложеното е и последователната съдебна практика - Решение № 92 от 24.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 749/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Т. К.,  Решение № 608 от 12.VII.1991 г. по н. д. № 445/91 г., I н. о., докладчик член-съдията Н. Ф., Решение № 94 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 769/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията В. И., Решение № 139 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 67/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията К. М.

Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне, което в случая не се установи за подсъдимия. Не се доказа и той да е присвоил претендираните движими вещи, които по силата на възникналата облигационна правна връзка е следвало да владее или пази -  т.е. на съответно законно основание. Своенето се изразява в предприети от дееца действия по разпореждане с поверената му чужда вещ, чрез които се проявява промененото му отношение към нея - той престава да я счита за чужда и започва да я държи като своя. Липсват в случая доказателства в тази насока за подсъдимата. При цялостна оценка на поведението на Б., съдът счита, че в случая то не е било насочено към противозаконното  своене на вещи, които той да е владеел по силата на договор за наем /както е по повдиганото му обвинение/. В тази насока и от субективна страна престъплението също не е доказано да е извършено от предаденото на съд лице И.Б. и съдът възприема изложеното от него в обясненията му относно намерението му за ремонт и предприетите в тази насока действия.

За да е осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е доказана присвоителната дейност на подсъдимия по отношение вече намиращия се у него предмет на престъплението. Именно по отношение на подсъдимия е налице правното основание, водещо до установяването на фактическа власт на дееца върху конкретния предмет, за да е налице впоследствие противозаконно разпореждане с него. По силата на договора за наем сключен между страните, той не е владеел нито една от претендираните движими вещи, предмет на обвинението. На следващо място, за да е налице интелектуалният момент на прекия умисъл, е необходимо освен съзнанието на дееца, че предметът е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание, и че му е позволено да извършва определени действия с нея, той следва да предвижда, че в резултат на разпореждането вещта окончателно ще премине в полза на самия него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън предоставените му правомощия, съобразно конкретното правно основание.

Фактическата обстановка приета от състава на съда по-горе води до извода, че с поведението си И.Б. не е осъществил състава на престъпление по чл. 206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно, че в периода края на  м. юли 2010г. до 30.11.2010 г. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва:в края на м. юли 2010г. метална цистерна с размери 4х3х2 м от дебелостенна ламарина 3 мм на стойност 3116.25 лв.; в края на м. август 2010г. 186 бр. поцинкована ламарина с размери 6х0.75 м. на стойност 3050.40 лв., 150 бр. метални греди пелайзен /П профили/, на стойност 9041.76 лв., 7 бр. противопожарни крана на стойност 201.60 лв.; през м. септември 2010г. 1734 бр. тухли четворки употребявани на стойност 780.30 лв., 2000 бр. цигли употребявани на стойност 840 лв.; в края на м.септември 2010г. 1180 кг силов захранващ ел. кабел с метална изолация, с алуминиево жило, на стойност 13 154 лв. и 37 кг алуминиево жило от същия вид ел.кабел, на стойност 259 лв.и  9 бр. метални тръби ф 130 мм, с дължина 15 м. на стойност 522.46 лв., 12  тона метални тръби ф 100 мм. на стойност 17 100 лв., дърва за огрев 8 куб. м. на стойност 384 лв.; от началото на м. ноември 2010г. до 30.11.2010г.  - употребявани греди, дъски, летви 2 куб. м. на стойност 405 лв., 5 бр. метални портални врати, с размери 4х2 м на стойност 2632.50 лв. Всички вещи на обща стойност 57 935.50 лв., които вещи владеел по силата на договор за наем от 05.01.2010г. с „Еврокапитал България“ АД гр. ***, като обсебването е в големи размери.

 От фактическа страна:

За да е налице визираното престъпление по  чл. 206, ал. І  от НК, от обективна страна следва да се установи, че деецът в случая подсъдимия Б., противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владее или пази на правно основание. 

Видно от приложеният на л. 33 от до съдебното производство договор за наем – съставляващ правното основание на което подсъдимия е владеел вещите е, че договорът е сключен между гражданския ищец – ***със седалище и адрес на управление район ***, представлявано от свидетеля Д.П.Д. в качеството му на изпълнителен директор към момента на сключване на договора. От една страна, като наемодател и от друга страна ЕТ „И.Б. ***, със седалище и адрес на управление град ***, ***, представлявано от подсъдимия И.Н.Б. в качеството му на наемател. Договорът е сключен през м. януари 2010г. в град ***, като датата на договора не се чете.

Предвид обстоятелството, че наемателя по сключения договор – ЕТ „И.Б. *** по смисъла на търговския Закон е търговец – физическо лице, то подсъдимия И.Н.Б. може да бъде субект на престъплението, за което му е повдигнато обвинението, като предмет на договора съставляващ правно основание на което подсъдимия е владял дадените му под наем вещи чл. І, ал. І от Договора за наем, като предмет на договора са предоставени собствени на наемодателя помещения „***на база” град ***, находящи се в град ***, с площи, както следва: Склад сглобяем /тип холандски/ - 300 кв.м.; Гараж с техн.  Работилница – 300 кв.м.; Открит навес 100 кв.м. или общо с площ 700 кв.м., наричани по-долу в договора помещения.

В посочения в договора предмет липсва индивидуализация на отдадените помещения от която да е видно от какво са построени, кога са построени и в какво състояние са към момента на предаването. Към договора не е съставен между страните приемо-предавателен протокол, от който да е видно, дали вещите описани в обвинителния акт са се намирали в отдадените под наем помещения.

Действително в разпита на голяма част от свидетелите се посочва, че от ***са изнасяни строителни материали и други движими вещи, но за съдът не е налице правна възможност да докаже по несъмнен начин дали тези вещи са част от предмета на сключеният между страните договор за наем, тъй като както бе посочено по-горе предметът на договора е посочен абстрактно, не е индивидуализиран, не е ясно състоянието в което е бил приет при сключването на договора.

Липсата на възможност за установяване по безспорен начин на това дали деецът е владеел липсващите вещи на правно основание изключва съставомерност та на деянието  по чл. 206 от НК /в този смисъл са решение на ВКС № 722 от 11.ІІІ.2005г. по Нак дело396/2004 г., ІІІ-то НО,   170 от 14.ІІІ.2007г. по Нак. Дело № 941/2006г. на З-то НО, и други/.

Несъставомерноста на деянието за, което на подсъдимия Б. е повдигнато обвинението по чл. 206, ал. ІІІ, пр. І, вр. с ал. І, вр. с чл. 26, ал. І  от НК изключва носенето на наказателна отговорност, поради което подсъдимия бе признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Предвид горните доводи предявеният от пострадалия срещу подсъдимия граждански иск, като неоснователен и недоказан бе отхвърлен изцяло, което обстоятелство не преклодира възможността на гражданския ищец да потърси правата си по реда на ГПК.

           

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                           Председател:  ………………………..

                                                                                                      /ЙОХАН ДЖЕНОВ/