В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Административно наказателно дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 14-0252-000218/11.11.2014 г. на Началника на Р. – Д.. Счита същото за незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения, които нарушения са довели до издаването на това незаконосъобразно НП. Счита, че АУАН е съставен при нарушение и не само на чл. 40, чл. 42 и следв. от ЗАНН, а НП за незаконосъобразно, тъй като същото е издадено във връзка с нарушение, което изобщо не е извършвал, както и че описанието на твърдяното за извършено нарушение не кореспондира с описанието на същото нарушение в съставения АУАН, издадено е при съществени нарушения на материалния закон в т.ч. и не само на чл. 53, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН. В о. с. з. жалбоподателя лично Ч. пълномощника си А. М. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Счита, че административнонаказващия орган не е успял да докаже, че жалбоподателя е извършил твърдяното нарушение, от събраните по делото доказателства не е установено, че това нарушение е установено по надлежния, изискващ се от закона ред. Счита , че при съставянето на АУАН, така и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които само по себе си води до незаконо±ъобразност на НП като излага подробни съображения. В с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбатае подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /НП е получено на 05.12.2014г., жалбата е депозирана на 11.12.2014г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено,по следните съображения: Установява се от показанията на свидетелите А. Б., В. Н. и М. Б., че на 12 срещу 13.10.2014г. за времето от 20 часа до 08.00 сутринта на 13.10.2014г. свидетелите А. Б. – младши полицейски инспектор към охранителна полиция и В. Н. - младши полицейски инспектор към Р.- Д. били назначени наряд и се намирали в с.М., около 12 часа свид. Б. подал сигнал със стоп- палка на автомобил, движещ се от посока гр. Д.- гр. К., автомобила бил марка „Фолксваген”, бял на цвят, но водача на същия не спрял на подадения сигнал и продължил да се движи посока гр. К.. Свид. Б. бил на средата на пътното платно, а свид. Н. бил на 2-3 метра от него. След това свид. Б. се обадил на дежурния в районното управление и със служебния автомобил продължили след автомобила да се движат, като същия се отклонил към блоковете в с. М. на площадката и спрял като свидетелите спрели зад него. При проверката установили, че водача на автомобила е Е. Е.- жалбоподателя, който дал обяснения, че не е спрял, тъй като не ги е видял, по късно им казал, че защото е употребил алкохол. Свидетелят А. Б. съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 229/13.10.2014г., в присъствие на жалбоподателя, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта и отказал да впише възражение. С Наказателно постановление № 14-0252-000218/11.11.2014 г., издадено от ВНД Началник Р.- Д., упълномощен със Заповед № Із-1745/28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи – К. Р. Д. въз основа на АУАН № Т530993/13.10.2014г., на жалбоподателя, за това, че на 13.10.2014г. около 00.10 часа в община Д. на път трети клас № 866 като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СМ 08 65 АМ, собственост на Л. Е. Е. от с. С., обл. С., при обстоятелства: В с. М. на кръстовището по пътя гр. Д.- гр.К. допуска следното нарушение: Не спира при ясно подаден сигнал със стоп - палка тип МВР от служител на „Охранителна полиция” като водачът продължава да се движи с лекия автомобил по посока гр. К.. Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено наказание по чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец. Според план за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на „Полиция”- Д. свидетелите В. Н. и А. Б. – патрул № 1 са назначени в дежурство на КПП „З.”- Д. за времето от 08.00 часа на 12.10.2015г. до 08.00 часа на 13.10.2015г. При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от Заповед № Із-1745/28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи. Основателни са обаче изложените твърдения в жалбата и в о.с.з от процесуалния представител на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила на чл.42, т. 4 и съответно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, изискващи в АУАН и в НП да се опишат ясно, точно и недвусмислено нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая такова пълно описание по отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП липсва, тъй като не е посочено точно в кой момент и от каква позиция спрямо МПС е подаден сигнала за спиране. Това води и до невъзможност съда да установи имало ли е видимост на жалбоподателя към мястото, от където е подаден сигнала със стоп - палка, предвид това, че видимостта е ограничена, тъй като това се осъществява в тъмната част на денонощието. Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, и да изпълнява неговите указания. Така изписан текста на нормата води до извода, че при указано място за спиране от страна на контролния орган, водача следва да спре на него, а в случай на неуказване - в най- дясната част на платното за движение. В настоящият случай в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП са посочени и двете хипотези, че е извършено административното нарушение, при посочени двете хипотези на неизпълнение, визирани в нормата на чл.103 от ЗДвП - да спре най-вдясно на платното за движение или на посочено от контролния орган място. Това води до непълнота във фактите, при които е констатирано нарушението, и оттам ограничава възможността на жалбоподателя, а и на съда, да разбере срещу какви обстоятелства да се защитава. Конкретизация не е направена и при изписването на правната квалификация в акта и в НП, като в последното в описателната част са визирани и двете хипотези. Касае се за две самостоятелни и алтернативно дадени хипотези, които не могат да бъдат осъществени едновременно. Предвид на това е необходимо да се посочи конкретно кое от въздигнатите от закона нарушения е извършено от страна на водача на превозното средство. Само на това основание НП подлежи на отмяна, тъй като е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Вън от горното, видно от показанията на свидетелите А. Б. и В. Н., които били назначени наряд и се намирали в с.М., около 12 часа свид. Б. подал сигнал със стоп- палка на автомобил марка „Фолксваген”, бял на цвят, движещ се от посока гр. Д.- гр. К., същия не спрял на подадения сигнал и продължил да се движи посока гр. К.. Свид. Б. бил на средата на пътното платно, а свид. Н. бил на 2-3 метра от него. След това свид. Б. и Н. със служебния автомобил продължили след автомобила, който се движил към с. М.. Противоречиви са показанията на свидетелите дали мястото, където е бил подаден сигнала със стоп – палка е осветено – свид. Б. твърди, че мястото е осветено, имало улична лампа, докато свид. Н., твърди, че уличното осветление е било загаснало. И двамата свидетели сочат, че по никакъв друг начин, освен Ч. стоп палка не е подаван друг сигнал за спиране на водача. От своя страна жалбоподателя сочи, че не е видял подадения от полицая сигнал със стоп - палка. Нормата на чл.103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП. Последната задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и Ч. подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден ясен сигнал за спиране със сто´ - палка, съгласно чл.170 ал.3 от ЗДвП.Следователно, съдът намира, че по делото не се събраха категорични доказателства жалбоподателят да е извършил нарушение и затова обжалваното наказателно постановление и на това основание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Нарушена е разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН, НП не е връчено лично на жалбоподателя, а на сина му. Всичко гореизложено обосновава извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН ще следва да бъде отменено. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0252-000218/11.11.2014 г., издадено от К. Р. Д.- ВНД началник Р. – Д., с коeто на Е. М. Е., с ЕГН * от с. С., обл. С., за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено наказание: По чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до страните. СЪДИЯ: |