№ 585
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110158967 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу В. С. З.
след развило се производство по ч. гр. дело № 6569/2024 г. по описа на СРС, което на
осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС следва да бъде приложено към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
С оглед направено в отговора на исковата молба искане за спиране на настоящото
производство до приключване на наказателно производство по пр. преписка №
23105/2023 г. по описа на СРС, пр. преписка № 7998/2024 г. по описа на СГП, както и
преписка № 338200-3072/12.02.2023 г. по описа на 06 РУ-СДВР. За извършване
преценка налице ли е хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е изискал процесните
преписки. Видно от тях е, че с Постановление от 14.08.2024 г. по пр. преписка №
23105/2023 г. по описа на СРС е отказано образуването на наказателно производство. С
Постановление от 15.10.2024 г. по пр. преписка № 7998/2024 г. по описа на СГП е
потвърден отказът за образуване на наказателно производство, постановен от СРП.
При това положение се налага извод, че не е налице висящо наказателно
производство, чиято преюдициалност да бъде съобразено от настоящия съд. Искането
за спиране на делото следва да се отхвърли като неоснователно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, посочени в исковата молба, за допустимо и относимо към правния спор,
поради което следва да бъде уважено. Искането е направено под условие – в случай че
ответникът оспори размера на дълга. С отговора на исковата молба ответникът оспорва
изцяло дължимостта на претендираните суми, като сочи, че оспорва и размера на
дълга.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
1
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч. гр. дело № 6569 от 2024 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
ПРИЛАГА материалите по пр. преписка № 23105/2023 г. по описа на СРС, пр.
преписка № 7998/2024 г. по описа на СГП, както и преписка № 338200-3072/12.02.2023
г. по описа на 06 РУ-СДВР към настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за спиране на настоящото производство на
осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 380,00 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза И. Н. Н.,
специалност: Счетоводство и контрол., който да се призове след представяне на
доказателство за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.03.2025 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 4160 лева, представляваща главница по договор за стоков
кредит № ****** от 06.02.2023 г.; 2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1014,00 лева, представляваща
договорна лихва за период от 05.03.2023 г. до 22.12.2023 г. и по 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 168,14 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 05.03.2023 г. до 02.02.2024 г.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. С. З. за: сумата от
4160,00 лева (четири хиляди сто и шестдесет лева), представляваща главница по
договор за стоков кредит № ****** от 06.02.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 02.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1014,00 лева (хиляда и
четиринадесет лева), представляваща договорна лихва за период от 05.03.2023 г. до
22.12.2023 г., сумата от 168,14 лева (сто шестдесет и осем лева и 14 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2023 г. до 02.02.2024 г., както и
държавна такса в размер на 106,84 лева (сто и шест лева и 84 стотинки) и адвокатско
възнаграждение в размер на 240,00 лева (двеста и четиридесет лева) с вкл. ДДС.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 06.02.2023 г. между „Банка ДСК“ АД и ответника е
сключен договор за стоков кредит № ******. По силата на договора на ответника бил
отпуснат стоков кредит в размер на 4160 лева, който следвало да бъде погасен на 24
анюитетни месечни вноски, с краен срок на погасяване 06.02.2025 г. Ответникът не
изпълнил задължението си за погасяване на кредита, като останали непогасени
претендираните в настоящото производство суми. Между страните по договора било
уговорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем, като твърди в случая да е
налице именно тази хипотеза. Ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с уведомление на 22.12.2023 г.
2
Твърди се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.10.2023 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД,
задължението на ответника било прехвърлено на ищцовото дружество. До ответника
било изпратено уведомление за извършената цесия.
Моли съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено в
заповедното производство, ведно със законната лихва върху, считано от подаването на
заявлението до погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на
предявените искове, както и техния размер. Сочи, че е лице в неравностойно
положение с констатирана 100 % трайна неработоспособност. Сочи, че на 06.02.2023 г.
се намирал в двора на храм „Св. Георги“ в гр. София, когато неизвестни за него лица
го нападнали, принудили да се качи в автомобил, отвели го в склад в кв. „Хаджи
Димитър“, където го накарали да подпише някакви документи, след което го
освободили. На 12.02.2023 г. подал жалба в полицията, по която била образувана
преписка.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „Банка ДСК“ АД и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по процесния договор за стоков кредит, по силата на
който за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и
заплащане на възнаградителна лихва в претендираните размери; настъпилата цесия
между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД за процесното вземане, за която
ответникът е уведомен.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3