№ 3885
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110204259 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от изпълнителния
директор С.Т., чрез адвокат А. от САК, срещу наказателно постановление №
002141/20.04.2023 г., издадено от А.Д. – член на КЗП, оправомощен със Заповед №
28/13.01.2023г. на председателя на КЗП, с което на основание чл. 210а ЗЗП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
21 000 (двадесет и една хиляди) лева за нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1,
пр.1 ЗЗП.
В жалбата се релевират доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от страна
на административнонаказващия орган, изразяващо се погрешно посочване на мястото на
извършване на нарушението. Жалбоподателят счита, че административнонаказателната
преписка е разгледана, респективно наказателното постановление е издадено от
некомпетентен орган. В тази връзка излага аргументи, че когато нарушението е извършено
на интернет-сайта на търговеца, за място на нарушението следва да се приеме неговото
седалище. Твърди се, че в санкционния акт липсва произнасяне по релевираните по реда на
чл.44, ал.1 ЗАНН писмени възражения срещу АУАН, както и, че липсват категорични
доказателства за несъмнено доказано нарушение. Изтъкват се неправилни изводи досежно
приложението на материалния закон, доколкото липсва задължение информацията относно
ГПР, съдържаща се в представителния пример за кредит, да обхваща и разходите на
потребителя при неизпълнение на задължението си. По отношение на наложената санкция
се релевират доводи, че същата е необосновано висока и нецелесъобразна. Отправя се молба
за отмяна на процесното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Димовски. В хода по същество отправя молба за отмяна на санкционния акт, като в условие
на евентуалност, в случай че наказателното постановление не бъде отменено, да бъде
намален размерът на наложената имуществена санкция.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган – редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Във връзка с контролни правомощия на 25.01.2023 г. в обект на КЗП била извършена
проверка на интернет страницата https://stikcredit.bg/, използвана от дружеството „СТИК-
КРЕДИТ“ АД за предоставяне на небанкови финансови услуги от разстояние. Било
установено, че процесното юридическо лице предоставяло потребителски кредити от
разстояние на физически лица, като същото било вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б.
В хода на проверовъчната дейност било констатирано, че на по-горе посочения интернет
сайт е наличен „Представителен пример за кредит на вноски от 700 лева и срок на
погасяване до 4 месеца: Лихвата по кредита е в размер на 53,28 лв., която се изплаща на 4
равни, месечни вноски по 188,32 лв. общата сума за връщане е 753,28 лв, годишният лихвен
процент (ГЛП) е 40,84 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 42,58 %. Такса
разглеждане е 0 лева, такса отпускане е 0 лева, административни такси 0 лева“.
Проверяващите забелязали, че в този представителен пример липсвала информация, че при
непредставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка, което би оскъпило кредита, в
резултат на което и бил грешно посочен размерът на годишния процент на разходите.
Резултатите от проверката били инкорпорирани в Констативен протокол от 25.01.2023г.
Служителите на КЗП достигнали до извод за извършено административно нарушение от
страна на дружеството – жалбоподател, изразяващо се в нелоялна търговска практика. В
законоустановения срок св. С.Т. в присъствието на двама свидетели съставил на
юридическото лице АУАН. Актът бил връчен на представител на дружеството на 07.03.2023
г., като в него било изрично посочено, че датата на нарушението била 25.01.2023 г., а
мястото на неговото извършване – гр. София. Възражения в него не били отразени. Писмени
такива постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „СТИК-КРЕДИТ“ АД било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 21 000 (двадесет и една хиляди) лева, на основание
2
чл.210а ЗЗП за извършено нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, пр.1ЗЗП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. Т.,
както и в писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК – Заповед №
28/15.01.2023 г. на председателя на КЗП; Заповед №169ЧР/05.11.2018 г. на председателя на
КЗП; Актуално състояние на „СТИК – КРЕДИТ“ АД; общи условия на договора за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК-
КРЕДИТ“ АД и потребителите; договори за потребителски кредит; извлечения – справки от
интернет сайта https://stikcredit.bg/, констативен протокол; погасителни планове;
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави
следните правни изводи.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година
от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
В същото време обаче настоящият съдебен състав установява наличие на съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване в санкционния акт на
мястото на извършване на нарушението. В процесното НП е определено място на
нарушението гр. София, но това не е така. От материалите по делото ясно се вижда, че
търговецът е със седалище и адрес на управление гр. Шумен. В София е извършена
единствено проверката по случая, но това не означава, че нарушението е извършено в този
град. В тази връзка възраженията на жалбоподателя са основателни и следва да бъдат взети
под внимание от съда. Независимо от казаното, посочването по изричен начин в НП на
мястото на нарушението определя местната подсъдност на делото, като съдът е обвързан с
тези твърдения на етапа, в който се решава именно този въпрос, поради което делото бе
разгледано от Софийски районен съд.
Отделно от гореизложеното, настоящият съд служебно констатира, че не са спазени
императивните правила, свързани с определянето на компетентен орган.
Административнонаказателната преписка е била образувана и разгледана от некомпетентен
3
административен орган, доколкото разпоредбата на чл.48, ал.3 ЗАНН изисква следното:
„Когато нарушението е свързано с обработка на информация в компютърна мрежа или е
извършено в киберпространството, извън случаите по ал. 2, компетентен да разгледа
преписката е наказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или
адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, при осъществяване
на дейността на което е допуснато неизпълнение на задължение към държавата или
община“. В конкретния случай административното нарушение е извършено на интернет
страницата на дружеството – жалбоподател, т.е в киберпространството, представляващо
глобална информационна мрежа, а наказаното юридическо лице е с регистрирано седалище и
адрес на управление в гр. Шумен, което означава, че компетентен да образува
административнонаказателно производство, респ. да реализира
административнонаказателна отговорност е съответната структура на КЗП в гр. Шумен.
Гоните съображения водят до извод за незаконосъобразност на издаденото НП, поради което
то следва да бъде отменено на процесуално основание като незаконосъобразност.
По същество на делото и за пълнота на изложението настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи, че АНО е приложил правилно материалния закон предвид
наличието на осъществен от обективна страна състав на административно нарушение.
Безспорно се доказа, че дружеството – въззивник е юридическо лице, което използва
интернет страницата https://stikcredit.bg/ за предоставяне на небанкови финансови услуги от
разстояние. В конкретния случай при извършена проверка от контролните органи при КЗП
безспорно се установи, че на посочения сайт има публикуван „Представителен пример за
кредит“, който съдържа заблуждаваща потребителите информация, доколкото некоректно
бил изчислен и посочен ГПР поради невключване в него, а и в самия Представителен
пример за кредит на информация досежно дължима от потребителя неустойка, в случай че
последният не представи надлежно обезпечение. Санкционираното юридическо лице по този
начин е скрило вземането си за неустойка и така е създало предпоставка всяко физическо
лице, което има желание да заяви потребителски кредит, да бъде заблудено досежно
реалните условия по него, респективно относно реалното оскъпяване на заема.
Потребителите в процесния случай са били поставени в положение да тълкуват
„Представителния пример“ и да преценяват сами кои точно суми са включени в посочения
процент на ГПР и дали въобще са включени разходи за неустойки. По своето естество
„неустойката“ има характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР. Липсата на достатъчно пълна и изчерпателна информация в
разглеждания „Представителен пример“ поставя потребителите в подчертано неравностойно
положение спрямо дружеството – въззивник и на практика те нямат яснота колко точно ще
им бъде оскъпяването на кредита, в случай че вземат решение да сключат с „СТИК-
КРЕДИТ“ АД договор за потребителски кредит.
С оглед гореизложеното съдът счита, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е
допуснало административно нарушение, доколкото в интернет пространството същото е
изнесло информация относно сключване на кредити от разстояние, която обаче е неточна и
4
неясна, пораждаща заблуждение у всеки потенциален клиент относно характеристиките на
предлаганата услуга.
Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на
чл. 68д, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 68в от ЗЗП предполага установяване на поведение,
проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на
заблуждаваща или невярна информация. Конкретното действие, в резултат на което е
предоставена заблуждаваща (невярна) информация, безспорно е осъществено от
жалбоподателя в качеството му на търговец, и неговото поведение правилно е
квалифицирано като нелоялна търговска практика.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя „СТИК-КРЕДИТ“ АД следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В настоящия
случай по делото има представен договор за правна защита и съдействие, както и банково
платежно нареждане, доказващо реално изплатена сума в размер на 2290 лева. С оглед
размера на претендираното адвокатско възражение, съдът намира, че то следва да се
присъди в цялост, защото е в рамките, предвидени в нормата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 2 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно наказателно постановление №
002141/20.04.2023 г., издадено от А.Д. – член на КЗП, оправомощен със Заповед №
28/13.01.2023г. на председателя на КЗП, с което на основание чл. 210а ЗЗП на „СТИК-
КРЕДИТ“ АД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
21 000 (двадесет и една хиляди) лева за нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1,
пр.1 ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2290,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София - град, в
14-дневен срок, считано от датата на съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5