Определение по адм. дело №996/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е за проверка за допустимост по реда на чл.159 от АПК.

Производството е образувано по жалба от „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК ***, с представители П. И. Б.-С. и М. С. К. /поотделно/, чрез адв. Е. Д. – А. против Разрешение за строеж № 61/29.04.2024 г. издадено от главен архитект на Община Варна, с което на „МАК – Н.“ ООД, ЕИК *** е разрешено да се извърши строеж - Сграда със смесено предназначение, находящ се в УПИ І-151 – „за смесено предназначение“ /с [идентификатор]/, ***., [населено място].

Жалбоподателят с молба № 8975/29.05.2025 г., уточнена в съдебно заседание на 25.07.2025 г. посочва, че правния му интерес се основана на чл.149, ал.2, т.2, вр. чл.39, ал.2 ЗУТ. Въпреки, че съгласно експертизата на вещото лице, „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД не е заинтересовано лице по смисъла на закона счита, че при реализирането на строежа, който е одобрен с издаденото Разрешение № 61/29.04.2024 г. ще бъдат сериозно застрашени правата и законните интереси на жалбоподателя, а именно ще се ограничи свободния достъп до собствения на жалбоподателя недвижим имот. Налице е неприключило производство по адм. дело № 150/2025 г. в Адм. съд – Добрич относно оспорване на Заповед № Г-319/30.08.2016 г. на зам. – кмета на Община Варна и е депозирана жалба, по която е образувано адм. дело № 1536/2025 г. на Административен съд – Варна, относно оспорване на заповед от 1988 г., изменена със заповед от 2000 г., с които улицата, която е между двата имота е станала частна собственост. В случай, че се установи с влезли в сила съдебни решения, че заповедите по посочените дела са незаконосъобразни, издаденото разрешение за строеж, което се оспорва, би било нищожно. Отправено е искане за отмяна на оспореното разрешение за строеж и присъждане на сторените разноски. С молба № 9556/09.06.2025 г. е отправено искане адм. дело № 996/2025 г. на Адм. съд – Варна да се спре до приключването на адм. дело № 150/2025 г. на Адм. съд – Добрич.

Ответник – главен архитект на Община Варна, чрез гл. юрисконсулт С. И. счита жалбата за недопустима на основание чл.159, т.4 от АПК, тъй като у жалбоподателя не е налице правен интерес, защото не е собственик или носител на вещни права на поземления имот, за който е издадено разрешение за нов строеж на сграда. По изложените съображения счита, че не са налице предпоставки за спиране на съдебното производство.

Съдът след като се запозна представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед № Г-319/30.08.2016 г. на зам. – кмет а Община Варна е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за УПИ І-151 „за смесено предназначение“, ***, [населено място] /л. 68 адм. преписка/. Заповедта е оспорена от „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД, образувано е адм. дело № 1822/2024 г. по описа на адм. съд – Варна. Поради отвод на съдиите в Адм. съд – Варна с Определение № 3712/08.04.2025 г. по адм. дело № 3260/2025 г. на ВАС делото е изпратено на Адм. съд – Добрич за разглеждане. В Адм. съд – Добрич по жалбата е образувано адм. дело № 150/2025 г. В подадени молби №11657/22.07.2024 г. и № 13666/01.10.2024 г. по адм. дело № 1822/2024 г. на Адм. съд – Варна жалбоподателят е заявил, че оспорва освен заповедта за ПУП и издаденото Разрешение за строеж № 61/29.04.2024 г.

С Определение № 761/02.05.2025 г. по адм. дело № 150/2025 г. на Административен съд – Добрич делото е разделено и в частта относно оспорване от „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД на Разрешение за строеж № 61/29.04.2024 г. на главния архитект на Община Варна делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна с писмо изх. № 280/02.05.2025 г.

С разпореждане [номер]/20.05.2025 г. по адм. дело № 996/2025 г. на Адм. съд – Варна е предоставена възможност на жалбоподателя да обоснове правния си интерес от оспорването, като представи доказателства, че е сред лицата по чл.149, ал.2, т.1-4 ЗУТ. Жалбоподателят с молба № 8975/29.05.2025 г., уточнена в съдебно заседание на 25.07.2025 г. е посочил, че правния му интерес се основава на чл.149, ал.2, т.2 вр. чл. 39, ал.2 ЗУТ.

Съгласно [нотариален акт], том VII, Дело 2535 от 13.04.1998 г., /л.62 от адм. преписка/, ЕТ „МАК-Н.-Н. Н.“ е признат за собственик на недвижим имот, находящ се на [улица], представляващ производствено-търговски комплекс, съдържащ заведение за обществено хранене, магазин за хранителни стоки, кафе-сладкарница, цех за колбаси, с обща застроена площ 685.46 кв. м, стопански двор със застроена площ 107.80 кв. м, открити търговски площи, върху дворно място с площ 960 кв. м, съставляващо парцел ***, ***. на [населено място]. От Удостоверение № 20091113100823/13.11.2009 г. на Агенция по вписванията вписано в книгите по вписванията на 12.11.2009 г. № 164, том LХІV, рег.22731, дело 4167/12.11.2009 г. на СВ – Варна се установява, че „МАК – Н.“ ООД е придобил непарична вноска – поземлен имот с ид. ***, в [населено място], [жк], [улица], заедно с построения в имот производствено – търговски комплекс *** /л.60-61 адм. пр./. От скици за поземлен имот с ид. *** и /л. 64 адм. пр./ се установява, че имота „МАК – Н.“ ООД е вписан за собственик на имота, съгласно „Други № 164, том LХІV, рег.22731, дело 4167/12.11.2009 г. на СВ – Варна“.

Съгласно Договор от 07.12.1999 г., вписан в АВ на 10.12.1999 г., том X, №236, вх. рег. № 12461 /л. 105-107 от делото/, „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД се легитимира като собственик на магазин, находящ се в [населено място] на [улица] /в документа улицата е записана без Св. Св./, [жк], разположен на първи и втори етаж от седеметажен жилищен блок, построен на същия адрес, ведно с избени помещения на същия адрес, с обща застроена площ 999 кв. м.

От Схема № 15-345168/17.04.2019 г. на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с ид. *** издаден от СГКК – Варна, се установява, че самостоятелен обект в сграда №1, на две нива, разположен в имот с ид. *** със собственик „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД, съгласно Договор № 236, том Х, рег.12461/10.12.1999 г. на СВ – Варна е нанесен в КККР.

За преценяване допустимостта по жалбата е приета съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я кредитира като компетентно и обективно дадена. Чрез СТЕ е установено:

В Кадастралната карта и кадастралните регистри, дворното място и сградата, в която се намира имота на жалбоподателя и собствения му обект са описани по следния начин:

[ПИ] ***, [населено място], ***, [жк], [улица], вид собственост - общинска частна, вид територия Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 т), площ 1595 кв. м, [жк], *.

СОС ***, област Варна, община Варна, [населено място], район Аспарухово, [улица], ет. 1, вид собственост - частна, тип за търговска дейност, бр. нива 2, посочена в документа площ: 999 кв. м, Основна заповед - Заповед за одобрение на КККР РД-18-73/23.06.2008 г., издадена от изпълнителен директор на АГКК, собственик "ФЕСТА ХОЛДИНГ'“ АД *********, право на собственост: няма данни за идеалните части Договор № 236, том X, per. 12461 от 10.12.1999 г., вписан в Служба по вписванията – Варна.

Магазинът, собственост на „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД, съгласно Договор от 07.12.1999 г., вписан в книгите за вписване на 10.12.1999 г., том X, №236, вх. Рег.12461 на СВ - Варна, разположен на първи и втори етаж от седеметажен жилищен блок, видно от приложената към молба №9925/13.06.2025 г. схема, издадена от СГКК - [населено място], е нанесен в КККР с [идентификатор].

Съществувалите сгради в [ПИ], в който е разрешено с РС №61/29.04.2024 г. на гл. арх. на Община Варна изграждането на сграда със смесено предназначение са съборени.

Видно от строителните книжа - одобрените и съгласувани инвестиционни проекти и издаденото Разрешение за строеж №61/29.04.2024 г. на гл. арх. на Община Варна, в случая е разрешено изграждането на нов строеж.

За [ПИ], в който е разположен магазина на „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ със Заповед № Г-1116/04.12.1998 г. на кмет на Община Варна, която е за изменение на застроителен и регулационен план е урегулиран като УПИ ІІ – за жилищно строителство и магазини

За [ПИ], в който е разрешено с РС №61/29.04.2024 г. на гл. арх. на Община Варна изграждането на сграда със смесено предназначение, последният подробен устройствен план е ПРЗ за УПИ 1-151 „за смесено предназначение“,***на [населено място], одобрен със Заповед №Г-319/30.08.2016 г. на зам.-кмета на Община Варна. Този план е обжалван от „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД, за което е образувано отделно съдебно производство - адм. дело 150/2025 г. по описа на Административен съд - Добрич. Предходният подробен устройствен план за този имот е ПУП - ИЗРП, одобрен със Заповед №Г-116 от 04.12.1998 г., на кмета на Община Варна, изменен със Заповед №Г- 46/27.04.2000 г. на кмета на Община Варна по отношение отреждането на имота в І - общ. за маг. за хр. стоки и обществено хранене и отпадане на застрояването на 3 – етажна административна сграда.

Жалбоподателят не е възложител, не е собственик на земята или носител на ограничени вещни права в имота /[ПИ]/, в който е разрешено с РС № 61/29.04.2024 г. строителството на нова сграда със смесено предназначение, поради което е направен извод от вещото лице арх. С., че „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД не е заинтересувано лице по смисъла на посочената разпоредба.

На комбинирана скица, като графично приложение №1 към СТЕ, на извадка от архитектурния проект - ситуация е нанесен имота на жалбоподателя „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД в [населено място], [улица], [жк], * [населено място], съгласно Договор от 07.12.1999 г., вписан в книгите за вписване на 10.12.1999 г., том X , №236, вх. рег.12461 - с лилав цвят първият етаж на магазина, контура на втория етаж със зелена пунктирана линия и строежа, разрешен с РС № 61/29.04.2024г. на гл. арх. на Община Варна с лилава пунктирана линия. Отбелязани са идентификаторите на имотите и обектите по кадастралната карта и номерата на имотите по действащия ПУП.

Предвид установеното, жалба е недопустима по следните съображения:

Съгласно чл.149, ал.2, заинтересувани лица по ал. 1 /в случа относно издадено разрешение за строеж/ са:1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в [жк], ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Жалбоподателят е собственик на СОС с ид. ***, което се установява от Договор № 236, том X, per. 12461 от 10.12.1999 г., вписан в Служба по вписванията – Варна и Схема № 15-3451166/17.04.2018 г. на СОС с ид. ***, представени от него. В съдебно заседание на 25.07.2025 г. е заявил, че не собственик на [имот номер], което се установява и чрез СТЕ, предвид заключението, че собственик на ПИ с ид. *** е Община Варна, за който е отреден УПИ ІІ - за жилищно застрояване и магазин.

От [нотариален акт], том VII, Дело 2535 от 13.04.1998 г., /л.62 от адм. преписка/, от Удостоверение № 20091113100823/13.11.2009 г. на Агенция по вписванията, вписано в книгите по вписванията на 12.11.2009 г. № 164, том LХІV, рег.22731, дело 4167/12.11.2009 г. на СВ – Варна за „МАК – Н.“ ООД /л.60-61 адм. пр./ и от скици за поземлен имот с ид. ***/л. 64 адм. пр./, се установява, че „МАК – НЕЙЧЕВ“ ООД се легитимира като собственик на имот с ид. ***, за този имот е отреден УПИ І – за смесено предназначение със Заповед № Г-319/30.08.2016 г. на зам. - кмет на Община Варна. От Договор № 236, том X, per. 12461 от 10.12.1999 г. /л. 105-107 от делото/ и скица за СОС ***/л.103 от делото/ не се установява жалбоподателят да е с вещни права в ПИ с ид. ***. Жалбоподателят е собственик на СОС, който се намира в имот с ид. ***/УПИ ІІ-за жилищно строителство и магазини/, който е съседен на имот с ид. *** /УПИ І – за смесено предназначение/.

С процесното Разрешение за строеж № 61/29.04.202 г. на гл. арх. на Община Варна е разрешено да се извърши строеж сграда със смесено предназначение в УПИ І-151 „за смесено предназначение“ с ид. ***. В случая е разрешен нов строеж, което е установено чрез СТЕ. При нов строеж съобразно чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ собствениците на СОС в съседен имот не са сред заинтересованите лица, поради което не разполагат с право на жалба срещу издаденото разрешение за строеж. Жалбоподателят не е установил, че е собственик и носителите на ограничени вещни права в поземлен имот с ид.***, за който е отреден УПИ І-151 „за смесено предназначение“. Също така не е установил да е лице, което има право да строи в този имот по силата на специален закон, или да е налице строеж в [жк], ал. 1, относно който строеж той да е възложител или собственик на земята. От установеното следва, че не е след лицата по чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ. Съседните имоти, на имота, в който е разрешения строеж не са след заинтересованите страни по чл.149, ал.1, т.1-4 ЗУТ. Това налага извода, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването и жалбата е недопустима. В този смисъл: Определение № 2617 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11135/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 7713 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2025 г., Определение № 5314 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2025 г. и др.

Съгласно чл. чл. 149, ал.2, т.2 ЗУТ, заинтересувани лица по ал. 1 в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2. Жалбоподателят в съдебно заседание е уточнил, че е заинтересована страна по чл. 149, ал.2, т.2 ЗУТ, вр. чл. 39, ал.2 ЗУТ. Съгласно чл. 39, ал.2 ЗУТ, при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. В случая не е налице издадено разрешение за промяна на предназначението на част или на цяла сграда, поради което, жалбоподателят не попада в кръга на заинтересованите лица по по чл. 149, ал.2, т.2 ЗУТ, вр. чл. 39, ал.2 ЗУТ. Също така, в случая не разрешено преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище предвидено с чл.38, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, поради което жалбоподателите не попадат и в тази категория заинтересовани страни в производството.

С процесното РС не е разрешено преустройство на собствени обекти, помещения или части от тях, предвидено с чл.185, ал.1 ЗУТ, поради което не са налице предпоставките на чл. 149, ал.2, т.3 ЗУТ, която разпоредба предвижда, че заинтересовани страни в случаите по чл. 185, ал. 1 са собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях.

С процесното РС не е разрешено преустройство на собствени обекти, помещения или части от тях по чл.185, ал.2 ЗУТ, поради което не са налице предпоставките на чл. 149, ал.2, т.4 ЗУТ, която разпоредба предвижда, че заинтересовани страни в случаите по чл. 185, ал. 2 ЗУТ са собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Жалбоподателят е изложил, че при реализиране на предвидения строеж в имот с ид. ***, няма да има достъп до неговия имот, поради което следва да се приеме, че има правен интерес от оспорването. Този довод на жалбоподателя е неоснователен, тъй като при липса на достъп до имот, прокарване на временни пътища се осъществява по реда на чл. 190 – 191 ЗУТ, а не чрез обжалване разрешение за нов строеж.

Жалбоподателят е посочил, че е оспорил: Заповед № Г-116/04.12.1988 на зам. – кмета на Община Варна, изменена със Заповед № Г-46/27.04.2000 г., с която се изменя ЗРП за кв.142А, парцели І,ІІ,ІІІ и кв.143А, парцели І и ІІ по плана на 29 м.р. Варна, по която е образувано адм. дело № 1536/2025 г. на Адм. съд – Варна и Заповед № Г-319/30.08.2016 г. на зам. - кмет на Община Варна, с която е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ І-151 за смесено предназначение, ***[населено място], по която е образувано адм. дело № 150/2025 г. на Адм. съд – Добрич. Наличието на оспорване на заповеди за изменение на ПУП на съседен [имот номер], не предоставят право жалбоподателят да се бъде лице с право на жалба относно процесното разрешение за строеж, по арг. на чл.149, ал.2, т.1-4 ЗУТ.

Съгласно чл.120, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБ, съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действия на административните органи. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния съд от 1997 г. по конституционно дело № 25 за 1996 г. е посочено, че "... законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена (такава е например сферата на националната сигурност)".

Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Като основен закон, Конституцията регламентира принципните положения досежно правата на гражданите и юридическите лице, в т.ч. и процесуалните такива, а конкретната уредба, свързана с тях се съдържа в съответните специални закони. Такъв в областта на устройството на територията е Законът за устройство на територията, в който е уреден кръга на заинтересованите лица с право да оспорват различните административни актове. Така заинтересовани да оспорват подробни устройствени планове са лицата по чл.131, ал.2, вр. с ал.1 от ЗУТ, а заинтересовани да обжалват разрешения за строеж и заповеди за тяхното допълване /изменение/ - посочените в чл.149, ал.2 от ЗУТ правни субекти. В чл.149, ал.2, т.1-4 от ЗУТ изчерпателно са посочени лицата, които могат да обжалват издадените разрешения за строеж, в различни хипотези /според вида на разрешения строеж/ и така очертаният кръг от лица не може да се разширява. В тази връзка дори и определени лица да са заинтересовани при оспорване на подробен устройствен план, ако същите не попадат сред визираните такива в чл.149, ал.2 от ЗУТ нямат право на жалба срещу издадено разрешение за строеж. Тук е без значение какво искане е направено до съда – дали се иска отмяна /тъй като актът е унищожаем/ или се претендира за обявяване на неговата нищожност.

От изложеното следва, че условие за разглеждане на жалбата по същество е нейната допустимост, а не заявеният /даже и да е наличен/ порок на акта. В тази връзка правно ирелевантно за правния интерес на жалбоподателя е неговото твърдение, че оспореното разрешение за строеж е незаконосъобразно, тъй като са незаконосъобразни оспорените от жалбоподателя заповеди за одобрен, съответно изменен ПУП.

Останалите възражения са по съществото на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани при преценка допустимостта на подадената жалба.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят няма правен интерес да оспори разрешението за строеж, тъй като не е заинтересовано лице в административното производство, съответно заинтересована страна в съдебното производство по смисъла на чл.149, ал.2, т.1-4 от ЗУТ, който изчерпателно определя кръга на лицата, които могат да оспорват тези актове. Жалбата като недопустима, на основание чл.159, т.4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.

Относно искането за спиране на съдебното производство по настоящото дело до приключване на адм. дело № 150/2025 г. на Адм. съд – Добрич:

Спиране на производството по делото до приключване на друго дело е допустимо само при наличието на редовна и допустима жалба, съгласно чл. 229, ал.1, т.1-7 ГПК, вр. чл.144 АПК. Жалбата е недопустима, от което следва, че и искането за спиране на производството по делото е недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. В този смисъл е съдебната практика: Определение № 2920 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1831/2019 г., Определение № 10419 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2020 г., Определение № 10419 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2015 г.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно и съдът го оставя без уважение по арг. на противното на чл.143, ал.1 АПК.

На основание чл.143, ал.3 АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 24 НЗПП и §1, т.6 от НЗПП следва „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД да бъде осъдена да заплатят в полза на Община Варна сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, на основание чл. 159, т.4 от АПК, Административен съд – Варна,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК ***, с представители П. И. Б.-С. и М. С. К. /поотделно/, против Разрешение за строеж № 61/29.04.2024 г. издадено от главен архитект на Община Варна, с което на „МАК – НЕЙЧЕВ“ ООД, ЕИК ********* е разрешено да се извърши строеж - Сграда със смесено предназначение, находящ се в УПИ І-151 – „за смесено предназначение“ /с [идентификатор]/, ***, [населено място].

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК *** за спиране на производството по адм. дело № 996/2025 г. на Адм. съд – Варна до приключване на производството по адм. дело № 150/2025 г. на Адм. съд – Добрич.

ОСЪЖДА „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД ЕИК *** да заплати на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 996/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.