Решение по дело №236/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Образувано е по жалба на Т. Г. Д. срещу Заповед № ЗС-7/14.02.2024 г. на Министъра на отбраната на Република България, издадена в условията на заместване от Заместник-министъра на отбраната А. З..

Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, издаден при неспазване на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Не било съобразено обстоятелството, че трудовото правоотношение на жалбоподателя като цивилен служител при Министерство на отбраната се прекратява, считано от 01.01.2023 г., към който момент той вече е бил навършил 65-годишна възраст /09.04.2022 г./. В този смисъл за лицето съществувало право да ползва пожизнено процесния имот по смисъла на § 4 от ПЗР на Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне /Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г./. Към дата 29.09.2023 г., когато се отправя предизвестието за прекратяване договора за наем, жалбоподателят бил на възраст над 65 години, той и членовете на неговото семейство не притежавали на територията на страната собствен имот, годен за постоянно обитаване, нито са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 01.06.1996 г. Предизвестието за прекратяване на договора за наем не пораждало правни последици, след като жалбоподателят имал право на пожизнено ползване на имота, и на това основание имотът не бил освободен от жалбоподателя, съответно – не е предаден на представители на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. Моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. Г. Д., редовно призован, се явява лично и се представлява. Поддържа се изложеното в жалбата. Жалбоподателят бил работил и се е пенсионирал в системата на Министерството на отбраната, като към последния момент е и ползвал под наем имота, получен именно въз основа на трудово правоотношение.

Ответникът Министър на отбраната на Република България, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателят не може да се ползва от § 4, ал. 1 от Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г., тъй като към 2010 г. не е отговарял на възрастовия критерий, за да може да ползва пожизнено правото за настаняване във ведомствено жилище. В писмен отговор се твърди, че ведомственият жилищен имот се дължи неправомерно, тъй като жалбоподателят не попадал в категорията правоимащи съгласно чл. 226б от ЗОВСРБ и следвало незабавно да освободи жилището. Допълва също, че срокът за изпълнение по § 4, ал. 3 ПЗР към Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. бил изтекъл. Отделно, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ била извършила всички необходими действия за освобождаване на жилището.

Въз основа на твърденията на страните и събраните по делото писмени доказателства Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

По силата на договор № ДЖ-399/19.04.2016 г. за ползване под наем на недвижим имот – частна държавна собственост, от жилищния фонд на Министерство на отбраната, с наемодател Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ и Заповед № 645/19.04.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, в недвижим имот – частна държавна собственост, с предоставени права за управление на Министерството на отбраната - Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ /АЧДС № 7934/11.05.2022 г./, а именно – апартамент № ., самостоятелен обект в сграда, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, и принадлежащо мазе № .., находящ се в [населено място], [улица], вх. .., ет. .. е настанен Т. Г. Д. с местослужене – НПЦВМЕАММ към ВМА – [населено място], със седалище Военно оръжие II степен – [населено място], заедно със съпругата му – В. Т. Д., за срока на трудовото правоотношение.

Със заповед № ЛС-35/22.12.2022 г. на началник на Военно окръжие I степен – Стара Загора, е прекратено трудовото правоотношение с цивилен служител Т. Г. Д., считано от 01.01.2023 г.

Изпратено е едномесечно писмено предизвестие изх. № 3723/28.03.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ до Т. Г. Д. относно прекратяване на сключения със същия договор за ползване под наем на описания по-горе недвижим имот, като на наемателя е указано да го освободи в срок, а в случай, че не го освободи доброволно, е предупреден за производството по чл. 80а ЗДС. Като основания за прекратяване на договора са посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 4 и т. 5 от същия и чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. – поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, на служебното или трудовото правоотношение в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, и поради изтичане срока на настаняване, като последното е за срока на трудовото правоотношение съгласно заповедта за настаняване. Предизвестието не е получено от адресата му, като е извършено посещение на адреса на жалбоподателя, съответстващ на процесния имот, в интервал от повече от седмица три пъти, от които единият е в почивен ден, като е залепено и уведомление на входната врата, без данни в указания срок лицето да се е явило за получаване на уведомлението.

Със Заповед № ЗС-7/14.02.2024 г. на Министъра на отбраната на Република България, издадена в условията на заместване от Заместник-министъра на отбраната А. З. съгласно Заповед за заместване № ОХ-124/05.02.2024 г., се изземва от Т. Г. Д. описания по-горе имот, определен е и срок за доброволното освобождаване на имота – до 29.03.2024 г., при неспазването на който е и насрочено принудително изземване по административен ред на 05.04.2024 г. в 12:00 ч. Като мотиви за издаването на заповедта на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост е посочено, че предизвестието се счита за връчено по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК. Прието е, че Т. Г. Д. задържа имота на отпаднало правно основание, тъй като същият не попада в категорията правоимащи лица по смисъла на чл. 226б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Прието е също, че имотът не е освободен и не е предаден по установения ред на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес срещу акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол, в установения от закона срок.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Заместник – министъра на отбраната /в условията на заместване поради командироване на Министъра на отбраната на Република България съгласно Заповед за заместване № ОХ-124/05.02.2024 г., издадена от същия, и заповеди за командироване, ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС/ в установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/ и при липсата на процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето – адресат на акта /чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. и чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК/.

Не са налице основания за прогласяване нищожността на заповедта съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяната й съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

На второ място, на анализ подлежи издадена ли е оспорената заповед в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС „имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.“.

Анализът на цитираната разпоредба сочи, че законосъобразността на упражненото от министъра правомощие е обусловено от обективирането на сложен фактически състав, включващ няколко предпоставки: 1. да се касае за недвижим имот, който е държавна собственост; 2. същият да е предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; 3. имотът да се държи или владее от адресата на заповедта и 4. това да се осъществява без основание или на отпаднало основание, или 5. имотът да се ползва от адресата на заповедта не по предназначение.

Страните не спорят относно наличието на първите три елемента от описания фактически състав на чл. 80а, ал. 1 ЗДС.

На изследване подлежи обстоятелството държи ли се процесният имот от жалбоподателя Т. Г. Д. на отпаднало основание. Не е спорно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.01.2023 г., Т. Г. Д. е бил навършил 65-годишна възраст и е ползвал процесния имот под наем по силата на договор.

Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. „лицата, заварени като наематели на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната по отм. § 165 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /обн., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2001 г./, имат право да ги ползват пожизнено под наем, ако: 1. /доп. - ДВ, бр. 76 от 2011 г., в сила от 30.09.2011 г./ са на възраст над 65 години; и 2. /отм. - ДВ, бр. 76 от 2011 г., в сила от 30.09.2011 г./ 3. /доп. - ДВ, бр. 76 от 2011 г., в сила от 30.09.2011 г./ те и членовете на техните семейства не притежават на територията на страната собствен имот, годен за постоянно обитаване; и 4. /доп. - ДВ, бр. 76 от 2011 г., в сила от 30.09.2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., в сила от 07.12.2012 г./ те и членовете на техните семейства не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г.“. За придобиване право на пожизнено ползване на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната под наем са въведени няколко кумулативно изискуеми предпоставки /съюз „и“/, които следва да са налице по отношение на лица, които към момента на влизане в сила на разпоредбата – 30.09.2011 г., са заварени като наематели на съответното жилище.

В случая Т. Г. Д. е бил ползвател на процесния имот още от 1993 г. Липсват доказателства, че същото това лице или членовете на неговото семейство притежават друго недвижимо имущество - собствен имот, годен за постоянно обитаване, както и, че след 01 юни 1996 г. са прехвърлили жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване. За да възникне правото на пожизнено ползване под наем на имота по отношение на Т. Г. Д., последният е следвало да е на възраст над 65 години, но не към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, съответно – на отправяне на предизвестието или прекратяване на договора за ползване под наем, а към датата на влизане на подзаконовия нормативен акт – в случая на § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. - 30.09.2011 г. /така вж. Решение по адм. дело № 7073/2023 г. на ВАС, Четвърто отд.; Решение по адм. дело № 4969/2019 г. на ВАС, 5-чл. с-в; Решение по адм. дело № 14609/2017 г. на ВАС, Второ отд., оставено в сила с Решение по адм. дело № 11055/2019 г. на ВАС, 5-чл. с-в/.

Жалбоподателят е навършил възраст 65 години на 09.04.2022 г., което означава, че не отговаря на едно от условията § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г., а именно – по т. 1, поради което и след прекратяване на трудовото му правоотношение и предвид спазената процедура за връчване на предизвестието и изтичане на срока му, т.е. налице е и прекратяване на наемното правоотношение /чл. 24 ЗДС и чл. 20 ППЗДС, чл. 18, ал. 1, т. 4 и т. 5 от договор № ДЖ-399/19.04.2016 г. и чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г./, Т. Г. Д. държи имота на отпаднало основание.

Липсата на законови основания за правомерно ползване на жилището /имот – държавна собственост/, а именно - наличието на прекратено наемно правоотношение, е обосновала издаването на оспорената заповед по реда на чл. 80а ЗДС. Разпоредбата е императивна, поради което при условията на обвързана компетентност и след като са били налице предпоставките за това, административният орган е длъжен да издаде заповедта.

В допълнение следва да се посочи, че в производството по оспорване на заповед за изземване на недвижим имот по чл. 80а ЗДС не се извършва проверка за законосъобразност на прекратяване на наемните правоотношения между страните по договора за наем на недвижимия имот. Тези правоотношения имат облигационен характер и възникналите във връзка с тях спорове са подсъдни на общите, а не на административните съдилища. Така вж. Решение по адм. дело № 6510/2019 г. на ВАС, 5-чл. с-в.

В този смисъл и след извършване на „теста на справедлив баланс“ се констатира, че не е налице неспазване на чл. 8, § 1 и § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Намесата в правото на жилище е в съответствие със закона и преследва легитимна цел, още повече, че в случая жилището не е собствено, а е предоставено от публичен държавен ресурс /Решение по адм. дело № 8657/2021 г. на ВАС, Четвърто отд./, като с изземването му от лице, което го държи на отпаднало основание, се гарантира и правото на другите, предвидени в закона правоимащи лица, т.е. намесата е необходима в едно демократично общество, защото „отговаря на належаща обществена нужда“.

Не са налице основания за отмяна на заповедта съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

Заключение: оспореният акт е издаден законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въпреки изхода от спора разноски в полза на ответника не се дължат, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Г. Д. срещу Заповед № ЗС-7/14.02.2024 г. на Министъра на отбраната на Република България, издадена в условията на заместване от Заместник-министъра на отбраната А. З..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.