О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
Ловеч, 16.11.2020 год.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при
секретаря ……………………………………..…………………като разгледа докладваното от съдия Митева
в.ч.гр.д. № 576 описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена
е частна жалба вх. № 3964/ 15.10.2020
година (клеймо 14.10.2020
година) от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, чрез адвокат В.Г.
***, срещу Разпореждане № 837/30.09.2020 година, постановено по ч.гр.д. № 448/ 2020г.
по описа на РС-Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане
на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. Моли да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно и в противоречие с
материалния, процесуалния закон и ТР 6/ 2013 година, т. 1, изр.2, разпореждането в атакуваната част, тъй като първоинстанционният съд е мотивирал своята позиция, тълкувайки неправилно
тълкувателното решение. ВКС е приел, че когато по силата на нормативен акт е
задължително плащането да се осъществи по банков път или е уговорено в договора
за правна помощ, само тогава заплащането на уговореното адвокатско
възнаграждение, следва да бъде установено документално със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането.
Счита, че
позоваването на разпоредбата на чл. 113, ал.1 от ЗДДС е неприложима в настоящия
случай, тъй като в договора за правна помощ плащането е уговорено в брой.
Изтъква, че никъде в ЗДДС се забранява плащането в брой между дружества
регистрирани по ЗДДС, а само, че имат задължение за издаване на фактура за
извършени плащания, но никъде не е посочен метода на извършването му.
По изложените съображения моли да бъде отменено разпореждането в
обжалваната част, с която заявлението е отхвърлено по отношение претенцията за
присъждане на разноските за адвокатски хонорар в размер на 180 лева и се дадат
задължителни указания на районния съд да издаде заповед и за тази претенция.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на
изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството
е образувано по повод подадено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, ЖК “Младост-4“ -
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат В.Г.-***, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г.М.Н.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за парично вземане общо в
размер на 77.46 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен
номер ********** от дата 16.07.2018 година, със сключено към него Допълнително
споразумение от 25.10.2018 година, както и разноски – 180.00
лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева
държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от дата 16.07.2018
година, със сключено към него Допълнително споразумение от 25.10.2018 година. Посочва,
че дължимата сума е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора съгласно т.11 от Договора, т.IV.4 от
Допълнителното споразумение и е в трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни вноски. Приложен Договор за правна защита и съдействие с изходящ №
87828/ 18.08.2020 година, между „ТЕЛЕНОР България” ЕАД и Адвокатско дружество „Г.
и Петкова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, бул.
“България“ №81, вх. “В“, ет.8, ап.22. Договорено възнаграждение в размер на 180
лева с включен ДДС, платимо в брой, като е отбелязано „внесена сума“ 180 лева с
вкл. ДДС.
Първоинстанционният
съд е уважил главната претенция, като е отхвърлил искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, с мотив, че дружествата са
регистрирани по ЗДДС и следва да издават фактури за всяка сключена сделка, а в
конкретния случай такава не е представена. Приел е, че с представения договор
за правна защита, с което е договорено възнаграждение в размер на 180 лева с
вкл. ДДС, платимо в брой и отразяване „внесена сума 180 лева“ не доказва реално
плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.
78 от ГПК при уважаване на претенцията на страната се присъждат заплатените за
производството разноски. В т.1 на ТР № 6
от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато
страната реално е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан
начина на плащане. При уговорка за плащане по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В конкретния случай към заявлението не са приложени доказателства за
реалното му плащане и при положение, че в договора е посочено, че сумата е
внесена. От приложения договор се установява, че в него не е отразено изрично,
че сумата е внесена в брой, а само, че е платима в брой. Не е посочено как е
внесена (в брой или по банков път), поради което не представлява доказателство
за платено възнаграждение.
Предвид
гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Луковит
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 837/30.09.2020 година, постановено по ч.гр.д. № 448/
2020г. по описа на РС-Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София,
ЖК “Младост-4“ - Бизнес Парк София, сграда 6, против Г.М.Н., ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, за присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 180 лева.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.