Р Е Ш Е Н И Е
№…………../26.10.2017г.
гр.София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на
тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Юлия Асенова, разгледа докладваното от съдията гр. дело №13524 по описа за 2013г и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искове на Т.Б.И. и П.И.И. предявени
срещу „Н.Б.– НВ“ ЕООД за заплащане на основание чл. 92 от ЗЗД на сумата
от 21 500,00 евро – неустойка съгласно точка VI
от договор за учредяване на право на строеж, сключен с нот.акт № 113, том II, рег. № 5771, дело № 287/2009г. по описа на нотариус В.И.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.10.2013г. до окончателното
й изплащане и разноските.
В
исковата молба ищците твърдят, че като собственици на УПИ VIII-619, кв. 51, по плана на град София, район Подуяне,
местността „Хаджи Димитър“, ул. „*********, сключват с ответника на 20.05.2009г
договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нот.акт № 113, том II, рег. № 5771, дело № 287/2009г. по описа на нотариус В.И.,
по силата на който му учредяват право на строеж в гореописани имот на НИСКО
ЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, съдържаща 8 броя апартаменти, 2 броя ателиета, 3 броя
магазини и подземни гаражи, като си запазват правото на строеж в
новоизградената сграда за 2 броя Апартаменти /мезонети/ и две паркоместа.
Съгласно точка VI от договора,
ответникът трябва да извърши строителството на сградата и да осигури
въвеждането й в експлоатация в срок от 24 месеца, считано от датата на
подписване на строителната линия за строежа, а при неизпълнение дължи неустойка
в размер на 1000,00 евро месечно за целия срок на забавата, но не повече от 24
месеца. Протоколът за откриване на строителната линия е подписан на
19.06.2009г, с оглед на което сградата е следвало да бъде въведена в експлоатация
до 19.06.2011г. Вместо това тя е въведена в експлоатация на 26.03.2013г. съгласно
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 326/26.03.2013г на СО,
ДОСК. За забавата в размер на 21 месеца и 7 дни ищците считат, че ответникът им
дължи уговорената в договора неустойка в размер на 21 500,00 евро.
Ответникът
не оспорва, че с ищците са страни по цитирания в исковата молба договор, че
протоколът за откриване на строителната линия е подписан на 19.06.2009г, както
и че сградата е въведена в експлоатация на 26.03.2013г. Твърди, че за забавата
е резултат от наличие на форсмажорни обстоятелства – 94 дни с температура по 0
градуса и забава на кредиторите, които необосновано отказват необходимо
съдействие и не оправдано не са приели предложеното изпълнение. Посочва се, че
по желание на ищците и въз основа на сключено споразумение от 30.06.2011г.,
извън одобрения проект, е извършено изграждане на 4 капандури и преработка на
помещения, преградни стени, санитарни възли и свързани с тях допълнителни СМР в
техните обекти. Въпреки, че измененията са по тяхно искане, за което са
подписали декларации съгласно чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, забавят подписването на
преработените проекти до 02.09.2011г. Не са изпълнили и задължението си да закупят
допълнителни обекти в сградата, което е усложнило функционално и инсталационно
проекта на сградата и е затруднил предварителните схеми на финансиране и
изграждане. Отделно от това с писмо от 23.06.2011г. са уведоми, че срокът от 24
месеца, за въвеждане на обекта в експлоатация се удължава с три месеца от
19.06.2011г до 21.09.2011г поради 94 дни с температура по 0 градуса в периода
от 01.10.2009г до 01.03.2011г. съгласно справка на НИМХ към БАН от 23.06.2011г.
На 14.07.2011г и 15.07.2011г е изготвен за подписване и подписан в период от
една седмица от всички собственици на имоти с изключение на ищците Акт образец
15. За съставянето на акта ищците били канени многократно по телефона, но
отказвали да го подпишат. С нотариална покана от 13.12.2011г. уведомили
ответника, че има неизпълнени довършителни работи и е в забава за издаване на
удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. В отговор с покана от
16.01.2012г са поканени да подпишат акт образец 15, на която покана също са
отказали съдействие. В крайна сметка Акт образец 15 е подписан на 08.02.2013г,
след подписване на договор за спогодба от 05.02.2013г, а сградата е въведен в
експлоатация на 26.03.2013г.
В
допълнителната искова молба ищците оспорват да са канени с писмена покана да
подпишат акт образец 15 съгласно изискванията на чл. 5 от Наредба №
3/31.07.2003г за съставяне на актовете и протоколите по време на
строителството. Посочват, че не е спазена и процедурата по чл. 5, ал.3 от
Наредба №3, актът да се подпише от органа издал разрешението за строеж. Твърдят
и че към 15-17.2011г актът не е подписан, тъй като ответникът не е бил съгласен
към него да се приложи списък с констатираните от ищците некачествено извършени
и неизвършени СМР. Подписването на Акт образец 15 без забележки по некачествено
изпълните и неизпълнени СМР, би съставлявало приемане на нещо различно от
дължимото, тъй като обектите не са били изградени в степента на завършеност
съгласно Приложение №1 към Предварителния договор. До подписване на Акт образец
15 се стига след сключван на спогодбата от 05.02.2013г., с която са постигнати
взаимни отстъпки. С оглед изложеното се счита, че дори да се приеме, че е
налице отказ да се подпише акт образец 15, то този отказ е правомерен. По
отношение на форсмажорните обстоятелства, се счита, че след като в Република
България падането на температурите под 0 градуса през зимния сезон е обичайно
явление, то не може да съставлява форсмажорно обстоятелство, тъй като не е
непредвидимо. Дори да се приеме, че е форсмажорно обстоятелство за неговото
настъпване ищците не са надлежно уведомени, тъй като поканата от 23.06.2011г не
им е връчена. Считат, че температурите под 0 градуса не са повлияли на
строителния процес, тъй като грубия строеж е извършен предходната година, без
забавяне, а довършителните работи, са извършвани вътре в сградата, при наличие
на оградни стени, покрив, дограма и изолация. Оспорват с договора да са поемали
задължение да закупят допълнителни обекти в сградата. Считат, че клаузата на
чл.4, ал.4 от предварителния договор задължава строителя да не предлага за продажба
за срок от 12 месеца допълнителни два обекта в сградата, но не ги задължава да
ги купят. След съставяне на Акт образец 14, ответникът е могъл да продаде
имотите на когото желая и за цена каквото прецени.
В
допълнителния отговор се посочва, че освен устни покани, до ищците е отправена
и писмена покана от 16.01.2012г. Към тази дата ищците живеят в сградата от
02.08.2011г, факт който се признава от тях в констативния протокол от
20.02.2012г. На 03.07.2012г са поканени отново, а на 14.12.12г. са поканени за
трети път. До хипотезата на чл. 170, ал.2 от ЗУТ не се е стигнало, тъй като по
искане на ищците са направени промени в инвестиционния проект – капандурите в
техните мезонети и без подписване на необходимите документи от тях, строежът не
може да бъде приет.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
За да се породи отговорността на страната да плати
неустойката по договора съгласно чл. 92 ЗЗД, е необходимо да са налице следните
предпоставки: да съществува договорно задължение, чието неизпълнение да е
обезпечено със задължение да се плати неустойка; обезпеченото с неустоечната
клауза задължение да не е изпълнено. Страните са тези, които уговарят кое
главно задължение се обезпечава с неустойка, както и формата на неизпълнение,
която прави задължението за неустойка изискуемо. Фактът на неизпълнението прави
задължението за неустойка изискуемо.
Между страните няма
спор, че с нот.акт № 113, том II, рег. № 5771, дело
№ 287/20.05.2009г. по описа на нотариус В.И. ищците като собственици на УПИ VIII-619, кв. 51, по плана на град София, район Подуяне,
местността „Хаджи Димитър“, ул. „*********, сключват с ответника договор за
учредяване на право на строеж, по силата на който му учредяват право на строеж
в гореописани имот на НИСКО ЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, съдържаща 8 броя
апартаменти, 2 броя ателиета, 3 броя магазини и подземни гаражи, като си
запазват правото на строеж в новоизградената сграда за 2 броя Апартаменти
/мезонети/ и две паркоместа. Съгласно точка VI
от договора, ответникът трябва да извърши строителството на сградата и да
осигури въвеждането й в експлоатация в срок от 24 месеца, считано от датата на
подписване на строителната линия за обекта, а при неизпълнение дължи неустойка
в размер на 1000,00 евро месечно за целия срок на забавата, но не повече от 24
месеца.
С
клаузата на точка VI от договора за
учредяване на правото на строеж страните уговарят неустойка за неточното изпълнение
във времево отношение на задълженията на строителя да въведе сградата, в която
се намират обектите на ищците в експлоатация, а въвеждането на сградата в
експлоатация не може да бъде изпълнено преди построяване на обектите.
Следователно с неустойката се обезпечава и точното изпълнение на задължението
на изпълнителя да построи обектите, по начин да бъде изработеното годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение и за да може да бъдат
те въведени в експлоатация – арг. от чл. 261 ЗЗД.
Протоколът
за откриване на строителната линия е подписан на 19.06.2009г., с оглед на което
строителството е следвало да приключи и сградата да бъде въведена в
експлоатация съгласно уговореното между страните до 19.06.2011г.
Сградата
е въведена в експлоатация на 26.03.2013г. съгласно Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 326/26.03.2013г.
Спорът
между страните се концентрира относно причините за забавата и дали те могат да
се вменят във вина на ответника.
Ответникът
твърди, че няма вина за забавата, тъй като през време на строителството има 94 дни с температура под 0
градуса, че ищците като кредитори, необосновано отказват необходимо съдействие
и не оправдано не приемат предложеното изпълнение и че по тяхно желание и въз
основа на сключено споразумение от 30.06.2011г., извън одобрения проект, е
извършено изграждане на 4 капандури и преработка на помещения, преградни стени,
санитарни възли и свързани с тях допълнителни СМР в техните обекти.
Форсмажорните
обстоятелства съгласно чл. 306, ал.2 от
ТЗ са непредвидени или непредотвратими събитие от извънреден характер,
възникнали след сключването на договора, които оказват влияние върху
изпълнението като го забавят или водят до невъзможност да се изпълни изцяло и
ли частично първоначално дължимото. Непредвидени са обстоятелствата, които при
полагане на дължимата грижа от страна на търговеца, не могат да бъдат
предвидени, преди да настъпят, а дори и да са предвидими не мога да бъдат
преодолени, независимо от положените усилия.
Представената
по делото справка от НИМХ при БАН установява, че в периода 01.10.2009г –
01.03.2011г. за района на град София има общо 94 дни със средна денонощна
температура на въздуха под 0 градуса. Въпреки това настоящия състав счита, че
това обстоятелство не може да се субсумира под дефиницията на чл. 306 от ТЗ за
непреодолима сила. Това е така, защото по делото няма спор, че за ответника
сделката, сключена с ищците е търговска, тъй като е свързана с упражняваното от
него занятие (чл. 286, ал.1 от ТЗ). Грижата, която търговецът следва да полага
за изпълнение на поетите от него задължение е с по-засилен интензитет от
грижата на добрия стопанин. Тази грижа включва притежаването на специални
познания, които да му позволяват във всеки отделен случай да преценява с кое
свое поведение в най-висока степен би удовлетворил онези конкретни изисквания,
отнасящи се до качеството с което следва да бъде извършена дадена работа или
услуга. Търговецът по дефиниция е професионалист, т. е. носител на специални
знания в съответната търговска област. Следователно в процесния случай от
търговеца ответник може обосновано да се очаква, че като се задължава да
построи една страда в срок от 24 месеца в конкретен интервал, считано от
подписването на протокола за определяне на строителна линия и ниво на строежа и
до приемането на постройката със съответното разрешение за ползване, той е
можел отнапред да съобрази, че през време на строителството ще има поне два
зимни сезона. Ноторно известно е също и че град София се намира в климатична област,
при която през зимните месеци често температурата на въздуха е около или под 0
градуса. Следователно ответникът е могъл така да организира работата си, че да
спази уговорения краен срок за предаване на жилищната сграда със съответното
разрешение за ползване и да не изпада в обективна невъзможност да изпълни това
свое задължение, поради ниските средноденонощни температури през двата зимни
сезона. В този смисъл е и задължителната практика по чл. 290 ГПК обективирана в
Решение № 200 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 545/2012 г., I т. о., ТК. Дори
да се приеме, че 94 дни с ниски средноденонощни температури през двата зимни
сезона съставляват форсмажорно обстоятелство за неговото настъпване ищците не
са надлежно уведомени, тъй като поканата от 23.06.2011г няма данни да им е връчена.
А съгласно чл. 306, ал.3 от ТЗ ответникът е следвало в подходящ срок да уведи
писмено ищците за настъпилата непреодолима сила и за възможните последици от
нея за изпълнението на договора, в противен случай отговаря за настъпилите
вреди.
Неоснователно
е и възражението, че ищците са в неизпълнение на задължението си да закупят
допълнителни обекти в сградата, което е усложнило функционално и инсталационно
проекта на сградата и е затруднило предварителните схеми на финансиране и
изграждане. Това е така, защото клаузата на чл.4, ал.4 от предварителния
договор задължава строителя да не предлага за продажба магазин около 30,00
кв.м. и апартамент С1 на първия етаж в сградата за срок от 12 месеца. Клаузата
не задължава ищците да закупят тези обекти. В светлината на изложеното по-горе,
че ответника като търговец е носител на специални знания в съответната
търговска област, следва да се приеме, че последният е оценил риска и е приел
да построи сградата без да е уредил предварителната продажба на всички
самостоятелни обекти в нея. Отделно от това след съставяне на Акт образец 14,
ответникът е могъл да продаде имотите на когото желае и за цена каквото
прецени. Възраженията свързани с допълнителните усложнения при проектирането и изграждането
на сградата и инсталациите в нея, свързани с допълнителните два обекта,
настоящия състав не обсъжда, тъй като те се релевират за първи път едва в
писмените бележки, което е процесуално недопустимо.
Между
страните не е спорно, че със споразумение от 30.06.2011г., ищците възлагат на
ответника извън одобрения инвестиционен проект, изграждане на 4 капандури,
вместо предвидените табакери и преработка на помещения, преградни стени,
санитарни възли и свързани с тях допълнителни СМР в техните обекти. Измененията
в одобрения инвестиционен проект съгласно споразумението от 30.06.2011г съдът
намира за съществени съгласно чл. 154, ал.2 от ЗУТ, тъй като налагат променя в
покривната конструкция и променят вида и местоположението на общи инсталации
(предвиждат проектиране и изграждане на водопровод и канал до стаите за
„творческа работа“ към апартаменти А3 и С3 на кота +14,60). Реализирането на
допълнителните СМР налага издаване на допълнително разрешение за строеж въз
основа на изменение на инвестиционния проект, придружено от искане на
възложителя и нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица (така чл.
154, ал. 5 от ЗУТ). Без тях сградата не може да бъде приета и въведена в
експлоатация с Акт образец 16 - арг от чл. 178, ал.3, т.1 от ЗУТ. Видно от отразяването
на гърба на разрешението за строеж №28 от 01.06.2009г, промените са счетени за
съществени и от общинската администрация, която е провела процедурата по чл.
154, ал.5 от ЗУТ. По тези съображения съдът не кредитира изводите на вещото
лице в допуснатата СТЕ, че промените не са изисквали проектантско разрешение,
издаване на допълнение на разрешението за строеж и промяна на покривната
конструкция, тъй като то противоречи на останалите събрани по делото
доказателства и изискванията на ЗУТ.
Възложените
със споразумението допълнителни СМР, при наличие на вече настъпила забава от
страна на строителя да въведе обекта в експлоатация и след като измененията са
от такова естество, че без спазване на административната процедура по
одобряването им, сградата не може да бъде въведена в експлоатация (арг. от чл.
178, ал.3, т.1 от ЗУТ), налагат извода, че споразумението от 30.06.2011г
анексира договора за учредяване на правото на строеж от 20.05.2009г в частта
относно срока за въвеждане на сградата в експлоатация. Правно нелогично е да се
очаква, че сградата ще бъде въведена в експлоатация на 19.06.2011г, след като
се възлагат допълнителни СМР, чието изпълнение нормативно и технически изисква
допълнително време. Споразумението от 30.06.2011г. не предвижда нов краен срок
за въвеждане на сградата в експлоатация. Следователно за поставянето на
изпълнителя в забава е необходима покана от страна на възложителя – арг. от чл.
84, ал. 2 от ЗЗД.
Най-ранната
покана отправена към строителя от ищците, съдържаща в себе си искане за
съставяне на акт образец 15 и въвеждане на сградата в експлоатация е
изпратеното на електронния адрес на ответника писмо от 07.12.2011г. Към тази
датата следва да се приеме, че строителството и на допълнително възложените СМР
е изпълнено. Това е така, защото страните не са в спор, че ищците са подписали
книжата, необходими за допълване на разрешението за строеж на 02.09.2011г, а
допълнението на разрешението за строеж е издадено на 14.09.2011г (последното е видно от отразяването на гърба на разрешението
за строеж №28 от 01.06.2009г). За реализирането на промените са необходими 14
работни дни съгласно основното и допълнителното заключение на СТЕ. Заключението
в тази му част се кредитира от настоящата инстанция, тъй като съдът не
разполага със специални знания, въз основа на които да приеме друг извод за
продължителността на строителния процес по изпълнение на промените съгласно
допълнението на разрешението за строеж. Вярно е, че към този момент съгласно
удостоверение №70-00-714 от 12.08.2010г издадено на основание чл. 181, ал.2 ЗУТ, сградата е изградена до етап „груб строеж“, с изпълнена покривна
конструкция, оградни и преградни стени, частично изпълнена външна изолация,
изградени ел. и ВиК инсталации, частично монтирана ОВ инсталация и ПВЦ дограма,
поради което за реализирането на допълнителните СМР са били необходими и
дейности по разрушаване. Следва да се посочи, че въпреки оспорването,
ответникът не ангажира други доказателства в подкрепа на възражението си, че за
изпълнението на тези СМР е било необходимо повече време, поради което и
твърденията му в писмената му защита не мога да бъдат споделени.
Ответникът
не оспорва получаването на поканата, но твърди, че съставянето на акт образец
15, респ. въвеждането на сградата в експлоатация са забавени по вина на ищците,
които не са оказали необходимото съдействие за това. Възражението е за забава
на кредитора.
Съгласно
чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава
само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в
неизпълнение. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или
несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. За да се
освободи от отговорност за своята забава в хипотезата на чл. 95, ал. 1 от ЗЗД,
длъжникът следва да установи, че точното изпълнение на неговото задължение е
било обусловено от определено съдействие от страна на кредитора, което не му е
било оказано или изпълнението не е било прието от кредитора, без основателна
причина /така и Решение № 164 от 3.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1890/2014 г., I
т. о., ТК/.
Съдействието,
което възложителят дължи е да приеме изработеното - чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на
изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Изработеното
съответства на поръчаното, когато то е годно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение и няма недостатъци – арг от чл. 261 и от чл. 265 ЗЗД. За
това съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поръчващият следва да прегледа работата и да
изчерпи всичките си възражения за неправилно, неточно изпълнение, в противен
случая, работата се счита за приета, т.е. за одобрена без недостатъци съгласно
чл. 264, ал. 3 ЗЗД и в последствие за тези недостатъци не може да се търси
отговорност на изработващия. Ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа е с недостатъци, за
възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно
предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности. Но освен в хипотезата на чл.
265, ал.2 ЗЗД, поръчващият не може да откаже да приеме предложеното му
изпълнение, дори и изработеното да се отклонява от поръчката или да е с
недостатъци. В обобщение, забава на възложителя да приеме изработеното ще е
налице, ако до него е отправено предложение да приема работата, което е годна
за обичайното й или договорено ползване и няма съществени недостатъци, но
въпреки това той не се явява да приеме изработеното.
При
договора за строителство, който е разновидност на договора за изработка, участниците в строителството приемат, че
строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 и
условията на сключения договор със съставянето на Акт образец 15 – арг. от чл.
176, ал. 1, изр. посл. от ЗУТ, във вр. с чл. 7, т. 15 от Наредба № 3/2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителство. Следователно с Акт
обр. 15 се извършва юридическото предаване на работата от изпълнителя на
възложителя. По аргумент от изложеното по-горе възложителят е длъжен да участва
в процедурата по съставяне на акта. Той следва да прегледа изработеното, да
провери съответствието му с одобрените инвестиционни проекти и условията на
сключения договор и ако няма забележки да приеме работата. При наличие на изпълнение,
което е с недостатъци, възраженията на възложителя за неправилно, неточно
изпълнение на работата, следва да бъдат отразени в акта. Той може да откаже да
подпише Акта само, ако изработеното се отклонява съществено от поръчката или са
налице толкова съществени недостатъци, че изработеното не може да служи за
обикновеното или договореното предназначение.
По
делото не е представен Акт образец 15, който се твърди, че е съставен на 14
-15.07.2011г, от всички участници в строителството с изключение на ищците. Не
са ангажирани доказателства и че ищците са канени за неговото съставяне. При
неблагоприятни последици на доказателствата тежест, която е за ответника,
следва да се приема, че такъв акт не съществува. Отделно от това съставянето му
е и правно нелогично действие, тъй като към този момент не са били извърши
допълнителните СМР възложени съгласно споразумението от 30.06.2011г.
С
нотариална покана от 13.12.2011г ищците уведомяват ответника, че има
неизпълнени довършителни работи и е в забава за издаване на удостоверение за
въвеждане на сградата в експлоатация. В поканата ищците заявяват на ответника,
че считат, че строежът не е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти
заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал.
1 и 3 и условията на сключения договор, тъй като са налице подробно изброените
в поканата некачествено извършени и неизвършени СМР. Посочено и че до
отстраняването им, не може да бъде съставен Акт образец 15.
С
покана от 16.01.2011г. ответникът кани ищците, да подпишат необходимите
документи свързани с акт образец 15 на 20.01.2012г от 16:00 часа в кантората на
нотариус И.Н..
От
констативен протокол от 20.01.2012г. съставен от нотариус И.Н., се установява,
че страните ищците и ответника се съгласяват да се извърши оглед на място в
присъствие на страните и представител на независимия строителен надзор на 23.01.2012г,
за отстраняване на евентуално констатирани некачествени и липсващи СМР.
Съгласно
констативния протокол от 28.02.2012 на строителния надзор, констатираните при
оглед недостатъци по обектите на ищците, не са съществени и не съставляват
основание за отказ да се състави акт образец 15. Въпреки това до 07.06.2012г,
участниците в строителството не предприемат действия за съставяне на Акт
образец 15.
С
нотариална покана от 07.06.2012г. ищците канят ответника в кантората на
нотариус Д.Т., за съставяне на Констативен акт – образец 15, към който да се
приложи списък с неизпълнени СМР и некачествено изпълнени СМР и да се определи
срок за тяхното отстраняване.
В
констативен протокол от 03.07.2012г., съставен от Н.С.–помощник нотариус по
заместване на Д.Т., нотариус с район на действие, района на Софийския районен
съд, е отразено представянето от адвоката на управителя на „Н.Б.– ВН“ ЕООД на Т.И.
и процесуалния и представител адв. К., на Констативен акт образец 15 за обект
„Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ в град София, местността ж.к. ********,
УПИ VIII-619, ул. „*********. Актът е отказан да бъде подписан
от ищците, тъй като е с датата 15.07.2011г, за подписването на който не са
канени; към тази дата те не са били запознати със строителната документация до
акт 15; същият не е подписан от техническия ръководител на сградата М.А.На
поканата на представителя на ответника, ищцата да се запознае с документите в
кантората му, ищцата заявява, че ще се снабди с тях от общината.
До
подписване на акт образец се стига едва на 08.02.2013г. след сключване на
договор за спогодба между страните, съгласно който строителя поема задължение
да отстрани за своя сметка описаните в приложение №1 към договора некачество
изпълнени СМР.
От
съвкупната преценка на посочената кореспонденция между страните се налага
извода, че до 03.07.2012г. ответникът в качеството му на строител по договора
за учредяване на правото на строеж от 20.05.2009г. е в забава по отношение на
задължението си да предаде обектите на ищците. Това е така, защото до този
момент, той не е предлагал, не е канил ищците да съставят Акт образец 15.
Единствено такова изявление на ответника се съдържа в поканата от 16.01.2011г,
но видно от констативния протокол от 20.01.2012г, на срещата не е предлагано
съставяне на такъв акт, а единствено е постигнато съгласие страните да извършат
оглед на обектите на ищците за констатиране на неизпълнени и некачествено изпълнени
СМР. Видно от протокола отразяващ изявленията на страните на срещата проведена
на 03.07.2012г. ответникът предлага на ищците в качеството им на възложители
съставянето на акт образец 15, като такъв документ физически е представен за
подпис. До подписване на акта не се стига, тъй като: според ищците документът е
с датата 15.07.2011г, за която дата не са канени; към тази дата те не са били
запознати със строителната документация; същият не е подписан от техническия
ръководител на сградата М.А.Настоящият състав счита, че нито едно от посочените
основание не дава право на ищците в качеството им на възложители да откажат да
подпишат предложения им Акт образец 15. Дори да се приеме, че предложения за
подписване акт е с различна дата, това не е пречка за приемане на изпълнението,
защото при подписване на документа, ищците следва да посочат датата, на която
са извършили действието. Не съставлява основание за отказ, обстоятелството, че
не са били поканени писмено. Инициативата за съставяне на актовете в
строителството съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/2003г може да изхожда от
всяка една от страните в строителния процес. Формата на поканата също не следва
да се абсолютизира. Формата е за доказване, а не за валидност на действието и
основно е необходима, за да може в хода на административната процедура по
заместване, изправната страна да докаже пред органа, издал разрешението за
строеж, че е поканила отказващата да подпише акта страна, за неговото съставяне.
Не е основание да се откаже съставяне на акта и липсата на подпис на
техническия ръководител на обекта. В закона няма предвидена поредност на
поставянето на подписите на участниците. Не дават основание да се откаже
подписване на акта и констатираните от страните недостатъци и некачествено
извършени СМР. След като по делото няма спор, че неизвършените и некачествено
извършените СМР не мога да се квалифицират като съществени, т.е. такива, които
да определят работата като негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение (няма твърдения, че обектите не са построени или че вместо
възложените за изграждане обекти са построени други, или с толкова).
Следователно с отказа да се състави акт образец 15, ищците като възложители
неоправдано неприемат предложеното им изпълнение и изпадат в забава. С изпадане
на ищците като кредитори в забава, длъжникът се освобождава от последици на
собствената си забава. Такава последица е отговорността му да заплати неустойка
за забавеното изпълнение на задължението си да въведе обектите в експлоатация
съгласно точка VI от договора за
учредяване на правото на строеж от 20.05.2009г.
С
оглед изложеното исковете са явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
При
този изход на спора, право на разноски има само ответникът. Последният доказва
направата на разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за СТЕ в общ
размер на сумата от 2000,00 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на
Т.Б.И., ЕГН ********** и П.И.И. с
ЕГН ********** *** предявени срещу „Н.Б.– НВ“ ЕООД, ЕИК********и
адрес: град София, ул. „********офис 5 за
заплащане на основание чл. 92 от ЗЗД на сумата от 21 500,00 евро –
неустойка съгласно точка VI от договор за
учредяване на право на строеж, сключен с нот.акт № 113, том II, рег. № 5771, дело № 287/2009г. по описа на нотариус В.И..
ОСЪЖДА Т.Б.И., ЕГН **********
и П.И.И. с ЕГН ********** *** да
заплатят на „Н.Б.– НВ“ ЕООД, ЕИК********и адрес: град София, ул. „********офис
5 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 2000,00 лева – разноски за производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: