Решение по дело №76/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С разпореждане № 2095/24.06.2010 год., постановена по н.а.х.д. № 531/2009 год. на Г. , на основание чл.323, ал.1, т.2 от НПК е върнат протеста на Районната П. от същия град срещу решението по делото като просрочен. В краткия съдебен акт е посочено, че решението по делото е обявено в открито съдебно заседание на 13.05.2010 година, за която дата районната П. е била редовно призована. Изхождайки от от това, че протестът е постъпил в съда на 31.05.2010 година, първата инстанция е процедирала по указания начин.

По реда на чл.323, ал.2 от НПК Р. П. - Г. Д. е атакувала пред въззивната инстанция цитираното разпореждане с твърдения за незаконосъобразност, почиваща на дадените й от страна на съда указания за по-дълъг срок от законния за обжалване на съдебния акт. В тази връзка се цитира част от константната съдебна практика, съгласно която страните в процеса, включително и прокуратурата, имат равни права и е недопустимо към която и да е от тях да се поставят различни критерии към дължимото процесуално поведение, каквото е и депозирането в указания срок на жалба срещу съответното решение /присъда/.

Представителят на О. П. – Б. поддържа протеста като пледира за отмяна на атакуваното разпореждане и отпочване на процедурата по обжалване на първоинстанционното решение на ГДРС.

Обвиняемият А. се явява лично и поддържа пред въззивната инстанция, че протеста е неоснователен и не следва да бъде уважен.

След цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.323, ал.2 във вр. с чл.313 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, Окръжният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Г.е образувано н.а.х.д. № 531/2009 година с предложение от страна на прокурора в постановлението на съда обвиняемото лице да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За датата на последното съдебно заседание на 13.05.2010 година за РП, редовно призована, представител не се е явил и поради това, че участието на прокурора в тези производства не е задължително, делото е приключило с решение, обявено на присъстващите в съдебната зала с уточнението, че срока за обжалването му тече от същия ден за обвиняемия, а за прокуратурата от получаване на съобщението. В същия смисъл е и диспозитива на съдебния акт, както и изпратеното до Г. П. съобщение. На практика при спазване на даденото и указание на 31.05.2010 година прокуратурата е депозирала протеста си срещу решението по делото, който с атакуваното разпореждане № 2095/24.06.2010 година е върнат като просрочен.

Този извод на първоинстанционния съд е незаконосъобразен. Във всички случаи на погрешно посочване на срока за обжалване от съда, съответната страна е в правото си да претендира, че щом го е спазила, може да предизвика желаните правни последици, независимо, че иначе законният срок изтича по-рано. След като вината е на съдебната институция, не може съобразилата се страна, била тя и прокуратурата, да търпи неблагоприятни последици. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 531 от 09.01.2002 година по н.д. № 489/2001 година на III н.о./. И в тази посока на разсъждения е без значение дали се касае за обвинената или обвиняващата страна, които в наказателния процес в съдебната му фаза имат равни права и възможности. Щом като в разглеждания казус съдът е определил, че петнадесет дневния срок за обжалване на решението му тече за РП – Г. Д. от деня на съобщението, а видно от разписката това е 15.05.2010 година, то получения протест на 31.05.2010 година се вмества в указания срок и ако са налице и другите условия, които процесуалния закон изисква, той трябва да бъде препратен на въззивната инстанция за разглеждане. Процедирайки в обратна посока Г. е постановил един незаконосъобразен акт, който трябва да бъде изцяло отменен. В този смисъл Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА разпорежданÕ № 2095/24.06.2010 год., постановена по н.а.х.д. № 531/2009 год. на Г. и връща делото на същия съд за довършване на процедурата по чл.320 – чл.323 от НПК.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.