Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                           №260105       

                      Ботевград, 08.10.2021г.

             

              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на осми септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ******

при секретаря-******,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  ******

гражданско дело № 1742 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявен е частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

        С Определение № 20242058 от 03.11.2020г. по гр.д.№ 38654/2020г. по описа на РС-София е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.

        П.Г.Б. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. ******, моли да бъде признато за установено по отношение на „******“ЕООД с ЕИК: ******, с адрес : гр.София, р-н ******, кв.******, ул.******№ 4-6, че П.Г.Б. не дължи на „******“ЕООД сумата от 187.21лв., представляваща част от обща дължима сума в размер на 1437.21лв. по Договор за кредит № **********/09.03.2007г., сключен между П.Г.Б. и „******“ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010г. на „******“ЕООД като за  останалата част от описаната по-горе сума от 1250лв. има постановено съдебно решение № 19150 от 21.01.2020г. по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София, тъй като вземането е погасено по давност, както и да се присъдят разноските по настоящето дело, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.39/.

        В с.з.  ищцата, чрез пълномощник адв. ******, е депозирала молба-становище, с която заявява, че поддържа исковата молба и моли да се присъдят направените по делото разноски като излага подробни съображения относно това, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.

         Ответникът-„******“ЕООД, с ЕИК:******, чрез пълномощник адв. ******от САК/пълномощно приложено по делото/, е представил писмен отговор с вх.№ 263007 от 04.06.2021г., изпратен по пощата с п.кл. от 02.06.2021г., в предвидения в закона срок.

           В писмения отговор ответникът признава иска като заявява, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 187.12лв., представляваща част от общо 1437.21лв. като погасена по давност. Моли да не бъдат присъждани разноски, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

           В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. ******е депозирал молба, с която заявява, че поддържа писмения отговор, признава исковата претенция и моли да не бъдат присъждани разноски в тежест на ответника, затова, че не е дал повод за предявяване на иска.

       От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

           ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

           От изложеното в исковата молба и уточнителната молба, както и от приложените писмени доказателства-препис от съдебно решение № 19150 от 21.01.2020г. по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София, се установява, че предмет на настоящия иск, който е последващ иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането или сумата от 187.21лв., представляващата останалата част от вземане на обща стойност от 1437.21лв., като за сумата от 1250лв. има постановено съдебно решение по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София, което касае същото субективно материално право, същото вземане, произтичащо от Договор за кредит №********** от 09.03.2007г., по който вземането е  прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010г. на „******“ЕООД,  но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

          От описаното по-горе съдебно решение по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София, се установява, че съдът е приел, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1250лв., представляваща част от общо дължима сума в размер на 1437.21лв. по Договор за кредит № **********/09.03.2007г., сключен между П.Г.Б. и „******“ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010г. на „******“ЕООД.

          Видно от приложеното писмо с изх.№ МА 00319440/06.10.2016г. се установява, че ответникът е изпратил уведомително писмо до ищцата, с което я уведомява, че вземането по договора за кредит от 09.03.2007г. е прехвърлено на „******“ЕООД, считано от 06.10.2016г. и следва да плати претендираната сума от общо 1437.21лв. в 5-дневен срок от получаване на писмото.

          С писмения отговор ответникът, чрез пълномощник признава исковата претенция като погасена по давност.

          ОТ ПРАВНА СТРАНА:

              От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата и уточнителна молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК или предявен е частичен отрицателен установителен иск.

              Съгласно Определение № 260338 от 22.04.2021г. по в.гр.д.№ 259/2021г. по описа на ОС-София е прието, че искът е допустим, въпреки постановеното съдебно решение № 19150 от 21.01.2020г. по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София за останалата част от същото вземане или за сумата от 1250лв.

              Разгледан по същество предявеният частичен отрицателен установителен иск за сумата от 187.21лв., представляваща останалата част от вземане на обща стойност от 1437.21лв., произтича от Договор за кредит № **********/09.03.2007г., сключен между П.Г.Б. и „******“ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010г. на „******“ЕООД, като погасено по давност е основателен и следва да бъде уважен, по следните правни съображения:

               Съгласно т.2 от ТР№3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/2016г. се приема, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Със съдебно решение от 21.01.2020г. по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София е прието, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1250лв., представляваща част от общо дължима сума в размер на 1437.21лв. по Договор за кредит № **********/09.03.2007г., сключен между П.Г.Б. и „******“ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010г. на „******“ЕООД, тъй като вземането е погасено по давност.

                 Поради гореизложеното искът следва да бъде уважен само на това основание, което се признава и от ответника.

                 ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

                 Страните спорят относно заплащането на разноските по делото от страна на ответника, тъй като последният е направил възражение за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, затова, че е признал изцяло исковата претенция с писмения отговор.

                  За да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, за да се възложи отговорността за разноските на ищеца. Двете предпоставки следва да бъдат налице едновременно. В случая ответникът е поканил писмено ищеца да плати доброволно задължението си съгласно приложеното писмо с изх.№ МА 00319440/06.10.2016г. и с това е причинил предявяването на иска, за което признаването в хода на процеса не го освобождава от отговорността за разноските. Значението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че основанието за присъждането на разноските не е непременно изхода на делото, а поведението на ответната страна. В случая, макар че ответникът е признал иска още в отговора на исковата молба не може да се приеме, че със своето поведение не е станал причина за завеждане на делото.

        Поради гореизложеното ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 51.41лв. за внесена държавна такса заедно с такса за превод.

        При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА и приложения договор за правна помощ от 18.08.2020г./ на пълномощника-адв. ****** на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника по делото, в размер на 300лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Водим от горното съдът

 

                          Р   Е   Ш   И:

          На основание чл.124, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на „******“ЕООД с ЕИК: ******, с адрес : гр.София, р-н ******, кв.******, ул.******№ 4-6, че П.Г.Б. ***, с ЕГН: ********** не дължи на „******“ЕООД сумата от 187.21лв./сто осемдесет и седем лева и 21 стотинки/, представляваща част от обща дължима сума в размер на 1437.21лв. по Договор за кредит № **********/09.03.2007г., сключен между П.Г.Б. и „******“ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010г. на „******“ЕООД като за  останалата част от описаната по-горе сума от 1250лв. има постановено съдебно решение № 19150 от 21.01.2020г. по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София, тъй като вземането е погасено по давност.

           ОСЪЖДА „******“ЕООД с ЕИК: ******, с адрес: гр.София, р-н ******, кв.******, ул.******№ 4-6 да заплати на П.Г.Б. ***, с ЕГН: ********** сумата от 51.41лв. /петдесет и един лева и 41 стотинки/ за направени разноски по делото.

           ОСЪЖДА ******“ЕООД с ЕИК: ******, с адрес : гр.София, р-н ******, кв.******, ул.******№ 4-6 да заплати на адвокат ****** от гр.София, с ЕГН: ********** сумата от 300лв./триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                         /******/