Р Е Ш Е Н И Е
Номер 367 16.03.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет
и втора година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар: Й. Б.
Прокурор: Дарин Христов
като
разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2908 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита
на потребителите, чрез директора на Регионална дирекция гр.Бургас,
представляван от юрисконсулт Джеджева, против Решение № 767/ 08.11.2021г.,
постановено по НАХД № 3815/2021г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което
е отменено наказателно постановление № 46654 от 20.01.2021г., издадено от
директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със
седалище –Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за
защита на потребителите. С посоченото НП, на
основание чл.222а, във връзка с чл.114, ал.3 от Закона за защита на
потребителите на „БТК“ ЕАД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Касационният жалбоподател намира оспореното решение за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
закона и на процесуалните правила. Сочи, че заключението на съда за отмяна на
НП, поради несъставомерност на вмененото с него нарушение, не отговаря на
фактическите данни по делото. Според касатора, в НП изрично е посочено
извършеното от ответника-търговец административно нарушение, което е доказано и
описано с необходимата яснота. Приема, че „БТК“ ЕАД е бил наясно със своето
задължение да развали договора и да възстанови сумата. Счита, че търговецът е
бил запознат подробно с волеизявлението на потребителя и неговото искане за
разваляне на договора, чрез съставения при проверката в обекта констативен
протокол на 10.07.2020г., поради което направения
от него отказ, обосновано е довел до ангажиране на безвиновната му
административонаказателна отговорност. Според изложените в жалбата доводи,
„БТК“ ЕАД дава своя отговор, че не са налице предпоставки, покриващи
изискванията на чл.114, ал.3 от ЗЗП чрез становище до КЗП на 14.07.2020г. и
именно тази е датата, на която органа приема, че е извършено нарушението.
Намира, че не са налице предпоставки за отмяна на наказателното постановление. Иска
се оспорваното решение да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.
Не се сочат нови писмени доказателства.
Оплакванията в жалбата съдът квалифицира по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалноправни норми и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не
изпраща представител.
Ответникът по касация не взема становище по касационната жалба и не изпраща представител в откритото
съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за основателност на оспорването и предлага да бъде отменено
решението на РС.
След като
прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по
смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество,
при което съдът намери следното:
Производството пред
Районен съд – гр.Бургас било образувано по жалба на „БТК“
ЕАД, против Наказателно постановление № 46654
от 20.01.2021г., издадено от Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол, със седалище –Бургас към на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.222а от ЗЗП, във
връзка с чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение
по посочения законов текст на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
С оспореният съдебен акт
е отменено наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът
приел, че вмененото на дружеството-оператор
административно нарушение е несъставомерно. Съдът е изложил в решението си
аргументи, че обжалваното НП е издадено при спазване на процедурните изисквания
на ЗАНН. По същество на спора е счел, че независимо от установените по несъмнен
начин три рекламации и сервизно обслужване на телефон „Нокиа“, както и нова
проява на несъответствие на същия с договора в рамките на гаранционния срок, то
липсва надлежно отправено до търговеца искане от потребителя за възстановяване
на платената сума, т.е за разваляне на договора, което да бъде
удовлетворено. Според съда, във връзка с
четвъртата рекламация и в срока на изчакване потребителя да се яви, за да си
получи апарата, търговецът не е имал задължение да удовлетвори искане за
разваляне на договора и връщане на пари, тъй като не е бил сезиран с това с
регистрираната под № ********** на 06.07.2020г. рекламация, поради което не
възприема за ясна такава негова воля отказа да възстанови сумата, изразен в
становището му до КЗП на 14.07.2020г.
Съдът не
приема за доказан факта, че искането на потребителя за връщане на заплатената
сума, след третата удовлетворена чрез ремонт рекламация, е доведена до знанието
на търговеца по достатъчно недвусмислен начин.
Отделно от
това, е настъпила и законодателна промяна с ДВ, бр. 23 от 19.03.2021г., в сила
от 01.01.2022г., според която разпоредбите на чл.114 и чл.222а от ЗЗП са
отменени. В хода на АНП е настъпила законодателна промяна, съставляваща по-благоприятната
нормативна уредба по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и наказателното постановление
ще бъде отменено и на това самостоятелно основание.
Настоящият касационен състав счита, че
решението на БРС е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съдебното решение е съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал фактическата обстановка и е направил анализ на събраните по делото
доказателства. Изложените съображения за липсата на извършено нарушение от
страна на дружеството- ответник, за което му е наложена имуществената санкция
се споделят и от настоящият съдебен състав.
С издаденото НП в качеството му на правораздавателен
акт е ангажирана отговорността на „БТК“
ЕАД за извършено административно нарушение по чл.222а във вр.с чл.114, ал.3 от
ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.222а от посочения закон /в приложимата редакция/ за нарушение на чл.113 и чл.114, ал.3 на
виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. Новелата
на чл.114, ал.3 от ЗЗП /в приложимата
редакция/ гласи, че търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне
на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е
удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и
съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща
поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.
Неспазване правилото на чл.114, ал.3 от ЗЗП означава
отказ на търговеца да удовлетвори желанието на потребителя за разваляне на
договора и да възстанови заплатената от потребителя сума.
В настоящата хипотеза е
безспорно, че санкционираното дружество има качество на търговец по смисъла на
цитираната правна норма, както и че последното има сключен договор за
покупко-продажба на мобилен апарат марка „Нокиа“ с потребителя М.К.от
06.11.2019г. Договорът е правна връзка, обвързваща страните, които са
постигнали съгласие за неговото сключване. Желанието на участник в
правоотношението по преустановяване на тази връзка, за да произведе правно
действие, следва да бъде адресирано и доведено до знанието на насрещната страна.
Законодателят е последователен в това разбиране, обективирано не само в
регламентацията на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, но и уредбата на
правилото на чл.114, ал.3 от ЗЗП /в
приложимата редакция/. Необходимо е искане на потребителя до търговеца за
разваляне на сключения помежду им договор и искане за възстановяване на заплатената
сума за стоката, за които искания търговецът да не е само информиран, но и да
не е удовлетворил същите, за да се счита, че не е спазена посочената
разпоредба. В конкретния случай, няма доказателства за отправено подобно искане
от потребителя Кавръков до търговеца „БТК ЕАД за разваляне на сключения между
тях договор, по което да е изразено отрицателно становище от касационния
ответник. Потребителят не е сезирал търговеца като страна по двустранен договор,
а е подал жалба до КЗП - гр.Бургас, обективираща подобно искане. Този
административен орган обаче, не е страна по договорното съглашение и поради
тази причина подадената до него жалба не изпълнява функцията на отправено до
търговеца искане за разваляне на договора. Искането за разваляне на договора
има за свой адресат насрещната по договора страна, а не трето лице. Нещо повече, видно от съдържанието на констативен протокол
съставен по повод четвъртата рекламация /л.43-44 от делото на БРС/, като
описание на проблема от клиента е посочено следното: „Апарата е с отлепен капак/клиента желае замяна, но не с Нокиа“. При
това положение, липсва въобще волеизявление за разваляне на договора, а само
такова за подмяна на закупеното устройство с друго от различна марка.
При липсата на подобно уведомяване, не е налице отказ
за удовлетворяване на искане за разваляне на договора по смисъла на
разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП. В този контекст отсъствието на елемент от
фактическия състав на нарушението сочи за несъставомерност на деянието.
Ето защо изложените от първоинстанционният съдебен
състав аргументи, че в случая не е налице надлежно отправено от потребителя до
търговеца искане за възстановяване на платената сума, т.е за разваляне на
договора, което да бъде удовлетворено, се споделят и от настоящият състав.
На следващо място, както е отбелязал
районния съд, посочената в НП за нарушената разпоредба на чл.114, ал.3 от ЗЗП и
санкционната на чл.222а от същия закон към момента на приключване устните
състезания пред касационната инстанция, респективно към датата на постановяване
настоящото съдебно решение са отменени, с което е отпаднала наказуемостта на
деянието в правната му рамка по посочените по-горе разпоредби.
По изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното
съдебно решение, с което процесното НП е отменено е валидно, допустимо и
правилно, от което произтича и оставянето му в сила, респективно жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 767 от 08.11.2021г., постановено по НАХД № 3815 от
2021г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.