Присъда по дело №543/2023 на Районен съд - Асеновград

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 543/2023 г. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура–Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия М. С. Х., за това че: През периода от месец декември 2021 година
до месец юни 2023 година, в село Нови извор, община Асеновград, област
Пловдив, като е осъден – с Решение № 153 от 03.11.2021 г. по гражданско
дело № 20215310101149 по описа на Районен съд – Асеновград за 2021
година, влязло в сила на 03.11.2021 година, да издържа свои низходящи – К.
М. Х. (роден на 07.03.2016 г.) и С. М. Х. (родена на 09.08.2014 г.), с
местоживеене: село Нови извор, община Асеновград, област Пловдив, улица
„8-ма“ № 3, съзнателно не е изпълнил задължението в размер на повече от две
месечни вноски, а именно – седемнадесет месечни вноски за месеците
декември 2021 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври и ноември 2022 година, януари, февруари, април, май и
юни 2023 година, в размер на по 200,00 лева всяка за всяко от децата, или в
общ размер на 6 800,00 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при
условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият Х. да бъде признат за виновен по него, като му бъде наложено
наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Подсъдимият М. С. Х. се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и прави признание по чл. 371 т.2 от НПК, като признава всички
факти посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез
защитника си адв. К. пледира да му бъде наложено наказание Пробация,
включващо само двете задължителни пробационни мерки в минимума на
предвидения в закона диапазон.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
М. С. Х. е роден на *** българин, български гражданин, с основно
образование, разведен, неосъждан, не работи, с адрес: *** ЕГН: **********.
Подсъдимият М. С. Х. и св. И. Х. А. били съпрузи, като през време на
брака си имали родени две деца – К. М. Х., роден на 07.03.2016 г. и С. М. Х.,
роден на 09.08.2014 г.
С Решение № 153 от 03.11.2021 г. по гражданско дело № 20215310101149
по описа на Районен съд – Асеновград за 2021 година, влязло в законна сила
на 03.11.2021 г., бракът между подсъдимия и св. И. А. бил прекратен,
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца
били предоставени на майката – св. И. А., при която и на адреса й в село Нови
извор, община Асеновград, област Пловдив, било определено и тяхното
местоживеене. Със същия съдебен акт, подсъдимият бил осъден да заплаща
на всяко от малолетните си деца, чрез тяхната майка и законен представител -
1

св. И. А., ежемесечна издръжка в размер на по 200,00 (двеста) лева за всяко от
децата, считано от влизане в сила на съдебния акт – 03.11.2021 г. до
настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й. Пак
съгласно цитирания съдебен акт, плащането на издръжката на всяко от
децата, следвало да се извършва от подсъдимия най-късно до 30-то число на
текущия месец.
След влизане в сила на цитирания по-горе съдебен акт, подсъдимият
заплатил издръжка и за двете деца, единствено за месец ноември 2021 г., след
което преустановил изпълнението на задължението си, а именно – за
месеците декември 2021 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли,
август, септември, октомври и ноември 2022 година. През/за месец декември
2022 г., той заплатил издръжката и за двете си деца, след което отново
преустановил изпълнението на задължението си, а именно – за месеците
януари, февруари, април, май и юни 2023 година (датата, на която е бил
привлечен към наказателна отговорност за престъплението, предмет на
настоящото наказателно производство).
По този начин, към месец юли 2023 г. (когато на 17.07.2023 г., същият е
бил привлечен към наказателна отговорност за престъплението, предмет на
настоящото наказателно производство), подсъдимият е изпаднал в забава, в
размер на повече от две месечни вноски, а именно – 17 (седемнадесет)
месечни вноски от по 200,00 (двеста) лева месечно, за всяко от двете си
малолетни деца, за месеците декември 2021 г., януари, февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2022 година, януари,
февруари, април, май и юни 2023 година, т.е. за периода от месец декември
2021 година до месец юни 2023 година включително (до 17.07.2023 г. –
датата, на която е бил привлечен в качеството на обвиняем по настоящото
наказателно производство).
През инкриминирания период, подсъдимият не бил вземал децата или
някое от тях при себе си за отглеждане. Не бил давал и други суми (извън
издръжката) и/или подпомагал по какъвто и да е начин за отглеждането на
децата или някое от тях, включително не им бил правил подаръци.
След влизане в сила на цитираното по-горе съдебно решение, по
отношение на дължимата от подсъдимия издръжка за децата, не била налична
и каквато и да е уговорка между него и св. И. А. извън тази, съгласно
съдебното решение, относно забавяне и/или неплащане на издръжката.
Въпреки горното, от момента на влизане на решението в сила и до
момента на привличането му в качеството на обвиняем по настоящото
наказателно производство, подсъдимият бил заплатил едва по две месечни
вноски за всяко от децата.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на
основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на
свидетелката И. А., както и от приложените по делото писмени доказателства
- решение на АРС, характеристична справка, справка за съдимост, както и
другите писмени доказателства прочетени в съдебното производство по реда
2

на чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични,
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и
кореспондиращи със самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си
подсъдимият М. С. Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183 ал. 1 от НК.
От обективна страна, престъплението по чл.183 ал. 1 от НК е
извършено, като подсъдимият Х. е бил осъден с влязло в сила решение да
издържа свои низходящи – децата си К. Х. и и С. Х. и не е изпълнил
задължението си в размер на 2 и повече месечни вноски, а именно 17 месечни
вноски. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
бездействие в инкриминирания период от месец декември 2021 г. до месец
юни 2023 г.включително. Подсъдимият е имал обективна възможност да
изпълни задължението си, тъй като е в трудоспособна възраст и следва да
осигурява дължимата издръжка на двете си малолетни деца.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено-опасният му характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е желаел
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден по силата на
съдебно решение, което е влязло в сила да заплаща издръжка на децата си , но
умишлено не го е сторил.
При индивидуализиране на наказанието, Съдът отчете като смекчаващо
вината обстоятелство затрудненото материално положение на подсъдимия и
декларираното желание да изплати сумите по издръжката.Като такова се
отчете и влошеното здравословно състояние на подсъдимия поради факта, че
същият страда от епилепсия, което налага системно лечение и постъпване в
лечебни заведения. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе в
предвид факта на неизпълнението на задължението за издръжка по
отношение на две различни пострадали лица, както и съответно формирания
сравнително голям размер на общата дължима и неплатена сума за издръжка,
както и факта, че въпреки заболяването си същият често употребява алкохол,
което допълнително компрометира здравето му и усложнява състоянието му.
Ето защо, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след
преценка на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, Съдът
определи на подсъдимия М. С. Х. по-лекото от двете алтернативно
предвидени в нормата на особената част наказания, а именно Пробация,
включващо следните пробационни мерки в размер клонящ към минимума на
предвидения в закона диапазон , а именно:
1. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” – *** за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване на подсъдимия
М. С. Х. пред съответния пробационен служител с периодичност ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО.
2. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
3

Според преценката на Съда именно така определеното наказание като вид
и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и най–добре би изпълнило целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия М. С. Х. по отношение на собствените
му действия и отговорности, слабо развито родителско чувство и склонност
към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	26
Дата:	13 септември 2023 г. (в сила от 29 септември 2023 г.)
Съдия:	Иван Димитров Бедачев

Дело:	20235310200543
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 август 2023 г.

Присъда по дело №543/2023 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите