№ 1223
гр. Бургас , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
Секретар:КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203352 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ч” ЕООД, ЕИК: ..., чрез управителя СГ, против
Наказателно постановление № 495560-F515877/19.02.2020 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложенa „имуществена
санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от управителя СГ, който
поддържа жалбата.
За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява ю.к. Чолакова,
която излага съображения за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.07.2019 г., в 13:00 ч., била извършена проверка в супермаркет „Черно море“,
находяща се в гр. Созопол, ул. Републиканска 16, стопанисван от жалбоподателя. По време
1
на проверката от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет „Х“. Съгласно
данните на отчета разчетната касова наличност била в размер на 907.25 лв., а фактическата
наличност в касата в търговския обект – 852 лв. Тоест, при проверката била установена
разлика от 55.25 лв. Фискалното устройство в обекта модел – Tremol FP 05 KL, с ИН на ФУ
№ ZК031149 и ИН на ФП № 50142480, притежавало функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, но в случая промяната в касовата наличност не се отчитала с
работещото в търговския обект фискално устройство. За направените констатации е
съставен протокол за извършена проверка и АУАН. Отразено е, че промяната в касовата
наличност в момента на извършването й не се отчита с ФУ, като е нарушена разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него,
при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на Отдел
"Оперативни дейности" - Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-
17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
2
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин. Към датата на установяване на нарушението е действала Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от министъра на финансите и обнародвана в ДВ, бр. 106 от
27.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. В акта за установяване на административното нарушение
и наказателното постановление, като нарушена правна норма, е посочена разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно която, извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Сумата от 55.25 лева е представлявала
разлика във фактическата касова наличност и е следвало да бъде отразена във фискалното
устройство, доколкото ФУ е притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Нарушението е безспорно установено и за същото наказващият орган е
определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС в минимален размер от 500 лева.
Твърденията в жалбата за забавено протичане на административнонаказателното
производство няма как еднозначно да сочи на извод за антидатиране и за недобросъвестно
поведение от страна на органите на НАП. Изминалият период от време от момента на
съставянето на АУАН до връчването на НП не е основание да се приеме, че НП е
антидатирано. Въпрос на техническа организация от страна на административнонаказващия
орган е кога ще връчи същия на съответното лице. Жалбоподателят не ангажира нито едно
доказателство по делото, установяващо съставянето на НП на друга дата, а само се сочат
предположения в тази насока, но подозренията не се ползват с доказателствена сила. В тази
връзка неоснователно се явява възражението, че НП не е съставено на посочената в него
дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по
чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
3
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 500 до 2000 лв. А съгласно ал. 2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.
В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди
установеното административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи,
отсъстват доказателства за укриване на приходи, поради което и правилно е приложена
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. По делото липсват
доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на
жалбоподателя, както и за други отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което
правилно санкцията е била определена в минималния възможен размер от 500 лв.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. №
1/2007 г. по описа на ВКС. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване
законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици. При
преценка липсата на маловажен случай настоящият състав взе предвид размера на сумата,
която не е отчетена чрез съответното отразяване във фискалното устройство, както и че по
делото не са установени данни за обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Разминаването в
касовата наличност не е на толкова ниска стойност, която да обоснове отпадането на
юридическата отговорност. Фактът, че нарушението е за първи път също не води
автоматично до извода за неговата маловажност. Действително нарушението не води до
неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат
обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. От
данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Предвид изложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно
издадено, поради което следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 495560-F515877/19.02.2020 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя „Ч” ЕООД, ЕИК: ..., за нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006
4
г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е
наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Бургас.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5