Р Е Ш Е
Н И Е
419/8.7.2020г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№635 по описа за 2019 г. на ШРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът В.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, излага, че с НА №162, т. II, д.№613/1968 г. баща ѝ И.Ч.Ч.е
закупил недвижим имот, представляващ лозе от 1200.00 кв.м., ведно с вила,
кладенец и др. подобрения в местност „С.“ в землището на гр. Шумен, при
граници: наследниците на В.Д., насл. на Г.Г., В. и В.Г.Ж., И.Н., път и място на
собствениците /продавачите/А. и П. В., отнето им от ТПС-комисия. Имотът се
идентифицирал като имот с пл.№3058 от земеустройствения план на местността от
1964 г., като същият бил идентичен с ПИ с идентификатор 83510.663.212, с площ
1152 кв.м. Поради факта, че сделката била възмездна, съгласно СК имотът бил със
статут на съпружеска имуществена общност на родителите на ищцата И.Ч.Ч.и В.С.Ч..
През 1995 г. родителите на ищцата дарили на последната и брат ѝ по 1/3
ид.ч. от имота. Сделката била обективирана в НА №120, т. IX, д.4018/1995 г. В посочения НА била
допусната грешка, като погрешно е посочено, че имотът съставлява
дв.пл.№3060-3059, който съотвествал на ПИ№663.211 и 663.223. Ищцата твърди, че
преди да разберат за допуснатата грешка, се снабдили с констативни нотариални
актове за собственост, съставени въз основа на притежаваното от тях право на
собственост, в които също бил записан погрешно идентификаторът на имота
/83510.663.385, ведно с построената в него вила с идентификатор
83510.663.385.1/, вместо верният идентификатор 83510.663.212. Ищцата излага
причините, поради които се налагало да заведе настоящия отрицателен
установителен иск, като твърди, че след извършване на горепосоченото дарение,
брат ѝ И.Ч.И., чийто имена били идентични с тези на баща ѝ, заедно
със съпругата си П.Г.Г., са продали на лицето С. П. Й. целия имот, придобит от
родителите ѝ през 1968 г. Сделката била оформена с НА №155, том I, д.№279/1996
г. За да продаде имота, брат ѝ се възползвал от съвпадението между неговите
имена и тези на баща им, като чрез измама в нотариалното производство се е
представил за собственика по нотариалния акт от 1968 г., т.е. бащата на ищцата.
След горепосочената продажба, купувачът, при извършване на действия за
деклариране на имота в общината е установил, че този имот се води на името на И.Ч.И.-
баща, след което е разбрал и за извършеното през 1995 г. дарение. По тази
причина С. П. Й. е предявил искова претенция за установяване, че неговият
продавач И.Ч.И.-син е бил собственик на имота, а не родителите на ищцата, по
която претенция било образувано гр.д№656/1996 г. по описа на ШРС. Поискал е
също да се прогласи за недействителен и НА за дарение №120, т. IX, д.4018/1995 г. Искът е бил отхвърлен,
а делото е било унищожено. В окончателните съдебни актове било прието, че
купувач по НА №162, т. II,
д.№613/1968 г. е бил баща ѝ И.Ч.И., а не неговия син, носещ същите имена.
В противоречие с това решение, С. П. Й. бил подал заявление пред СГКК-Шумен да
бъде вписан като собственик на имота, за който било вече установено, че го е
закупил от несобственик, респ., че не е станал негов собственик. Искането му
било уважено, като била издадена Заповед №КД-14-27-2086/30.08.2006 г., но след
установяване на действителните факти началникът на СГКК-Шумен е издал нова
Заповед№КД-14-27-1126/27.05.2010 г., с която е отменил заповедта си от
30.08.2006 г. Въпреки знанието, че не е собственик, респ. е закупил имот от
несобственик, С.Й. е сключил договор за покупко- продажба с ответника по
настоящото дело С.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, като сделката е
обективирана в НА№35, том IV,
рег.№8712, д.№511/2010 г. Въз основа на посочения нотариален акт ответницата
била вписана за собственик на ПИ с идентификатор 83510.663.212 в СГКК-Шумен.
Ищцата счита, че тя като съсобственик на имота, придобила идеални части от
същия въз основа на гореупомената прехвърлителна сделка и наследствено
правоприемство, владее същия повече от десет години, без прекъсване, като
стопанисвала вилната сграда в имота чрез трето лице. Правата ѝ на
съсобственик били застрашени от факта, че ответницата притежавала документ за
собственост, който ѝ дава възможност да се разпорежда с имота. От
соченото за ищцата се пораждал правен интерес от водене на настоящия
отрицателен иск за собственост. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да се признае за установено, че ответницата не е
собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.663.212, с площ 1152 кв.м. в
местност „С.“, трайно предназначение на територията: земеделска земя и начин на
трайно ползване - за вилна сграда, при съседи: имоти 83510.663.385;
83510.663.221; 83510.663.220; 83510.663.219; 83510.663.231; 83510.663.225,
ведно с построената в него вилна сграда с идентификатор 83510.663.212.1, с площ
44 кв.м, подобренията и приращенията в него. Претендира и разноски. В хода на
делото поддържа претенцията си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът,
депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита същия за недопустим
и неоснователен, излагайки аргументи.
По искане на ответника, в настоящото производство е
конституирано на страната на ответника, в качеството на трето лице – помагач С.П.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***8.
Третото лице изразява становище за неоснователност
на иска, сочейки правни и фактически доводи, и възражения.
По
отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се произнесе,
съобрази следното:
Във връзка с представен с исковата молба от ищеца
документ, представляващ Удостоверение с изх.№УТ-37-024/31.01.2019 г. по описа
на Община Шумен и при оспорване истинността му, по отношение верността на
документа, с оглед обективираното изявление на процесуалния представител на ищеца,
че желае да се ползва от документа, е открил производство по чл.193 от ГПК по
отношение на така оспорения документ, досежно проверка верността на документа. Така
оспореният документ представлява по същността си официален удостоверителен
документ и като такъв притежава т. нар. формална и материална доказателствена
сила. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в
разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, /в
настоящата хипотеза неверността/ на документа пада върху страната, която го
оспорва, в настоящия случай- третото лице- помагач. В текста на оспорения
документ се посочва, че недвижимият имот, описан в НА №162, т. II, д.№613/1968 г., бивша собственост на И.Ч.И.,
представляващ лозе от 1200 кв.м., находящ се в местността „С.“ в землището на
гр. Шумен се идентифицира като имот с пл.№3058 от земеустройствения план на
местност „С.“ от 1964 г. Отразено е още, че с НА №120, т. IX, д.4018/1995 г. по 1/3 ид.ч. от този
имот са дарени на В.И.Д. /ищцата/ и Й.И.И., като при съставянето на акта имотът
грешно е идентифициран като имот с №№3060, 3059. ПИ с планоснимачен №3058, с
площ от 1200 кв.м. /по документ/ по Земеустройствен план на местността,
изработен през 1964 на местността „С.“ е идентичен на ПИ с идентификатор
83510.663.212 с площ от 1152 кв.м.
Видно от НА №162, т. II, д.№613/1968 г., се установи, че И.Ч.Ч.е
закупил недвижим имот, представляващ лозе от 1200.00 кв.м., ведно с вила,
кладенец и др. подобрения в местност „С.“ в землището на гр. Шумен, при
граници: наследниците на В.Д., насл. На Г.Г., В. и В.Г.Ж., И.Н., път и място на
собствениците /продавачите/А. и П. В., отнето им от ТПС-комисия и път. От
изготвеното заключение по извършената СТЕ, което съдът възприема като обективно
и компетентно дадено, съобразено изцяло с документите по делото, става ясно, че
имотите, описани в оспореното удостоверение се намират в местността „С.“, в
землището на гр. Шумен. Имотът с планоснимачен номер 3059 през 1964 г. е отнет
от ТПС и с протокол от 20.09.1964 г. е предоставен на И.М.. През 1995 г. И.Ч.Ч.и
В.С.Ч. даряват по 1/3 ид.ч. на В.И.Д. и Й.И.И. от същия имот. В НА №120, т. IX, д.4018/1995 г., обективиращ тази
прехвърлителна сделка, имотът е описан като лозе с планоснимачен номер
3060-3059, но същите съседи са посочени в НА№162/1968 г. ВЛ дава категорично
заключение, че дареният имот е с планоснимачен номер 3058, съответстващ на
кадастралната карта на гр. Шумен като ПИ с идентификатор 83510.663.212. Не се
ангажираха надлежни доказателства, установяващи противното, поради което стига
до извода, че оспорването не е доказано и документът не следва да се изключва
от доказателствения материал по делото.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното:
В случая, за да защити правото си на
собственост ищецът предявява отрицателен установителен иск, с който се стреми,
със сила на пресъдено нещо, да отрече неоснователно претендираните от ответника
права върху недвижим имот. Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск
е обусловено преди всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото
предявяване, т.е. от вида на действията, посредством които ответникът
извънсъдебно оспорва правото на ищеца. За да се приеме, че е налице интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск
е необходимо постановеното по така предявения иск
съдебно решение да разреши окончателно, със сила на присъдено нещо, възникналият
между страните правен спор и по този начин да преустанови както правния спор,
така и нежеланото поведение на страната, която неоснователно оспорва правата на
другата страна. При предявен отрицателен установителен иск
ищецът също следва да докаже наличието на собственото си субективно право,
което поддържа, че е нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на
ответника. Съгласно ТР№8/2012 г на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и
други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право.
В
разглеждания казус ищецът обосновава правния си интерес, излагайки твърдения,
че е носител на право на собственост върху процесния недвижим имот/върху
идеална част от имота/, придобито на годно правно основание, а именно прехвърлителна
сделка /дарение/ и наследствено правоприемство. Излага и твърдения, че повече
от десет години, без прекъсване до датата на предявяване на иска владее имота и
стопанисва вилната сграда в имота чрез трето лице. Ответникът заявява
самостоятелни права върху имота, твърдейки, че е собственик въз основа на
прехвърлителна сделка /покупко-продажба/ и евентуално въз основа на придобивна
давност. Предвид тези факти и доколкото в случая ищецът заявява самостоятелно
право върху имота, което се оспорва от ответника, като последният заявява и
самостоятелни права върху имота, съдът стига до извода, че настоящият
отрицателен иск за собственост е предявен при наличието на правен интерес и
следва да бъде разгледан по същество.
От НА
№162, т. II,
д.№613/1968 г., се установи, че И.Ч.Ч.е закупил недвижим имот, представляващ
лозе от 1200.00 кв.м., ведно с вила, кладенец и др. подобрения в местност „С.“
в землището на гр. Шумен, при граници: наследниците на В.Д., насл. На Г.Г., В.
и В.Г.Ж., И.Н., път и място на собствениците /продавачите/А. и П. В., отнето им
от ТПС-комисия и път. През 1995 г. И.Ч.Ч.и В.С.Ч. даряват по 1/3 ид.ч. на В.И.Д.
и Й.И.И.от същия имот /НА №120, т. IX,
д.4018/1995 г./. От представените по делото Удостоверение с
изх.№УТ-37-024/31.01.2019 г. по описа на Община Шумен и заключение по
извършената СТЕ, съдът приема за безспорно установено, че недвижимият имот,
описан в НА №162, т. II,
д.№613/1968 г., бивша собственост на И.Ч.И., представляващ лозе от 1200 кв.м.,
находящ се в местността „С.“ в землището на гр. Шумен се идентифицира като имот
с пл.№3058 от земеустройствения план на местност „С.“ от 1964 г. С НА №120, т. IX, д.4018/1995 г. И.Ч.Ч.и В.С.Ч. даряват
по 1/3 ид.ч. на В.И.Д. /ищцата/ и Й.И.И.по 1/3 ид.ч. от този имот, като при
съставянето на акта имотът грешно е идентифициран като имот с №№3060, 3059. ПИ
с планоснимачен №3058, с площ от 1200 кв.м. /по документ/ по Земеустройствен
план на местността, изработен през 1964 на местността „С.“ е идентичен на ПИ с
идентификатор 83510.663.212 с площ от 1152 кв.м. Видно от удостоверения за
наследници, безспорно се установи, че наследници по закон на починалите И.Ч.Ч.и
В.С.Ч. са ищцата- дъщеря на починалите, Й.И.И./син на починалите/, респ.
неговите правоприемници и И.Ч.Ч./син/, респ. неговите правоприемници. От НА
№155, том I, д.№279/1996 г. става ясно, че И.Ч.Ч./син/, заедно със съпругата си П.Г.Г.,
са продали на лицето С. П. Й. /третото лице- помагач на ответника в настоящия
процес/ целия имот, придобит от родителите на ищцата през 1968 г. При опит да
декларира имота, С. П. Й. разбрал, че преди неговата сделка е сключено
дарението, обективирано в НА №120, т. IX,
д.4018/1995 г., поради което предявил срещу И.Ч.И., В.С.Ч., В.И.Д. /ищцата/ и Й.И.И.пред
Районен съд Шумен положителен иск за собственост върху процесния недвижим имот,
който иск е бил отхвърлен. В мотивите на съдебните актове, съдът е изложил
съображения, че собственик на имота съгласно НА №162, т. II, д.№613/1968 г. е И.Ч.И.- баща, т.е.
родителите на ищцата, а не праводателят на третото лице помагач. Така съдът е
стигнал до извода, че С.П. Й. е „закупил“ имота от несобственик, поради което
също не е придобил права на собственик върху имота. От приложената по делото
справка, издадена от Служба по вписванията- Шумен, се установи, че исковата
молба е вписана в Службата, т.е. спорът е бил надлежно оповестен. Въпреки
съдебно разрешения правен спор между третото лице помагач, ищцата, нейните
родители и брат ѝ, при който е установено, че третото лице няма
собственически права върху имота, Й., на 20.08.2010 г. продава на ответника по
делото процесния имот. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че
когато несобственик „прехвърли“ свое имуществено право, то приобретателят по
тази сделка също не придобива собственически права, тъй като основен принцип в
правото е, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Ето защо
стига до извода, че ответникът не е придобил право на собственост върху имота
въз основа на сочената от него прехвърлителна сделка, обективирана в НА за
покупко-продажба на недвижим имот №35, том IV, рег.№8712, дело №511 от 2010 г.
Ответницата заявява и самостоятелни права върху имота, придобити въз основа на
оригинерно правно основание- придобивна давност. Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен
в закона период от време. За придобиването по давност е необходимо да бъде
установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя- обективен елемент /corpus/-
упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението- като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително
и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС
предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, т.е. придобивната
давност се характеризира с два съществени елемента- изтичане на законно
определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство
върху определен имот, с намерение да се свои този имот /упражняване на владение
върху имота/. Правото на собственост не се придобива автоматично с изтичане на
давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно- чл.84 от ЗС, във
връзка с чл.120 от ЗЗД. По делото са събрани както в полза на ищеца, така и в
полза на ответника гласни доказателства, от които се установи, че повече от
десет години ищцата лично и чрез трето лице ползва имота- „баба В. е през имот
до нашия и тя допреди три години си гледаше там зимнина, чесън, лук, картофи…В
тази къщичка живее С.. В. го е пуснала да пази там, да си гледа това…Аз съм го
виждал С. там. Може би от десетина години си е там той..Друг не съм заварвал
там“- са показания на свидетеля Г.М., трето, незаинтересовано от изхода лице.
Подобни по смисъл са и показанията на другите, разпитани по искане на ищцата
свидетели. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като същите са ясни,
конкретни взаимно и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна се подкрепят и
от останалите, събрани по делото доказателства. От изслушаните по искане на
ответника и третото лице- помагач свидетели не се установи по безспорен и
категоричен начин, че ответникът, а преди това неговия праводател са владели
имота в условията на придобивна давност. Нещо повече, от показанията на
свидетелите, водени от ответника, се установи единствено, че ответницата е
водила свидетеля И. в имота за оглед, като присъствието му там е траело около
десетина минути. Други доказателства, установяващи владение от страна на
ответника в условията на придобивна давност не се ангажираха. На следващо
място, показанията на свидетелите, водени от третото лице-помагач в по-голямата
си част се отнасяха за факти и обстоятелства разгледани и обсъдени по делото,
водено от третото-лице помагач срещу ищцата, нейните родители и брат, поради
което съдът счита, че не следва да ги обсъжда. Но и от тези изявления не може
да се направи категоричен и безсъмнен извод, че третото лице, също в условията
на придобивна давност, е владяло имота в продължение на десет години, след
постановяване на горепосоченото решение. Нещо повече, фактът, че е воден правен
спор относно собствеността върху имота, приключил през 2003 г., дава основания
на съда да направи извод, че ако е имало някакво владение от страна третото
лице-помагач, то не е било необезпокоявано.
Предвид
изложеното, съдът стигна до извода, че ответникът не е собственик на имота, а
ищецът притежава самостоятелни собственически права върху същия, поради което
така предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен и доказан,
и следва да се уважи.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от иска, в размер на 1246, 07 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В.И.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** и С.В.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, че С.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 83510.663.212, с площ 1152 кв.м. в
местност „С.“, трайно предназначение на територията: земеделска земя и начин на
трайно ползване - за вилна сграда, при съседи: имоти 83510.663.385;
83510.663.221; 83510.663.220; 83510.663.219; 83510.663.231; 83510.663.225,
ведно с построената в него вилна сграда с идентификатор 83510.663.212.1, с площ
44 кв.м, подобренията и приращенията в него.
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на В.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1246, 07
лева /хиляда двеста четиридесет и шест
лева и седем стотинки/, представляваща извършените по делото разноски,
съразмерно уважената част от иска.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач С. П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***8.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: