Мотиви към присъда № 26003
от 18.09.2023г. по НОХД № 1950/2020г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Спрямо подсъдимата С.П.С.
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинения за две престъпления от
общ характер:
- по чл. 211 вр. с чл. 210, ал.
1, т. 1 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.
1 от НК, за това, че през периода от месец декември 2011 г. до месец юли 2017
г. в гр. Девин, *, гр. Доспат, гр. Смолян, с. *, обл. Пазарджик, гр. София и
гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление е извършила повече от
две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да
набави за себе си и за другиго – И.Б.С., ЕГН: **********, имотна облага е
възбудила и поддържала заблуждение у Н.Ч.П., ЕГН: **********, и Е.Т.П., ЕГН:
**********, Е.С.Б., ЕГН: **********, и Я.Л.Б., ЕГН: **********, П.М.А., ЕГН:
**********, Г.Д.П., ЕГН: **********, П.И.М., ЕГН: **********, И.Т.К., ЕГН:
**********, *, ЕГН: ********** и с това е причинила имотна вреда на Н.Ч.П., ЕГН:
********** и Е.Т.П., ЕГН: **********, Е.С.Б., ЕГН: ********** и Я.Л.Б., ЕГН:
**********, И.Т.К., ЕГН: **********, *, ЕГН: ********** и *– с. *, ЕИК * в общ
размер на 377 756,40 лв. и 4 500 евро, като е направила опит, с цел да набави
за себе си имотна облага в размер на 15 000 лв., като е възбудила заблуждение у
Н.Д.Д., ЕГН: ********** и с това да му причини имотна вреда в размер на 15 000
лв., като е опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини,
както следва:
1. През периода от месец декември
2011 г. до неустановен ден на месец юни 2017 г. в с. *, обл. Пазарджик и гр.
Пловдив, като извършител в съучастие с И.Б.С., ЕГН:********** – също като
извършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага – И.Б.С.,
ЕГН:**********, е възбудила и поддържала заблуждение у Н.Ч.П., ЕГН: **********,
и Е.Т.П., ЕГН: **********, и с това им е причинила имотна вреда в размер на 83
700 лв. и 4 500 евро;
2. През периода от месец
септември 2014 г. до неустановен ден на месец декември 2014 г. в гр. Девин, * и
гр. Пловдив, с цел да набави за себе си и за другиго – И.Б.С., ЕГН:**********,
имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Е.С.Б., ЕГН: **********,
и Я.Л.Б., ЕГН: **********, и с това им е причинила имотна вреда в размер на 30
000 лв.
3. През периода от месец ноември
2014 г. до неустановен ден на месец април 2015 г. в гр. Доспат, гр. Смолян, гр.
Девин и гр. Пловдив, с цел да набави за себе си и за другиго – И.Б.С., ЕГН:
**********, имотна облага, е възбудила и
поддържала заблуждение у П.М.А., ЕГН: **********, Г.Д.П., ЕГН: **********,
П.И.М., ЕГН: **********, и с това е причинила имотна вреда на *в размер на 237 056,40 лв.
4. През периода от месец юли 2016
г. до неустановен ден на месец август 2016 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за
себе си и за другиго – И.Б.С., ЕГН:**********, имотна облага, е възбудила и
поддържала заблуждение у И.Т.К., ЕГН: **********, и с това му е причинила
имотна вреда в размер на 25 000 лв.
5. През периода от месец юни 2017
г. до неустановен ден на месец юли 2017
г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго – И.Б.С., ЕГН:
**********, имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у *, ЕГН: * *********, и с това му е
причинила имотна вреда в размер на 2 000 лв.
6. През пролетта на 2015 г. в гр.
Пловдив и гр. София е направила опит, с цел да набави за себе си имотна облага
в размер на 15 000 лв., като е възбудила заблуждение у Н.Д.Д., ЕГН: **********,
и с това да му причини имотна вреда в размер на 15 000 лв., като опитът е
останал недовършен поради независещи от дееца причини,
като за измамата деецът се е представил за длъжностно лице от системата на
прокуратурата на Република България – “прокурорски помощник във ВКП“, „секретар
на главния прокурор” и „заместник-районен прокурор на гр. Пловдив“ и измамата е
в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, с оглед
проявената престъпна упоритост, продължителен период от време, в който са
извършени деянията, и фактът, че предметът на престъплението многократно
надвишава установения в съдебната практика минимум като критерий за особено
големи размери;
- по чл. 253, ал. 4, вр. с ал.
1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това, че през
периода от 07.01.2013 г. до 18.07.2017 г. в гр. София, гр. Банско, гр. Поморие,
гр. Велинград, гр. Девин, гр. Доспат и гр. Пловдив, като извършител в съучастие
с И.Б.С., ЕГН: ********** – също като извършител, при условията на продължавано
престъпление е извършила повече от два пъти финансови операции с имущество –
пари и е извършила една сделка с имущество – пари, както следва:
1.
През
периода от 08.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в гр. Поморие гр. Велинград, гр.
Девин, гр. Доспат и гр. Пловдив е извършила финансови операции от банкова
сметка *** *** С.П.С., ЕГН: ********** на обща стойност 115 897,35 лв., а именно :
|
на дата
|
е извършила финансова
операция със сумата от /лева/
|
на основание
|
|
08.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
09.01.2015
|
10000
|
изтеглено в брой
|
|
09.01.2015
|
40
|
Изтеглено в брой
|
|
09.01.2015
|
152
|
плащане ПОС Набел МЛ груп
|
|
09.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
12.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
13.01.2015
|
220
|
захранване сметка на Н.И.С.
|
|
13.01.2015
|
50
|
захранване сметка на Д.П.Г.
|
|
13.01.2015
|
550
|
захранване сметка на Д.П.Г.
|
|
13.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
14.01.2015
|
68
|
плащане ПОС Адидас
|
|
14.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
15.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
16.01.2015
|
5000
|
изтеглено в брой
|
|
16.01.2015
|
141,3
|
плащане ПОС Ла Фльор
|
|
16.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
19.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
19.01.2015
|
209,16
|
плащане ПОС Метро
|
|
19.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
22.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
24.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
28.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.01.2015
|
1500
|
изтеглено в брой
|
|
03.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
09.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
11.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.02.2015
|
72,67
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
12.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.02.2015
|
728,05
|
плащане ПОС МДТ- 12
|
|
13.02.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
13.02.2015
|
30000
|
трансфер към сметка на С. ДСК- *
|
|
16.02.2015
|
1000
|
изтеглено в брой
|
|
17.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.02.2015
|
67
|
плащане ПОС Теленор
|
|
23.02.2015
|
89
|
плащане ПОС Техномаркет
|
|
23.02.2015
|
150,5
|
плащане ПОС Теленор
|
|
23.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
23.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
23.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
25.02.2015
|
45,3
|
плащане ПОС Алати
|
|
26.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.03.2015
|
54,47
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
77,03
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
148,57
|
теглене АТМ Турция
|
|
04.03.2015
|
294
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
296,74
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
613,44
|
плащане ПОС *** ЕООД
|
|
10.03.2015
|
88,14
|
плащане ПОС Метро
|
|
13.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
16.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
17.03.2015
|
76,03
|
плащане ПОС Бриколаж
|
|
17.03.2015
|
119,88
|
плащане ПОС ***
|
|
17.03.2015
|
159,44
|
плащане ПОС Алати
|
|
20.03.2015
|
156,73
|
плащане ПОС Карфур
|
|
21.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.03.2015
|
72,32
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
27.03.2015
|
300
|
теглене АТМ
|
|
30.03.2015
|
56
|
плащане ПОС Теленор
|
|
30.03.2015
|
65,58
|
плащане ПОС Теленор
|
|
30.03.2015
|
163,18
|
плащане ПОС Метро
|
|
30.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
31.03.2015
|
230
|
плащане ПОС
Томика ***
|
|
31.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
02.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
06.04.2015
|
51,83
|
плащане ПОС ***
|
|
06.04.2015
|
70
|
плащане ПОС Екоплекс
|
|
06.04.2015
|
100
|
теглене АТМ
|
|
06.04.2015
|
124,42
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
06.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
09.04.2015
|
145,62
|
плащане ПОС Метро
|
|
16.04.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
16.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
16.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.04.2015
|
220
|
трансфер към сметка на Н.И.С. ДСК- *
|
|
20.04.2015
|
110
|
захранване сметка на Д.П.Г.
|
|
20.04.2015
|
440
|
погасяване на кредит на *П.
|
|
20.04.2015
|
69,26
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
20.04.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
20.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
22.04.2015
|
65,04
|
плащане ПОС Теленор
|
|
22.04.2015
|
66,03
|
плащане ПОС Теленор
|
|
22.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.04.2015
|
58,9
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
23.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
28.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.05.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
04.05.2015
|
117,28
|
плащане ПОС Лекси
|
|
04.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
05.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
07.05.2015
|
354
|
плащане ПОС Софик Магама
|
|
07.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
07.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.05.2015
|
56,83
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
19.05.2015
|
37,73
|
плащане ПОС Виваком
|
|
27.05.2015
|
29,28
|
плащане ПОС ***
|
|
27.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
02.06.2015
|
52,54
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
02.06.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.07.2015
|
2000
|
върната сума за капаро на ***********
|
|
20.08.2015
|
81,44
|
плащане ПОС Метро
|
|
21.08.2015
|
200
|
теглене АТМ Поморие
|
|
25.08.2015
|
400
|
теглене АТМ Поморие
|
|
28.08.2015
|
400
|
теглене АТМ Поморие
|
|
01.09.2015
|
400
|
теглене АТМ Поморие
|
|
04.09.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.09.2015
|
60,66
|
плащане ПОС "Алкая 19" ЕИК *
|
|
17.09.2015
|
50
|
теглене АТМ
|
|
24.09.2015
|
300
|
теглене АТМ
|
|
06.10.2015
|
75
|
плащане ПОС в Доспат ул.
"Тракия" № 5
|
|
03.11.2015
|
41,7
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
03.11.2015
|
213
|
плащане ПОС Спорт шоп
|
|
03.11.2015
|
235
|
плащане ПОС хотел Персенк Девин
|
|
10.11.2015
|
33,37
|
плащане ПОС ***
|
|
10.11.2015
|
72,4
|
плащане ПОС магазин Рила
|
|
10.11.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
12.11.2015
|
35,27
|
плащане ПОС Лекси
|
|
17.11.2015
|
63,05
|
плащане ПОС Била
|
|
01.12.2015
|
84,1
|
заличаване на ипотека С. *
|
|
28.12.2015
|
128,05
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
18.01.2016
|
79,81
|
плащане ПОС Бензиностанция Еко
|
|
18.01.2016
|
97
|
плащане ПОС Бензиностанция Еко
|
|
18.01.2016
|
136,19
|
плащане ПОС Билла Велинград
|
|
18.01.2016
|
400
|
теглене АТМ Велинград
|
|
19.01.2016
|
220
|
захранване на сметка на Н.И.С.
|
|
19.01.2016
|
220
|
захранване на сметка на Д.П.Г.
|
|
19.01.2016
|
400
|
теглене АТМ Велинград
|
|
20.01.2016
|
1283,3
|
плащане ПОС хотел Роял Спа Велинград
|
|
21.01.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.01.2016
|
57,12
|
плащане ПОС ***
|
|
01.02.2016
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
01.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
02.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
03.02.2016
|
259
|
плащане ПОС Рива фешън
|
|
04.02.2016
|
65,36
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
05.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.02.2016
|
71,77
|
плащане ПОС Бензиностанция Еко
|
|
08.02.2016
|
156,86
|
плащане ПОС Метро
|
|
08.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
09.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
15.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.02.2016
|
449,9
|
плащане ПОС хотел Роял Спа Велинград
|
|
22.02.2016
|
35,17
|
плащане ПОС Билла
|
|
24.02.2016
|
400
|
плащане ПОС
|
|
09.03.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
07.04.2016
|
1000
|
изтеглено в брой
|
|
07.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.04.2016
|
42,47
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
12.04.2016
|
230,52
|
плащане ПОС ***
|
|
12.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
15.04.2016
|
32,86
|
плащане ПОС
|
|
15.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.04.2016
|
30,71
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
18.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
19.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
21.04.2016
|
25,85
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
22.04.2016
|
74,97
|
плащане ПОС
|
|
03.05.2016
|
43,06
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
09.05.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
01.08.2016
|
35,95
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
08.08.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.09.2016
|
50
|
теглене АТМ
|
|
26.09.2016
|
10,73
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
04.10.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
06.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.12.2016
|
61,8
|
плащане ПОС Вип
|
|
27.12.2016
|
80,75
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
27.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
28.12.2016
|
41,19
|
плащане ПОС Арарат фарма
|
|
29.12.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
31.12.2016
|
51,47
|
плащане ПОС Билла
|
|
31.12.2016
|
57,21
|
плащане ПОС
|
2.
През
периода 26.02.2015 г. до 02.04.2015 г. в гр. Пловдив е извършила финансови
операции от банкова сметка *** *** С.П.С., ЕГН:
**********, на обща стойност 25 988 лв., а именно :
|
на дата
|
е извършила финансова
операция със сумата от
|
На основание
|
|
26.02.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
27.02.2015
|
1998
|
Теглене на каса
|
|
04.03.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
10.03.2015
|
5000
|
Трансфер към сметка *
|
|
17.03.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
23.03.2015
|
1900
|
Теглене на каса
|
|
02.04.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
02.04.2015
|
9,090
|
Трансфер към сметка * с титуляр С.С.
|
3.
През
периода от 09.03.2015 г. до 29.02.2016 г. в гр. Пловдив е извършила финансови
операции от банкова сметка *** *** С.П.С., ЕГН:
**********, на обща стойност 165 806,
80 лв., а именно :
|
на дата
|
е извършила финансова
операция със сумата от
|
на основание
|
|
09.03.2015
|
16,74
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
09.03.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
09.04.2015
|
15,00
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
09.04.2015
|
1600,00
|
Теглена на каса от сметка
|
|
09.04.2015
|
3183,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
09.04.2015
|
587,55
|
Теглене на каса от сметка
|
|
09.05.2015
|
10,93
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
09.05.2015
|
40 000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
02.06.2015
|
3000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
02.06.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.06.2015
|
20000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.07.2015
|
2,68
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
24.07.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
04.08.2015
|
10000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
17.08.2015
|
3000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
17.08.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
17.09.2015
|
2,06
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
17.09.2015
|
3500,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
17.09.2015
|
6500,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
01.10.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
05.10.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
09.10.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
16.10.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
29.10.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
29.10.2015
|
1000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
29.10.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
04.11.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.11.2015
|
3000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
20.11.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
28.11.2015
|
2000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
28.11.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
01.12.2015
|
4000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
07.12.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
14.12.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
28.12.2015
|
800,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
28.12.2015
|
1500,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
05.01.2016
|
1000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
05.01.2016
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.01.2016
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.02.2016
|
0,14
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
19.02.2016
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
29.02.2016
|
4088,70
|
Теглене на каса от сметка
|
4.
През
периода 12.01.2015 г. до 18.07.2017 г. в гр. София, гр. Велинград, гр. Банско и
гр. Пловдив е извършила финансови операции от банкова сметка *** *** С.П.С., ЕГН: ********** на обща стойност 22 085,16 лв., а именно :
|
на дата
|
е извършила финансова
операция със сумата от
|
на основание
|
|
12.01.2015
|
65,55
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
16.03.2015
|
50,54
|
Плащане ПОС терминал магазин
Дием
|
|
06.04.2015
|
160,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
07.04.2015
|
68,70
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.04.2015
|
80,78
|
Плащане ПОС терминал
|
|
21.04.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
22.04.2015
|
54,60
|
Плащане ПОС терминал Златна рибка
|
|
23.04.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
28.04.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
29.04.2015
|
159,90
|
Плащане ПОС терминал Виваком
|
|
05.05.2015
|
168,11
|
Плащане ПОС терминал
|
|
13.05.2015
|
10,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
19.05.2015
|
74,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
26.05.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
09.06.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
10.06.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.06.2015
|
14,30
|
Плащане ПОС терминал
|
|
18.06.2015
|
92,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
19.06.2015
|
390,00
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
01.07.2015
|
476,10
|
Плащане ПОС терминал Рецепция
Велинград
|
|
14.07.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.07.2015
|
166,08
|
Плащане ПОС терминал
|
|
21.07.2015
|
153,54
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
21.07.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
23.07.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
28.07,2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
07.08.2015
|
233,10
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.08.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
10.08.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
12.08.2015
|
306,84
|
Плащане ПОС терминал Хотел Роял
Спа Велинград
|
|
12.08.2015
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
12.08.2015
|
273,00
|
Плащане ПОС терминал Виктория
Спа Велинград
|
|
13.08.2015
|
255,60
|
Плащане ПОС терминал
|
|
14.08.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
17.08.2015
|
103,28
|
Плащане ПОС терминал
|
|
02.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
03.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
04.09.2015
|
532,00
|
Плащане ПОС терминал Магама
София
|
|
04.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
07.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
08.09.2015
|
117,41
|
Плащане ПОС терминал Метро
Пловдив
|
|
08.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
09.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
09.09.2015
|
200,00
|
Теглене на пари
|
|
12.09.2015
|
300,00
|
Теглене на пари
|
|
25.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
25.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
28.09.2015
|
123,67
|
Плащане ПОС терминал И. Рилски
Банско
|
|
29.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
01.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
01.10.2015
|
91,05
|
Плащане ПОС терминал Алати
Пловдив
|
|
01.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
02.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
05.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
06.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
18.11.2015
|
178,98
|
Плащане ПОС терминал Технополис
Пловдив
|
|
23.11.2015
|
63,29
|
Плащане ПОС терминал Алекс
Трейд
|
|
25.11.2015
|
69,48
|
Плащане ПОС терминал Била
Пловдив
|
|
26.11.2015
|
59,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
02.12.2015
|
531,60
|
Плащане ПОС терминал Хотел Роял
Спа Велинград
|
|
02.12.2015
|
278,00
|
Плащане ПОС терминал Джулиани
Пловдив
|
|
09.12.2015
|
54,50
|
Плащане ПОС терминал Декатлон
Пловдив
|
|
09.12.2015
|
74,99
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.12.2015
|
88,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.12.2015
|
300,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.12.2015
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
05.01.2016
|
333,00
|
Плащане ПОС терминал Бюти Зона
|
|
12.01.2016
|
66,08
|
Плащане ПОС терминал
|
|
12.01.2016
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
14.01.2016
|
71,56
|
Плащане ПОС терминал
|
|
29.01.2016
|
100,06
|
Плащане ПОС терминал
|
|
09.02.2016
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.02.2016
|
176,03
|
Плащане ПОС терминал
|
|
17.02.2016
|
140,53
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
01.03.2016
|
50,72
|
Плащане ПОС терминал Кауфланд
|
|
02.03.2016
|
66,33
|
Плащане ПОС терминал Кауфланд
|
|
05.03.2016
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
09.03.2016
|
102,54
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
11.03.2016
|
61,81
|
Плащане ПОС терминал БТК
|
|
11.03.2016
|
46,30
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
27.04.2016
|
43,67
|
Плащане ПОС терминал Кауфланд
|
|
27.05.2016
|
85,00
|
Плащане ПОС терминал Виктория
Спа Велинград
|
|
30.05.2016
|
300,00
|
Теглене на пари
|
|
09.08.2016
|
100,00
|
Теглене на пари от ATM
|
|
09.08.2016
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
30.08.2016
|
6,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
09.09.2016
|
100,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
04.10.2016
|
100,00
|
Теглене на пари
|
|
06.10.2016
|
100,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
04.11.2016
|
100,00
|
Теглене на пари
|
|
13.12.2016
|
42,01
|
Плащане ПОС терминал
|
|
13.12.2016
|
100,00
|
Теглене на пари
|
|
03.02.2017
|
130,65
|
Плащане ПОС терминал Виваком
|
|
14.02.2017
|
69,01
|
Плащане ПОС терминал
|
|
14.02.2017
|
21,73
|
Плащане ПОС терминал Лидъл
|
|
14.03.2017
|
36,94
|
Плащане ПОС терминал Лидъл
|
|
31.03.2017
|
100,00
|
Плащане ПОС терминал Виваком
|
|
13.04.2017
|
115,00
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
26.04.2017
|
50,00
|
Теглене на пари
|
|
10.05.2017
|
150,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
05.06.2017
|
114,90
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
06.06.2017
|
50,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
17.07.2017
|
87,30
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
18.07.2017
|
50,00
|
Теглене на пари ATM
|
5. През периода от 07.01.2013 г. до 08.07.2014 в гр.
Пловдив е извършила финансова операция, като е внесла по банкова сметка ***
“ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ АД сума в общ размер на 10 340 лв., послужила за заличаване на вписана договорна
ипотека в полза на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, по договор за жилищен
кредит № 023И00013/26.01.2016 г. с “ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ АД.
6. На 31.08.2016 г. в гр. Пловдив е извършила сделка
– покупка на недвижим имот с продавач В.К.Б.-П., ЕГН: **********, изповядана с
нотариалиен акт за покупко-продажба на недвижим имот № 158, том втори, рег. №
2826, дело № *от нотариус с район на действие районен съд гр. Пловдив, за сумата от 24 300 лв.,
като е знаела, че имуществото – паричните средства, с които са извършени
финансовите операции и покупката на описания недвижим имот, са придобити чрез
тежко умишлено престъпление – измама по чл. 211, вр. с чл. 210, ал.1, т. 1, вр.
с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК.
Спрямо подсъдимия И.Б.С.
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинения за две престъпления от
общ характер:
- по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл.
209, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. с ал. 1 от НК за това, че през периода от месец
декември 2011 г. до неустановен ден на месец юни 2017 г. в с. *, обл. Пазарджик
и гр. Пловдив, като извършител в съучастие със С.П.С., ЕГН: ********** – също
като извършител, с цел да набави за себе си и за другиго – С.П.С. с ЕГН:
**********, имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Н.Ч.П., ЕГН:
**********, и Е.Т.П., ЕГН: **********, и с това им е причинил имотна вреда в
размер на 83 700 лв. и 4 500 евро, като причинената вреда е в големи размери;
- чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. с
ал. 1 от НК за това, че през периода от 07.01.2013 г. до 18.07.2017 г. в гр.
София, гр. Банско, гр. Поморие, гр. Велинград, гр. Девин, гр. Доспат и гр.
Пловдив, като извършител в съучастие със С.П.С., ЕГН: ********* – също като
извършител, при условията на продължавано престъпление е извършил повече от два
пъти финасови операции с имущество – пари и е извършил една сделка с имущество
– пари както следва:
1.
През
периода от 08.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в гр. Поморие, гр. Велинград, гр.
Девин, гр. Доспат и гр. Пловдив е извършил финансови операции от банкова сметка
*** *** С.П.С., ЕГН: ********** на обща стойност 115 897,35 лв., а именно:
|
на дата
|
е извършил финансова операция със сумата от /лева/
|
на основание
|
|
08.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
09.01.2015
|
10000
|
изтеглено в брой
|
|
09.01.2015
|
40
|
Изтеглено в брой
|
|
09.01.2015
|
152
|
плащане ПОС Набел МЛ груп
|
|
09.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
12.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
13.01.2015
|
220
|
захранване сметка на Н.И.С.
|
|
13.01.2015
|
50
|
захранване сметка на Д.П.Г.
|
|
13.01.2015
|
550
|
захранване сметка на Д.П.Г.
|
|
13.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
14.01.2015
|
68
|
плащане ПОС Адидас
|
|
14.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
15.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
16.01.2015
|
5000
|
изтеглено в брой
|
|
16.01.2015
|
141,3
|
плащане ПОС Ла Фльор
|
|
16.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
19.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
19.01.2015
|
209,16
|
плащане ПОС Метро
|
|
19.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
22.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
24.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
28.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.01.2015
|
1500
|
изтеглено в брой
|
|
03.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
09.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
11.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.02.2015
|
72,67
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
12.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.02.2015
|
728,05
|
плащане ПОС МДТ- 12
|
|
13.02.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
13.02.2015
|
30000
|
трансфер към сметка на С. ДСК-
*
|
|
16.02.2015
|
1000
|
изтеглено в брой
|
|
17.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.02.2015
|
67
|
плащане ПОС Теленор
|
|
23.02.2015
|
89
|
плащане ПОС Техномаркет
|
|
23.02.2015
|
150,5
|
плащане ПОС Теленор
|
|
23.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
23.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
23.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
25.02.2015
|
45,3
|
плащане ПОС Алати
|
|
26.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.03.2015
|
54,47
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
77,03
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
148,57
|
теглене АТМ Турция
|
|
04.03.2015
|
294
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
296,74
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
613,44
|
плащане ПОС *** ЕООД
|
|
10.03.2015
|
88,14
|
плащане ПОС Метро
|
|
13.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
16.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
17.03.2015
|
76,03
|
плащане ПОС Бриколаж
|
|
17.03.2015
|
119,88
|
плащане ПОС ***
|
|
17.03.2015
|
159,44
|
плащане ПОС Алати
|
|
20.03.2015
|
156,73
|
плащане ПОС Карфур
|
|
21.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.03.2015
|
72,32
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
27.03.2015
|
300
|
теглене АТМ
|
|
30.03.2015
|
56
|
плащане ПОС Теленор
|
|
30.03.2015
|
65,58
|
плащане ПОС Теленор
|
|
30.03.2015
|
163,18
|
плащане ПОС Метро
|
|
30.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
31.03.2015
|
230
|
плащане ПОС Томика ***
|
|
31.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
02.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
06.04.2015
|
51,83
|
плащане ПОС ***
|
|
06.04.2015
|
70
|
плащане ПОС Екоплекс
|
|
06.04.2015
|
100
|
теглене АТМ
|
|
06.04.2015
|
124,42
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
06.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
09.04.2015
|
145,62
|
плащане ПОС Метро
|
|
16.04.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
16.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
16.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.04.2015
|
220
|
трансфер към сметка на Н.И.С.
ДСК- *
|
|
20.04.2015
|
110
|
захранване сметка на Д.П.Г.
|
|
20.04.2015
|
440
|
погасяване на кредит на *П.
|
|
20.04.2015
|
69,26
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
20.04.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
20.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
22.04.2015
|
65,04
|
плащане ПОС Теленор
|
|
22.04.2015
|
66,03
|
плащане ПОС Теленор
|
|
22.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.04.2015
|
58,9
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
23.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
28.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.05.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
04.05.2015
|
117,28
|
плащане ПОС Лекси
|
|
04.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
05.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
07.05.2015
|
354
|
плащане ПОС Софик Магама
|
|
07.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
07.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.05.2015
|
56,83
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
19.05.2015
|
37,73
|
плащане ПОС Виваком
|
|
27.05.2015
|
29,28
|
плащане ПОС ***
|
|
27.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
02.06.2015
|
52,54
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
02.06.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.07.2015
|
2000
|
върната сума за капаро на
***********
|
|
20.08.2015
|
81,44
|
плащане ПОС Метро
|
|
21.08.2015
|
200
|
теглене АТМ Поморие
|
|
25.08.2015
|
400
|
теглене АТМ Поморие
|
|
28.08.2015
|
400
|
теглене АТМ Поморие
|
|
01.09.2015
|
400
|
теглене АТМ Поморие
|
|
04.09.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.09.2015
|
60,66
|
плащане ПОС "Алкая
19" ЕИК *
|
|
17.09.2015
|
50
|
теглене АТМ
|
|
24.09.2015
|
300
|
теглене АТМ
|
|
06.10.2015
|
75
|
плащане
ПОС в Доспат ул. "Тракия" № 5
|
|
03.11.2015
|
41,7
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
03.11.2015
|
213
|
плащане ПОС Спорт шоп
|
|
03.11.2015
|
235
|
плащане ПОС хотел Персенк Девин
|
|
10.11.2015
|
33,37
|
плащане ПОС ***
|
|
10.11.2015
|
72,4
|
плащане ПОС магазин Рила
|
|
10.11.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
12.11.2015
|
35,27
|
плащане ПОС Лекси
|
|
17.11.2015
|
63,05
|
плащане ПОС Била
|
|
01.12.2015
|
84,1
|
заличаване на ипотека С. *
|
|
28.12.2015
|
128,05
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
18.01.2016
|
79,81
|
плащане ПОС Бензиностанция Еко
|
|
18.01.2016
|
97
|
плащане ПОС Бензиностанция Еко
|
|
18.01.2016
|
136,19
|
плащане ПОС Билла Велинград
|
|
18.01.2016
|
400
|
теглене АТМ Велинград
|
|
19.01.2016
|
220
|
захранване на сметка на Н.И.С.
|
|
19.01.2016
|
220
|
захранване на сметка на Д.П.Г.
|
|
19.01.2016
|
400
|
теглене АТМ Велинград
|
|
20.01.2016
|
1283,3
|
плащане ПОС хотел Роял Спа
Велинград
|
|
21.01.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.01.2016
|
57,12
|
плащане ПОС ***
|
|
01.02.2016
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
01.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
02.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
03.02.2016
|
259
|
плащане ПОС Рива фешън
|
|
04.02.2016
|
65,36
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
05.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.02.2016
|
71,77
|
плащане ПОС Бензиностанция Еко
|
|
08.02.2016
|
156,86
|
плащане ПОС Метро
|
|
08.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
09.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
15.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.02.2016
|
449,9
|
плащане ПОС хотел Роял Спа
Велинград
|
|
22.02.2016
|
35,17
|
плащане ПОС Билла
|
|
24.02.2016
|
400
|
плащане ПОС
|
|
09.03.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
07.04.2016
|
1000
|
изтеглено в брой
|
|
07.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.04.2016
|
42,47
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
12.04.2016
|
230,52
|
плащане ПОС ***
|
|
12.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
15.04.2016
|
32,86
|
плащане ПОС
|
|
15.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.04.2016
|
30,71
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
18.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
19.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
21.04.2016
|
25,85
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
22.04.2016
|
74,97
|
плащане ПОС
|
|
03.05.2016
|
43,06
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
09.05.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
01.08.2016
|
35,95
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
08.08.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.09.2016
|
50
|
теглене АТМ
|
|
26.09.2016
|
10,73
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
04.10.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
06.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.12.2016
|
61,8
|
плащане ПОС Вип
|
|
27.12.2016
|
80,75
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
27.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
28.12.2016
|
41,19
|
плащане ПОС Арарат фарма
|
|
29.12.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
31.12.2016
|
51,47
|
плащане ПОС Билла
|
|
31.12.2016
|
57,21
|
плащане ПОС
|
2.
През
периода 26.02.2015 г. до 02.04.2015 г. в гр. Пловдив е извършил финансови
операции от банкова сметка *** *** С.П.С., ЕГН:
**********, на обща стойност 25 988 лв., а именно :
|
на дата
|
е извършил финансова операция със сумата от
|
на основание
|
|
26.02.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
27.02.2015
|
1998
|
Теглене на каса
|
|
04.03.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
10.03.2015
|
5000
|
Трансфер към сметка *
|
|
17.03.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
23.03.2015
|
1900
|
Теглене на каса
|
|
02.04.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
02.04.2015
|
9090
|
Трансфер към сметка * с
титуляр С.С.
|
3.
През
периода 09.03.2015 г. до 29.02.2016 г. в гр. Пловдив е извършил финансови
операции от банкова сметка *** *** С.П.С., ЕГН: ********** на обща стойност 165 806, 80 лв., а именно:
|
На дата
|
е извършил финансова операция със сумата от
|
на основание
|
|
09.03.2015
|
16,74
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
09.03.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
09.04.2015
|
15,00
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
09.04.2015
|
1600,00
|
Теглена на каса от сметка
|
|
09.04.2015
|
3183,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
09.04.2015
|
587,55
|
Теглене на каса от сметка
|
|
09.05.2015
|
10,93
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
09.05.2015
|
40 000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
02.06.2015
|
3000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
02.06.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.06.2015
|
20000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.07.2015
|
2,68
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
24.07.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
04.08.2015
|
10000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
17.08.2015
|
3000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
17.08.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
17.09.2015
|
2,06
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
17.09.2015
|
3500,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
17.09.2015
|
6500,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
01.10.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
05.10.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
09.10.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
16.10.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
29.10.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
29.10.2015
|
1000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
29.10.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
04.11.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.11.2015
|
3000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
20.11.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
28.11.2015
|
2000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
28.11.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
01.12.2015
|
4000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
07.12.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
14.12.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
28.12.2015
|
800,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
28.12.2015
|
1500,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
05.01.2016
|
1000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
05.01.2016
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.01.2016
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.02.2016
|
0,14
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
19.02.2016
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
29.02.2016
|
4088,70
|
Теглене на каса от сметка
|
4.
През
периода 12.01.2015 г. до 18.07.2017 г. в гр. София, гр. Велинград, гр. Банско и
гр. Пловдив е извършил финансови операции от банкова сметка *** *** С.П.С., ЕГН: **********, на обща стойност 22 085,16 лв., а именно :
|
На дата
|
е извършил финансова операция със сумата от
|
на основание
|
|
12.01.2015
|
65,55
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
16.03.2015
|
50,54
|
Плащане ПОС терминал магазин
Дием
|
|
06.04.2015
|
160,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
07.04.2015
|
68,70
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.04.2015
|
80,78
|
Плащане ПОС терминал
|
|
21.04.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
22.04.2015
|
54,60
|
Плащане ПОС терминал Златна рибка
|
|
23.04.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
28.04.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
29.04.2015
|
159,90
|
Плащане ПОС терминал Виваком
|
|
05.05.2015
|
168,11
|
Плащане ПОС терминал
|
|
13.05.2015
|
10,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
19.05.2015
|
74,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
26.05.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
09.06.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
10.06.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.06.2015
|
14,30
|
Плащане ПОС терминал
|
|
18.06.2015
|
92,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
19.06.2015
|
390,00
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
01.07.2015
|
476,10
|
Плащане ПОС терминал Рецепция
Велинград
|
|
14.07.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.07.2015
|
166,08
|
Плащане ПОС терминал
|
|
21.07.2015
|
153,54
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
21.07.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
23.07.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
28.07,2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
07.08.2015
|
233,10
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.08.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
10.08.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
12.08.2015
|
306,84
|
Плащане ПОС терминал Хотел Роял
Спа Велинград
|
|
12.08.2015
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
12.08.2015
|
273,00
|
Плащане ПОС терминал Виктория
Спа Велинград
|
|
13.08.2015
|
255,60
|
Плащане ПОС терминал
|
|
14.08.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
17.08.2015
|
103,28
|
Плащане ПОС терминал
|
|
02.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
03.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
04.09.2015
|
532,00
|
Плащане ПОС терминал Магама
София
|
|
04.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
07.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
08.09.2015
|
117,41
|
Плащане ПОС терминал Метро
Пловдив
|
|
08.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
09.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
09.09.2015
|
200,00
|
Теглене на пари
|
|
12.09.2015
|
300,00
|
Теглене на пари
|
|
25.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
25.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
28.09.2015
|
123,67
|
Плащане ПОС терминал И. Рилски
Банско
|
|
29.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
01.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
01.10.2015
|
91,05
|
Плащане ПОС терминал Алати
Пловдив
|
|
01.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
02.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
05.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
06.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
18.11.2015
|
178,98
|
Плащане ПОС терминал Технополис
Пловдив
|
|
23.11.2015
|
63,29
|
Плащане ПОС терминал Алекс
Трейд
|
|
25.11.2015
|
69,48
|
Плащане ПОС терминал Била
Пловдив
|
|
26.11.2015
|
59,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
02.12.2015
|
531,60
|
Плащане ПОС терминал Хотел Роял
Спа Велинград
|
|
02.12.2015
|
278,00
|
Плащане ПОС терминал Джулиани
Пловдив
|
|
09.12.2015
|
54,50
|
Плащане ПОС терминал Декатлон
Пловдив
|
|
09.12.2015
|
74,99
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.12.2015
|
88,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.12.2015
|
300,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.12.2015
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
05.01.2016
|
333,00
|
Плащане ПОС терминал Бюти Зона
|
|
12.01.2016
|
66,08
|
Плащане ПОС терминал
|
|
12.01.2016
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
14.01.2016
|
71,56
|
Плащане ПОС терминал
|
|
29.01.2016
|
100,06
|
Плащане ПОС терминал
|
|
09.02.2016
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.02.2016
|
176,03
|
Плащане ПОС терминал
|
|
17.02.2016
|
140,53
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
01.03.2016
|
50,72
|
Плащане ПОС терминал Кауфланд
|
|
02.03.2016
|
66,33
|
Плащане ПОС терминал Кауфланд
|
|
05.03.2016
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
09.03.2016
|
102,54
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
11.03.2016
|
61,81
|
Плащане ПОС терминал БТК
|
|
11.03.2016
|
46,30
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
27.04.2016
|
43,67
|
Плащане ПОС терминал Кауфланд
|
|
27.05.2016
|
85,00
|
Плащане ПОС терминал Виктория
Спа Велинград
|
|
30.05.2016
|
300,00
|
Теглене на пари
|
|
09.08.2016
|
100,00
|
Теглене на пари от ATM
|
|
09.08.2016
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
30.08.2016
|
6,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
09.09.2016
|
100,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
04.10.2016
|
100,00
|
Теглене на пари
|
|
06.10.2016
|
100,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
04.11.2016
|
100,00
|
Теглене на пари
|
|
13.12.2016
|
42,01
|
Плащане ПОС терминал
|
|
13.12.2016
|
100,00
|
Теглене на пари
|
|
03.02.2017
|
130,65
|
Плащане ПОС терминал Виваком
|
|
14.02.2017
|
69,01
|
Плащане ПОС терминал
|
|
14.02.2017
|
21,73
|
Плащане ПОС терминал Лидъл
|
|
14.03.2017
|
36,94
|
Плащане ПОС терминал Лидъл
|
|
31.03.2017
|
100,00
|
Плащане ПОС терминал Виваком
|
|
13.04.2017
|
115,00
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
26.04.2017
|
50,00
|
Теглене на пари
|
|
10.05.2017
|
150,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
05.06.2017
|
114,90
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
06.06.2017
|
50,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
17.07.2017
|
87,30
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
18.07.2017
|
50,00
|
Теглене на пари ATM
|
5.
През
периода от 07.01.2013 г. до 08.07.2014 г. в гр. Пловдив е извършил финансова
операция, като е внесъл по банкова сметка
*** “ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ АД сума в общ размер на 10 340 лв., послужила за заличаване на
вписана договорна ипотека в полза на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, по
договор за жилищен кредит № 023И00013/26.01.2016 г. с “ПРОКРЕДИТ БАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ АД.
6. На 31.08.2016 г. в гр. Пловдив е извършил сделка
– покупка на недвижим имот с продавач В.К.Б.-П., ЕГН: **********, изповядана с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 158, том втори, рег. №
2826, дело № *от нотариус с район на действие районен съд гр. Пловдив, за
сумата от 24 300 лв.,
като е знаел, че имуществото – паричните средства, с които са извършени
финансовите операции и покупката на описания недвижим имот, са придобити чрез
тежко умишлено престъпление – измама по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
В наказателния процес не е
допуснат за съвместно разглеждане граждански иск.
Производството протече по
общия ред по реда на глава 20 от НПК. В
съдебното производство са конституирани като частни обвинители против
подсъдимите С.С. и И.С. за престъплението по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1 чл.
209, ал. 1 от НК Е.Т.П., Н.Ч.П., Е.С.Б., Я.Л.Б. и И.Т.К.. Същите се
представляват от повереници – адв. О.Т., адв. С.З. и адв. С.Д..
В съдебно заседание,
прокурорът поддържа и двете обвинения спрямо подсъдимите С. и С. от фактическа
и правна страна, така както са по обвинителния акт. Пледира за осъдителна
присъда, като счита, че на подсъдимата С. следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ при условията на чл.54, ал. 1 от НК за всяко от двете
престъпления, както и да се определи едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Предлага и за престъплението по чл.
253, ал. 4 от НК да бъде наложено допълнително предвиденото наказание „глоба“ в
размер на 50 000 лева, което да бъде присъединено към определеното общо
най-тежко наказание.
Прокурорът счита, че на
подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за всяко
от двете престъпления, както и да се определи едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода, което да се отложи по реда на чл. 66 от НК. Предлага и за престъплението по чл. 253, ал.
4 от НК да му бъде наложено допълнително предвиденото наказание глоба в размер
на 50 000 лева, което да бъде присъединено към определеното общо най-тежко
наказание.
Прокурорът предлага и за
двамата подсъдими да се приспадне времето, през което са били задържани от определеното на всеки от
тях общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по реда на чл. 59 от НК.
Изразява се становище по отношение на веществените доказателства и разноските.
Частните обвинители Е.Т.П.,
Н.Ч.П., Е.С.Б., Я.Л.Б., И.Т.К. чрез техните повереници – адв. О.Т., адв. С.З. и
адв. С.Д. изразяват становище, че подсъдимите С. и И. * следва да бъдат
признати за виновни съответно по чл. 211 от НК за С. и по чл. 210, ал. 1 от НК
за С. и следва да им бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. Адв. Т.
заяви, че по отношение на подс. С. би могло наказанието да се отложи по реда на
чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимите С.
и С. – адв. Й.Д. застъпва становище за
недоказаност и на двете обвинения спрямо подзащитните му. Според защитника
обвинението в измама спрямо подс. С. не
е доказано по несъмнен начин и оспорва достоверността на свидетелските
показания на пострадалите. По отношение на обвинението в измама спрямо подс. С.
счита, че същият изобщо не е участвал в извършването ѝ, а единствено е
присъствал на срещи на съпругата си с пострадалите. По отношение на второто
обвинение по чл. 253, ал. 4 от НК спрямо двамата подсъдими, защитникът счита,
че те са имали доходи през инкриминирания период и не е доказано, че парите,
които са изразходвали са непременно с престъпен произход. Адв. Д. пледира двамата
подсъдими да бъдат оправдани изцяло по повдигнатите им две обвинения.
Подс. С. не се признава за
виновна и счита, че е била несправедливо обвинена и заявеното от пострадалите
не отговаря на истината. Тя иска да бъде оправдана изцяло по повдигнатите и
обвинения.
Подс. С. не се признава за
виновен и счита, че не е участвал в престъпна дейност. Той иска да бъде
оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения.
В последната си дума и
двамата подсъдими искат постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди
доводите и съображенията на страните в пледоариите по същество, ръководейки се
от закона и въз основа на вътрешното си убеждение, формирано от доказателствата
по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата С.П.С. е родена
на *** ***, *, български гражданин, омъжена, със средно образование,
неосъждана, е ЕГН: ********** .
Подсъдимият И.Б.С. е роден на
*** ***, *, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, ЕГН:
**********.
Подсъдимата
С.П.С. и подсъдимият И.Б.С. били съпрузи и живеели в общо домакинство. До 2010
г. подс. С. била на трудов договор в
дружеството *с ЕИК по БУЛСТАТ * на длъжност „***”, а подс. С. работил по трудово правоотношение със
същото дружество до 2008 г. на длъжност „***”. За периода 01.01.2013 г. –
18.08.2017 г. в НАП не били подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за
регистрирани трудови договори от работодатели на подсъдимите, като последните
не са били собственици или управители на търговски дружества. За посочения
период двамата обвиняеми нямали и други източници на доходи.
I.
1. На 03.12.2011 г.
в гр. Пловдив св. *нарушил правилата за движение по пътищата в качеството си на
водач на МПС, управлявайки автомобил след употреба на алкохол над допустимите
норми, в резултат на което причинил ПТП с материални щети. За настъпилото ПТП
бил съставен протокол за ПТП № 1422206/03.12.2011 г. от служители на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В резултат на извършеното нарушение на
*П. му било отнето СУМПС и му била наложена глоба.
Сестрата
на св. *П. – св. *П. работила в италианска фирма за фризьорство заедно със св.
Н.С. – доведена дъщеря на подсъдимата С.С.. Св. Н.С. често се хвалила пред св.
*П., че родителите ѝ са много влиятелни хора и имали познати и връзки в
различни държавни институции – съд, прокуратура, полиция, общини и др. *П.
разказвала на своите родители – свидетелите Е. и Н. * за чутото от нейната
колежка св. Н.С. по отношение на родителите ѝ.
Във
връзка с настъпилото ПТП и големия размер на щетите, които *П. следвало да заплати, родителите му – св.
Е. и Н. * решили да потърсят съдействие от подсъдимите С. и И. *. *П. се свързала със своята колежка
– св. Н.С. и двете уговорили среща между своите родители.
На
04.12.2011г. св. Е. и Н. * се запознали с подсъдимите С. и И. * в дома си, находящ се в с. *, общ.
Брацигово, ул. *. Свидетелите * разказали на подсъдимите обстоятелствата, свързани с причиненото от
сина им ПТП. Споделеното от свидетелите заинтригувало подсъдимите, които
преценили, че им се открива възможност да получат по измамлив начин имотна
облага. Поради това, без да разполагат с възможност и съответни познанства,
чрез които да съдействат на св. * във връзка с техния казус, подсъдимите ги уведомили, че ще помогнат. Подс. С.С. казала на св. *, че не е действащ
адвокат, но работи в адвокатска кантора и тя е човекът, който може да им
помогне. Подсъдимата убедила двамата пострадали, че има много връзки и познати,
в това число и „катаджии“ /служители на сектор „Пътна полиция“/ и им казала да
не се притесняват, защото ще им съдейства за намаляване на глобата и на размера
на обезщетението на другия водач, участвал във възникналото ПТП на 03.12.2011г.
Докато подс. С. създавала погрешно впечатление относно възможностите,
познанствата и позициите, с които разполага, подс. С. клател утвърдително глава, за да стимулира
св. * да повярват на думите на съпругата му. Възползвайки се от вече
създаденото заблуждение и от неосведомеността на св. * и за да ги мотивира да
се разпоредят неоснователно в негова и на подс.
С. полза със свое имущество, подс.
С. потвърдил казаното от съпругата му и допълнил, че, щом тя е поела
ангажимент, наистина ще им помогне, защото има много сериозни познати
навсякъде. Подс. С. дори разказал на св. *, че жена му е помагала и на други
хора да „разрешат проблемите си“, възползвайки се от познанствата си в различни
държавни институции. Подс. С. бил напълно ясно, че казаното от него и от
съпругата му не отговаряло на обективната действителност.
За да
изглежда всичко достоверно, подс. С. поискала и получила от св. * протокола за
възникналото ПТП и други документи за колата, за които казала, че ще ѝ
бъдат необходими с оглед завеждането на дело. Подсъдимата уведомила двамата
пострадали, че ще се свърже с тях допълнително по телефона, за да им съобщи
размера на сумата, която била необходима за „разрешаването на проблема“.
В
изпълнение на обещаното на неустановена дата през месец декември 2011 г.
подс. С. се обадила по телефона на сем.
* и ги уведомила, че следвало да дадат 700 лв. за завеждане на делото. Разбира
се, подобно дело не било заведено. Вярвайки в добросъвестността на подс. С., св. Е.П. ѝ предала исканата сумата
в дома си в с. *. На срещата, която била проведена на неустановена дата през
месец декември 2011 г., присъствал и подс. С..
След
известно време, на неустановена дата подс. С. отново се свързала със св. *, за
да им съобщи, че били нужни още 700 лв., тъй като „първото дело било загубено и
предстояло да се обжалва“. На неустановена дата в началото на 2012 г. св. П.
предала сумата от 700 лв. на подс. С. в дома си в с. * в присъствието на св. П.
и на подс. С..
Скоро
след това св. * получили регресна покана с изх. № 786/27.02.2012 г. от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД – гр. София, с която дружеството
претендирало *П. да им възстанови сума в размер на 1256,27 лв., представляваща
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
другия участник в ПТП. Въпреки полученото искане, св. * не се усъмнили в действията
на подс. С. и не подозирали, че нямало
заведено дело от страна на последната.
Св. *
споделили на подсъдимата за получената регресна покана, а тя, от своя страна,
ги уведомила, че били нужни още 500 лв. за дело, което се водило в гр. Пещера.
На неустановена дата през лятото на 2012 г. св. П. предала парите – сумата от
500 лв. на подс. С. отново в дома си в с. * и в присъствието на св. П. и подс.
С.. Така, до този момент подс. С. получила от пострадалите * общо 1 900 лв., за
които твърдяла, че представляват такси по водените дела и адвокатско
възнаграждение, а тя самата оказвала съдействие единствено в знак на добра
воля.
Действителното
фактическо положение обаче било по-различно от това, което представяла като
информация подс. С. пред св. *. В Районен съд – Пещера се водило гражданско
дело № *с ищец „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД и ответник *П., в което
застрахователната компания претендирала възстановяване от страна на *П. на
изплатеното от нея обезщетение на другия участник в ПТП. Подсъдимата се сдобила
с тази информация по неустановен по делото начин. В тази връзка се свързала с
неин познат адвокат – св. Т.И.Ц., като го помолила да представлява *П. по
заведеното срещу него дело. Тези действия подсъдимата предприела с единствената
цел да може да оправдае пред св. * сумите, които искала да ѝ предадат,
като твърди пред тях, че парите представляват разходи за водените дела. Св.
Т.Ц. се съгласил, като се уговорил с подс.
С. същата да му предостави сумата от 500 лв., представляваща адвокатски
хонорар. Подс. С. предала паричната сума в размер на 500 лв., които получила
по-рано от св. *, на св. Т.Ц.. По делото се явявал само адв. Ц.. Гражданското
дело приключило с решение на Районен съд – Пещера, с което *П. бил осъден да
плати на застрахователното дружество следните суми: 1014,51 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението, 121, 73 лв. – наказателни лихви, 700
лв. – присъдени разноски. Решението не било обжалвано и влязло в сила. На
24.04.2014г. бил издаден изпълнителен лист на застрахователната компания, въз
основа на който било образувано изпълнително дело № 2014*0411509/2014 г. по
описа на ЧСИ *, с рег. № * и с район на действие Софийски градски съд, срещу
*П.. Последният дължал горепосочените суми, както и разноските, направени по
изпълнителното дело в размер на 251,11 лв., юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение – 379,26 лв., както и други дължими такси в размер на 72 лв. В
тази връзка било изпратено запорно съобщение по изпълнителното дело до
работодателя на *П. – * ЕООД – гр. Велико Търново, видно от което ЧСИ * наложил
запор върху вземането за трудово възнаграждение на *П.. Когато узнали за
наложения запор, св. * си дали сметка, че воденото дело в Районен съд – Пещера
е било изгубено и синът им *П. е бил осъден. В тази връзка * се свързали с
подс. С., която, от своя страна, успяла
да ги убеди, че делото не е било изгубено, а спечелено, тъй като *П. бил осъден
да заплати много по-малка сума от претендираната от застрахователната компания.
По
гореописания начин подс. С. и И. * получили сумата от 1 900 лв. от св. *. Част
от тях, в размер на 500 лв., подс. С.
предоставила на адв. Ц. като адвокатско възнаграждение за представителството по
воденото гражданско дело в Районен съд – Пещера. Останалата част в размер на 1
400 лв., подс. * получили по описания
измамлив начин, като продължавали да твърдят пред св. *, че тези пари били за
такси и разноски по делото.
Сем. *
били убедени в добронамереността на подс.
* и им повярвали на всичко, казано от тях, поради което двете семейства
изградили близки приятелски взаимоотношения.
На
24.03.2013 г. дъщерята на св. Е. и Н. * – *П. била задържана в дома ѝ в
с. * от полицейски служители. Св. * не разбрали причината за задържането.
Притеснени относно случилото се, свид. * се обадили на подс. С., действайки с убеждението, че ще може да
им съдейства отново, възползвайки се от връзките, които имала в различни
институции. На същата дата – 24.03.2013г. св. * се срещнали с подс. * в заведение
„Сарда“ до „Каменица“ в гр. Пловдив. По неустановен по делото начин подс. С. се сдобила с информация, че *П. била
задържана във връзка с извършена от нея кражба на имущество в размер на около
180 000 лв. от частен дом в *. Подс. С. съобщила тези обстоятелства на св.
* и им казала, че положението на дъщеря им било изключително сериозно и щяла да
лежи в затвора. Подсъдимата споделила, че получила информацията от свой познат
дознател. Стремейки се да получи неследваща им се имотна облага за нея и съпруга
ѝ, подс. С. решила и този път да
създаде неверни представи у св. *, че може да им съдейства. С. била наясно, че
не разполагала с възможност и познанства да съдейства по какъвто и да било
начин на св. * във връзка с налагането на определено наказание на дъщеря им.
Въпреки това в изпълнение на взетото решение обещала на св. *, че ще уреди
дъщеря им да получи условна присъда, като се възползва от познанствата си със
съдии, прокурори, полицаи, както и личното си познанство с главния прокурор *,
но за целта били необходими много пари, които да се предоставят на съответните
длъжностни лица. Св. * се чувствали в безизходица, били притеснени за дъщеря си
*и повярвали на всяка изречена дума от подс.
С., поради което на 24.03.2013г. в дома си ѝ предоставили сумата
от 3 900 лв.
Св. *
не разполагали с достатъчно средства, които да предоставят на подс. С. за
изпълнението на поетия от нея „ангажимент“. Поради тази причина на 26.03.2013
г. св. Е.П. изтеглила кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД в размер на
3200 лв., като 200 лв. били разходвани за такси по кредита. В същия ден св. *
си уговорили среща с подс. * в заведение „Сарда“ в гр. Пловдив, където Е.П.
предала сумата от 3 000 лв. на подс.
С., действайки с убеждението, че последната ще помогне дъщеря им да не
лежи в затвора. Независимо от получените финансови средства, в изпълнение на
предварително формираното у нея намерение заедно със съпруга ѝ да се
обогатят неправомерно чрез въвеждане в заблуждение на пострадалите, подс. С.
казала, че тези пари не били достатъчно, тъй като хората, от които зависило
делото на дъщеря им – съдии, прокурори, полицейски служители, искали много
пари.
С
определение от 27.03.2013 г. на Окръжен съд – Смолян на *П. била наложена мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
За да
оправдае реално поне част от получените парични средства, подс. С. се свързала
с адв. В.С., с когото до този момент не се познавали. Подсъдимата помолила св.
С. да поеме защитата на *П. в хода на воденото срещу нея производство, като се
уговорили адвокатът да получи възнаграждение в размер на 3 000 лв. Св. С.
и подсъдимата сключили договор за правна помощ, в който като страна фигурирала
С.С., но предмет на договора била защитата на * П.. Подс. С. предала на адв. С.
уговореното възнаграждение в размер на 3 000 лв., които получила на
26.03.2013 г. от св. Е.П.. За да препятства каквато и да била връзка между св.
С. и св. *, респективно възможността посочените лица да разберат, че са били
измамени от нея, подс. С. казала на адв. С., че родителите на *П. не
разполагали с мобилни телефони, живеели на село и нямали ток и обзавеждане,
както и че не се интересували от делото на дъщеря си.
За да
бъдат възможно най-убедителни в добрите си намерения и желанието си да помогнат
на св. *, подс. * често ги откарвали със собствения си автомобил до гр. Девин,
където се водило разследването по делото на дъщеря им *П.. Това се случвало
веднъж месечно, като в повечето случаи в колата пътували двамата обвиняеми, св.
П., а понякога присъствал и синът ѝ *П.. По време на пътуването спирали
на бензиностанция, където Е.П. плащала горивото. Подс. С. заблуждавала св. *,
че нямат право на свиждания на дъщеря си, но тя уреждала това чрез свой познат.
По време на едно от пътуванията до гр. Девин, на неустановена дата, подс. С.
поискала от св. П. сумата от 5 000 лв. под предлог, че били необходими за
гаранцията на *П., като след плащането на гаранцията *щяла да бъде освободена
от ареста. В действителност на *П. не е била вземана мярка за неотклонение
„гаранция“, като подсъдимата ясно съзнавала това обстоятелство.
Св. *
не разполагали с пари в брой, чувствали се в безизходица, поради което решили
да предоставят на С.С. всичкото злато, което притежавало семейството им. Самото
предаване се осъществило на 27.03.2013г. в гр. Пловдив отново в заведение
„Сарда“, като на него присъствали св. * и двамата обвиняеми. Подс. С. поела
ангажимент да заложи полученото злато при своя позната. Същия ден вечерта подс.
С. се свързала с Е.П. и ѝ съобщила, че златото било оценено на 2 100 лв.,
като всеки месец св. П. следвало да плаща по 100 лв., представляващи лихва по
направения залог, с краен срок до откупуване на златото. В действителност С. не
е залагала получените от свидетелите златни накити. Уверена в добрите намерения
на подсъдимата, св. П. ѝ предоставяла по 100 лв. всеки месец, считано от
месец април 2013 г. до месец май 2014 г., тоест общо 1 400 лв. Парите били
предавани на ръка на подс. С. всеки
месец на неустановени по делото дати, като самото предаване се извършвало в гр.
Пловдив или в дома на св. * в с. *, винаги в присъствието на Е. и Н. * и на
двамата обвиняеми. След последното „плащане“ през месец май 2014 г., подс. С.
върнала златото на Е.П..
На
неустановена дата подс. * откарали св.
Е.П. и св. *П. на свиждане на *П. в гр. Смолян. Преди да стигнат до ареста,
спрели в гр. Смолян, където подс. С., за
да затвърди създаденото заблуждение у св. П., казала, че трябва да посети
някакво заведение, в което щяла да се срещне със съдията, който решавал делото
на *, и да му предаде 4 000 лв. За да бъде убедителна, подс. С. симулирала
провеждането на срещата – слязла от
колата, отдалечила се и след известно време се върнала, като споделила, че е
предала парите на съдията – обстоятелство, което, разбира се, не кореспондирало
с обективната действителност.
През
месец април 2013 г. подс. С. поискала
сумата от 5 000 лв. от св. * под предлог, че били поискани от хората, от
които зависил изходът на делото на дъщеря им. Тъй като не разполагали с толкова
средства, св. * се обърнали за помощ към майката на Н.П.. Последната изтеглила
кредит от банка „ДСК“ АД – гр. Брацигово в размер на 5 000 лв., които
предоставила на св. *, а те, от своя страна, ги предали на подс. * на
неустановена дата в заведение „Сарда“ в гр. Пловдив.
Тъй
като *П. продължавала да бъде задържана, св. * започнали да се притесняват
какво всъщност се случва. За да ги успокои, подс. С. ги увещавала, че всичко
било уредено и положението „се оправяло“, а след това започнала да твърди, че
било по-добре *да остане в ареста. Според подсъдимата причината за това била,
че във връзка с извършената от *кражба щели да я убият. За да всее повече страх
и да ги накара да повярват в добросъвестността ѝ, подс. С. дори казала на
св. *, че е издействала заповед за забрана сем. * /семейството, от чийто дом е
била извършена кражбата от *П./ да ги доближават.
Виждайки,
че отработената схема за неоснователно получаване на имуществени облаги работи
добре и св. * ѝ имат пълно доверие, подс.
С. решила да поиска от тях още по-високи суми, под предлог, че били
необходими за „хонорари“ на съдии, прокурори и полицейски служители. В тази
връзка подс. С. поискала от св. * сумата от 24 680,00 лв., като
10 000 лв. от тях били за адвокатски хонорар. Св. П., вярвайки, че
казаното от С. отговаряло на истината, решила отново да изтегли кредит. На
17.05.2013 г. в гр. Пловдив Е.П. сключила договор за кредит за текущо
потребление с „БАНКА ДСК“ ЕАД за сума в размер на 15 000 лв., като вземането на
банката било обезпечено със залог върху трудовото възнаграждение на св. П.. От
банката предоставили на Е.П. и кредитна карта. На същия ден /17.05.2013 г./ св.
П. изтеглила парите от кредитната карта, които били в размер на 2 800 лв. и
заедно със сумата по кредита в размер на 15 000 лв., общо всичко –
17 800 лв., ги предоставила на подс. С.. Срещата между тях била проведена
в гр. Пловдив до търговски център „Гранд“ в присъствието на дъщерята на подс.
С. – М. и на св. Н.П.. Подс.С. написала саморъчно бележка, върху която
отбелязала поискана от нея по-рано сума в размер на 24 680 лв.,
приспаднала предоставените ѝ 17 800 лв. и вписала, че св. * ѝ
дължат още 6 880,00 лв.
На
30.07.2013 г. с постановление на Районна прокуратура – Девин била отменена
мярката за неотклонение „задържане под стража“ на *П.. Въпреки че в
действителност това обстоятелство нямало нищо общо с предприетите от подс. С.
действия, същото било индикация за св. *, че подсъдимата наистина притежавала
позициите и връзките, за които им разказвала. Св. * отдали освобождаването на
дъщеря им от ареста именно на влиятелните позиции на подс. С. и с още по-голяма
сила ѝ гласували доверие.
На
31.10.2013 г. било проведено съдебно заседание по НОХД № 20135410200190/2013 г.
по описа на Районен съд – Девин, образувано по обвинителен акт, с който били
повдигнати обвинения на *П., *, Н.П. и *за извършена от тях кражба от дома на
сем. * в *. За съдебната фаза на процеса, подс. С. ангажирала още един адвокат,
който да поеме защитата на *П., за да оправдае пред св. * големия размер на
сумите, които искала да ѝ предоставят. Това бил адв. Т.Ц.. Така в първото
заседание по делото присъствали адв. С., адв. Ц. /като и за двамата било
неизвестно, че за защитата на *били ангажирани двама адвокати/, *П. и
подс. С.С.. Делото протекло по реда на
Глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимата П. признала всички
факти, изнесени в обвинителния акт. Заседанието приключило с присъда №
38/31.10.2013 г., с която *П. била призната за виновна в извършването на кражба
на вещи от владението на Е. и Я. *** по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4,
предл. I и II и т. 5, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за която била осъдена на лишаване от
свобода за срок от две години. Така наложеното наказание било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години.
Независимо,
че *П. получила условна присъда, точно както била обещала подс. С., на св. * това обстоятелство по никакъв
начин не било повлияно от позициите, връзките или служебното положение, които
подсъдимата твърдяла, че притежава. Последното обаче било неизвестно за св. * и
те все по-силно вярвали на подсъдимата, че благодарение на нея наказанието
„лишаване от свобода“ на дъщеря им е било отложено условно.
Присъдата
била обжалвана от част от подсъдимите, както и от частните обвинители по делото
– св. Е. и Я. *. Подсъдимата П. лично и чрез адв. С. оспорила жалбата на
частните обвинители.
Водени
от заблуждението, в което били въведени от подс. С., св. * търсили начин да набавят парични
средства, които били необходими според подсъдимата за благоприятното развитие
на делото на *П..
Притиснати
от безизходицата, в която се чувствали, и водени от желанието да помогнат на
дъщеря си *, на 26.11.2013 г. св. * изтеглили нов кредит. Този път бил сключен
договор за ипотечен кредит с кредитополучател Е.П. и солидарни длъжници *П. и
Н.П.. Кредитът бил в размер на 38 000 лв. С получените средства св. *
погасили кредита в размер на 15 000 лв. от „БАНКА ДСК“ ЕАД, 2 800-те
лв. от кредитната карта и кредита в размер на 3 000 лв. от „БНБ ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД. Остатъкът от сумата – 17 200 лв. св. * предали на
подс. С. на 06.12.2013 г. в дома си в с.
* в присъствието и на подсъдимия И.С.. На същата дата двете семейства се били
събрали, за да отпразнуват имения ден на св. П.. Подс. С. за пореден път
убедила св. *, че тези пари са нужни, за да не лежи дъщеря им в затвора.
Присъдата
на Районен съд – Девин била потвърдена с решение № 190/15.05.2014 г. по ВНОХД №
20135400600100/2013 г. на Окръжен съд – Смолян. Това обстоятелство обаче
останало неизвестно на св. *.
По
изпробвания успешно до момента начин подсъдимата поискала още пари от
въпросните свидетели. Действайки с убеждението, че помага на дъщеря си, св. П.
изтеглил кредит на свое име на 04.07.2014г. в гр. Пловдив от „БНБ ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД в размер на 10 000 лв. На същата дата парите от
кредита били връчени на подс. С. *** в
присъствието на подсъдимия С..
В
периода от месец август до месец декември 2014 г. на неустановени по делото
дати св. * предоставили на подс. С. различни суми в общ размер 11 000 лв.
На всички срещи присъствал и подс. С.. Парите били давани на подсъдимата в
резултат на представените от нея неверни сведения пред св. * за обективната
действителност, а именно че подсъдимата била в състояние и имала намерение да
осигури налагането на по-леко наказание на *П..
Подс. С. продължила да бъде все така настоятелна и
през 2015 г. поискала още пари от св. *, под предлог, че били необходими за
съдийски и прокурорски „хонорари“. Така, на неустановени по делото дати през
2015 г. на два пъти св. * предали на подс.
С. суми в размер на 6 000 лв., общо – 12 000 лв. Предаването
се извършвало в дома на сем. * в с. *. На първата уговорена среща присъствала
дъщерята на подс. С. – М., а на втората
– съпругът ѝ – подс. С..
На
03.03.2015г. св. Е.П. претърпяла ПТП на хлъзгав участък в гр. Брацигово, в
резултат на който получила наранявания по тялото. Св. * съобщили за инцидента
на подс. *. Подсъдимите и в този случай
преценили, че им се открива възможност да получат за себе си по измамлив начин
имотна облага. Водена от това си желание, подс. С. уведомила пострадалите, че
можели да съдят община Брацигово, тъй като пътният участък, в който настъпил
инцидентът, бил общински. Подс. С. уверила двамата пострадали, че ще получат
обезщетение от общината, но първо щяло да се наложи да се води дело, което било
свързано и със съответни разходи.
Подведени
от думите на подс. С., св. * се съгласили да се заведе дело срещу община
Брацигово във връзка с настъпилото на 03.03.2015г. ПТП. Двамата подсъдими
казали на пострадалите, че ще трябва да се снабдят с фактури за закупени части
за ремонт на лекия автомобил, с който била катастрофирала св. П.. Подс. И.С. ги
успокоил, че ще им съдейства за намирането на фактури, без да се налага да
купуват части, но ще трябва да му платят ДДС за частите на посочените във фактурите
цени. По неустановен начин подс. С. се снабдил с фактура за части за ремонт на
колата на стойност 2 000 лв. и информирал св. П., че трябвало да му
предостави сумата в размер на 400лв., представляваща ДДС върху цените на
частите. Св. П. ремонтирал лекия автомобил, с който катастрофирала съпругата
му, самостоятелно и със собствени средства, без да закупува частите, посочени
във фактурата, с която И.С. се снабдил. Подсъдимият казал на св. П.,*** го разпитват в качеството
на свидетел, да каже, че е сменил части на лекия автомобил на стойност
2 000 лв. Св. П. така и не видял въпросната фактура, но под въздействие на
думите на подс. И.С. у него била създадена невярна представа за успешна
възможност по гореописаната схема да спечелят делото срещу общината, поради
което предоставил на подсъдимия сумата от 400 лв. През месец март 2015г. Св.
Е.П. предоставила на подс. С. сумата от
700 лв., през месец април 2015 г. – 400 лв., а през месец май 2015 г. – 500 лв.
Общият размер на предадените суми за „делото срещу община Брацигово“ бил 1 600
лв. Всички суми били предавани в дома на св. * в с. *, като на срещите
присъствали двамата подсъдими и пострадалите.
През
месец август 2016 г. подс. С. уведомила
св. *, че са спечелили делото срещу община Брацигово, като последната следвало
да им плати обезщетение в размер на 3 500 лв. Парите щели да бъдат
преведени разсрочено по сметка на адвоката, който водил делото. Двамата
пострадали така и не получили въпросното обезщетение.
През
есента на 2016г., водена от желанието си да получи неоснователно парични суми
за нея и съпруга ѝ, подс. С. съобщила на въпросните свидетели, че сем. *
/лицата, от чийто дом е била извършена кражбата от *П. в */ са повдигнали нови
обвинения спрямо *П., като за новообразуваните две дела били необходими 2 000
лв. /за всяко дело по 1 000 лв./. На неустановена дата в края на 2016г. св. *
дали 1 000 лв. на подс. С., а в началото
на 2017 г. ѝ връчили и останалата част от поисканата сума в размер на още
1 000 лв. И двете срещи се провели в дома на св. * в с. * в присъствието и на
подс. С.. Получените пари двамата подсъдими задържали за себе си.
През
2016 г. действително били образувани две граждански дела срещу *П. във връзка с
извършената от нея кражба. За да не се усъмнят св. *, а и за да си осигури възможност
и занапред да получава неоснователно суми от тях, подс. С. се свързала с адв.
Ц., като го помолила да представлява *П. по водените дела. Св. Ц. и подсъдимата
се уговорили последната да му предостави адвокатско възнаграждение в размер на
5 000 лв. за едното дело и 2 000 лв. за другото гражданско дело, като
подс. С. нямала никакво намерение да изплати действително адвокатския хонорар.
Поради това посочените суми така и не били получени от адв. Ц..
В края
на 2016г., *П. взела решение да се разведе със съпруга си. Убедени във
възможностите, добрите намерения и приятелските взаимоотношения, които имали,
св. * отново се обърнали към подс. С. за съдействие. Последната поискала от тях
сумата от 1 000 лв., които били необходими, за да ангажира адвокат Ц. във
връзка с бракоразводното дело. За да ги убеди във възможностите си за
съдействие, подс. С. отново потвърдила неистина, че работила при адв. Ц., което
обстоятелство не отговаряло на обективната действителност и на подсъдимата ѝ
било добре известно, че всъщност е безработна. Възползвайки се от създаденото
от подс. С. заблуждение у пострадалите, подс. С. започнал да ги увещава за
пореден път, че жена му е доста способна в работата си и разбирала от тези
неща. Тъй като пострадалите не разполагали с исканата сума, подс. С. казала, че
ще даде парите вместо тях, а те ще ѝ ги върнат, когато имат възможност.
За да
поддържа доверието, което ѝ гласували св. *, а и да не се усъмнят
последните в измамните ѝ намерения, подс. С. ангажирала адв. Ц. да
представлява *П. по бракоразводното дело. Бил уговорен хонорар в размер на 1
000 лв. И този път св. Ц. кореспондирал единствено с подсъдимата и нямал връзка
със св. *.
През
пролетта на 2017 г. подс. С. поискала от
св. * още 4 000 евро за наказателното дело на *П., като това трябвало да са
последните пари. Подсъдимата отново твърдяла, че парите ще послужат за подкупи
на съдии и прокурори, за да не лежи *П. в затвора. Св. * все още не били
наясно, че воденото наказателно производство срещу дъщеря им е приключило.
Водени от заблуждението, в което ги въвела подсъдимата, на неустановена дата
през месец април 2017г. св. Е.П. предала на подсъдимата 2 000 евро,
предназначени за приключването на наказателното дело, и 500 евро за
бракоразводното дело на *П.. Парите били предадени в дома на св. * в с. * в
присъствието на подсъдимия С..
През
месец юни 2017 г. св. * връчили на подсъдимата остатъка от поисканата от нея
сума в размер на 2 000 евро. Тези пари също били предадени в дома на св. * в с.
* в присъствието на подс. С.. През
цялото време подс. С. убеждавала св. *, че парите са за „хонорари“ на съдии,
прокурори, адвокати.
На
08.08.2017 г. св. Е. ***, за да провери какво се е случило с обезщетението по
делото, което спечелили по думите на подс. С.. Служителите на общината
уведомили св. П., че подобно дело не е водено и те не дължали обезщетение. Св.
* разбрали, че са били измамени от подс. С., но не ѝ съобщили. На
12.08.2017 г. подс. С. връчила на св. П. сума в размер на 1 200 лв., за
които казала, че „са от нея“, а като се прибере адвокатът ще изплати и
останалата част до пълния размер на обезщетението в размер на 3 500 лв.
През
2017 г. св. Ц. решил да потърси парите, които били уговорили с подс. С. като
адвокатско възнаграждение във връзка с представителството на *по гражданските
дела. След няколко неуспешни опита, св. Ц. най-после успял да се свърже с *П.,
за да я попита кога ще получи полагащото му се възнаграждение. Последната го
уведомила, че била извън страната и на два пъти е превела по 2 000 евро и
веднъж 500 евро, които били предадени от майка ѝ Е.П. на подс. С., която,
от своя страна, поела ангажимент да му ги предаде. Тъй като св. Ц. не
разполагал с телефонния номер на Е.П., защото подс. С. винаги намирала
оправдания, за да не му го предостави, помолил *П. за това. След като се
свързал със св. Е.П., св. Ц. останал изненадан, защото тя също потвърдила, че
парите били предадени на подс. С., която следвало да му ги даде. Св. Ц. се
обадил на подс. С., за да ѝ потърси сметка, а тя от своя страна го
излъгала, че ѝ били предадени само 500 лв. В този момент св. Ц. разбрал,
че подс. С. е измамила св. *.
По
гореописания механизъм двамата обвиняеми получили неправомерно имущество в
размер на 83 700 лв. и 4 500 евро, като съзнавали, че св. * са се разпоредили
с това имущество единствено в резултат на извършената измама /подсъдимите
са получили от св. * сума в общ размер 87 200 лв. и 4 500 евро, като подс.
С. действително е предоставила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на
адв. Ц. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. на адв. С.,
които са приспаднати от общия размер на дадените суми/.
2.
Свидетелите Е. и Я. * живеели в *, обл. Смолян. Занимавали се с частен бизнес.
На 22.03.2013 г. в дома им в * била извършена кражба на голяма сума пари и
златни накити. Извършителите на тази кражба били разкрити – четирима младежи от
различни населени места в Република България, които впоследствие били осъдени
от Районен съд – Девин по НОХД № 190/2013 г. При разкриването на извършителите
били намерени и част от отнетите вещи – парична сума в размер на 61 000 лв.,
които били върнати на пострадалите след приключване на наказателното
производство.
В хода
на делото адв. *, който представлявал свидетелите *, направил искане същите да
бъдат конституирани като граждански ищци. На съдебното заседание на 31.10.2013
г. съдът отхвърлил молбата, тъй като съвместното разглеждане на гражданските
искове щяло да затрудни наказателния процес.
Съдебното
заседание приключило с присъда, с която извършителите били признати за виновни
в извършването на кражба от дома на сем. * в * на голяма сума пари и златни
накити. Подс. С. присъствала на
съдебното заседание /по причини, описани в пункт 1 от настоящата фактическа
обстановка/, поради което възприела факта на отхвърляне на молбата на св. * за
конституирането им като граждански ищци. Подсъдимата също така разбрала, че на
двамата пострадали била възстановена стойността само на част от откраднатото
имущество. Подс. С. и в този случай преценила, че ѝ се открива възможност
да получи за себе си и за съпруга си И.С. по измамлив начин имотна облага.
Пред
сградата на Районен съд – Девин, след приключване на заседанието, подс. С.
инициирала контакт със св. Я. и Е. *. Тогава св. * се запознали с подс. С.С.,
която не познавали до този момент, но им направило впечатление, че тя
присъствала в съдебната зала по време на цялото заседание. Св. * нямали
представа защо подсъдимата е присъствала на заседанието. Водена от желанието си
да ги заблуди относно действителното фактическо положение, като по този начин
ги мотивира да се разпоредят в нейна и на съпруга ѝ полза със свое
имущество, подс. С. казала на св. *, че адвокатът, който ги представлявал, не
защитавал пълноценно интересите им и трябвало да се „отърват“ от него. В тази
връзка подс. С. предложила на двамата свидетели своето съдействие, тъй като
„можела да свърши повече работа от адвоката им“. Без да има действително
намерение да се ангажира по какъвто и да било начин с казуса на св. *, подс. С.
им обяснила, че може да уреди по-бързото възстановяване на останалата част от
откраднатото имущество. В започналия разговор подс. С. се представила като ***
на главния прокурор на Република България – *, с оглед на което имала много
връзки и контакти в различни институции, особено в съда и прокуратурата.
Свидетелите * не знаели как биха могли да получат обратно цялото откраднато
имущество, тъй като в хода на наказателното производство молбата им за
конституиране като граждански ищци не била уважена, поради което се съгласили
подс. С. да им помогне. На тази първа среща не било уточнявано в какво ще се
изразява помощта, която подс. С. следвала да предостави.
След
няколко дни подс. С., заедно със съпруга си – подс. И.С. посетили дома на св. * в *, където се
запознали с присъстващите там роднини. За да затвърди вече създаденото
заблуждение у *, подс. С. се представяла на всички като *** на главния прокурор
* и казала, че е в много близки отношения с него. За да е по-убедителна, подс.
С. разказвала как не ходила на работа обикновено, а само когато пожелае, както
и че „по цял ден лежала на дивана на главния прокурор“. По думите ѝ,
подсъдимата помагала на много хора и винаги ставало това, което тя каже. Под
въздействие на тези лъжливи твърдения, св. * били много впечатлени и решили да ѝ
се доверят напълно.
При
следващото си посещение в дома на св. *, подс.
С., придружена от съпруга си, убедила пострадалите да потърсят
полагащите им се парични средства. За да изглежда всичко достоверно, подс. С. поискала от пострадалите да ѝ
предоставят оригиналите на изпълнителните листове, които им били дадени от
Районен съд – Девин за присъдените суми за адвокатски възнаграждения, както и
да ѝ предоставят 30 000 лв., които щели да послужат във връзка със
завеждането на иск за връщане на откраднатите суми. Според подсъдимата тези
30 000 лв. били за адвокати, за държавната такса за завеждане на делото,
както и нейния хонорар. Като си тръгвали от дома на св. *, подсъдимата поискала
да ѝ дадат парите. Пострадалите обаче не разполагали с толкова пари.
Подсъдимата ги „посъветвала“ да събират парите и следващия път, когато им се
обади да ѝ дадат поне 10 000 лв.
Междувременно
срещу Е.Б. се водило наказателно производство за евентуално извършено от нейна
страна престъпление – клевета спрямо един от подсъдимите по делото за кражбата.
Тъй като подс. С. присъствала на
съдебното заседание по делото за кражбата, св. Е.Б. я помолила да свидетелства
и същата се съгласила. Поради тази причина св. Б. останала с впечатление, че
подс. С. била добър и почтен човек и
може да ѝ се има доверие.
На 15
септември 2014г. подс. С. се обадила по телефона на св. Е.Б., като поискала
цялата сума в размер на 30 000 лв. и изпълнителните листове за присъдените
разноски по наказателното дело. Подсъдимата уведомила св. Б., че нещата били
задействани и до края на 2014 г. ще приключат и ще си върнат парите. Св. Б. ѝ
казала, че към онзи момент имала възможност да ѝ даде 10 000 лв.,
тъй като не разполагала с 30 000 лв. Подсъдимата С. се съгласила.
Около
19 часа на 15.09.2014г. св. * пристигнали в гр. Пловдив, като били придружени и
от майката на Е.Б. – св. В.К.. Свидетелката Г.К. – сестра на Е.Б. стопанисвала
магазин, находящ се в гр. Пловдив, *. Срещата между подс. С. и * следвало да се състои именно в този магазин.
* разполагали със 7 000 лева. Вътре в магазина преброили парите, като св. К.
дала в заем недостигащата сума от 3 000 лв. Същата вечер подсъдимата
пристигнала пред магазина, заедно със съпруга си подс. И.С.. Подс. С. влязла в магазина и повикала *
отвън, като им казала, че не трябвало да присъстват други хора. Пред магазина
сумата от 10 000 лв. ѝ била предадена от * в присъствието на
подс. С.. Предадени били и оригиналите
на изпълнителните листове. Парите били сложени в прозрачен найлонов плик.
Фактът на предаването на паричната сума бил възприет от свидетелите Г.К. и В.К.
– майка на Е.Б., които наблюдавали срещата през прозореца на магазина.
След
получаването на първата част от уговорената сума на няколко пъти подс. С. със
съпруга си посетили * в *. На неустановена дата през месец октомври 2014 г.,
подс. С. отново се обадила на св. Б., като поискала още пари и отново
напомнила, че, колкото по-бързо дадат парите, толкова по-бързо щяло да приключи
делото. * можели да ѝ дадат само 6 000лв. Определили си отново среща пред
магазина на св. Г.К. ***. Б. отново взела от сестра си пари на заем – общо 1000
лв., като допълнила сумата до 6 000 лв. Пред магазина в найлонов плик предала
сумата на подсъдимата отново в присъствието на св. Я.Б. и на подс. С.. По същия
начин и на същото място били предадени от Б. на неустановена дата през месец
ноември 2014 г. още 6 000 лв. и през месец декември 2014 г. също на
неустановена дата сумата от 8 000 лв. Очевидци на предаването на парите през
месец ноември и месец декември отново били свидетелите Г.К. и В.К.. Свидетелите
Т.К. и Т.Т. случайно присъствали на два от случаите, при които пред магазина на
св. К. били предадени пари на подс. С..
По
гореописания механизъм, с цел да набави за себе си и за съпруга си – подс. С. имотна облага, възбуждайки и поддържайки
заблуждение у св. * относно действителните си възможности и намерения и
представяйки се за длъжностно лице – *** на главния прокурор на Република
България, подсъдимата С. стимулирала св. * да се разпоредят със свое имущество
в общ размер на 30 000 лв., с което им причинила имотна вреда в същия размер.
При предаването на парите по обясними причини подсъдимата не съставяла
документи за получените от нея суми. Подс. С. успяла да убеди св. *, че парите
ще даде на различни хора, които са в средите на прокуратурата и съда, за да
бъде свършена работата по делото. Уточнила, че тези хора не вземали пари от
всеки и че имало изградена система за даването и получаването им. Парите обаче
трябвало да се дадат предварително. Подс.
С. била настоятелна през цялото време, като убеждавала *, че трябвало да
се действа много бързо, защото предстояли празници и „нейните хора щели да
запразнят“. В резултат на представените от нея лъжливи сведения, подс. С.
станала известна в района на * като „*** на главния прокурор“.
Така и
не било обяснено на св. * какво точно ще се прави, какви дела ще се завеждат и
как точно ще си върнат сумите, предмет на кражбата. При всеки опит от страна на
св. * да разберат дали е било заведено дело и какво е неговото развитие, подс.
С. се ядосвала и им заявявала, че ще спре да се занимава с тях, след като ѝ
нямат доверие, и да се оправят сами. За да поддържа заблуждението им,
подс. С. продължавала да изнася неверни
сведения пред свидетелите, а именно, че делото е било заведено в съда гр. Смолян
и от там щели да ги потърсят, когато е необходимо. След последното предаване на
парите през месец декември 2014 г., подс. С. постепенно преустановила
контактите си с *, въпреки че такива били инициирани от тяхна страна чрез
телефонни обаждания. Впоследствие подсъдимата спряла да отговаря на обажданията
на *. Последните потърсили услугите на адвокат, който да им съдейства подс. С.
да им върне оригиналите на изпълнителните листове, които ѝ били дали.
На
02.06.2016 г. в Районен съд – Пловдив била входирана искова молба от Я. и Е. *
чрез пълномощник – адв. *. По този повод било заведено гр. д. № 7194/2016 г. на
XII гр. състав на Пловдивския районен съд. С молбата се претендирало
извършителите на кражбата от дома на св. * да им заплатят имуществените и
неимуществените вреди, причинени от кражбата, ведно с всички направени разноски
по делото, включително и за адвокатски хонорар. По гражданското дело не било
оказано каквото и да било съдействие от страна на подс. С. за завеждането на
граждански иск или други действия, които да са били насочени към възстановяване
на претърпените вреди от престъплението, от което св. * били пострадали.
В
периода, в който * поддържали контакт с подс.
С., на същите била извършена данъчна ревизия от НАП – Пловдив в
качеството им на физически лица, като им били издадени и връчени ревизионни
актове, с които били установени данъчни задължения. В средата на 2014 г. по
този повод * се свързали със св. Г.П. *** чрез подс. С.. Св. П. познавал
подсъдимата от доста години чрез колегата си – адв. Т.Ц., с когото имали
съседни кантори. Св. П. останал с впечатление, че подс. С. била позната или
клиентка на адв. Ц.. Свидетелят П. представлявал * по образуваните
административни дела, като хонорарът, който определил за двете дела, бил по 1
000 лв. за всяко от тях. Тази сума била получена от св. П., като парите били
предадени от подс. С.. За хонорара на
адв. П., св. Е.Б. дала допълнително 2 000 лв. на подс. С., извън сумата от 30 000 лв. В
кантората на св. П. *** били проведени няколко съвместни срещи между тях.
Адв. П.
останал с убеждението, че подс. С. и * били близки, но впоследствие двамата
пострадали му споменали за неуредени отношения с подсъдимата във връзка с
дадените ѝ парични суми и неизпълнени ангажименти от нейна страна. На
съвместните им срещи /между *, подсъдимата С. и адв. П./ подсъдимата не веднъж
изтъквала, че има позиции в съдебната система и че била изключително близка с
главния прокурор, както и че била някакъв служител в „инспектората на прокуратурата“.
3. Св.
Р.А. бил собственик на хотел *, находящ се на ул. * в гр. Доспат. През есента
на 2013г. подс. С. и И. * отседнали като гости в хотела на св. А.. Тъй като
останали доволни от престоя, подс. * започнали да отсядат често в хотела на св.
Р.А.. Поради тази причина двамата обвиняеми и свидетелят изградили по-близки
отношения и често сядали на една маса по време на престоя на * в хотела.
Подсъдимата отново се представила за лице, което работи в съдебната система,
както и че е в близки взаимоотношения с главния прокурор на Република България
– * още от времето, когато той бил съдия в съда в гр. Асеновград.
При
едно от посещенията на подсъдимите в хотела през есента на 2014 г. същите се
запознали с брата на Р.А. – св. П.А.. По време на разговора, подс. С. споделила
на св. Р.А., че съдействала за разрешаването на някакъв проблем на св. *, с
които го била запознала, тъй като същите посетили ресторанта му заедно с
двамата подсъдими. Узнавайки тази информация и възприемайки погрешните
впечатления на брат му, а именно че подс.
С. работила в съдебната система и имала близки взаимоотношения с главния
прокурор, св. П.А. решил да сподели с подсъдимата казус, в който участвало
търговско дружество – работодател на свидетеля. От подс. С. св. П.А. също
разбрал, че работи в „инспектората към главния прокурор“ и „ходи по проверки в
прокуратурите в страната“, поради което разчитал, че ще получи компетентен
съвет как да процедират във връзка с възникналия за дружеството проблем.
Св.
П.А. бил назначен на длъжност „***“ в дружеството *– с. *. На 19.09.2008г.
дружеството сключило договор за строителство с Община Доспат, последната в
качеството на възложител. Дружеството изпълнило задълженията си по договора, но
част от извършените СМР останали незаплатени от страна на общината. Поради това
дружеството потърсило претенциите си по исков ред. С решение № 143/12.04.2013
г. по т.д. № 20125400100208/2012 г. на Окръжен съд – Смолян, потвърдено с
решение № 406/18.07.2013 г. по в.т.д. № 653/2013 г. на Апелативен съд – Пловдив
и Определение № 766/14.10.2014 г. по т.д. № 4609/2013 г. на ВКС, община Доспат
била осъдена да заплати незаплатените суми. В тази връзка на 24.10.2014 г.
Окръжен съд – Смолян издал изпълнителен лист в полза на дружеството за следните
суми: 115 781,12 лв. /незаплатени СМР, ведно със законните лихви върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 09.11.2012 г. до
окончателното ѝ изплащане/, ведно със сумата 67 640,24 лв. и
17 734,39 лв. /мораторни лихви за забава/, както и 48 183,60 лв.
/съдебни разноски за водене на делото в трите съдебни инстанции/. На 17.11.2014
г. процесуалният представител на *– адв. Н.Г. входила в администрацията на
Община Доспат заявление, с което предявила издадения в полза на дружеството
изпълнителен лист с молба посочената в него сума да бъде изплатена по банкова
сметка. ***, като нямало и никаква ответна реакция от страна на общината.
Св.
П.А. бил упълномощен от управителя на фирмата – св. С.Г. да представлява
дружеството в пълен обем с оглед изплащане на определената от съда сума. Поради
това той споделил гореизложената информация с подс. С..
Подс.
С. отново преценила, че ѝ се открива възможност да получи имотна облага
за нея и съпруга ѝ, като въведе в заблуждение св. П.А. и по този начин го
стимулира да се разпореди с имущество в нейна и на съпруга ѝ полза.
Поради това подс. С. посъветвала св. А. да изтегли оригинала на изпълнителния
лист от общината, като тя щяла да му помогне да си вземе парите и да му каже
как точно трябвало да се процедира.
По този
повод през месец ноември 2014 г. на една от срещите между св. *, св. П. и подс.
С., последната разказала на адв. П. за случая на св. П.А.. В разговора
подс. С. уточнила на св. П., че реално
дружеството се управлявало от нейния познат св. П.А., въпреки че той бил само
пълномощник. С. заблудила св. П., че делото било спечелено с решаваща нейна
намеса и че имала неуредени отношения с лицата, които са ѝ съдействали за
спечелване на делото. Тези неверни сведения по-късно подсъдимата възнамерявала
да използва като предтекст, чрез който да мотивира адвоката да преведе по нейна
лична сметка парите по изпълнителното дело, които щели да бъдат преведени по
негова служебна сметка. Св. П. се съгласил да представлява дружеството срещу
хонорар от 6 000лв., който впоследствие получил от подсъдимата С. със знанието
и съгласието на св. Г. и св. А..
Адв. П.
изготвил молба за образуване на изпълнително производство, която подписал,
договор за правна защита и съдействие между него и управителя на *– св. Г. и
пълномощно, с което св. Г. упълномощавал св. П. да представлява дружеството в
хода на изпълнителното дело. Така изготвените документи адв. П. връчил на
подсъдимата, която от своя страна следвало да ги придвижи до св. Г., който да
ги подпише, преди да бъдат подадени пред ЧСИ. Подсъдимата обаче не изпълнила
поетия ангажимент да осигури подписа на св. Г. върху документите, и за него
фактът на изготвянето им останал неизвестен.
На
16.12.2014 г. управителят на дружеството св. С.Г. издал пълномощно на П.А. да
го представлява в изпълнителното производство, което щяло да се води по
изпълнителния лист.
Следвайки
указанията на подсъдимата, св. А. изтеглил оригинала на изпълнителния лист от
община Доспат на 16.12.2014г. Свидетелят А. и подсъдимата С. се уговорили
заедно да отидат до кантората на ЧСИ в гр. Смолян – св. М.. Този ЧСИ бил
определен от подс. С.. На срещата в гр. Смолян присъствал и братът на св. П.А.
– св. Р.А.. ЧСИ М. ги очаквал, тъй като предния ден му се обадила жена, която
се представила като С.С., уведомила го, че работи при главния прокурор на
Република България и ще доведе човек за образуване на изпълнително дело. На
срещата на ЧСИ били предадени молба за образуване на изпълнително дело и
изпълнителен лист. Така, на 18.12.2014 г. пред ЧСИ П. *** действие Окръжен съд
– Смолян била депозирана молба за образуване на изпълнително производство, на
която бил даден вид, че изхожда от адв. П. в качеството си на процесуален
представител на „***“ ООД. Към молбата били приложени оригиналът на
изпълнителния лист, издаден на 24.10.2014 г. в полза на дружеството и
пълномощно, в което било посочено, че на 15.12.2014 г. управителят на
дружеството св. С.Г. е упълномощил адв. Г.П. да образува изпълнително дело
срещу община Доспат и да представлява дружеството по изпълнителното дело. В
пълномощното фигурирали подписите на св. Г. и на адв. П., но същите не били
положени от тях, а от неустановено по делото лице. Към молбата бил приложен и
договор за правна защита и съдействие от 15.12.2014г., в която като клиент било
посочено дружеството „***“ ООД, представлявано от св. С.Г., а като адвокат –
св. Г.П.. Основание и предмет на договора било процесуално представителство
пред ЧСИ М., включително образуване на изпълнително дело срещу община Доспат, а
договореното възнаграждение било в размер на 6 000 лв. На договора бил
даден вид, че е бил подписан от адв. Г.П. и от св. С.Г., но документът в
действителност не бил подписан от тях, а от неустановено по делото лице.
Въпреки идентичността на съдържанието на молбата за образуване на изпълнително
производство и на договора за правна защита и съдействие, които св. П. по-рано
връчил на подс. С., и съдържанието на
двата документа, представени по изпълнителното дело, същите не били подписани
от адв. П..
По
повод молбата, на която бил даден вид, че изхожда от адв. П., било образувано
изпълнително дело № 20148810401411/2015 г. по описа на ЧСИ М..*** била входирана молба от адв. П., с
която той известявал общината за образуваното изпълнително дело и предоставил
банкова сметка, ***а си към дружеството, а именно: банкова сметка, *** „Първа
инвестиционна банка“ АД с титуляр адв. Г.П. и IBAN: ***. Сметката била специална
адвокатска на св. П.. Парите трябвало да се получат по тази сметка, тъй като
било предварително уточнено от подсъдимата на св. П., че дружеството взискател
имало неплатени данъчни задължения и трябвало парите да стоят по сметката на
св. П. до решаването на проблемите от страна на дружеството.
На
неустановена дата след образуване на делото подс. С. посетила св. П.А. ***. На
тази среща подсъдимата го уведомила, че следва да бъде заплатена сума в размер
на 16 000 лв., която представлявала хонорар за С. и за лицето, което щяло
да съдейства за по-бързото изплащане на задълженията от страна на Община
Доспат. За по-голяма достоверност, подс. С. решила да бъде по-конкретна и
казала на А., че в рамките на един месец „нещата ще се оправят“.
След
образуването на изпълнителното дело, комуникацията между св. П. и св. М.
продължила по електронен път чрез имейл. *** на община Доспат – св. Н.Т. се
свързал с ЧСИ М., който му обяснил, че действително има образувано изпълнително
дело, както и че задълженията ще се събират принудително.
На
05.01.2015г. община Доспат превела по посочената банкова сметка ***,35 лева.
След като парите били вече по сметката на св. П., било уточнено от подсъдимата,
че пълномощникът на дружеството св. П.А. ще се разпорежда със средствата. За
целта, за да си гарантира, че преводите действително ще се извършват по
разпореждане на пълномощника – св. А., св. П. изготвял нареждания за превод в
два екземпляра, които предавал на подс. С. и които следвало да се подпишат от
св. А., като във всяко нареждане било указано каква сума и към коя банкова
сметка ***.
В
изпълнение на намерението си да получи неоснователно имотна облага за нея и
съпруга си, подсъдимата решила да представи пред св. П. платежни нареждания, на
които да е даден вид, че са подписани от св. А., без в действителност същите да
са подписани от него. В платежните нареждания били посочени банкови сметки на
подс. С., с изключение на едно от тях
/което ще бъде обсъдено по-долу в настоящото изложение/. Св. П. не се усъмнил,
че св. А. бил съгласен сумите да се преведат по сметки на подсъдимата С., тъй
като тя го убедила, че дружеството имало публични задължения и ако парите бъдат
преведени по негови сметки, те автоматично ще отидат за погасяване на
публичните задължения. По този начин по думите на подсъдимата, тя и св. А. нямало
да могат да си изпълнят финансовия ангажимент към хората, които са им
съдействали за спечелване на търговското дело, по което Община Доспат била
осъдена да им заплати посочените по-горе суми. След като му представяла
подписани платежни нареждания, за да не се усъмни в действията и целите ѝ,
подсъдимата симулирала провеждането на телефонен разговор с лице, което се
представяло за св. А., и предавала телефона на св. П. да разговаря с лицето.
Св. П. не подозирал, че не разговаря в действителност със св. А., а с
неустановено по делото лице. Неустановеното лице, от своя страна, убедително се
представяло за пълномощника на дружеството и в качеството си на такъв
„разрешавал“ извършването на преводите, посочени в преводните нареждания,
представяни от подс. С..
По
описания механизъм подс. С. стимулирала
адв. П. да преведе цялата сума без банковите такси за преводите, на 7 пъти. В
периода от 07.01.2015 г. до 09.02.2015 г. цялата сума чрез съответните
нареждания била преведена от св. П., както следва:
- на 07.01.2015 г. св. П. превел сумата от 10
000 лв. по банкова сметка ***. С.С. в „БАНКА ДСК“ ЕАД с IBAN ***. За извършването на този превод подсъдимата представила пред адв. П.
документ, озаглавен „Нареждане“, в който било упоменато, че св. П.А. нареждал
на адв. П. да преведе посочената сума по банковата сметка на подсъдимата.
„Нареждането“ било подписано действително от св. А., който действал с
погрешното убеждение, че парите представляват хонорар на С.С. за съдействието,
което му е оказала във връзка с получаването на парите от община Доспат. Поради
погрешните представи, които подсъдимата изградила у него, че работила в
съдебната система, св. А. не подозирал, че тя го е измамила, за да получи
неоснователно имотна облага, поради което не възразил да ѝ бъде изплатено
възнаграждение. За да не се усъмни св. П., подсъдимата предварително си
подсигурила съдействието на неустановено по делото лице, което да се представи
по телефона за св. А. и да потвърди пред адвоката, че действително нарежда
извършването на превода по банковата сметка на С.. След като чул по телефона,
че лицето, представило се за А., е дало съгласието си за превеждането на
парите, св. П. наредил сумите.
- На
08.01.2015 г. св. П. превел сумата от 6 000 лв. по горепосочената банкова
сметка ***. С. в банка ДСК. За извършването на този превод подсъдимата
представила пред адв. П. документ, озаглавен „Нареждане“, в който било
упоменато, че св. П.А. нареждал на адв. П. да преведе посочената сума по
банковата сметка на подсъдимата. За да не се усъмни св. П., подсъдимата
предварително си подсигурила съдействието на неустановено по делото лице, което
да се представи по телефона за св. А. и да потвърди пред адвоката, че
действително нарежда извършването на превода по банковата сметка на С.. След
като чул по телефона, че лицето, представило се за А., е дало съгласието си за
превеждането на парите, св. П. наредил сумите. Представеното пред адв. П.
„нареждане“, на което бил даден вид, че изхожда от св. А., всъщност не било
подписано от последния. Действително подсъдимата представила пред А. документ,
наименован като нареждане, за сумата от 6 000 лв., за които твърдяла, че
представляват полагащият ѝ се хонорар за „свършената работа“, поради
което, подведен от думите ѝ, А. го подписал. Независимо от това, по
неустановени по делото причини подсъдимата С. не представила пред адв. П.
истинския документ, с който А. нареждал извършване на плащането от 6 000
лв. по нейната сметка, а му предала неистински такъв.
- На
12.01.2015 г. св. П. превел сумата от 6 000 лв. по горепосочената банкова
сметка ***. С. в банка ДСК. За извършването на този превод подсъдимата
представила пред адв. П. документ, озаглавен „Нареждане“, в който било
упоменато, че св. П.А. нареждал на адв. П. да преведе посочената сума по
банковата сметка на подсъдимата. За да не се усъмни св. П., подсъдимата
предварително си подсигурила съдействието на неустановено по делото лице, което
да се представи по телефона за св. А. и да потвърди пред адвоката, че
действително нарежда извършването на превода по банковата сметка на С.С.. След
като чул по телефона, че лицето, представило се за А., е дало съгласието си за
превеждането на парите, св. П. наредил сумите. Представеното пред адв. П.
„нареждане“, на което бил даден вид, че изхожда от св. А., всъщност не било
подписано от последния. Действително подсъдимата представила пред А. документ,
наименован като нареждане, за сумата от 6 000 лв., за които твърдяла, че
представляват полагащият ѝ се хонорар за „свършената работа“, поради
което, подведен от думите ѝ, А. го подписал. Независимо от това, по
неустановени по делото причини подсъдимата С. не представила пред адв. П.
истинския документ, с който А. нареждал извършване на плащането от 6 000
лв. по нейната сметка, а му предала неистински такъв.
- На
14.01.2015 г. св. П. превел сумата от 15 000 лв. по горепосочената банкова
сметка ***. С. в банка ДСК. За извършването на този превод подсъдимата
представила пред адв. П. документ, озаглавен „Нареждане“, в който било
упоменато, че св. П.А. нареждал на адв. П. да преведе посочената сума по
банковата сметка на подсъдимата. За да не се усъмни св. П., подсъдимата отново
предварително си подсигурила съдействието на неустановено по делото лице, което
да се представи по телефона за св. А. и да потвърди пред адвоката, че
действително нарежда извършването на превода по банковата сметка на С.. След
като чул по телефона, че лицето, представило се за А., е дало съгласието си за
превеждането на парите, св. П. наредил преводите. Представеното пред адв. П.
„нареждане“, на което бил даден вид, че изхожда от св. А., всъщност не било
подписано от последния и нито той, нито св. Г. някога са давали съгласието си
за нареждането на подобен превод. Виждайки, че добре отработеният механизъм
действа, подсъдимата въвела в заблуждение адв. П. по отношение на това
обстоятелство, за да получи неследваща се имотна облага за нея и за подс. С..
- На
03.02.2015 г. св. П. превел сумата от 13 000 лв. по горепосочената банкова
сметка ***. С. в банка ДСК. За извършването на този превод подсъдимата
представила пред адв. П. документ, озаглавен „Нареждане“, в който било
упоменато, че св. П.А. нареждал на адв. П. да преведе посочената сума по
банковата сметка на подсъдимата. За да не се усъмни св. П., подсъдимата отново
предварително си подсигурила съдействието на неустановено по делото лице, което
да се представи по телефона за св. А. и да потвърди пред адвоката, че
действително нарежда извършването на превода по банковата сметка на С.. След
като чул по телефона, че лицето, представило се за А., е дало съгласието си за
превеждането на парите, св. П. наредил преводите. Представеното пред адв. П.
„нареждане“, на което бил даден вид, че изхожда от св. А., всъщност не било
подписано от последния и нито той, нито св. Г. някога са давали съгласието си
за нареждането на подобен превод. Виждайки, че добре отработеният механизъм
действа, подсъдимата въвела в заблуждение адв. П. по отношение на това
обстоятелство, за да получи неследваща се имотна облага за нея и за подс. С..
- На
09.02.2015 г. св. П. превел сумата от 165 327,35 лв. по банкова сметка
***. С. в „Първа инвестиционна банка“ с IBAN ***. За извършването на този превод подсъдимата представила пред адв. П.
документ, озаглавен „Нареждане“, в който било упоменато, че св. П.А. нареждал
на адв. П. да преведе посочената сума по цитираната банкова сметка ***. За да
не се усъмни св. П., подсъдимата отново предварително си подсигурила
съдействието на неустановено по делото лице, което да се представи по телефона
за св. А. и да потвърди пред адвоката, че действително нарежда извършването на
превода по банковата сметка на подс. С.. След като чул по телефона, че лицето,
представило се за А., е дало съгласието си за превеждането на парите, св. П.
наредил преводите. Представеното пред адв. П. „нареждане“, на което бил даден
вид, че изхожда от св. А., всъщност не било подписано от последния и нито той,
нито св. Г. някога са давали съгласието си за нареждането на подобен превод.
Виждайки, че добре отработеният механизъм действа, подсъдимата отново въвела в
заблуждение адв. П. по отношение на това обстоятелство, за да получи неследваща
се имотна облага за нея и за подс. С..
- На
09.02.2015 г. адв. П. превел сумата от 34 000 лв. по банкова сметка ***.
П.А. в банка ДСК с IBAN ***. И за този превод подсъдимата представила документ,
озаглавен „Нареждане“, в който било упоменато, че св. П.А. нареждал на адв. П.
да преведе посочената сума по сметка на св. А.. И по отношение на този превод,
неустановеното по делото лице, представило се за А. пред адв. П., дало
съгласието си по телефона парите да бъдат преведени по сметката на А..
Представеното пред адв. П. „нареждане“, на което бил даден вид, че изхожда от
св. А., всъщност не било подписано от последния. Независимо от това, св. А. бил
запознат с предстоящото извършване на превода по негова сметка, тъй като самият
той указал на подсъдимата св. П. да преведе парите. Св. Г. също бил запознат с
извършването на този превод, тъй като парите представлявали трудово
възнаграждение на св. А., по отношение на което било взето решение да се
изплати от получените финансови средства от Община Доспат по сметката на адв.
П..
През
целия период, в който били извършвани преводите по сметката на подсъдимата,
последната препятствала осъществяването на контакт между адв. П. и св. А., за
да не бъдат разкрити измамливите ѝ цели и действия.
Междувременно
на 19.01.2015 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ П. ***,
с която последната била уведомена, че задълженията ѝ по изпълнителното
дело възлизали на 34 241,69 лв., от които главница – 25 397,13 лв.,
6 000 лв. – разноски по изпълнителното производство, 108,00 – такси и
2538,83 – такса по тарифата към ЧСИ. По-късно съобразно решение №
150/24.03.2015 г. по в.гр.д. № 122/2015 г. Окръжен съд – Смолян разноските по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение били намалени от 6 000
лв. на 4009,09 лв.
На
06.02.2015 г. адв. П. депозирал молба пред ЧСИ М. постъпилите суми по
изпълнителното дело да бъдат превеждани по банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ с IBAN ***, BIC ***, с титуляр подс. С.С.. Причината за това била, че подсъдимата
в изпълнение на взетото решение, да набави имотна облага за нея и съпруга ѝ,
отново създала погрешни представи у св. П.. Подсъдимата твърдяла пред него, че
това действие е изцяло в изпълнение на указанията на представителите на
дружеството, защото същото имало публични задължения и ако парите бъдат
преведени по фирмена сметка, щели да послужат за удовлетворяването на
публичните задължения. Това щяло да възпрепятства св. А. и подсъдимата нямали
да имат възможност да се „разплатят“ с лицата, които са „осигурили“ решението в
полза на дружеството по търговското дело, водено срещу община Доспат. В действителност обаче нито св.
А., нито св. Г. не били дали съгласието си за извършването на подобни действия.
На
11.02.2015 г. ЧСИ М. превел по посочената банкова сметка ***. С. сумата от
25 724,05 лв., като в преводното нареждане в качеството на получател било
посочено дружеството „***“.
През
месец април 2015 г. адв. П. изготвил и разписал в три екземпляра акт за
отчитане, приемане-предаване/превеждане на пари и документи, собственост на „***“
ООД, които предал на подсъдимата С.. Св. П. я помолил актът да бъде подписан от
представител на дружеството, за да си гарантира, че е изпълнил всичките си
ангажименти по изпълнителното дело. Подсъдимата С., разбира се, не представила
документа нито на св. А., нито на св. Г., тъй като в него били описани всички
парични преводи по нейната сметка, за които последните естествено не били
известени. Подсъдимата предоставила екземпляр от акта за отчет, на който бил
даден вид, че изхожда от св. А.. В действителност обаче св. А. никога не е
разписвал подобен документ и не знаел за съществуването му. Св. Г. също не бил
наясно с изготвения акт за отчет и не е разписвал такъв.
На
14.04.2015 г. при ЧСИ М. постъпила молба от адв. П. адвокатският хонорар по
изпълнителното дело в размер на 4005,09 лв. да бъде преведен по банковата
сметка на подс. С.. Причината за това била, че подсъдимата усилено настоявала
пред св. П. парите да бъдат преведени по нейна сметка с оглед наличието на
публични задължения на дружеството. Подсъдимата отново убедила св. П., че това
било изцяло по решение и със съгласието на представителите на дружеството. В
действителност обаче нито св. А., нито св. Г. не били дали съгласието си за
извършването на подобни действия.
На
17.04.2015г. община Доспат превела по сметка на ЧСИ М. сумата от 524,10 лв.,
представляваща остатъка от задълженията ѝ по изпълнителното дело.
На
23.04.2015 г. с постановление на ЧСИ М. изпълнителното производство било
приключено поради внасяне от страна на община Доспат на задълженията ѝ по
изпълнителния лист и разноските по изпълнителното дело по сметка на ЧСИ М..
На
24.04.2015 г. ЧСИ М. превел по горепосочената банкова сметка *** С.С. сумата от
4005,00 лв., като в преводното нареждане в качеството на получател отново било
посочено дружеството „***“, а като основание за плащането – „частично
погасяване на дълг Дело 014“.
На
неустановена дата в средата на 2015г. на дружеството не му достигали 2 000
лв. за извършване на плащане. Св. Г. указал на св. А. парите да бъдат взети от
преведените от община Доспат суми. Поради това св. А. се свързал с подс. С.С. и
ѝ казал да осигури превеждането на 2 000 лв. от сметката на адв. П.,
в която били преведени парите от община Доспат, към негова лична сметка.
Подсъдимата С. била добре запозната с обстоятелството, че парите вече били
преведени по нейната сметка, но, за да не заподозре нещо св. А., го излъгала,
че адв. П. бил извън града и не се знае кога ще се прибере. Поради тази причина
С. предложила на А. да му даде парите чрез куриерска фирма „Еконт“, а след това
той щял да ѝ ги върне. Св. А. се съгласил и така получил от подс. С.С.
сумата от 2 000 лв. в офис на „Еконт“ в гр. Гоце Делчев.
Чрез
гореописания механизъм, въвеждайки в заблуждение св. П. и св. А. относно
обективната действителност и представяйки се за длъжностно лице, което работи в
съдебната система, по-конкретно в „инспектората на прокуратурата“ и е в близки
взаимоотношения с главния прокурор на Република България, подсъдимата е
получила неоснователно имотна облага за нея и подсъдимия И.С. в общ размер на
237 056,40 лв. /по сметката на подсъдимата била преведена неоснователно
сума в общ размер на 245 056,40 лв., като подс. С. е предоставила 6 000
лв. на адвокат П. за воденото изпълнително производство със знанието и
съгласието на св. А. и св. Г., както и 2 000 лв. – на св. А., по негово
искане и със знанието и съгласието на св. Г./.
4. През
месец юли 2016 г. св. И.К. се запознал с подс.
С.. Срещата им била уредена от св. М.Г.. Последната в периода от 2013 г.
до 2015 г. провеждала стаж при адв. П.. По повод на стажа си се била запознала
с подс. С.. От адв. П. знаела, че подсъдимата е от екипа на главния прокурор и
имала много връзки и контакти. С течение на времето подс. С. и св. Г. изградили
по-близки взаимоотношения, като с цел да придобие известност като лице с много
връзки и контакти в съдебната система, подс. С. демонстрирала такъв статус и
пред св. Г..
През
2016 г., когато вече не била стажант при адв. *, познат на св. Г. – св. И.К. се
обърнал към нея с молба за съдействие във връзка с придобиване на разрешително
за огнестрелно оръжие. Проблемът на св. К. бил, че имал условна присъда, което
било пречка за сдобиването с такова разрешително. Св. Г. препоръчала на св. К.
именно подсъдимата С. като човек с много контакти и връзки във всякакви
държавни институции, без да съзнава, че това не отговаряло на обективната
действителност.
Чрез
св. Г. на неустановена дата била уговорена среща между подсъдимата и св. К. в
кв. „Кючук Париж“ в гр. Пловдив. На уговорената среща присъствали св. Г. и
съпругът на подс. С. – подс. И.С.. Св. К. разказал на подсъдимата за своя
казус. Подс. С. преценила, че и този път ѝ се откривала възможност да получи
за себе си и за съпруга ѝ по измамлив начин имотна облага. За да изглежда
достоверно и компетентно, подс. С. обещала на св. К., че ще провери какво може
да направи и ще му се обади, като поискала негови лични данни. С цел да го
убеди във „високите“ си възможности, подсъдимата се представила на св. К. като
любовница на главния прокурор *, както и че по този повод имала много познати в
средите на съда, прокуратурата и полицията. На тази среща подсъдимата не искала
пари за услугата.
Известно
време след това подсъдимата се свързала със св. Г., като потвърдила, че щяла да
съдейства на св. К.. Проведена била следваща среща между тримата, като отново
присъствал съпругът на подс. С., който
бил наясно с измамливите намерения на съпругата си. Направена била уговорка
подсъдимата да изкара директно разрешително за оръжие на св. К., без той да
прави каквото и да било, като това включвало и изкарването на „чисто“
свидетелство за съдимост, тъй като поела ангажимент св. К. да бъде
реабилитиран. За „услугата” подс. С.
поискала от К. 5 000 лв., като го повикала настрани, за да не я чуе св. Г.. За
да поддържа заблуждението му, подсъдимата отново изтъкнала пред св. К. колко
близки взаимоотношения имала с главния прокурор на Република България, като споделила,
че „няма нещо, което да не може да се случи при нея“.
Подведен
от думите ѝ и разчитайки на положението и контактите, които имала
подсъдимата в съдебната система, по-конкретно с главния прокурор, св. К. решил
да ѝ се довери. На една от следващите срещи, отново между четиримата, св.
К. предал в плик сумата от 5 000 лв. в присъствието на св. Г. и на подс.
И.С.. Подсъдимата и св. К. продължили на поддържат контакт, като на въпроса от
негова страна, кога С. щяла да изпълни поетия ангажимент, същата заявила, че
най-късно в началото на месец септември всичко щяло да е готово, въпреки че
била наясно, че това нямало как да се случи. Като причина за забавянето, подс.
С. посочила, че съответните длъжностни лица били в отпуск.
След
известно време св. К. отново се свързал с подс. С., като този път поводът бил
негов познат – * П.. Същият бил задържан в следствения арест в гр. Хасково и му
било необходимо съдействие, за да бъде пуснат от ареста, а впоследствие и да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Св. К. се познавал лично с бащата на * П. – св.
А.П..
Подс.
С. възприела, че ѝ се откривала още една възможност да получи за себе си
и за съпруга си имотна облага, като създаде неверни представи у св. К., поради
което проявила интерес и поела ангажимент нещата да се случат така, както иска
приятелят на св. К.. За тази „услуга“ тя поискала 40 000 лева, като посочила,
че 20 000 лева трябвало да и се дадат при освобождаването на приятеля на св. К.
от ареста, като му се измени мярката за неотклонение, а остатъкът от 20 000
лева след неговото оправдаване. За да стимулира св. К. да ѝ предаде във
възможно най-кратък срок поисканата сума, подс.
С. му казала, че освобождаването от ареста на неговия приятел и
оправдаването по повдигнатото му обвинение щяло да бъде трудно, но не и
невъзможно и зависело изцяло от предаването на парите.
Воден
от заблуждението, което създала у него подсъдимата С., на неустановена дата в
началото на месец август 2016г., св. К. осигурил първите 20 000 лева и ги
предал на подс. С. ***. При предаването на парите в салона били само двамата,
тъй като подсъдимата помолила присъстващите в салона да излязат.
След
няколко дни подс. С. се свързала със св.
К., като му обяснила, че парите били „разпределени“ между съответните
длъжностни лица, от които зависел целеният резултат. Подс. С. указала на св. К.
да изчакат указанията ѝ кога да депозират пред съда молбата за изменение
на мярката за неотклонение на * П..
С цел
да прикрие действителните си намерения и да оправдае исканите от нея парични
суми, подсъдимата С. решила действително да ангажира адвокат, поради което се
свързала с адв. С. и го помолила да се заеме със защитата на * П..
Подс.
С. казала на св. К., че било необходимо да заменят адвоката на П., като
ангажират адв. С.. Това предложение било отправено към бащата на задържания –
св. А.П..
На
05.08.2016 г. бил подписан договор за правна защита и съдействие между св. А.П.
и адв. С. с предмет – защита на * * П. по ДП № 332/2016 г. по описа на РУ –
Свиленград. Било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.
Независимо
от предприетите от подсъдимата действия, мярката за неотклонение на * П.
„задържане под стража“ била потвърдена и същият останал в ареста.
В деня,
в който се гледала пред съда мярката за неотклонение на П., св. К. се срещнал с
подсъдимата, като я закарал до съда в гр. Пловдив, за да провери какво е
станало, тъй като по нейни думи се е случило някакво объркване или грешка. Св.
К. влязъл след подс. С. в съда и я
наблюдавал как тя просто стояла в коридора около десет минути, без да прави
нищо. След това се върнала в колата при него и му казала, че разговаряла с
някакъв прокурор, който бил на мярката, и че не можела да обясни какво точно се
случило. Св. К. знаел, че подсъдимата го лъже, и поискал връщането на парите. Подс.
С. му заявила, че парите били раздадени на прокурорите и не можела да осигури
връщането им, както и на парите, които св. К. ѝ предал във връзка с
издаването на разрешително за оръжие. Проведена била още една среща между
двамата, на която св. К. категорично се убедил, че е бил измамен от подс. С.. Св. К. заявил на подсъдимата, че ще се
оправя без нея, а тя му отвърнала, че „не следва да се меси, тъй като хората,
които имали пръст в делото, го познавали много добре и щели да направят нещо на
детето му“. След този разговор двамата преустановили контактите си, като в
резултат на неверните сведения, които представила пред св. К., подсъдимата
получила неоснователно имотна облага за нея и съпруга ѝ в общ размер
25 000 лв.
5. Св.
*се запознал с подс. С. през 2014 г.
чрез негов приятел – св. Г.Г.. По това време св. * работел като *** в община *.
Поводът за запознанството им бил имот, който подс. С. строяла и във връзка с
който ѝ била необходима консултация с компетентен човек от общината.
По
инициатива на подсъдимата била проведена среща между нея и св. *. Последната
споменала на свидетеля, че имало подаден сигнал срещу нея в „Икономическа
полиция“, с оглед на който помолила * да я посъветва в качеството си на юрист
какви мерки да предприеме. Св. * отказал да я консултира, тъй като не бил
компетентен в тази област. Тогава подс. С. споделила, че познавала много
влиятелни хора с страната, без да конкретизира кои и в кой сектор било
влиянието им. Така срещата им приключила.
През
месец юни 2017 г. била депозирана жалба до Районна прокуратура – Пловдив, с
копие до кмета на община „*“, в която се излагали твърдения за осъществени
престъпни действия от страна на св. *. Жалбата касаела подадена от св. *
декларация за делба на имот, като се твърдяло, че подписът на жалбоподателката
*, който фигурирал в декларацията, не бил положен действително от нея. Св. *,
от своя страна, претендирал, че с действията си единствено е подпомогнал
жалбоподателката, във връзка с възникналия казус за делба наследствен имот,
както и че не я е измамил с нищо. При така създалата се ситуация свидетелят бил
изключително притеснен от подадената срещу него тъжба до прокуратурата с копие
до кмета, като се опасявал да не загуби работата си. Той споделил своите
притеснения със св. Г.Г..
С цел
да придобие известност като лице, имащо влиятелни контакти в съдебната система,
и за да си гарантира евентуална бъдеща възможност да извършва измами по
описания досега механизъм, подсъдимата се представяла пред св. Г.Г., с когото
се познавали от дълго време, като лице, което е в интимни отношения с главния
прокурор на Република България *. С. твърдяла пред свидетеля, че с главния
прокурор били от едно и също село и се срещали редовно. Поради тази причина св.
Г. решил да сподели на подсъдимата за проблемите на своя приятел – св. *.
Узнавайки
за казуса, пред който бил изправен св. *, подсъдимата за пореден път решила, че
ѝ се открива възможност да получи неоснователно имотна облага за нея и
съпруга ѝ, като въведе в заблуждение *, че може да му съдейства за развитието
на случая в негова полза. В изпълнение на взетото решение, С. инициирала среща
със св. *. Срещата била проведена през лятото на 2017 г., като на нея св. *
разказал подробно на подсъдимата обстоятелствата, свързани с подадената срещу
него тъжба в Районна прокуратура – Пловдив. Водена от користните си цели, без
да има действителна възможност и намерение да съдейства по какъвто и да било
начин на *, подсъдимата С. му казала, че има влиятелни познати с големи
възможности и ще разреши проблема му, но не споменала по какъв начин точно.
Два дни
по-късно подсъдимата се свързала по телефона със св. * и му заявила, че за
разрешението на неговия проблем трябвало да ѝ предостави сумата от
2 000 лв. Свидетелят решил да ѝ се довери, поради което на
неустановена дата в периода месец юни – месец юли 2017 г. на проведена помежду им среща в бара на хотел
„Норис“ в гр. Пловдив предал на подсъдимата исканата от нея сума от 2 000
лева. Последната не конкретизирала за какво точно ѝ трябвала сумата. След
това се видели още веднъж, като подсъдимата убедила св. *, че не трябва да се
притеснява и че всичко ще се оправи. След тази среща преустановили контактите
си.
Междувременно,
по подадената срещу * тъжба Районна прокуратура – Пловдив възложила
извършването на проверка по преписка вх. № 4670/2017 г. В тази връзка св. В.С.,
изпълняващ длъжността * във Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив снел обяснения от
св. *. Последният заявил, че разполагал с представителна власт, съгласно чл.18
ал.2 от АПК за подаване на декларация, тъй като имал изрично нотариално
заверено пълномощно от съответните лица, за да извършва всякакви действия по
снабдяване с документи, за подаване и получаване на всякакви документи,
включително и данъчни декларации за имота им. С оглед на това образуваната в
Районна прокуратура – Пловдив приключила с постановление за отказ от образуване
на досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление.
Подсъдимата не е повлияла по какъвто и да било начин върху така развилите се
събития.
По
гореописания механизъм подсъдимата получила имотна облага в размер на
2 000 лв. в резултат на въвеждането в заблуждение от нейна страна у св. *
и му причинила имотна вреда в същия размер.
6. Св.
Д. се запознал със св. Е. и Я. * през 2013г. в *, където същият бил на почивка.
Повод за запознанството им било закупуването на лек автомобил. По същото време
св. Д. работил в автокъща *ЕООД – гр. София. Впоследствие св. Д. се срещнал
няколко пъти в автосалона му със св. *. Направили уговорка свидетелят да им
внесе лек автомобил марка „Мерцедес“, за което оставили капаро в размер на
около 30 000 лв. Конкретният автомобил бил закупен от Германия и доставен
в автосалона. Тъй като автомобилът не се харесал на свид. *, същите се отказали от покупката
му. Поискали връщане на капарото, но св. Д. отказал, тъй като автокъщата е
закупила вече лекият автомобил и е поела разходите по транспортирането му от
Германия до гр. София. Впоследствие * посетили салона отново, този път
придружени от адвокат.
Виждайки,
че св. Д. няма да им възстанови даденото капаро, тъй като разполага и със
съответни документи, св. * потърсили съдействието на подсъдимата С..
Подсъдимата
взела решение да се свърже със св. Д., виждайки възможност да набави
неоснователно имотна облага за нея и съпруга ѝ.
На
неустановена дата през пролетта на 2015г. подсъдимата посетила автокъщата,
където работил св. Д.. Представила се като заместник районен прокурор на гр.
Пловдив, както и че била дясната ръка на главния прокурор *. Обяснила на св.
Д., че ако не върне парите на * ще направи така, че да влезе в затвора. Св. Д.
обяснил, че има подписани документи с * и ако те искат могат да си вземат
колата. След няколко дни подс. С. се обадила по телефона на св. *, за да го
пита какво е решил. Казала му, че * били пуснали жалба срещу него за капарото и
същата била на нейното бюро. Предложила му да дойде в гр. Пловдив, за да се
разберат. След няколко дни св. Д. пристигнал в гр. Пловдив и се срещнал с
подсъдимата на бензиностанция ОМВ в началото на града. На срещата подс. С.
поискала сума в размер на 15 000 лв., за да „оправи“ нещата с * и да скъса „делото“, което било
заведено срещу него. Последният отказал да предостави поисканата парична сума и
така приключила срещата. Впоследствие от полицията св. Д. разбрал, че подс. С.
не е прокурор.
II. В резултат на гореописаните действия подсъдимата получила имотна облага
за себе си и за съпруга си в общ размер на 386 556,40 лв.
Двамата обвиняеми били в отлични семейни отношения. В повечето случаи подс.
И.С. бил пряк свидетел на водените разговори между С.С. и всички гореизброени
пострадали лица, както и на предаването на паричните средства. Подс. С. е
присъствал на почти всички проведени срещи между подсъдимата и пострадалите и
бил наясно с техните уговорки. Освен това, подс. С. също участвал в създаването
на неверни представи у част от пострадалите, по-конкретно у св. *, воден от
користната цел той и съпругата му да си набавят имотна облага, като съзнавал,
че с тези си действия заедно със С. са причинили на св. * имотна вреда в размер
на 92 500 лв. Подсъдимият бил добре
запознат колко пари ще получи С. от св. *, св. *, св. А., св. П., св. П.М., св.
И.К. и от св. Б. *, като съзнавал, че получаваните средства представляват
имущество с произход, пряко свързан с извършените от подсъдимата измамливи действия
спрямо свидетелите, на обща стойност 386 556,40 лв. В резултат на
получените средства подсъдимите започнали да демонстрират висок стандарт на
живот.
През периода от месец ноември 2014 г. до 18.07.2017 г. в гр. София, гр.
Банско, гр. Поморие, гр. Велинград, гр. Девин, гр. Доспат и гр. Пловдив, с цел
придаване на легален произход на придобития доход, подсъдимите извършили последваща умишлена дейност с
предмета – получените от измамените лица парични средства. В различни
комбинации подсъдимите извършили
финансови операции, сключили различни сделки, посредством които трансформирали
придобитите вече средства в други материални блага, получили парични средства и
прикрили произхода на имущество, за което знаели, че е било придобито от тях
самите чрез действията, описани по-горе. За посочения период двамата обвиняеми
не са сключвали трудови договори, не са подавали годишни данъчни декларации по
чл. 50 от ЗДДФЛ, не са подавали декларация за регистрация като самоосигуряващи
се лица и не са вземали участие в търговски дружества, т.е. не са имали нито
един съществен законен източник на доходи, още повече в размерите, които ще
бъдат изложени по-надолу.
1. До 31.12.2016 г.
посредством измамливите си действия подсъдимата получила по описания по-горе
начин имотна облага за нея и за подс. С.
в общ размер 375 756,40 лв. /83 700 лв. – от св. *; 30 000 лв. – от
св. *; 237 056,40 лв. – от св. П., св. А. и св. М.; 25 000 лв. – от св.
И.К./. Част /описана по-горе в настоящото изложение/ от посочената сума
постъпила директно по банковата сметка към „БАНКА ДСК“ ЕАД с IBAN ***. С.С., друга част,
която постъпила по други сметки на подсъдимата, посочени по-долу, по-късно
двамата подсъдими прехвърлили в цитираната сметка в банка ДСК, трета част била внесена по сметката в
банка ДСК в брой на каса в банката. Останалата част двамата подсъдими
съхранявали в брой.
Съзнавайки, че парите са били придобити чрез тежко
умишлено престъпление – измама, подсъдимите
решили да легализират част от тях и да ги въведат в гражданския и
търговския оборот, като извършили различни финансови операции с тях.
През периода от 08.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в гр. Поморие, гр.
Велинград, гр. Девин, гр. Доспат и гр. Пловдив двамата подсъдими съвместно
извършили различни финансови операции от банковата сметка към „БАНКА ДСК“ ЕАД с
IBAN *** С.П.С., ЕГН: **********
на обща стойност 115 897,35 лв., както следва:
|
на дата
|
е извършила финансова операция със
сумата от
|
на основание
|
|
08.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
09.01.2015
|
10000
|
изтеглено в брой
|
|
09.01.2015
|
40
|
Изтеглено в брой
|
|
09.01.2015
|
152
|
плащане ПОС Набел МЛ груп
|
|
09.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
12.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
13.01.2015
|
220
|
захранване сметка на Н.И.С.
|
|
13.01.2015
|
50
|
захранване сметка на Д.П.Г.
|
|
13.01.2015
|
550
|
захранване сметка на Д.П.Г.
|
|
13.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
14.01.2015
|
68
|
плащане ПОС Адидас
|
|
14.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
15.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
16.01.2015
|
5000
|
изтеглено в брой
|
|
16.01.2015
|
141,3
|
плащане ПОС Ла Фльор
|
|
16.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
19.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
19.01.2015
|
209,16
|
плащане ПОС Метро
|
|
19.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
22.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
24.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.01.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
28.01.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.01.2015
|
1500
|
изтеглено в брой
|
|
03.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
09.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
11.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.02.2015
|
72,67
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
12.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.02.2015
|
728,05
|
плащане ПОС МДТ- 12
|
|
13.02.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
13.02.2015
|
30000
|
трансфер към сметка на С. ДСК- *
|
|
16.02.2015
|
1000
|
изтеглено в брой
|
|
17.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.02.2015
|
67
|
плащане ПОС Теленор
|
|
23.02.2015
|
89
|
плащане ПОС Техномаркет
|
|
23.02.2015
|
150,5
|
плащане ПОС Теленор
|
|
23.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
23.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
23.02.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
25.02.2015
|
45,3
|
плащане ПОС Алати
|
|
26.02.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.03.2015
|
54,47
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
77,03
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
148,57
|
теглене АТМ Турция
|
|
04.03.2015
|
294
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
296,74
|
плащане ПОС Турция
|
|
04.03.2015
|
613,44
|
плащане ПОС *** ЕООД
|
|
10.03.2015
|
88,14
|
плащане ПОС Метро
|
|
13.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
16.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
17.03.2015
|
76,03
|
плащане ПОС Бриколаж
|
|
17.03.2015
|
119,88
|
плащане ПОС ***
|
|
17.03.2015
|
159,44
|
плащане ПОС Алати
|
|
20.03.2015
|
156,73
|
плащане ПОС Карфур
|
|
21.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.03.2015
|
72,32
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
27.03.2015
|
300
|
теглене АТМ
|
|
30.03.2015
|
56
|
плащане ПОС Теленор
|
|
30.03.2015
|
65,58
|
плащане ПОС Теленор
|
|
30.03.2015
|
163,18
|
плащане ПОС Метро
|
|
30.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
31.03.2015
|
230
|
плащане ПОС Томика ***
|
|
31.03.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
02.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
06.04.2015
|
51,83
|
плащане ПОС ***
|
|
06.04.2015
|
70
|
плащане ПОС Екоплекс
|
|
06.04.2015
|
100
|
теглене АТМ
|
|
06.04.2015
|
124,42
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
06.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
09.04.2015
|
145,62
|
плащане ПОС Метро
|
|
16.04.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
16.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
16.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.04.2015
|
220
|
трансфер към сметка на Н.И.С.
ДСК- *
|
|
20.04.2015
|
110
|
захранване сметка на Д.П.Г.
|
|
20.04.2015
|
440
|
погасяване на кредит на *П.
|
|
20.04.2015
|
69,26
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
20.04.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
20.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
20.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
22.04.2015
|
65,04
|
плащане ПОС Теленор
|
|
22.04.2015
|
66,03
|
плащане ПОС Теленор
|
|
22.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.04.2015
|
58,9
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
23.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
28.04.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.05.2015
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
04.05.2015
|
117,28
|
плащане ПОС Лекси
|
|
04.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
04.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
05.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
07.05.2015
|
354
|
плащане ПОС Софик Магама
|
|
07.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
07.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.05.2015
|
56,83
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
19.05.2015
|
37,73
|
плащане ПОС Виваком
|
|
27.05.2015
|
29,28
|
плащане ПОС ***
|
|
27.05.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
02.06.2015
|
52,54
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
02.06.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.07.2015
|
2000
|
върната сума за капаро на
***********
|
|
20.08.2015
|
81,44
|
плащане ПОС Метро
|
|
21.08.2015
|
200
|
теглене АТМ Поморие
|
|
25.08.2015
|
400
|
теглене АТМ Поморие
|
|
28.08.2015
|
400
|
теглене АТМ Поморие
|
|
01.09.2015
|
400
|
теглене АТМ Поморие
|
|
04.09.2015
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.09.2015
|
60,66
|
плащане ПОС "Алкая 19"
ЕИК *
|
|
17.09.2015
|
50
|
теглене АТМ
|
|
24.09.2015
|
300
|
теглене АТМ
|
|
06.10.2015
|
75
|
плащане ПОС в
Доспат ул. "Тракия" № 5
|
|
03.11.2015
|
41,7
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
03.11.2015
|
213
|
плащане ПОС Спорт шоп
|
|
03.11.2015
|
235
|
плащане ПОС хотел Персенк Девин
|
|
10.11.2015
|
33,37
|
плащане ПОС ***
|
|
10.11.2015
|
72,4
|
плащане ПОС магазин Рила
|
|
10.11.2015
|
200
|
теглене АТМ
|
|
12.11.2015
|
35,27
|
плащане ПОС Лекси
|
|
17.11.2015
|
63,05
|
плащане ПОС Била
|
|
01.12.2015
|
84,1
|
заличаване на ипотека С. *
|
|
28.12.2015
|
128,05
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
18.01.2016
|
79,81
|
плащане ПОС Бензиностанция Еко
|
|
18.01.2016
|
97
|
плащане ПОС Бензиностанция Еко
|
|
18.01.2016
|
136,19
|
плащане ПОС Билла Велинград
|
|
18.01.2016
|
400
|
теглене АТМ Велинград
|
|
19.01.2016
|
220
|
захранване на сметка на Н.И.С.
|
|
19.01.2016
|
220
|
захранване на сметка на Д.П.Г.
|
|
19.01.2016
|
400
|
теглене АТМ Велинград
|
|
20.01.2016
|
1283,3
|
плащане ПОС хотел Роял Спа
Велинград
|
|
21.01.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.01.2016
|
57,12
|
плащане ПОС ***
|
|
01.02.2016
|
2000
|
изтеглено в брой
|
|
01.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
02.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
03.02.2016
|
259
|
плащане ПОС Рива фешън
|
|
04.02.2016
|
65,36
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
05.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.02.2016
|
71,77
|
плащане ПОС Бензиностанция Еко
|
|
08.02.2016
|
156,86
|
плащане ПОС Метро
|
|
08.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
09.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
15.02.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.02.2016
|
449,9
|
плащане ПОС хотел Роял Спа
Велинград
|
|
22.02.2016
|
35,17
|
плащане ПОС Билла
|
|
24.02.2016
|
400
|
плащане ПОС
|
|
09.03.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
07.04.2016
|
1000
|
изтеглено в брой
|
|
07.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
08.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
12.04.2016
|
42,47
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
12.04.2016
|
230,52
|
плащане ПОС ***
|
|
12.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
15.04.2016
|
32,86
|
плащане ПОС
|
|
15.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.04.2016
|
30,71
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
18.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
18.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
19.04.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
21.04.2016
|
25,85
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
22.04.2016
|
74,97
|
плащане ПОС
|
|
03.05.2016
|
43,06
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
09.05.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
01.08.2016
|
35,95
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
08.08.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
13.09.2016
|
50
|
теглене АТМ
|
|
26.09.2016
|
10,73
|
плащане ПОС Лидъл
|
|
04.10.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
29.11.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
06.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
23.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
27.12.2016
|
61,8
|
плащане ПОС Вип
|
|
27.12.2016
|
80,75
|
плащане ПОС Кауфланд
|
|
27.12.2016
|
400
|
теглене АТМ
|
|
28.12.2016
|
41,19
|
плащане ПОС Арарат фарма
|
|
29.12.2016
|
100
|
теглене АТМ
|
|
31.12.2016
|
51,47
|
плащане ПОС Билла
|
|
31.12.2016
|
57,21
|
плащане ПОС
|
2. С цел да
възпрепятстват проследяването на получените в резултат на извършеното тежко
умишлено престъпление /измама/ парични средства, на 13.02.2015 г. двамата
обвиняеми открили нова банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ ЕАД с титуляр С.С. и с IBAN ***, по която възнамерявали
да внесат част от паричните суми, с които се облагодетелствали, а впоследствие
и да ги въведат в гражданския и търговския оборот, за да прикрият престъпния им
произход.
В изпълнение на взетото решение на 13.02.2015 г.
двамата обвиняеми извършили трансфер на сума в размер на 30 000 лв.,
придобита посредством осъществените измамливи действия, описани по-горе, от
банковата сметка с IBAN ***ооткритата
сметка в същата банка с IBAN ***
/размерът
на трансферираната сума е обхванат в предходната точка от настоящия обвинителен
акт/.
През периода 26.02.2015 г. до 02.04.2015 г. в гр.
Пловдив двамата обвиняеми съвместно са извършили финансови операции с част от
имуществото, придобито от извършеното тежко умишлено престъпление – измама, от
банковата сметка с IBAN *** С.П.С., ЕГН:
********** на обща стойност 25 988 лв.,
а именно :
|
на дата
|
е извършила финансова операция със
сумата от
|
На
основание
|
|
26.02.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
27.02.2015
|
1998
|
Теглене на каса
|
|
04.03.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
10.03.2015
|
5000
|
Трансфер към сметка *
|
|
17.03.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
23.03.2015
|
1900
|
Теглене на каса
|
|
02.04.2015
|
2000
|
Теглене на каса
|
|
02.04.2015
|
9090
|
Трансфер към сметка * с титуляр
С.С.
|
На
16.04.2015 г. посочената банкова сметка ***.
3. На 09.02.2015 г.
подсъдимите открили нова депозитна
сметка в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с IBAN *** С.П.С.. Целта на новооткритата банкова сметка ***, в
резултат на извършената измама спрямо св. П..
На 09.02.2015 г. св. П. превел сумата от 165
327,35 лв. по посочената банкова сметка ***.
С..
За извършването на този превод подсъдимата
представила пред адв. П. документ, озаглавен „Нареждане“, в който било
упоменато, че св. П.А. нареждал на адв. П. да преведе посочената сума по
банковата сметка на подсъдимата. За да не се усъмни св. П., подсъдимата предварително
си подсигурила съдействието на неустановено по делото лице, което да се
представи по телефона за св. А. и да потвърди пред адвоката, че действително
нарежда извършването на превода по банковата сметка на С.. След като чул по
телефона, че лицето, представило се за А., е дало съгласието си за превеждането
на парите, св. П. наредил преводите. Представеното пред адв. П. „нареждане“, на
което бил даден вид, че изхожда от св. А., всъщност не било подписано от
последния и нито той, нито св. Г. някога са давали съгласието си за нареждането
на подобен превод. Виждайки, че добре отработеният механизъм действа,
подсъдимата въвела в заблуждение адв. П. по отношение на това обстоятелство, за
да получи неследваща се имотна облага за нея и за подс. С..
През периода 09.03.2015 г. до 29.02.2016 г. в
банковата сметка са постъпвали суми в общ размер на 165 921,80 лв.
Съзнавайки престъпния произход на паричните средства, а именно от тежко
умишлено престъпление – измама, двамата подсъдими взели решение да извършат
различни финансови операции с тях, посочени по-долу.
В изпълнение на намисленото през периода 09.03.2015
г. до 29.02.2016 г. в гр. Пловдив подсъдимите
извършили финансови операции от банкова сметка *** *** С.П.С., със суми на обща стойност 165 806,80 лв., придобити чрез тежко
умишлено престъпление – измама, а именно:
|
На дата
|
е извършила финансова операция със
сумата от
|
На
основание
|
|
09.03.2015
|
16,74
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
09.03.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
09.04.2015
|
15,00
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
09.04.2015
|
1600,00
|
Теглена на каса от сметка
|
|
09.04.2015
|
3183,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
09.04.2015
|
587,55
|
Теглене на каса от сметка
|
|
09.05.2015
|
10,93
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
09.05.2015
|
40
000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
02.06.2015
|
3000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
02.06.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.06.2015
|
20000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.07.2015
|
2,68
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
24.07.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
04.08.2015
|
10000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
17.08.2015
|
3000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
17.08.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
17.09.2015
|
2,06
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
17.09.2015
|
3500,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
17.09.2015
|
6500,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
01.10.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
05.10.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
09.10.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
16.10.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
29.10.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
29.10.2015
|
1000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
29.10.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
04.11.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.11.2015
|
3000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
20.11.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
28.11.2015
|
2000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
28.11.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
01.12.2015
|
4000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
07.12.2015
|
5000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
14.12.2015
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
28.12.2015
|
800,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
28.12.2015
|
1500,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
05.01.2016
|
1000,00
|
Превод към сметка на С.П.С. *
|
|
05.01.2016
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.01.2016
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
12.02.2016
|
0,14
|
Удържан данък върху лихвите
|
|
19.02.2016
|
2000,00
|
Теглене на каса от сметка
|
|
29.02.2016
|
4088,70
|
Теглене на каса от сметка
|
Подсъдимите съзнавали, че сумата, с
която извършили финансовите операции, е придобита посредством извършената
измама спрямо св. П., но въпреки това въвели тези средства в гражданския оборот
и се разпоредили с тях.
Посочената
банкова сметка ***.02.2016 г.
4. На 27.07.2012 г.
в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД била открита разплащателна сметка кредитна
карта на името на подс. С.С. с IBAN ***.
С цел придаване на легален произход на придобития
доход от извършената от С.С. измама, подсъдимите осъществили последваща
умишлена престъпна дейност с предмета – получените от измамените лица парични
средства. В различни комбинации подсъдимите
извършили финансови операции, съзнавайки напълно престъпния произход на
средствата.
За периода 05.01.2015 г. до 18.07.2017 г. двамата
подсъдими внесли на каса по банковата сметка с IBAN ***бщ размер 8 252 лв.,
както следва:
- на 05.01.2015 г. – 200 лв.;
- на 29.01.2015 г. – 200 лв.;
- на 04.03.2015 г. – 200 лв.;
- през месец март 2015 г. – 200 лв.;
- на 02.04.2015 г. – 200 лв.;
- на 04.05.2015 г. – 200 лв.;
- на 30.06.2015 г. – 200 лв.;
- на 24.07.2015 г. – 3 002 лв.;
- на 03.08.2015 г. – 200 лв.;
- на 01.02.2016 г. – 200 лв.;
- на 29.02.2016 г. – 300 лв.;
- на 31.03.2016 г. – 200 лв.;
- на 09.05.2016 г. – 200 лв.;
- на 22.05.2016 г. – 200 лв.;
- на 06.07.2016 г. – 200 лв.;
- на 04.08.2016 г. – 200 лв.;
- на 25.08.2016 г. – 200 лв.;
- на 28.09.2016 г. – 200 лв.;
- на 27.10.2016 г. – 200 лв.;
- на 05.12.2016 г. – 200 лв.;
- на 22.12.2016 г. – 200 лв.;
- на 24.01.2017 г. – 200 лв.;
- на 07.03.2017 г. – 200 лв.;
- на 07.04.2017 г. – 200 лв.;
- на 04.05.2017 г. – 150 лв.;
- на 25.05.2017 г. – 200 лв.;
- на 11.07.2017 г. – 200 лв.
От банковата сметка в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД с IBAN ***ехвърлили сума в общ размер на 17 483,00 лв. /отделните
преводи са посочени в предходния пункт от настоящото изложение/ в
разплащателната сметка кредитна карта с IBAN ***. Посочената сума също
представлявала престъпно получен доход от страна на подсъдимите в резултат на извършените измами, като
последното обстоятелство им било добре известно.
През периода 12.01.2015 г. до 18.07.2017 г. в гр.
София, гр. Велинград, гр. Банско и гр. Пловдив подсъдимите извършили различни финансови операции от
банкова сметка *** *** С.П.С., с
имущество, придобито в резултат на извършените измами, на обща стойност
22 085,16 лв., а именно:
|
На дата
|
е извършила финансова операция със
сумата от
|
На основание
|
|
12.01.2015
|
65,55
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
16.03.2015
|
50,54
|
Плащане ПОС терминал магазин Дием
|
|
06.04.2015
|
160,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
07.04.2015
|
68,70
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.04.2015
|
80,78
|
Плащане ПОС терминал
|
|
21.04.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
22.04.2015
|
54,60
|
Плащане ПОС терминал Златна рибка
|
|
23.04.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
28.04.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
29.04.2015
|
159,90
|
Плащане ПОС терминал Виваком
|
|
05.05.2015
|
168,11
|
Плащане ПОС терминал
|
|
13.05.2015
|
10,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
19.05.2015
|
74,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
26.05.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
09.06.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
10.06.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.06.2015
|
14,30
|
Плащане ПОС терминал
|
|
18.06.2015
|
92,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
19.06.2015
|
390,00
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
01.07.2015
|
476,10
|
Плащане ПОС терминал Рецепция
Велинград
|
|
14.07.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.07.2015
|
166,08
|
Плащане ПОС терминал
|
|
21.07.2015
|
153,54
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
21.07.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
23.07.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
28.07,2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
07.08.2015
|
233,10
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.08.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
10.08.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
12.08.2015
|
306,84
|
Плащане ПОС терминал Хотел Роял
Спа Велинград
|
|
12.08.2015
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
12.08.2015
|
273,00
|
Плащане ПОС терминал Виктория Спа
Велинград
|
|
13.08.2015
|
255,60
|
Плащане ПОС терминал
|
|
14.08.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
17.08.2015
|
103,28
|
Плащане ПОС терминал
|
|
02.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
03.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
04.09.2015
|
532,00
|
Плащане ПОС терминал Магама София
|
|
04.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
07.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
08.09.2015
|
117,41
|
Плащане ПОС терминал Метро
Пловдив
|
|
08.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
09.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
09.09.2015
|
200,00
|
Теглене на пари
|
|
12.09.2015
|
300,00
|
Теглене на пари
|
|
25.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
25.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
28.09.2015
|
123,67
|
Плащане ПОС терминал И. Рилски
Банско
|
|
29.09.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
01.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
01.10.2015
|
91,05
|
Плащане ПОС терминал Алати
Пловдив
|
|
01.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
02.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
05.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
06.10.2015
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
18.11.2015
|
178,98
|
Плащане ПОС терминал Технополис
Пловдив
|
|
23.11.2015
|
63,29
|
Плащане ПОС терминал Алекс Трейд
|
|
25.11.2015
|
69,48
|
Плащане ПОС терминал Била Пловдив
|
|
26.11.2015
|
59,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
02.12.2015
|
531,60
|
Плащане ПОС терминал Хотел Роял
Спа Велинград
|
|
02.12.2015
|
278,00
|
Плащане ПОС терминал Джулиани
Пловдив
|
|
09.12.2015
|
54,50
|
Плащане ПОС терминал Декатлон
Пловдив
|
|
09.12.2015
|
74,99
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.12.2015
|
88,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
10.12.2015
|
300,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.12.2015
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
05.01.2016
|
333,00
|
Плащане ПОС терминал Бюти Зона
|
|
12.01.2016
|
66,08
|
Плащане ПОС терминал
|
|
12.01.2016
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
14.01.2016
|
71,56
|
Плащане ПОС терминал
|
|
29.01.2016
|
100,06
|
Плащане ПОС терминал
|
|
09.02.2016
|
400,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
15.02.2016
|
176,03
|
Плащане ПОС терминал
|
|
17.02.2016
|
140,53
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
01.03.2016
|
50,72
|
Плащане ПОС терминал Кауфланд
|
|
02.03.2016
|
66,33
|
Плащане ПОС терминал Кауфланд
|
|
05.03.2016
|
400,00
|
Теглене на пари
|
|
09.03.2016
|
102,54
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
11.03.2016
|
61,81
|
Плащане ПОС терминал БТК
|
|
11.03.2016
|
46,30
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
27.04.2016
|
43,67
|
Плащане ПОС терминал Кауфланд
|
|
27.05.2016
|
85,00
|
Плащане ПОС терминал Виктория Спа
Велинград
|
|
30.05.2016
|
300,00
|
Теглене на пари
|
|
09.08.2016
|
100,00
|
Теглене на пари от ATM
|
|
09.08.2016
|
200,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
30.08.2016
|
6,00
|
Плащане ПОС терминал
|
|
09.09.2016
|
100,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
04.10.2016
|
100,00
|
Теглене на пари
|
|
06.10.2016
|
100,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
04.11.2016
|
100,00
|
Теглене на пари
|
|
13.12.2016
|
42,01
|
Плащане ПОС терминал
|
|
13.12.2016
|
100,00
|
Теглене на пари
|
|
03.02.2017
|
130,65
|
Плащане ПОС терминал Виваком
|
|
14.02.2017
|
69,01
|
Плащане ПОС терминал
|
|
14.02.2017
|
21,73
|
Плащане ПОС терминал Лидъл
|
|
14.03.2017
|
36,94
|
Плащане ПОС терминал Лидъл
|
|
31.03.2017
|
100,00
|
Плащане ПОС терминал Виваком
|
|
13.04.2017
|
115,00
|
Плащане ПОС терминал Теленор
|
|
26.04.2017
|
50,00
|
Теглене на пари
|
|
10.05.2017
|
150,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
05.06.2017
|
114,90
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
06.06.2017
|
50,00
|
Теглене на пари от АТМ
|
|
17.07.2017
|
87,30
|
Плащане ПОС терминал Метро
|
|
18.07.2017
|
50,00
|
Теглене на пари ATM
|
Видно е, че посредством част от извършените финансови операции подсъдимите
са трансформирали придобитите вече парични средства в други материални блага, в
това число стоки и услуги.
5. С нотариален акт
за договорна ипотека № 40, том I, рег. № 298,
дело № *от 2006 г. на *, нотариус с район на действие Районен съд –Пловдив, с
рег. *на НК било обезпечено вземането на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД по
договор за банков кредит № 023И00013/26.01.2006 г., сключен между банката, от
една страна, и С.С. /кредитополучател и ипотекарен длъжник/ и И.С. /солидарен
длъжник и собственик на имот/. Ипотеката била учредена за обезпечаване на
банков кредит в размер на 40 000 лв., който подсъдимите изтеглили за закупуването на жилище.
Кредитът в размер на 40 000 лв. бил усвоен от
подсъдимите по банкова сметка ***
„ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД с IBAN
***, която била открита на 20.01.2006 г.
Подсъдимите , съзнавайки престъпния характер на
придобитите от гореописаните измамливи действия парични средства, решили да се
възползват от тях с оглед погасяването на задълженията им по кредита.
Последното,от своя страна, щяло да спомогне да бъде заличена вписаната
договорна ипотека в полза на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, по договор за
жилищен кредит № 023И00013/26.01.2016 г. със същата банка, върху семейното им
жилище.
В изпълнение на взетото решение подсъдимите извършили множество финансови операции, като
внасяли пари в брой на каса в офис на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД по банковата сметка с IBAN ***. Средствата послужвали
за погасяване на задълженията по кредита. Парите били внасяни по сметката
съвместно от двамата подсъдими, като чисто формално в преводните нареждания бил
посочван само един от тях.
Финансовите операции били извършени в периода от
07.01.2013 г. до 08.07.2014 г. в гр. Пловдив и били в общ размер 10 340
лв., както следва:
|
Дата
|
Сума
|
Финансова операция - основание на наредения превод
|
|
07.01.2013 г.
|
550,00 лв.
|
вноска
по кредит
|
|
05.02.2013 г.
|
560,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
06.03.2013 г.
|
500,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
08.04.2013 г.
|
550,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
07.05.2013 г.
|
550,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
07.06.2013 г.
|
550,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
08.07.2013 г.
|
540,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
06.08.2013 г.
|
540,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
05.09.2013 г.
|
540,00 лв.
|
вноска
по кредит
|
|
07.10.2013 г.
|
560,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
07.11.2013 г.
|
550,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
06.12.2013 г.
|
550,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
06.01.2014 г.
|
540,00 лв.
|
вноска
по кредит
|
|
07.02.2014 г.
|
560,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
07.03.2014 г.
|
540,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
08.04.2014 г.
|
550,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
07.05.2014 г.
|
500,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
07.05.2014 г.
|
20,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
06.06.2014 г.
|
540,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
|
08.07.2014 г.
|
550,00 лв.
|
захранване
на сметка
|
Внесените суми автоматично били разпределяни от
банката за погасяването на главницата и лихвата по кредита. Кредитът бил
погасен, в резултат на което била заличена и договорната ипотека върху имота на
подсъдимите в полза на банката.
6. Със съзнанието,
че използват придобитата от извършената измама сума, на 31.08.2016 г. в гр.
Пловдив подс. * извършили сделка – покупка на недвижим имот с продавач В.К.Б.-П.,
ЕГН: **********, изповядана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 158, том втори, рег. № 2826, дело № *от нотариус с район на действие
районен съд – Пловдив, за сумата от 24 300 лв. По този начин подсъдимите
трансформирали придобитите вече средства в други материали блага и прикрили
произхода на имущество, за което знаели, че е придобито от С.С. чрез
действията, описани по-горе.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ:
Горната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин частично от обясненията на подсъдимите С.С. и И.С., дадени пред съда, в
кредитираните им от съда части, от показанията на разпитаните пред съда
свидетели: А.П. /л. 152-153, том 1 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, включително и
прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания
от д.п. /л.95, том 2 от д. п./, В.С. /л. 153-155, том 1 от НОХД № 1950/2020г.
на ПОС/, В.С. /л. 155-156, том 1 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, В.Б. – П. /л.
157-158, том 1 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, В.К. /л. 158-160, том 1 от НОХД №
1950/2020г. на ПОС/, Г.К. /л. 160-161, том 1 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/,
Г.Г. /л. 161-162, том 1 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, включително и
прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания
от д.п. /л.173, том 2 от д. п./, В.Д. /л. 187-188, том 1 от НОХД № 1950/2020г.
на ПОС/, включително и прочетените на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания от д.п. /л.57, том 2
от д. п./, В.К. /л. 188-189, том 1 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, Г.П. /л.
189-192, том 1 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на
основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от д.п. /л.101 и
л.119-120 от том 2 от д. п./, Д.Г. /л. 193-194, том 1 от НОХД № 1950/2020г. на
ПОС/, включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2
от НПК показания от д.п. /л.132-134, том 2 от д. п./, Д.К. /л. 194-195, том 1 от НОХД № 1950/2020г.
на ПОС/, И.Б. /л. 195, том 1 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, М.Г. /л. 254-256,
том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, Н.Г. – Б. /л. 257-258, том 2 от НОХД №
1950/2020г. на ПОС/, Н.Т. /л. 258, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, П.М.
/л. 258-259, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, Т.К. /л. 300-301, том 2 от
НОХД № 1950/2020г. на ПОС, /* А. /л. 301-302, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на
ПОС/, Т.Ц. /л. 340-341, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, П.А. /л. 341-344,
том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на основание чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания от д.п. /л.80-83 и 84, том 2 от
д. п./, Р.А. /л. 344-345, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, включително и
прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания от
д.п. /л.345, том 2 от д. п./, Т.Т. /л. 346, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на
ПОС/, от прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК
показания на починалия свидетел Н.Д., находящи се на л. 68 и 69, том 2 от д.п.,
Е.А. /л. 412, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, А.А. /л. 412, том 2 от НОХД
№ 1950/2020г. на ПОС/, А.П. /л. 412-413, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/,
включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания от д.п. /л.79, том 2 от д. п./, Г.Р. /л. 413-414, том 2 от НОХД №
1950/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 от НПК показания от д.п. /л.171 и 172, том 2 от д. п./, Е.П. /л.
438-441, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания от д.п.
/л.138-140, том 2 и и л. 158-161, том 1 от д. п./, Е.Б. /л. 442-444, том 2 от
НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, Я.Б. /л. 445-446, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на
ПОС/, С.Г. /л. 523-524, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, включително и
прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания
от д.п. /л.89-90, том 2 от д. п./, от заключението на вещите лица Т. и А.,
изготвили Експертиза № 17/ДОК-237, приложена на л. 192, 198, том 2 от д.п. и
изслушани в с.з. /л. 525, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, от заключението
на изготвената от вещото лице С. съдебно-балистична експертиза в хода на д.п.
/л. 226-232, том 2 от д.п./, от показанията на свидетелите: Н.П. /л. 526-527,
том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на основание чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от д.п. /л.135-137 и л.
157-159, том 2 от д. п./ и И.К. /л. 543-545, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на
ПОС/, включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания от д.п. /л.72, том 2 от д. п./. Горната фактическа обстановка се
установява и от приложените по делото писмени доказателства – протокол за обиск
на лице – на подс. С. и разпореждане на ПОС за одобряването му /л. 103-105, том
1 от д.п./, протокол за обиск на лице – на подс. С. и разпореждане на ПОС за
одобряването му /л. 109-112, том 1 от д.п./, протокол за претърсване и
изземване и разпореждане на ПОС за даване на предварително разрешение за това ПСД
/л. 116-120, том 1 от д.п./, приемо-предавателни протоколи /л. 121-124, том 1
от д.п./, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 126-129, том 1 от
д.п./, 4бр. договори за правна защита и съдействие /л. 131-134, том 1 от д.п./,
протокол за доброволно предаване /л. 135-136, том 1 от д.п./, документи от ЧСИ,
молби, платежни нареждания и др. /л. 137-186, том 1 от д.п./, 2бр. копия на
изпълнителен лист /л. 196-197, том 1 от д.п./, копие на присъда на РС – Девин и
въззивно решение на ОС – Смолян /л. 202-209, том 1 от д.п./, материали касаещи
проведената проверка по случая /л. 211-265, том 1 от д.п./, решения по
административни дела /л. 102-117, том 2 от д.п./, удостоверение за раждане и за
наследници, справка БДС и акт за смърт на * /л. 127-130, том 2 от д.п./,
протокол за ПТП, регресна покана, запорно съобщение и застрахователна полица
/л. 142-146, том 2 от д.п./, договори за кредити /л. 147-156, том 2 от д.п./,
договор за паричен заем /л. 166, том 2 от д.п./, протокол за извършена
почеркова експертиза /л. 192-198, том 2 от д.п./, протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване /л. 201-206, том 2 от д.п./, заявления,
пълномощно и други документи /л. 209-225, том 2 от д.п./, протокол за извършена
съдебно-балистична експертиза /л. 226-232, том 2 от д.п./, справки за съдимост
на двамата подсъдими /л. 235 и 237, том 2 от д.п./, характеристични справки /л.
238 и 239, том 2 от д.п./, писмо на БНБ с приложени отговори от 28 банки /л.
2-40, том 3 от д.п./, искане за разкриване на банкова тайна и разрешение на ПРС
/л. 41-47, том 3 от д.п./, писмо от ПИБ с приложени разпечатки от тразакции /л.
49-74, том 3 от д.п./, искане за разкриване на банкова тайна и разрешение на
ПРС /л. 75-82, том 3 от д.п./, писмо от ПИБ с приложени разпечатки от тразакции
/л. 85-118, том 3 от д.п./, писмо от банка ДСК с приложени разпечатки от
тразакции и СД /л. 120-121, том 3 от д.п./, писмо от ТБИ банк с приложени
разпечатки от тразакции /л. 127-139, том 3 от д.п./, писма от банки с приложени
разпечатки от транзакции писмо от ПИБ с приложени разпечатки от тразакции /л.
144-201 том 3 от д.п./, протокол за оглед на ВД писмо от ПИБ с приложени
разпечатки от тразакции /л. 203-282, том 3 от д.п./, справки с приложения /л.
283-295, том 3 от д.п./, копие на изпълнително дело при ЧСИ М. /л. 2-139, том 4
от д.п./, писмо на Агенция по
вписванията с приложения /л. 3-6, 8-19 и 21, том 5 от д.п./, справка от ТД на
НАП за липса на трудови договори на двамата подсъдими през инкриминирания
период /л. 23, том 5 от д.п./, приемо-предавателен протокол за предаване на
документи от община Доспат за нуждите на разследването /л. 26-54, том 5 от
д.п./, писмо на ПРС с приложени заверени копия на съдебни актове и искова молба
/л. 58-130, том 5 от д.п./, искания по чл. 159а, ал. 1 от НПК, разрешения на
ПОС, писмо и СД /л. 137-155, том 5 от д.п./, справки, декларации, писма,
разписки и протоколи /л. 1-181, том 6/, НОХД № 1911/2018г. по описа на ПОС
/целият том 7 от д.п./, постановления, молби, определение, разписка, писма /л.
1-83, том 8 от д.п./.
От показанията на св. А.П.
дадени пред съда, вкл. и прочетените по реда на чл. 281 от НПК се установява,
че същият през инкриминирания период е бил *** на община Доспат. Установява се,
че фирма „***“ с управител св. С.Г. е изпълнявала СМР по обществена поръчка,
свързана с изграждането на подпорна стена в гр. Доспат.През 2012г. работата
била изпълнена и част от задълженията по договора били заплатени от общината на
посочената фирма. При преглед на строителните
книжа св. П. като *** установил, че е налице нарушение по договора, изразяващо
се в закъснение в срока на предаване на обекта. Той указал на счетоводството да
задържи част от плащането на парите до решаването на проблема – чрез договаряне
или чрез съд. Тъй като общината и дружеството не постигнали съгласие за
уреждане на този спор, фирмата завела търговско дело в ОС – Смолян, по което
общината била осъдена да заплати на „***“ задържаната сума, която по спомен на
този свидетел била малко над 250 000 лева. В края на 2014г. в общината бил
входиран изпълнителен лист от въпросната фирма и след като общината поискала и
получила допълнително финансиране от Министерство на финансите се издължила на
въпросната фирма. Свид. П. отрича да познава подсъдимите *, както и да е контактувал
с ЧСИ М.. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел като логични,
безпристрастни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото.
От показанията на свид. В.С.
се установява, че същият работи като адвокат към АК – Б. Пред съда той посочва,
че в края на м. март – април 2013г. му се обадил негов познат – св. Г.Г., който
му споделил, че негова близка – подс. С.С. търси наказателен адвокат.
Впоследствие подс. С. му се обадила и посетила кантората му. Подсъдимата му
казала, че нейна близка е била задържана в ареста в гр. Смолян за кражба на
160 000 лева в *. и търси адвокат. Св. С. се съгласил да поеме защитата на
П. /дъщеря на пострадалите */ срещу хонорар от 3 000 лева за цялото дело.
Подс. С. се съгласила и платила адвокатския хонорар, а св. С. изготвил два
договора. Подс. С. му обяснила, че момичето е студентка от пазарджишко село и
тъй като родителите ѝ са бедни, тя ще поеме разноските по делото и за в
бъдеще адвокатът да контактува с нея по делото. Адвокатът описва хронологията
по делото – мярката за неотклонение на П. като подсъдима била изменена в
по-лека и тя била освободена, а при разглеждане на делото по същество в РС –
Девин била призната за виновна и получила условна присъда. По това дело освен
него, П. била защитавана и от адв. Т.Ц.. Св. С. и подзащитната му П. не
обжалвали условната присъда на РС – Девин, тъй като ги удовлетворявала. По
жалби на съпроцесниците на П., делото било разгледано от ОС – Смолян, като за
явяването си адв. С. получил от подс. С. 200 лева.
Св. С. описва и следващия си
контакт с подс. С. през м. юли-август 2016г. Тя му споделила, че е получила
„адвокатска покана“ от адвокатка, която имала имуществени претенции към нея
/Касае се за пострадалите */. Св. С. ѝ обяснил, че такова понятие няма и
може би се касае за нотариална покана. Адв. С. я посъветвал да представи
договорите с адвоката за сумите които е заплатила, за да изясни отношенията си
с въпросната адвокатка.
След този случай подс. С. за
трети път потърсила адв. С. и го попитала дали може да поеме защитата на човек
задържан с 33 кг. хероин – * П.. Адв. С. знаел за случая от интернет и му било
известно, че защитници на * П. по това наказателно производство са адвокатите *
– баща и син. След като адв. С. се съгласил да поеме защитата се срещнал с
бащата на * П., който изразил недоволството си от досегашната защита на сина
си, заплатил адвокатски хонорар от 3000 лева за делото и 1000 лева пътни
разноски, тъй като то се гледало от ОС – Хасково. След като поел защитата на *
П., адв. С. депозирал молба до ОП – Хасково за изменение на взетата спрямо него
МНО „задържане под стража“ в по-лека. Молбата на адв. С. била оставена без
уважение като неоснователна от ОС – Хасково, а при въззивно обжалване
Апелативен съд – Пловдив потвърдил първоинстанционното определение.
Запознавайки се с материалите по делото, у адв. С. се формирало убеждението, че
престъпната дейност на подзащитния му * П. е доказана и споделил на клиента си,
че при предвидено наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода и при
вероятна осъдителна присъда последиците могат да бъдат много тежки за него. Той
споделил своето професионално мнение, че най-добрата линия на защита в случая е
сключване на споразумение за прекратяване на наказателното производство с
Окръжна прокуратура – Хасково. Всичко това впоследствие адв. С. споделил и с
близките на * П. – с майка му, баща му и съпругата му. Бащата на * П. казал на
адв. С. да не пуска повече искане за изменение на мярката за неотклонение на
сина му. След този разговор близките на * П. преустановили контакт с адв. С..
По време на разглеждане на искането за изменение на мярката за неотклонение на
* П. ***, подс. С. не е била там, а единствено бащата на * П. е присъствал като
слушател.
Около 10-15 дни след като
адв. С. поел защитата на * П., подс. С. отново разговаряла с него по случая с *
и „адвокатската покана“, като му казала че срещу нея има жалба в РП – Пловдив.
На следващия ден адв. С. направил справка по три имена и ЕГН на подс. С. ***,
но не установил срещу нея да има образувана преписка или досъдебно
производство. Едва през м. септември 2017г., когато бил извикан за разпит в
качеството на свидетел по настоящото дело, адв. С. разбрал, че срещу подс. С.
има образувано дело за измама както срещу *, така и по други случаи. Съдът
изцяло кредитира показанията на този свидетел като логични, безпристрастни и
кореспондиращи на останалите доказателства по делото.
От показанията на св. В.С. се
установява, че като * във 02 РУ на МВР – Пловдив е водил преписка, свързана с
разрешение за строеж, по която е снето обяснение от *** на община „*“ в гр.
Пловдив /*/. Последният се обадил по телефона на св. С. и донесъл вече
написаните си обяснения по случая. Св. С. ги приложил и впоследствие изпратил
преписката в прокуратурата с мнение за прекратяване. Впоследствие през 2017г.
св. С. бил разпитван в „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив и посочил, че
не е взимал подкуп от 2000 лева във връзка с работата си по тази преписка,
която определя като „безобидна“ и никой друг не се е интересувал от работата по
тази преписка освен прокуратурата. Съдът изцяло кредитира показанията на този
свидетел като логични, безпристрастни и кореспондиращи на останалите
доказателства по делото.
От показанията на св. В.Б. –
П. се установява, че същата е притежавала наследствена земя /около 998 кв.м./ в
близост до Митница – Пловдив. Тя се нуждаела от парични средства и искала да
продаде въпросното място. Тя провела разговор с подс. С., която пред нея се
представяла за прокурор с името „***“. Тази свидетелка определя подсъдимата
като нечестен човек. Подс. С. поискала от св. П. да прехвърли на нейно име
въпросната земя, тъй като тя работи като прокурор и може много бързо да го
продаде на някой, предвид контактите ѝ. Св. П. посочи, че с целия случай
е запознат и свид. Г.Р.. Св. П. се съгласила с предложеното от подс. С. и двете
отишли при нотариус и П. прехвърлила чрез покупко-продажба на подс. С.
въпросната земя. Подс. С. ѝ превела по банков път сумата от 20 000
лева, които взела на заем от св. Г.Р.. След извършване на банковия превод, св.
П. изтеглила същия ден сумата от 20 000 лева и ги върнала на подс. С..
Всичко това се случило няколко месеца след смъртта на съпруга на св. П. през
месец юни 2016г. След като прехвърлила въпросната земя на подс. С., последната
започнала да избягва срещи и разговори с нея. При редките им контакти
подсъдимата я успокоявала, че ще ѝ плати земята с думите „Не се
притеснявай. Аз работя в прокуратурата.“ Св. П. посочва, че и до момента не е
получила една стотинка срещу прехвърлената земя на подс. С.. Съдът изцяло
кредитира показанията на този свидетел като логични, безпристрастни и
кореспондиращи на останалите доказателства по делото.
Свид. В.К. е майка на
пострадалата Е.Б.. От показанията ѝ се установява, че през пролетта на
2013г. е извършена кражба на 168 000 лева и бижута от къщата на дъщеря ѝ.
Кражбата е била извършена от четирима души, които са били разкрити, задържани и
предадени на съд. Част от сумата е била върната на пострадалата ѝ дъщеря
Е.Б.. Св. В.К. е видяла за първи път подсъдимата през м. декември 2014г. в съда
в Девин във връзка с делото за кражбата от дома на дъщеря ѝ. Когато по
делото съдът дал половин час почивка, подс. С. се приближила към пострадалите *
и св. К., които били пред съда и извикала св. Б.. Подс. С. се представила като
„***, приятелка, адвокатка и любовница на *“. Дори св. Е.Б. възкликнала пред
майка си, че „Господ ни я е пратил, точно *** на * да дойде!“. Подс. С. им
казала, че може да помогне да бъдат върнати останалите откраднати пари, тъй
като били намерени и възстановени само 61 000 лева. Пострадалите * се
съгласили подс. С. да им съдейства за връщането на парите. Подсъдимата дала
телефонния си номер на св. Е.Б.. Два-три
дни по-късно св. Е.Б. в присъствието на майка си се обадила на подс. С., за да
я попита какво става с разрешаването на техния проблем. Подсъдимата решила да
затвърди неверните представи у пострадалата какво работи и с кой е близка,
създадени при първата им среща. Тя заявила, че в момента е на дивана на * и му
е купила риза. Подсъдимата поискала от св. Б. 10 000 лева, за да задейства
нещата. Св. * описва 4 последователни срещи между подсъдимата С. и пострадалите
* в гр. Пловдив, на които са били предавани парични суми от страна на * на С..
На тези срещи са присъствали майката на Б. – св. К., сестра ѝ – св. Г.К.,
която ѝ е давала в заем недостигащи суми, предназначени за подсъдимата.
На тези срещи е присъствал и съпругът на С. – подс. С.. Св. К. посочва, че и
четирите срещи са се провеждани пред магазина на другата ѝ дъщеря – св.
Г.К. *** до жилищен комплекс * на *. На първата среща, проведена на
15.09.2014г. са били дадени от пострадалата Б. на подс. С. 10 000 лева, на
втората среща, проведена на 06.10.2014г. – 6 000 лева, на третата среща
през м. ноември 2014г. – 6000 лева, а на последната, четвърта среща през м.
декември 2014г. – 8 000 лева. След като подс. С. взела общо сумата от
30 000 лева от пострадалите Е. и Я. *, за да осигури връщането на
останалата част от откраднатата сума от дома на тези пострадали, тя не
предприела нищо, за да им помогне. Подсъдимата спряла да им вдига телефона,
блокирала ги и спряла да се среща с тях. Тя така и не им върнала оригиналите на
изпълнителните листове, издадени по делото за кражбата в РС – Девин.
Св. К. разказва и за друг
случай на Ягодинската пещера, при който подс. С. и подс. С. се срещнали със св.
К. и покойния ѝ вече съпруг. На тази среща през 2015г. – 2016г., подс.
С., който се представил като автомобилен инструктор, предложил на съпруга на
св. К. да му извади фалшива шофьорска книжка /неистинско СУМПС/. Тя и съпругът ѝ
се съгласили и му дали сумата от 1 000 лева, която поискал за услугата.
Няколко дни по-късно подс. С. предал неистинското СУМПС на съпруга на св. К.,
който управлявал около 2 месеца автомобил. След това било установено, че притежаваното
от него СУМПС било неистинско и той бил осъден за това престъпление. По думите
на св. К. малко след това той се разболял от рак и починал. Този случай е извън
предмета на обвинението по настоящото дело. Съдът изцяло кредитира показанията
на тази свидетелка като логични, безпристрастни и кореспондиращи на останалите
доказателства по делото.
От показанията на свид. Г.К.
се установява, че тя е сестра на св. Е.Б. и дъщеря на св. К.. Тази свидетелка е
присъствала на четирите срещи, описани от св. К., на които са предадени сумите,
общо в размер на 30 000 лева. Тя изцяло възпроизвежда хронологията на тези
срещи по начина описан по-горе от майка ѝ – св. К., като допълва, че
третата среща се е състояла на 15.11.2014г., а четвъртата – на 15.12.2014г. Тя
допълва също така, че на първата среща на 15.09.2014г. е дала в заем на сестра
си сумата от 3 000 лева, за да допълни събраната от св. Е.Б. сума от
7 000 лева до исканата от подс. С. сума от 10 000 лева. Сумата е била
преброена от тази свидетелка и сестра ѝ и поставена в прозрачен плик,
който е бил предаден на подсъдимата. Последната е била представена на св. К. от
сестра ѝ като „адвокатката на * – С.“. На втората среща по идентичен
начин св. К. е дала в заем на сестра си сумата от 1 000 лева, за да
допълни събраните от сестра ѝ 5000 лева, за да станат общо 6 000
лева и след като били поставени в плик били предадени от Е.Б. пред магазина на
сестра ѝ на подс. С.. На третата и четвъртата среща св. К. е присъствала
на предаването на парите от сестра ѝ на подс. С., но не ѝ е
помагала при събирането на сумите. Парите отново са били поставени в плик. На
15.11.2014г. предадената на подсъдимата сума е била 6 000 лева, а на
15.12.2014г. – 8 000 лева. Съдът изцяло кредитира показанията на този
свидетел като логични, безпристрастни и кореспондиращи на останалите
доказателства по делото.
От показанията на св. Г.Г. се
установява, че работи като *** в *и поддържа познанство с подсъдимите С. и И.
*. Той посочва, че през м. август 2017г. срещнал лишения от свобода К., който
бил в прекъсване на изтърпяване на наказанието и му споделил, че си търси
жилище. Той му дал телефона на подс. С., тъй като знаел, че тя прави някакви
кооперации на неин парцел. Този свидетел е присъствал на среща в заведение
„Норис“ между подс. С. и пострадалите * и описва отношенията им като приятелски
и добри към онзи момент. Подс. С. е споделила със св. Г. за последвалите
претенции към нея от св. * и за „адвокатската покана“. Св. Г. посочва че се
намира в приятелски отношения с адв. С., като го определя като добър и честен
адвокат. Св. Г. посочва, че подс. С. го попитала дали познава добър адвокат и
той я запознал с адв. С.. Пред св. Г. подсъдимата е споделяла, че е доста
близка с * и че може да му се обади. Св. Г. приемал думите ѝ с недоверие,
тъй като с очите си не е виждал нищо от заявеното от нея.
По реда на чл. 281 от НПК
бяха прочетени показанията на св. Г., дадени на д.п. пред разследващ орган, в
които по-подробно разказва за възприятията си по горните обстоятелства. Той
посочва, че подс. С. му е споделила, че * са ѝ дали сумата от 10 000
лева и „някакви документи“, „за да свърши някаква работа“ и тъй като тя не им
била свършила работа, според тях, те искали да им върне парите. Подсъдимата
споделила пред св. Г. и за получената „адвокатска покана“ от * чрез адвокат, за
жалбата им до прокуратурата срещу подсъдимата, както и за проведената
впоследствие очна ставка между нея и *. С този свидетел подсъдимата е
споделила, че търси добър адвокат за „*от с. *“ – една от извършителките на
кражбата от дома на св. *, която пък е дъщеря на другите пострадали по
настоящото дело – Е. и Н. *. Именно по този повод св. Г. е запознал адв. С. и
подс. С.. Последната му споделяла, че поддържа контакти и с двете страни по
делото за кражба в РС – Девин – със семейство *, от които е открадната сумата
от 168 000 лева и бижута и със семейство *, чиято дъщеря *е една от
извършителките на кражбата. Св. Г. посочва, че подс. С. го е запознала със св.
М.Г.. За последната посочва, че първоначално е работила при адв. П., но тъй
като не ѝ плащал напуснала и започнала работа като *** при нотариус *. На
клетвата ѝ като *** в гр. София св. Г. отишъл заедно с подсъдимите С. и
И. * и св. М.Г..
Пред св. Г. подс. С. е
споделила, че е близка с „*** на Доспат, който е бил преди две-три години“
/разпитът на св. Г. е от 16.08.2017г./. Тя заявила намерение да купува имоти в
този район и му споделила, че „там и кмета, и в хотела са я посрещали като
царица и била на много голямо уважение“. По отношение на твърдяното познанство
с главния прокурор * му казала, че двамата са от едно село и са в много близки
отношения, даже интимни. Той искал да има интимни отношения с нея и много я
обичал, но тя се чудела, защото ако бъдела с него щяла да бъде в „златна клетка,
за да не ги усетят медиите“. Пред св. Г. тя твърдяла, че често му ходи на
гости, а когато идвал в Пловдив ходели в Новотела. Тъй като св. Г. не вярвал на
голословните ѝ твърдения веднъж подсъдимата му изпратила снимка на
камина, като твърдяла, че това е камината във вилата на * и че те двамата са
там, но той си почивал. Св. Г. приемал с дълбоко недоверие твърденията на
подсъдимата. Веднъж ѝ направил остра забележка да не си позволява да
споменава името на главния прокурор и на никой влиятелен човек, за да не им
уронва престижа. Повод за забележката било обстоятелството, че св. Г. чул
подсъдимата да се хвали пред трети човек, че познава главния прокурор.
Св. Г. е възприел и среща на
подс. С. със св. И.К. в кафене „Дарито“ в кв. „Кичук Париж“ в гр. Пловдив през
2016г. На тази среща св. К. е дошъл с л. а. „Ауди А8“ и бил представен на св.
Г. от подсъдимата като „любовник на М. /Г./, който е женен, обаче е лъжел че не
е. Той се държал грубо с нея и тя тичала след него“. Св. Г. въприел, че подс.
С. и св. К. си говорят повече от час. След това подс. С. е попитала св. Г. как
става изваждането на разрешително за оръжие, а той ѝ пояснил че е нужно
заявление и свидетелство за съдимост.
Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел като логични,
безпристрастни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото и в
частност с показанията на св. К. и св. С..
От показанията на св. В.Д. се
установява, че той е възприел разговор, проведен на 15.09.2014г. на
Триградската пещера между Е. и Я. * и подс. С., като е присъствал и подс. С..
Той е възприел репликата на подс. С. по време на този разговор: „Аз съм *** на
* и аз ще ви помогна“. Останалите заявени обстоятелства от този свидетел са му
били съобщени от св. * във връзка с извършената от къщата им кражба и на тези
обстоятелства св. Д. не е очевидец.
От показанията на св. В.К. се
установява по абсолютно идентичен начин, че е възприела срещата на Триградската
пещера между св. * и подс. * и репликата на подс. С. по време на този разговор:
„Аз съм *** на * и аз ще ви помогна“. Св. К. си спомня че това е станало през
м. септември 2014г. без да посочва точна дата. Останалите заявени обстоятелства
от тази свидетелка са ѝ били съобщени от св. * във връзка с извършената
от къщата им кражба и на тези обстоятелства св. К. не е очевидец.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Д. и К. като
логични, безпристрастни и кореспондиращи помежду си, както и с показанията на
св. Е. и Я. * и на останалите доказателства по делото.
От показанията на св. Г.П. се
установява, че същият работи като адвокат в АК – П. и се познава с подс. С.,
както и с адв. Т.Ц., който е колега адвокат в съседна кантора. Св. П. посочва,
че през 2013г. – 2014г. при него е дошла подс. С. и го е попитала дали е
съгласен да обжалва данъчно ревизионни актове на Е.Б.. Св. П. се съгласил и
поел адвокатската защита първоначално на Е.Б., а впоследствие – и на нейния
съпруг Я.Б. и на родителите ѝ * и В.. Св. П. посочва, че в крайна сметка
е спечелил делата им пред Върховния административен съд и същите приключили в
полза на * и всички вменени им с ДРА данъчни задължения били отменени. Адв. П.
посочва, че за всички процесуални представителства е сключвал надлежни
договори, които е декларирал и са му били присъдени направените разноски.
Той посочва и че с подс. С.
се познават от основното училище и едва впоследствие е разбрал, че той е съпруг
на подс. С..
В средата на м. декември
2014г. при св. П. е бил попитан от подс. С. наема ли се да образува
изпълнително производство и да събере вземането на фирма „***“ ООД. Тя обяснила
на св. П., че съдебното производство е приключило и има издаден изпълнителен
лист, а фирмата ще се представлява от пълномощника П.А.. Адв. П. предал пълномощно на
подс. С. без да се среща със св. П.А., който не познавал. Впоследствие подс. С.
му донесла изпълнителен лист и пълномощни от С.Г. – управител на „***“ ООД. Св.
П. изразил становище, че не иска да влиза в конфликт с колежката му Г., но му
било обяснено от подсъдимата, че те са възложители и тяхно право е да избират
кой да ги представлява пред ЧСИ и община Доспат. Св. П. образувал изпълнително
производство пред ЧСИ за сумата от 265 000 лева и влязъл в контакт с
юристите на община Доспат, като ги уведомил че ще представи пълномощно по
делото. Такова било представено пред община Доспат от св. П.А., който
разговарял по телефона със св. П.. Той посочва че по адвокатската му
сметка през месец януари е постъпила
сумата от 239 300 лева във връзка с изпълнителното дело. Св. П. посочва,
че всяко разпореждане със суми от адвокатката сметка е ставало след като е
разговарял по телефона с П.А., даден му от подс. С. и след писмено нареждане,
подписано от пълномощника А.. След превеждане на сумите по посочените от св. А.
сметки останала сума от 6 000 лева в сметката на св. П.,*** обжалвала
адвокатския му хонорар като завишен. През м. март 2015г. приключило делото в ОС
– Смолян и хонорарът на адв. П. бил намален на 4 000 лева. През м. април
2015г. св. П. изготвил подробен отчет за всяка преведена сума и по коя сметка и
го предал на подс. С., която го върнала подписан от св. А..
В края на 2015г. или началото
на 2016г. св. П. получил телефонно обаждане от св. А., който му казал: „Аз съм
онзи А., на когото дължите пари“. От разговора с него, св. П. разбрал, че
преведените парични суми не са постъпвали по неговата сметка. Св. А. казал на
св. П., че не е подписвал всички нареждания за преводи, представени от подс.
С.. Последвала среща между св. П., колежката му * и св. Г., който бил придружен
от братята П. и Р. *. На тази среща св. П. обяснил цялата ситуация, показал им
документите и това което му е казала подс. С. и им казал ако имат претенции, да
си ги изяснят.
Св. П. посочва, че св. М.Г. е
била негова сътрудничка. Пред него подс. С. е демонстрирала позиции в
прокуратурата и говорела на малко име за главния прокурор – г-н *. Тя му
обяснявала, че задълженията ѝ са свързани с посещения на различните нива
на прокуратурата в страната. Пред св. П. подс. С. оставила убеждението, че се
ползва с безкрайно доверие от страна на представителите на дружеството „***“.
След този случай св.П. установил, че съпругът на С.С. – подс. И.С. *** и
двамата демонстрирали висок стандарт на живот.
След приключване на
административните дела на свид. *, св. Е.Б. отишла при св. П. и го попитала
дали е доволен от допълнителните суми, които е изпратила за него по подс. С..
Св. П. се учудил и ѝ казал че не е получавал нищо извън договора за
правна помощ. Тогава св. Б. му казала че подс. С. е поискала и получила за него
сумата от 8 000 – 10 000 лева.
След прочитане на показанията
на св. П. по реда на чл. 281 от НПК, същият си спомни и уточни, че сумата за
която е изявил претенции св. А. при срещата си с него е била 165 000 лева
и това е била най-голямата сума, която е била преведена по различна сметка на
С.С.. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел като логични,
безпристрастни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото.
От показанията на св. Д.Г. се
установява, че се познава с подс. С. от дълги години, тъй като са работили като
*** в една фирма. След смъртта на брат си през 2009г. св. Г. продала неговия
апартамент и разполагала с парични средства. Подс. С. ѝ поискала сумата
от 10 000 лева под предлог, че иска да откупи злато, заложено от дъщеря ѝ.
Св. Г. ѝ дала исканата сума, която подс. С. така и не ѝ върнала.
През 2012г. подс. С. поискала от св. Г. да изтегли кредит от 16 000 лева,
като подс. С. ще плаща вноските по същия, както и да вземе кредитна карта за
1000 лева. Св. Г. се съгласила и изтеглила искания кредит и взела кредитна
карта. В периода от 2012г. до 2014г. подс. С. заплащала месечните вноски по
кредита в размер на 260 лева и по кредитната карта в размер на 50 лева. След това
подс. С. преустановила контактите си със св. Г. и спряла да ѝ вдига
телефона. След прочитане на показанията на св. Г., дадени на д.п. по реда на
чл. 281 от НПК същата уточни, че от първоначално дадените 10 000 лева се е
съгласила 5 000 лева да бъдат дадени за адвокат от подс. С., който да
проучи смъртта на брата на тази свидетелка. За даването на тази сума подс. С.
не предоставила никакъв документ на св. Г.. Съдът изцяло кредитира показанията
на тази свидетелка като логични, безпристрастни и кореспондиращи на останалите
доказателства по делото. Обстоятелствата за които свидетелства св. Г. са извън
предмета на обвинението, но съдът ги цени от гледна точка на това как действа
подсъдимата С. при изграждане на механизма на измамливите действия. Съдът ги
цени и за характеристични данни – от разказа на тази свидетелка се установи че
подс. С., както и при всички останали случаи, се опитва да извлече изгода за
себе си от всяка една ситуация, печелейки доверието на хората с които се е
сближила. В случая – не се е посвенила да използва смъртта на брата на Г., за
да се домогне до част от средствата от продажба на наследствения апартамент,
както и да я заблуди, че половината от тези средства ще бъдат дадени за
„адвокат“, който да разследва обстоятелствата около смъртта му. Последвалите
действия на подсъдимата говорят красноречиво за нейната ценностна система и
личностна характеристика. След като е взела сумата от 10 000 лева от св. Г. и не я е върнала, тя е решила да
използва смъртта на брата на съпруга си, за да предизвика съчувствието на Г.,
която също е загубила брат си, за да я убеди да изтегли голям кредит, който
изплаща и до момента, за да си набави още по-голяма имотна облага. И всичко
това тя е направила спрямо момиче, което работи като *** и с която я свързва
дългогодишно познанство.
От показанията на св. Д. * се
установява, че той е в приятелски отношения с подс. С. и съпруга ѝ.
Същият е имал проблем с автомобил в Холандия, който е заплатил, но не е
получил. За случая той подал жалба до Районна прокуратура – Пловдив. Той
потърсил подс. С., за да подаде жалба чрез нейна позната. Обстоятелствата, за
които свидетелства * са извън предмета на доказване по делото, но съдът ги
кредитира, тъй като не противоречат на доказателствената съвкупност. Същото се
отнася и за следващият свидетел – И.Б., който е възприел обстоятелствата около
проблема с недоставянето на платения автомобил от Холандия и подаването на
жалбата.
От показанията на св. М.Г. се
установява, че след като през 2013г. завършила специалност „право“ в БСУ тя е започнала стаж
и е работила като *** в адвокатската кантора на адв. Г.П., където се запознала
с подс. С.. Поводът за запознанството им е бил, че подс. С. е носила в
кантората документи на св. * във връзка с водените от адв. П. техни дела по
обжалване на ДРА в Административен съд – Пловдив. Подс. С. била представена на
св. Г. от св. П. като човек с контакти, който познава тогавашния главен
прокурор *. Св. Г. присъствала на срещи между подс. С. и починалия впоследствие
пострадал *. През 2016г. св. Г. е запознала пострадалия К. с подс. С. във
връзка с негов проблем – изваждане на разрешително за оръжие. Подс. С. се е
ангажирала да реши проблема на св. К.. При последвалата втора среща св. К. е
дал плик на подс. С., като впоследствие споделил на св. Г., че вътре е имало
сумата от 5 000 лева. Пред св. К. подс. С. също демонстрирала властови
позиции. Впоследствие св. К. заявил на св. Г., че подс. С. не му е свършила
никаква работа. Той и казал, че е дал 20 000 лева на подс. С., за да свърши
работа и на негов познат, свързана с полицията. След време адв. П. се обадил на
св. Г. доста притеснен и я попитал знае ли нещо във връзка с девинската фирма
/“***“/, тъй като го търсят за парите си. Тя отговорила, че не знае нищо. Съдът
изцяло кредитира показанията на тази свидетелка като логични, безпристрастни и
кореспондиращи на останалите доказателства по делото и в частност с показанията
на свидетелите П., К., *, Г. и *.
Разпитаните в качеството на
свидетели на д.п. М.М. – дъщеря на подс. С. и Н.С. – дъщеря на подс. С.
упражниха пред съда правото си по чл. 119 от НПК и отказаха да свидетелстват
срещу подсъдимите. Същите бяха заличени като свидетели по делото и съдът не
гради изводите си на базата на техните свидетелски показания.
От показанията на св. Н.Г. –
Б. се установява, че същата работи като адвокат и през 2012г. е представлявала
фирма „***“ пред Окръжен съд – Смолян против община Доспат във връзка с
неизплатени суми, предмет на делото. Адв. Г. *** за сумата от над 200 000
лева през 2014г. и след като получила изпълнителен лист го депозирала в община Доспат за плащане. На
06.01.2015г. тя получила телефонно обаждане от *** на общината Т., който ѝ
казал: „Нареждаме сумата, но не по ваша сметка“. Тогава св. Г. го попитала къде
отива тази немалка сума и Т. я уведомил, че след нея е отишъл св. П.А. като
пълномощник на св. С.Г. и е изтеглил депозирания изпълнителен лист и с друг
колега – адв. П. са образували изпълнително дело при ЧСИ. Св. Г. попитала св. П.А.
какво се случва, а той ѝ отговорил: „Твоят интерес е защитен!“. И тъй
като нейният интерес така и не бил защитен, впоследствие св. Г. си извадила
обезпечителна заповед и след наложен запор на фирмата на А. чрез ЧСИ бил събран
дължимият ѝ адвокатски хонорар. Съдът изцяло кредитира показанията на
тази свидетелка като логични, безпристрастни и кореспондиращи на останалите
доказателства по делото и в частност с показанията на свидетелите П., *, Г. и
Т..
От показанията на св. Н.Т. се
установява, че в периода 2014г. – 2015г. е работил като *** на община Доспат.
На 17.11.2014г.св. Г. като пълномощник на фирма „***“ е депозирала в общината
заявление за заплащане на дължими суми на тази фирма. На 15.12.2014г. това заявление е било
изтеглено от общината от пълномощника на фирмата – св. П.А.. След това адв. П.
е образувал изпълнително дело за исканата сума при ЧСИ П.М. и депозирал ново
заявление до община Доспат за заплащане на сумата. Св. Т. уведомил адв. Г. по
телефона за горните обстоятелства. На 05.01.2015г. с платежно нареждане община
Доспат превела по адвокатската сметка на св. П. дължимата сума от 249 339,
35 лева. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел като логични,
безпристрастни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото и в
частност с показанията на свидетелите П., *, Г. и Г. и М..
От показанията на св. П.М. се
установява, че работи като ЧСИ с район на действие Окръжен съд – Смолян. През
месец декември 2014г. той се срещнал със св. П.А., който бил придружен от подс.
С.С.. Последната казала че работи във Висшия съдебен съвет или във Върховната
прокуратура /свидетелят няма точен спомен/, като споменала и името на г-н *
като човек, с когото работи. Тя му обяснила, че може да съдейства за събиране
на сумата от общината. Св. П.А. представил пълномощно от фирма „***“ и
изпълнителен лист против община Доспат и ЧСИ М. образувал изпълнително дело.
Към онзи момент не била предоставена банкова сметка, ***. Такава била дадена
впоследствие от адв. П. на ЧСИ М.. През м. април 2015г. св. М. разговарял със
св. П.А. по повод два от паричните преводи по изпълнителното дело – за сумата
от 25 000 лева и 4 000 лева, които следвало да бъдат преведени по
сметка на подс. С., посочена от св. П.. Св. А. потвърдил тези два превода за
подс. С.. След това св. М. прекратил изпълнителното дело поради изплащане на
всички дължими суми. През 2017г. св. П.А., придружаван от адв. * се срещнал с
ЧСИ М. и го попитал къде са парите от изпълнителното дело. Св. М. изразил
учудването си защо две години по-късно търсят парите си, тъй като делото било
прекратено поради изплащане на сумата от 268 000 лева. Св. М. възприел
действията на св. А. като недобросъвестен опит за втори път да получи сумата от
община Доспат по изпълнителното дело. Св. А. обяснил на св. М. че подс. С. е
използвала сумата за бизнес и не им е върнала парите. Съдът изцяло кредитира показанията на тази свидетелка като логични,
безпристрастни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото и в
частност с показанията на свидетелите Г., П., *, Г. и Т..
За да спази хронологически
анализа на доказателствата така, както са подредени в томовете на делото, съдът
намира за нужно да посочи, че приетият от съда и приложен към материалите по
делото на лист 338 в том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС ксерокопие на ръкописен
текст, както и такъв, изпълнен с химикална паста, със заглавие „получени от *“
не носи белезите на документ, тъй като не е посочен неговият издател, страните
които правят изявления в него, основанието на което се издава, както и липсват
подписи. Тоест, този ръкописен текст според съда няма доказателствена стойност
и не може да внесе яснота по нито един въпрос от предмета на доказване в
наказателното производство. И в тази насока съдът не възприема нито едно
твърдение на защитата на подсъдимите, което се позовава на този ръкописен текст
с неясен създател и адресат.
От показанията на св. Т.Ц. се
установява, че същият работи като адвокат, познава подсъдимите С. и И. * от
повече от 20 години и ги е защитавал по граждански и наказателни дела. Те са се
обадили на адв. Ц. с молба да защитава дъщерята на пострадалите * – *, която е
участвала в извършването на кражба. Адв. Ц. е поел защитата на *и се е явил в
Районен съд – Девин по делото за кражбата заедно с адв. С.. Делото е приключило
в едно съдебно заседание и *П. е била осъдена на условно наказание лишаване от
свобода. Впоследствие адв. Ц. посочва че е защитавал *по едно бракоразводно и
две граждански дела. Той е защитавал и сина на сем. * по дело за ПТП. Във
връзка с работата си св. Ц. е поддържал и по-близки отношения с подсъдимите * и
пострадалите *. След приключване на наказателното дело за кражбата срещу *П.
срещу нея били заведени граждански дела от пострадалите от тази кражба. Адв. Ц.
поел защитата ѝ, но впоследствие така и не получил уговорения адвокатски
хонорар. Той няколко пъти търсил *П. по телефона и когато се свързал с нея
разбрал, че тя работи в чужбина и е изпратила на майка си 2 пъти по 2 000
евро и веднъж 500 евро за заплащане на хонорара му. След като получил
телефонния номер на майката на *П. от нея, той ѝ се обадил и тя е
потвърдила, че е получила горните суми и ги е предала на подсъдимите С. и И. *.
Св. Ц. разговарял с подс. С., която му казала че е получила само 500 лева от
П., но не му дала дори и тях. Св. Ц. посочва, че по останалите дела подс. * са
били коректни с него. Той отрича познанство с пострадалите *. Съдът изцяло
кредитира показанията на този свидетел като логични, безпристрастни и
кореспондиращи на останалите доказателства по делото и в частност с показанията
на свидетелите П., * и С..
От показанията на св. П.А. се
установява, че в периода от 2007г. до 2017г. е работел като *** във фирма „***“
със собственик св. С.Г.. Фирмата е печелила много обществени поръчки, една от
които е била на стойност 289 000 лева с ДДС и е касаела строителни
дейности в с. Любча, община Доспат. По тази обществена поръчка община Доспат не
заплатила по-голямата част от дължимата сума в размер на около 200 000
лева /по спомен на свидетеля/. Във връзка с този спор с общината дело заведено
дело и фирмата се представлявала от адв. Н.Г..
Св. П.А. се запознал с подс.
С. и съпруга ѝ чрез брат си – св. Р.А., който притежавал семеен хотел в
гр. Доспат, в който отсядали подсъдимите *. Братята * и съпрузите * постепенно
се сближили и вечеряли заедно в ресторанта на семейния хотел. Подс. С. се
представила като работеща в канцеларията на Главния прокурор в Главната
прокуратура. Свид. П.А. ѝ споделил за проблемите си, свързани с неплащане
на обществената поръчка от община Доспат. Подс. С. казала, че ще му помогне и
ще му се обади, за да му каже какво трябва да направи. Няколко дни по-късно
подс. С. му се обадила и му казала, че трябва да отидат до гр. Смолян да
подадат молба до ЧСИ М., което и сторили. На срещата св. А. ѝ дал
изпълнителният лист против община Доспат, който преди това взел от общината.
След образуване на изпълнителното дело дължимата сума от около 280 000
лева била преведена от община Доспат по адвокатската сметка на адв. П., който
бил упълномощен да представлява фирмата. По това време сметките на фирма „***“
били блокирани във връзка с финансови затруднения. Управителят на фирмата
разпоредил преведената сума да остане по сметката на адв. П.. Впоследствие по
нареждане на управителя на фирмата – св. Г., адв. П. превел на св. А. сумата от
около 34 000 лева, които фирмата му дължала. Останалата част от сумата
следвало да бъде преведена по сметката на фирма „***“ по разпореждане
управителя ѝ – св. С.Г.. Междувременно сметките на фирмата били
разблокирани и св. А. се обадил на подс. С., чрез която контактувал с адв. П. и
тя започнала да се крие и да избягва контакт с него. Това наложило св. А. да
потърси директен контакт с адв. П. и от него разбрал че междувременно
останалата сума от изпълнителното дело е била преведена по сметка на подс.
С.С., като тя показала разписки на П. с нейния подпис вместо с подписа на
пълномощника А.. По искане на защитата на св. А. бе предявен „документът“,
приложен на лист 338 в том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС и свидетелят заяви,
че го вижда за първи път, като посочи че най-долу почеркът му прилича на
неговия, но в горната част не е неговия почерк. Съдът по-горе изложи мотиви
защо принципно не цени като доказателство по делото въпросния лист със заглавие
„Получени от *“.
След въпроси от страните, св.
А. посочи, че управителят Г. не е контактувал с подс. С., а той като
пълномощник на фирмата се е занимавал със събиране на вземането от общината.
Той посочи, че в периода, в който са били блокирани сметките на фирмата се е
обадил на подс. С. с искане да му изпрати спешно по „Еконт“ в гр. Гоце Делчев
сумата от 2 000 лева, което тя е сторила. Пред него подсъдимата С. се е
представяла с името *.
Поради противоречия и липса
на спомен по реда на чл. 281 от НПК, със съгласие на страните, бяха прочетени
показанията на св. П.А., дадени на д.п. Той потвърди, че вярно е това което е
казал на д.п., тъй като са изминали около 6 години и тогава спомените му са
били по-ясни. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, включително
и приобщените по реда на чл. 281 от НПК, в които е бил по-конкретен за дати,
суми и уговорки между страните. Съдът намира, че показанията на св. П.А. са
обективни, безпристрастни и кореспондират както на приложените писмени
доказателства, касаещи случая, така и на показанията на св. М., Г., П., Г. и
Р.А..
От показанията на св. Р.А. –
брат на св. П.А., се установява, че същият притежава хотел * в гр. Доспат, в
който отсядали подсъдимите * и където се запознал с тях в периода 2014г. –
2015г. Пред него подс. С. се представила като секретар на главния прокурор * и
при разговори парадирала с добри познанства в съдебната система. Св. Р.А. се
запознал и с пострадалите Е. и Я. *, които посещавали хотела заедно с
подсъдимите С. и И. * и към онзи момент поддържали близки отношения. Св. Р.А. е
знаел от брат си – свн. П.А., че подс. С. се е ангажирала да реши проблема му с
неплатените средства за обществена поръчка отобщина Доспат. Той е придружавал
брат си и при проведената в гр. Пловдив среща с адв. П., но не е присъствал на
нея. Той също е познавал подс. С. с името *.
Поради противоречия и липса
на спомен по реда на чл. 281 от НПК, със съгласие на страните, бяха прочетени
показанията на св. Р.А., дадени на д.п. Той потвърди, че вярно е това което е
казал на д.п., тъй като са изминали около 6 години и тогава спомените му са
били по-ясни. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, включително
и приобщените по реда на чл. 281 от НПК, в които е бил по-конкретен за дати,
суми и уговорки между страните. Съдът намира, че показанията на св. Р.А. са
обективни, безпристрастни и кореспондират както на приложените писмени
доказателства, касаещи случая, така и на показанията на св. М., Г., П., Г. и
П.А..
От показанията на св. Т.Т. се
установява, че същата е присъствала през есента на 2014г. в магазина на св.
Г.К. при броенето на пари от страна на св. Е.Б. и нейната майка. Паричната сума
била голяма и след преброяването ѝ била поставена в торбичка и предадена
от св. Е.Б. на подс. С., която тази свидетелка посочи в съдебната зала. Тази
свидетелка описва втори идентичен случай няколко седмици по-късно, при който
отново е била дадена парична сума на подс.С. от св. Б. пред магазина.
Съдът изцяло кредитира
показанията на тази свидетелка като логични, безпристрастни и кореспондиращи на
останалите доказателства по делото и в частност с показанията на свидетелите Е.
и Я. *, К. и К.. Съдът отчете заявеното от тази свидетелка, че живее на семейни
начала със сина на сестрата на пострадалата Е.Б., но счита, че същата не е
проявила пристрастност при даване на показания като свидетел пред съда, тъй
като нейните показания изцяло съвпадат и допълват възприятията на всички
останали свидетели, кредитирани от съда.
От прочетените по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК показания на д.п. на починалия
свидетел Н.Д. се установява, че 4-5 години преди разпита му, проведен на
31.03.2017г. се е запознал с пострадалите Я. и Е. ***. Той се занимавал с продажба
на автомобили и работел в автокъщата на жена си *ЕООД – гр. София. Св. *
търсели да закупят автомобил и св. Д. ги поканил в автосалона в гр. София,
където се провели последващите им срещи. На следващата среща в автосалона в гр.
София * постигнали договореност да им бъде внесен от чужбина лек автомобил
„Мерцедес“ и оставили на св. Д. капаро от 30 000 лева. След като св. Д.
внесъл лек автомобил „Мерцедес Виано“ се срещнал със св. *, които не харесали
автомобила и отказали да го купят. За капарото и за отказа им от автомобила
били съставени съответните документи. Те харесали друг автомобил в автосалона и
поискали да закупят него. В крайна сметка те не закупили и другия автомобил.
Св. * се опитали да си вземат обратно цялото капаро от св. Д., но след категоричния
му отказ те първо отишли при него с адвокат, който им обяснил че не са прави.
След това започнали да го заплашват по телефона. Св. Д. сигнализирал органите
на МВР в гр. София за случая и заплахите били преустановени. След това св. Д.
бил посетен от подс. С., която се представила като „* С.“, която работи като
помощник прокурор на *. След като го разпитала за отношенията му с *, тя му
казала, че като прокурор може да му навреди много. Уточнила, че е заместник
районен прокурор на Пловдив и дясна ръка на *. Тя поискала веднага да ѝ
върне капарото от 30 000 лева на *. Св. Д. ѝ обяснил, че има
документи и няма просто така със заплахи да им върне парите. Предложил ѝ
ако * искат, да дойдат да си вземат колата. Тя си тръгнала.
Няколко дни по-късно подс. С.
отново се срещнала със св. Д.. Тъй като отново се представяла за „помощник
прокурор на *“, св. Д. се усъмнил и поискал тя да му покаже служебен документ,
че наистина тя е от прокуратурата и тя му показала ламинирана квадратна карта,
на която пишело „Главна прокуратура – София“ и нейното име отдолу. И на тази
среща св. Д. не се огънал и не дал пари на подсъдимата.
Няколко дни по-късно подс. С.
се обадила по телефона на св. Д. и му казала, че било хубаво да дойде до
Пловдив и да се срещнат, защото имала предложение за него. Обяснила му, че * са
пуснали жалба срещу него за капарото и тази жалба била на нейното бюро. Св. Д. подал жалба до ГДБОП и 06 РУ на МВР –
София. Св. Д. бил посъветван да се срещне с подс. С., за да разбере какво иска
от него. След няколко дни той дошъл в град Пловдив и се срещнал с подс. С. на
бензиностанция „ОМВ“ в началото на града. На срещата тя му казала, че ако ѝ
даде половината пари от капарото на * –
15 000 лева, тя ще се оправи с тях и ще „скъса“ делото, което било
заведено срещу Д.. Той казал на подс. С., че няма да ѝ даде пари и тя се
заканила, че ще си носи последствията. Св. Д. ѝ казал, че ще отиде
директно в полицията и ще сигнализира за това, че в момента го изнудва. Чувайки
тези думи, подс. С. станала и побягнала.
Съдът намира, че показанията на св. Н.Д. са обективни, безпристрастни и
кореспондират както на приложените писмени доказателства, касаещи случая, така
и на показанията на св. Е. и Я. * и ги кредитира с доверие.
От показанията на св. С.К.,
включително и от прочетените по реда на чл. 281 от НПК, дадени на д.п. се
установява, че е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване
било прекъснато по здравословни причини към дата 11.08.2017г. На тази дата той
се обадил на св. Г., който бил инспектор в *и бил в приятелски отношения с
подс. С.. Св. К. си търсил жилище и св. Г. му предложил да го запознае с подс.
С., която се занимавала със строителство. Тримата се срещнали в кафе „Сарс“ на
ул. „Капитан Райчо“ в гр. Пловдив на 11.08.2017г. Подсъдимата попитала св. К. с
какво може да му помогне. Той ѝ казал че изтърпява в затвора присъда за
неплащане на данъци и че ЧСИ му е взел апартамента и си търси друг, както и че
в момента е в прекъсване по здравословни причини. Казал ѝ, че се нуждае
от ново прекъсване на наказанието, за да е на свобода и да събере пари за
жилище. Подс. С. му казала, че е закъснял и ако го е познавала преди да
приключи делото е щяла „да го оправи“ и да не лежи в затвора. Тя му казала че
има голям човек от съдебната система, „който можел да му реши проблема за две
минути“, но в момента бил в къщата си в Гърция. Обяснила му и че „Окръжният
прокурор * бил много неин човек“ и щяла да говори с него да му уреди прекъсване
на наказанието. К. трябвало да си плати за това, но се уговорили в понеделник
да му каже размера на заплащането. К. осъзнал, че подс. С. се опитва да го
измами, тъй като същият прокурор многократно му отказвал прекъсване на
наказанието, а и от други затворници знаел, че „той не поддава“. Той бил наясно
и колко сложна е процедурата по прекъсване на наказанието и че подсъдимата
иска „да му прибере парите, като го
излъже“. Още на следващия ден – 12.08.2017г. този свидетел бил разпитан от
разследващите и изразил готовност да съдейства подс. С. да спре да лъже и мами
други хора. /Всичко това се случило няколко дни преди реализацията и
задържането на подс. С. и И. *, в периода, в който били прилагани СРС и на
разследващите били известни престъпните действия на подсъдимите./ Съдът намира,
че показанията на св. С.К. са обективни, безпристрастни и кореспондират на
всички останали доказателства и в частност с показанията на св. Г. и ги
кредитира с доверие. Макар К. да не е пострадал от измамливите действия на
подс. С., от неговите показания отново става ясно какъв е измамливият
механизъм, по който действа подс. С.. Тя се запознава с проблема на
потенциалната „жертва“, спечелва доверието му, заявява несъществуващи контакти
и позиции във властта, убедително обещава да реши проблема му, срещу което иска
значителна парична сума за „услугата“.
От показанията на св. П.Й. се
установява, че няколко дни преди
задържането на подс. С. и И. * /на 17.08.2017г./, те са се запознали с този
свидетел и са му оставили капаро от 5 000 лева, за да закупят впоследствие
негова къща в с. Първенец, обл. Пловдив. След задържането на подсъдимите не се
е стигнало до сделка, както и до връщане на капарото. Съдът намира, че
показанията на св. П.Й. са обективни, безпристрастни и кореспондират на всички
останали доказателства и ги кредитира с доверие. Показанията на този свидетел
нямат пряко отношение към предмета на делото. Същото се отнася и до следващите
две разпитани свидетелки – Е.А. и А.А.. Това са съпругите на свидетелите Р. и
П. *, чийто разпит бе допуснат по искане на защитата във връзка с представения
„документ“ на л. 338, т. 2 от делото, който бе предявен на тези две свидетелки.
Св. Е.А. заяви, че почеркът на ръкописния текст със син химикал без
ксерокопираният текст е възможно да е нейния. Същата заяви че няма спомен по
какъв повод е написан този текст, но заяви че е възможно брата на съпруга ѝ
– св. П.А. да е поискал от нея да запише нещо. Св. А.А. заяви, че предявеният и
текст не ѝ говори нищо, не го е изготвила тя, не знае кой го е изготвил и
съдържанието не ѝ е познато. Съдът кредитира показанията на свидетелките
Е.А. и А.А., макар същите да нямат възприятия по въпросите, свързани с предмета
на делото.
От показанията на св. А.П. се
установява, че познава св. И.К., но не се познава с подсъдимите С. и И. *. Той
се познава и със св. В.С., който е бил адвокат на сина му по наказателно дело
за държане на наркотични вещества в гр. Хасково, по което той е бил задържан.
Липсата на спомен и противоречие наложи прочитане на показанията на този
свидетел на основание чл. 281 от НПК със съгласие на страните. След прочитане на
показанията му, св. П. потвърди, че всичко което е казал на д.п. е вярно, но е
изминало много време и затова е налице липса на спомен. От прочетените
показания се установява, че действително през 2016г. /в периода, в който сина
на П. е бил задържан по делото за трафик на хероин в ОС – Хасково/ е имало
среща между св. К. и св. А.П., на която му е дал в заем сумата от 20 000
лева. Според съда е ирелевантно дали П. е знаел, че тази сума е предназначена
за да помогне на сина си /но за да не уличи себе си в престъпление – подкуп не
казва това обстоятелство пред съда/ или това обстоятелство му е било спестено
от св. К., който се е опитвал да помогне на своя приятел, който е син на
П.. По-важното в случая е, че след тази
среща действително адв. С. е поел защитата на П. по уговорка с подс. С. и св.
К. се е срещнал с подс. С. и ѝ е дал горната сума от 20 000 лева, предмет
на измамата. Съдът кредитира показанията
на св. П. като логични и безпристрастни и кореспондиращи на останалите
доказателства и в частност на показанията на св. К. и С..
От показанията на св. Г.Р. се
установява, че същият е строител и е построил сграда върху наследствена земя,
собственост на подс. С.,***. Като обезщетение за земята, св. Р. е предоставил
на подс. * два апартамента и два гаража. Съдът кредитира показанията на този
свидетел, макар те да нямат пряко отношение към предмета на доказване в
настоящото производство.
От показанията на св. Е.П.
пред съда, вкл. и от прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и
2 от НПК от д.п. се установява, че се познава от подсъдимите * от 2011г. Повод
за запознанстовото им била катастрофа, предизвикана от сина на * – *П., за
която бил санкциониран. Дъщерята на сем. * – *П. работела и била в близки
отношения с дъщерята на подс. * – * С. и чрез тях бил осъществен контактът
между двете семейства. Подс. С. казала, че работи като *** в адвокатската
кантора на адв.Т.Ц.. Първоначалната среща се състояла на 04.11.2011г. /деня
след катастрофата на сина на */ между подс. С. и И. * и свид. Е. и Н. * в дома
на последните в с. *, общ. Брацигово. Подс. С. се запознала с документите и
разбрала, че на сина на * е наложена глоба от 900 лева и 9 месеца лишаване от
право да управлява МПС, тъй като е допуснал ПТП след употреба на алкохол. Подс.
С. взела документите и казала, че трябва да се заведе дело и допълнително ще
каже каква сума трябва да се даде. Няколко дни по-късно тя поискала сумата от
700 лева за завеждане на делото, която свид. Е. и Н. * ѝдали в дома си в
с. *, общ. Брацигово в присъствието на подс. С.. В началото на 2012г. подс. С.
казала на сем. *, че са загубили делото и трябва да дадат още 700 лева за
обжалване в гр. София. Св. П. дала исканата сума на подс. С. в дома ѝ в
с. * в присъствието на съпрузите им. През лятото на 2012г. подс. С. поискала в
с. * и ѝ били дадени от св. П. още 500 лв за водене на дело в гр. Пещера
отново в присъствието на съпрузите им. Общо били дадени от св. * на подс. С.
1900 лева във връзка с ПТП на сина им. На 01.03.2013г. св. * получили съобщение
от ЧСИ и разбрали, че са загубили делата на сина си за ПТП. Подс. С. им казала,
че са спечелили делата, тъй като сумата, която трябвало да плати на ЧСИ синът
на * била много по-малка от първоначалната.
На 24.03.2013г. *П. –
дъщерята на св. * била задържана в дома им в с. * от полицаи от гр. Пещера. Св.
П. се обадила на подс. С. и същият ден се срещнали заедно със съпрузите си в
гр. Пловдив в заведение „Сарда“. На тази среща подс. С. обяснила на св. *, че
положението на дъщеря им е много сериозно. Тя била задържана заедно с трима
съучастници за кражба на 180 000 лева от * и можело да влезе в затвора за
много време. Подс. С. казала на св. *, че има връзки с много съдии, прокурори и
полицаи. Казала, че се познава и със *. Подс. С. им кзала, че може да направи
така че дъщерята на св. * да не лежи в затвора, но за това се искали много
пари, които да даде на съдии, прокурори
и полицаи. Понеже св. * били много притеснени за съдбата на дъщеря си, те се
съгласили да дадат тези пари.
Същият ден – на
24.03.2013г.св. * дали на подс. С. в присъствието на съпруга ѝ 3900 лева
лични спестявания. На 26.03.2013г. св. П. изтеглила потребителски кредит от
„БНП Париба“ АД в размер на 3200 лева, от които били удържани 200 лева за
такси. Останалата сума от 3000 лева св. * същия ден дали в в гр. Пловдив в
заведение „Сарда“ на на подс. С. в присъствието на съпруга ѝ. Подс. С. им
казала, че тези пари не стигат и трябват още пари. Тъй като нямали повече
спестявания, на 27.03.2013г. в в гр.
Пловдив в заведение „Сарда“, св. * донесли всичкото злато, което семейството
имало и го дали на подс. С. в присъствието на съпруга ѝ. Подс. С. им
казала, че златото е оценено на 2100 лева и след като го заложи в заложна къща,
ще трябва да плащат по 100 лева месечно лихва, докато върнат тази сума. Св. *
заплатили общо 1300 лева лихви за заложеното злато в периода от м. април 2013г.
до м.май 2014г. – по 100 лева месечно. Парите били давани или в гр. Пловдив,
или в дома на св. * в с. *. Едва през м. май 2014г., след като * върнали сумата
от 2100 лева, златото им било върнато.
През м. април 2013г. подс. С.
поискала от св. * още 5 000 лева, които да бъдат дадени на съдии,
прокурори и адвокати, за да получи дъщеря им по-ниска присъда. Свекървата на
св. П. изтеглила 5000 лева кредит от банка „ДСК“ АД – гр. Брацигово, като
предоставила в заем тази сума на св. *. През м. април 2013г. в гр. Пловдив св.
* дали на подс. С. сумата от 5000 лева.
През м. май 2013г. подс. С.
поискала от св. * още 24680 лева, тъй
като трябвало да плаща на адвокати, прокурори и съдии, като 10 000 лева от
тези пари ще бъдат дадени на адвокат. На 17.05.2013г. св. П. изтеглила кредит
от банка „ДСК“ в размер на 15 000 лева. Тя взела от същата банка и
кредитна карта, от която същия ден изтеглила 2 800 лева. Същият ден тя дала
всички изтеглени пари – общо 17 800 лева на подс. С. ***. По делото са
налице писмени доказателства, касаещи изтеглените суми. Подс. С. записала на
бележка, че остават дължими още 6 880 лева.
На 26.11.2013г. св. *
изтеглили ипотечен кредит от „Уникредит булбанк“. С част от парите погасили
предходните си кредити: 15000 лева към ДСК и 2800 лева за кредитната карта,
както и 3000 лева към „БНП Париба“. Остатъкът от 17 200 лева дали на подс.
С. за да ги даде на съдии и прокурори, за да получи дъщеря им по-малка присъда.
Всичко това се случило на 06.12.2013г.в дома им в с. * в присъствието на
съпрузите на П. и С..
Тъй като подс. С. продължила
да иска пари, на 04.07.2014г. св. П. изтеглил кредит от 10 000 лева от
„БНП Париба“, които същият ден ѝ дал в гр. Пловдив, придружаван от
съпругата си. Подс. С. също била със съпруга си.
В периода август – декември
2014г. в гр. Пловдив, св. * дали на части общо 11 000 лева на подс. С. във
връзка с делото за кражба на дъщеря им.
През 2015г. в дома им в с. *,
св. * дали на два пъти по 6 000 лева, общо 12 000 лева, на подс. С. във
връзка с делото за кражба на дъщеря им. На първата среща присъствала дъщерята
на подс. С. – М., а на втората – подс. С.. Подс. С. обяснила на *, че тези
12 000 лева трябва да се дадат на съдия, за да приключи делото на дъщеря
им. В действителност наказателното дело за кражба на дъщеря им отдавна било
приключило след постановяване на въззивното решение на ОС – Смолян, което било
окончателно, но за пострадалите този факт бил неизвестен. Именно от това
обстоятелство се възползвала подс. С., разчитайки на страха на пострадалите, че
ако не ѝ дадат исканите пари, дъщеря им може да влезе в затвора. Именно
по тази причина подс. С. била посредникът в комуникацията между пострадалите *
и адв. Т.Ц.. Защото ако те имат директен контакт, * ще разберат, че делото е
приключило с условна присъда за дъщеря им и няма опасност тя да влезе в
затвора. Това от своя страна ще ги демотивира да продължават да дават без
основание исканите големи суми на подс. С..
В периода м. септември – м.
октомври 2016г. подс. С. и съпругът ѝ отишли в дома на св. * в с. *. Св.
П. посочва, че подс. С. ѝ казала, че св. * са завели две граждански дела
срещу дъщеря им и поискала да ѝ дадат 2000 лева, за да им помогне. Св. *
се съгласили и ѝ дали 1000 лева в края на 2016г. и 1000 лева в началото
на 2017г.
През м. март 2017г. се
развела дъщерята на св. *. Подс. С. им поискала 1000 лева, за да плати на
адвокат по бракоразводното дело. Св. * ѝ казали че в момента нямат пари и
се разбрали с подс. С. тя да ги даде, а те да ѝ ги върнат впоследствие.
През м. април 2017г. подс. С.
поискала от св. * 4000 евро за подкупи на съдии и прокурори по бракоразводното
дело на дъщеря им. Същия месец св. * дали на подс. С. 500 евро за адвокатския
хонорар и 2000 евро за подкупи. През м. юли 2017г. те дали на подс. С.
останалите 2000 евро за подкупи. Тези суми били дадени на подс. С. в
присъствието на съпруга ѝ в дома на пострадалите * в с. *. Впоследствие *
разбрали от адв. Т.Ц., че подс. С. не му е дала дадените от тях 500 евро за
адвокатски хонорар по бракоразводното дело на дъщеря им.
На 03.03.2015г. св. П.
пострадала при ПТП на хлъзгав участък от пътя в гр. Брацигово. Св. П. наела
подс. С. ***. Тя ѝ дала в дома си в с. * 700 лева за завеждане на делото
през м. март 2015г., 400 лева през м. април 2015г. и 500 лева през м. май
2015г. През м. август 2016г. подс.С. казала на св. П., че е спечелила делото
срещу община Брацигово и от следващият месец ще ѝ преведат по сметката на
адвоката разсрочено 3500 лева. В действителност такова дело изобщо не било
заведено от подс. С. и това бил само повод подс. С. да си набави чрез измама
още парични средства. Този факт бил установен от св. П. на 08.08.2017г. когато
проверила в община Брацигово и установила, че такова дело няма. На 12.08.2017г.
подс. С. отишла в дома на св. П. и ѝ дала 1200 лева, като ѝ
обяснила че са от нея, а като се прибере адвоката ще ѝ изплати останалата
сума по делото срещу общината. Св. П. не ѝ казала, че вече знае, че няма
такова дело. Общата сума, която св. * дали на подс. С. била 95 700 лева,
от които 1900 лева за ПТП на сина им, 92 200 лева за „хонорари“ на съдии,
прокурори и полицаи по наказателното дело за кражба на дъщеря им и 1600 лева по
„делото“ за ПТП на св. П. ***. Съдът кредитира показанията на св. Е.П. като житейски
логични, последователни и безпристрастни. Те кореспондират и на показанията на
св. Н.П., св. Т.Ц., св. В.С., както и на приложените документи, касаещи
водените дела на сина и дъщерята на св. *, както и за изтеглените от тях
кредити.
От показанията на св. Н.П. се
установява изцяло фактическата обстановка, описана току-що по-горе в
показанията на съпругата на този свидетел – Е.П.. Показанията на св. П.
допълват и надграждат фактическата обстановка относно участието на подс. С. в
измамата, чийто основен двигател е подс. С.. Пред св. * подс. С. е заявявал, че
подс. С. има нейни познати навсякъде и да не се притесняват. Той посочил, че *
не са единствените хора, на които жена му е помогнала, като им е уреждала
различни проблеми с нейните връзки. Той на няколко пъти им казал, че имало
много неблагодарни хора, които след като жена му им е помогнала се правили, че
вече не я познават. Докато подс. С. убеждавала св. * че ще реши проблемите им с
правосъдието, св. П. възприел как подс. С. клати одобрително глава и казал, че
щом жена му казва, че ще помогне, ще го направи. Подс. С. потвърдил пред св. *,
че всичко е наред и парите, които те са дали си вършат работата. На една от
срещите в заведение „Сарда“ в гр. Пловдив, когато подс. С. казала, че ще
помогне на дъщерята на св. * да не влезе в затвора и познавала лично главния
прокурор *, подс. С. казал на св. П. да не се съмнява в думите на жена му че
лично го познава и той ще помогне. С тези свои действия подс. С. умишлено е
затвърждавал и поддържал заблуждението на св. *, че жена му е влиятелен човек и
може да реши проблемите с правосъдието на пострадалите и техните деца. Подс. С.
направил всичко това с ясната цел, че пострадалите, под влияние на
заблуждението си, ще направят имуществено разпореждане в полза на него и
съпругата му и по този начин подс. * ще си набавят имотна облага.
Св. П. посочва, че подс. С.
му е поискал 400 лева за ДДС на фактура от 2000 лева, която да му осигури за
„делото“ за ПТП на св. П. ***, за да докажат, че са сменени части на
катастрофиралия автомобил. Св. П. му дал 400 лева, но така и не получил
фактура, нито било заведено дело срещу община Брацигово.
Съдът кредитира показанията
на св. Н.П. като житейски логични, последователни и безпристрастни. Те
кореспондират и на показанията на св. Е.П., св. Т.Ц., св. В.С., както и на
приложените документи, касаещи водените дела на сина и дъщерята на св. *, както
и за изтеглените от тях кредити.
От показанията на св. Е.Б. се
установява, че тя е съпруга на св. Я.Б., дъщеря на св. В.К. и сестра на св.
Г.К. – разпитани по делото. От показанията ѝ се установява, че на
22.03.2013г. е извършена кражба на 168 000 лева, малка сума в евро и бижута от
къщата ѝ в *. Кражбата е била извършена от четирима души, които са били
разкрити, задържани и предадени на съд. Част от сумата – 61 100 лева и
златните накити били върнати на пострадалата Е.Б.. Св. Е.Б. е видяла за първи
път подсъдимата през м. декември 2014г. в съда в Девин във връзка с делото за
кражбата от дома на дъщеря ѝ. Когато по делото съдът дал половин час
почивка, подс. С. се приближила към пострадалите * и св. К., които били пред
съда и извикала св. Б.. Подс. С. се представила като „***, приятелка, *** и
любовница на *“. Св. Е.Б. останала силно
изненадана, че подс. С. познава влиятелни хора и ще им помогне да си върнат
откраднатите пари. Подс. С. им казала, че може да помогне да бъдат върнати
останалите откраднати пари, тъй като били намерени и възстановени само 61 000
лева. Пострадалите * се съгласили подс. С. да им съдейства за връщането на
парите. Подсъдимата дала телефонния си номер на св. Е.Б.. Два-три дни по-късно св. Е.Б. в присъствието
на майка си се обадила на подс. С., за да я попита какво става с разрешаването
на техния проблем. Подсъдимата поискала от св. Б. 10 000 лева, за да задейства
нещата. Св. Е.Б. описва 4 последователни срещи между нея, подсъдимата С. ***,
на които са били предавани парични суми от страна на * на С.. На тези срещи са
присъствали майката на Б. – св. В.К., сестра ѝ – св. Г.К., която ѝ
е давала в заем недостигащи суми, предназначени за подсъдимата. На тези срещи е
присъствал и съпругът на С. – подс. С.. Св. Б. посочва, че и четирите срещи са
се провеждани пред магазина на сестра ѝ – св. Г.К. *** до жилищен
комплекс * на *. На първата среща, проведена на 15.09.2014г. са били дадени от
пострадалата Б. на подс. С. 10 000 лева, на втората среща, проведена на
06.10.2014г. – 6 000 лева, на третата среща през м. ноември 2014г. – 6000 лева,
а на последната, четвърта среща през м. декември 2014г. – 8 000 лева. След като
подс. С. взела общо сумата от 30 000 лева от пострадалите Е. и Я. *, за да
осигури връщането на останалата част от откраднатата сума от дома на тези
пострадали, тя не предприела нищо, за да им помогне. Подсъдимата спряла да им
вдига телефона, блокирала ги и спряла да се среща с тях. Тя така и не им
върнала оригиналите на изпълнителните листове, издадени по делото за кражбата в
РС – Девин. Впоследствие св. Б. и съпруга ѝ отправили покана чрез адв.
Алекова към подс. С. да им върне взетите пари и изпълнителни листове по делото
за откраднатите им пари в РС – Девин. Св. Б. посочва, че подс. С. я е запознала
с адв. Г.П., който впоследствие е водил техни административни дела.
Впоследствие тя рабрала, че подс. С. не е дала пари на адв. П. за водените
дела. Св. Е.Б. разказва и за контактите си със св. Н.Д. по повод дадените пари
за покупка на автомобил от автосалона му в гр. София и последвалия отказ тези
пари да бъдат върнати.
Съдът кредитира показанията
на св. Е.Б. като житейски логични, последователни и безпристрастни. Те
кореспондират и на показанията на св. Я.Б., св. Г.П., св. В.К., св Г.К. и св.
Н.Д., както и на приложените документи, касаещи водените от тях дела.
От показанията на св. Я.Б. се установява
изцяло фактическата обстановка, описана току-що по-горе в показанията на
съпругата на този свидетел – Е.Б.. Показанията на тези двама пострадали са
абсолютно еднопосочни, без вътрешни противоречия и кореспондиращи помежду си,
както и с тези на свидетелите П., К., К. и Д.. Ето защо и съдът ги кредитира с
доверие.
От показанията на св. С.Г.
пред съда, вкл. и прочетените по реда на чл. 281 от НПК от д.п. се установява,
че същият е управител на *и като такъв е упълномощил адв. Н.Г. *** за
неизплатени средства на дружеството. Тъй като св. Г. имал здравословни проблеми,
той упълномощил св. П.А. – *** във фирмата да се занимава със събиране на
вземането от община Доспат. След разговор между св. П.А. и подс. С. бил
упълномощен адв. Г.П. да представлява фирмата във връзка с вземането от община
Доспат. От св. А. той разбрал, че подс. С. е много сериозна и ще съдейства за
бързото събиране на сумата от община Доспат чрез ЧСИ М.. Св. Г. описва
хронологично контактите си с подс. С., адв. П., св. А. и св. Г. във връзка с
образуваното изпълнително дело. Този свидетел посочва, че през м. март 2017г.,
придружаван от св. П.А. се е срещнал в гр. Пловдив с адв. П.. На тази среща
разбрал, че само малка част от сумата по изпълнителното дело е била преведена
по сметка на св. А. – около 34000 лева, както и 24000 лева по сметка на ЧСИ М.,
а останалата част от сумата от около 241 000 лева е била преведена по
личната сметка на подс. С.. За първи път тогава св. Г. е видял пълномощни, с
които упълномощава адв. П., които не е подписвал. Тези пълномощни били предадени
от подс. С. на адв. П.. В прочетените показания по реда на чл. 281 от НПК /л.
89, т. 2 от д.п./ св. Г. подробно посочва в кои от предявените му пълномощни не
е полагал подпис. Разбирайки, че преставляваното от него дружество е измамено с
около 200 000 лева, св. Г. се срещнал с подс. С. и я попитал какво е
направила с парите на дружеството. Тя му казала, че ги е дала на св. П.А., но
не му показала никакви документи за преводите, които да покрепят голословните ѝ
твърдения. При разговор със св. А., той казал на св. Г., че е получил
единствено първите две суми – 25000 лева или 32000лева, но не и останалата
голяма сума. Св. Г. посочва че и до момента не е получил нито един лев от това
вземане от община Доспат.
От показанията на св. И.К.,
включително и от прочетените по реда на чл. 281 от НПК от д.п. се установява,
че през м. юли 2016г. в гр. Пловдив се е запознал с подс. С. чрез своята
позната – св. М.Г.. Той искал да си извади разрешително за оръжие, но бил
осъждан с условна присъда и поискал съдействието на подс. С.. Тя му казала, че
ще провери случая и взела данните му. Няколко дни по-късно св. К. се срещнал с
подс. С. ***. Тя му казала, че може „да му бъде изтеглена условната присъда“ и
след като разрешителното за оръжие се изготви, лично ще му го донесе вкъщи. Подс.
С. му казала, че тази услуга ще му струва 5000 лева. Св. К. казал, че ще си
помисли, тъй като сумата му се сторила голяма. Последвали още няколко срещи, на
които подс. С. казала на св. К., че е любовница на главния прокурор * и че няма
нещо, което не може да се случи при нея. Св. К. решил да се довери на подс. С.
и ѝ дал 5000 лева. Тя му казала, че документите му започват да се готвят
още на следващия ден. Две седмици по-късно /в началото на м. август 2016г./ св.
К. отново се срещнал с подс. С. и тя му казала че до м. септември документите
му ще са готови. На тази среща св. К. споделил на подс. С., че неговият приятел
* П. е задържан в ареста за наркотици и иска да му помогне. Подс. С. му казала,
че това ще струва 40 000 лева – 20 000 лева, за да бъде освободен от
ареста и 20 000 лева, за да бъде оправдан впоследствие. Св. К. се срещнал
с бащата на * П. – А.П. и взел в заем от него сумата от 20000 лева и я дал на
подс. С. в плик в салон за маникюр в гр. Пловдив. Същата вечер подс. С. се
обадила по телефона на св. К. и му казала, че трябва да сменят адвоката на П. с
посочен от нея /адв. С./, както и кога да пуснат молба за изменение на мярката
за неотклонение на П.. Тя казала на К., че „всичко е разпределено“ визирайки
дадените 20 000 лева. Мярката за неотклонение „задържане под стража“
спрямо * П. не била изменена нито от ОС – Хасково, нито при последвалото
обжалване в АС – Пловдив. Св. К. потърсил обяснение от подс. С. и тя му казала,
че нещо се е объркало по делото. Той я взел с автомобила си и двамата отишли до
съда в гр. Пловдив, за да проверят какво се е случило. Подс. С. влязла в
съдебната палата в гр. Пловдив, а св. К. влязъл след нея без тя да го види. Той
видял, че тя не разговаря с никого, а около 10 минути стои в коридора на съда.
След като излязла от съда, подс. С. му казала, че е говорила с прокурора, но не
може да му каже какво се случило. Св. К.
я попитал дали не го лъже. Тя му казала, че не може да коментира, защото в
момента я следели. На следващата им среща подс.С. се опитала да успокои св.К.,
че на следващото гледане на мярката за неотклонение на П. нещата ще се
коригират. Св. К. си поискал парите от подс. С., но тя не му ги върнала и го
заплашила, че хората, които имали пръст в делото го познавали много добре и
щели да направят нещо на детето му. В крайна сметка св. К. не получил обратно
сумите от 5000 лева и 20 000 лева, не получил чисто свидетелство за
съдимост и разрешително за носене на оръжие, а приятелят му П. не излязъл от
ареста.
Съдът кредитира с доверие
показанията на св. И.К. като последователни, житейски логични и кореспондиращи
на всички останали доказателства и в частност на показанията на свидетелите
М.Г., А.П. и В.С..
От прочетените по реда на чл.
281 от НПК показания на д.п. на починалия св. */л. 124-125, т. 2 от д.п./ се установява,
че по жалба срещу него се извършвала проверка във 02 РУ на МВР – Пловдив. Св. *
се страхувал да не загуби работата си като *** в община „*“. Той споделил
притесненията си със св. Г.Г., който го запознал с подс. С. през лятото на
2017г. Св. * разказал на подс. С., че срещу него има жалба във връзка с
изготвяне на документ при делба на имот. Два дни по-късно подс. С. се обадила
на св. * и му казала, че може да разреши проблема му и това ще му струва 2000
лева. Той решил да ѝ се довери и същия ден ѝ дал 2000 лева пред
хотел „Норис“ в гр. Пловдив. На тази среща присъствала и св. Г.. Впоследствие
въпросната преписка била прекратена поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер. Подс. С. нямала отношение към произнасянето по преписката.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. * като последователни, житейски
логични и кореспондиращи на всички останали доказателства и в частност на
показанията на свидетелите Г.Г., М.Г. и В.С..
Съдът кредитира обясненията
на подсъдимите С.С. и И.С. единствено в частта, в която признават познанството
си с всички пострадали по делото, както и с адвокатите Ц., С. и П.. Подсъдимата
С. отрича да е вземала парични средства от пострадалите, а подс. С. отрича да е
възприемал вземането на пари от съпругата му. Съдът не кредитира обясненията им
в тази част, тъй като те влизат в противоречие с всички останали събрани
доказателства и в частност с взаимно допълващите се помежду си показания на
всички пострадали. Обясненията на двамата подсъдими в тази част са израз на
защитна позиция, тъй като ако признаеха взимането на паричните средства, биха
уличили себе си в извършване на престъпление – измама. Съдът не кредитира и
обясненията на подсъдимите, че са имали легални доходи, а не такива с престъпен
произход. Техните твърдения са голословни и се оборват от всички коментирани
по-горе доказателства.
От заключението на
изготвената съдебно-графологична експертиза /л. 192-198, т. 2 от д.п./ се
установява, че подписите в нареждания с наредител П.А. от дати: 08.01.2015г.,
12.01.2015г., 03.02.2015г., 14.01.2015г., 09.02.2015г., 09.02.2015г., както и
подписът на „Приел“ в „Акт…от 14.04.2015г.“, вероятно не са положени от П.А..
Подписът в нареждане с наредител П.А. от дата 07.01.2015г. вероятно е положен
от П.А.. Експертизата не може да отговори дали подписите са положени от
станалите две лица – Г.П. и С.Г.. Подписът в оригинал на документ „Молба до
общинска администрация – Доспат с № 4/05.01.2015г.“ е положен от Г.П..
Подписите, положени в графите „упълномощител“ и „адвокат“ в преставеното за
изследване копие на документ „Пълномощно“ не са положени от С.Г. и Г.П..
Експертизата не може да отговори на въпроса дали те са изпълнени от П.А..
Подписът в „Молба до ЧСИ П.М.“ с № 15032/18.12.2014г. не е положен от Г.П..
Експертизата не може да отговори на въпроса дали те са изпълнени от П.А. или
С.Г.. Подписите, положени в графите „упълномощител“ и „адвокат“ в преставеното
за изследване копие на документ „Договор за правна защита и съдействие“ от
15.12.2014г. не са положени от С.Г. и Г.П.. Експертизата не може да отговори на
въпроса дали те са изпълнени от П.А.. Съдът кредитира заключението на тази
експертиза като компетентно изгатвено с нужните знания в съответната област.
Това заключение подкрепя и показанията на св. А. и св. Г., които посочват, че
не са упълномощавали подс. С. да превежда по личната си сметка средствата,
преведени за *от община Доспат по сметката на адв. П.. То подкрепя и допълва
цялостната картина с оглед заявеното от адв. П., че въпросните неистински
пълномощни са му били донесени от подс. С. и със св. А. е разговарял само по
телефона. И в този случай подс. С. е извършила измамата със същия почерк –
цялата комуникация между адв. П. и св. А. и св. Г. е минавала през нея, за да
нямат те директен контакт и тя да им подава избирателно информация какво се
случва с изпълнителното дело. А на адв. П. да предава „волята“ на св. А. какво
да се случва с получените средства, без те да имат директен контакт. Именно в
резултат на тези действия адв. П. е бил подведен от подс. С. да преведе
подробно описаните по-горе парични суми по личната сметка на подс. С., а не по
сметката на „***“ ООД, респ. по сметка на св. А.. Именно по този измамлив начин
подс. С. си е набавила имотна облага от средствата, предназначени за „***“ ООД.
От заключението на
изготвената съдебно-балистична експертиза /л. 226-232, т. 2 от д.п./ се
установява, че представеният за изследване револвер „ROHM“ представлява
неогнестрелно оръжие. Представените за изследване 24бр. патрони – 8 бр. шумови
и 16бр. газови са годни да произведат изстрели и представляват боеприпаси за
сигнално-газови оръжия. Представеният за изследване пистолет съссериан № ** е
боен, марка „Макаров“, кал. 9х18мм. Същият е технически изправен и гаден да
произведе изстрели и представлява огнестрелно оръжие. Представените за
изследване 44 бр. патрони кал. 9х18мм са бойни, пистолетни. Те са годни да
произведат изстрели и представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.
Представената за изследване пневматична пушка е технически изправна и годна да
произведе изстрел със стандартни сачми кал. 5,5мм. Пушката представлява
неогнестрелно оръжие. Представената за изследван пневматична пушка „ГРИЗЛИ“
модел „В2-2“, кал. 5,5мм е технически изправна и годна да произведе изстрел със
стандартни сачми кал. 5,5мм. Пушката представлява неогнестрелно оръжие. Съдът
кредитира заключението на тази експертиза като компетентно изготвено с нужните
знания в съответната област. Тази експертиза не внася яснота по въпроси, касаещи
предмета на доказване в настоящото наказателно производство, тъй като на
подсъдимите не са повдигани обвинения, свързани с установените оръжия и
боеприпаси.
От приложените справки за
съдимост на подсъдимите се установява, че подс. С. и подс. С. са неосъждани.
От приложените банкови
извлечения на банковите сметки, ползвани от подс. С. и подс. С. се установява
цялото движение на паричните средства, получени от извършените измами и
преобразуването на тези парични средства от такива с престъпен произход чрез
изпирането им и прокарването им в гражданския оборот.
От представените документи за
извършени сделки с имущество от подс. С. и подс. С. се установява също
дейността им по изпиране на парични средства, придобити от предикатното
престъпление – измама.
От приложените справки от НАП
– Пловдив се установява, че през инкриминирания период подс. С. и подс. С. не
са имали източници на легални доходи, не са имали сключени трудови доходи и не
са плащали данъци. Тоест, единствените им източници на доходи са били тези от
престъпна дейност, свързани с измами на множество пострадали лица.
От приложените множество
договори за кредити от банкови иституции на пострадалите лица се установява
достовернността на заявеното от тях, че именно в периодите, в които твърдят, че
са давали парични средства на подс. С., те са изтеглили и са разполагали с тези
средства, а и са имали мотив да ги дадат. Този мотив са били проблемите им с
правосъдието – лично на тях или на техни близки.
От изгатвените ВДС по
приложените СРС спрямо подс. С. и св. К. се установява достоверността на
заявеното от св. К. за разговорите му с подс. С., при които се е опитала да го
измами, че ще бъде прекъснато изпълнението на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“, което изтърпява срещу заплащане на парична сума за това.
Установява се, че и пред него тя е заявявала позиции и контакти с хора от
властта и в частност от съдебната система. Останалите разговори не носят
конкретна информация за изясняване на фактите от предмета на доказване в
настоящото наказателно производство.
Поради изложеното настоящият
съдебен състав прие, че подс. С.С. е осъществила съставите на престъпления по
чл. 211 вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а подс. И.С. е осъществил
съставите на престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр. с ал. 1 от НК и по чл. 253, ал.
4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Престъплението по чл. 211 от НК е извършено от подс. С. при форма на вината пряк умисъл, тъй като
подсъдимата ясно е осъзнавала, че въвежда пострадалите в заблуждение и обещава
да извърши различни „услуги“, каквито обективно не би могла да извърши. Тя се е
представяла за длъжностно лице от системата на прокуратурата на Република
България – “прокурорски помощник във ВКП“, „секретар на главния прокурор” и „заместник-районен
прокурор на гр. Пловдив“, а всъщност по професия е била ***, не е притежавала
висше юридическо образование и през инкриминирания период е била безработна. И
тъй като се е представяла за длъжностно лице е налице квалифициращият признак
по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НК. С оглед размера на причинените на всички
пострадали имуществени щети в общ размер на 377 756,40 лв. и 4 500 евро, който
многократно превишава 140 минимални работни заплати за страната е налице
квалифициращият признак „особено големи размери“, предвиден в чл. 211 от НК.
Налице е и кумулативно изискуемият в същия член квалифициращ признак „особено
тежък случай“. Според съда той е налице с оглед продължителността на
извършените престъпления, множеството пострадали лица и настъпилите вредни
последици за същите, както и значителната престъпна упоритост, проявена от
страна на подс. С., а и обстоятелството, че предмета на престъплението
многократно надвишава критерия за особено големи размери. Налице е продължавано
престъпление, в което са включени множество деяния, осъществяващи
престъплението измама. По едно от тези деяния – с пострадалите * е налице
съучастие като съизвършители на подс. С. с другия подсъдим – С.. По едно от
деянията е налице опит – по отношение на св. Д., който е отказал да ѝ
даде исканата парична сума от 15 000 лева и е сигнализирал органите на
полицията. Опитът е останал недовършен по независещи от волята на подсъдимата
С. причини. Цялото продължавано престъпление по чл. 211 от НК е квалифицирано
като довършено, тъй като само едно от деянията е останало във фазата на опита,
а всички останали са довършени. Обещаните
от подс. С. „услуги“ не са били извършени, а част от тях са плод на случайни
събития и решения на длъжностни лица, които не са били повлияни от подс. С.,
тъй като същата не е имала контактите и позициите, които е твърдяла пред
пострадалите. Всъщност именно това е бил измамливият механизъм при всички
пострадали – спечелване на доверието им, заявяване на готовност за решаване на
споделен от тях проблем, заявяване на несъществуващи позиции и контакти с
длъжностни лица и мотивиране на всеки от пострадалите да се разпореди с
конкретна парична сума в интерес на подсъдимата С., а в част от случаите и в
интерес на подс. С.. Последният също е бил наясно, че съпругата му е безработна
*** и не притежава твърдените контакти и не заема горепосочените длъжности, но
съзнателно е поддържал заблуждение у пострадалите, посочени по-горе с цел той и
съпругата му успешно да реализират измамите, с което да си набавят парични
средства. За да засили неверните представи у пострадалите, подс. С. е
ангажирала и адвокати – Ц., С. и П., като по този начин тя е засилила усещането
им, че е способна да разреши проблемите, с които се е ангажирала. Когато
пострадалите са разбирали, че обещаното от подс. С. няма да се случи, тя е
посочвала за това пречки извън нейната воля с цел да прикрие измамливите си
действия и да мотивира пострадалите да не сигнализират правораздавателните
органи за стореното от нея. Когато тази стратегия е била безуспешна, тя е
избягвала контакт с пострадалите, не си е вдигала телефона, блокирала ги е, а
при св. К. е прибегнала и до заплахи към него и близките му парадирайки с
несъществуваща власт и позиции. По сходен начин е подходила и при опита за
измама на св. Д., който обаче не се е поддал на заплахите ѝ, заявил е че
ще сезира органите на полицията за действията ѝ, след което тя побягнала
и прекратила срещата, осъзнавайки че създава риск да понесе последици за
действията си. Нищо от обещаното от подс. С. не се случило с нейно съдействие – дъщерята
на св. * била осъдена на лишаване от свобода условно от РС – Девин и
впоследствие била освободена, но това било плод на вътрешното убеждение на
съда, а не на действия от страна на подс. С.. Дори след окончателно приключване
на това дело в ОС – Смолян, подс. С. продължавала да поддържа заблуждение у св.
*, че делото продължава и те ѝ давали парични суми, за да плаща на съдии,
прокурори и полицаи, за да не влезе *П. в затвора. Делото на сина св. * по повод на ПТП в гр.
Пещера било загубено и той заплатил дължимите суми по него. Дело по повод ПТП
на св. П. *** така и не било заведено. Дори адв. Ц. не получил хонорара си, тъй
като подс. С. заблуждавала св. *, че той е прекарал два инсулта и не може да
говори, но след като той ги потърсил за хонорара си, те разбрали че не е с
инсулт и че подс. С. не му е платила дадените от тях пари за хонорар. Св. *
така и не получили остатъка от сумата от извършената кражба от доми им, както
им обещала подс. С. и на практика всички суми, който те ѝ дали били въз
основа на заблуждението, че тя ще им съдейства за връщане на откраднатите суми
по делото в РС – Девин. Св. К. така и не получил разрешително за оръжие и
„чисто“ свидетелство за съдимост, както му обещала подс. С.. Не излязъл от
ареста и приятелят на св. К. – * П., въпреки че К. дал на подс. С. исканата
сума. На практика св. К. също се разпоредил с гореописаните суми въз основа на
заблуждението, че подс. С. ще му съдейства за разрешаване на неговия проблем и
този на приятелят му П.. Преписката, водена от РП – Пловдив срещу св. * била
прекратена, но не в резултат на съдействието на подс. С., а предвид липсатата
на данни за извършено престъпление от общ характер. Това е видно и от
показанията на разпитаните полицейски служители, водещи преписката, които
отричат някой да се е интересувал от развитието ѝ. Сумите, които адв. П.
е превел по сметката на подс. С. са били преведени в резултат на заблуждението,
предизвикано от подсъдимата, която го убедила, че това е волята на
представителя на „***“ ЕООД и използвайки неистинко платежно нареждане,
съгласно заключението на изготвената експертиза. По делото има обилни данни, че
подс. С. се е възползвала умело от липсата на комуникация между страните по
делата, като винаги тя е била свързващото звено между адвокат и клиент. Това се
отнася и за *, за *, за К. и за А..
Именно по този измамлив начин тя е взимала не само парични суми възбуждайки
заблуждение, че те са за съдии, прокурори и полицаи, но е взимала и
адвокатските хонорари без да ги предаде /или част от сумите/ на съответните
адвокати. Ролята на подс. И.С. в измамата на св. * е била да поддържа
заблуждението им, че съпругата му е човек със сериозни позиции и действително
ще реши техните проблеми. Подс. С. ясно е осъзнавал, че съпругата му е
безработна ***, че няма юридическо образование, че нищо не я свързва със
съдебната система и полицията и че тя изобщо не е в състояние да изпълни
ангажиментите, поети пред св. *. Въпреки това, воден от личния си интерес, че
заедно със С. ще харчат получените суми, той е поддържал заблуждение у * за
създадените неверни представи от съпругата му. Ако пострадалите * не бяха
заблудени от представите, създадени от С. и поддържани от подс. С., те никога
не биха теглили множество кредити и не биха се разпоредили със значителни
парични суми в полза на *. В тази насока са изключително показателни
прочетените показания от д.п. на св. П., които кореспондират и на тези на св.
П..
Престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5,
вр. с чл. 209, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. с ал. 1 от НК е извършено от подс. С. при
форма на вината пряк умисъл – той е
осъзнавал, че съпругата му не е длъжностно лице от системата на прокуратурата и
обективно не може да изпълни поетите от нея ангажименти към сем. *, но той е
поддържал заблуждение у тях с ясната цел да набави за себе си и съпругата си
имотна облага. Той е бил със съпругата си при предаването на паричните суми и
провеждане на разговорите с тези пострадали. Подс. С. е извършил престъплението
като извършител в съучастие със подс. С. също като извършител.
Престъплението по чл. 253,
ал. 4 от НК е извършено от подс. С. и подс. С. при форма на вината пряк умисъл
– всеки от тях е осъзнавал престъпния произход на имуществото, което трансформира
извършвайки различни финансови операции с него и извършвайки сделка с
имущество. Всеки от двамата пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици. Подсъдимите са знаели, че имуществото – паричните средства, с които
са извършени финансовите операции и покупката на недвижим имот са придобити
чрез тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, каквото
безспорно е престъплението измама по чл. 211 от НК за подс. С., респ. по чл.
210 от НК за подс. С.. С това е изпълнен и квалифициращият признак по чл. 253,
ал. 4 от НК. Тук отново е налице продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като се касае за отделни деяния, всяко от които осъществява състава на
чл. 253 от НК. Изпирането на пари е извършено в съучастие като извършители от
подс. С. и подс. С., тъй като двамата съвместно са извършвали съставомерните
действия с гореописаното имущество. Двамата са били съпрузи, имали са общ
бюджет и са били наясно с престъпният произход на това имущество. Подс. С. е
присъствал на получаването на почти всички суми, придобити чрез измама. И
двамата подсъдими през инкриминирания период не са имали източници на легални
доходи, тъй като са били безработни и не са подавали декларации пред НАП –
Пловдив за източници на доходи от друга дейност. От приложените писмени
доказателства се установява, че действително подсъдимите С. и И. * не са имали
други легални източници на доходи и едиствените такива са от извършените
измами. Ето защо и съдът намира за безспорно установено, че сумите, с които са се
разпореждали двамата подсъдими са с престъпен произход от предикатното
престъпление – измама, за която също бяха признати като виновни. Ето защо съдът
ги призна за виновни и по това обвинение.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимата
С. престъпление по чл. 211 вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 209, ал. 1 вр.
с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК предвиденото в закона
наказание е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът може да
постанови конфискация до 1/2 от имуществото на виновния.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата,
продължителността на наказателния процес – 6 години, за което с поведението си
подсъдимата по никакъв начин не е допринесла, както и обстоятелството, че част
от деянията, за които подсъдимата е дадена на съд са значително отдалечени във
времето, тъй като първото деяние е през месец декември 2011г., т.е. преди почти
12 години. Съдът отчете семейната ангажираност на подсъдимата. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете значителният брой пострадали лица,
размерът на причинените им имуществени вреди, значително надхвърлящ
квалифициращият признак „особено големи размери“, проявената упорита престъпна
воля – измамливите действия са продължили почти 6 години, както и
обстоятелството, че с действията си подсъдимата е накърнила доверието на
гражданите в съдебната система и правораздавателните органи. Тя не просто е
измамила значителен брой граждани, а е злоупотребявала с имена на нищо
неподозиращи длъжностни лица, като е внушавала, че съдебната система работи по
описания в нейните измамливи действия начин. Всичко това според съда сочи на
една по-висока степен на обществена опасност на деянието спрямо останалите случаи
на квалифицирана измама. Не може да не бъде отчетено обстоятелството, че подс.
С. се е представяла за длъжностно лице от системата на прокуратурата на
Република България – “прокурорски помощник във ВКП“, „секретар на главния
прокурор” и „заместник-районен прокурор на гр. Пловдив“. Това е квалифициращ
признак от състава на престъплението и не може да бъде отчетено при
индивидуализация на наказанието. Но съдът отчита характеристиката на личността
на подсъдимата – в продължение на шест години да се представя пред множество
граждани за лице от системата на прокуратурата, както и да заявява
несъществуващи контакти с хора, заемащи висши държавни длъжности. С действията
си тя е рушала систематически доверието на гражданите в съдебната система и е
създавала неверни представи в негативен аспект за начина на функционирането ѝ.
Именно по тази причина съдът формира извод за завишена лична обществена
опасност на подсъдимата, изводима от начина на извършване на деянията, включени
в състава на продължаваното престъпление. Така например тя е внушила на подс.
К., че един осъждан човек може да бъде стане неосъждан и да получи разрешително
за оръжие в рамките на дни въпреки престъпната си дейност. Нещо повече – той е
повярвал че неговият приятел П., който е задържан в ареста с огромно количество
хероин може да бъде освободен за дни и да се прибере у дома само защото
подсъдимата е важен човек с контакти във властта и с пари може да въздейства на
съдии и прокурори и да променя вътрешното им убеждение по дадено дело. Според
съда формирането на подобен начин на мислене у гражданите, а и в съзнанието на
подсъдимата, разкрива висока степен на обществена опасност. Съобразявайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът намери, че на
подсъдимата следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ малко под
средния, предвиден в закона размер /който е 6г. и 6м./, но над предвидения
минимум от 3 години. Съдът намира че наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ лишаване
от свобода е справедливо и ще постигне целите на индивидуалната и генералната
превенция. Наказание в по-нисък размер не би било справедливо и от гледна точка
на обстоятелството, че корекционният процес у подсъдимата изобщо не е започнал
– тя изобщо не признава че е извършила нещо нередно, не е изразила съжаление за
стореното, не е възстановила дори една стотинка от причинените значителни
имуществени щети на множеството пострадали лица и дори не се е извинила на нито
един от тях за стореното. Принципно подсъдимата не е длъжна да прави нищо от
гореизброеното, но съдът не може да остане сляп за личностната ѝ
характеристика, която се определя и от тези обстоятелства. Наказание в по-висок
размер също не би било справедливо, тъй като част от деянията са твърде
отдалечени от времето, а и наказателният процес е продължил цели 6 години, а
съдът е длъжен да отчете тези обстоятелства при определяне на наказанието.
Съдът не упражни правомощието си да наложи и конфискация до ½ от
имуществото на виновната, тъй като отчете че това е първа престъпна проява в
живота ѝ, въпреки че е на 53 години. Съдът отчете и че с наложеното ѝ
общо най-тежко наказание е включена и глоба от 50 000 лева, която в
значителна степен ще засегне имуществената ѝ сфера и налагането на
конфискация би се явила една ненужна репресия. Налице са и финансови претенции
към тази подсъдима и от множество пострадали лица. Това няма отношение към
наложеното наказание, но също засяга имуществото на подсъдимата.
За извършеното от подсъдимата
С. престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК предвиденото в закона наказание е от три до дванадесет
години лишаване от свобода и глоба от 20 000 лева до 200 000 лева.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, продължителността
на наказателния процес – 6 години, за което с поведението си подсъдимата по
никакъв начин не е допринесла, както и обстоятелството, че началният период на
престъпната дейност е преди повече от 10 години /07.01.2013г./, а крайният ѝ
момент преди повече от 6 години /18.07.2017г./. Съдът отчете и семейната
ангажираност на подсъдимата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете значителния размер на имуществото предмет на „изпиране на пари“ по чл.
253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, както и обстоятелството, че престъплението е
продължавано такова и е продължило повече от 4 г. и 6 м. Отчитайки тези
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че на подс.
С. следва да бъде наложено наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода
и глоба в размер на 50 000 лева. Глоба в по-нисък размер не би изпълнила
целите по чл. 36 от НК, а наказание „лишаване от свобода“ в по-висок размер би
било проява на ненужна строгост от гледна точка на отдалечеността на деянията
във времето и продължителността на наказателния процес.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на подс. С. за двете
престъпления, за които е осъдена, а именно ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Предвид размера на това наказание, същото не би могло да бъде отложено по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК и следва да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален ОБЩ режим за изтърпяване
на определеното общо най-тежко наказание ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода на
подс. С..
На основание чл.59, ал.1, т.1
и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимата С. общо
най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което е била задържана по
ЗМВР и НПК, считано от 17.08.2017 г. до 19.04.2018 г., като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода. Подлежи на приспадане и периодът на
задържане на подс. С. след постановяване на присъдата – от 18.09.2023г. до
освобождаването ѝ. Това приспадане не би могло да бъде извършено от
настоящата инстанция, тъй като подс. С. е задържана след постановяване на присъдата по реда на чл. 309, ал. 2 от НПК.
Няма пречка това да бъде сторено от въззивната инстанция при инстанционно
обжалване на присъдата, а при липса на такова – от привеждащият в изпълнение
присъдата прокурор при ОП – Пловдив по реда на чл. 417, ал. 1 от НПК с
постановление за приспадане по чл. 59 от НК.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини съм определеното общо най-тежко наказание 5 години лишаване
от свобода и наказанието 50 000 лева глоба, наложено на подс. С..
За извършеното от подсъдимия
С. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.
с ал. 1 от НК предвиденото в закона наказание е от една до осем години лишаване
от свобода, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на
виновния.
Като смекчаващи отговорността
на подс. С. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало,
продължителността на наказателния процес – 6 години, за което с поведението си
подсъдимия по никакъв начин не е допринесъл Съдът отчете обстоятелството, че
престъплението по чл. 210 от НК, за което подсъдимият е даден на съд е
значително отдалечено във времето, тъй като е започнало през месец декември
2011г., т.е. преди почти 12 години и е довършено през м. юни 2017г., т.е. преди
повече от 6 години. Съдът отчете семейната ангажираност на подсъдимия. Съдът
отчете като смекчаващо обстоятелство със значителна тежест влошеното
здравословно състояние на подс. С.. Видно от представеното в с.з. на 18.09.2023г.
експертно решение на ТЕЛК /л. 556, том 2 от НОХД № 1950/2020г. на ПОС/
подсъдимият страда от застойна сърдечна недостатъчност и хронична исхемична
болест на сърцето. И на последно място, но не по важност – съдът отчете
значително по-малкия принос на подс. С. в общата престъпна дейност със
съпругата му. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете размерът
на причинените имуществени вреди, значително надхвърлящ квалифициращият признак
„големи размери“. Съобразявайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът намери, че на подсъдимия С. следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ при значителен превес на смекчаващите
отговорността, но над предвидения минимум от 1 година лишаване от свобода.
Съдът намира че наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода е
справедливо и ще постигне целите на индивидуалната и генералната превенция.
Съдът не упражни правомощието си да наложи и конфискация до ½ от
имуществото на виновния, тъй като отчете че това е първа престъпна проява в
живота му, въпреки че е на 58 години. Съдът отчете и че с наложеното му общо
най-тежко наказание е включена и глоба от 50 000 лева, която в значителна
степен ще засегне имуществената му сфера и налагането на конфискация би се
явила една ненужна репресия. За този подсъдим съдът отчете и че здравословното
му състояние няма да му позволи да реализира значителни доходи, които ще му
бъдат нужни и за лечението и издръжката му.
За извършеното от подсъдимия
С. престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК предвиденото в закона наказание е от три до
дванадесет години лишаване от свобода и глоба от 20 000 лева до 200 000 лева.
Като смекчаващи отговорността
на подс. С. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало,
продължителността на наказателния процес – 6 години, за което с поведението си
подсъдимия по никакъв начин не е допринесъл, влошеното му здравословно
състояние, коментирано по-горе и семейната ангажираност на подсъдимия. Съдът
отчете и че началният период на престъпната дейност е преди повече от 10 години
/07.01.2013г./, а крайният ѝ момент преди повече от 6 години
/18.07.2017г./.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете значителния размер на имуществото предмет на „изпиране на пари“ по
чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, както и обстоятелството, че престъплението е
продължавано такова и е продължило повече от 4 г. и 6 м. Отчитайки тези
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че на подс.
С. следва да бъде наложено наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода
и глоба в размер на 50 000 лева. Глоба в по-нисък размер не би изпълнила целите
по чл. 36 от НК, а наказание „лишаване от свобода“ в по-висок размер би било
проява на ненужна строгост от гледна точка на отдалечеността на деянията във
времето и продължителността на наказателния процес.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на подс. С. за двете
престъпления, за които е осъден, а именно ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Съдът
намира, че целите на наказанието спрямо подс. С. биха се постигнали и без
ефективното му изтърпяване. Общият принос на този подсъдим в съвместната
престъпна дейност е значително по-малък спрямо този на съпругата му, а и се
касае за човек с тежки хронични заболявания на сърцето и евентуалното му
постъпване в затвора би създало сериозен риск за здравето и живота му. Ето защо
и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложи изтърпяването на определеното му общо най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Съдът определи максимално
възможният изпитателен срок, за да може подсъдимият в един по-продължителен
период да покаже, че е заслужил даденият му шанс с условно осъждане и да не
върши други престъпления.
На основание чл.59, ал.1, т.1
и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия С. общо най-тежко
наказание лишаване от свобода времето, през което е била задържан по ЗМВР и
НПК, считано от 17.08.2017 г. до 19.04.2018 г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини съм определеното общо най-тежко наказание 3 години лишаване
от свобода и наказанието 50000 лева глоба, наложено на подс. С..
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ:
Неоснователни са възраженията
на защитника на подсъдимите – адв. Д. за недоказаност и на двете обвинения.
Съдът изцяло кредитира показанията на всички пострадали от престъплението
измама, извършено от двамата подсъдими. Показанията им са последователни,
взаимно допълващи се, без съществени противоречия и се подкрепят от цялата
доказателствена съвкупност и не противоречат на формалната житейска логика.
Свидетелят К. действително е имал проблем с изваждането на разрешително за
оръжие и свид. Г. го е запознала с подс. С.. Тя е заявила своите позиции във
властта и е поела ангажимент да му помогне със заличаване на осъждането му в
справката за съдимост, което ще му помогне да си извади разрешително за оръжие.
Този пострадал е охранител и това разрешително му е нужно, за да работи. Именно
това го е мотивирало на даде на подс. С. сумата от 5000 лева, за да реши този
свой проблем. Този свидетел е изключително подробен за уговорките си с
подсъдимата, за това кога и къде ѝ е предал паричната сума. Според съда
всичко заявено от този свидетел звучи логично, последователно и достоверно. Не
се установи мотив този свидетел да изкриви възприятията си, дадени в
показанията му пред съда под страх от наказателна отговорност, за да бъдат
поставени под съмнение показанията му. Същото се отнася и до случая с П..
Безспорно установено е, че К. е близък с П., което формира мотив да помогне на
близък приятел. Установено е, че П. е бил към онзи момент задържан под стража
по наказателно дело за контрабанда на 32 кг хероин. Тоест, обективно П. е имал
нужда от тази помощ. До момента ангажираните по това дело адвокати не са могли
да постигнат по законен начин изменение на взетата спрямо П. мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Ето защо логични са и действията на К. в
контекста на представата, която подс. С. си е изградила в неговите очи – като
човек с много влиятелни позиции в съдебната система. И след като тя му е
заявила, че до дни П. може да бъде освободен от ареста, К. е провел среща с
бащата на П. и след като е осигурил исканата сума я е предал на подс. С..
Всичко това според съда звучи житейски логично и последователно и именно по
тази причина съдът кредитира изцяло заявеното от св. К., а възраженията за
недоказаност на обвинението на адв. Д. намира за неоснователни.
Неоснователни са възраженията
на адв. Д. и за недоказаност на обвинението за измама спрямо двамата подсъдими
по отношение на пострадалите *. Показанията на тези свидетели съдът намира за
обективни и безпристрастни. От приложените писмени доказателства се установява,
че действително техните син и дъщеря са имали проблеми с правосъдието, по който
повод са се обърнали за съдействие към подс. С.. Установено е и че са изтеглили
кредити във времевия период, в който дъщеря им *е била задържана за кражба и се
е водило дело срещу нея в РС – Девин. Именно в този период св. * твърдят, че са
дали сумите на св. С. и тези техни показания звучат житейски логично и съдът им
се довери. Същото се отнася и до показанията на св. * и техните близки – те
също твърдят че са дали паричните суми на подс. С. във времевия период, в който
се е водило наказателно дело в РС – Девин за извършена кражба на 180 000
лева от къщата им в *. Установено е, че голяма част от откраднатите пари не са
били намерени у извършителите и съответно не са възстановени на пострадалите *.
Именно това е бил и техният мотив – обещаното от подс. С. съдействие за
връщането на отнетите суми. И *, и техните роднини, присъствали на предаването
на сумите на подс. С. пред магазина на св. Г.К. *** са единодушни, че тези суми
са били взети от подс. С. за обещаното съдействие. Ето защо съдът се довери на
техните показания. Съдът не се довери на обясненията на подс. С. и подс. С.,
които отричат да са извършвали измама и пране на пари. Техните твърдения са
голословни и влизат в противоречие с всички събрани доказателства и с правилата
на формалната житейска логика. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите *,
тъй като намира същите за израз на защитна теза. Съдът ги кредитира единствено
в частта, че двамата подсъдими са поддържали контакти в определени периоди с
всеки от пострадалите, но не и за това какви са били конкретните договорки
между тях. В тази част, както бе посочено по-горе, съдът се довери изцяло на
показанията на пострадалите.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
И РАЗНОСКИТЕ:
Съдът прие, че ще се
произнесе по веществените доказателства с отделно определение по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4 от НПК предвид значителния им обем, както и този на самото
дело. Същото се отнася и до произнасянето по разноските на частните обвинители,
тъй като съдът констатира, че към представените адвокатски пълномощни на
повереници не са приложени писмени доказателства за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът постанови приложените
по делото ВДС, изготвени чрез използване на СРС да останат на съхранение в РКИ
при ОС – Пловдив до изтичане на сроковете за класификация, след което да се
унищожат.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимите С.П.С. и И.Б.С. да заплатят по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 366,58лв. /триста
шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, като всеки един от тях да
заплати сумата от по 183.29 лева /сто осемдесет и три лева и двадесет и девет
стотинки/, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Пловдив да заплатят направените по делото разноски в съдебното производство в
размер на 258.62 лева /двеста петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/,
като всеки един от тях да заплати сумата от по 129.31 лева /сто двадесет и
девет лева и тридесет и една стотинки/.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: