Р Е Ш Е Н И Е № 282
гр. Сливен, 23.12.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в публичното заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 373 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба на „Чикън Макс“ ЕООД с. Ябланово, общ. Котел против Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/04/1/0/00617/1/03/04/03 изх. № 02-2600/2936 от 21.06.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с който на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от договор № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г. и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е определено на „Чикън Макс” ЕООД публично държавно вземане в размер на 56602,78 лева, представляващо законна лихва върху изплатено авансово плащане по подадена заявка за плащане № 20/04/1/0/00617/1/03 от 13.12.2019 г. по договор № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г., считано от 02.04.2020 г., (датата на извършеното авансово плащане) до датата на възстановяване на същото (11.08.2021 г.) определена съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от договор № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г. и е прекратен едностранно договора на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от същия.
В жалбата се твърди, че Актът за установяване на публично държавно вземане е процесуално и материално незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречия с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което го обжалва с искане същият да бъде изцяло отменен. Заявява, че във връзка с получено уведомително писмо на 14.03.2022 г. ДФ“Земеделие“ е уведомен за проява на непреодолима сила след подписване на договора. Това възражение не било обсъдено от административния орган. Счита, че не са спазени разпоредбите на чл. 72 от ЗУСЕСИФ. Твърди, че не е спазено изискването на материалния закон, не са спазени и разпоредбите на сключения между страните договор. Счита, че дружеството е предприело всички необходими действия за изпълнение на договора, но обстоятелствата настъпили след сключването му са попречили за реализацията. Твърди, че актът не съответства на целта на закона, тъй като не е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на ползвателя. Моли съда да отмени оспорения акт. .
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П.Н. подържа жалбата. Заявява, че уведомление за прекратяване на договора е депозирано от „Чикън Макс“ ЕООД, което действие било в унисон с добросъвестността, която е била проявена от законния представител на дружеството. Това е станало в момента, в който оспорващия е установил, че няма как да бъдат изпълнени условията, които са били подписани в договора с ДФ“Земеделие“ и то по причини, които са независими от това дружество. В представена банкова референция,се установявала причината, поради която не е отпуснат съответния финансов кредит за изпълнение на съответната мярка, респ. подмярка. Счита, че е възможно приложение на разпоредбите на чл. 306 и чл. 307 от ТЗ, относно наличието на непреодолима сила, която е попречила оспорващото дружество да реализира проекта. Периода, в който е следвало да изпълнява задължения съвпадал и със създадената пандемична обстановка в страната и света. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по жалба – Изпълнителен директора на ДФ „Земеделие“, редовно призован не се явява в съдебно заседание. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между ДФ „Земеделие" и „Чикън Макс" ЕООД е сключен договор за подпомагане № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 r., с предмет: „Изграждане на птицеферма за отглеждане на 21120 кокошки носачки и закупуване на необходимото оборудване с. Ябланово. общ. Котел", по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства". (л.42-59)
Въз основа на подадена заявка за авансово плащане № 20/04/1/0/00617/1/03 от 13.12.2019 г. „Чикън Макс" ЕООД е получило на 02.04.2020 г. целева субсидия (авансово плащане) в размер на 410 000,00 лв..
С писмо с вх. № 02-2600/2936 от 20.05.2021 г. в ДФ „Земеделие" е постъпило искане от страна на „Чикън Макс" ЕООД за прекратяване на договор № 20/04/1 /0/00617 от 29.11.2017 г. както и „за инструкции и банкова сметка за възстановяване на полученото авансово плащане, ведно със законната лихва върху него." (л.36)
В писмо с изх. № 02-2600/2936 от 27.05.2021 г. от страна на ДФ „Земеделие" са дадени указания на дружеството и му е предоставена възможност в срок от 14 дни да бъде възстановено полученото авансово плащане, ведно със законната лихва върху него, дължима за времето от датата на получаване на аванса до 31.05.2021 г. (л.38) На 11.08.2021 г. оспорващия е възстановил полученото авансово плащане в размер на 410 000,00 лв..
С писмо с изх. № 02-2600/2936#8 от 25.02.2022 г. оспорващият е уведомен, че при проверка за спазване на срока за подаване на заявка за окончателно плащане е установено нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал, 4 и чл. 14, ал, 1, т. 6 от договор № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г., във връзка с чл.45, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Заявката за окончателно плащане след изпълнение на одобрения проект, следвало да бъде подадена не по-късно от един месец след изтичане на срока за извършване на инвестицията, посочен в договора за отпускане на финансова помощ, а в настоящия случай до 15.10.2021 г. До горепосочената дата не била подадена заявка за окончателно плащане, с което не било изпълнено нормативно задължение, посочено в чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., както и договорно задължение, уговорено в чл. 6, ал. 4, във връзка с чл. 14, ал, 1, т. 6 от договор № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г.
Посочено е, че вследствие на възстановеното авансово плащане, като остатък на дължима сума за възстановяване по договор № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г. се явява законната лихва за полученото авансово плащане от датата на изплащане на субсидията (02.04.2020 г.), до датата на възстановяване на същото (11.08.2021 г.), равняваща се на 56 602,78 лв. (петдесет и шест хиляди шестстотин и два лева и 0,78 стотинки), съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от договора.
На основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, като е предоставена възможност на адресата да представи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане или да заплати доброволно задължението в 14-дневен срок от получаването на писмото. (л.22-24) Писмото е получено на 15.03.2022 г. на адреса на дружеството в с. Ябланово от И. Х. М. – с. на у. (л.29)
С вх. №02-2600/2936#11 от 29.03.2022 г. е постъпило възражение от „Чикън Макс" ЕООД, в което е посочено, че преди изтичане на срока за подаване на заявка за окончателно плащане е подадено искане за прекратяване на сключения договор. Заявено е, че неизпълнението на договора произтича от непреодолима сила, тъй като считано от 13.03.2020 г, с Решение на българският парламент е обявено и въведено извънредно положение в страната, свързано със създадената пандемичма обстановка, в частност с появата и разпространението на смъртоносния вирус COVID -19. (л.30-34)
По отношения на „Чикън Макс“ ЕООД с. Ябланово, общ. Котел е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/04/1/0/00617/1/03/04/03 изх. № 02-2600/2936 от 21.06.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за сумата в размер на 56602,78 лева, представляващо законна лихва върху изплатено авансово плащане по подадена заявка за плащане № 20/04/1/0/00617/1/03 от 13.12.2019 г. по договор № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г., считано от 02.04.2020 г., (датата на извършеното авансово плащане) до датата на възстановяване на същото (11.08.2021 г.) определена съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от договор № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г. и е прекратен едностранно договора на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от същия. (л.17-20)
Посочено е, че по искането за прекратяване на договора, постъпило с писмо с вх. № 02-2600/2936 от 20.05.2021 г.,дружеството е уведомено с писмото от 27.05.2021 г. и за дължимата лихва. Съгласно чл. 23. ал. 1, т. 2, от договора, същият се прекратявал по взаимно писмено съгласие между страните, постигнато най-късно в срока по чл. 6, ал. 4, като в случай на изплатени по договора суми, преди подписване на споразумението за прекратяване, ползвателят дължал връщане на всички получени суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на получаването им. Предвид факта, че задължението за лихва по полученото авансово плащане не било погасено ДФ „Земеделие" не се бил произнесъл по направеното искане за прекратяване на договора по взаимно съгласие, а е предприел действия за събиране на установеното публично държавно вземане.
Относно твърденията за настъпила непреодолима сила, предвид пандемия от Ковид-19 през 2020 г., която е възпрепятствала изпълнението на договор № 20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г.., в ДФ „Земеделие" не били постъпвали уведомления за невъзможността за изпълнение на договора, съгласно и при спазване на разпоредбите на чл. 21 от договора. Негативните последици от здравната криза не се били отразили само и единствено на дружеството-ползвател, а тези последици засягали всички публични и частни субекти, както в страната, така и по света.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Оспореният
административен акт е съобщен на оспорващия на 05.09.2022 г., а жалбата против
него е подадена на 19.09.2022 г.. Подадена е от лице непосредствен адресат на
акта, с който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК:
По основателността на жалбата:
Жалбата
е неоснователна.
В
съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
АУПДВ
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и ръководи
дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК
предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК. Въз основа на това следва да се приеме, че не е
налице отменително основание по смисъла на чл. 146,
т. 1 от АПК.
Актът
е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Има посочени правни основания и изложени фактически такива. Мотивиран е.
Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и
органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират
основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.
При
издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да
се отмени. Уведомен е адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на административно производство по установяване на публично държавно
вземане, като по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да
участва в производството. Същият е представил възражения, които са обсъдени при
издаването на оспорения акт.
Оспореният
АУПДВ е издаден и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.7
от ЗПЗП отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни
помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с
административни договори или административни актове. Следователно договор № 20/04/1/0/00617
от 29.11.2017 г.., сключен между ДФЗ и оспорващия, представлява административен
договор, по смисъла на чл.19а ал.1 от АПК. Разплащателната агенция е длъжна да
предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, като в чл. 27, ал. 5
от ЗПЗП е регламентирано, че вземанията на РА, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Въз основа на тази нормативна
регламентация и във вр. с чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК следва извода, че публични държавни вземания, възникнали
въз основа на административен договор за подпомагане по ЗПЗП, се установяват с издаването
на Акт за установяване на публично държавно вземане от оправомощените
органи на ДФ "Земеделие".
Административният
орган при издаване на оспорения административен акт се е позовал на разпоредбите
на чл. 23, ал. 1, т, 2 и ал. 2, т. 1 от договора, според които: „Чл. 23 ал.1
т.2: Този договор се прекратява: по
взаимно писмено съгласие между страните, постигнато най-късно в срока по чл.6,
ал. 4, като в случай на изплатени по договора суми, преди подписване на
споразумението за прекратяване ползвателят
дължи връщане на всички получени суми, ведно със законната лихва върху
тях, считано от датата на получаването им.“ Съгласно чл.23 ал.2 т.1 от договора:
„Договорът може да бъде прекратен едностранно от Фонда при: виновно
неизпълнение от ползвателя на което и да е от задълженията му по този договор,
по Наредба № 9 от 21.03.2015 г. или по относим към
предоставянето на помощта акт на ЕС, включително и в случаите по чл. 42, ал. 6
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
Съгласно
чл.6 ал.4 от договора ползвателя на помощта е длъжен да подаде заявката за
окончателно плащане по чл. 4, ал. 1 не по-късно от един месец след изтичане на
срока по ал. 1. Според чл. 6 ал.1 от същия договор ползвателят се задължава да извърши
инвестицията - предмет на договора, в срок до 24 месеца, а за проекти с
включени строително-монтажни работи (СМР) или създаване на трайни насаждения -
до 36 месеца, но не по-късно от 15 септември 2020 г. Срокът по ал.1 започва да
тече от датата на подписването на договора (чл.6 ал.2) В случая несъмнено в
предмета на процесния договор са включени строително-монтажни работи, доколкото
се касае за изграждане на птицеферма за отглеждане на 21120 кокошки носачки.
Следователно срокът по чл.6 ал.1 от договора изтича на 15.09.2020 г., а срокът
по чл.6 ал.4 от същия договор на 15.10.2020 г.
Несъмнено
искането на оспорващия за прекратяване на договора подадено на 20.05.2021 г. е след
изтичане на срокът по чл.6 ал.4 от същия договор. В този смисъл не са налице
условията на чл. 23 ал.1 т.2 за постигане на взаимно писмено съгласие между
страните по него за прекратяването му. Независимо обаче от липсата на такова
съгласие, според посочената разпоредба ползвателят дължи връщане на всички получени суми, ведно
със законната лихва върху тях, считано от датата на получаването им.
В
същото време безспорно е установено, че ползвателя по договора не подал в
срокът по чл.6 ал.4 заявката за окончателно плащане по чл. 4, ал. 1. Следва да
се посочи, че срокът за подаване на тази заявка, неправилно е определен в писмо
с изх. № 02-2600/2936#8 от 25.02.2022 г., като изтичащ на 15.10.2021 г. Така определеният от
административния орган срок противоречи на чл.45 ал.2 във вр.
с чл.50 ал.2 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. и чл.6 ал.4 във вр. с ал.2 от сключения
между страните договор. Неподаването на заявка за окончателно плащане явно
представлява нарушение на чл.6 ал.4 от договора, наред с другите неизпълнения
на същия, като липса на предприети действия по реализацията на одобрения
проект, които обстоятелства по същество не се оспорват. В този смисъл безспорно
е налице условието на чл.23 ал.2 т.1 от
договора, като същият може да бъде прекратен едностранно от Фонда.
В
същото време съгласно чл.23 ал.1 т.4 от договора, същият се прекратява по
взаимно съгласие на страните, постигнато въз основа на изрично изявление
на ползвателя за отказ от финансова
помощ по договора, направено в срока по чл.6, ал.3, т.1, както следва: а) за ползвател, който не е получил авансово
плащане по договора - до изтичане на съответния срок по чл. 6, ал. 3, т. 1 от
договора, като в този случай договорът се прекратява без санкция; б) за
ползвател, който е получил авансово плащане по договора - в срок до 3 месеца от
получаването на авансовото плащане, като в този случай договорът се прекратява
без санкция и ползвателят дължи връщане на авансово получената сума и в) за ползвател, който е получил авансово
плащане по договора - след изтичане на 3 месеца от получаването на авансовото
плащане, но не по-късно от изтичане на съответния срок по чл. 6, ал. 3, т. 1 от
договора, като в този случай договорът се прекратява и ползвателят дължи
връщане на авансово получената сума, ведно със законната лихва върху нея,
считано датата на получаването й.
От
събраните по делото доказателства е видно, че хипотезите на чл.6 т.4 б.а и б.б
от договора са неприложими за настоящия случай, тъй като оспорващия е получил
авансово плащане на 02.04.2020 г. и са изтекли повече от три месеца от
получаването му преди подаване на писмо с вх. № 02-2600/2936 от 20.05.2021 г. за
отказ от подпомагане. В този смисъл евентуално приложима е разпоредбата на чл.6
т.4 б.в от договора. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 изр. първо от договора: „В срока по ал. 1 ползвателят се задължава: да
започне реалното изпълнение на инвестицията в срок до дванадесет месеца, за
което да уведоми Фонда, като представи доказателства за това в същия срок.“
Граматичното тълкуване на тази разпоредба води до извода, че в срок до 36
месеца от сключването на договора, но не по-късно от 15.09.2020 г, ползвателя
следва да започне реалното изпълнение на инвестицията до дванадесет месеца.
Така формулирана тази разпоредба сочи, че ако реалното изпълнение започне в
края на срока по чл.6 ал.1 от договора, то може да продължи до 15.09.2021 г. Това
тълкуване обаче би противоречало на разпоредбата на чл.50 ал.2 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г., поради което следва да се приеме, че крайният срок по чл.6
ал.1 т.3 от договора е този по посочения текст от наредбата, а именно 15.09.2020
г. След като изявлението на оспорващия за отказ от подпомагане е направено след
изтичането на този срок, е неприложима разпоредбата на чл.6 т.4 б.в от договора,
поради което е неоснователно възражението на ответника, че процесния договор е
прекратен преди издаването на оспорения АУПДВ.
С оглед
гореизложеното по безспорен начин се установи, че са налице обстоятелствата по чл.
23, ал. 1, т, 2 и ал. 2, т. 1 от процесния договор, а именно прекратяване на
сключения договор от страна на Фонда и задължение на ползвателя да възстанови
на ДФЗ получените суми, заедно със законната лихва от датата на получаването им.
Неоснователно
е възражението на оспорващия за приложение на чл.72 от ЗУСЕСИФ. Считано от
01.07.2022 г. наименованието на този нормативен акт е Закон за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), но
същият е неприложим към настоящия случай. Съгласно чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7
от ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. Последният в чл. 166, ал. 2 препраща към реда по АПК. От
цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019
г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по
мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт за
установяване на публично държавно вземане. Вложената от законодателя воля при
новата регламентация на правоотношенията по чл. 27, ал. 6
и ал. 7 от ЗПЗП
е за разграничаване на различни нарушения на ползвателите на помощта, които
водят до възстановяване на безвъзмездната финансова помощ и въведен различен
ред за установяване на тяхната дължимост. По реда на чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП се установява дължимостта на
възстановяването на помощта при нарушения, представляващи основания за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, а по чл. 27, ал. 7
от ЗПЗП се установява дължимостта на
възстановяването на помощта, при неизпълнение на други задължения от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от ПРСР, извън основанията по ал. 6, т. е. по условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, произтичащи от секторното законодателство. В този
смисъл ал. 7 е приложима само, ако нарушенията не се квалифицират по ал. 6, т.
е. когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ за
налагане на финансова корекция. В случая, видно, както от мотивите, така и от диспозитива на акта, административният орган е приел, че
оспорващия не е изпълнил друго свое задължение или ангажимент, определено в
договора или в приложим нормативен акт от националното или европейското
законодателство, в този смисъл приложим е реда по чл.27 ал.7 от ЗПЗП, а не
ЗУСЕФСУ.
Неоснователни
са възраженията на оспорващия, че в следствие на извънредната епидемиологична
обстановка в страната следва да се приеме, че е налице непреодолима сила,
довела до невъзможност за изпълнение на договора. Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. страните по договора не отговарят за
неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни
обстоятелства. Понятията "непреодолима сила и извънредни
обстоятелства" са определени в § 1, т. 23а от наредбата като обстоятелства
по смисъла на чл. 2,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. В чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. е
указано, че за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП
"непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да
бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера;
б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г)
случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или
болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички
селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера;
е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако
това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на
заявлението. Аналогична е и разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от договор №
20/04/1/0/00617 от 29.11.2017 г. Съгласно чл. 21, ал. 3 от договора за
настъпването на кое да е обстоятелство по ал. 2 ползвателят е длъжен да уведоми
писмено Фонда в срок до 10 работни дни от датата, на която има възможност да го
направи, като представи доказателства за това (сходно е изискването по чл. 61, ал. 2
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. ). Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора
при неизпълнение на задължението по ал. 3 ползвателят не може да се позовава на
непреодолима сила.
За
настъпването на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. във връзка с епидемията от Ковид
19, несъмнено ползвателя на помощта не е длъжен да уведомява ДФЗ, доколкото
това решение е публикувано в ДВ. Същият обаче следва да уведоми фонда, ако това
извънредно положение и свързаната с него епидемия са засегнали сериозна
стопанството му, тъй като това обстоятелство няма как да бъде предполагано. Епидемиологична
обстановка е била установена в страната към момента на получаването от
оспорващия на авансовото плащане и в този смисъл трудностите произтичащи от нея
са били известни на оспорващия. Последният е могъл да съобрази поведението си с
тези трудности и да предвиди възможното развитие на икономическата ситуация.
Наред с гореизложеното е могъл да уведоми ДФЗ за настъпилите изменения в
обстоятелствата и да иска изменение на сключения договор за предоставяне на подпомагане.
Данни за подобни действия от страна на оспорващия липсват. В този смисъл не
може да се приеме, че обявеното извънредно положение и епидемията от Ковид
19, представляват „непреодолима сила и извънредни обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 23а от Наредба № 9 от
21.03.2015 г.
Неоснователни
са доводите за приложение разпоредбите на Търговския закон, тъй като в случая
не се касае за отношения между търговци и равнопоставени
субекти. Доколкото се касае за административен договор, приложими за страните
по него са разпоредбите на ЗПЗП, АПК, условията за сключване на такъв договор и
уговореното от страните по него.
По
делото няма спор относно размерът на законната лихва върху сумата от 410 000
лв. за периода 02.04.2020 г. до 11.08.2021 г.
или 56 602.78 лв. Този е размерът на задължението изчислен и чрез
лихвеният калкулатор на НАП https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.
Предвид
изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че в оспорения административен
акт коректно са посочени правните основания за неговото издаване и същите са
съответни в пълна степен на фактическите установявания в правния спор. Актът е
постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при
спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила, противно на твърдяното в жалбата. Изложеното мотивира настоящия
съдебен състав да приеме, че процесният Акт за установяване на публично
държавно вземане, представлява по своята същност един валиден административен
акт, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на всички
съществени административнопроцесуални правила, а
депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид
отхвърлянето на оспорването, основателна се явява и следва да се уважи
претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100 лева, съобразно
нормата на 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8
от ГПК. Така определената сума следва да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Чикън Макс“ ЕООД
с. Ябланово, общ. Котел против Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 20/04/1/0/00617/1/03/04/03, изх. № 02-2600/2936 от 21.06.2022 г. издаден от Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“, с който е определено на „Чикън
Макс” ЕООД публично държавно
вземане в размер на 56602,78 лева.
ОСЪЖДА „Чикън Макс“ ЕООД
с. Ябланово, общ. Котел, ул. „Освобождение" № 59, ЕИК ********* да заплати
на Държавен фонд "Земеделие", съдебни разноски в размер на 100 лв. (сто
лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: