РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. П.***, 14.05.2021
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – п.***, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети април през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
С участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 149/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, и във вр. с чл. 215 от ЗУТ, във вр. с чл.
196, ал. 4 от ЗУТ.
Образувано е по жалба, подадена от В.Г.Й.,***
против заповед № 49 от 13.01.2021г. на кмета на община П.. Със заповедта е
наредено да се премахне жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІV-***, кв. ** по
плана на гр. П. кв. “***” с административен адрес гр. П.***, ул. “***” № ***.
В жалбата
са посочени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
поради отсъствие на визираните в закона фактически основания за издаването и.
Оспорена е констатацията на административния орган, че сградата в цялост е
негодна за използване и обитаване, и съществува опасност от самосрутването и.
Твърди се, че първия етаж от нея може да бъде поправен и заздравен, което
изключва наличието на основание за премахването и в цялост. Искането към съда е
да отмени обжалвания административен акт.
В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Искането към съда е - да
го отмени. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата-Кмета на община п.*** чрез процесуалния си представител – ст.
юрисконсулт Е., оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на
оспорения индивидуален административен акт. Искането към съда е да отхвърли
жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски. В
указания срок депозира писмени бележки, в които доразвива доводите си.
Заинтересованата
страна-А.В.Г., счита жалбата за основателна и иска да се отмени.
Административен
съд – п.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице
по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, при
спазване срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ,
против подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 215, ал. 1, във вр. с чл.
196, ал. 4 от ЗУТ административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
Производството
е започнало въз основа на жалба, с която кмета на община п.*** е уведомен за
саморазрушаваща се сграда, находяща се в УПИ ХІV-***, кв. ** по плана на гр. П.***,
кв. “***” с административен адрес гр. п.***, ул. “***” № 11.
Със
заповед № 1610/17.11.2020г., издадена от кмета на община П.*** е назначена
комисия, която да извърши оглед на сградата, като такъв е насрочен на
17.12.2020г.. от 10. 00 ч. Няма данни
заповедта да е връчена на жалбоподателя.
На
17.12.2020г., определената комисия, в присъствието на ползватели на имота, е
извършила оглед и цялостна проверка на строежа, представляващ "Жилищна
сграда", находяща се в УПИ ХІV-***, кв. ** по плана на гр. П.***. За
установеното е съставен констативен протокол № 1-20/ТР-3835/17.12.2020г.. В
него е отразено, че строежът е собственост на В.Г.Й. и В.К.В., което е
удостоверено с нотариални актове № *** т. ***,
дело № ***/1985г. и № *** т. ***,
дело № ***/1985г. на нотариус с район на действие ПРС. Сградата е изградена в УПИ ХІV-***, кв. ** на регулационната линия с УПИ ХІ-***.
Констатирано е, че сградата е масивна, двуетажна със застроена площ от 53кв.м.
и РЗП-106кв.м. Изградена е през 1938г. Основите са изпълнени от каменна
зидария. Стените са носещи, изпълнение от единични тухли. Няма колони, греди и
пояси. Връзката между етажите е посредством дървено стълбище. Покривът е
четирискатен, изпълнен от дърво и керемиди. Комисията е установила, че състоянието
на основите е добро. По тухлената зидария са налични пукнатини и деформации.
Налични са вертикални и хоризонтални пукнатини по всички стени на сградата, а
диагоналните са съсредоточени около вратите. По цялата стена на сградата от
северозападната й част в ъгъла е налична пукнатина, вследствие на което е
станало изместване на стената от вертикалната ос. Ъгълът е подпрян с дървени
греди, с цел да се предотврати самосрутване. Има участъци с паднал
каратаван. Дървената покривна
конструкция е в лошо състояние в резултат на течове. Покривът на места е
пропаднал покрит е с ламарина и има
течове на подовата конструкция под него. В отделни участъци липсват керемиди, а
в други са счупени. Има паднал комин. Дървената дограма е стара и изгнила. Захранена е с ток и вода. Посочено е, че
сграда е освидетелствана като самосрутваща се през 2012г., за което е издадена
заповед № 1416/11.09.2012г. на кмета на община п.*** за премахването й. Изводът
на комисията е, че сградата е застрашена от самосрутване, вредна е в санитарно-хигиенно
отношение, опасна е за здравето и живота на обитателите, негодна е за ползване.
Същата не може да се поправи и заздрави, а следва да се премахне. С
констатациите в констативния протокол са
запознати двамата съсобственика на процесната сграда на 18.12.2020г.
На 13.01.2021г.
кметът на община П.*** е издал оспорения индивидуален административен акт. В
него са приети изцяло фактите, отразени на комисията в съставения на
17.12.2020г. констативен протокол и въз основа, на които е счетено, че са налице
предпоставките на чл. 195, ал. 1 и ал. 6 от ЗУТ. С оглед на това е разпоредено
премахването на процесната сграда, като застрашена от самосрутване, вредна в
санитарно-хигиенно отношение, опасна за живота и здравето на обитателите, без
възможност да бъде поправена, заздравена и хигиенизирана.
За
установяване на правно-релевнтните факти, в съдебното производство се допусна и
изслуша съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.Ц..
Заключението е изготвено след
запознаване с всички доказателства, съдържащи се в административната преписка и
извършен оглед на място. Направените
констатации са пълни и обосновани, дадени са от специалист с
необоходимите професионални знания и опит. От тях се установява, че процесната
сграда представлява масивна двуетажна сграда с два входа отделно за първи и
втори етаж. Строена е през 1939г. Изградена върху каменни основи, стени от
тухли, гредоред, дървен покрив с керемиди. След земетресението през 2012г. е
получила увреждания като най-значително е засегната северната стена, която се е
отцепила около 10см. от останалата конструкция и е поддала навън. Констатирани
са и дефекти по стените и гредореда. Изводът на вещото лице е, че с оглед настоящото техническо състояние,
сградата е негодна за използване и експлоатация и не отговаря на
санитарно-хигиенните изисквания, има опастност от самосрутване. Покривът и
вторият етаж следва да се премахнат по най-бързия начин. Експерта заключва, че
първи етаж може да се запази и заздрави, и върху него да се изгради покривна
конструкция, с което сградата ще стане едноетажна.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, но при
допуснати особенно съществени нарушения
на административно производствените правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно
чл. 195, ал. 6 от ЗУТ компетентен да издаде заповед за премахване на строежи,
които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за
здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от
самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, е кметът
на община. Оспореният административен акт е издаден от кмета на община П.***,
който е компетентният за това административен орган.
От
доказателствата по делото, в това число и от обстоятелствената част на
оспорения акт, както и от констативния протокол се установява, че през 2012г. във връзка със станалото силно
земетресение на територията на гр. п.*** е образувано административно
производство свързано със състоянието на процесната жилищна сграда. Издадена е
заповед № 1416 от 11.09.2012г. на кмета на община П.***, с която е разпоредено
на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ да се премахне жилищна сграда,
находяща се в УПИ ХІV-***, кв. ** по плана на община П.***. Сградата е освидетелствана като опасна от
самосрутване и не може да укрепи или възстанови. Със заповедта, която се
разглежда в настоящето производство отново на същото правно основание, по
отношение на същия обект и при същите страни е разпоредено премахване. От
направена съпоставка на двете заповеди се приема, че същите са напълно идентични в разпоредения обект за премахване.
Засегнатите лица от двете заповеди са едни и същи-лицата, легитимиращи се за
собственици на процесната сграда. Налице
е пълно тъждество между страни, предмет и
основание по първоначалната заповед и по повторно издадената. Въз основа на изложеното се приема, че преди да започне
настоящето административно производство
вече е бил постановен административен акт между същите страни и със
същия предмет, и на същото правно основание. Поради тази причина
административния орган е трябвало да прецени
допустимостта на второто по ред образувано административно производство с оглед
изискването на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, като е следвало да даде отговор
влязла ли е в сила заповед № 1416 от 11.09.2012г. на кмета на община п.*** и да
пристъпи към принудително изпълнение на същата или е налице висящо
административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието
на същата страна, съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК. Предвид това, че оспорваната в настоящето
производство заповед е издадена без да се изследват предпоставките на чл. 27,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК при наличие на административно производство със същия
предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, то е налице съществено нарушение на административно
производствените правила и неправилно приложение на закона. Следователно
наличието на издаден индивидуален административен акт и висящо административно
производство със същия предмет е пречка за валидно упражняване на правомощието
на органа да издаде нов акт на същото основание по отношение на същите лица.
В такава
хипотеза е налице нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и
правната сигурност, като административния орган вместо да пристъпи към
изпълнение на вече издаден административен акт, респ. да изчака влизането му в сила, той издава нов индивидуален
административен акт, на същото правно основание, съдържание, страни и предмет. Инициираното
ново производство със същият предмет, страни, основание и търсени правни
последици, е недопустимо по силата на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК. Същото е без
годен предмет, постановено в нарушение на императивните разпоредби на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, както и
на принципите за яснота, последователност и предвидимост в действията на администрацията,
като част от базисните общовалидни принципи на правната сигурност и оправданите
правни очаквания, които обстоятелства обуславят извод за нищожност на оспорения
административен акт. Допуснатото нарушение на материалния закон е особено
съществено, защото е недопустимо издаването на последващ/повторен акт със
същото съдържание и на същото правно основание. Затова заповедта
няма правно действие и не може да породи правни последици. Като е издал повторна
заповед за премахване административния
орган е постановил нищожен акт, като
противоречащ на материално правните разпоредби и несъобразен с целта на закона.
С оглед на това и на основание чл.
146, т. 1 от АПК същият ще бъде прогласен за нищожен.
Предвид всичко гореизложено съдебният състав намира, че жалбата е
основателна, поради което следва да бъде прогласена нищожността на издадената от кмета на община п.*** Заповед
№ 49 от 13.01.2021г. С оглед констатирания порок не
следва да се разглеждат останалите отменителни основания посочени в чл. 145 от АПК.
При този
изход на спора жалбоподателя има право на разноски. Същите са своевременно
заявени. Ответникът по жалбата на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ще бъде
осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 350.00лв.,
представляващи 10.00лв. заплатена държавна такса за образуване на съдебно
производство и 340.00лв. заплатен депозит за изготвяне на съдебна експертиза.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността
на Заповед № 49 от 13.01.2021г. на кмета на община П.***.
ОСЪЖДА
Община п.***, със седалище пл. „***“1А да заплати на В.Г.Й.,*** съдебни
разноски в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от получаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
Съдия:/П/