Определение по дело №60/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по жалба на С. М. Д.- обвиняем по делото, срещу постановено на 20.04.2010г. по н.а.х.д. №223/2010г. по описа на РСР. решение.

Със самото решение РРС е признал обвиняемия за виновен в това, че на 07.08.2009 г. около 10,30 часа на път ІІ-84 в района на 63,3 километър при управление на моторно превозно средство - лек автомобил м. „Ситроен Ксантия” с ерг. № Е 98 45 АР, нарушил правилата за движение, установени по ЗДвП. Чл. 15, ал. 1: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение”, чл. 16, ал. 1: „ На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т.1 когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Чл. 20, ал. 1 ”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”, Чл. 20, ал. 2: ”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” И по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно – Е.М. Р. от село А. с ЕГН *0, изразяваща се в счупване на тялото на седми шиен прешлен без засягане на гръбначен мозък или коренчетата му, което и е причинило трайно затрудняване на движенията на врата за срок от шест до девет месеца и на А.С.Д. от село Б. К. с ЕГН * изразяващо се в счупване на телата на седми гръден прешлен и телета на трети лумбален прешлен без засягане на гръбначен мозък и коренчетата му, което и е причинило трайно затрудняване на движенията на снагата за срок от шест до девет месеца, както и счупване на гръдната кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за период от повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а” пр. 2 връзка с ал. 1, б. „б” пр. 2 връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78 а, вр. чл. 2, ал. 2 от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева. Същевременно съдът на основание чл. 78а, ал. 4 , вр. чл. 343г от НК е лишил обвиняемия от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година.

Във въззивната жалба се сочи, че наложеното, съгласно разпоредбите на чл.78а, ал.1 НК наказание на обвиняемия С. М. Д. е определено неправилно по вид и размер. Навежда се, че то следва да бъде намалено, с оглед съпричиняването, от страна на водача на другия автомобил. Навежда се, че съдът не бил съобразил в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, като чистото съдебно минало на обвиняемия, липсата на констатирани административни нарушения по ЗДвП, активното поведение на обвиняемия за разкриване на обективната истина, самопризнанията му и изразеното съжаление на обвиняемия. Твърди се, че получавал 120 лева помощи от Брото по труда, като към настоящия момент е без доходи. Освен това се сочи, че предвид основната му трудова дейност- шофьор, която е изпълнявал към момента на ПТП, наложеното наказание-лишаване от правото да управлява МПС, осуетява възможността за започване на работа.

Иска се на основание чл. 55, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК да се намали наложеното наказание „глоба” в размер на 2000 лева и се определи глоба по предвидения в закона минимум и да се отмени решение в частта, с която е наложено наказание „лишаване от правото да управлява МПС” или значително да се намали същото. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Иска се намаляване на наложените наказания с решение № 1669 от 20.04.2010 г. по НАХД №223/2010.

Представителят на О. П.-Б. излага съображения за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Пред БОС не са събирани нови доказателства, въз основа на приетите от първостепенния съд се приема в рамките на правомощията по чл. 378, ал. 5 вр. чл. 314 НПК следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РСР. е проведено по реда на глава 28 НПК, като делото е образувано по внесено от Р. П. – Р. постановление, с което е направено предложение обвиняемия С. М. Д. от село Б. К. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.343, ал. 1, б.”б”, пр. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Обвиняемият не е оспорил доказателствата от досъдебното производство и не е искал изричното провеждане на разпити в съдебната фаза, признава вината си и се е съгласил, че възприетата фактология е действителната.

И настоящата инстанция приема, че обвиняемият е роден на 04.01.1987г. в село К., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, безработен с ЕГН *.Същият е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС N201522731, издадено на 13.10.2006г. от МВР Б.

На 07.08.2009 г. последният заедно със св.А.Д., св.И. В. и св.С. В. решили да отидат в гр. В. с автомобила на обвиняемия, марка и модел „Ситроен Ксантия" с ДК № Е 98 45 АР. Около 09.30 часа тръгнали от гр. Я., по път II- 84, като обв. Д. управлявал автомобила със скорост около 80- 90 км/ч. св., Вакльов седял на задната седалка зад шофьора, а до него седяла св. С. В. На предната седалка до шофьора седяла св.А. Д. Пътното платно било дребнозърнесто с асфалтово покритие с множество дупки в района, с очертани с непрекъсната линия две ленти за движение, с надлъжен наклон 4 % изкачване. Времето било сухо, ясно с добра видимост. В обратна посока, от с. А. за гр. Я., св. Д. Д. управлявал лек автомобил м. „Опел Астра" с per. № Е 88 84 ВК, със скорост 70 км/час. В този автомобил пътувала св. Е. Р. Около 10.30 часа в района на 63.3 км., при управление на автомобила със скорост 85-90 км/час, след преодоляване кривата на десен завой, обв. Д. навлязъл в насрещната лента за движение . В последната се движел л.а. „Опел Астра" Е 88 84 ВК, който бил разположен в дясната част на пътната лента по посока на движението. Обв. Д. видял насрещно движещия автомобил и след около 40м. задействал спирачната уредба, но не успял да спре и последвал челен удар между двата автомобила. В резултат на удара автомобилите се зацепили един в друг и променили траекторията на движение, завъртели се, след което се приплъзнали и спрели. В следствие на пътно транспортното произшествие св. Е. Р. е получила контузия на главата, навяхване на врата, счупване на тялото на седми шиен прешлен и счупване на базалната фаланга на пети пръст на лява ръка. От заключението на извършената съдебно медицинска експертиза, се установява, че счупването на тялото на седми шиен прешлен, без засягане на гръбначен мозък или коренчетата му е довело до трайно обездвижване на шията за срок от 6 до 9 месеца. Останалите увреждания по своите медикобиологични характеристики представляват леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК.

В следствие на пътно транспортното произшествие, свид. А.С.Д. е получила контузия на главата, навяхване на врата, счупване телата на ТХ7 и ЛЗ прешлени /телата на седми гръден прешлен и на трети лумбален прешлен/ контузия на гръбначен стъл, контузия на гръден кош и счупване на гръдна кост. Счупването на телата на седми гръден прешлен и на трети лумбален прешлен, без засягане на гръбначен мозък и коренчетата му е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок от 6 до 9 месеца. Счупването на гръдната кост е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за период повече от 30 дни. Останалите увреждания представляват лека телесна повреда.

Фактическите положения по делото са правилно установени и интерпретирани. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси.

Анализирайки събраните по далото гласни и писмени доказателства БлОС намира, че обосновано и законосъобразно районният съд е тълкувал фактологията в аспект за наличие на достатъчно доказателства за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 343 ал. 1 от НК. Правилно е счетено, че събраните не водят до единствения възможен извод, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е бил предаден на съд. В случая действията по управление на превозното средство е осъществил при две самостоятелни нарушения на правилата за движение. Първото е било, че се движил в насрещната лента за движение. Второто нарушение се е изразило с несъобразяване със всички обстоятелства имащи значение аз безопасността за движение. В този смисъл, като е знаел състоянието на пътното платно е следвало да съобрази поведението си, независимо създалата се опасност, и да маневрира своевременно пътното превозно средство, премине в своята лента за движение, намали или спре за да избегне станалото ПТП. Въпреки сухата настилка и добро сцепление е следвало да съобрази, че недобрата видимост в съответния участък, растителността покрай пътя, състоянието на пътното платно-нарушено покритие, дупки, пукнатини, създавали сериозна опасност за настъпването на ПТП. Същевременно цялостното му поведение е следвало да бъде адекватно на пътната обстановка. Действително не е предприел маневра за движение плътно в дясно. Водачът е решил без да извърши каквато и да е маневра, да продължи движението на МПС, без да задейства спирачната уредба, което се е оказало грешно решение. Същото е противоречало на правилата за движение,тъй като е бил длъжен да реагира и да задейства спирачната уредба при възникналата опасна обстановка.

Вследствие на пътното транспортно произшествие свидетелката Е.Р. е получила средна телесна повреда и множество леки, а свидетелката А.С.Д. е получила също средна телесна повреда и няколко леки по чл. 130 ал.1 от НК.

Причиненият при деянието вредоносен резултат – телесните повреди на Е.Р. и А.С.Д. са в пряка причинно-следствена връзка с описаните действия на подсъдимия. За причинно следствената връзка съдът изцяло се позовава на обсъдените данни предоставени в съдебно медицинската експертиза, според която нараняванията и добре отговарят да са получени чрез описания механизъм на пътнотранспортното произшествие.

От субективна страна съдът е приел, че престъплението е извършено при условията на непредпазливост, във формата на небрежност. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си-причиняването на телесна повреда, но в конкретния случай е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, предвид допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата. Както се посочи основните доказателства за наличието на съзнавана непредпазливост се съдържат в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума, които в съвкупност с информацията предоставена чрез автотехническата експертиза дават обективните данни за субективното отношение на подсъдимия. Разпоредбите на ЗДвП съдържат в себе си правила за поведение на водачите на МПС. А именно движение най-вдясно на пътното платно и забраната за движение в насрещното движение при двулентов път, освен при заобикаляне или изпреварване. В настоящия случай от АТЕ и протокола за оглед на местопроизшествието не се установява загуба на страничната устойчивост на автомобила. Избраната скорост от подсъдимия Д. е в нарушение на чл. 20 от ЗДвП е очевидна неподходяща за пътните условия, като Д. не е взел решение да намали скоростта, а да на влезе в насрещното движение, за да увеличи кривата, съответно да избегне загуба на страничната устойчивост. От момента, в който той забелязал другия лек автомобил марка „Опел Астра”, с регистрационен № Е 8884 ВК, подсъдимият не е реагирал своевременно, не е задействал спирачната уредба при възникналата опасност и допуснал нарушаване на разпоредбите на ЗДвП. На следващо място е установено, че разстоянието от завоя, който е преодолял л.а. Ситроен Ксантия, до мястото на удара е 150, а при установената скорост на движение на същия от 85-90 км./ч, опасната зона за спиране е 80 м., тоест ударът е бил предотвратим. Доказано е и, че Д. е задействал спирачната уредба в по-късен етап-47-48 м преди настъпването на удара.

От събраните в съдебното следствие доказателства не се е установило наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от другия участник в ПТП. Тъй като, той не е извършил каквото и да било нарушение на разпоредбите на ЗДвП, относимо към ПТП. От АТЕ се установило, че лекият автомобил „Опел Астра” се е движел със скорост от около 70 км/ч.

За престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б „а” пр. 2, във връзка с ал. 1, б „б” пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода, като същото е непредпазливо. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по глава 28 от НПК. От деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Предвид това първоинстанционният съд правилно е освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание.

По отношение защитното възражение в жалбата, че съдът е следвало да слезе под предвидения в закона минимум на основание чл. 55 от НК, се акцентира, че сочената норма, касае общите правила за определяне на наказание за извършено престъпление. В конкретния случай производството е разгледано по особени правила, предвиждащи само административно санкциониране, при които индивидуализацията на наказанието става съобразно нормата на чл. 78а от НК, а не съобразно общите норми, следователно подобна на исканата хипотеза не е нормативно допустима. Отделно от това настоящата инстанция намира, анализирайки посочените обстоятелства, рефлектиращи пряко върху наказателната отговорност на подсъдимия и очертаващи необходимата степен на въздействие на наказателната санкция, че са несъстоятелни възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно е отмерено наказанието, с оглед наличните факти и обстоятелства, като справедливо първоинстанционния съд в рамките на приложението на чл. 78а от НК е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. Поради изложеното въззивният съд приема, че не се налага преразглеждане на въпроса относно размера на глобата.

Тъй като подсъдимият е правоспособен водач и по аргумент на чл. 343г. от НК правилно първата инстанция е постановила лишаване от правоуправление, чиито срок е адекватен на характера на същината на деянието, личността на обвиняемия и настъпилите последици.

Предвид всичко това, ОС счита, че постановеният първоинстанционен съдебен акт се явява правилен и законосъобразен, и че следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.5 вр. с чл. 338 вр. с чл. 334 т.6 от НПК, БОС

Р Е Ш И:

Потвърждава Решение №1669 от 20.04.2010г. по н.а.х.д. №223/2010г. по описа на РСР..

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: