ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./………06.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………….юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно частно търговско дело № 842 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.418 ал.4 от ГПК въз основа на подадена от „ЛЕННО“
АД /с предишно наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт“
АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище,
ЦУМ, бул.Мария Луиза 2, ет.5, представлявано от
Александър Георгиев Тонков – изп.директор,
чрез пълномощник юрк М. М. частна жалба с вх.№ 31395
от 02.05.2019г. срещу Разпореждане № 16397 от 12.04.2019г. по ч.гр.д.№ 5522/2019
год. на Районен съд Варна, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
„ЛЕННО“ АД ЕИК ********* в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу К.С.К. с ЕГН ********** *** за следните суми
Сумата
над 736.39 евро до пълния претендиран размер от
745.55 евро, падежирала главница като сбор от
дължимата главница от вноска № 3 до вноска № 6 вкл., съгласно приложение №1 –
погасителен план от Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5414 от 29.07.2016г. и приложение 1 – погасителен план към
уведомление с изх. № 209 от 14.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението – 05.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземането
Сумата
над 7.69 евро до пълния претендиран размер от 56.74
евро, падежирала договорна лихва за периода от
30.09.2016г. до 29.01.2017г., представляваща общ сбор от договорната лихва,
включена от вноска №3 до вноска №6 вклл., съгл.
Приложение 1- погасителен план
Сумата
от 1846.21 евро, неустойка за забава, дължима по чл.2.3 с и d от договора,
дължима за периода от 30.10.2016г. до 05.04.2019г.
Сумата
от 25 евро, представляваща такса за изпращане на уведомление по ел.поща за
просрочена дължима сума
Сумата
от 50 евро, представляваща разходи и разноски по изпращане на уведомление за
едностранно увеличаване на лихвения процент по договора, поради просрочие на лихва.
При данни, че постановеното неизгодно за частния
жалбоподател разпореждане му е съобщено на дата
19.04.2019 год., частна жалба рег.№
31395 от 02.05.2019г., подадена по куриер на дата 30.04.2019г. /първи работен
ден/ е подадена
в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят,
сега частен жалбоподател, „ЛЕННО“ АД /с
предишно наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД/
ЕИК ********* чрез пълномощник, е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на Договор за
заем кредит „Прайм“ – клиентски
№ 5414 от 29.07.2016г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
14384/29.07.2016г. по описа на нотариус Кънчо Ицков
рег. №572 на НК – документ по чл.417, т.3 от ГПК.
След
като е преценил основателност на заявеното искане съдът е издал заповед за
изпълнение и постановил незабавното й изпълнение като е осъдил длъжника К.С.К. с ЕГН ********** да заплати част от
заявените суми, а именно : 1. Сумата от 736.39 евро, падежирала
главница като сбор от дължимата главница от вноска № 3 до вноска № 6 вкл.,
съгласно приложение №1 – погасителен план от Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5414 от
29.07.2016г. и приложение 1 – погасителен
план към уведомление с изх. № 209 от 14.09.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението – 05.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземането и 2. Сумата 7.69 евро, падежирала
договорна лихва за периода от 30.09.2016г. до 29.01.2017г., представляваща общ
сбор от договорната лихва, включена от вноска №3 до вноска №6 вклл., съгл. Приложение 1- погасителен план. С разпореждане
№ 16397 от 12.04.2019г. по гр.д. № 5522/2018г. заявеното искане е отхвърлено за
останалата част от сумите, която е предмет на частната жалба по чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е частично основателна по следните съображения :
Преценката на заповедния съд
в производството по чл.417 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по
отношение на който следва да се извърши проверка дали е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В конкретния случай в
качеството на документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК договорът с нотариална
заверка на подписите е годен да послужи като основание за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения - за
заплащане на парични суми или други заместими вещи
или за предаване на определена вещ. Само по изключение - при предпоставките на
чл.418, ал.3 от ГПК, тази преценка може да се разпростира и спрямо други
документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта
на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Относно възможността заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да
бъде издадена и за акцесорни вземания за обезщетение
на вреди от неизпълнение на главното
задължение, в т.4 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена
и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за
вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези
вземания да е предвидено в документа (уговорена
неустойка или лихва/, а размерът да е определен в документа или определяем по
посочен в него начин. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т.2
и 3 документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи извън
изпълнителното основание.
В случая представяният от
заявителя Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5414 от 29.07.2016г. е
с нотариална заверка на подписите и съставлява редовен от външна страна
документ по чл.417, т.3 от ГПК.
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява,
че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо
лице и липсата на противни твърдения по своята правна характеристика отговаря
на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите
норми са и тези на Закона за защита на
потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. За заповедния съд
съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или
неравноправна клауза, /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N
797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по
дело C-618/10, с което е
дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в
националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Между страните е постигната и
договореност, в случай, че длъжникът не
плати което и да задължение на падежа, то в 7-дневен срок от настъпване на
неизпълнението да предостави допълнително обезпечение : поръчителство на ФЛ или
ЮЛ, както и ипотека на недвижим имот, при определени условия. В случай, че заемополучателят не изпълни това задължение, до размерът на
договорения лихвен процент се увеличава от 5 % на 36 % автоматично.
Тази клауза съдът намира, че е
договорена в противоречие с добрите нрави, доколкото задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на
поръчител/и, съответно учредяването на ипотека върху недвижим имот, не е
определено като предварително условие за сключване на договора. Това
противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки
за промяна в лихвения процент, което води до оскъпяване на кредита. Изложеното
обуславя извода, че съответната клауза е нищожна и цели неоснователно
обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Това обуславя прилагането на първоначалния лихвен процент, съответно
присъждане на главница и лихва в размера по приложение 1 погасителен план,
подписан между страните при сключване на договора, в какъвто смисъл е
произнасянето на заповедния съд.
Процесният
договор съдържа клауза за задължение за заплащане на парични суми, каквато е и тази по чл. 2.3 б.“с“ от договора, с която е уговорено заплащане на
неустойка за забава, равна на законната лихва за забава по българското право, приложима към всяка просрочена сума
за периода между падежа на съответната
погасителна вноска и датата на плащане, като
се начислява от деня, следващ падежа
на съответното задължение, до деня на
пълното му погасяване, и се изчислява на база реално изминали дни. Договорената
неустойка за забава е акцесорно вземане за
обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на главното вземане, предвидено в процесния
договор за заем с нотариална заверка на подписите, съставляващ документ по чл.
417, т.3 от ГПК, като размерът й е
определяем по посочен в договора за заем начин, предвид на което и съгласно
разясненията в т.4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва
да се уважи подаденото от „Ленно „АД заявление по
чл.417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната
от заявителя неустойка за забава в размер на 1846.21 евро за периода от 30.10.2016г. до 05.04.2019г. В тази част
обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъбразен.
Правилни са изводите,
формулирани в обжалваното разпореждане в частта, касаеща искането за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за такси и разноски. Доколкото
размерът на таксите и разноските не е обвързан от действително извършени от
кредитора действия и съотв.разходи за осъществяването
им, а е определен като процент от непогасените
задължения по договора, то следва да се приеме, че клаузите противоречат на
чл.33 от ЗПК, преследвайки забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава, с оглед на което обосновано и законосъобразно
първата инстанция е отхвърлила заявлението на жалбоподателя
в тази му част.
На основание
изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 16397 от 12.04.2019г. по
ч.гр.д.№ 5522/2019 год. на Районен съд Варна, в частта, в която е
отхвърлено заявлението на „ЛЕННО“ АД ЕИК *********, с което се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу К.С.К. с ЕГН ********** *** за сумата от 1846.21
евро, неустойка за забава, дължима по чл.2.3 с и d от договора, дължима за
периода от 30.10.2016г. до 05.04.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед
за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и
Изпълнителен лист по чл.418 ГПК в полза
на заявителя /с предишно наименование „ТНК Кепитъл
мениджмънт“ АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ЦУМ, бул.Мария Луиза 2, ет.5, представлявано
от Александър Георгиев Тонков – изп.директор
срещу длъжника К.С.К. с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 1846.21 евро,
неустойка за забава, дължима по чл.2.3 с и d от договора, дължима за периода от
30.10.2016г. до 05.04.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
16397 от 12.04.2019г. по ч.гр.д.№ 5522/2019 год. на Районен съд Варна в
останалата обжалвана част, с
която е отхвърлено заявлението на „Ленно” АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу К.С.К. с ЕГН **********
за
Сумата
над 736.39 евро до пълния претендиран размер от
745.55 евро, падежирала главница като сбор от
дължимата главница от вноска № 3 до вноска № 6 вкл., съгласно приложение №1 –
погасителен план от Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5414 от 29.07.2016г. и приложение 1 – погасителен план към
уведомление с изх. № 209 от 14.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението – 05.04.2019г. до окончателното
изплащане на вземането
Сумата
над 7.69 евро до пълния претендиран размер от 56.74
евро, падежирала договорна лихва за периода от
30.09.2016г. до 29.01.2017г., представляваща общ сбор от договорната лихва,
включена от вноска №3 до вноска №6 вклл., съгл.
Приложение 1- погасителен план
Сумата
от 25 евро, представляваща такса за изпращане на уведомление по ел.поща за
просрочена дължима сума
Сумата
от 50 евро, представляваща разходи и разноски по изпращане на уведомление за
едностранно увеличаване на лихвения процент по договора, поради просрочие на лихва.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ЗАПОВЕДТА за
незабавно изпълнение и изпълнителният лист да се издадат от първоинстанционния
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.