№ 7
гр. Варна , 12.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Светослава Н. Колева
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова (ОП-Варна)
Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20203000600266 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
АРНАУДОВА
Подсъдимият Д. К. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. С.А.
В. от АК – Хасково, редовно упълномощен от 09.03.2021 г.
С нарочна молба от адв. П.Н., съдът е уведомен, че подс. Д.Д. е
оттеглил пълномощията си от него.
Подсъдимата Й. А. В., редовно призована, явява се лично и с адв. Е. И.
М. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен преди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Н. Г. Н., редовно призован, явява се лично.
Н. Й. Р., редовно призован, явява се лично.
Р. А. В., редовно призован, явява се лично.
Свидетелите се отвеждат от съдебната зала.
1
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свид. Н. Й. Р..
СВИД. Н. Й. Р. – 46 г., бълг. гражданин, неосъждан, със средно
образование, шофьор на линейка, без родство с подсъдимите.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Същият
обещава да говори истината.
На въпроси на съда:
СВИД. Р. – Познавам двамата подсъдими. Не си спомням много от
случая, мина много време, ако може ми задавайте въпроси.
Спомням си, че в ресторанта се скарахме с Митко. Скарахме се заради
Данчето, на която дължах 3 500 лв. Тогава имах рожден ден и бях с мои
познати, приятели. Вече съм забравил случая.
Въпрос на прокурора: Разпитван сте поне десет пъти по това дело.
Припомнете си въпросната вечер защо и с кого се скарахте?
2
СВИД. Р. – Въпросната вечер се скарах с Митко.
Въпрос на прокурора: Преди това имахте ли някакъв разговор с
Данчето или първо се скарахте с Митко?
СВИД. Р. – Доколкото си спомням Данчето беше дошла при мен, седна
до мен, каза ми: Какво правим? Казах й – нищо. Доколкото си спомням тя ми
каза: Знаеш ли какво ще стане сега? Аз и отговорих – не. Тогава Митко дойде
при мен и се скарахме тогава.
Въпрос на прокурора: Преди срещата с Данчето в ресторанта имало ли
е случаи, в които тя да Ви е търсила и Вие да сте отказвали да и вдигнете
телефона?
СВИД. Р. – Да, още много преди това. Не й вдигах телефона защото
нямаше откъде да й върна парите.
Въпрос на прокурора: Какъв беше периода от момента на даването от
нейна страна на парите, до момента, в който спряхте да й вдигате телефона?
СВИД. Р. – Не мога да се сетя. Аз един път й бях казал, че когато имам
пари ще й ги върна, това е. Тя продължи да ми звъни по телефона, аз не й
вдигах телефона и защо да й вдигам когато ги нямах в момента парите.
Въпрос на прокурора: Какво означава – скарахме се с Митко?
СВИД. Р. – Митко не го познавах. Той дойде, седна зад мен, потупа ме
по рамото и аз се обърнах. Той ме попита дали го познавам, аз му отговорих –
не и стана скандал.
Въпрос на прокурора: Какви претенции имаше Митко към Вас? Искаше
ли нещо от Вас?
СВИД. Р. – От ресторанта ме изкараха навън. След като ме изкараха
навън ми казаха какви претенции имат към мен. Претенциите бяха да връщам
парите. Тези пари трябваше да ги върна на Данчето. Първият път искаха 7 000
лв., а после 10 000 лв.
Въпрос на прокурора: Защо говорите в множествено число? Кой поиска
от Вас пари?
СВИД. Р. - Данчето искаше от мен пари в колата. Колата доколкото си
спомням беше БМВ.
Въпрос на прокурора: Доброволно ли излязохте навън пред ресторанта?
СВИД. Р. – Не. От заведението ме изкараха две момчета, които бяха с
Митко и Данчето, тези момчета не ги познавам. Тези момчета бяха с Митко и
Данчето, другите не ги познавам. Тези две момчета ме хванаха за ръцете и ме
3
изкараха навън. Навънка стана скандал и оттам ме качиха в БМВ-то.
Започнаха да ме дърпат, ставаше въпрос за парите, да се обаждам на познат и
да отида да взема назаем, от тази гледна точка. Тези неща ги говореше Митко.
Въпрос на съда: Къде беше Данчето през това време?
СВИД. Р. – Данчето беше там, с тях.
Въпрос на съда: Какво Ви говореха, какво искаха от Вас?
СВИД. Р. – Навън беше скандала, искането стана когато се качихме в
колата. Те ме държаха двете момчета и ме накараха да се кача в колата, аз
какво да направя. Оттам тръгнахме. В колата бяха двете момчета, които ме
държаха отзад, Митко и Данчето. Митко караше колата, Данчето седеше
отпред вдясно, аз бях отзад, по средата.
Въпрос на съда: Кой разговаряше с Вас и какво се искаше от Вас?
СВИД. Р. – Питаха ме кога ще върна парите. Казах им, че в момента ги
нямам и при първа възможност ще ги върна. Митко ме попита кога ще върна
парите. Аз казах, че в момента ги нямам. Той каза: виж, звънни на някой ако
трябва и ги намирай. Казах му, че утре, вдругиден ще ги намеря, но той ми
каза, че тази вечер трябва да стане работата. Тогава Митко попита Данчето
колко трябва да върна – 7 000, тя каза не 7 000, а 10 000 лв. Аз казах, че няма
откъде да ги намеря. Звъннах на един познат, попитах го дали можем да се
видим и да взема заем. Той също ги нямаше тези пари и каза, че не може да
ми услужи. Качихме се до тях тогава. Когато се качихме обратно в колата там
ми вземаха златото, парите.
Въпрос на съда: Кои се качихте в колата?
СВИД. Р. – В колата се качихме пак същите хора, които бяхме.
Отидохме до човека, който трябваше да ми даде пари, той каза, че не
разполага с такива пари и това беше. Ние се качихме в колата. В колата ми
взеха златото.
Въпрос на прокурора: Вие предложихте ли някакъв вариант за
решаване на проблема след като този Ваш познат Ви е казал, че не може да
Ви даде пари? Вие предложихте ли на Данчето някакъв вариант?
СВИД. Р. – Не съм предлагал вариант на Данчето защото нямаше откъде
да взема парите.
Въпроси на съда: Оттам насетне какво се случи?
СВИД. Р. – В колата Данчето ми каза да свалям каквото имам в себе си.
Имах синджир, часовник, имах мисля около 200 лв., не се сещам точно и
оттам ме попитаха къде ми е колата. Тези вещи ги свалих и ги дадох на
Данчето – часовник, злато и пари. Попитаха ме къде ми е колата. Отидохме
4
където ми беше колата и Данчето ми поиска ключовете, аз й ги дадох и тя се
качи в моята кола, запали и тръгна, и това беше. Аз и дадох ключовете за
колата защото просто нямах избор. Преди това не сме говорили да давам и
колата. За колата стана въпрос когато дадох синджира, часовника и парите.
Тогава Данчето ме попита къде ми е колата. Отидохме при моята кола и тя ми
поиска ключовете и документите. Тя ми поиска колата защото й дължах 3 500
лева.
Въпроси на съда: Тя защо Ви поиска автомобила, каза ли Ви, че освен
другите вещи ще дадете и автомобила?
СВИД. Р. – Данчето ми каза, че извън златото ще и дам и автомобила.
Отидохме до автомобила и тя ми взема ключовете. Данчето ми каза да си
взема каквото имам в колата. Тя се качи, запали и замина. Това беше. Оттам
вече ние се върнахме в заведението.
Въпрос на прокурора: Кой е приятелят Ви от който поискахте пари?
СВИД. Р. – Приятелят ми, от който исках пари се казва Николай. Той е
отвън пред залата. Когато отидох да говоря с Николай всички слязоха от
колата и отидохме до адреса му. Николай излезе пред входа. Тези всички хора
от колата стояха до мен. Николай излезе и ме видя с всичките тези хора.
Николай ми каза, че няма тази сума и не може да ми я даде. Нямаше смисъл
да обсъждам с него какви проблеми имам с хората, които са до мен. Просто го
помолих за услуга да ми даде парите, това е.
Въпроси на адв. М.: По какъв маршрут пътувахте от „Балканска скара“
до Н. Г. Н. и обратно?
СВИД. Р. – Доста неща не си спомням. Тръгнахме от „Балканска скара“
нагоре, излезнахме на кръговото, точно не мога да се сетя откъде минахме.
Въпрос на адв. М.: Посочихте ли маршрута пред полицията?
СВИД. Р. - На полицията посочих маршрута, но не бях на 100% сигурен
точно за маршрута, но казах на полицията долу, горе каквото помня.
Въпрос на адв.М.: Преди да отидете при Горчев, обадихте ли му се по
телефона?
СВИД. Р. - Преди да отидем му се обадих по телефона, че искам да се
видим. Когато звъннах мисля, че бях в колата. Въпросната вечер бях
въоръжен с личното ми оръжие „Аркус“, огнестрелно, с десет патрона.
Въпросната вечер пътувахме с БМВ до Н.Г..
АДВ.М. – Нямам повече въпроси, но констатирам противоречия в
показанията на свидетеля Р. дадени пред Вас и показанията му дадени по
5
НОХД 1462/17 г., в с.з. проведено на 15.05.2019 г., л. 262, абзац 6. В тези
показания свидетелят е заявил, че процесната вечер е ходил до дома на свид.
Горчев с такси.
Съдът обръща внимание на защитата, че въпросните показания са дадени
в рамките на настоящото производство, поради което и са част от това
производство. Поради това и не се налага да бъдат отново включвани в него
по реда на чл.281 НПК.
АДВ.М. – Оттеглям си искането.
Въпроси на подс. Д.: Дали свидетелят е познавал някой от хората, които
са били въпросната вечер с мен?
СВИД. Р. – От момчетата, които бяха с подс. Д. познавах само Радо,
който ми е стар познат, на времето съм работил с брат му и то много отдавна,
преди десет години. Нея вечер Радо беше с тях. От останалите не познавам
никого.
Въпроси на съда: Той беше ли от тези двамата, които седнаха до Вас?
СВИД. Р. – Той отвънка беше. Той не беше с нас в колата. Не помня
колко човека останаха отвън.
Съдът намира, че са налице противоречия в показанията на свидетеля, а и
св.Р. заявява, че не си спомня определени факти от случилото се, тъй като е
изминал голям период от време, което също е така, поради което съдът
намира, че са налице основанията за прочитане на показанията му дадени на
11.12.2013 г. в протокол за разпит, намиращ се в досъдебното производство
на л.116, том 1.
Страните не се противопоставят да бъдат прочетени показанията на
свид. Н. Й. Р., дадени на досъдебното производство.
СЪДЪТ намира, че са налице основанията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и
т.2, пр.2 от НПК за прочитане на показанията на свид. Н. Й. Р., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид. Н. Й. Р., находящи се на л.116, том 1 от
6
досъдебното производство, дадени на 11.12.2013 г.
СВИД. Р. – Така е както съм го казал. След като дадох ключовете от
колата на Данчето, Данчето се качи в колата ми и я откара.
ПРОКУРОРЪТ – Аз нямам въпроси, но моля да предявите на свидетеля
една декларация от 28.01.2020 г., която е постъпила по делото пред ВАпС,
при предходния състав, свидетеля да потвърди дали той я е подал, подписът
на декларацията негов ли е и каква е причината за подаването й. Декларация
подадена от свидетеля и се намира на стр. 117 по НОХД № 328/2019 г. на
ВАпС.
Въпроси на съда: Откакто е образувано делото някой притеснявал ли Ви
е да се откажете да давате показания, да си сменяте показания?
СВИД. Р. – Само в началото ме притесняваха, като година не мога да
кажа, това беше веднага след започване на досъдебното производство. След
това по време на съдебното производство не са ме притеснявали във връзка с
този случай.
Съдът предявява на свидетеля декларация, находяща се на стр. 117
по НОХД № 328/2019 г. на ВАпС.
СВИД Р. – Почеркът е мой, подписа е мой на тази декларация, аз съм я
написал, но не мога да си спомня защо съм я написал.
Въпроси на прокурора: Имали ли сте разговор с Вашия защитник да си
оттеглите подадените показания.
СВИД. Р. – Аз казах, че не искам адвокат и няма смисъл от адвокат.
Искал съм да се откажа от адв. Чаков.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, същият
остава в залата.
7
Съдът пристъпва към разпит на свид. Н.Н..
СВИД. Н. Г. Н. – 56 г., бълг. гражданин, женен, неосъждан, средно
образование, без родство със страните..
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Същият
обещава да говори истината.
Въпроси на съда: От колко години познавате Н.Р.?
СВИД. Н. – Познавам го от десетина години. Учеше в едно училище за
земеделци, искаше да става горски и оттам долу, горе се познаваме защото
искаше да започне работа като горски. Може би по този повод сме се
запознали и си имахме отношения години наред. В добри отношения сме.
Мисля, че Р. ми звънна, или ми звънна на домофона, това беше преди 8-9
години. Звънна, слязох долу да го видя и той ми каза, че му трябват пари.
Казах му, че ще му дам 200-300 лв., но той ми искаше над 6 000 лв., към 8 000
лв. Казах му че нямам такива пари и не мога да му дам, това беше.
Въпроси на съда: С какъв автомобил дойде и къде стана това нещо?
СВИД. Н. – Дойде с такси, таксито светеше. Там има една голяма лампа,
там е едно хале и се осветява. Отпред в таксито стоеше една мадама. Той
нищо не ми е разказвал, беше спокоен. Тогава дори му предложих да отиде в
някоя заложна къща сутринта, има какво да заложи, аз не можех да му
осигуря тези пари и той се съгласи.
Въпроси на прокурора: Каза ли за какво са му тези пари?
СВИД Н. – Каза, че имал да дава пари, не ми е казвал на кого има да ги
дава. Аз му казах, че има заложни къщи.
Той имаше собствен автомобил, по него време имаше джип и БМВ. Той
притежаваше огнестрелно оръжие. Когато разговаряхме пред входа мястото
беше осветено, лампата е много силна. Колата се намираше в халето,
муцуната на колата беше почти навън. Това са гаражи, които са закрити, само
че са пред входа и има една огромна лампа, която осветява гаражите и вечер е
много светло.
Не си спомням колата дали е била на фарове.
Други хора отвън нямаше.
Той беше видимо спокоен, не съм забелязал наранявания по лицето.
8
Въпроси на адв М.: В таксито светеше ли лампата?
СВИД.Н. – Мисля, че в таксито светеше лампата. Мадамата беше отпред.
Разговорът ми с Николай продължи няколко минути. Николай не беше
притеснен. Аз живея на първия етаж.
Въпроси на съда: Имаше ли други спрели автомобили наоколо?
СВИД.Н. – Почти нямаше спрели коли. Когато излязох Николай беше
пред входа и той ми каза че е с таксито. След разговора той се прибра в
таксито и тръгнаха. Аз го видях.
Съдът намира, че следва свидетелите Н. Г. Н. и Н. Й. Р. да бъдат
съпоставени в очна ставка, предвид противоречията, които се съдържат
в показанията на двамата.
Въпроси на съда: Вие чухте ли какво каза свид. Н., каза, че сте
пристигнали с такси?
СВИД. Р. – Аз пристигнах там с БМВ-то, на цвят черно.
СВИД Н. – Няма такова нещо, според мен той пристигна с такси. Той се
качи в таксито.
Въпроси на адв. В. към свид. Н.: Вие казвате, че Р. се е качил в такси,
което Вие сте видели?
СВИД. Н. – Николай се качи в такси, което аз видях.
Въпроси на съда към свид. Н.: Имаше ли други хора с Р.?
СВИД. Н. - Нямаше други хора с Р..
Въпрос на съда към свид. Р.: Имаше ли други хора с Вас?
СВИД. Р. – Имаше.
Въпрос на прокурора към свид. Н.: Познавате ли двамата подсъдими?
СВИД. Н. - Не познавам двамата подсъдими, познавам само Н.Р..
Въпрос на прокурора към свид. Н.: Конкретната вечер виждали ли сте
двамата подсъдими?
СВИД. Н. – Не съм ги виждал.
9
Въпрос на подс. Д. към свид. Н.: Дали ме познава свидетеля?
СВИД.Н. – Не Ви познавам.
Страните заявяват, че нямат повече въпроси към двамата свидетели.
Двамата свидетели нямат въпроси един към друг.
Съдът пристъпва към разпит на свид. Р. А. В..
СВИД. Р. А. В. – бълг. гражданка, неомъжена, не работи, със средно
образование, живуща в гр. Ловеч, ул. „Васил Героя“ № 3.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК.
Същата обещава да говори истината.
Въпроси на съда: Имате ли някакво отношение с подсъдимите?
СВИД. В. – Познавам подсъдимите. Димитър е баща на сина ми, който е
на 10 г. Не живея с Димитър от няколко години. Знам за какво съм призована,
вече втори път съм призована.
Предполагам, че съм тук за въпросната 2013 г.
Месец юни с Димитър ходихме на вечеря на крайбрежната алея,
шофирах аз неговия автомобил, който е черен мерцедес, S-класа.
Автомобилът беше на Димитър, но аз го управлявах защото той към него
момент нямаше шофьорска книжка. Слязохме на крайбрежната алея да
вечеряме, имаше много хора по алеята. Влязохме в едно заведение, настаниха
ни до оркестъра, в заведението беше много пълно, на масата имаше много
хора, само едно от момчетата го познавах. Радо или Иван, те са двама братя,
но не мога да кажа със сигурност, кой от двамата е бил защото си приличат.
Вечеряхме, Димитър си говориха с Радо или Иван, не мога да уточня кой е,
Радо или Иван му каза нещо и Димитър така се позагледа. Продължиха да си
говорят някой неща, пак се позагледа, изпсува нещо, стана и отиде на масата,
която Иван или Радо му посочи. Проследих го с поглед защото си го знам, че
е малко по-така избухлив, може да стане нещо, да се сбие с някой. Димитър
седна зад един мъж. На масата мисля, че бяха четирима човека - две жени и
двама мъже. Радо или Иван, пак казвам не знам кой кой беше, тръгна, още
един или двама, не мога да конкретизирам. След това излязоха навън,
Димитър с Радо или Иван, и с още един, двама, не мога да кажа точно,
излязоха навънка. Димитър се забави някъде около 4-5-6 минути, нещо
такова и се върна на масата и ми каза: Ставай да караш. Излязохме от
заведението, качихме се в колата на Димитър, шофирах аз защото той тогава
10
нямаше книжка и постоянно аз бях с автомобила му. Димитър ми каза: Карай
след това такси. Аз като погледнах имаше толкова много хора по
крайбрежната алея и може би ми се стори, че има едно, две или три таксита,
той ми каза: Карай, карай. Тръгнах бавно защото имаше страшно много хора
по алеята, то лятно време. Минах по алеята, на спирка Почивка той ми каза да
обърна по кръговото и да тръгна посока града. Тръгнах да карам, той ми каза:
Карай след таксито. Аз честно казано не виждах такси, но той каза: Карай,
карай. Беше емоционален, той по принцип си е емоционален. Тръгнах аз,
карах, карах. Преди „Морско училище“ Димитър ме накара да завия вдясно и
тръгнах към стадион „Черно море“. На светофара, светеше червено може би,
видях едно такси и той каза: Карай след таксито. Продължихме само направо,
карах, карах, карах, след бензиностанция ОМВ продължих само направо, тя
мисля че се пада в дясната страна, таксито спря и Димитър ми каза и ти спри,
и аз спрях след таксито. Слязоха някакви хора и Димитър каза: Не са те.
Таксито тръгна. Димитър каза: Карай направо. Излязохме на бул. „Левски“.
Той ми каза да карам само направо. След това продължихме, мисля стигнахме
техникумите. Техникумите ги знам защото там карах курса за шофьори. След
това Димитър видя едно такси и ми каза да карам след таксито. Таксито зави
надясно към затвора. Там слязоха ли хора, не слязоха ли хора, не мога да
кажа. Димитър видя друго такси, каза: Карай след това такси. То спирахме
след много таксита, слизаха много хора, Димитър каза: И това такси не е, тези
хора не са, продължавай, карай. Ние стигнахме до Образцов дом, на бул.
Владислав Варненчик. Там също спря такси, и там слязоха хора. След това
Димитър ми каза да обърна, че това не са хората. Из кварталите се мотахме
доста време, около дом Младост, не мога да кажа по кои улици минахме. Да
сме обикаляли още 20-30-35 минути, не знам и после каза да се връщаме към
заведението. Не сме спирали да разговаряме с никого.
Въпрос на прокурора: Някакви снимки правили ли сте с телефона си?
СВИД.В. – Димитър ме караше да правя снимки на хората, които слизаха
от такситата. Аз управлявах автомобила, но той като ми каже да правя
снимки, мога ли да не правя снимки.
Въпрос на адв. М.: Когато спирахте ли Ви караше да правите снимки?
СВИД. В. – През цялото време правих снимки, и като карах и като
спирах, колата е с автоматични скорости.
Въпроси на адв. В.: Когато той Ви каза да се връщате, къде се върнахте?
СВИД. В. – Върнахме се в заведението.
Въпроси на адв. В.: Когато Димитър се върна на масата, този човек Радо
или Иван, и другите, които излязоха върнаха ли се?
11
СВИД. В. – Не мога да кажа дали Радо или Иван се върнаха в
заведението. То толкова много време мина. Към него момент живеех с
Димитър.
Въпрос на съда: Като изключим Димитър, някой от останалите хора
познавате ли? /съдът посочва свидетелите Р. и Н./
СВИД. В. – Познавам Дани, но мъжете в залата не ги познавам, може и
да съм ги виждала, но нямам никакъв контакт с тях и не знам как се казват. С
Данчето тренирахме в един фитнес, оттам я познавам. Почти всеки ден ходех
на фитнес, виждахме се, тренирахме заедно, излизали сме на кафета и така.
Нямам спомен Данчето да е споделяла някакви нейни проблеми с мен. Нямам
спомен, не мисля. Не ми е споделяла, че някой и дължи пари. Общо взето
говорехме за фитнес, за мигли, за нокти, за такива неща, женски работи.
Въпросната вечер дали Данчето е била в ресторанта, нямам спомен.
Въпрос на съда: Въпросната вечер видяхте ли кои хора бяха отвън?
СВИД.В. - Димитър като ми е казал тръгвай да караш, аз въобще нямам
време да се оглеждам, тръгвам към колата, паля и тръгвам, аз си познавам
човека. Беше лято, имаше страшно много хора на крайбрежната алея мисля,
че всички знаете колко много хора има, има пешеходци, има и коли. И
другото което е супер притеснено ми е било да карам неговата кола.
Въпроси на прокурора: От момента, в който Димитър отиде на тази
маса, където е насочил вниманието му Радо или Иван, до момента те излязоха
отвън, колко време мина?
СВИД. В. – Казах около 4-5-6 мин, аз си бях на масата. Нямам спомен
колко човека излязоха навън, не мога да кажа точно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
ПРОКУРОРЪТ – Имам искане за допълнителен разпит на свид. Н.Р.
само по един въпрос.
АДВ. М. – Аз имам искане за приобщаване на материали, а именно: Моля
да приобщите следните писмени доказателства: Първо, разпечатки на
проведени телефонни разговори, които се съдържат в досъдебно
производство № 1167/2013 г., том 3, лист 3, 10 и 40. Моля да приемете към
материалите по делото и медицински документи, които удостоверяват
12
бременност на подс. Й.В..
АДВ. В. – Правя искане за призоваване и разпит на двамата свидетели, за
които колегата, който е защитавал подзащитния ми преди мен, е направил
искане, но не е дал установъчни данни, къде да бъдат призовани и това са
свидетелите Георги Христов Георгиев, така наречения Георги - брадата, който
се споменава в разпитите по делото, неговият адрес за призоваване е гр.
Варна, кв. Виница, ул. „Цар Борис ІІІ“ № 60 и другият свидетел Радо –
патката, за който всички свидетели свидетелстват, че е бил въпросната вечер
там, а именно свид. Радостин Атанасов Саваков, с адрес за призоваване гр.
Ямбол, ж.к. „Златен рог“, бл.6, вх.В, ап. 63. Тези свидетели искаме да бъдат
разпитани във връзка с това какво се е случило въпросната вечер, кой с какво
е тръгнал, тъй като и разпитаната в днешно съдебно заседание свид. В.
свидетелства, че именно Радо е бил един от хората, който е излязъл навънка с
подзащитния ми, с какво превозно средство, кой е тръгнал, накъде е тръгнал.
Представям и моля да приемете към материалите по делото епикриза на
подзащитния ми с оглед неговото заболяване и неявяването му в предходно
съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ – С оглед направеното искане за разпит на свидетели,
предоставям на съда, доколкото самата свидетелка заяви в днешно съдебно
заседание, че тя самата не е убедена кой от двамата братя е бил в конкретната
вечер на мястото в този ресторант.
Въпросът ми към свид. Р. е: Имало ли е от него искане по отношение
връщане на някакви документи.
Съдът допуска до допълнителен разпит свид. Н.Р..
Въпроси на прокурора: Подсъдимият Д.Д. искал ли е от Вас да му
върнете предоставени от Данчето копия от лична карта и други лични
документи, негови? Взимал ли сте Вие копия на лични документи негови за
някакви цели?
СВИД. Р. – Не съм вземал копия на лични документи негови документи.
Не съм се занимавал с изготвяне на документи.
Не знам как са попаднали лични документи в автомобила ми.
13
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
ПОДС. Д. - Свид. Георги Христов Георгиев, е Георги – брадата и той
беше един от хората, които бяха на масата. Този свидетел живее в кв. Виница.
ПРОКУРОРЪТ – Ако се касае за едно и също лице, очевидно това лице
е разпитвано. В днешно съдебно заседание свид. Н.Р. не посочва имена на
такова лице да е било на място.
Тук забелязвам в един от разпитите на досъдебното производство на
свид. Р., че той посочва също за този свидетел Радо. Свид. В. не беше сигурна
кой от двамата братя е бил на място, за това предоставям на съда. Самият
пострадал посочва, че именно този свид. Радо, а не брат му Иван е бил там на
място в момента на излизане на всички от заведението. В тази връзка не се
противопоставям да се изясни в каква ситуация е бил изведен или излязъл
сам свид. Р..
АДВ. В. – Поддържаме искането си за разпит на свид. Георги Христов
Георгиев.
За този свид. Жоро – брадата се съдържат данни в жалбата до Второ
РУП, където той посочва даже и номера на колата на Жоро – брадата, БМВ с
определен рег. №.
АДВ. М. – Поддържам искането на колегата. Моля, да приобщите към
материалите по делото следните писмени доказателства по НОХД 1748/15 г. –
справка относно извършен анализ на разпечатки на проведени телефонни
разговори намиращи се на л. 146-148.
СВИД. Р. – Не познавам лице с името Георги - брадата.
СЪДЪТ по направените искания след съвещание и като съобрази
становищата на страните намира за основателно искането единствено за
разпит в качеството на свидетел на лицето Георги Христов Георгиев, за което
се твърди, че е присъствало в ресторанта при случилото се въпросната вечер.
Посоченото лице не е било разпитано в рамките на съдебното производство, и
съдът не намира разумни съображения за отказ на направеното
доказателствено искане.
14
Що се касае за свид. Радостин Атанасов Саваков, категорично е
становището на съда, че същият не следва да бъде разпитван. Същият е
многократно призоваван в рамките на съдебното производство и след като не
е открит неговите показания са били включени в доказателствения материал
на основание чл.281 от НПК. Т.е. неговите показания в настоящото
наказателно производство са налични и съдът не намира основание да го
разпита наново.
Съдът намира, че следва да бъдат приети към материалите по делото
справка относно извършен анализ на разпечатки на проведени телефонни
разговори намиращи се на л. 146-148, по НОХД 1748/15 г. на ВОС.
Следва да бъдат приети и представените в днешно съдебно заседание
медицински документи по отношение на подсъдимите Д. и В..
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРИЗОВЕ лицето Георги Христов Георгиев, с адрес за
призоваване е гр. Варна, кв. Виница, ул. „Цар Борис ІІІ“ № 60.
ОСТАВЯ без уважение искането за разпит на свид. Радостин Атанасов
Саваков.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото справка относно
извършен анализ на разпечатки на проведени телефонни разговори намиращи
се на л. 146-148, по НОХД 1748/15 г. на ВОС, както и епикриза издадена от
СБАЛ по Кардиология – гр. Варна - по отношение на Д. К. Д., както и два
броя медицински направления - по отношение на Й. А. В..
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 22.04.2021 г.
09:00 часа, за която дата подсъдимите, техните процесуални представители и
свид. Н. Й. Р. са уведомени.
Свид. Р.В. – Разбрах, че от 05.11.2020 г. имам някаква наложена глоба,
но явно не съм била получила призовка, няма как да не дойда. Моля тази
глоба да ми бъде отменена.
Свид. Н. Й. Р. – И аз моля да ми бъде отменена глобата наложена на
05.11.2020 г. Не се явих в съд. заседание по здравословни проблеми, имам
високо кръвно, въпросния ден не съм бил в болница, но излизам извън ритъм
и не съм се чувствал добре.
СЪДЪТ намира, че следва да уважи направеното искане от страна на
15
свидетелите Р. А. В. и Н. Й. Р., наложена им с протоколно определение от
05.11.2020 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената глоба в размер от по 100 /сто/ лева на свидетелите
Р. А. В. и Н. Й. Р..
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16