Решение по дело №2908/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 108
Дата: 31 януари 2023 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20227050702908
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

Варна, ______________

 


В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ:

 ИВЕТА ПЕКОВА
 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря

Елена Воденичарова

и с участието

на прокурора

Силвиян Иванов

изслуша докладваното

от съдията

Искрена Димитрова

http://www.admcourt-varna.com/site/files/Postanoveni-zakonni-aktove/2015/04-2015/0061d815/74740915_image002.png

адм. дело № 2908/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган от сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Варна –

К. Белинов Иванов, чрез гл.юрк. Г.Г., против Решение № 1454/14.11.2022г. на Районен съд – Варна, XXXVI-ти състав, постановено по адм.д. № 582/2022г. по описа на същия съд, с което по жалба на Н.Н.Д. е отменена издадената от него Заповед за задържане № 363-19/10.01.2022г. и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски.

            Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения  за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на ВРС, че административният акт не съдържа ясни фактически основания, относими към конкретното поведение на задържаното лице, съответно – че поради това актът е немотивиран. Сочи, че посочената в заповедта разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР достатъчно ясно, конкретно и точно указва фактическото основание, на което е задържано лицето. Отделно, посочването на нормата на чл.354а НК не е правно основание, а фактическо такова – придобиване и държане на наркотично вещество. Твърди и че от събраните доказателства се установяват фактическите предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за налагане на процесната ПАМ – наличие на данни за извършено престъпление, като законът не поставя изискването тези данни да са пълни и категорични, а да са от такова естество, че да позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършено престъпление. Сочи, че мярката се предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на престъпление, поради което не е необходимо тези данни да са пълни, нито категорично да уличават лицето в извършване на престъпление и въпросът дали едно лице е извършител на конкретно деяние, и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство.

            В съдебно заседание касаторът се представлява от гл.юрк. Г., който поддържа касационната жалба. Счита, че издаденият административен акт е правилен, законосъобразен и мотивиран в достатъчна степен. Сочи, че от събраните доказателства е видно, че за лицето действително е имало данни за извършено престъпление, което е наложило издаването на заповедта за задържане. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване по същество на друго, с което да се потвърди Заповед № 363-19/10.01.2022г. издадена от полицейски орган при ОДМВР-Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

            Ответната страна – Н.Н.Д., чрез адв.К.К., оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор вх.№ 86126/13.12.2022г. Намира за правилен и законосъобразен извода на ВРС, за непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи изискуемите от чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР реквизити. Сочи, че в заповедта само е посочена разпоредбата на чл.354а НК, но защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл.72, ал.1 ЗМВР е останало неизвестно за Д. поради липса на посочване на конкретни факти в заповедта. Сочи и че въпреки дадените от ВРС указания до административния орган да докаже фактическите основания, такива доказателства не са ангажирани. Посочването на правните разпоредби, без конкретни факти и обстоятелства, не е достатъчно за да се обоснове и мотивира задържането по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР като в тази връзка правилно ВРС се е позовал на чл.5, §1, б. „с“ (буква „в“) от Решение от 24.06.2014г. по делото Петков и Профиров. По арг. от чл.59, ал.2, т.4 АПК сочи, че фактическите и правни основания за издаване на акта са отделни реквизити, които имат самостоятелно значение и не се припокриват.

            В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв.К., който оспорва касационната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С отговора се претендират и разноски.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Не споделя мотивите на ВРС, че заповедта е незаконосъобразна. Действително в същата е посочена само разпоредбата на чл.354а НК – държане на наркотични вещества, отделно в протокола за извършване на проверка на лични вещи, се съдържа описание на намерени два вида наркотични вещества и електронна везна – все факти, които установяват данни за извършено престъпление от общ характер, които са сведени до знанието на задържаната. Счита, че в случая правата на задържаното лице не са нарушени по никакъв начин. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта.

            Варненският административен съд, I-ви тричленен състав, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл.218 и чл.220 АПК, приема следното:

            Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т.ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

            Предмет на оспорване пред Районен съд – Варна е била Заповед за задържане
рег.№ 365зз-16/10.01.2022г., издадена от К. Б.И. – полицай в сектор „СПС“ при ОДМВР-Врана, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, вр.чл.354а НК, Н.Н.Д. е задържана за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на
III-то РУ – Варна.

            С обжалваното решение ВРС е отменил заповедта, като е приел, че в същата липсва съществен реквизит, а именно – не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на Д.. Заповедта е издадена на основание разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, но в заповедта не е посочено никакво фактическо основание за задържането, освен текст от НК. В този контекст ВРС приел, че в заповедта липсва изискуем от разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР реквизит – фактически основания за издаване на заповедта за задържане и прилагането на ПАМ, което не само не позволява индивидуализиране на упражненото от органа публично субективно право, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие, като липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесния случай. Прието е, че изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът установява за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите – страни в административното производство. От една страна с излагането на мотиви, до знанието на страните се свеждат съображенията, по които административният орган е издал акта, а от друга – улеснява и прави възможен съдебният контрол. Съобразено е и Решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и
№ 50791/096 – Петков и Профиров срещу България, според което единствено посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. Според ВРС в заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства, сочещи, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, има данни, че е извършило престъпление. В заповедта е посочен някакъв номер на ДП, като не е ясно какво общо има задържаното лице с това досъдебно производство. В контекста на закрилата по чл.5, §2 от ЕКПЧ, ВРС е приел, че ако мотивите за задържането са изложени в някакъв друг документ, различен от оспорената заповед, то същият следва да е бил незабавно сведен до знанието на задържаното лице, какъвто не е налице в разглеждания случай. На последно място ВРС е приел, че липсата на фактическо основание не може да се преодолее чрез събиране на гласни доказателства в съдебната фаза на процеса – свидетелски показания, които официално нито са приобщени към преписката до задържането на лицето, нито са му били незабавно съобщени съгласно чл.5, §2 ЕКПЧ чрез връчване на препис от същите по реда на чл.72, ал.4 ЗМВР. По изложените съображения ВРС е отменил обжалваната заповед.

            Решението на ВРС е недопустимо и неправилно.

Същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – неправилно конституиране на страните в производството и неизясняване докрай на релевантните по случая факти. В нарушение на чл.236, ал.2 ГПК – приложима по препращане от чл.144 АПК, изложените мотиви към решението по същност и резултат са бланкетни, т.к. в същите не са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и доводите на страните.

            На първо място съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е конституирал правилно ответника по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно §1, т.1 ДР АПК, „административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Съгласно чл.154, ал.1 АПК, съдът конституира страните служебно.

Съгласно чл.72, ал.1 ЗМВР задържане на лице по този ред може да бъде постановено от полицейски орган. Съгласно чл.57, ал.1 ЗМВР, полицейски органи са органите на Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Вътрешна сигурност“ дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ и звената „Общинска полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 - 3, 7 и 8.

Пасивната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на делото с оглед действието на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт. В случаи като процесния, правилното идентифициране на самоличността на постановилия ПАМ полицейски орган – с имена и длъжностно качество, е предпоставка за разрешаване на спора по същество, т.к. от една страна така се извършва преценката за компетентност, а от друга – по този начин се установява пасивно легитимирания административен орган, постановил обжалвания акт.

В случая оспорената заповед за задържане е издадена от полицай при сектор СПС при ОДМВР-Варна – факт, който се установява недвусмислено от самата заповед, т.к. в същата полицейският орган, постановил задържането е идентифициран с три имена и заемана длъжност. Издателят за оспорената заповед е посочен недвусмислено и в Определение
№ 368/08.02.2022г. по адм.д. № 258/2022г. на Административен съд – гр.Варна, с което делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна за разглеждане на жалбата на Н.Н.Д. срещу процесната заповед.

В противоречие на горепосочените разпоредби и правила, с Разпореждане
№ 1114/16.02.2022г. ВРС е конституирал като ответник „полицейски орган – инспектор при Трето РУ-гр.Варна – Иванов“ – както е идентифициран издателят на акта в жалбата. Със същото разпореждане съдът е изискал от н-ка на Трето РУ при ОДМВР-Варна доказателства за заеманата от ответника длъжност. В тази връзка по делото е постъпило Удостоверение № УРИ 365р-10439/23.02.2022г. от н-ка на Сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна, според което към 10.01.2022г. младши инспектор К. Б.И. е заемал длъжността полицай в група „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред (СИГМА) на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Варна. След постъпване на това удостоверение по делото, ВРС не е предприел действия по правилното конституиране на ответника в производството, като призовката за участие в насроченото първо открито съдебно заседание е оформена и адресирана лично до К. Б.И., с адрес за връчване на съобщението – ул.Атанас Делчев, сектор СПС. Видно от протокола от с.з. на 09.03.2022г. – първото открито съдебно заседание, ответникът е идентифициран като „оперативен работник във Второ РУ при ОДМВР-Варна“ и с три имена – К.Б.И.. В следващите проведени открити съдебни заседания – на 13.04.2022г., 23.06.2022г. и 08.09.2022г., ответникът е идентифициран като „оперативен работник в Трето РУ при ОДМВР-Варна“ и с три имена. В обжалваното решение издателят на акта е посочен само като „ответникът“. Всички съобщения до ответната страна са адресирани до физическото лице – К. Б.И., като в същите и в изготвяните по делото „Списъци на известените лица по адм.д. № 582/2022г.“, същото е призовавано на адреса на Сектор СПС.

Обстоятелството, че в с.з. на 13.04.2022г. К. И. се е явил лично, а впоследствие е упълномощил гл.юрк. Г. с права да го представлява, обосновава правният му интерес от касационно обжалване, но не променя факта, че производството пред ВРС се е развило и е приключило с обжалваното решение, при неправилно конституиран ответник. Както бе посочено по-горе, надлежната пасивна процесуална легитимация за участие в производството предполага правилното идентифициране на издателя на акта – с имена и заемана длъжност, като по арг. от разпоредбата на чл.154, ал.1 АПК съдът следи за същата служебно. С оглед действието на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, допуснатото от ВРС нарушение е съществено и е основание за обезсилване на постановеното решение.

На следващо място постановеното решение е немотивирано и необосновано. Въпреки изложените подробни съображения относно вида и характера на обжалвания административен акт, изискванията за неговата валидност и обоснованост, за тежестта за доказване на релевантните за разрешаване на спора факти, обстоятелства, както и за приложимите материалноправни разпоредби, в решението си ВРС не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, както и доводите на страните, поради което изводът му за немотивираност на обжалваната заповед в контекста на изискването на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР се явява необоснован.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането.

В решението от 24 юни 2014г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09 – на което се е позовал и ВРС, е посочено, че чл.5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно основание за Съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е несъвместимо с принципа на защита от произвол (параграф 47).

В конкретния случай действително оспорената заповед съдържа само правното основание по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за издаването ѝ, в привръзка с разпоредбата на чл.354а НК. Така мотивирана, заповедта формално не отговаря на изискванията по чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР да съдържа фактически основания за задържането.

Доколкото обаче в съдебното производство са събрани като доказателства – докладна записка от 10.01.2022г. на полицейския орган, постановил задържането; протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 10.01.2022г., според който у Д. са установени „контролна везна; бяло прахообразно вещество в пакетче и суха зелена тревиста маса в пакетче“, в който чрез подпис на свидетел е удостоверен отказ на лицето да му бъде връчен; данните за образувано по случая досъдебно производство № 49/2022г. – отговор от н-ка на Трето РУ ОДМВР-Варна с вх.№ 20744/29.02.2022г. – следва да се извърши проверка дали не се съдържат мотиви за задържането и в други документи – арг. от параграф 48 от цитираното решение на ЕСПЧ, в което е посочено, че „Съдът трябва да определи дали тази информация може да убеди обективен наблюдател, че за полицаите може да се каже, че са имали основания да подозират, че жалбоподателите може да се извършили конкретно престъпление“.

Такава оценка на събраните доказателства не е извършена от ВРС, поради което изводът, че заповедта не е мотивирана с конкретни фактически обстоятелства, обосноваващи приложението на ПАМ, е необоснован.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВРС. При новото разглеждане следва съдът да изпълни задължението си по чл.154, ал.1 АПК и да конституира като ответник по делото издателя на обжалвания акт –полицай в група „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред (СИГМА) на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Варна – К. Белинов Иванов, както и да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, след което да се произнесе по оплакванията на жалбоподателката и разреши спора между страните относно законосъобразността на оспорената заповед за задържане.

По арг. от разпоредбата на чл.226, ал. АПК, по разноските за водене на делото пред касационната инстанция следва да се произнесе ВРС.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.3, чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1454/14.11.2022г. на Районен съд – Варна, XXXVI-ти състав, постановено по адм.д. № 582/2022г.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

Решението е окончателно!

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.