РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 30.10.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX
гр. състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1471 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца “Солид Монтажи” ООД твърди, че по договор от 16.05.2015г. сключен с ответника „Адис Калинов” ООД извършил доставка и монтаж на индустриални врати на обща стойност 197214 лева без ДДС. По издадените фактури имало частични плащания, но останали неиздължени 15950,06 лева поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължимите суми, включително лихви и неустойки. След издаването на заповедта за изпълнение ответникът заплатил главницата и подал възражение срещу заповедта поради което ищецът иска да бъде установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ответникът му е дължал главница в размер на 15950,06 лева главница, а към момента продължава да дължи 3124,30 лева неустойки и 3660,60 лева лихви за забава.
Ответникът оспорва исковете. Счита за недопустим иска за установяване на дължимост на главницата, тъй като е безспорно, че към нaстоящия момент тя е заплатена. Твърди, че една от изпратените му фактури е била с посочена сгрешена стойност и за това не дължи неустойка и лихва за забава. Освен това счита, че е недопустимо за един и същ период на забавата да се присъждат едновременно и неустойка и лихва за забава. Прави възражение, че ищецът и до настоящия момент не е издал данъчна фактура за направените плащания поради което е неизправна страна и не може да претендира лихви и неустойки. Навежда доводи за некоректно издадени от ищеца документи и липсата на приемопредавателни протоколи, като твърди, че много от доставените изделия са били некачествени и е следвало да бъдат подменени.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска е по чл. 258 от ЗЗД - за изпълнение на договорно задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка. Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, а претенцията за неустойка е по чл. 92 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 16.05.2015г. е бил сключен договор за доставка и монтаж на индустриални врати между „Адис Калинов” ООД гр. Русе и “Солид Монтажи” ООД гр. Варна, с който първото дружество възложило на второто да достави и монтира на обект „Спортна зала“ в гр. Русе индустриални врати съгласно приложение към договора. Срокът за изпълнение е осем работни седмици и започва да тече от датата на авансовото плащане и подготвяне на отворите за монтаж. Общата цена на договора е 197214 лева без ДДС. В договора е преповторено задължението на възложителя по чл. 264 и чл. 266 от ЗЗД да приеме извършената работа и да заплати възнаграждение. Договорено е също така, че при наличие на недостатъци на изработеното изпълнителят ги отстранява за своя сметка, при забава в изпълнението всяка от страните дължи неустойка в размер на 0,05% върху стойността на неизпълненото, но не повече от 5%.
В приложение № 1 към договора е предвидено, че следва да се изработят 232 врати на обща стойност 197214 лева без ДДС.
На 30.08.2016г. “Солид Монтажи” ООД са отправили до „Адис Калинов” ООД покана (л.30) за заплащане на сумата 20153,94 лева без ДДС. Поканата е връчена с писмо на 31.08.2016г. (л.31).
По делото има представено и писмо от „Адис Калинов” ООД до “Солид Монтажи” ООД да не се доставят изработените врати за обект „Многофункционален комплекс- универсална спортна зала и шоуруми, търговско-развлекателен център, подземни гаражи, бизнес център, хотелски комплекс и трафопост“. Иска се вратите да останат при изпълнителя до готовност за монтаж от страна на „Адис Калинов” ООД, за което “Солид Монтажи” ООД ще бъдат предварително информирани.
По делото са представени следните Приемопредаварелни протоколи:
- от 10/07/2015г. (л.58-59) за 24 броя врати и два броя немонтирани поради неизграден отвор;
- от 10/07/2015 (л.60) за 79 броя врати;
- от 15/07/2015 (л.61) за 28 броя врати;
- от 16/07/2015 (л.62-63) за 12 броя врати и три броя немонтирани поради неизграден отвор;
- от 17/07/2015 (л.64) за 1 брой врата и и три броя немонтирани поради неизграден отвор;
- от 18/07/2015 (л.66-67) за 1 брой врата и и два броя немонтирани поради неизграден отвор;
- от 19/07/2015 (л.68) за 19 броя врати;
- от 19/07/2015 (л.69) за 6 броя врати;
- от 19/07/2015 (л.70) за 1 брой врата и и дванадесет броя немонтирани поради неизграден отвор;
- от 19/07/2015 (л.71) за 27 броя врати;
- от 19/07/2015 (л.72) за 13 броя врати.
Или “Солид Монтажи” ООД е предало на „Адис Калинов” ООД общо 233 броя врати в изпълнение на договора. Част от подписите на представляващия ответника в приемопредавателните протоколи бяха оспорени по делото, но оспорването беше неуспешно, като се установи, че тези подписи са положени именно от представителя на ответника. Във всички протоколи е посочено, че няма забележки относно приетите врати.
„Адис Калинов” ООД е заплатило на “Солид Монтажи” ООД следните суми:
- 111375,60 лева на 22.05.2015г. (л.75);
- 11206,20 лева на 03.07.2015г. (л.76);
- 68691,60 лева на 07.07.2015г. (л.77);
- 9639,54 лева на 20.07.2015г. (л.78);
- 5000,00 лева на 05.10.2015г. (л.79);
- 8000,00 лева на 22.10.2015г. (л.80);
- 8000,00 лева на 18.12.2015г. (л.81);
- 5000,00 лева на 29.02.2016г. (л.82);
- 6206,20 лева на 22.03.2016г. (л.83);
- 5000,00 лева на 18.10.2016г. (л.84);
- 5000,00 лева на 22.11.2016г. (л.85);
- 5385,72 лева на 12.12.2016г. (л.86);
- 10153,97 лева на 09.12.2016г. (л.87)
Или общият размер на плащанията на ответникът към ищеца е 258658,80 лева.
По делото има представено електронно писмо с дата 24.01.2017г. от представителя на ищеца до ответника за това, че “Солид Монтажи” ООД упражнява право на задържане върху изработените врати до заплащане на сумите по заведеното дело.
По ч.гр. дело 7140/2016г. на РРС е била издадена заповед за изпълнение за сумата 15950,06 лева главница, 3660,60 лева лихва за забава, 3124,30 лева, неустойка за забава, законната лихва върху главницата от 08.12.2016г. до окончателното изплащане и разноски. Като основание на вземането е посочен договор от 16.05.2015г. В заявлението до съда по което е образувано гр. дело 7140/2016г. също е посочено като основание на вземането договор за изработка от 15.05.2015г.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането за 15950,06 лева е недопустим. Това е така, тъй като в исковата молба се прави изрично признание, че ответникът е заплатил търсената главница от 15950,06 лева след издаването на заповедта за изпълнение, а се иска от съда да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение ответникът дължи на ищеца сумата от 15950,06 лева. Това искане обаче е лишено от правен интерес. Принципно е възможно да се установява съществуването на права, към определен момент в миналото, но само при изрично обосноваване на правният интерес от това или при наличие на изрична законова разпоредба. Съгласно т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „съществуването на вземането по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес по чл. 422 ГПК“
От посоченото разрешение може да се направи категоричният извод, че в производството по чл. 422 от ГПК не може да се иска установяване на вземането към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и искът в този смисъл е недопустим, като в тази част производството подлежи на прекратяване.
Исковете за лихви и неустойки са неоснователни.
Издадената заповед за изпълнение е за вземане по договора от 16.05.2015г. между страните.
Този договор има за предмет изработката на 232 врати на обща стойност 197214 лева без ДДС или 236656,80 лева с ДДС.
Установи се по
делото от приложените приемопредавателни протоколи и платежни документи, че по
договора ищеца е доставил на ответника 233 врати и е получил плащания на
стойност 258658,80 лева. В приемателните протоколи за всички врати е посочено,
че възложителят няма забележки- т.е. приел е работата по смисъла на чл. 264
ал.1 от ЗЗД. При тези данни съдът приема, че всяка от страните е изпълнила
задълженията си по договора в първоначалната му редакция. Очевидно страните са
променяли договора, като ответникът е възлагал на ищеца да изработи
допълнително врати, но за тези изменения по делото доказателства не са събрани.
Процесната сума от 15950,06 лева вероятно касае именно допълнително поръчани
врати извън първоначално уговореното. Тези допълнителни уговорки между страните
обаче не са установени, като не е ясно нито какви са количествата,
спецификациите, сроковете за изработка и
сроковете за плащане. Липсата на тази информация е пречка да се установи дали
плащането на процесната главница е било в срок или не и съответно да се
установи дължимост на неустойка за забава и лихва за забава. Отделен е
аргументът, че неустойката за забава и лихвата за забава обезщетяват една и
съща вреда и не могат да се претендират кумулативно.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
В заповедното
производство претенцията за главница в размер на 15950,06 лева е била
основателна, което се признава с плащането й от ответника. Претенциите за
неустойка в размер на 3214,30 лева и лихва за забава в размер на 3660,60 лева
са неоснователни, предвид което разноските на заявителя в размер на 1695,72 лева следва да се редуцират на 1189,67 лева съразмерно
на основателната част от претенцията.
Предвид изхода на настоящото производство ищецът следва да заплати на ответника разноски в общ размер 1704,40 лева. Мотивиран така и на основание чл. 422 от ГПК съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска на “Солид Монтажи” ООД, ЕИК ********* със съдебен адрес *** 36Д срещу „Адис Калинов”
ООД, ЕИК ********* с адрес гр. Русе, ул. „Бистрица“ № 4, бл. „Бистрица-1“, вх.Г
за установяване, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 7140/2016г. по описа на Русенски районен съд “Солид Монтажи” ООД има срещу
„Адис Калинов” ООД вземане в размер на 15950,06 лева главница по
договор от 16.05.2015г. със законната лихва за периода от 08.12.2016г. до
окончателното изплащане, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 7140/2016г. по описа на
Русенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, за установяване че съществуват вземания на “Солид Монтажи” ООД, ЕИК ********* със съдебен адрес *** 36Д срещу „Адис Калинов” ООД, ЕИК ********* с адрес гр. Русе, ул. „Бистрица“ № 4, бл. „Бистрица-1“, вх.Г в размер на 3660,60 лева лихва за забавено плащане на задължения по договор от 16.05.2015г. за периода от 10.07.2015г. до 06.12.2016г. и неустойка за забава по същия договор в размер на 3124,30 лева, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 7140/2016г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА „Адис
Калинов” ООД, ЕИК ********* с адрес гр. Русе, ул. „Бистрица“ № 4, бл.
„Бистрица-1“, вх.Г да заплати на “Солид Монтажи” ООД, ЕИК ********* със съдебен адрес *** 36Д сумата
от 1189,67 лева - разноски по ч.гр.дело
№ 7140/2016г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА “Солид
Монтажи” ООД, ЕИК ********* със съдебен адрес *** 36Д
да заплати на „Адис Калинов” ООД, ЕИК
********* с адрес гр. Русе, ул. „Бистрица“ № 4, бл. „Бистрица-1“, вх.Г сумата от 1704,40 лева разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/