№ 349
гр. С.З., 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235500500160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК във връзка с чл.274 и сл.
от ГПК.
Обжалвано е определение № 3859 от 19.12.2022 г., постановено по
гр.дело № 2704/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
отхвърлена като неоснователна, молбата от 25.07.2022 г. на пълномощника
на ищцата В. Г. Н., за изменение, в посочения в нея смисъл, на постановеното
по делото решение № 572/27.06.2022 г. в частта му за разноските.
Недоволна от това определение е останала жалбоподателката В. Г. Н. и
като го обжалва в законния срок, излага съображения, че същото е
незаконосъобразно и неправилно. Моли въззивния съд да отмени
определение №3859/19.12.2022 г. по гр. д. №2704/2021 г. по описа на Районен
съд гр. С.З. като неправилно и незаконосъобразно, както и да измени решение
№572/27.06.2022 г. по гр. д. №2704/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З. в
частта за разноските, като осъди "З.К.Л.И." АД да заплати на адв. П. Х. К.
разноски на основание чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално
представителство в производството по гр. д. №2704/2021 г. по описа на
Районен съд гр. С.З. в размер на общо 888 лв. с вкл. ДДС, от които: 528 лв. с
вкл. ДДС - възнаграждение по уважения иск за неимуществени вреди на.
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2, ал. 5 вр. § 2а от ДР на Наредба №1 от
09.07.2004 г.; 360 лв. с вкл. ДДС - възнаграждение по иска за имуществени
вреди, представляващи извършени разходи за психолог във връзка с
получените травми на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5 вр. § 2а от ДР
на Наредба №1 от 09.07.2004 г.В условията на евентуалност, ако въззивният
съд приеме, че съдът е сезиран не с три, а с два отделни обективно съединени
иска, моли да измени решение №572/27.06.2022 г. по гр. д. №2704/2021 г. по
1
описа на Районен съд гр. С.З. в частта за разноските, като осъди "З.К.Л.И."
АД да заплати на адв. П. Х. К. разноски на основание чл. 38 от ЗА за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството по
гр. д. №2704/2021 г. по описа. на. Районен съд гр. С.З. в размер на общо 819
лв. с вкл. ДДС. от които: 459 лв.с вкл. ДДС - възнаграждение по иска за
неимуществени вреди на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2. ал. 5 вр. § 2а от
ДР на Наредба №1 от. 09.07.2004 г.; 360 лв. с вкл. ДДС- възнаграждение по
иска за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за психолог
във връзка с получените травми на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5
вр. § 2а от ДР на Наредба №1 от §9.07.2004 г.
Постъпил е отговор на частната жалба от "З.К.Л.И." АД, в който вземат
становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за
установено следното:
С исковата си молба ищцата е предявила по делото три обективно
съединени иска по чл. 432, ал. 1 ГПК за осъждането на ответника да й заплати
3000 лева за обезщетение на причинените й от процесното ПТП
неимуществени вреди - болки и страдания от травматичните й увреждания,
стрес и страх, 1000 лева за обезщетение на неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на домашния й любимец при същото ПТП, и 550 лева
за обезщетение на причинените й имуществени вреди от същото ПТП, за
направени разходи за изследване от психолог и издаване на заключение и
становище, за което е издадена фактура № 9/03.09.2020 г., и законна лихва
върху тези обезщетения от 06.10.2020 г. до изплащането им, както и
разноските по делото. С постановеното по делото решение съдът е уважил два
от тези й искове, като е осъдил ответника да й заплати 550 лева
застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ на претърпени имуществени
вреди и 3000 лева застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ на
претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, страх и стрес,
причинени й виновно при ПТП на 10.08.2020 г. от застрахования по
сключения с посочената в решението застрахователна полица договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, и
законна лихва върху тези суми от 06.10.2020 г. до изплащането им, както и
329.25 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете,
като е отхвърлил, като неоснователен, предявения от ищцата пряк иск по чл.
432, ал. 1 КЗ за осъждането на ответника да й заплати и 1000 лева
застрахователно обезщетение по същата застраховка на претърпени от
същото ПТП неимуществени вреди - болки и страдания от загуба на домашен
любимец, и законна лихва върху тази сума от 06.10.2020 г. до изплащането й.
При този изход на делото, съдът е намерил, че искането на пълномощникът й
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА е основателно,
защото в представения договор за правна защита и съдействие е уговорено
безплатното й процесуално представителство от същия пълномощник по
2
делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, при наличието на какъвто договор,
адвокатското възнаграждение се дължи и следва да се присъди на
пълномощника й, като съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, съдът определя това
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, а според приложимия в случая
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. (ДВ, бр. 64/2004 г.), съдът е намерил,
че минималното адвокатско възнаграждение за защита на ищцата по делото е
548.50 лева и 109.70 лева ДДС или общо 658.20 лева, като съразмерно с
уважената част от исковете, е осъдил с решението ответника да заплати на
този й пълномощник 513.54 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, за
оказано й по делото безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА.
На 25.07.2022 г. е подадена молба от пълномощника на ищцата В. Г. Н.,
за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските,
като му се присъди съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ общо 888 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за оказана на ищцата безплатна
адвокатска защита по делото, от които 528 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС за уважения й пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди и
360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за уважения й пряк иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ за имуществени вреди, а евентуално, ако съдът приеме, че е сезиран
само с два иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, да присъди на същия пълномощник общо
819 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за оказана безплатна
адвокатска защита на ищцата по делото, от които 459 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС за уважения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени
вреди и 360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за уважения иск по чл.
432, ал. 1 КЗ за имуществени вреди.
С обжалваното пред въззивния съд определение № 3859 от 19.12.2022
г., постановено по гр.дело № 2704/2021 г. по описа на Старозагорския районен
съд, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна, молбата от
25.07.2022 г. на пълномощника на ищцата В. Г. Н., за изменение, в посочения
в нея смисъл, на постановеното по делото решение № 572/27.06.2022 г. в
частта му за разноските. Приел е, че молбата е неоснователна, тъй като
според нормата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, съдът определя това
възнаграждение именно в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. А според приложимия в
случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 64/2004 г.),
минималното адвокатско възнаграждение за защита на ищцата по делото е
именно 548.50 лева и 109.70 лева ДДС или общо 658.20 лева, а съразмерно с
уважената част от исковете, на същият пълномощник следва да се присъди
именно присъденото с решението адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА с
ДДС от 513.54 лева. Приложима в случая разпоредба за определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА била е
специалната такава на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не общата такава по
3
чл. 2, ал. 5 същата Наредба, защото предявените по делото обективно
съединени искове са оценяеми. А според ВКС, когато с една искова молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник такива именно обективно
кумулативно съединени оценяеми искове, като предявените в случая по
делото, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА, е сборът от цената на всички
искове, а не за всеки от тях да се определя отделно минимално
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Въззивният съд намира обжалваното определение за
незаконосъобразно. Неправилно районният съд е приел, че дължимите на
ищеца разноски за един адвокат следва да се определят съобразно
разпоредбата за определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38 ЗА е специалната такава на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а не общата такава по чл. 2, ал. 5 същата Наредба, защото
предявените по делото обективно съединени искове са оценяеми.
Съобразно изхода на спора на процесуалния представител на ищцата се
дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От значение е търсеният материален интерес, който при
обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на
всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на
иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни
интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на
процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно
цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под
материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от
обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под
материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се
определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече
определените минимални възнаграждения се събират при определяне на
отговорността за разноски. В този смисъл е трайната практика на ВКС.
/Определение №50 от 17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д.№4735/2022г., IIIг.о.;
Определение№50469 от 11.11.2022г. на ВКС по ч.т.д.№2316/2021г., IIт.о.,
Определение№50490 от 12.12.2022г. на ВКС по ч.т.д.№2507/2021г., IIт.о. и
др./.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно.
В случая В. Г. Н. е предявила три отделни обективно съединени иска
/както правилно е посочил и първоинстанционния съд/, като всеки от тях е за
главница за дължимо застрахователно обезщетение - два за неимуществени
4
вреди /за обезщетяване на болки и страдания от получените травми, предявен
за сумата от 3000 лв., който е приет от съда за основателен и е уважен в пълен
размер, и за компенсиране на болки и страдания от загубата на домашен
любимец, предявен за сумата от 1000 лв., който е отхвърлен като
неоснователен/ и един за имуществени вреди, разходи във връзка с
получените травми, предявен за сумата от 550 лв., който е уважен в пълен
размер. Следователно, касае се за отделни обективно кумулативно съединени
искове, всеки от които има отделна цена и макар вземанията на ищцата да
произтичат от едно увреждащо събитие - процесното ПТП, между тях няма
връзка на акцесорност или преюдициалност и всеки един е доказан на
собствено основание. Уважаването или отхвърлянето на исковете за
неимуществени вреди не зависи от уважаването или отхвърлянето на иска за
имуществени вреди и обратно. С постановеното по спора решение един от
исковете е отхвърлен като неоснователен, а другите са приети за основателни
и са уважени. С предявяването на исковете за неимуществени вреди се цели
овъзмездяване на претърпени физически и душевни болки и страдания от
получени травми и от загуба на домашен любимец, докато искът за
имуществени вреди има за цел да компенсира извършените от пострадалата
разходи за посещение при психолог във връзка с получените травми, с които е
засегната нейната имуществена сфера чрез намаляване на патримониума й в
следствие на виновното поведение на делинквента. По делото е внесена
държавна такса за всеки един от тези искове. С оглед на това въззивният съд
намира, че неоснователно районният съд е приел, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г., която според съдебния състав се явява специална по
отношение на общата норма на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно. В конкретния случай настоящата инстанция
намира, че исковете се отнасят до различни интереси и единствено по волята
на ищцата са предявени с една искова молба, с което се постига процесуална
икономия и избягване на разходи за събиране на доказателства по всяко дело.
Ето защо в конкретния случай адвокатско възнаграждение се дължи по всеки
иск поотделно и следва да се определи съобразно материалния интерес на
всеки един от исковете.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че претенцията за
присъждане на разноски за всеки един от исковете се основава на
горепосочената разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.,
съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Такава претенция за
присъждане на адвокатски хонорар е предявена пред първата инстанция, като
по делото е представен и списък с разноски с минималните размери на
възнагражденията по всеки един от обективно съединените искове. Тоест, с
5
оглед обстоятелството, че съдът е сезиран с три отделни иска, два от които са
уважени в пълен размер, е следвало да определи възнаграждение по всеки
един от тях с оглед изхода на спора. Предвид факта, че първият иск за
неимуществени вреди е приет за основателен в пълния предявен размер от
3000 лв., с оглед правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата при материален
интерес от 3000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 440 лв. /300
лв. + 140 лв./. Адвокатското възнаграждение по този иск за неимуществени
вреди възлиза на 440 лв. или 528 лв. /петстотин двадесет и осем лева/ с вкл.
ДДС. Искът за имуществени вреди е приет за основателен в пълния предявен
размер от 550 лв., предвид което съгласно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата при материален интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение
е в размер на 300 лв., или 360 лв. /триста и шестдесет лева/ с вкл. ДДС. Тоест,
общият размер на дължимото на адв. П. К. възнаграждение за осъществената
в производството по делото безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38
от ЗА е в размер на 888 лв. /осемстотин осемдесет и осем лева/ е вкл. ДДС.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да
отмени обжалваното определение и да присъди в полза на жалбоподателя
допълнително още 374,46 лева /разликата над 513,54 до 888 лв./
По разноските в настоящото производство:
Частната жалбоподателка е направила искане за присъждане на
направените разноски за настоящото производство. С оглед създадената вече
константна съдебна практика, която е в смисъл, че в производство по спор за
разноските не следва да се присъждат разноски за това производство,
въззивният съд намира, че не следва да присъжда разноски за настоящото
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №3859/19.12.2022 г. по гр. д. №2704/2021 г. по
описа на Районен съд гр. С.З., с което е отхвърлена като неоснователна,
молбата от 25.07.2022 г. на пълномощника на ищцата В. Г. Н., за изменение, в
посочения в нея смисъл, на постановеното по делото решение №
572/27.06.2022 г. в частта му за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №572/27.06.2022 г. по гр. д. №2704/2021 г. по описа
на Районен съд гр. С.З. в частта за разноските, като ОСЪЖДА"З.К.Л.И." АД
да заплати на адв. П. Х. К. разноски на основание чл. 38 от ЗА за осъществено
безплатно процесуално представителство в производството по гр. д.
№2704/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З. допълнително още сумата от
374,46лв. /триста седемдесет и четири лева и 46 ст./, представляваща
разликата над 513,54 до общо 888 лв. /осемстотин осемдесет и осем лева/ с
6
вкл. ДДС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7