Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 28.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря А.Х. като разгледа
докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 8089 по описа за 2016г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: *** против
против И.Н.Ф. ***, в която
се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д 5067/016г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната
за периода 01.11.2013г-31.04.2016г. топлинна енергия в размер на 647,69лв, от която
566,47 лв главница и сумата 81,22лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.-
04.07.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата 647,69лв, от която 566,47 лв главница за периода
01.11.2013г-31.04.2016г. и сумата 81,22лв лихва за
забава за периода 04.01.2014г.- 04.07.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор.В депозираното по частното дело възражение прави възражение за давност.Оспорва
размера на разноските на ищеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от
ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и
размера, като и размера на претендирата лихва за
забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните
суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи
същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 5067/16 по описа на ПлРС .
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение №ОУ-030/04.07.2005г
на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между ***, наричана “продавач” и потребителите за битови
нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Ищецът оспорва, че е абонат на ответното дружество и между страните има
сключен договор за доставка на топлинна енергия.Видно от приложената по делото
справка за адрес е, че адреса на който е топлоснабдения
имот е регистриран като постоянен и
настоящ адрес на ответника. По делото не се оспорва, че ответникът е собственик
на имота, а се оспорва че същия няма качество на потребител на топлинна
енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ
отм. ) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие; § 1, т. 13 ДР на З отм. определя като потребител физическо и
юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен
газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди -
физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл.
110а ЗЕЕЕ отм. и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия
в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане
на реално потребената въз основа на отчетени единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата
на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ отм. ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират
от закона.
В съдебно заседание
ответникът признава, че дължи сумите за
трите години назад от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложено препис –
извлечение от сметка на ответника, от която е видно, че същия е потребител с абонатен № ********** с
адрес ***.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „Топлофикация- ***” ЕАД гр. *** към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, че посочените по-горе суми претендирани в
исковото производство са заплатени от ответника. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен за
заплаща месечна сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода Съгласно чл.40. ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума по сметката или в касите на продавача, на основание на чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите. От
анализа на разпоредбите се налага извода, че потребителят е длъжен да заплаща
същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, поради което ответникът
дължи лихви върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от
падежа на всяко отделно вземане. С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 566,47 лв представляваща главница за периода 01.11.2013г.- 30.04.2016
г и сумата 81,22лв представляваща лихва за забава за
периода 04.01.2014г.- 04.07.2016г
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. От представения по делото
списък на разноските е видно че ищецът е направил разноски в исковото
производство за юрисконсулт- 300 лв и 75лв за
държавна такса. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева,
съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 300,00 лева, а в размер, определен от
съда /съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства/, или в
размер на 150,00 лева. Съображенията на съда за това са следните - съществува
разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на
съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия
договор. Тази разлика и това, че чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят съда до извода, че адвокатското
възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда при всеки конкретен
случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и материалния
интерес, без обаче тази преценка да е обвързана от минимумите, предвидени в
Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като тази наредба е приложима само за лица,
осъществяващи свободна професия в защита правата и интересите на гражданите,
като целта е да се уреди конкуренцията пазара на адвокатската услуга във връзка
с минималния размер при уговарянето на възнагражденията. С оглед различията в
условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че
възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.78, ал.8
от ГПК, е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат
правила, които са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не
фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на
организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема
и качеството на положения труд. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното производство в размер на 150,00 лева. По
отношение претенцията за държавна такса, видно от представените по делото
платежни е, че ищецът е внесъл сумата 50 лв за
държавна такса, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
50 лв представляваща направени разноски за държавна
такса.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 179,26лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв. Съгласно
посоченото по- горе съдът намира, че при определяне на разноските за
юрисконсулт съобразно измененията в ГПК касаещи възнагражденията на
юрисконсултите следва да бъде предвиден
размера посочен чл. 26. От Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно-
за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за
обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. С оглед на
изложеното съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв за заповедното
производство. С оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 44 лв, представляваща деловодни разноски по компенсация в
заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че И.Н.Ф., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД, със седалище
и адрес на управление гр.***, ***, с ЕИК ***,
представлявано от ***, сумата от 566,47 лв представляваща главница за периода
01.11.2013г.- 30.04.2016 г и сумата 81,22лв представляваща лихва за забава за
периода 04.01.2014г.- 04.07.2016г, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението – 07.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 5067/2016г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И.Н.Ф., ЕГН **********,*** ап.6 да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление
гр.***, ***, представлявано от законен представител ***
сумата 150 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение, 50 лв
за държавна такса представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК И.Н.Ф., ЕГН
**********,*** ап.6 да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 44 лв представляваща деловодни разноски направени в заповедното
производство съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: