Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 801 Година 2021, 19.04. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 27.01.2021
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 1398 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Ц.К. ***, срещу
Решение № Ц2153-15-30 от 29.05.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив/погрешно
посочено в жалбата като Решение №Ц2113-15-30/,
с което е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане № ********** по
Протокол №2140-15-209/20.03.2020г. на Ръководителя на “ПО” при същото
поделение, с което на основание чл.69б ал.1 КСО на лицето е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/.
Недоволен от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените разноски. Допълнителни съображения излага в депозирано
по делото становище.
Ответникът по жалбата –
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни
съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Със заявление вх. №2113-15-6059/26.11.2019г. от К. е
поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл.69б КСО, към което са представени документи по чл.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/л.7 и сл./.
След извършена проверка на представените документи за
осигурителен стаж от органите на пенсионното осигуряване е зачетен осигурителен
стаж, както следва:
- осигурителен стаж от първа категория труд – 00 години
03 месеца и 12 дни, положен при осигурител „КЦМ“ - Пловдив за периода от
06.08.2019г. до 18.11.2019г. на длъжност „пробовземач“;
- осигурителен стаж от трета категория труд - 33 години
03 месеца и 14 дни;
- на основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд - 33 години 09 месеца и 04 дни;
- руски осигурителен стаж – 05 години 05 месеца и 18 дни.
Констатирано е, че със заявлението е представен обр.
УП-16 №42/25.02. 2009г. за платено образование в периода от 01.09.1980г. до
18.02.1986г./л.102/. Цитираният осигурителен стаж не е зачетен като български,
тъй като с Формуляр БГ-РФ 3 изх.№411171/7 от 24.07.2019г. е потвърден руски
стаж за периода на обучение от 01.09.1980г. до 18.02.1986г. с продължителност
05 години 05 месеца и 18 дни/л.96/.
Осигурителният стаж за периода от 15.05.1986г. до
29.02.1996г., положен в „АВИОНАМС“АД – Пловдив е зачетен като такъв от трета
категория труд, тъй като заеманите от лицето длъжности е прието, че не попадат
в обхвата на т.66б от ПКТП/отм./. Стажът е зачетен по представената Трудова
книжка №3024/ 15.05.1986г. за периода от 15.05.1986г. до 31.12.1992г. на
длъжност „технолог /контрольор“/л.128 и сл./ и по Обр. УП-3
№Р250-1277/19.12.2019г. за периодите от 01.01.1992г. до 15.04.1992г. на
длъжност „технолог“ и от 15.04.1992г. до 29.02.1996г. на длъжност „контрольор
производствени операции“/л.101/.
Констатирано е от Ръководител „ПО“, че в трудовата книжка
по представения обр. УП-3 №Р250-1277/19.12.2019г., издаден от „АВИОНАМС“АД, за
период от 01.01.1992г. до 14.04.1992г. на длъжност „технолог“ и от 15.04.1992г.
до 28.02.1996г. на длъжност „контрольор производствени операции“, осигурителят
е предложил този стаж да се зачете като такъв от трета категория. Мотивирано е,
че данните за заеманата длъжност и периоди на полагане на стажа, се
потвърждават от приложените към заявлението за пенсия заповеди за назначаване и
преназначаване.
Отделно от това е констатирано, че в Допълнително
споразумение към Трудов договор №2031/14.10.1993г./л.90/ и в Заповед №1083 от
13.10.1993г. /л.89/ е вписан шифър на заеманата длъжност по ЕЩТ 10000 01064,
който шифър е установено, че отговаря на „контрольор по качеството“, независимо
от отрасъла, в който е положен трудът. Констатирано е също така, че шифърът по
ЕЩТ, отговарящ на длъжност „монтьор“, „ел.монтьор“ за преценка дали стажът е
положен при условията на т.66б от ПКТП/отм./, е различен от вписания в
приложените заповеди.
При това положение и с Разпореждане №********** по
Протокол № 2140-15-209/20.03.2020г. на лицето е отказано отпускане на ЛПОСВ,
като е прието, че право на пенсия за ОСВ по условията на чл.69б ал.1 КСО през
2019г. мъжете придобиват, ако са работили 10 години при условията на първа
категория труд, навършили са възраст 53 години и 04 месеца и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 100, а по отношение на К. не е изпълнено условието
за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория, тъй като към
датата на заявлението – 26.11.2019г. същият има 03 месеца и 12 дни стаж,
положен при условията на първа категория труд.
При осъщественото задължително административно обжалване
от ответния Ръководител ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на
долустоящия административен орган.
Допълнително е посочено, че съгласно обяснителна записка,
намираща се на съхранение в архива на осигурителя – Паспорт на Завод МРЗ
„Георги Д.“ с инвентарен номер №264: „Основното производство в завода е ремонт
на самолети и двигатели, като ремонтът на самолети се извършва от основен
цех/Цех „А“/, организиран на територията на с.Граф Игнатиево и втори основен
цех/Цех „Б“/ за ремонт на двигатели на територията на Пловдив. Ремонтен участък
„Б-1“ – извършва разглобяване на двигателите, дефектация и ремонт. Отделните
агрегати/изделия/ от горивната, маслената и електросистеми подава за ремонт на
участък „Б-2“. Участъкът подава отремонтираните детайли в участък „Б-3“ за общо
сглобяване. Получава от участък „Б-3“ двигатели след сдатъчно изпитание за
контролно разглобяване и контролен ремонт. Участъкът предава детайли за
възстановяване в участък „ЗП“, след което получава обратно.“. Отделно от това,
съгласно Удостоверение 2708/ 06.01.2020г., издадено от Дирекция „ДВИА“
гр.Велико Търново/л.94/ за периода от 1986г. до 1991г. е посочено, че К. е
заемал длъжност „технолог“ в Цех „А2“ – ОПРС/Обособено производство ремонт на
самолети/ и не е открита информация относно категорията труд.
За прецизност следва да се уточни, че Директорът на ТП на
НОИ – Пловдив в своето решение е посочил, че съгласно приложените надлежно
оформени документи, за периода от 18.09.1978г. до 25.11.2019г. с прекъсвания, е
зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 03 месеца и 12 дни и от трета
категория труд с продължителност 33 години 06 месеца и 16 дни, а видно
от оспореното разпореждане, като стаж от трета категория труд е зачетен такъв с
продължителност 33 години 03 месеца и 14 дни, този е и стажът, който се
установява от приложения по делото Опис на осигурителен стаж към 26.11.
2019г./л.64 и сл./, поради което следва да се приеме, че в случая се касае за
допусната техническа грешка, която в случая не влияе на крайния резултат,
поради изложените по-долу съображения.
В хода на съдебното производство като доказателства по
делото са приобщени, представени от жалбоподателя и изискани по реда на чл.192 ГПК, както следва: заверени копия на Удостоверение изх.№208/13.08.1980г.,
издадено от Началник поделение 32999-Пловдив, Трудова книжка №3024/15.05.1986г.
и Трудова книжка №3024/03.01.1998г., представени от жалбоподателя с молба
вх.№11701/27.07.2020г. по описа на съда/л.126-136/; копие на Заповед №00257/
07.05.1985г. на Директора на МРЗ „Георги Д.“*** относно обявяване на щатно
разписание и назначаване на личния състав по същото/л.151-165/, представена от
жалбоподателя; писмо №4658/24.08.2020г. от Директора на Дирекция „ДВИА“, в
което се посочва, че в дирекцията не са предадени за съхранение длъжностни характеристики
на МРЗ „Г. Д.“***/; писмо изх.№Р290-655/11.08.2020г. от Изпълнителния директор
на „АВИОНАМС“АД, в което се посочва, че трудови договори, допълнителни
споразумения, заповеди и друга първична документация от личните кадрови дела на
персонала до 31.12.1997г. са предадени на съхранение в „ДВИА“ – гр.Велико
Търново/л.149/; писмо изх.№21-40-146/18.08.2020г. от Директор на Дирекция
„Правно-нормативна дейност в отбраната“, в което се посочва, че изисканите
писмо и длъжностни характеристики, не се намират във ведомството, поради което
и на основание чл.60д ЗОВСРБ следва да бъдат изискани от съответната структура,
където е работил жалбоподателят/л.150/; копия на Заповед №313/16.05.1986г. на
Директора на МРК „Г. Д.“*** за назначаване на Ц.К.К. на длъжност „технолог“ в
РЕО, считано от 15.05.1986г., Заповед №847/02.04.1992г. на Директора на
Авиоремонтен завод – Пловдив, с която е обявено сключено с К. допълнително
споразумение №1022/02.04.1992г. за длъжността „контр. на пр. операции – ОПРС“
по шифър от КЗН №10000 00112, ведно с допълнителното споразумение, Заповед №
1083/13.10.1993г. на Директора на ВРЗ „Георги Бенковски“, с която е обявено
Допълнително споразумение, сключено с К. №2031/14.10.1993г. за длъжността
„контр. на произв. операц. по рем. АТ – ОПРС“ по шифър от КЗН №10000 01064,
ведно с допълнителното споразумение, Заповед №147/19.02.1996г. на Директора на
ВРЗ „Георги Бенковски“ – Пловдив, с която е обявено прекратено трудово
правоотношение на Ц.К.К. – „контрольор по производствените операции“ Обособено
производство и ремонт на самолети – ОТКК, бригада РЕО, считано от 28.02.1996г.,
Заповед №2004/12.12.1995г. на Директора на ВРЗ „Георги Бенковски“ относно
организиране усвояването на II ремонт на
изделие 23 МФ и провеждане обучение на целия личен състав на ОПРС и
контрольорите на производствени операции от ОТКК за изучаване различията в
обема на ремонта между I и II ремонт на изд. 23 МФ/л.178-186/, представени от
жалбоподателя; писмо №4658/06.11.2020г. на Директора на Дирекция „ДВИА“ –
Велико Търново, в което се посочва, че в дирекцията не са предадени за
съхранение лични кадрови дела, длъжностни характеристики и щатни разписания за
периода 1986-1996г./л.187-188/.
Като свидетели по делото са разпитани Й.Г.Н. и Х.Б.С..
Свидетелят Н. заявява, че е състудент на жалбоподателя от
института в Рига, като след завършването си К. е постъпил на работа през 1986г.
в МРЗ „Георги Д.“, където свидетелят вече е работел. До 1996г. са работили
заедно в Технологична група „Ремонт на радиоелектронно оборудване“ в с.Граф
Игнатиево, поделение, Цех А-1, РООПРС, Бригада „РЕО“, като са били на едни и
същи длъжности. Посочва, че технологът е лицето, което след като постъпи нова
за ремонт авиационна техника, отива в бившия Съветски съюз и усвоява ремонта на
тази техника – електронно, впоследствие се връща и внедрява цялата документация
в съответната бригада/звено, след което създава документацията, технологията и
от там започва процесът по реалния ремонт на агрегата. След като технологът
вече е усвоил процеса по ремонтиране, към него се зачисляват работници, които
той обучава, но той е първият, който прави ремонта, той обучава работниците и
той изпълнява функциите на ОТК – всичко това едновременно, което обстоятелство
може да бъде установено от документацията. След като обучи съответните
работници, технологът пристъпва към изпитване на цялата тази апаратура, като
там също обучава определена група хора – всички изпълняващи функциите на ОТК.
Следващият етап е подготовка на самолета за летателни полети, което също е етап
от ремонта, като технологът също участва в повечето случаи като контролиращ
орган. По отношение апаратурата, която е водил жалбоподателят, се посочва, че
характерно за нея е, че е в т.нар. свръх високи честотни излъчвания, в т.ч.
навигационно оборудване. В самата лаборатория освен въздействието на високите
честоти, радиолампите, генераторите и всичко, което е като радиоелементи,
характерно за този вид техника е, че когато се ремонтира съответният агрегат,
самите радиолампи са източник на меко рентгеново лъчение, тъй като има
напрежение над 6 kV/киловолта/. След приключване на
ремонта в лабораторията, свидетелят заявява, че апаратурата заедно с всички
останали части се монтира на специални стендове, където се прави комплексно
изпитване. Там въздействието на този честотен диапазон е от източниците на
симулиращи сигнали, където допустимите норми са 10 μW/cm² /микровата
на квадратен сантиметър/, като общо взето използваните източници са с мощност
1-2-3 W. Това е в случаите, когато се имитира
даден сигнал, иначе въздействието от самия блок от самата апаратура въздейства
отделно, тъй като тя си има своите излъчвания. След това, когато е приключило
изпитанието, се монтира цялата апаратура и тогава започват т.нар. съвместни
настройки, където започват да се спрягат навигационното локационно оборудване,
системата за автоматично управление, въоръжението на самолета, т.е. извършва се
проверка за взаимодействие. Всички, които работят, без значение дали са от
бригадата за радиоелектронно оборудване, са подложени на това въздействие и на
всички вредности - маслото, което е в хидравличната система, керосинът, шумът
на всички имитатори. Това е така, защото, като се включи определена апаратура,
за да може да се придобие реална представа как реагират колесникът и крилата,
се качват на стендове, които имитират реални условия/като във въздуха/ и шумът
е много дразнещ, висок. Другите вредни въздействия свидетелят посочва, че са по
време на подготовката за полета – преглед на самолета преди да излети, като в
повечето случаи се работи при работещ двигател.
Свидетелят С.–
колега на жалбоподателя през спорния период, заявява, че К. е постъпил в завода
две години след него, като до напускането му, са работили заедно в Бригада
„Радиоелектронно оборудване“. Работното място на жалбоподателя е „Ремонт на
радионавигационна и радиолокационна техника на самолети изтребители, руско
производство“. Посочва, че технологът е човекът, който осигурява правилното
протичане на целия процес – от приемане на техниката до предаването за
летателни изпитвания, като дори по време на летателните изпитвания, технологът
има задължение да наблюдава работата на пилота, защото след полета се взимат
мигновени решения за откази или други такива от рапорта на пилота. Ремонтът на
приемо-предавателните устройства, които са със сложна конструкция и са източник
на свръх високи честотни излъчвания, се извършва в цеха. Технологът на място
определя процедурите, параметрите, прави план за ремонта и всичко се проиграва
на място – той участва и ръководи ремонта. При усвояване на нови изделия той
проиграва цялата методика за ремонта на даденото изделие. Свидетелят заявява
също така, че в цеха, в бригадата, в която са били, са работили 65 човека,
които извършват пълен цикъл на ремонта – почистване, разглобяване, проверка на
параметри на отделни модули и в цялост. При ремонт на предаватели енергията е
много висока, тъй като се осигурява търсене на противника от 120 км, което е
вредно, което високо честотно излъчване облъчва всички работещи в цеха. Самите
установки са с принудително извеждане, с вентилация, захранването е 115V, като това са много шумни
трансформатори и вентилатори. Свидетелят С.заявява също така, че са имали право
на безплатна храна, сутрин са имали прясно мляко, а на обяд са имали порцион в
стола, осигуряван им е храноден, а по график са ходели на санаториум в
гр.Поморие до 1989г. Във фишовете за заплати са имали и допълнително начислени
възнаграждения за работа във вредна среда. Имали са и допълнителни 10 дни
отпуск извън полагаемата им се отпуска за работа във вредни условия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите
ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с
останалия събран по делото доказателствен материал.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета без
възражение от страните съдебна експертиза/л.194 и сл./, вещото лице по която,
след запознаване с наличните по делото доказателства и извършена проверка в
осигурителя „АВИОНАМС“АД, е установило, че трудът на жалбоподателя за периода
от 15.05.1986г. до 29.02.1996г. е положен във военен завод с предмет на дейност
– ремонт на авиационна техника – самолети, вертолети и авиационни двигатели и
редуктори за тях. Военният завод извършва дейността си на три обособени
територии, намиращи се в гр.Пловдив, в село Граф Игнатиево и в село Крумово.
Констатирано е, че в село Граф Игнатиево се намира Обособено производство за
ремонт на самолети/ОПРС/ с два основни цеха – Цех А-1 за ремонт на планера и
системите на военните самолети; Цех А-2 за ремонт на специалното оборудване
на самолетите/авиационно-електро и приборно оборудване, радиоелектронно
оборудване, авиационно въоръжение/. Като трудът на жалбоподателя за целия
спорен период е положен в ОПРС, основен Цех А-2, извършващ ремонт на агрегатите
от специалното оборудване на самолетите – авиационно електрооборудване.
На следващо място експертът е установил, че технологът
присъства през целия период на извършване на ремонта, като е в обхвата на
вредните въздействия на извършваната дейност. Мястото на осъществяване на
трудовата дейност се намира в помещенията на Цех А-2 за ремонт на авиационно
радиоелектронно оборудване и попада в обхвата на вредните въздействия,
характерни за осъществяваните в него дейности. Технологът по авиационно
радиоелектронно оборудване участва непосредствено в ремонта на агрегатите,
като: технологично обезпечава ремонта – разработва и внедрява технологията за
ремонта, обучава монтьорите за изпълнението на технологията; участва пряко в
ремонтните дейности, отстраняване на дефекти и неизправности; следи и контролира
спазването на техническите параметри при изпитанието на агрегатите; извършва
обучение на производствения състав на цеха. Пряко участва в процеса на
извършване на ремонтните дейности, като контролира изпълнението и следи за
спазването на технологичните параметри заложени в изготвена
документация/спецификации, технологични процедури и предписания/.
Установил е също така, че радиоелектронното оборудване е
източник на свръх високи честотни излъчвания и меко рентгеново лъчение от
елементите с високоволтово захранване. Ремонтът и изпитанията се извършват в
защитени специално създадени помещения/лаборатории/, като изпълнителите влизат
със защитни средства. В тях изпитанията се извършват на пълна мощност на
изпитваното оборудване и едновременна работа на всички системи. Технологът
присъства през целия период на извършване на ремонта и изпитанията, като е в
обхвата на вредните въздействия на извършваната дейност, в т.ч. на свръхвисоки
честотни излъчвания.
По отношение трудовите функции на длъжността „организатор
производство“ и „контрольор по качеството“ е установено от вещото лице, че
същите са регламентирани от вътрешните правилници и длъжностни характеристики.
Организаторът на производството обезпечава производствения/ремонтния/ процес
със суровини, материали, резервни части и технически средства, а контрольорът
по качество следи изпълнение на ремонтно възстановителните работи в
съответствие с конструктивната и технологична документация, спецификации и процедурни
предписания. Длъжността на технолога в длъжностни разновидности „технолог по
РЕО“, „технолог по ремонта на АТ“, „технолог към ТГ по ремонт на РЕО“ по
ремонта на авиационна техника, организатор производство и контрольор по
качеството носят персонална отговорност в рамките на процеса на изпълнение на
ремонтните дейности, в който участват пряко.
На следващо място е установено, че работната
среда/мястото на упражняване на трудовата дейност/ на технолога в обособени в
производствено отношение наименования/длъжности/ - „технолог по РЕО“, „технолог
по ремонта на АТ“, „технолог към ТГ по ремонт на РЕО“ по ремонта на специалното
оборудване на военни самолети и вертолети и тази на организатора на
производство и контрольора по качество е едно и също – „Цех за ремонт на възли
и агрегати от специалното оборудване на самолета“. В него се извършват всички
етапи и процеси по демонтаж, разглобяват, измиват, ремонт, сглобяване и
изпитание на агрегатите. При изпълнение на задълженията си технологът по
ремонта на специалното оборудване на военни самолети и вертолети, е подложен на
вредно въздействие на работната среда в степен равна с тази на организатора на
производство и контрольора по качество. Уточнено е, че основните задължения на
инженерно-техническият състав при извършване на ремонтни дейности на авиационна
техника е технологичното обезпечаване на процеса. Последното се изразява в съгласуване на процедурите по време и
взаимовръзки, съобразно използваната технология и технически изисквания.
Основните ръководни принципи за вертикална и хоризонтална подчиненост,
приложими за всяка производствена структура, се реализират чрез правилници и
разпоредби.
В конкретния случай личният състав на осигурителя,
намиращ се в подчиненост на Министерство на отбраната, има характеристиките на
военна структура с обособени групи служители: ръководители – директор,
зам.-директори, ръководители на производството/цехове/, началници на отдели –
осъществяват стратегическото и оперативно управление; специалисти –
конструктори, технолози, икономисти – осъществяват техническото, технологично,
икономически, финансово и организационно обезпечаване на производствения
процес; основни работници - преки непосредствени изпълнители на
производствените/ремонтни/ дейности. Спомагателни работници. Помощен персонал.
В системата на МО и конкретно при осигурителя
„АВИОНАМС“АД ремонтните дейности на военна авиационна техника, характеризираща
се с висока точност, прецизност, персонализирана отговорност и пълен контрол
върху ремонтните и монтажни дейности, процедурите, настройки и
изпитания/симулации/ се осъществява с едновременното, непосредствено и
съгласувано участие на инженерно-техническия и производствен състав на
осигурителя.
В заключение вещото лице посочва, че може да се направи
извод, че вредните въздействия на работната среда, са еднакво вредни за
длъжностите „технолог по РЕО“, „технолог по ремонта на АТ“, „технолог към ТГ по
ремонт на РЕО“, „ръководител група по ремонт на РЕО на РС“, „организатор
производство“ и „контрольор по качеството“. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде
коментирано при разглеждане на спора по същество.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното.
Оспореният административен акт – Решението на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен акт от компетентен орган. Това обаче не е
в състояние да санира неправилните изводи относно приложението на материалния
закон и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорения акт.
По делото не се формира спор по установените факти.
Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния
стаж, положен от жалбоподателя, за периода от
15.05.1986г. до 01.01.1992г. на длъжност „технолог, контрольор“ при осигурител „МРЗ
Георги Д.“***; за периода от 01.01.1992г. до 15.04.1992г. на длъжност
„технолог“ при осигурител „АВИОНАМС“АД и за периода от 15.04.1992г. до
29.02.1996г. на длъжност „контрольор производствени операции“ при осигурител
„АВИОНАМС“АД, като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен при
условията на първа категория труд, а от страна на ответника се твърди, че
същият е от трета категория.
Както вече се посочи,
подавайки заявлението си за отпускане на ЛПОСВ, жалбоподателят претендира пенсиониране
по реда на чл.69б КСО. А съгласно чл.69б, ал.1 КСО, лицата, които са работили
10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при
следните условия: 1.навършили са възраст до 31 декември 2015г. 47 години и 8
месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.от 31 декември 2015г. възрастта
по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
Съответно, ал.2 на чл.69б КСО дава право на лицата, които са работили 15 години
при условията на втора категория труд, да придобиват право на пенсия при
следните условия: 1.навършили са възраст до 31 декември 2015г. 52 години и 8
месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.от 31 декември 2015г. възрастта
по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
В разпоредбата на
чл.40 ал.1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови,
служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от
осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 КСО, а според ал.3 на същия член,
документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В тази връзка следва
да се посочи, че представените към заявлението за отпускане на ЛПОСВ документи по чл.2 НПОС, издадени от „МРЗ
Георги Д.“*** и „АВИОНАМС“АД/заповеди, допълнителни споразумения и т.н./, не са оспорени в хода на
административното производство. Събраните в хода на съдебното производство и
описани подробно по-горе доказателства също не са оспорени от ответника.
От съдържанието им и
от заключението на приетата по делото експертиза, също неоспорена от страните,
се установява, че трудът на К. през целия спорен период, а именно от
15.05.1986г. до 29.02.1996г., е положен във военен завод с предмет на дейност –
ремонт на авиационна техника – самолети, вертолети и авиационни двигатели и
редуктори за тях, като по-конкретно лицето е полагало труд в Обособено
производство за ремонт на самолети /ОПРС/, основен Цех А-2, извършващ ремонт на
специалното оборудване на самолетите – авиационно електро и приборо оборудване,
радиоелектронно оборудване, авиационно въоръжение.
Не е спорно, че с
разпоредбата на т.53„б“ ПКТП/отм./ са предвидени по-благоприятни условия за
пенсиониране на работещите на конкретно посочени длъжности и производства, сред
които е и тази на Ц.К. - „инженерно-технически състав от гражданската,
селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в
поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически
кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със
самолетообслужваща техника и перонна механизация.“.
От събраните и
неоспорени от страните доказателства се установява обаче, че К. не само е
участвал в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства в какъвто
смисъл е разпоредбата на т.53б ПКТП/отм./, но е бил зает с ремонта на
специалното оборудване на тези въздухоплавателни средства, а именно с
авиационно електро и приборо оборудване, с радиоелектронното оборудване
и с авиационното въоръжение. А по отношение на заетите в ремонтната дейност на
радиолокационната апаратура, е предвидена специална точка от ПКТП/отм./, а
именно т.6л, съгласно която от първа категория е трудът на монтьор и ел.
монтьор - регулировчици, изпитател, организатор по производството и контрольор
по качеството на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на
народната отбрана. Т.е. установява се съществена разлика между извършването
общо на ремонт на въздухоплавателните средства/напр. по ходовата част и по
двигателите/ от специализирания ремонт на радиоелектронното оборудване,
доколкото последното е източник на свръх високи честотни излъчвания меко
рентгеново лъчение от елементите с високоволтово захранване - лампи, магнетрони
и др., което се използва за извършване на радиолокация.
Все в тази насока
следва да се посочи, че с разпоредбата на т.67 ал.1 ПКТП/отм./ трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда, като съгласно ал.2 на същата разпоредба, работници и
инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват
категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките
и другите обекти в раздели I и II на Правилника за времето, през което работят
на тях.
А от приетото и
неоспорено от страните заключение се установява, че вредните въздействия на
работната среда са еднакво вредни за длъжностите „технолог по РЕО“, „технолог
по ремонта на АТ“, „технолог към ТГ по ремонт на РЕО“, „ръководител група по
ремонт на РЕО на РС“, „организатор производство“ и „контрольор по качеството“.
Това е така, защото, както се посочва в заключението работната среда/мястото на
упражняване на трудовата дейност/ на всички посочени по-горе длъжности, е едно
и също, а именно в „Цех за ремонт на възли и агрегати от специалното оборудване
на самолета“, в който цех се извършват всички етапи и процеси по демонтаж,
разглобяване, измиване, ремонт, сглобяване и изпитание на агрегатите. Изводите
на вещото лице се потвърждават от събраните по делото доказателства, в т.ч. и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, които в детайли описват
механизма на извършване на ремонти в коментирания Цех А-2, извършващ ремонт на
агрегатите от специалното оборудване на самолетите – авиационно
електрооборудване.
Във връзка с
възраженията на ответника следва да се посочи, че действително, съгласно чл.40
ал.1 НПОС, установяването на осигурителния стаж следва да се извършва с данните
по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец. В случая обаче между страните не се спори, че жалбоподателят
през процесните периоди е работил в „МРЗ Георги Д.“***, съответно в
„АВИОНАМС“АД, както и че спорният стаж е отразен в редовно оформената му
трудова книжка като вид на дейност – ремонтна. Все в тази насока и следва да се
посочи, че нито осигурителят, нито Дирекция „ДВИА“ – Велико Търново представят
изисканите им по реда на чл.192 ГПК длъжностни характеристики, като заявяват,
че такива не се съхраняват. При това положение, а именно липсата на
необходимите за извършване на проверка документи, няма пречка установяването на
тези факти и обстоятелства да бъде извършено посредством свидетелски показания.
Нещо повече, показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и С.са безпристрастни,
предвид липсата на близки родствени отношения между жалбоподателя и свидетелите,
поради което следва да се кредитират с доверие. Отделно от това, същите са
абсолютно логични и във взаимовръзка с изложеното от вещото лице, а така също и
с приетите по делото доказателства. Показанията са и обективни, тъй като
свидетелите изложиха своите лични възприятия от естеството на работата,
извършвана от К., още повече, че и двамата свидетели са работили заедно с
жалбоподателя в Цех А-2, извършващ ремонт на агрегатите от специалното
оборудване на самолетите – авиационно електрооборудване, като свидетелят Н.
дори е бил назначен на същата длъжност.
За пълнота следва да
се посочи, че е без съществено значение направеното отбелязване в Удостоверение
обр. УП-3 изх.№Р250-1277/19.12.2019г., издадено от „АВИОНАМС“АД, че трудовият
стаж е трета категория. Това е така, защото, съгласно чл.70 ПКТП/отм./
предприятията, фирмите и други организации при подготовката на документите за
пенсиониране в удостоверенията обр. УП-1, срещу описания трудов стаж посочват
съответната точка и буква от ПКТП, по която предлагат да се зачете трудовият стаж. Аналогична е и разпоредбата
на чл.3 от Инструкция №13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране. В цитираното от ответника удостоверение
такова посочване няма, макар да е отбелязано, че трудовият стаж е трета
категория, доколкото липсва конкретно вписана точка от НКТП, по която предлагат
да бъде зачетен от трета категория осигурителният стаж на К.. Отделно от това,
удостоверението е издадено през 2019г. и по всяка вероятност предложението е
направено по сега действащата НКТП. Все в тази насока и следва да се посочи, че
направеното предложение противоречи дори на сключеното Допълнително
споразумение към трудов договор №2031/14.10. 1993г., в което като категория
труд при пенсиониране и осигуряване, е посочена първа категория.
По идентичен начин
стои въпросът и с позоваване от страна на органите на пенсионното осигуряване
на вписаните шифри на заеманите длъжности, доколкото същите не водят до извод,
че К. не е полагал труд във военен завод с предмет на дейност – ремонт на
авиационна техника – самолети, вертолети и авиационни двигатели и редуктори за
тях, още по-малко, че лицето не е полагало труд в Обособено производство за
ремонт на самолети/ОПРС/, основен Цех А-2, извършващ ремонт на специалното
оборудване на самолетите – авиационно електро и приборо оборудване, радиоелектронно
оборудване, авиационно въоръжение.
Или, от всичко, изложено
до тук се установява, че трудът на К. е полаган при вредни условия, за който
вреден труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение и е отпускан
допълнителен по-дълъг платен годишен отпуск, в каквато насока са както
заключението на вещото лице, така и свидетелските показания и допълнително
споразумение към трудов договор №2031/14.10.1993г., в който изрично е уговорен
допълнителен платен отпуск по чл.156 КТ. Поради естеството на вредните, но
секретни/свързани с отбраната на Република България/ условия на труда, които са
били налице в конкретния случай за трудовата функция – технолог и контрольор на
производствени операции на радиоелектронно оборудване от системата на МНО,
трудът на Ц.К. през спорните периоди следва да бъде зачетен от първа
категория/в този смисъл е и съдебната практика на ВАС по идентични казуси
–Решение №14784/04.12.2017г. по адм. дело №11001/2016г., постановено по
отношение на единия от разпитаните по настоящото дело свидетели и Решение №13575/09.11.2017г.
по адм. дело №8048/2016г. и др.под./.
В случая,
административният орган не е изяснил релевантните за спора обстоятелства
относно категорията труд, положен от жалбоподателя на процесните две длъжности,
с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите
принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на
истинност, прогласен в чл.7 АПК, според който административните актове се
основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка
подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се
установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и
принципът на служебното начало, според който административният орган събира
всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица,
и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството/чл.9 ал.2 и ал.4 АПК/. Това от своя страна е довело до нарушаване на чл.35 и чл.36 ал.1 АПК, които
задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде
индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
С процесуалното си
бездействие по отношение на релевантните факти, за чието установяване органът е
следвало да бъде активната страна – задължение, произтичащо от служебното
начало в процеса, административният
орган е допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Доколкото се
установи, че Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив неправилно не е зачел осигурителния стаж, положен от
жалбоподателя, за периода от 15.05.1986г. до
01.01.1992г. на длъжност „технолог, контрольор“ при осигурител „МРЗ Георги Д.“***;
за периода от 01.01.1992г. до 15.04.1992г. на длъжност „технолог“ при
осигурител „АВИОНАМС“АД и за периода от 15.04.1992г. до 29.02.1996г. на
длъжност „контрольор производствени операции“ при осигурител „АВИОНАМС“АД като
такъв от първа категория, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното Решение №Ц2153-15-30 от 29.05.2020г. на Директор ТП на НОИ –
Пловдив и на потвърдено с него разпореждане №********** по Протокол №2140-15-209/20.03.
2020г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при същото
поделение, са незаконосъобразни, поради което същите ще следва да бъдат
отменени. Това налага извод за основателност на жалбата.
На основание чл.173
ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице
по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №2113-15-6059/26.11.2019г.,
по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Ц.К., при съблюдаване на дадените
с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в т.ч. за
извършване на преценка за наличие или липса на изискуемия стаж от 10 години за
отпускане на ЛПОСВ по чл.69б ал.1-2 КСО. Следва също така да бъде изяснен
въпросът и с размера на осигурителния стаж от трета категория, с оглед
констатираните по-горе разминавания в установения такъв от 33 години 03 месеца
и 14 дни от Ръководител „ПО“ и установения от Директора на ТП на НОИ – Пловдив
33 години 06 месеца и 16 дни.
При посочения изход на спора, на
основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 1 050 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 750 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото, съгласно чл.8 ал.2, т.2
от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване – минималното адвокатско
възнаграждение е 350 лева Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче е
само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение
за оказаната от тях правна помощ, а самият размер на адвокатското
възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента.
В случая жалбоподателят е заплатил 750 лева за поетата
адвокатска защита, но с оглед характера на делото и неговата фактическа и
правна сложност, това възнаграждение не може да се приеме за прекомерно
завишено, още повече, че по делото са проведени четири открити съдебни заседания,
ангажирани са множество доказателства, в т.ч. разпит на свидетели, съдебна
експертиза и събиране на доказателства по реда на чл.192 ГПК.
При това положение, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените разноски в целия претендиран размер от 1 050 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №Ц2153-15-30
от 29.05.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърдено с него
Разпореждане №********** по Протокол № 2140-15-209/20.03.2020г. на длъжностното
лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при същото поделение, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№2113-15-6059/26.11.2019г.
по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Ц.К.К., при съблюдаване на
дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№
62-64 да заплати на Ц.К. ***, сумата от 1050/хиляда и петдесет/
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: