№ 10210
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110161586 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от ищеца „Т.С. ЕАД срещу ответника С. В. К.
за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата в
размер на 3819,91 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
12.07.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 512,06 лева –
мораторна лихва за забава върху задълженията за топлинна енергия за
периода от 16.07.2019 г. до 28.06.2021 г., сумата в размер на 61,81 лева – цена
за услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от 12.07.2021 г. до окончателни изплащане,
сумата в размер на 11,78 лева – мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г.
В подадената искова молба се твърди, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, жк. „Х., бл.
112, вх. А, ет. 8, ап. 21, аб. № 115614, поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в
исковия период е доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил,
поради което същият изпаднал в забава и дължал обезщетение. Изложени са
съображения, че ответникът му дължи и сумите за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни
общи условия за продажба на топлинна енергия от Т.С." ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл.
1
150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба
на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от общите
условия, чл. 31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на
дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответникът използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми.
Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът С. В. К. в законоустановения срок е подала отговор на
исковата молба, в който възразява срещу основателността на предявените
искове. Посочва, че не е абонат на ищцовото дружество и няма подписан
индивидуален договор с ищеца, че за имота няма монтиран топломер и в
обекта не се ползва топлинна енергия. В отговора се поддържа, че съгласно
чл. 62 от ЗЗП не се дължи услуга и заплащането , ако не е поискана.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД не е взело
становище.
В открито съдебно заседание ищецът е бил представляван от
процесуален представител. На етап устни състезания представляващият го
юрисконсулт е направил искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от
ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се е явил
и не е бил представляван. Същото се отнася и до третото лице – помагач.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 25753/12.07.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
следните суми: сумата в размер на 3819,91 лева – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 12.07.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер
на 512,06 лева – мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2019 г. до
28.06.2021 г., сумата в размер на 61,81 лева – цена за услугата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 12.07.2021 г. до окончателни изплащане, сумата в размер
на 11,78 лева – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г.
В срок е постъпило възражение от ответника. На 28.09.2021 г.
заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените от
длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова
молба.
2
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
21 от 17.07.1997 г., по силата на който Васил Димитров Костов и Евгения
Тодорова К. даряват на ответницата ап. 21, находящ се в гр. София, жк.”Х.,
ул. „Софийски герой” № 9, бл. 112, вх. А, ет. 8. Предвид представения титул
за собственост съдът счита, че е доказано, че ответницата е бил носител на
правото на собственост върху процесния обект през исковия период,
доколкото не са направени възражения и не са представени доказателства в
насока прехвърляне правото на собственост след дарението и преди началото
на исковия период.
От представените по делото преписи – извлечения от актове за смърт е
видно, че Васил Димитров Костов е починал на 18.05.2017 г., а Евгения
Тодорова К. – на 30.11.2011 г.
С Договор от 03.06.2020 г. ищцовото дружество е възложило на третото
лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
От представеното по делото копие от Договор № 3956/20.09.2002 г.
между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД и етажната собственост на сграда с
адрес: гр. София, жк.”Х., ул. „Софийски герой” № 9, бл. 112, вх. А, става
ясно, че на дружеството е било възложено да извършва дейността по
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата. Под № 22 в
списъка към протокола са вписани Васил Димитров Костов – един от
праводателите на ответницата, и процесният абонатен номер.
По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.
Експертът по тази експертиза е посочил, че за отоплителните сезони 2018 г.-
2019 г. и 2019 г. – 2020 г. не е бил осигурен достъп до топлоснабдения имот за
отчет. Последното се потвърждава и от писмените доказателства,
представени от третото лице– помагач. Вещото лице е посочило, че по данни
на ФДР в жилището има 7 отоплителни тела – пет радиатора и две щранг –
лири. Експертът е посочил, че след изравнителните сметки (с резултат за
доплащане) за исковия период дължимите суми възлизат на 3733,43 лева.
Вещото лице е посочило, че от представените му документи се стига до
извода, че през разглеждания период общият топломер е бил годни СТИ.
По делото е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От нейните изводи се установява, че няма данни за
извършени плащания за исковия абонатен номер и за исковия обект, находящ
се на посочения в исковата молба адрес. Експертът по посочената експертиза
стига до крайните изводи за дължимост на по-висока сума. Видно обаче от
мотивната част на заключението същото е обусловено от добавянето на 3
дебитни известия, които макар да не са били представени по делото, са били
представени на вещото лице. Същото е посочило подробно, че
топлофикационното дружество на 31.07.2019 г. е издало кредитни известия за
анулиране на фактурите, изчислени по прогнозен дял за сезон 2018/2019 г., а
след това от сметките на абоната е приспадана и сума за възстановяване чрез
прихвашане от бъдещи сметки с оглед промяна на цената на топлинната
3
енергия. Били издадени допълнително 3 броя дебитни известия за
осчетоводяването на 3 броя изравнителни сметки. Вещото лице обосновано и
подробно е изложило съображенията си, за да достигне до извода, че
дължимата сума за процесния период за топлинна енергия възлиза на 3819,89
лева, а лихва за забава е в размер на 512,06 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и
компетентни, и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните
справки и съобщенията към фактури. Касателно разликата в изводи на двете
вещи лица относно дължимата сума за топлинна енергия, настоящият съдебен
състав кредитира посоченото в счетоводната експертиза, доколкото същата е
проследила по-подробно осчетоводяването на консумираната енергия през
целия период.
От представените писмени доказателства (и по-специално справка за
абонат на л. 22), на която се позовава ищеца, въпреки различието в
изписването на абоната, съдът счита, че дължимата цена за услугата дялово
разпределение за исковия период възлиза на 56,31 лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове, предявени при условията на обективно съединяване по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, като предявени в срока по чл. 415 от ГПК от
заявител, имащ правен интерес да установи вземанията си, предмет на
издадена заповед за изпълнение, против която в срок е подадено от длъжника
възражение по чл. 414 от ГПК.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
4
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия. В
настоящия случай са представени документи (нотариален акт) за това, че
ответникът е бил носител на правото на собственост върху процесния
апартамент през исковия период. Следователно по делото успешно се
установява, че ответницата е била абонат на топлофикационното дружество
през исковия период за процесния апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал
от правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно неоснователно се явява
възражението на ответницата, че липсвал подписан индивидуален договор с
ищеца.
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, че
имотът нямал монтиран топломер и в него не се ползвала топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия са приети заключения
на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило обема на
ползваната топлинна енергия на база извършения отчет на уредите, предвид
неосигурения достъп до имота за двата процесни отоплителни сезона,
изготвените изравнителни сметки и цените на топлинна енергия, действали
през съответния период. В този смисъл недоказани и неоснователни са
възраженията на ответника за недоставени количества енергия. Недоказано се
явява и възражението за неоснователност на претенцията за заплащане на
непоискана топлинна енергия.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за
целия исков период са приложими Общите условия на ищцовото дружество
от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта
на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи
условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално
потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от
издаването на общата фактура. От експертните изводи по делото се
установява, че дължимата сума за топлинна енергия възлиза на 3819,89 лева
за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за мораторна лихва върху
5
вземането за топлинна енергия за исковия период от 16.07.2019 г. до
28.06.2021 г. възлиза на 512,06 лева. Следователно претенцията за главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от 3819,89 лева и да
бъде отхвърлена за размера над този до пълния претендиран от 3819,91 лева,
а за мораторна лихва следва да бъде изцяло уважена.
От експертните изводи и писмените доказателства се извежда и
основателността на претенцията за цена за услугата за дялово разпределение,
доколкото се доказа, че в топлоснабдената сграда е била извършвана такава
от фирма за дялово разпределение, до размера от 56,31 лева, като за
горницата до пълния претендиран размер от 61,81 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това акцесорната претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Като законна последица от уважаване на исковете за главници следва да
бъде присъдена законната лихва от образуване на производството – подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до
окончателно изплащане на вземанията.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. Разноски се претендират само от ищеца. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00 лева за
първоинстанционното производство, предвид фактическата и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ищцовото дружество сумата в размер на
1068,59 лева, представляваща сбор от разноски за държавни такси за
заповедното и първоинстанционното исково производство, юрисконсултско
възнаграждение, депозити за възнаграждения на вещите лица по допуснатите
експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
6
ЗЗД от Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу С. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. Хиподрума, бл. 112, вх. А, ет. 8, ап. 21, че С. В. К., ЕГН
**********, дължи на Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, за топлоснабден имот,
находящ се в София, жк. Хиподрума, бл. 112, вх.,А, ет. 8, ап. 21, аб. №
115614, сумата в размер на 3819,89 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 12.07.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 512,06
лева – мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2019 г. до 28.06.2021 г.,
сумата в размер на 56,31 лева – цена за услугата за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
12.07.2021 г. до окончателно изплащане, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 40783 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу С. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк.
Хиподрума, бл. 112, вх. А, ет. 8, ап. 21, за топлоснабден имот, находящ се в
София, жк. Хиподрума, бл. 112, вх.,А, ет. 8, ап. 21, аб. № 115614, за
признаване за установена дължимостта на сумата над присъдената в размер
на 3819,89 лева до пълния претендиран размер от 3819,91 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
сумата над присъдената в размер на 56,31 лева до пълния претендиран размер
от 61,81 лева - цена за услугата за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., и за сумата в размер на 11,78 лева – мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 40783 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Хиподрума,
бл. 112, вх. А, ет. 8, ап. 21, да заплати на Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1068,59 лева (хиляда и
шестдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща сторени
разноски за държавни такси за заповедното и първоинстанционното исково
производство, юрисконсултско възнаграждение, депозити за възнаграждения
на вещите лица по допуснатите експертизи, съобразно уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8