Р Е Ш Е Н
И Е
№……../….....2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 21.02.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря
Светла Радойкова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10831 по описа
на съда за
2017
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени осъдителни искове от Ж.Н.Т. срещу "Ч.М." АД,
с правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 6370,79 лв., представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г., дължими както
следва: за м. юли 2016 г. - 554.33 лв., за м. август 2016 г. - 553,73 лева, за м.
септември 2016 г. - 554 лв., за м. октомври 2016 г. - 510,45 лв., за м. ноември
2016 г. - 536,58 лв., за м. декември 2016 г. - 523,25 лв., за м. януари 2017 г.
- 536,65 лв., за м. февруари 2017 г. - 521,80 лв., за м. март 2017 г. - 520
лв., за м. април 2017 г. - 520 лв., за м. май 2017 г. - 520 лв. и за м. юни
2017 г. - 520 лева; по чл. 221, ал. 1 от КТ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 620 лв., представляваща обезщетение за прекратяване
на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ; по чл. 222, ал. 3 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3720 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение, след придобито право на пенсия за ОСВ, при хипотезата на
положен повече от десет години трудов стаж при ответника, преди прекратяване на
трудовото му правоотношение; за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната
лихва върху горните суми, считано от датата на завеждане на исковата молба –
01.08.2017 г. до окончателното им изплащане; по чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца и мораторната лихва в размер на 310,61 лв. върху
неизплатените трудови възнаграждения за месеците от юли 2016 г. до май 2017 г.,
както следва: върху възнаграждението за м. 07.2016 г. от 554,33 лева, лихва за
периода 25.08.2016 г. - 31.07.2017 г. - 52,61 лева; върху възнаграждението за м.
08.2016 г. от 553,73 лева, лихва за периода 25.09.2016 г. - 31.07.2017 г. -
47,78 лева; върху възнаграждението за м. 09.2016 г. от 554 лева, лихва за
периода 25.10.2016 г. - 31.07.2017 г. - 43,18 лева; върху възнаграждението за
м. 10.2016 г. от 510,45 лева, лихва за периода 25.11.2016 г. - 31.07.2017 г. -
35,38 лева; върху възнаграждението за м. 11.2016 г. от 536,58 лева, лихва за
периода 25.12.2016 г. - 31.07.2017 г. - 32,71 лева, върху възнаграждението за
м. 12.2016 г. от 523, 25 лева, лихва за периода 25.01.2017 г. - 31.07.2017 г. -
27,38 лева; върху възнаграждението за м. 01.2017 г. от 536,65 лева, лихва за
периода 25.02.2017 г. - 31.07.2017 г. - 23,45 лева; върху възнаграждението за
м. 02.2017г. от 536, 65 лева. лихва за периода 25.03.2017 г. - 31.07.2017 г. -
18,74 лева; върху възнаграждението за м. 03.2017 г. от 520 лева, лихва за
периода 25.04.2017 г. - 31.07.2017 г. - 14,18 лева; върху възнаграждението за
м. 04.2017 г. от 520 лева. лихва за периода 25.05.2017 г. - 31.07.2017 г. - 9,84
лева; върху възнаграждението за м. 05.2017г. от 520, 00 лева, лихва за периода
25.06.2017г. - 31.07.2017г. - 5,36 лева.
Ищцата твърди, че е
работила при ответника като "организатор доставки", по безсрочен
трудов договор, на пълно работно време, с основно месечно трудово
възнаграждение, в размер на МРЗ за страната; допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 21,6 % (към
2016 г.), допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в дружеството в размер на 3.6 % - по 0,1 % на година (към 2016 г.).
Платеният й годишен отпуск бил договорен в размер на 23 дни. Трудовото й
възнаграждение се изплащало по договор до 25-то число на месеца следващ този,
за който се дължи. Работодателят не й е заплатил трудовите възнаграждения за
периода м. юли 2016 г. до м. юни 2017 г., включително. На 01.08.2017 г. подала
заявление до работодателя си, с което прекратила трудовото си правоотношение,
на основание чл. 327, т. 2 от КТ, считано от датата на получаване на заявлението,
поради забавяне изплащането на трудовото й възнаграждение, за периода м. юли
2016 г. - м. май 2017 г., включително. Заявлението изпратила по куриер. След
справка по телефона в куриерската служба, установила, че заявлението било
получено на 01.08.2017 г., в 09:39 ч., от г-жа Петрова, служител в ответното
дружество. Със същото заявление дала на работодателя си тридневен срок за
начисляване и изплащане на дължимите й трудови възнаграждения за периода
01.07.2016 г. - 31.05.2017 г., и обезщетения по чл. 221 ал. 1 от КТ, дължимо й
при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 327, т. 2 от КТ
и чл. 222, ал. 3 от КТ. Твърди, че с оглед прекратяването на трудовото
правоотношение са й дължими и сумите за трудови възнаграждения за месеците юни
2017 г. и юли 2017 г. Навеждат се твърдения, че на 01.05.2017 г. е подала
документи за пенсиониране, а право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
придобила през 2014 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 222 ал. 3 от КТ й се дължало обезщетение, в размер на шест брутни трудови възнаграждения,
тъй като работила при ответното дружество, през повече от последните тридесет
години от трудовия й стаж. Моли да се присъдят и направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответната страна.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От представеното по
делото заявление (л. 11), се установява, че ищцата е изпратила до работодателя
уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 327,
т. 2 от КТ, считано от датата на получаване на заявлението. Същото е изпратено
по куриер.
По делото е
представена справка от НОИ, от която се установява, че на 19.03.2013 г., ищцата
е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и социална пенсия за инвалидност; че на 11.05.2015 г. ищцата е
подала заявление за отпускане на добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на
починал съпруг; на 26.04.2017 г. ищцата подала заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, а на 21.03.2014 г. ищцата придобила
право на пенсия за ОСВ по чл. 68 КСО, но такава била отпусната, считано от
26.04.2017 г.
От представената по
делото справка от НАП се установява, че ищцата е била в трудово правоотношение
с ответника за периода от 26.10.1987 г. до 01.08.2017 г.
По делото е
представена спогодба от 13.09.2017 г., сключена между страните след образуване
на настоящото производство (01.08.2017 г.), от която става ясно, че ответникът
е признал своите задължения към ищцата, налични към 13.09.2017 г., както
следва: 1/ незаплатени трудови възнаграждения за месеците: за м. юли 2016 г. – 454.33
лв., частично от 554.33 лв., за м. август 2016 г. - 553,73 лева, за м.
септември 2016 г. - 554 лв., за м. октомври 2016 г. - 510,45 лв., за м. ноември
2016 г. - 536,58 лв., за м. декември 2016 г. - 523,25 лв., за м. януари 2017 г.
- 536,65 лв., за м. февруари 2017 г. - 521,80 лв., за м. март 2017 г. – 553.98
лв., за м. април 2017 г. – 510.65 лв., за м. май 2017 г. – 510.66 лв., за м.
юни 2017 г. – 510.66 лева, и за м. юли 2017 – 510.66 лв.; 2/ по чл. 221, ал. 1 от КТ – 580.26 лв.; 3/ по чл. 222, ал. 3 КТ – 3535.56 лв.; 4/ сумата от 996 лв.,
представляваща заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за образуване на дело.
Страните се договорили общата сума от 11908.21 лв. да се заплати разсрочено на
посочените в споразумението дати.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът, по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от правна
страна:
Съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата носи доказателствената тежест да докаже, че между страните е сключено валидно трудово правоотношение, че
е изпратила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и датите на
изпращането и получаването, както и че ответникът го е получил; че са налице
предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; размерът на дължимото
брутно трудово възнаграждение за всеки от претендираните месеци; размерът и
периода на дължимата лихва върху неизплатените трудови възнаграждения; размерът
на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, във вр.
с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; размерът на дължимото обезщетение по чл. 222, ал.
3 от КТ; че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че е
работила при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж;
размерът на последното начислено брутно трудово възнаграждение. Ответникът следва да
докаже, че не дължи заплащане на претендираните суми, че редовно е изплащал
дължимото се трудово възнаграждение на ищеца.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл.
86 от ЗЗД.
По силата на чл.
128, т. 2 от КТ като насрещна престация за предоставената и ползвана от него работна
сила работодателят дължи на работника заплащане на уговореното трудово
възнаграждение. От събраните по делото
доказателства – заявление от ищцата до ответника, справка от НОИ, справка
от НАП, както и от представената извънсъдебна спогодба между страните, се установи
правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е
полагал труд при ответника през претендирания период. От
представеното споразумение се установи, че незаплатените трудови възнаграждения
за исковия период (от 07.2016 г. до 06.2017 г.), са както следва: за м. юли
2016 г. – 454.33 лв., за м. август 2016 г. - 553,73 лева, за м. септември 2016
г. - 554 лв., за м. октомври 2016 г. - 510,45 лв., за м. ноември 2016 г. -
536,58 лв., за м. декември 2016 г. - 523,25 лв., за м. януари 2017 г. - 536,65
лв., за м. февруари 2017 г. - 521,80
лв., за м. март 2017 г. – 553.98 лв., за м. април 2017 г. – 510.65 лв., за м.
май 2017 г. – 510.66 лв. и за м. юни 2017 г. – 510.66 лева. Доколкото
ответникът не ангажира доказателства за заплащане на трудовото възнаграждение
на работника за посочените месеци, съдът намира, че следва да присъди в полза
на ищеца сумата от 6276.74 лв., дължима за месеците от 07.2016 г. до 06.2017 г., а за
разликата над сумата от 6276.74 лв. до претендирания размер от 6370.79 лв.
следва да се остави без уважение, поради неоснователност на иска.
Следва да се
присъди и законната лихва върху
сумата от 6276.74 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 01.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
С оглед на
уважаване на иска за присъждане на сумата от 6276.74 лв. на ищеца следва да се
присъди и общата сума от 301.77 лв.,
представляваща лихва за забава, за периода от 25.08.2016 г. до 31.07.2017 г.,
както следва: върху възнаграждението за м. 07.2016 г. - 454.33 лева, лихва за периода 25.08.2016 г. -
31.07.2017 г. - 43.12 лева; върху възнаграждението за м. 08.2016 г. - 553,73
лева, лихва за периода 25.09.2016 г. - 31.07.2017 г. - 47,78 лева; върху
възнаграждението за м. 09.2016 г. - 554 лева, лихва за периода 25.10.2016 г. -
31.07.2017 г. - 43,18 лева; върху
възнаграждението за м. 10.2016 г. - 510,45 лева, лихва за периода 25.11.2016 г.
- 31.07.2017 г. - 35,38 лева; върху
възнаграждението за м. 11.2016 г. - 536,58 лева, лихва за периода 25.12.2016 г.
- 31.07.2017 г. - 32,71 лева; върху възнаграждението за м. 12.2016 г. - 523, 25
лева, лихва за периода 25.01.2017 г. - 31.07.2017г. - 27,38 лева; върху възнаграждението за м. 01.2017 г. - 536,65
лева, лихва за периода 25.02.2017 г. - 31.07.2017 г. - 23,45 лева; върху
възнаграждението за м. 02.2017г. – 521.80 лева, лихва за периода 25.03.2017 г.
- 31.07.2017 г. - 18.74 лева; върху възнаграждението за м. 03.2017 г. – 553.98
лева, лихва за периода 25.04.2017 г. - 31.07.2017 г. - 15.11 лева; върху
възнаграждението за м. 04.2017 г. – 510.65 лева, лихва за периода 25.05.2017г.
- 31.07.2017 г. - 9.66 лева; върху възнаграждението за м. 05.2017 г. – 510.66
лева, лихва за периода 25.06.2017 г. - 31.07.2017 г. - 5.26 лева. Като искът за претендираната лихва за разликата над
сумата от 301.77 лв. до претендирания размер от 310,61 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание по чл. 221, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без
предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение или по общественото осигуряване.
Възникването на
претендираното право за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ се
обуславя от проявлението на следните материални предпоставки (юридически факти)
- да е съществувало действително трудово правоотношение и то да е било
прекратено с едностранно волеизявление от работника, на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
От признанието на
ответника, обективирано в споразумението от 13.09.2017 г., се установява, че
съществуващото между страните действително трудово правоотношение е било
прекратено с едностранно волеизявление от страна на работника, на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ - поради незаплащане на едно или повече трудови
възнаграждения. Размерът на дължимото обезщетение е нормативно установен -
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Доколкото страните
не спорят, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено едностранно
от нея, на основание чл. 327, т. 2 от КТ, както и относно размера на брутното
трудово възнаграждение, съдът намира, че е налице основание за дължимост на
обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ. От
представеното споразумение се установи, че незаплатеното обезщетение е в размер
на 580.26 лв. и доколкото по делото
не се ангажираха доказателства за заплащане на дължимата сума, следва искът по
чл. 221, ал. 1 КТ, да се уважи до този размер, а да се отхвърли за разликата
над сумата от 580.26 лв. до претендирания размер от 620 лева, поради
неоснователност на иска.
Следва да се
присъди и законната лихва върху
сумата от 580.26 лв., считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2017 г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
За да възникне
правото на парично обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, следва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти: трудовото
правоотношение да е прекратено, независимо от правното основание за
прекратяване; работникът да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно КСО; да е
работил при ответника повече от 10 години преди прекратяване на трудовото
правоотношение.
Не е спорно между страните, а и от
представените доказателства се установява, че ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение при ответника. От справката от
НАП и НОИ се установява, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника
за периода от 26.10.1987 г. до 01.08.2017 г., като на 26.04.2017 г. е подала
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а е
придобила право на пенсия за ОСВ по чл. 68 КСО още на 21.03.2014 г.
Следователно, при прекратяване на процесното трудово правоотношение ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 68, ал.
2 КСО.
Уреденото в
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ парично обезщетение е израз на благодарност
за дългогодишната работа на работника при работодателя и представлява едно
допълнително заплащане (парична награда, гратификация) за положения
дългогодишен труд от ищцата Ж.Н.Т. при ответника "Ч.М." АД. Нормативно
установеният критерий за диференциране на размера на това обезщетение е
съобразно обстоятелството дали работникът е работил през последните десет
години при един и същ работодател. В случая се установи, от справката от НАП,
че ищцата е работила без прекъсване през последните десет години при ответника,
и тя има право на гратификационно обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срок от 6 месеца. От представеното споразумение се установява, че незаплатеното
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е в размер на 3535.56 лв. и доколкото по делото не се ангажираха доказателства за
заплащане на дължимата сума, следва да се уважи иска до този размер, а да се
отхвърли за разликата над сумата от 3535.56 лв. до претендирания размер от 3720
лева.
Следва да се
присъди и законната лихва върху
сумата от 3535.56 лв., считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него
разноски в размер на 966.44 лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а доколкото ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, то съдът не дължи произнасяне.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС, сумата от 488.68 лв. – държавни
такси, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Ч.М." АД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, да заплати на Ж.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6276.74 лв.,
представляваща незаплатените трудови
възнаграждения за периода от 07.2016 г. до 06.2017 г., както следва: за м. юли
2016 г. – 454.33 лв., за м. август 2016 г. - 553,73 лева, за м. септември 2016
г. - 554 лв., за м. октомври 2016 г. - 510,45 лв., за м. ноември 2016 г. -
536,58 лв., за м. декември 2016 г. - 523,25 лв., за м. януари 2017 г. - 536,65
лв., за м. февруари 2017 г. - 521,80
лв., за м. март 2017 г. – 553.98 лв., за м. април 2017 г. – 510.65 лв., за м.
май 2017 г. – 510.66 лв. и за м. юни 2017 г. – 510.66 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 01.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 301.77 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2016
г. до 31.07.2017 г., както следва: върху възнаграждението за м. 07.2016 г. -
454.33 лева, лихва за периода 25.08.2016 г. - 31.07.2017 г. - 43.12 лева; върху
възнаграждението за м. 08.2016 г. - 553,73 лева, лихва за периода 25.09.2016 г.
- 31.07.2017 г. - 47,78 лева; върху възнаграждението за м. 09.2016 г. - 554
лева, лихва за периода 25.10.2016 г. - 31.07.2017 г. - 43,18 лева; върху
възнаграждението за м. 10.2016 г. - 510,45 лева, лихва за периода 25.11.2016 г.
- 31.07.2017 г. - 35,38 лева; върху възнаграждението за м. 11.2016 г. - 536,58
лева, лихва за периода 25.12.2016 г. - 31.07.2017 г. - 32,71 лева; върху
възнаграждението за м. 12.2016 г. - 523,25 лева, лихва за периода 25.01.2017 г.
- 31.07.2017г. - 27,38 лева; върху възнаграждението за м. 01.2017 г. - 536,65
лева, лихва за периода 25.02.2017 г. - 31.07.2017 г. - 23,45 лева; върху
възнаграждението за м. 02.2017г. – 521.80 лева, лихва за периода 25.03.2017 г.
- 31.07.2017 г. - 18.74 лева; върху възнаграждението за м. 03.2017 г. – 553.98
лева, лихва за периода 25.04.2017 г. - 31.07.2017 г. - 15.11 лева; върху
възнаграждението за м. 04.2017 г. – 510.65 лева, лихва за периода 25.05.2017г.
- 31.07.2017 г. - 9.66 лева; върху възнаграждението за м. 05.2017 г. – 510.66
лева, лихва за периода 25.06.2017 г. - 31.07.2017 г. - 5.26 лева, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за
разликата над сумата от 6276.74 лв. до претендирания размер от 6370.79 лева, както и за претендираната лихва за
забава за разликата над сумата от 301.77 лв. до претендирания размер от 310,61 лв.,
на основание чл. 128 от КТ и 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Ч.М."
АД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, да
заплати на Ж.Н.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 580.26 лв., представляваща обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл.
327 ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата над сумата от 580.26 лв. до претендирания размер от 620 лева, на основание чл. 221, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА "Ч.М."
АД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, да
заплати на Ж.Н.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 3535.56 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение,
след придобито право на пенсия за ОСВ, при хипотезата на положен повече от
десет години трудов стаж при ответника, преди прекратяване на трудовото му
правоотношение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 01.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата над сумата от 3535.56 лв. до
претендирания размер от 3720 лева, на основание чл.
222, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА "Ч.М." АД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, да заплати на Ж.Н.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 966.44 лева, представляващи
сторени в производството разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Ч.М." АД, ЕИК ***, с адрес на
управление:***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд,
сумата от 488.68 лв. - държавни такси, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК, в частта досежно присъдените
трудови възнаграждения и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд - Варна, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в седемдневен срок от
получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: