РЕШЕНИЕ
Номер............... 39 14.03.2019 година град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд наказателен състав
На деветнадесети февруари Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове:1.БОРЯНА БОНЧЕВА
2.КРАСИМИР
ДИМИТРОВ
секретар Петя Делчева
Прокурор Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от чл. с. Боряна Бончева
ВНОХдело №577 по описа за 2018 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 371, т. 2 НПК.
С присъда № 40 / 01.10.2018год., постановена по НОХД № 542/2018год. РС - Свиленград е признал подсъдимия Е.П., роден на *** ***, **********, **********, гражданин на *********, живущ ***, *******, с *********, *********, ******* за виновен в това че на 18.09.2018 год. в района на 338 гранична пирамида в землището на град Свиленград, област Хасково, влязъл през границата на страната от Република Гърция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 9 (девет) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил така определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета като и е определил окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода" на 6 (шест) месеца и на наказание „ГЛОБА" в размер иа '50 лв. (сто и петдесет лева). На основание чл, 66, ал, 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на присъдата и го е осъдил за разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния защитник-адв. С.Ш. на подсъдимия П., с която се иска изменение на присъдата като се намали размерът на наложеното наказание „ лишаване от свобода", както и се намали наказанието „глоба".
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.
В съдебното заседание на въззивния съд защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради това ,че не била установена самоличността на подсъдимия, Алтернативно моли за намаляне размера на наложените наказания.
Окръжен съд Хасково, след като обсъди доводите в жалбите и изложените в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по гл. XXVII НПК -съкратено съдебно следствие, като всеки подсъдим е направил самопризнание на изложените в обвинителния акт факти.
Преди да пристъпи по същество разглеждането на делото, въззивният съд дължи да обсъди посочените доводи за съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като ако установи такива, те ще са формално основание за отмяна на атакувания съдебен акт и ще е безпредметно разглеждането на въпросите по приложението на материалния закон, и справедливостта на определеното наказание. При служебната проверка на процесуалната дейност на досъдебна фаза на процеса и на стадиите "подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание" и "съдебно заседание пред първа инстанция" се констатира следното:
Относно възражението на защитата за неправилно осъждане на подсъдимия с оглед неустановена от първата инстанция самоличност,се налага следното :
Пред настоящата инстанция бяха събрани писмени доказателства за Регистрацията на подсъдимия в ЕВРОДАК и АФИС на МВР на граждани на трета държава или без гражданство, без документи за самоличност, които влизат неправомерно на територията на Р България, респективно на територията на Европейския съюз. Снемането и удостоверяването на самоличността му се потвърди и от разпитаната св.В.Г.Я.. Тези системи имат своята изключителна цел - да се препятства злоупотребата с възможността да се подава молба за убежище няколко пъти в различни държави-членки на ЕС чрез различна самоличност. В настоящия случай е безспорно, че поде. Е.П. е конкретното физическо лице, което е задържано непосредствено след извършване на инкриминираното деяние и спрямо което са проведени всички процесуални действия. Действително, доказва се, че това лице е пребивавало на територията на Р България. Изисканите писмени доказателства - документи, досежно административното производство пред Държавната агенция за бежанците за предоставяне на поде. П. статут на бежанец или хуманитарен статут установяват, че поисканият статут е е спряно към м.ноември 2018год. и след 3 месеца следва прекратяването му. Това обосновава извода, че правилно обвинението е повдигнато спрямо лицето Е.П. като гражданин на *********, която самоличност доказателствата по делото категорично потвърждават.
Въззивният съд намира по същество, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371. т. 2 НПК кореспондира с установената фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият Е.П. решил да
напусне родината си ******** заради влошените условия на живот
и пристигнал в град Истанбул, Република Турция, но имал намерение
да продължи до Франция, където да се установи и да си намери работа. Понеже не притежавал необходимите документи за да премине по
легален начин през държавните граници на
страните-членки от Европейския съюз (ЕС), каквато е и България, потърсил човек,
който да го преведе по нелегален
начин през границата и да избегне контрол но-пропускателния и митническия режими. Свързвал се с каналджия от ******* произход да организира нелегалното му пътуване до Франция срещу заплащане. На 13.09.2018 год. в
гр. Истанбул каналджията събрал две групи от по 10 човека, като едната група е
от 9 пакистански граждани,
между които е и подсъдимият, и един афганистански и им обяснил как ще бъде извършено нелегалното им пътуване. На следващия ден - 14.09.2018 год. вечерта, на място, указано им от каналджията, отново се събрала групата, за да се срещнат с каналджията и да предприемат пътуването. Освен каналджията, на мястото на срещата имало и микробус с друго лице, което го управлявало. Групата се качила в микробуса и пътувала около 3-4 часа, след което подсъдимият и останалите лице били свалени от микробуса. Продължили да вървят пеша в гориста местност, водени от двама водачи. След около 30 минути стигнали до една река, която преминали с гумена лодка. Когато двете група били преведени на другия бряг, каналджиите им обяснили, че вече са на гръцка територия. Направили кратка почивка, след което продължили да вървят отново през гористата местност в близост до реката. Вървяли две денонощия, като на 18.09.2018 год. в района на 338 гранична пирамида в землището на гр. Свиленград, област Хасково, подсъдимият преминл нелегално границата от Република Гърция в Република България. Заедно с останалите чужди граждани продължили да вървят към вътрешността на страната, като каналджиите им обяснили, че на българска територия ще бъдат качени на автомобил, с който ще продължат пътуването си. В една нива, която се намирала в близост до асфалтов път в посоченото землище, в близост до Лъв чешма, групата от десет чужди граждани, между които и подсъдимият, останала скрита, за да изчака пристигането на МПС. На пътното платно пристигат три автомобила,измежду които лек автомобил марка „Гранд Чероки" с ДР№ ********, в който се качил подсъдимият. Движението им било наблюдавано от св. Г.К.- служител в ГПУ-Ново село. Той водел наблюдението в района от 21 до 43 граничен репер на река Марица и от 321 до 349 гранична пирамида, в землищата на село Генералово, град Свиленград и село Мезек, трите в област Хасково. Междувременно на телефон 112 бил подаден сигнал, че в района на Лъв чешма група нелегални мигранти се качват в автомобил, който потеглил към вътрешността на страната. Незабавно били предприети оперативно-издирвателни мероприятия от служители на ГПУ-Ново село, като дежурният автопатрул в състав свидетелят И.Г. съвместно с колегата му Х.Ц. следвали посочения лек автомобил марка „Гранд Чероки", който се движел по автомагистрала Марица, след което продължил в посока град Любимец. Водачът на посочения лек автомобил видял, че е следван от полицейска кола и се опитал да избяга с лекия автомобил, но не успял. Качвайки се на мост, намиращ се в началото на град Любимец, водачът на лекия автомобил марка „Гранд Чероки" спрял по средата на моста и успял да избяга. Пакистанските граждани, между които бил и подсъдимият, се опитали да слезнат от лекия автомобил, но били задържани от служителите на ГПУ-Ново село.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които еднопосочно подкрепят направеното от подсъдимия пред първата инстанция самопризнание, като не се установяват противоречия. Напротив, фактическата обстановка, предложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция, се изяснява по несъмнен начин, респективно извършеното инкриминирано деяние и авторството на подсъдимия в него. Релевантните по чл. 102 НПК обстоятелства са установени при условията на преки и първични доказателствени източници, които подкрепят категорично обвинителната теза. Разпитаните на досъдебно производство свидетели последователно и еднопосочно изясняват случилото се.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че при така установените факти подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279. ал. 1 НК. за което е предаден на съд.
Престъплението е довършено с пресичане на граничната линия. Деянието не само е извършено при липса на надлежно разрешение за пребиваване на територията на Р България, която форма на изпълнителното деяние е инкриминирана, но и при преминаване не през установения за това граничен пункт. Последното обуславя и неговата противоправност. Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при наличие на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им, като е имал реална представа, че навлиза в чужда държава не по установения за това ред, без да има съгласието на българските гранични власти.
При определяне на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца е съобразено чистото съдебно минало, проявеното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина и разпоредбата на чл. 58а НК. Относно предвиденото задължително кумулативно наказание "глоба", така определено, то в съвкупност с лишаването от свобода отговаря на целите посочени в чл. 36 НК. Няма основание това наказание, като по-леко, да не бъде наложено. Такава възможност се предвижда при условията на чл. 55 НК. но установените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, както правилно е приел и РС,съобразявайки изключително високата обществена опасност на деянието.
Преценката на първата инстанция за приложение на института на условното осъждане по чл. 66. ал. 1 НК е правилна, тъй като са налице законовите предпоставки затова: наложеното на подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода, към момента на извършване на престъплението той не е бил осъждан. Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на районния съд, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за изграждане на правосъзнание за зачитане на законите на чуждата държава, не се налага подсъдимият да бъде изолиран в пенитенциарно заведение.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на други основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложеното първоинстанционният съдебен акт следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК. Окръжен съд Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №40/01.10.2018 г. по НОХД № 542/2018 г. на РС Свиленград.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕ
ЧЛЕНОВЕ: