Р Е Ш Е Н И Е
№........../.. 2018.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание проведено на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С-Я АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА
при
секретар Елка И.,
като
разгледа докладваното от съдията
МАКАРИЕВА
въззивно гражданско
дело.№ 468 по описа за 2018 г. ,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Н.И.Ц. срещу Решение № 5349/20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 17312/2013 г. на ВРС, с което: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Ц. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Т. *** против И.Л.Ц. с ЕГН-**********,***, представлявана от адв.К.М. ***, иск за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената й част до размер от 1/3 от 1/2 ид.ч. от саморъчно зевещание от 06.05.2009 г. на И.М.И., поч. на 24.06.2011 г., б.ж. на гр. Варна, обявено с протокол рег.№ 5496/07.08.2012 г. на Нотариус Ал.Ганчев вписан в НК-София под № 194, с район на действие Варненски окръжен съд, с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, като неоснователе и ДОПУСКА съдебна делба между И.Л.Ц. с ЕГН-**********,***, представлявана от адв.К.М. *** и Н.И.Ц. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Т. ***, на следният недвижим имот представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №10135.5426.386, с площ от 600 кв. метра, с адрес - гр. Варна, Варненска област, район „Аспарухово", п.к. 9000, м-ст „Ракитника", местност „24", с номер по предходен план 386, при съседи по КК на гр. Варна: 10135.5426.3013, 10135.5426.387, 10135.5426.9507, 10135.5426.383, описан в предходен документ за собственост / нот.акт № 106, н.д. № 10757 / 1993 г. на нотариус Д. С. / като място, с пространство от 710 кв. метра, а по удостоверение за ползване 800 кв. метра, находящо се м-ст „Ракитника" в землището на гр. Варна, кв. „Галата", в зона за земеделско ползване, съставляващо имот с пл. № 386 в кв. 66 по плана на кв. Галата, при съседи: път, К.И.П., Я.С.Н. и К.П.К., ведно с намиращото се в имота дървено бунгало, представляващо по скица: вилна сграда - еднофамилна с идентификатор № 10135.5426.386.1, с площ от 17 кв. метра, при равни квоти по ½ ид. част за всяка една от съделителките.
Във въззивната жалба са изложени доводи за необоснованост
на решението. Твърди сече начинът на изчисляване на стойностния размер на
наследството е неправилен. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се уважи като основателен и се присъдят разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по делото пред
първата и във въззивната инстанция доказателства изцяло възприема фактическата
обстановка приета от ВРС и правните изводи направени въз основа на приетата
фактическа обстановка, като поради съвпадащите изводи на настоящият въззивен
състав с изводите на ВРС,препраща към тях без да ги преповтаря,на основание
чл.272 от ГПК,като решението на ВРС следва да се потвърди.
За пълнота на изложението и с оглед на
направените твърдения във въззивната жалба, следва да се посочи и следното :
Съобразно
установената съдебна практика при оспорване на саморъчното завещание с
твърдения, че то е нищожно, страната,
която се ползва от него следва да установи неговата истинност и то чрез пряко и
пълно доказване. Действително съделителката Н.И. е оспорила завещанието, но в
конкретния случай процесното завещание е написано на бял лист, като
съдържанието му започва с ръкописно изписване на датта на съставянето му –
шести май две хиляди и девета година. След подписа на завещателя отново
ръкописно е изписана същата дата.
Предвид на това съдът приема, че направеното от ответницата възражение
за нищожност на завещанието е неоснователно. В случая е очевидно, че датата в
процесното завещание е поставена и в началото му и след подписа на съставителя,
тя е елемент от съдържанието му в изискуемия се от чл. 25, ал. 1 от ЗН –
смисъл, което го прави валидно.
Ето защо по този пункт, ВОС изцяло
споделя доводите на ВРС за отсъствието на нарушения по смисъла на чл. 25 от ЗН.Това е така, защото съгласно нормата на чл. 25 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която
е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона
правно действие. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата,
съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието
като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25 ЗН е предвидена и поредност, която да не даде
възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия
завещател.Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното
разпореждане на основание чл. 42 от ЗН, то няма правно
действие и не може да породи наследствено правоприемство, съответно
бенефициерът, не може да придобие по наследяване имуществото на завещателя.След
като саморъчното завещание е написано саморъчно от завещателя, съдържа
означение на датата и подпис на лицето, означено като автор, и не страда от
останалите пороци, изрично посочени в нормата на чл. 42 ЗН, завещанието е действително и поражда правни
последици. Разпоредбата на чл. 42, ал.1 б."В" ЗН
предвижда нищожност на завещанието, тогава когато завещателното разпореждане
или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено
разпореждането са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави;
същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Според въззивния съд е неоснователно и следващото от наведеното от
страна на Н.И. оплакване – че начинът на изчисляване на стойностния размер на
наследството е неправилен.
Съответно на установената съдебна
практика с разпоредбата на чл. 30 от ЗН е признато правото на
наследника със запазена част да претендира възстановяването й, когато е
накърнена в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания -
дарения или завещания. Това право може да бъде упражнено, както с предявяване
на самостоятелен иск, така и с възражение по предявен вещен иск или иск за
делба. Правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде
упражнено в делбеното производство и с възражение.Отговаряйки по този начин на
наведеното във въззивната жалба оплакване, съдът приема, че довода за
неправилност на решението в тази му част, за неоснователен. След като в случая наследодателят е оставил внучка, дъщеря
на единствения му син и съпруг, запазената част на всеки от тях от наследството
му е 1/3, колкото е и разполагаемата част на наследодателя (чл. 29, ал. 3 от ЗН). По делото не е спорно, че наследодателят И.М.И. не е завещавал или дарявал
на ответницата определени имущества. В случая ответницата, като преживяла
наследодателя И.М.И. негова съпруга, е призована да го наследи и е наследник
със запазена част от наследството му (чл. 28, ал. 1 от ЗН). С оспорване на иска
за делба по делото тя е приела и наследството му, защото това нейно
недвусмислено действие несъмнено предполага намерението й да го приеме (чл. 49,
ал. 2, пр. 1 от ЗН). С предявяването пък на завещанието по предявения срещу нея
иск за делба, ищцата не само е упражнила правата си по него, но е и приела
същото (чл. 49, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗН; така и Р №
816-1991 г. – I г.о. на ВС; Р № 922-1972
г. - I г.о. на ВС). При това положение, за да определи размерите на
разполагаемата част и на запазената част на ответницата от наследството на
посочения наследодател, съдът е образувал една маса от всички имущества, които
са му принадлежали към момента на смъртта му (чл. 31 от ЗН). Тежестта да докаже
последните, лежи по делото върху ищцата (чл. 154, ал. 1 от ГПК; Р № 1180-2000-II г.о. на ВКС).
От представените в тази
насока доказателства по делото се установи, че към момента на смъртта си, И.М.И.
е притежавал само половината от процесния имот в кв.Галата. С оглед
постановеното решение по гр.д.№ 6381/2014г. с което съдът е ПРОГЛАСИЛ договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 11, том II, рег. № 4500, дело № 198
от 22.06.2011 г., на нотариус И. *** действие ВРС, сключен между И.М.И. (б.ж.
на гр.Варна), действащ чрез пълномощника си С.Г. М. и Н.И.Ц., в качеството
им на продавачи и С.Г. М., в качеството на купувач, по време на брака на
последната с В.С.М., с предмет недвижим имот, представляващ апартамент № 9 с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник”, бл.7, вх. „Г", ет.1,
с площ 66.25 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня-бокс и други сервизни
помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2554.55.1.37, ведно с избено помещение с площ 6.25 кв.м. и 1.1307 %
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищцата И.Л.Ц.
с ЕГН ********** до размера на
наследствената й квота от наследството на И.М.И. (б.ж. на гр.Варна, поч. на
24.06.2011г.), а именно
само за ¼ ид.ч., поради договаряне от пълномощника във вреда на
представлявания, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, тази част в размер на 1/4 се
връща в патримониума на наследодателя, предвид постановеното в тази насока ТР №
5/2014г. на ВКС.
В НА №
11, том II, рег. № 4500, дело № 198 от 22.06.2011 г., на нотариус И. ***
действие ВРС, обективиращ договора за покупко продажба на Апартамент № 9 с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник”, бл.7, вх. „Г", ет.1, е записано, че при изповядване на
сделката, продавачите са получили сумата от 10000лв. в брой от купувача.
Наследодателят И.И. е починал два дни след изповядване на сделката, от което
съдът прави извод, че към датата на своята смърт същият е притежавал и парични
средства в размер поне на 5000лв., колкото е делът му от продадения
имот.Възражения в хода на делото за това, че сумата, която въззивицата е получила като
пълномощник на общия за страните наследодател и което е удостоверила с подпис
пред нотариуса , не е била налична към датата на откриване на наследствотно, не са подържани. Такива се правят
едва с въззивната жалба , поради което не следва да бъдат обсъждани.
Пазарната оценка на образуваната маса от
всички имущества, които са принадлежали към момента на смъртта на наследодателя
според заключението на вещото лице за цената на двата неджижими имота е общо
35575лева. Оттук размерът на разполагаемата 1/3 идеална част на наследодателя е
на стойност 11858.33 лева. Предвди това следва да се приеме, че с извършеното
завещание на ½ ид.ч. от имота в кв.”Галата”, на стойност 11050лв., в
полза на ищцата не е накърнил запазената част на ответницата Н.И.Ц..
При този изход
на делото по преюдициалните спорове по чл.25, ал.1 от ЗН и чл. 30, ал. 1 от ЗН,
процесният ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
10135.5426.386, с площ от 600 кв. метра, с адрес - гр. Варна, Варненска област, район
„Аспарухово", п.к. 9000, м-ст
„Ракитника", местност „24", с номер по предходен план 386, при съседи по КК на гр. Варна:
10135.5426.3013, 10135.5426.387, 10135.5426.95007, 10135.5426.383, описан в предходен документ за
собственост /
нот.акт № 106, н.д. № 10757 /
1993 г. на нотариус Д.
С. / като място,
с пространство от 710
кв. метра, а по удостоверение за ползване 800 кв. метра, находящо се м-ст „Ракитника"
в землището на гр. Варна, кв. „Галата", в зона за земеделско ползване,
съставляващо имот с пл. № 386
в кв. 66 по плана на
кв. Галата, при съседи: път, К.И.П., Я.С.Н. и К.П.К., ведно с намиращото се в
имота дървено бунгало, представляващо по скица: вилна сграда - еднофамилна с идентификатор №
10135.5426.386.1, с площ от 17 кв. метра, правилно съдът е допуснал до делба при равни квоти по ½
ид.ч. за всяка една от съделителките.
Жалбата следва да се остави без
уважение и решението да се потвърди.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5349/20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 17312/2013 г. на ВРС, с което: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Ц. с ЕГН-**********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Т. ***
против И.Л.Ц. с ЕГН-**********,***, представлявана от адв.К.М. ***, иск за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената й част до размер
от 1/3 от 1/2 ид.ч. от саморъчно
зевещание от 06.05.2009 г. на И.М.И., поч. на 24.06.2011 г., б.ж. на гр. Варна,
обявено с протокол рег.№ 5496/07.08.2012 г. на Нотариус Ал.Г вписан
в НК-София под № 194, с район на действие
Варненски окръжен съд, с правно основание
чл.30, ал.1 от ЗН, като неоснователен и
ДОПУСКА съдебна делба между И.Л.Ц. с ЕГН-**********,***, представлявана
от адв.К.М. *** и Н.И.Ц. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес
***, чрез адв.Н.Т. ***, на следният недвижим имот представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№10135.5426.386, с площ от 600 кв. метра, с адрес - гр. Варна, Варненска област, район
„Аспарухово", п.к. 9000, м-ст
„Ракитника", местност „24", с номер по предходен план 386, при съседи по КК на гр. Варна:
10135.5426.3013, 10135.5426.387, 10135.5426.9507, 10135.5426.383, описан в предходен документ за
собственост /
нот.акт № 106, н.д. № 10757 /
1993 г. на нотариус Д.
С. / като място,
с пространство от 710 кв.
метра, а по удостоверение за ползване 800 кв. метра, находящо се м-ст
„Ракитника" в землището на гр. Варна, кв. „Галата", в зона за
земеделско ползване, съставляващо имот с пл. № 386 в кв. 66 по плана на кв. Галата, при съседи:
път, К.И.П., Я.С.Н. и К.П.К., ведно с намиращото се в имота дървено бунгало,
представляващо по скица: вилна сграда - еднофамилна с идентификатор №
10135.5426.386.1, с площ от 17 кв. метра, при равни квоти по
½ ид. част за всяка една от съделителките.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.