Решение по дело №649/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/,  във връзка с  чл. 121, ал.1, т.1 и т.3, и чл.122  ал. 1 от ЗДСл /Закона за държавния служител/.

Образувано е по ЖАЛБА на Г.Й.З. ***, чрез * Л.Б. от ***, против ЗАПОВЕД  № 05/15.10.2024г.  на   Областен управител на Област Враца, с  която на лицето на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на длъжността „**“, *** в Областна администрация - Враца, считано от 15.10.2024 г. С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, на основание чл. 121, ал. 1 т. 3 от ЗДСл., да бъде присъдено обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба, за периода 15.10.2024г.-15.12.2024г., като бъде изплатена сумата в размер на 2 269 лв. за един месец, или общо 4 538 лв. за два месеца, ведно със законната лихва, както и на основание чл. 122 от ЗДСл да бъде възстановен на заеманата държавна служба.

В жалбата се релевират подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и противоречие с целта на закона, като се твърди, че е издадена при липса на изискуемите предпоставки по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Сочи се, че за да е налице реално съкращаване на една длъжност по смисъла на тази разпоредба, следва да са налице две алтернативни предпоставки: длъжността, като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, вече да не съществува или ако продължава да съществува да е намален броят на служителите, които изпълняват длъжността. По първата предпоставка, категорично и безспорно длъжността, като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна.характеристика продължава да съществува, като и допълнително се обявява конкурс за длъжност със сходни функции. По отношение на втората предпоставка, броят на служителите не е намален, като същото се извършва с изменение на Устройствения правилник на областните администрации, приложение № 6, последно изменен на 25.10.2022г. Претендират се и разноски, съгласно представен списък /на л. 184 от делото/.

Пред съда жалбата се поддържа изцяло от пълномощника * Л.Б., по изложените в нея съображения, както и в подробна писмена защита от пълномощника.

Ответникът – Областен управител на Област Враца, чрез процесуалния си представител ** А.А. оспорва жалбата, като неоснователна и в хода по същество, както и в писмена защита, развива съображения за законосъобразност на оспорената заповед.

По допустимостта на жалбата - жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, от лице - адресат на оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА - в частта в която се иска отмяна на заповедта и възстановяване на заеманата държавна служба. Разгледана по същество жалбата  е ОСНОВАТЕЛНА в тази й част.

В частта в която се иска присъждане на обезщетение жалбата е процесуално НЕДОПУСТИМА и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото и становищата  на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че към датата на издаване на оспорената заповед /15.10.2024г./ жалбоподателят Г.З. е заемал длъжността „**“ в *** в Областна администрация - Враца, с ранг ** за държавен служител. Със Заповед № 11/ 09.02.2024г. на Обл.управител на Област Враца е бил повишен от *** в ***, считано от 01.02.2024г., а със Заповед № 2/19.02.2024г. на Обл.управител на Област Враца е бил преназначен от длъжността „*“ на длъжността „**“ в *** в Областна администрация - Враца, считано от 16.02.2024г.  Със Заповед № 05/ 31.05.2022г. на Обл.управител на Област Враца е бил назначен на длъжност „*“, считано от 01.06.2022г.

Оспорената Заповед за прекратяване на служебното правоотношение № 05/15.10.2024г. на Обл.управител на Област Враца е издадена на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., като в нея не са посочени мотиви за издаването й, а само основанието. Посочени са дължащите се обезщетения по чл.106 ал.4 и ал.2 от ЗДСл. /2 269 лв. и за времето през което е останал без работа, но за не повече от два месеца, като ако в този срок е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок/ и сума, която следва да възстанови за представително облекло /52.78 лв./. Заповедта е връчена в същия ден на 15.10.2024г. лично на жалбоподателят, като в същата не е посочено, че подлежи на обжалване, по които обстоятелства не се спори.

Спорно е само обстоятелството, налице ли са условията на чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателят Г.З.  - „при съкращаване на длъжността“.

Жалбоподателят Г.Й.З. е постъпил на работа в Областна администрация - Враца на 01.06.2022г. на длъжност „*“ в *** с ранг ** за държавен служител /на л.26-27 и л.61-.62 от делото/. В същия ден е подписал и длъжностната си характеристика /л.28-31 и л.63-66/. Подписал е клетвен лист /л.67/ и съответните декларации /л.68-71/. Представил е необходимите документи за постъпването /л.72-81/. Съгласно Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от 25.01.2023г. /л.90-92/ жалбоподателят е с годишна оценка на изпълнението: „изпълнението надвишава изискванията“, а от 01.02.2024г. /л.115-117/ - „изключително изпълнение“.

На 13.11.2023г. /л.32 и л.118/ жалбоподателят подал заявление до Областния управител на Област Враца да се трансформира длъжността му от „*“ в „**“.Изготвен е Доклад /л.33-34 и л.119-120/ от Директора на *** от 09.02.2024г. до Обл. управител на Област Враца с предложение длъжността „*“ в *** да бъде трансформирана в „**“ в същата дирекция. Със Заповед № 11/09.02.2024г. на Обл. управител на Област Враца жалбоподателят Г.З. е повишен от ** в **, считано от 01.02.2024г. /л.12 и л.121/,а със Заповед № 02/19.02.2024г. на Обл.управител на Област Враца/л.14,л.39 и л.124/ е преназначен от длъжността „*“ на длъжността „**“ в *** в Областна администрация - Враца, считано от 16.02.2024г., след съответно покана /л.13 и л.122/ и приемане на предложението /л.38 и л.123/. Запознат е с дл. характеристика за длъжността „** /л.40-44 и л.125-129/. На 15.10.2024г /л.10, л.53 и л.147/ получил предизвестие  за прекратяване на служебното правоотношение, „поради съкращаване в щата“. В същия ден с оспорената заповед /л.11, л.53 и л.148/ е и прекратено служебното правоотношение на жалбоподателят З. - на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл.

Същевременно с писмо изх. № 0600-21-/12/ от 26.08.2024г. /л.15-16/ жалбоподателят бил уведомен, че се прекратява едностранно договора за наем на ведомственото жилище в *** /л.17-20/.

Със Заповед № РД-19/14.02.2024г. на Обл.управител на Област Враца /л.35/ е трансформирана длъжността „*“ в „**“ в *** и утвърдено длъжностното разписание на Областна администрация - Враца /л.36-37/, считано от 15.02.2024г. Със Заповед № РД-130/29.08.2024г. е закрита и създадена длъжност в Областна администрация Враца /л.152/ и утвърдено длъжностното разписание /л.153-154/, считано от 29.08.2024г.

С Доклад от 11.10.2024г. /л.45-48/ от *** до Обл. управител на Област Враца, е предложено длъжността „**“ в *** да бъде закрита и да бъде създадена длъжност „***“. Със Заповед № РД158/ 14.10.2024г. /л.49 и л.155/ предложението е уважено. Утвърдено е ново длъжностно разписание /л.50-51 и л.156-157/, считано от 15.10.2024г.

Приложени са по искане на жалбоподателя длъжностни характеристики /л.158-167/ на длъжностите „**“ и „*“ в *** в Областна администрация - Враца, документите по процедурата за трансформиране на длъжността „**“ в „**“ в *** /л.168-173/ и документи за конкурса за „**“ в *** и длъжностна характеристика /л.174-183/.

При така установената фактическа обстановка, при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК за проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 ,т.1-5 вкл.от АПК, настоящият състав  прави следните правни  изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Областен управител на Област Враца, който съгласно чл.106, ал.1 от ЗДСл. в качеството на орган по назначаването, може да издаде и заповед за  прекратяване на служебното правоотношение. Правомощията са уредени и в чл. 7 ал. 1 т. 27 от Устройствения правилник на областните администрации /УПОА/ - Обл. управител осъществява правомощия на орган по назначаване на държавните служители по ЗДСл и правомощия на работодател по трудовите право-отношения по Кодекса на труда. Няма нарушение по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта отговаря на изискването за  форма - издадена е в писмена форма и съдържа изискуемото съдържание по чл.108, ал.1 от ЗДСл. - служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, които са  посочени, вкл. правното основание за издаването й - чл. 106, ал. 1,т. 2 от ЗДСл. Няма допуснато нарушение по смисъла на чл. 146 т. 2 от АПК.

В съответствие с чл. 14  ал. 1 от Наредбата за прилагане на класифика-тора на длъжностите в администрацията /НПКДА/ промяната в длъжностното разписание е предложено с писмен Доклад от ***, в който са изложени съображения относно необходимостта от създаване на нова длъжност „***“ и последващо издаване на Заповед № РД-158/14.10.2024г. на Обл. управител, с която съгласно чл. 11 ал. 1 от НПКДА е утвърдено изменено Длъжностно разписание на Обл.администрация Враца, като е закрита длъжността на жалбоподателя „**“ в *** и създадена нова длъжност „***“. Няма допуснато съществено наруше-ние на административно-производствените правила по чл. 146 т. 3 от АПК.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена  в нарушение на материалния закон, при което е  налице отменителното основание по смисъла на чл. 146,  т.4 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал.1, т.2  от ЗДСл.  органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение, при съкращаване на длъжността. За да възникне това основание за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се установи наличието на две предпоставки: първо заеманата от служителя длъжност да отпадне като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания; второ ако длъжността е запазена, да е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Посочените две изисквания следва да са налице кумулативно. В процесния случай се установява първата хипотеза, при която заеманата от жалбоподателят длъжност „**“ в *** е премахната като наименование (нормативно определена позиция) в утвърденото длъжностно разписание в сила от 15.10.2024г.,  но  длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, като от приложените други длъжностни характеристики се установява, че налице припокриване на задълженията и отговорностите за трансформираната длъжност „**“ /от „**“/,  както и длъжностите „*“ и „**“, но в *** на Обл.администрация - Враца.

По отношение втората предпоставка, броят на служителите в Областна администрация Враца не е намаляван, видно от утвърдените длъжностни разписания - в сила от 15.02.2024г., от 29.08.2024г. от 08.10.2024г. и от 15.10.2024г. Налице са през 2024г. една серия от трансформации на длъжности в двете дирекции на  Обл. администрация - Враца, а именно - *** и ***. Първоначално тази на жалбоподателя - на 19.02.2024г. от длъжността „*“ в „**“ в ***. Последваща от 29.08.2024г., закриване на длъжност „**“ в една област и създаване на длъжност „**“ в друга област, също в ***. След това от 08.10.2024г. трансформиране на длъжността „**“ в „**“ в *** и накрая считано от 15.10.2024г. закриване на длъжността „**“ /на жалбоподателят/ и създаване на длъжността„***“, в *** на Обл.администрация - Враца.

Действително премахването на отделни длъжности и създаването на нови или променени в числеността на щатните бройки за отделна длъжност е част от правомощията на органа по ръководството на дейността на администрацията и следва да има за цел да подобри изпълнението на отделни дейности, и функции на ведомството. Преценката на административния орган е по целесъобразност, тъй като се определя от конкретните приоритети в работата на съответното ведомство и не подлежи на съдебен контрол. Няма изискване за извършване на „подбор“ при съкращение по чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл. Не съществуват и относими към случая вътрешни правила в Обл. администрация Враца, чието евентуално неспазване да бъде обсъждано.

Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НПКДА и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

За да се приеме, че длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл, както се посочи и по-горе, трябва да бъде установено, че тя вече не съществува в длъжностното разписание на съответната администрация, като нормативно определена позиция, както и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или при запазването / като такава – да се изпълнява от по-малък брой служители.

Установяването на тези обстоятелства изисква да се направи съпоставка между длъжностното разписание, действащо към датата на прекратяване на служебното правоотношение и предходните действащи такива, както и съпо-ставка на длъжностната характеристика на съкратената длъжност “**“ в *** и други трансформирани в годината преди това, длъжности в двете дирекции на Обл.администрация -Враца.  Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на ответника като орган по назначаването, т.е. органът по назначаването носи доказателствената тежест да докаже обстоятелството, че е извършено реално, а не фиктивно съкращаване на процесната длъжност. Спорът между страните е изцяло материално-правен относно наличието на реално съкращаване на длъжността.

Съпоставката на длъжностното разписание показва, че преди 15.02. 2024г. в Обл.администрация - Враца е имало общо 2 длъжности за „*“ - по една в двете дирекции. На 14.10.2024г. длъжността в *** е трансформирана в „**“, а именно тази на жалбоподателят. От 08.10.2024г. е трансформирана длъжността „**“ в „**“ в *** и накрая считано от 15.10.2024г. закриване на длъжността „**“ /на жалбоподателят/ и създаване на длъжността „***“, в *** на Обл.администрация - Враца. В случая след съкращаването на длъжността „**“ в *** няма такава длъжност, както и длъжност „*“, докато в *** има длъжностите „**“ и „*“.

Фактически е открита длъжност „**“ на 08.10.2024г. в *** и съкратена на 15.10.2024 г. същата по наименование длъжност, но в *** на Обл.администрация - Враца.

Съпоставката в длъжностните характеристики показва, че голяма част от функциите на закритата длъжност „**“ в *** /л.41-42/ се припокриват с тези по длъжностните характеристики на длъжностите „**“ в *** /л.160-161/ относно - основна цел на длъжността, области на дейност, преки задължения, възлагане, планиране и отчитане на работата, отговорности, свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите, вземана на решения и контакти, както и длъжността „**“ /л.180-181/, като е за отбелязване, че за тази длъжност „**“ също се изиска „**“. Част от функциите на тези две длъжности са преформулирани, но по същество касаят същите задължения, като съкратената длъжност.

Безспорно е, че определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност. Тя е съвкупност от такива при опре-делен ред на организация, като при промяна на този ред функциите могат да бъдат извадени/добавени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива. Това зависи от преценката на органа по назначаването, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността, да я организира по най-ефикасен според собственото му виждане и начин. В случая обаче от доказателствата по делото се установява, че функциите на съкратената длъжност „**" в *** не са престанали да съществуват в пълния си обем по см. на  чл. 7, ал. 9 от НПКДА. Длъжностите "**" и „*“ са свързани с осъществяването на процесуално представителство на съответния орган на държавната власт или юридическото лице, както и с изразяването на становища или с разработването на предложения за решения на правни проблеми, свързани с дейността на съответната администрация. Съгласно НПКДА, длъжността се степенува в три групи, подредени в низходящ ред - съответно "**", "**" и "*", като се вземат предвид обхватът и обемът на изпълняваната от тях дейност. Съдът следва да посочи, че преструктурирането на администрацията чрез промяна на наименованието на длъжността, или чрез откриване на същата по наименование длъжност, но в друга дирекция, при което се запазват системата от функции, задачи и изисквания към конкретна длъжност, не представлява действително съкращение на щата по смисъла на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., какъвто е и настоящият случай. За "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1 т. 2 от ЗДСл е необходимо, или пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на конкретната длъжност, или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност.

Заеманата от жалбоподателят Г.З. преди съкращаването длъжност „**“ в *** продължава да съществува, като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностните характеристика на длъжностите „**“ и „**“, но в *** на Обл.администрация - Враца.

Съкращавайки длъжността „**“ в *** на Обл.администрация - Враца, заемана от жалбоподателят Г.З., органът е упражнил оперативната си самостоятелност недобросъвестно. Нарушен е, както принципа за съразмерност по чл. 6 ал. 1 от АПК, така и за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно  Устройствения правилник на областните администрации, в чл. 15 ясно са посочени какви функции следва да изпълняват служителите от общата администрация, която е ***. Видно от приложеното последното длъжностно разписание, след съкращаване на длъжността на жалбоподателя, от 15.10.2024г., в общата администрация няма лице, което да осъществява правно обслужване, което е задължителен елемент от дейността на общата администрация и отсъства от щатното разписание. *** в Областна администрация - Враца остава фактически без една от дейностите, които следва да са задължително подсигурени, а именно „*“. От друга страна в специализираната администрация - *** фактически три длъжности - „**“, и „*“, както и „**“ ще изпълняват правно обслужване, с функции и задължения на съкратената длъжност „**“ в ***, което сочи, че не се оптимизира и подобрява работата, а е налице поредица от действия с цел прекратяване служебното правоотношение с конкретен служител, а именно жалбоподателят Г.З..

Административния орган е засегнал права и законни интереси на служителя в степен, несъответстваща на необходимото за постигане на целта, за която е издадена оспорената заповед.  По аргумент от чл. 169 от АПК, това превратно упражняване на оперативната самостоятелност на органа пред-ставлява неспазване изискването за законосъобразност на административния акт. Не са били налице фактическите условия на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на оспорената заповед, която се явява издадена при неправилно прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, по смисъла на разпоредбите на чл. 149 т. 4 и т. 5 от АПК и същата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Основателни при това положение се явяват и исканията в жалбата, на основание чл. 122 от ЗДСл жалбоподателят Г.З. да бъде възстановен на заеманата държавна служба, както и да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, а именно сумата от  1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, съгласно представения списък.

Съдът приема, че определения и заплатен адв.хонорар в размер на 1 500 лв. не е прекомерен и съответства на предмета на делото и извършените от пълномощника правни действия по правна защита и съдействие - изготвяне на жалба и писмена защита по делото, както и процесуално представителство пред съда, макар и само в едно с.з.  - по хода на делото и по същество.

С жалбата е предявен и иск, с който на основание  чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл жалбоподателят претендира да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба, за периода 15.10.2024г.-15.12.2024г., като бъде изплатена сумата в размер на 2 269 лв. за един месец, или общо 4 538 лв. за два месеца, ведно със законната лихва.

Тази претенция е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено в тази му част.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

При тази законова уредба правото на обезщетение възниква с влизане в сила на административния или съдебния акт, с която е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и размера на обезщетението се определя съобразно основната заплата на лицето, към момента на признаване на уволнението за незаконно. Ето защо, след като към настоящия момент липсва съдебно решение, с което да е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което да е влязло в сила, то иска е преждевременно предявен и претенцията е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така предявеният иск ще бъде допустим и ще подлежи на разглеждане след като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена с влязъл в сила съдебен акт и в случай, че органът откаже доброволно изплащането на дължимите обезщетения след надлежно отправена покана.

Освен това по иск за обезщетение по ЗДСл ответник не може да бъде ФЛ /физическо лице/, макар и длъжностно лице - Областния управител, а ЮЛ /юридическо лице/ - Областната администрация.

Следва оспорената заповед се отмени, като незаконосъобразна и се постанови възстановяване на жалбоподателя на заеманата държавна служба, както и се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в размер на 1 500 лв., за която сума да се осъди да ги заплати ЮЛ към което е ответника, а именно Областна администрация Враца.

В частта на жалбата в която се иска присъждане на обезщетение, иска следва да се остави без разглеждане и производството се прекрати.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро от АПК,   Административен съд-Враца, втори състав,

Р     Е     Ш     И   :

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, ЗАПОВЕД  № 05/15.10.2024г.  на   Областен управител на Област Враца, с която на Г.Й.З. ***, на основание чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл. е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение на длъжността „**“ в ***“ в Областна администрация - Враца, считано от 15.10.2024 г.

ВЪЗСТАНОВЯВА жалбоподателя Г.Й.З. на заеманата държавна служба - „**“ в ***“ в Областна администрация - Враца,  на основание чл. 122 от ЗДСл.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Г.Й.З. за присъждане на обезщетение за времето през което не е бил на държавна служба, за периода 15.10.2024г.-15.12.2024г., като бъде изплатена сумата в размер на 2 269 лв. за един месец, или общо 4 538 лв. за два месеца, ведно със законната лихва, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ - ВРАЦА, да заплати на Г.Й.З., сумата от 1 500 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд - Враца пред Върховен Административен съд на Република България - гр. София,  в 14-дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.