Р
Е Ш Е
Н И Е
№162
гр.Русе, 30.ІV.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 2 април през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА
При секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД № 161 по описа
за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
П. М. К. *** чрез пълномощника
си адвокат Д. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 2944/2018
год.,с което е отхвърлен предявения иск за установяване недължимостта на сумата
35,95 лева главница по договор за телекомуникационни услуги от 13.ІІІ.2008
год.,36,63лв.лихва за забава за периода 9.VІІ.2008 год.-16.І.2017 год.,разноски
по делото в размер на 325 лева,за които в полза на цедента „Б. 2915“ЕООД е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 358/2017 год.на РРС.Развива оплаквания за
неправилност на решението в тази част и иска отмяната му и уважаване на иска
със законните последици по подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно
заседание съображения.
Ответникът „Б. И. Г. 1“ЕООД счита жалбата
за неоснователна и иска потвърждаване на решението.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,а
разгледана по същество е неоснователна.
По заявление на „Б.
2015“ЕООД ,по което е образувано гр.д.№ 358/2017 год.на РРС,е издадена заповед
за изпълнение на паричното задължение на П. М. К. за сумата 35,95лв.дължима сума
за доставени телекомуникационни услуги ,за които е издадена фактура от
20.VІ.2008 год. и фактура от 20.VІІ.2008 год.,както и за сумата 36,63лв.лихви
за забава ,ведно с разноските в заповедното производство в размер на 350 лева.В
производството заявителят се е легитимирал като кредитор с договор за продажба
на вземания от 5.ХІІ.2016 год.,сключен с „К. Б. М.“ЕАД.Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и след изтичане на срока за възражение
съдът е разпоредил на 24.ІІ.2017 год.издаване на изпълнителен лист.На 2.ІІ.2018
год.пред ЧСИ В.Николов,рег.№ 914 с район на действие РОС е образувано изп.дело
под № 154/2018 год.за събиране на посочените в заповедта суми.Молбата за
образуване на изпълнителното производство е подадена от „Б. И. Г.
1“ЕООД,закупило с договор от 31.ІІІ.2017
год.и процесното вземане.
Ищецът е оспорил вземането чрез
иск,който съдът правилно е квалифицирал правно по чл.439,ал.1 ГПК.Като
новонастъпило обстоятелство сочи договора за цесия от 31.ІІІ.2017 год.,който не
му бил надлежно съобщен и не легитимирал ответника като взискател,доколкото е
придобил погасено по давност още към момента на издаване на изпълнителния лист вземане.
С обжалваното решение районният съд
е прекратил производството в частта за разноските и таксите с мотив ,че предмет
на иска по чл.439,ал.1 ГПК са само вземанията по изпълнителния лист ,а въпросът
за дължимостта на разноските в изпълнителното производство е обусловен от
изхода на спора за дължимостта на вземането по изпълнителния лист.Ако той бъде
разрешен в полза на ищеца,то това би било основание за прекратяване на
производството по принудително изпълнение и разноските ще се понесат от
взискателя.По отношение на оспорване на вземането по изпълнителния лист районният
съд е приел,че цесията е надлежно
съобщена чрез ЧСИ,който наред с призовката за доброволно изпълнение е връчил
изходящо от цедента съобщение за извършеното прехвърляне на вземането.За
неоснователно е приел и твърдението за изтекла давност и позоваване на нейните
последици,тъй като искът по чл.439 ГПК може да се основава само на факти,настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на
изпълнителен лист.По тези съображения съдът е извел правния извод за
неоснователност на иска и е постановил решение в този смисъл.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.По същество то се явява правилно и следва да бъде потвърдено.Нормата
на чл.439 ГПК дава право на иск за новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителен лист.Фактът за
прехвърляне на вземането не е от такава категория,тъй като не е свързан с
ликвидността и изискуемостта на вземането и в този смисъл не е свързан с възникване
или погасяване на спорното право.Дали цесията е надлежно съобщена на длъжника е
обстоятелство,което не се отразява върху съществуването на задължението.Въпреки
това следва да се посочи,че договорът за цесия е надлежно съобщен на длъжника
.Даденото от районния съд разрешение е законосъобразно и съответства на
установените факти за връчено уведомление от цедента до длъжника за извършеното
прехвърляне.
Неоснователно е и твърдението за
погасяване на задължението по давност.Съгласно разпоредбата на чл.439,ал.2 ГПК
искът за недължимост на вземането може да се основава само на факти и
обстоятелства,настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството,по което е издадено изпълнителното основание.В настоящия случай
длъжникът се позовава на изтекла давност преди издаване на изпълнителния лист,а
това обстоятелство не може да бъде обсъждано в настоящото производство съгласно
изричната забрана на посочената по-горе разпоредба.
Извън предмета на настоящото
производство са наведените обстоятелства относно връчването на заповедта за
изпълнение,но тъй в жалбата са наведени оплаквания и в този смисъл ,то следва
да се посочи,че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника
съобразно действащите към този момент процесуални правила –на постоянния и
настоящ адрес/който впрочем и в настоящото производство е посочил като свой
адрес/,чрез залепване на уведомление и прилагане на фикцията по чл.47,ал.5 ГПК.Ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение е основание да се потърси
защита чрез възражение по чл.423 ГПК и само в такова производство могат да се
навеждат и обсъждат обстоятелства ,отнасящи се до връчване на заповедта.
По изложените съображения и
тези,съдържащи се в първоинстанционното решение,към които съдът препраща на
основание чл.272 ГПК,решението се явява правилно,а жалбата неоснователна.
При този изход на спора съдът
възлага в тежест на жалбоподателя разноските на ответника във въззивното
производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2095 от 27.ХІІ.2018 год.на Русенския районен съд,постановено по
гр.д.№ 2944/2018 год.
ОСЪЖДА
П. М. К. с ЕГН ********** ***ЕООД ЕИК *** сумата 300 лева разноски в
производството пред окръжния съд за адвокатска защита.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: