Р Е Ш Е Н И Е
№
126
27.06.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и първи юни
две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор М.
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 68 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
М.Н.-А. като пълномощник на ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Македония“ № 3 и съдебен адрес:*** обжалва решение №20/30.01.2023г.
по а.н.д.№1150/2022г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с редовно проведено производство по ЗАНН и доказано
противоправно деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
писмена молба пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответникът
А.С.Г. *** не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
обосновано и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №BG04042022/4000/Р8-359/03.10.2022г.
на директора на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на А.С.Г. на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 800лв.
От
събраните по делото писмени доказателства и показанията на св.Б.и св.М.
районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 15.03.2022г. в
11:27 часа по път №I-1, отсечка при км.325+277м, който е
част от РПМ, за преминаването на която се дължи тол такса, е засечено от
контролно устройство на АПИ с №40102 да преминава без заплатена такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП специално ППС с марка и модел „Рено Премиум“ рег.№РК7883ВМ с
обща техническа допустима маса над 12т. За МПС е съставен технически запис,
ведно със снимков материал. На 04.04.2022г. около 11:59 часа на ГКПП Оряхово –
ферибот по направление към Република Румъния същото ППС е управлявано от А.С.Г.,
като при направената проверка в ИС е установено, че управлението на ППС на
15.03.2022г. е без заплатена ТОЛ такса. С оглед на установеното и поради
незаплатена компенсаторна такса, срещу водача е съставен АУАН и издадено
оспореното пред районния съд НП. От така
установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, но неясно обвинение досежно субекта на
отговорността. Съдът е посочил, че с оглед регламентацията на чл.179 и чл.187а
от ЗДвП има три категории субекти на отговорност за управление на ППС без
заплатена тол такса – това са собственика, вписания ползвател или действителния
водач на МПС, като в оспореното НП липсват твърдения, че деецът е бил водач на
МПС на датата на нарушението 15.03.2022г. Допуснатият порок в съдържанието на
НП е приет от съда за неотстраним в съдебната фаза на процеса. Съдът е
установил липса на посочен фактически състав на нарушеното правило за поведение
по чл.139, ал.7 от ЗДвП. Съдът е приел и липса на доказано авторство на
деянието досежно наказания водач на МПС, като отсъствието на възражения на
лицето срещу АУАН не освобождава АНО от задължението да обоснове посоченото
фактическо обстоятелство със съответните доказателства. По посочените правни
доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Правилен
е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието
на АУАН и НП досежно реквизита по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
а именно – липсата на посочена нарушена законова разпоредба, както и за неясно
обвинение досежно субекта на нарушението.
Правната
квалификация на деянието съдържа нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е
санкционна такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в
нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че
нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното правило за
поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира
пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради
самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към
деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата
по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на
АУАН и НП, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за
отмяна на НП, както правилно е установил районния съд.
Отделно
от горното, в обвинението по НП не е посочено качеството на наказаното лице като
водач на МПС, в което качество това лице може да бъде субект на отговорността
на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съдържанието на НП по този признак е общо и без
конкретика. Вписаното в АУАН качество на дееца като водач не може да санира
пропуска в съдържанието на НП, т.к. законът допуска обратната връзка между АУАН
и НП по см. на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Правилен
е извода на съда и по съществото на спора досежно недоказано авторство на
деянието.
Нормата
на чл.179, ал.3а от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който
управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС.
Обвинението срещу дееца е в първата хипотеза на санкционната норма – за това,
че на 15.03.2022г. 1:27 часа по път I-1 в посочената отсечка от пътя управлява описаното ППС в
обхвата на платена пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Доказателствата по делото на районния съд установяват
обективните съставомерни елементи от състава на чл.79, ал.3а от ЗДвП, но не и
авторството на деянието на датата по обвинението. Правилен е извода на районния
съд за недоказано управление на 15.03.2022г. на посоченото ППС от наказаното
физическо лице. Непредставянето на пътен лист или друг заместващ документ,
включително невъзможността да се свърже предоставената от превозвача информация
от дигиталния тахограф и от картата на водача с управление на ППС на 15.03.2022г.
на посочения в НП пътен участък, не може да се тълкува във вреда на дееца, т.к.
тежестта за установяване на авторството принадлежи на АНО. При тези
доказателства, необоснован е извода на АНО за управление от наказания субект.
Липсата на доказано авторство на деянието води до незаконосъобразност на
оспореното НП, както правилно е установил районния съд.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №20/30.01.2023г.
по а.н.д. №1150/2022г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.