Р Е Ш Е Н И
Е №260148
15.01.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти граждански състав в открито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
Производството е образувано по
предявен от П.Г.Д., ЕГН:********** ***, *************, ***********************, чрез
адвокат С. З. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждането на ответника
Г.И.Т., ЕГН: **********, живущ в с. *** да заплати на ищеца сумата от
5 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания
,ведно със законна лихва от 28.11.2020г.
до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че
ответникът в настоящото производство е признат за виновен с Решение №
1712/26.09.2016г. по АНД № 5482/2019г. в това, че на ***********г. в **** ****на „****
****“ ЕООД, е причинил на длъжностното лице – П.Г.Д.- **** в „ **** ****“ ЕООД, ЕИК:*********, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда-разтройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като му е причинил контузия на носа с
кръвотечение. Лицето Г.И.Т. е освободено
от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лева.
В следствие на удара П.Г.Д. изпитал
невероятно силна болка, започнало да му тече кръв от носа. След оказана първа
помощ от колегите му , той посещава УМБАЛ „Свети Г.“- където му е оказана
медицинска помощ. Здравословното му състояние не му позволявало да ходи на
работа и до 18.12.2018 г. ползвал отпуск по болнични , като през това време за
него се грижела съпругата му .
П.Г.Д. се върнал на работа, но тъй
като цялата ситуация се разиграла пред
очите на неговите подчинени , той се чувствал унизен, усещал че вече няма този
респект сред тях. Поради невъзможността
да се възстанови чисто психически и да продължи да изпълнява служебните си
ангажименти той поискал на 27.12.2018г.
да бъди освободен от длъжността си по
взаимно съгласие със заповед № ***
Дълго време след това П.Г.Д. не бил в
състояние да работи с други хора, все пак на 11.03.2019г. започнал работа към *** **** „ Автомотор“ АД-Пловив,
където работи и в момента .Моли предявените искове да бъдат уважени.Претендира
разноски.
В срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, както
по основание така и по размер . Счита че предявената искова молба е
неоснователна.
Не оспорва постановеното по АНД №
5482/2019г. Решение № 1712/26.09.2019г., по описа на IV н.с. на ПРС, с което той е признат з виновен, в това
че на че на ***** г.
в **** ****на „**** ****“ ЕООД, е причинил на длъжностното лице – П.Г.Д.- *** в
„ ***
*****“ ЕООД,
ЕИК:*********, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда-разтройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като му е причинил
контузия на носа с кръвотечение. Лицето
Г.И.Т. е освободено от наказателна отговорност, като му е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Счета че не са настъпили сочените в исковата
молба неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка и
настъпилия резултат. Твърди че размерът
на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразено с принципа на
справедливост и трайно съдебна практика
за леки телесни повреди. По чл. 130 ал.1 от НК .Твърди че е налице
съпричиняване като едновременно с нанесения удар от Г.Т., с който причинява
контузия на носа , с кръвотечение на носа на ищеца , П.Д. отвърнал, като
нанесъл силен удар в областта на главата на Т..
Моли предявените искове да се отхвърлят или алтернативно да се намали
размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди от 1000 лева.
Моли да се присъдят направените по
делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
С Определение от 12.03.2020г. като
безспорни и ненуждаещи се от доказване
се отделят обстоятелствата, че:
1.
на **** г. лицето Г.И.Т. в **** ****на „**** ****“ ЕООД, е
причинил лека телесна повреда на
длъжностното лице – П.Г.Д.- **** в „ **** ****“ ЕООД.
2.
Ответникът е признат за ВИНОВЕН с Решение 1712/26.09.2019г.
ПО ОПИСА НА IV н.с. ПРС
3.
Ищецът посещава УМБАЛ
„ Свети Г.“ незабавно след това , където му е оказана лекарска помощ и е изписан за домашно лечение , като ползва
отпуск по болнични до 18.12.2018г.
4.
Г.И.Т. напуска работа по взаимно съгласие поради
невъзможността от чисто психологическото му възстановяване със заповед № ***
5.
На 11.03.2019г започва работа към Ситроен“Автомотор“ поради
факта ,че трябва да с грижи за семейството си.
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
С Решение № 1712/26.09.2016г. по АНД
№ 5482/2019г. ответникът е признат за виновен затова, че на 28.11.2018г. в ****
****на „**** ****“ ЕООД, е причинил на длъжностното лице – П.Г.Д.- **** в „ ****
****“ ЕООД, ЕИК:*********, при изпълнение на службата му, лека телесна
повреда-разтройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като
му е причинил контузия на носа с кръвотечение.
Съгласно чл. 300 ГПК решението е задължително
за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Следователно, безспорно и несъмнено е
доказано противоправното поведение на ответника, а видно от приобщената по
делото медицинска документация - СМУ №
**. и рентгенографии,амбулаторни листове и съдебно-медицинската експертиза от
01.06.2020г. на ищеца е било причинена контузия на главата с оток в окосмената
част и контузия в областта на носа с данни за кървене и съмнение за счупване на
носните кости като според вещото лице е възможно да се в резултат на инцидента
от 28.11.2018г. Според вещото лице продължителността на описаните увреждания е
10-15 дни като в началото болките, особено в областта на носа са по-силни и
постепенно намаляват до пълното им преминаване.
Предвид на гореизложеното налице са
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за възникване отговорността
на ответника. Не се констатират факти и обстоятелства, които да изключват тази
отговорност.
По размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Справедливото обезщетение, което
следва да бъде присъдено на ищеца отчита следните факти и обстоятелства:
Първо, силният интензитет на болките
и страданията, които ищецът е преживял при удара и непосредствено след него;
Второ, възстановителния период от
около 10-15 дни, от които 10 дни ищецът е бил в болничен и неработоспособен –
29.11.2018г. – 08.12.2018г.; През възстановителния период ищецът е търпял силни
до умерени болки, трудно е дишал в която насока са показанията на св. ***,
които съдът кредитира като достоверни независимо, че свидетелят е съпруга на
ищеца, тъй като тези показания кореспондират на показанията на св.П. ***
Трето, фактът, че ищецът е публично
унижен пред колегите си на работното място, при изпълнение на служебните си
задължения;
Четвърто, фактът, че в резултат на
инцидента ищецът решава да напусне работното си място – това обстоятелство е в
пряка причинна връзка с инцидента и е непосредствено следствие от унижението на
ищеца, че му е нанесен побой пред колегите му – данни в тази насока се сдържат
в показанията на св. П. ***, които заявява, че ищецът не е бил същият човек,
когато се върнал на работа, нямало как да погледне хората, които е ръководил 10
години, защото е изгубил авторитета си, тъй като ищецът не е отвърнал на удара
с удар.
Следователно, справедливият размер на
обезщетението възлиза на сумата от 4000 лева, като за пълния размер до 5000
лева искът се отхвърля като неоснователен, тъй като болките и страданията, в
резултат на травматичното увреждане няма данни да са дали трайно отражение
върху здравето на ищеца, от една страна, а от друга страна, с напускане
работното място и работодателят притеснението и отрицателните емоции на ищеца,
които той свързва с инцидента са преустановени. По делото няма данни за
продължаващи след напускане работно място периоди в които ищецът да е изживявал
емоционално събитията по повод на нанесения му побой.
Като неоснователно се отхвърля
възражението за съпричиняване. По делото няма каквито и да било данни, че
ищецът е провокирал ответника, няма данни за нарушаване на трудовата дисциплина
на ищеца, няма данни и затова че ищецът е посегнал на ответника да го удари
като в тази насока св. ** е категоричен, че удар от страна на Д. към Т. не е
имало.
Не се кредитира СМУ представено от Т.
и останалата медицинската документация, тъй като категорично по делото
ответника не установява травматичните увреждания констатирани от съдебния лекар
– контузия на глава и лице с оток в областта на носа да са резултат от
поведението на ищеца.
Следва да се посочи и че ответника се
отказва от разпит на свидетел, който да потвърди защитната му теза, както и не
ангажира други насрещни доказателства. Следователно, единствено на база
медицинската документация насрещното доказване не може да установи редица
относими факти от възражението за съпричиняване.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищеца се присъждат разноски в размер на сумата от 480 лева за адвокатско
възнаграждение.
В полза на ответника се присъждат
разноски в размер на сумата от 190 лева съразмерно на уважената част на иска,
които разноски се явяват в минимален размер;
Следва служебно разноските на
страните да се прихванат до размера на по-малката сума, при което окончателното
в полза на ищеца се присъждат разноски в размер на 290 лева.
В полза бюджета на съдебната власт
следва да се присъди в тежест на ответника сумата от 160 лева за държавна
такса, както и сумата от 150 лева за съдебно-медицинска експертиза или общо 310
лева тъй като ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски за производството.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 45 вр. с
чл. 52 ЗЗД Г.И.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.Г.Д. с
ЕГН *********** с адрес: *** сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, която
представлява обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които се
изразяват в болки и страдания затова, че Г.И.Т. на *****г. в **** ****на „****
****“ ЕООД, е причинил на длъжностното лице – П.Г.Д.- *** в „**** ****“ ЕООД,
ЕИК:*********, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда-разтройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК - контузия на носа с кръвотечение ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от 28.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4000 лева до
пълния претендиран размер от 5000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.И.Т. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.Г.Д. с ЕГН *********** с адрес: *** сумата
от 290 лева разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнграждение;
ОСЪЖДА Г.И.Т. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Пловдив сумата от 310 лева за държавна такса и разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.